

На практика „връчване“ означава, че документът е изпратен или предаден на търсеното лице и че има доказателство, че той или тя е получил документа или че са спазени правилата на Закона за връчване на съдебни документи (delgivningslagen). Една от причините за специалните правила за връчване е, че съдилищата трябва да могат да разчитат, че документът е получен от лицето, до което е адресиран.
Връчването трябва да се използва, ако е изрично предвидено от закона или в разпоредба относно предоставянето на информация е предвидено, че трябва да се извърши връчване, като се имат предвид целите на въпросната разпоредба; в противен случай връчването трябва да се използва само ако е необходимо с оглед на обстоятелствата. Пример за изрично законово изискване за задължително връчване на документи, е изискването на ответника по гражданско дело да бъде връчен документ за образуване на съдебно производство.
Връчването на документите се извършва най-често от съответния орган/съд. Възможно е обаче органът/съдът да позволи на страната, която поиска това, да извърши връчването (връчване от страна в производството). Предпоставка за връчването от страна в производството е въпросното връчване да е целесъобразно.
Замоленият орган служебно търси новия адрес на получателя, ако получателят се е преместил от адреса, посочен в призовката.
Всяко лице може да се обърне към Шведската данъчна агенция (Skatteverket), която води регистър на населението, в който се съдържат данни за лицата, живеещи в Швеция и тяхното местоживеене. Няма специална, официална процедура за получаване на достъп до тази информация. Може например да се позвъни на екипа на Шведската данъчна агенция, отговарящ за обслужването на клиенти, на номер + 46 8 564 851 60. Повече информация е на разположение на уебсайта на агенцията на адрес https://www.skatteverket.se/servicelankar/otherlanguages/inenglish.4.12815e4f14a62bc048f4edc.html. Получаването на информация от регистъра на населението е безплатно.
Спорно е дали търсенето на адрес за връчване на документи може да се счита за събиране на доказателства. Това обаче е въпрос, който се решава от замоления съд; доколкото е известно, такива искания не са разглеждани.
Най-често документите се връчват чрез изпращането им по пощата до търсеното лице (стандартно връчване). Писмото се съпровожда от разписка за връчването, която търсеното лице трябва да подпише и върне.
Алтернативните начини на връчване (в допълнение към заместващото връчване) включват връчване по телефона, опростено връчване и връчване чрез съдебен изпълнител.
Връчване по телефон означава, че съдържанието на връчвания документ се прочита по телефона на лицето, адресат на връчването, и след това документът му/ѝ се изпраща по пощата. При връчването по телефон не се изисква доказателство за получаване. Документът се счита за връчен, след като съдържанието му бъде прочетено.
Опростено връчване се извършва чрез изпращането на документа по пощата до последния известен адрес на търсеното лице, последвано от изпращане на контролно уведомление до същия адрес на следващия работен ден, в което се посочва че документът е изпратен. При опростеното връчване не се изисква доказателство за получаване. Документът се счита за връчен две седмици след изпращането му, при условие че уведомлението е изпратено, както се предвижда от закона. Опростено връчване може да се използва само ако търсеното лице е било уведомено, че в хода на въпросното дело може да се използва опростено връчване. На практика това означава например, че документът трябва да се връчи на страната по дадено дело само веднъж чрез използване на доказателство за получаване.
Специално връчване за юридически лица: При определени обстоятелства на юридическите лица може да се връчват документи чрез изпращането им до регистрирания адрес на дружеството и изпращане на уведомление до същия адрес в следващия работен ден. Документът се счита за връчен две седмици след изпращането му, при условие че уведомлението е изпратено, както се предвижда от закона.
Връчване чрез съдебен изпълнител означава, че документът се връчва лично чрез лице, което е надлежно упълномощено да извършва такова връчване, т.е. съдебен изпълнител или служител на шведската полиция (Polismyndigheten), шведската прокуратура (Åklagarmyndigheten), съд, шведската изпълнителна инстанция (Kronofogdemyndigheten) или лицензирано дружество за предоставяне на услуги.
Електронно връчване е разрешено само когато органите/съдилищата трябва да връчат документи на лице чрез стандартно връчване.
Когато лицето — адресат на връчвания документ, не може да бъде намерено лично, документите може да се връчват по посочените по-долу начини.
