Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Разходи

Франция

В този раздел е направен преглед на съдебните разноски, които се прилагат във Франция. За по-задълбочен анализ на съдебните разходи моля разгледайте следните конкретни случаи: Семейно право - Развод Семейно право - Родителски права Семейно право - Издръжка Търговско право - Договори Търговско право - Отговорност

Съдържание, предоставено от
Франция

Разпоредби относно възнагражденията на юридическите професии

Възнагражденията се формират от постоянна част и от променлива част (изразяваща се често в процент от цената на предявения иск).

Уместно е да се прави разлика между :

  • помощници на правосъдието (адвокати, юридически пълномощници), чието възнаграждение е определено само отчасти. В по-голямата си част техните хонорари се договарят свободно с клиента.
  • държавни служители, чието възнаграждение е определено в контекста на нормотворческите правомощия на френското правителство.

Процесуални представители (аvoués)

Постановление № 80-608 от 30 юли 1980 г. определя тарифата за възнагражденията на процесуалните представители (avoués) към апелативните съдилища. Помощници на правосъдието/процесуални представители (avoués).

С подзаконови актове се определят възнагражденията за водене на дела от адвокати (avocats), представляващи правните субекти на първа инстанция (Постановление № 72-784 от 25 август 1972 г. и Постановление № 75-785 от 21 август 1975 г.).

Съдебни изпълнители

Възнаграждението на съдебните изпълнители за призоваване и връчване на молби и правораздавателни актове е уредено в Постановление № 96-1080 от 12 декември 1996 г.


Постоянни съдебни разноски

Постоянни разноски в гражданското производство

Постоянни разноски за страните в гражданското производство

В гражданското производство съществуват разноски, които са правно необходими за развитие на процеса и чийто размер е предмет на оценка или по нормативен път, или чрез съдебно решение. Тези разноски се наричат съдебни разноски.

Те включват:

  1. Такси, данъци и налози, събирани от съдебните или данъчни администрации.  Тези такси или налози се прилагат рядко, тъй като със Закон № 77-1468 от  30 декември 1977 г. се въведе принципът за безвъзмездност на публичните услуги в гражданските и административни съдилища.
  2. Разноски за превод на документи, когато това се изисква от закона или по силата на международно задължение.
  3. Възнаграждения на свидетели.
  4. Възнаграждения на специалисти-технически помощници.
  5. Плащания по тарифи (тарифа за възнагражденията на съдебни изпълнители, процесуални представители и адвокати).
  6. Възнаграждения на държавни служители.
  7. Възнаграждението на адвокатите, доколкото е регламентирано, включително разноските за явяване по делото.
  8. Разноските за връчване на акт в чужбина.
  9. Разноските за устен и писмен превод, наложени от действията по събиране на показания, дадени в чужбина по искане на съдебните институции по силата на Регламент (ЕО) № 1206 / 2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела.
  10. Социалните доклади, постановени при дела в областта на семейното право и за правна защита на пълнолетни и малолетни и непълнолетни лица.
  11. Възнаграждението на определеното от съда лице за изслушване на малолетни/непълнолетни.

Етап от гражданското производство, на който постоянните разноски трябва да бъдат платени

Разноските по гражданското производство включват всички суми, платени или дължими от страните преди или по време на съдебното производство.

Това например са разноски за правни консултации преди образуване на делото, за специалисти-технически помощници, пътни разноски.

По време на производството тези разноски могат да включват процесуалните разноски, плащани на  помощниците на правосъдието, държавните служители, разноските, събирани от държавата, и хонорари за консултации.

След производството към тях се отнасят разноските по изпълнение на решението.

Съдебни разноски в конституционното правораздаване

Постоянни разноски за страните в конституционното съдопроизводство

Тъй като съгласно действащото френско процесуално право не се предвижда сезиране на Конституционния съвет от физически лица, на този въпрос не може да се отговори.


Каква предварителна информация мога да очаквам от процесуалните представители (адвокатите)?

Информация относно правата и задълженията на страните

Въпрос на професионална етика за помощниците на правосъдието е да предоставят най-точна информация на своите клиенти относно правата и задълженията им.

Източници на информация относно съдебните разноски

Къде мога да намеря информация относно съдебните разноски във Франция?

На интернет сайтовете на  Министерството на правосъдието и на различните професии.

На какви езици може да се намери информация относно съдебните разноски във Франция?

Информацията е достъпна на френски език.

