Връчване на документи: официално предаване на актове

Унгария
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какво на практика означава правният термин „връчване на документи“? Защо има особени правила за „връчването на документи“?

Съгласно Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс („Закон CXXX от 2016 г.“), освен ако в закона не е предвидено друго, съдебните документи се връчват на адресата по пощата в съответствие със законодателството, приложимо за връчването на официални документи. Адресатът може да получи предназначения за него документ и в деловодството на съда след представяне на документ за самоличност. Ако връчването по електронен път е задължително или представлява една от възможностите, документите се връчват по електронно.

Вж. също раздел „Автоматизирана обработка“.

С връчването на официални документи се цели адресатите да бъдат информирани за съдържанието на документите, но по начин, който също така позволява на изпращачите да докажат, че документите са предадени на адресата. Както самият акт на връчване, така и датата на връчване и резултатът от връчването трябва да бъдат удостоверени. Официални документи могат да бъдат изпращани с препоръчана поща с обратна разписка, която е специално предназначена за този начин на връчване.

2 Кои документи трябва да се връчват официално?

В съответствие със Закон CLIX от 2012 г. за пощенските услуги („Закон CLIX от 2012 г.“) документите, които трябва да бъдат връчени официално, са онези документи, чието изпращане или връчване (или опит за връчване), или датата, на която това е извършено, има правни последици по закон, онези, които служат за основа за изчисляване на законоустановени срокове, или онези, които са определени като официални документи по закон.

Съгласно Закон CXXX от 2016 г., в гражданското производство следните документи задължително подлежат на връчване:

- съдебни решения и разпореждания — на страните;

- определения, постановени в съдебно заседание — на страната, която не е била редовно призована на заседанието;

- някои определения, посочени в Закон CXXX от 2016 г. и постановени в съдебно заседание — на страната, която не се е явила на заседанието;

- определения, постановени извън съдебно заседание — на заинтересованата страна;

- всички решения, постановени в хода на производството — на лицето, в чийто интерес прокурорът е завел делото, или на лицето с активна процесуална легитимация.

3 Кой отговаря за връчването на документ?

Съдът и доставчикът на пощенски услуги отговарят за връчването на документи в съответствие с приложимото законодателство.

4 Действия за установяване на адрес

4.1 Съгласно Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, замоленият орган в тази държава членка опитва ли се по собствена инициатива да установи местонахождението на адресата на документите за връчване, ако адресатът вече не пребивава на адреса, известен на молещия орган?

Няма такова задължение, но не се изключва например възможността съдът да провери настоящия адрес на дружеството, вписан в търговския регистър, и съответно да организира връчването.

4.2 Чужди съдебни органи и/или страни в съдебно производство имат ли достъп до регистри или услуги в тази държава членка, позволяващи установяването на настоящия адрес на лицето? Ако отговорът е „да“, кои са съществуващите регистри или услуги и каква процедура трябва да се следва? Каква такса, ако има такава, следва да се заплати?

Адрес по местоживеене на физически лица:

В Унгария централният адресен регистър се поддържа от службата на заместник-държавния секретар по регистрите към Министерството на вътрешните работи (Belügyminisztérium Nyilvántartások Vezetéséért Felelős Helyettes Államtitkársága, ‘BM NYHÁT’) http://nyilvantarto.hu/hu/adatszolgaltatas_szemelyi. Този регистър може да се използва за получаване на данни за адресната регистрация на отделни лица. Заявления за това може да се подават от физически или юридически лица или от субекти, които не са юридически лица, при условие че те обосноват целта и правното основание за използване на данните.

Заявлението може да бъде подадено лично във всяка районна служба или извън страната — в дипломатическо представителство на Унгария, компетентно за адреса на пребиваване в чужбина.

Писмено заявление може да бъде подадено във всяка районна служба. Ако исканите данни не са налични в районната служба, тогава

- искания и заявления за разкриване на данни от публични органи се подават в отдел „Съдействие по правни въпроси в страната“ към дирекция „Лични регистри и управление“ на BM NYHÁT (BM NYHÁT Személyi Nyilvántartási és Igazgatási Főosztály Belföldi Jogsegélyügyek Osztály), пощенски адрес: H-1476 Budapest, Pf. 281.;

- всички останали искания от заявители, различни от горепосочените (напр. частни лица, търговски дружества и др.), се подават в отдел „Обслужване на частни клиенти и контрол на документи“ на BM NYHÁT (BM NYHÁT Személyes Ügyfélszolgálati és Okmányügyeleti Főosztály), пощенски адрес: H-1553 Budapest, Pf. 78.;

- извън страната писмено заявление може да бъде подадено в дипломатическо представителство на Унгария, компетентно за адреса на пребиваване в чужбина.