Връчване чрез съдебен изпълнител посредством „заместващо“ връчване: документът се връчва на друго лице, различно от адресата на връчването. Това може да е например пълнолетен член на домакинството на получателя или работодател на получателя. Винаги обаче заместващият получател трябва да е съгласен да получи документа. На адреса на получателя трябва да се изпрати уведомление за това, че документът е бил връчен и кой го е получил.
Връчване чрез съдебен изпълнител посредством „залепване“: документът се оставя в дома на получателя, например в пощенска кутия, или се поставя на подходящо място, например на вратата.
Връчване чрез обявление: извършва се чрез поставяне на документа на разположение в органа/съда, който е взел решение за връчването, като същевременно в Държавен вестник на Швеция (Post- och Inrikes Tidningar) се публикува обявление за това и за основното съдържание на документа, а ако има основания се извършва такава публикация и в местния вестник. Едновременно с това документът се изпраща до последния известен адрес на търсеното лице.
Когато съдебен изпълнител връчва документ чрез „заместващо“ връчване, документът се счита за връчен, когато е предаден и на получателя е изпратено уведомление за това.
Когато съдебен изпълнител връчва документ чрез „залепване“, документът се счита за връчен, когато е оставен по начина, описан във въпрос 7.1.
Документът се счита за връчен чрез обявление, след като изминат две седмици от датата на решението за връчването на документа чрез обявление, при условие че обявлението своевременно е публикувано и са предприети другите предвидени мерки (в рамките на десет дни).
Ако документът е твърде обемен или по друга причина неподходящ да бъде изпратен или оставен за получателя, съответният орган може да реши да го пази на разположение при себе си или на друго място по негов избор за определен период от време. Получателят трябва да бъде уведомен за смисъла на въпросното решение.
Ако получателят откаже да получи документ, връчван от съдебен изпълнител, документът все пак се счита за връчен, ако бъде оставен на желаното място.
Документ може да бъде връчен по пощата, ако е изпратен с препоръчана поща. Пратката се доставя от пощенската служба, пощенските бизнес центрове и пощальоните и лицето, което е посочено като получател на връчваните документи, или представителят на въпросното лице трябва да се подпише при получаването; трябва да се представи също така документ за самоличност. Възможно е също страната, която е поръчала пощенската услуга, да посочи, че се приема само лично получаване.
Ако връчването с препоръчана поща се окаже неуспешно, няма други възможности за опит за връчване на документи по пощата. Вместо това може да се използват други начини на връчване, като например връчване чрез съдебен изпълнител.
Получателят на документ, изпратен с препоръчана поща, се информира за това с уведомление, изпратено до домашния адрес на получателя, или с кратко съобщение на мобилния телефон или по електронна поща. Пратката обикновено се съхранява на мястото, където е оставена, в продължение на 14 дни от датата на получаването.
Обикновено лицето, на което документът е връчен, подписва разписка или документ, изготвен от органа/съда като доказателство, че документът е връчен по телефона, чрез заместващо връчване или чрез залепване.
В шведските съдилища има свобода за представяне на доказателства и за разглеждането им от съдилищата. Ако може да се докаже, че дадено лице е видяло документа, въпросът дали документът е бил връчен по предвидения ред е несъществен. Следователно никакви формални нередности сами по себе си не означават, че документът трябва да се връчва отново; същественият фактор по-скоро е дали документът е достигнал до лицето, до което е адресиран.
Ако, от друга страна, може да се докаже, че лицето, на което документът е трябвало да бъде връчен, не го е получило или ако не са спазени правилата, уреждащи връчването на документи, дадено решение може евентуално да бъде отменено чрез т.нар. извънредно средство за правна защита.
Когато даден орган отговаря за връчване на документи, разходите за въпросното връчване се покриват от държавата. Това означава например, че ищецът в гражданското производство не трябва да възстановява на съда разходите, направени от него за връчването на ответника на документите за образуването на съдебно производство.
Ако физическо лице или страна желае да връчи документ на друго лице, той/тя трябва да покрие разходите за въпросното връчване. Например разходите за ангажирането на служител на шведската полиция като съдебен изпълнител са в размер на 1 000 SEK.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.