Къде мога да намеря допълнителна информация относно разноските?

Не съществува интернет сайт, на който са публикувани съдебните разноски.

Данък добавена стойност (ДДС)

Къде мога да намеря информация по този въпрос? Какви са приложимите ставки?

Всички тарифи са дадени без включени данъци. Приложимата ставка по ДДС във всички случаи е 19,6% с изключение на плащанията в полза на лицата, ползващи правна помощ (5,5%).

Правна помощ

Какви са минималните доходи за отпускане на правна помощ по граждански производства?

За отпускане на правна помощ е без значение вида на производството - гражданско или наказателно - както и по естеството на спора. За да бъде отпусната или отказана помощ, значение имат единствено доходите на молителя.

Ето защо всички физически лица с френско гражданство и гражданите на държавите-членки на Европейския съюз, както и юридическите лица с нестопанска цел, които желаят да потърсят съдебна защита за своите права, но нямат достатъчно средства, могат да направят постъпки за отпускане на правна помощ.

По същия начин лицата с чуждо гражданство, които пребивават обичайно и постоянно във Франция, имат право да ползват правна помощ по гражданскоправни въпроси. Условието за постоянно пребиваване обаче не се поставя при наказателните производства. Правна помощ не може да бъде отказана на малолетни и непълнолетни лица, независимо от вида на производството, в което участват (гражданско, административно или наказателно).

 

Доходите, които се вземат предвид, включват средния месечен доход за последната календарна година, получени от лицето, желаещо отпускане на правната помощ, както и при необходимост –  доходите на лицата, живеещи постоянно в неговото домакинство. В последния случай праговете за отпускане на правна помощ се завишават с корекционен коефициент, който отчита семейните разходи.

Лицата, получатели на определени социални помощи (допълнителни плащания от Националния солидарен фонд, минимална социална помощ), обаче са освободени от необходимостта да доказват недостатъчност на доходите си.

Освен това в доходите не се вземат под внимание различни плащания със социален характер (семейни надбавки, социални помощи, жилищни помощи).

В зависимост от доходите правната помощ може да бъде пълна или частична. Праговете на доходите за отпускане на помощ се актуализират всяка година със закона за държавния бюджет. За 2009 г. средният месечен размер на доходите, получени през 2008 г. от лице, живеещо само, е:

  • по-малък или равен на 911 EUR за получаване на пълна правна помощ,
  • между 912 и 1367 EUR за получаване на частична правна помощ.

Тези прагове се завишават със 164 EUR за всяко от първите две лица, които се издържат от молителя и живеят в домакинството му (деца, съпруг, лице, с което молителят живее на семейни начала, партньор по договор за граждански съюз, възходящ...) и с по 104 EUR за всяко трето и следващо лице, което се издържа от него.

Има ли други условия за получаване на правна помощ в качеството на пострадал?

Поначало не се взема предвид положението (например пострадал или обвиняем) на страна по делото. Няма разлика в отношението към пострадали, обвиняеми, ищци или ответници, за да бъде отпусната или отказана правна помощ.

Въпреки това със Закона за устройството и планирането в съдебната система (loi d’orientation et de programmation pour la justice) от 9 септември 2002 г. бяха подобрени условията за достъп до правосъдие на пострадалите от най-тежките престъпления, по-специално умишлени посегателства върху живота и неприкосновеността на личността (престъпления, които са предвидени и се наказват по членове 221-1 до 221-5, 222-1 до 222-6, 222-8, 222-10, 222-14 (1° и 2°), 222,23 до 222-26, 421-1 (1°) и 421-3 (1° до 4°) от Наказателния кодекс, както и за техните наследници по отношение на предявяването на граждански искове за обезщетение на вредите, причинени от престъпления против личността), като ги освободи от изискването за доказване на доходи, за да им бъде отпусната правна помощ. Тази разпоредба се прилага по-специално към пострадалите при изнасилване и повтарящо се насилие над малолетни и непълнолетни лица, ненавършили 15 години или особено уязвими лица, довело до смърт или трайна инвалидност.

Освен това по изключение се допуска отклонение от условието за недостатъчност на доходите, независимо от положението на лицето, поискало да ползва правна помощ, по делото (ищец/ответник, пострадал/обвиняем) при всички случаи, когато лицето е в особено положение с оглед на предмета на спора или предвидимите съдебни разноски.