Заявлението трябва да съдържа следната информация:

• данни за заявителя, име, адрес, регистриран офис или място на стопанска дейност на заявителя или на неговия представител;

• точно изброяване на исканите данни;

• целта, за която ще се използват данните;

• идентификационни данни на физическото лице, които могат да се използват за установяване на самоличността на посоченото в заявлението лице (име, място и дата на раждане, име на майката), или име и домашен адрес, с които заявителят разполага (име на населеното място, улица и номер).

Документи, които трябва да бъдат приложени към заявлението:

• документ, удостоверяващ правното основание за използване на данните;

• Упълномощеният представител трябва да представи пълномощно, освен ако то вече е вписано в регистъра на клиентските данни (‘rendelkezési nyilvántartás’). Пълномощното трябва да бъде официален документ или заверен частен документ, в противен случай то трябва да бъде регистрирано.

Освен ако в пълномощното не е предвидено друго, то се отнася за всички декларации и актове, свързани с процедурата.

В случай на съмнение относно автентичността или съдържанието на официален документ, издаден в чужбина, органът ще поиска от заявителя да представи официалния чуждестранен документ с апостил.

Ако заявителят представи заверен превод на унгарски език на документ, издаден на друг език, органът ще го приеме въз основа на съдържанието на превода.

За процедурата се начислява такса за административно обслужване, дължима след предоставяне на услугата:

• за предоставяне на данни, отнасящи се за 1 до 5 лица: 3 500 HUF;

• за предоставяне на данни, отнасящи се за повече от 5 лица: броя на лицата, умножен по тарифна ставка от 730 HUF на елемент.

В случай на заявления, подадени от чужбина или чрез унгарското дипломатическо представителство, акредитирано в страната на местопребиваване на заявителя, таксата трябва да бъде платена в компетентното представителство на Унгария във вид на консулска такса след предоставяне на услугата.

Дружества:

Що се отнася до дружествата, най-важните данни в търговския регистър, в това число адрес, са на разположение безплатно на следния уебсайт на унгарски език: https://www.e-cegjegyzek.hu/

4.3 Как органите в тази държава членка разглеждат искане за установяване на настоящия адрес на лицето, изпратено съгласно Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела?

От регламента не става ясно дали исканията за установяване на адреси по местоживеене попадат в неговия обхват. Затова съдът е този, който решава дали да удовлетвори такива искания. Унгарските съдилища обаче могат да изискват данни за адресна регистрация от BM NYHÁT; следователно удовлетворяването на искания за правно съдействие от такъв характер на практика не е изключено.

5 Как на практика се извършва обичайното връчване на документа? Съществуват ли алтернативни начини, които могат да се използват (различни от заместващото връчване, посочено в точка 6 по-долу)?

Съгласно Правителствено постановление № 335/2012 от 4 декември 2012 г. за определяне на подробни правила за уреждане на пощенските услуги и връчването на официални документи („Правителствено постановление № 335/2012“) доставчикът на пощенски услуги връчва официални документи, които са изпратени с обратна разписка, като ги предава лично на адресата или на друг упълномощен получател.

Ако адресатът е физическо лице и не е намерен на адреса при опита за връчване, документът трябва да бъде връчен най-напред на пълномощника на адресата, ако той е налице. Ако в момента на опита за връчване и адресатът, и пълномощникът му отсъстват според твърденията на заместващия получател, документът може да бъде връчен на присъстващия заместващ получател.

В случай на организация лицето, което има право да получи документите, е представителят на организацията.

Доставчикът на пощенски услуги може да приеме, че служител, който не се явява представител на организацията, има право да получи пратката в качеството на случаен получател.

Доставчикът на услугата връчва пратката чрез организацията, която осъществява дейност на мястото, посочено в адреса (непряко връчване), ако местоживеенето, местопребиваването или работното място на адресата се намира на едно от следните места: Унгарски въоръжени сили, Военна разузнавателна служба, правоприлагащ орган, място за лишаване от свобода, център за задържане на непълнолетни, здравно или социално заведение, хотел, студентско общежитие, работническо общежитие или ваканционен курорт.

В съответствие с Правителствено постановление № 335/2012 доставчикът на услугата прави два опита за връчване на пратката, която е изпратена като официален документ. Ако първият опит за връчване е неуспешен, тъй като адресатът или упълномощеният получател не се намира на адреса, доставчикът на услугата оставя уведомление, предава официалния документ в пункта за получаване, указан в уведомлението и прави втори опит за връчване на петия работен ден след неуспешното връчване. Ако и вторият опит за връчване е неуспешен, доставчикът на услугата отново оставя уведомление на адресата и предава официалния документ в пункта за получаване, указан в уведомлението, за пет работни дни след датата на втория опит за връчване. След втория опит за връчване официалният документ може да бъде получен от указания пункт за получаване при представяне на документ за самоличност. Ако официалният документ не бъде предаден в рамките на крайния срок, указан във второто уведомление, на следващия работен ден доставчикът на услугата връща официалния документ с индикация „непотърсено“.

В такъв случай, съгласно разпоредбите на Закон CXXX от 2016 г., документът трябва да се счита за връчен на петия работен ден след датата на втория опит за връчване, освен ако не бъде доказано обратното. Връчването не се смята за законно, ако документът е връчен на заместващ получател, а не на адресата, а заместващият получател е ответната страна или неин представител в съдебното производство. Ако се връчва документ за образуване на производство или решение по същество за приключване на производството, съдът уведомява адресата в рамките на осем работни дни от презумпцията, че документът е връчен. Ако е предоставен адрес на електронна поща, уведомлението трябва да бъде изпратено и на адреса на електронната поща.

Адресатът може да получи предназначения за него документ и в деловодството на съда след представяне на документ за самоличност.

В Закон LIII от 1994 г. за изпълнителното производство („Закон LIII от 1994 г.“) е регламентирано връчването чрез съдебен изпълнител като алтернативен метод на връчване, който се допуска в случай на връчване на решения по същество, представляващи основание за принудително изпълнение, когато е налице презумпция за връчване и страната, която има право да подаде искане за принудително изпълнение, изрично е поискала това и е платила част от разходите предварително. Съгласно Закон LIII от 1994 г. съдебният изпълнител може да връчи документите за принудителното изпълнение и лично при спазване на съответното законодателство. Ако процедурата по връчването е неуспешна, документите могат да бъдат връчени в съответствие с общите правила, приложими за връчване на официални документи.

В Закон CXXX от 2016 г. и в Закон L от 2009 г. относно процедурата за издаване на заповед за плащане са посочени и други случаи, при които връчването може да се извърши от съдебен изпълнител.

В допълнение към горното, в предвидените от закона случаи връчването може да се извърши от специални структури за връчване, например съдебни служители (за връчването на призовки по граждански производства например, ако случаят е спешен).

6 Позволено ли е електронно връчване на документи (връчване на съдебни или извънсъдебни документи чрез електронни средства за комуникация от разстояние, като например електронна поща, защитено интернет приложение, факс, SMS и др.) в гражданското производство? Ако отговорът е положителен, за кои видове производства е предвиден този начин? Съществуват ли ограничения по отношение на възможността за прибягване до този начин на връчване на документи в зависимост от това кой е адресатът (юрист, юридическо лице, дружество или друг стопански субект и т.н.)?

В Закон CXXX от 2016 г. се прави разлика между задължителна или незадължителна електронна комуникация.

Съгласно Закон CCXXII от 2015 г. относно общите правила, приложими за електронното управление и доверителните услуги („Закон CCXXII от 2015 г.“), задължените по закон да използват електронна комуникация (напр. законни представители и търговски дружества) трябва да подават всички молби до съда само по електронен път, по начина, предвиден в Закон CCXXII от 2015 г. и в постановленията за неговото прилагане. Съдът също им връчва документи по електронен път.

Страните в производството, които не са задължени да използват електронна комуникация, или техните представители, ако не са определени като законни представители, могат, ако желаят — с изключение на случаите, предвидени в Закон CXXX от 2016 г. — да подават всички документи по електронен път в съответствие с разпоредбите на Закон CCXXII от 2015 г. и постановленията за неговото прилагане. Ако страна или неин представител избере електронна комуникация, съдът връчва всички съдебни документи по електронен път.

В случай на електронна комуникация се осигурява непрекъснат контакт със съда чрез системата за електронни услуги. Страната, избрала електронна комуникация, се уведомява дали подадения от нея електронен документ отговаря на информационно-технологичните изисквания.

Защитената услуга за доставка гарантира освен всичко друго, че изпращачът е уведомен за получаването на неговите съобщения и осигурява обратна информация, в случай че доставката е била неуспешна. Доставчикът на услугата е длъжен да издаде незабавно удостоверение на подателя, което следва да бъде изпратено на предоставения адрес на електронна поща, в потвърждение на информацията, отнасяща се до връчването на документа.

За документи, връчвани посредством защитена услуга за доставка, трябва да бъдат предвидени пет работни дни за получаване, освен ако в законодателството не е предвидено друго. Ако адресатът не получи връчения документ по електронна поща в рамките на този срок, но не е отказал да го приеме, в първия работен ден, следващ периода от пет работни дни, се изпраща второ уведомление за връчване.

От въвеждането на електронната комуникация в процесуалното право, разпоредбите на Закон CXXX от 2016 г., отнасящи се до презумпцията за връчване (подробно описани по-долу), се прилагат не само за доставка по пощата, но и за всички законни средства за връчване на документи, включително по електронен път.

В спешни случаи призовки за граждански процеси може да се доставят по електронна поща дори да не е договорена електронна комуникация.

7 „Заместващо“ връчване

7.1 Правото на тази държава членка позволява ли други начини на връчване в случаите, когато не е било възможно връчването на документите на адресата (например съобщаване на домашния адрес, в службата на съдебния изпълнител, чрез пощенска услуга или чрез залепване на уведомление)?

Съгласно Закон CXXX от 2016 г., ако местопребиваването на страната е неизвестно и съдебният документ не може да бъде връчен на страната по електронен път или ако страната пребивава в държава, която не оказва правно съдействие за връчване на документи, или ако има други непреодолими пречки, препятстващи връчването, или ако законът предвижда това, връчването трябва да се извърши чрез публично обявление. По правило съдът може да постанови връчване чрез публично обявление по искане на дадената страна, при условие че има основателни причини за това.

Публичното обявление трябва да бъде поставено в продължение на петнадесет дни на информационното табло на съда и на информационното табло на местното кметство или на общинския съвет по адреса на последното известно местопребиваване на страната. Ако страната е предоставила адрес на електронна поща, обявлението трябва да бъде изпратено и на адреса на електронната поща.

7.2 Кога документите се считат за връчени, ако се прилагат други начини на връчване?

Ако връчването се извършва чрез публично обявление, по правило документите трябва да се считат за връчени на петнадесетия ден от поставянето на публичното обявление на информационното табло на съда.

7.3 Ако друг начин на връчване е депозирането на документите на определено място (напр. в пощенска служба), как се уведомява адресатът за това депозиране?

Съгласно Закон CLIX от 2012 г. доставчикът на услугата и адресатът може да се договорят пратката, която пристига за адресата, да не се връчва на указания върху нея адрес, а на друг адрес. Съгласно Правителствено постановление № 335/2012 доставчикът на пощенската услуга предоставя информация за пристигането на официални документи, адресирани до абонаментната пощенска кутия, като оставя съобщение в кутията, дори официалният документ да е адресиран до абонаментната пощенска кутия, но да не е за наемателя на дадената абонаментна пощенска кутия.

7.4 Какви са последствията, ако адресатът откаже да приеме връчването на документите? Считат ли се документите за редовно връчени, ако отказът от приемане не е бил законен?

Съгласно Закон CXXX от 2016 г. съдебни документи, изпратени по пощата, трябва да се считат за връчени на датата, на която е направен опит за връчване, ако адресатът откаже да приеме връчването.

8 Връчване по пощата на документи, изпратени от чужбина (член 14 от Регламента за връчването)

8.1 Ако пощенската служба доставя документ, изпратен от чужбина, на адресат в тази държава членка в случай, при който се изисква обратна разписка (член 14 от Регламента за връчването), трябва ли пощенската служба да достави документа лично на адресата или може, съгласно националните правила за пощенските доставки, да достави документа и на друго лице на същия адрес?

В случай на връчване по член 14 от регламента, доставчикът на пощенски услуги в Унгария няма информация, че получената от чужбина пратка представлява официален документ. Съответно той не прилага правилата, които са приложими за връчване на официални документи, а само общите вътрешни правила, приложими за препоръчана поща (с обратна разписка).

Информацията по точка 5 за лицата, упълномощени да получават документи, се отнася за официални документи.

8.2 Как може съгласно правилата за пощенските доставки в тази държава членка да се осъществи връчването по член 14 от Регламента № 1393/2007 за връчването на документи, изпратени от чужбина, ако нито адресатът, нито друго лице, имащо право да получи доставката (ако това е възможно съгласно националните правила за пощенските доставки — вж. по-горе), са намерени на адреса за доставка?

Ако адресатът или друг упълномощен получател не се намира на адреса в момента, в който е направен опит за връчване, доставчикът на услугата оставя съобщение, с което информира адресата, че документът може да бъде получен от него в пункта за предаване на доставчика на услугата. Документът може да бъде получен от този адрес от адресата, от негов упълномощен представител или заместващ получател с местоживеене или местопребиваване на посочения адрес. Ако адресатът или друг упълномощен представител не получи пощенската пратка в рамките на крайния срок, указан в съобщението, доставчикът на услугата връща документа като недоставен.

8.3 Предоставя ли пощенската служба определен период от време за вземане на документите, преди да ги изпрати обратно като недоставени? Ако отговорът е „да“, по какъв начин се информира адресатът, че в пощенската служба има пратка, предназначена за вземане от него?

Срокът за получаване се определя от доставчика на пощенските услуги. Когато се касае за Magyar Posta Zrt., срокът е десет работни дни, считано от опита за връчване. За начина на уведомяване вж. предходната точка.

9 Има ли писмено доказателство, че документът е връчен?

Писменото доказателство за връчване е обратната разписка, в която се посочва резултатът от процедурата по връчването, т.е. получателя, качеството на получателя, ако той не е адресатът (напр. упълномощен представител), датата на получаване или ако предаването не е осъществено - пречката, която го е възпрепятствала (напр. отказано получаване, „непотърсено“). Във всички случаи доставчикът на услугата връща обратната разписка на изпращача.

10 Какво става, ако се случи нещо непредвидено и адресатът не получи документа или ако връчването е извършено в нарушение на закона (напр. документът е връчен на трето лице)? Може ли все пак връчването на документа да е валидно (напр. могат ли нарушенията на закона да бъдат санирани) или трябва да се направи нов опит за връчване на документа?

Съгласно Закон CXXX от 2016 г., ако е налице презумпция за връчване (адресатът е отказал получаването или не е получил документа, въпреки че са направени два опита за връчването му), адресатът може да подаде възражение пред съда, който води производството, за което се отнася връчването, въз основа на някое от изложените по-долу основания в срок от петнадесет дни, след като узнае, че е налице презумпция за връчване, или след като узнае за връчването в случай на документ, който се смята за връчен без презумпция за връчване. По правило възражение не може да бъде подадено повече от три месеца след възникването на презумпция за връчване или след датата на връчване. Ако презумпцията за връчване или връчването се отнася до документ за образуване на производство, възражението може да бъде подадено в хода на производството, в срок от петнадесет дни, след като лицето узнае, че е налице презумпция за връчване или узнае за действителното връчване на документа.

Съдът ще уважи възражението, ако адресатът не е бил в състояние да получи съдебния документ по някоя от следните причини:

а) връчването е извършено в нарушение на приложимото законодателство за връчването на официални документи или е незаконосъобразно по други причини; или

б) адресатът не е бил в състояние да получи документа по други причини, които не са посочени в буква а), без вина от негова страна.

Възражение срещу презумпцията за връчване на основанията, посочени в буква б), могат да подават само физически лица.

Ако съдът приеме възражението, правните последици, свързани с връчването, стават недействителни и връчването и всички предприети мерки и процесуални действия трябва да бъдат предприети повторно при необходимост.

Възражение може да бъде подадено и в хода на изпълнително производство. В случай че решение, което се смята за връчено, влезе в сила, адресатът може — на вече описаните основания — да подаде възражение до съда, издал решението на първа инстанция в хода на изпълнителното производство, в срок от петнадесет дни от узнаването за образуваното производство за принудително изпълнение на решението.

По правило съдът може да постанови връчване чрез публично обявление по искане на дадената страна, когато има основателни причини за това. Ако фактите, посочени в искането за публично обявление, се окажат неверни и заявителят е знаел или има разумни основания да се смята, че е знаел за това, съдът трябва да разпореди на страната да заплати разходите, направени във връзка с публичното обявление, независимо от изхода от производството, както и да наложи глоба.

Окончателното съдебно решение подлежи на преразглеждане, когато документът за образуване на производството или друг документ е бил връчен на страната чрез публично обявление в нарушение на правилата, приложими за връчване чрез публично обявление.

11 Плаща ли се за връчване на документ и ако да, каква сума?

В съдебните такси са включени и разходите за връчване. Следователно страната не трябва да плаща разходите за връчване в рамките на съдебното производство. Единственото изключение е връчването чрез съдебен изпълнител съгласно Закон LIII от 1994 г., когато лицето, което иска принудително изпълнение, трябва да плати предварително съответните разходи. По закон съдебният изпълнител има право на такса от 6 000 HUF и еднократна сума от 1 500 HUF за покриване на разходите, независимо от броя на опитите за връчване.

Ако изпълнителното производство е образувано въз основа на документа, подлежащ на връчване, разходите са за сметка на длъжника. Разходите, свързани с връчването чрез публично обявление, трябва да бъдат платени предварително от лицето, което иска връчване чрез публично обявление.

Последна актуализация: 19/11/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.