Тази разпоредба по-специално се прилага към пострадалите от престъпления поради обстоятелствата, при които е извършено това престъпление.

Има ли други условия за получаване на правна помощ в качеството на обвиняем?

Поначало не съществуват специални условия за получаване на правна помощ от ответници по дела. Въпреки това в случай на използване на правно средство за защита (жалба, възражение, касационна жалба), положението на ответниците се преразглежда, ако вече са ползвали правна помощ. В действителност тези лица запазват правото си на правна помощ с цел да се защитят.

Все пак добре е да се припомни общото правило, приложимо както по отношение на ищеца, така и на ответника по делото, според което правна помощ не се отпуска, в случай че разноските по тази помощ се поемат по силата на застрахователен договор за правна защита или равностойна система за закрила.


Има ли процедури, които са освободени от разноски?

Страните не са задължени да бъдат представлявани от адвокат пред мировия съдия и районния съд. Когато цената на иска е под 4 000 евро, тези съдебни инстанции могат да бъдат сезирани по опростена процедура, при която страните са освободени от изискването да прибягват до съдебен изпълнител.

Исканията за преразглеждане на мерките, свързани с упражняване на родителски права, както и молбите за осиновяване, ако детето е осиновено преди навършване на 15 години, мерките след развод, исковете за издръжка могат да се предявяват без адвокат посредством обикновена молба.

Както всички производства пред граждански съдилища, тези инстанции не събират такси за образуване на производството и постановяване на решения.

Кога загубилата делото страна трябва да плати разноските на спечелилата страна?

При гражданските дела всяко съдебно решение, с което приключва делото, трябва да съдържа произнасяне относно разноските, направени в рамките на производството.

Поначало съдебните разноски (такси, определяни по тарифи – вж. по-горе) се поемат от загубилата делото страна. Въпреки това съдът може, с мотивирано решение, да осъди другата страна да заплати част от разноските или цялата сума.

Една от страните може също така да поиска противната страна да заплати изцяло или частично разноските, които е направила, и които не са включени в съдебните разноски. Тук могат да се отнесат например хонорари и явявания по делото на адвоката на страната, разноски и констативни протоколи, съставени от съдебни изпълнители, пътни разноски. При тази възможност съдът осъжда страната, която трябва да плати разноските, по подразбиране – загубилата делото страна, да заплати на другата страна определената от него сума, покриваща направени разноски, които не са включени в съдебните разноски. Съдът взема предвид критерия справедливост или икономическото положение на осъдената страна. Воден от същите съображения съдът може служебно да реши, че няма основания за такова осъждане.

Хонорари на вещи лица

При гражданските производства възнаграждението на вещите лица, назначени от съда, се определя със съдебно решение.

Когато съдията поставя задача на вещо лице, той определя размера на авансов депозит, предназначен за неговото възнаграждение. Размерът на депозита е възможно най-близък до прогнозното окончателно възнаграждение. Съдията определя страната или страните, които трябва да внесат депозита в секретариата на съда.

След представяне на заключението на вещото лице съдът определя възнаграждението му в зависимост по-специално от изпълнението на задачите, спазването на поставените срокове и качеството на изпълнение на работата. Съдът разрешава на вещото лице да получи възнаграждение до размера на депозираните в секретариата суми и нарежда, ако е необходимо, да му се изплатят допълнителни суми, като посочва страната или съответно страните, които трябва да ги поемат.

Съдебното решение, с което приключва делото, постановява коя страна ще изплати дължимото възнаграждение на вещото лице. По правило възнаграждението се поема от загубилата делото страна, освен ако съдът чрез мотивирано решение осъди другата страна да заплати пълния размер или част от него.

Обратно, хонорарите на вещите лица, които не са назначени от съда, се договарят свободно между вещото лице и клиента. Те не се включват в съдебните разноски. По искане на някоя от страните съдът  може да осъди загубилата делото страна или, ако няма такава, страната, осъдена да поеме разноските, да й изплати определена сума за компенсация на изплатените по този начин хонорари. Съдът се произнася, като взема предвид критерия справедливост или икономическото положение на осъдената страна.


Възнаграждения за писмени и устни преводи

Тези разноски са за сметка на загубилата делото страна, освен ако съдът чрез мотивирано решение осъди другата страна да заплати пълния размер или част от него.

Документи по темата

Доклад на Франция относно проучването за прозрачност на разноските PDF (1312 Kb) en

Последна актуализация: 08/11/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт