Имуществени последици на регистрираните партньорства

Франция
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Съществуват ли различни форми на „регистрирано партньорство“ в тази държава членка? Обяснете разликите между тези различни форми?

Във Франция съществува само един вид гражданско партньорство: гражданският пакт за солидарност (pacte civil de solidarité) или PACS. То е определено в член 515-1 от Гражданския кодекс (Code civil) като „споразумение, сключено между две пълнолетни физически лица от различен пол или от един и същи пол с цел организиране на съвместния им живот“.

Регистрираното партньорство има имуществени последици както между партньорите, така и спрямо трети страни. Тези последици са по-малко широкообхватни от тези при режим на имуществени отношения между съпрузи и оставят свобода на действие на партньорите.

Имуществени правоотношения се уреждат от набор от правни норми относно правомощията, собствеността върху имуществото и правата и задълженията на партньорите по време на PACS.

Освен това партньорите подлежат на форма на задължителен първичен режим, независимо от избрания режим на имуществени отношения. В това отношение член 515-4 от Гражданския кодекс предвижда, че партньорите поемат ангажимент за съвместно съжителство, както и за материална помощ и взаимопомощ. Освен това партньорите са солидарно отговорни към трети лица за задълженията, поети от един от тях за ежедневни нужди.

2 Съществува ли законов режим на имуществени отношения на регистрирани партньорства в тази държава членка? В какво се състои той? За кои форми на „регистрирано партньорство“ се прилага?

Според френското право партньорите в рамките на PACS могат да избират между два имуществени режима.

Първият е общият правен режим (при липса на конкретно споразумение), т.e. разделност на имуществото, заедно с презумпция за съсобственост при липса на доказателство за противното. По този начин всеки партньор продължава да управлява, да ползва и свободно да се разпорежда със собствените си активи и всеки остава еднолично отговорен за личните задължения, възникнали преди или по време на пакта (член 515-5 от Гражданския кодекс). Само ако се докаже, че активът не е собственост на един от партньорите, ще се счита, че те го притежават съвместно, всеки наполовина.

Вторият режим, който партньорите могат да изберат, е договорен режим на имуществена общност на имуществото, придобито след сключване на партньорството. Счита се, че активите, придобити заедно или поотделно по време на PACS, са съвместно притежание на партньорите, наполовина на всеки (член 515-5-1 от Гражданския кодекс). Определени активи, посочени в член 515-5-2 от Гражданския кодекс, обаче остават изключителна собственост на всеки от партньорите, например паричните средства, получени от всеки от тях след подписването на PACS и неизползвани за придобиване на имущество, вещите, които са създадени от един от партньорите и акцесорните вещи към тях, личното имущество, активите или части от активи, придобити с парични средства, които партньорът е притежавал преди регистрацията на първоначалното споразумение или на изменение към него, активите или части от активи, придобити с парични средства, получени като дарение или по наследство, и накрая дяловете от активи, придобити при продажба чрез търг на цялото или на част от имущество, на което единият от партньорите е бил собственик вследствие на неделимо наследство или на дарение.

Трябва да се отбележи, че PACS е единствената форма на гражданско партньорство във Франция.

3 Как може партньорите да организират своя режим на имуществени отношения? Какви са формалните изисквания в този случай?

Партньорите могат да сключат своето споразумение за PACS пред длъжностно лице по гражданското състояние (officier de l’état civil) или пред нотариус (notaire).

Член 515-3 от Гражданския кодекс предвижда, че „лицата, сключващи граждански пакт за солидарност, изготвят съвместна декларация пред длъжностното лице по гражданското състояние на общината, в която определят съвместното си местопребиваване, или, когато има сериозна пречка за определяне на такова местопребиваване, пред длъжностното лице по гражданското състояние на общината по местопребиваване на един от партньорите“. По този повод партньорите представят споразумението, което са подписали, на длъжностното лице по гражданското състояние.

Споразумението за PACS може да бъде сключено и с нотариален акт. Нотариусът изготвя документа, след това получава съвместната декларация, регистрира пакта и урежда формалностите във връзка с публикуването (член 515-3, параграф 5 от Гражданския кодекс).

Партньорите могат да изберат режим на имуществена общност на придобитото след сключване на партньорството имущество, уреден в член 515-5-1 от Гражданския кодекс. В противен случай техните взаимоотношения ще се уреждат съгласно законовия режим на разделност на имуществото, предвиден в член 515-5 от Гражданския кодекс.

По време на PACS партньорите могат да решат да изменят или променят режима на имуществени отношения чрез споразумение за изменение, което трябва да бъде публикувано по същия начин като първоначалния пакт. Изменението трябва да бъде връчено или изпратено на длъжностното лице по гражданското състояние или на нотариуса, приел първоначалния документ, за регистрация (член 515-3, параграф 6 от Гражданския кодекс).

4 Съществуват ли ограничения на свободата да се организира режим на имуществени отношения?

Освен ако в споразумението не е посочено друго, режимът на имуществени отношения между партньорите в PACS е режимът на разделност на имуществото. Партньорите обаче могат да изберат режим на имуществена общност на придобитото след сключване на партньорството имущество съгласно предвиденото в член 515-5-1 от Гражданския кодекс. „В първоначалното споразумение или в изменението към него партньорите могат да изберат режим на имуществена общност на активите, придобити съвместно или поотделно, от момента на регистриране на съответното споразумение. По този начин се счита, че тези активи се притежават съвместно, наполовина от всеки, без право на обратен иск от страна на единия партньор срещу другия за неравностоен принос“.

Независимо от избрания режим партньорите са подчинени и на задължителен първичен режим, който определя техните права и задължения един към друг, както и към трети лица. В това отношение член 515-4 от Гражданския кодекс предвижда, че партньорите поемат ангажимент за съвместно съжителство, както и за материална помощ и взаимопомощ. Освен това партньорите са солидарно отговорни към трети лица за задълженията, поети от един от тях за ежедневни нужди.

5 Какви са правните последици от прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство върху имуществените отношения?

Член 515-7 от Гражданския кодекс предвижда, че PACS се прекратява със смъртта на един от партньорите или с брака на партньорите или на единия партньор. В този случай прекратяването влиза в сила от датата на настъпване на събитието. PACS може също да се прекрати със съвместна декларация на партньорите или с едностранно решение на единия партньор.

В контекста на отношенията между партньорите прекратяването на PACS влиза в сила от датата на регистрацията на прекратяването. По отношение на третите лица то влиза в сила от деня, в който са били извършени формалностите по публикуването му.

Прекратяването или анулирането на партньорството води до прекратяване на имуществения режим.

Съгласно член 515-7, десети параграф от Гражданския кодекс партньорите са отговорни за прекратяването на правата и задълженията, произтичащи от PACS. Съдията ще се произнесе по имуществените последици от раздялата само ако те не постигнат споразумение.

Всеки партньор възстановява личното си имущество.

Съвместно притежаваното имущество се поделя наполовина, освен ако не е договорено друго в договорно споразумение. По-специално нищо не възпрепятства бившите партньори да продължат да притежават съвместно имущество.

Задълженията между партньорите трябва да се уредят.

Между партньорите са приложими разпоредбите относно преференциалното разпределение чрез делба (членове 831, 831-2, 832-3 и 832-4 от Гражданския кодекс).

6 Какви са последиците от смъртта на единия партньор върху режима на имуществени отношения на регистрираното партньорство?

Смъртта на единия от партньорите води до прекратяване на регистрираното партньорство от деня на настъпване на смъртта, което от своя страна води до прекратяване на имуществения режим в съответствие с посочените по-горе споразумения.

Според френското право в областта на наследяването преживелият партньор не е законен наследник. Той или тя обаче може да бъде определен за наследник чрез завещание.

Преживялото лице може да претендира за право на временно владение в продължение на една година на имота, който действително е обитавало като основно жилище към датата на смъртта (съгласно предвиденото в член 763, първи и втори параграф от Гражданския кодекс).

Това право обаче не е част от правилата за обществен ред и починалото лице може да лиши чрез завещание преживялото лице от него.

Преживялото лице може също да подаде молба за преференциално разпределение на семейното жилище, когато починалият е предвидил изрично такава разпоредба в завещанието си (втори параграф от член 515-6 от Гражданския кодекс).

7 Кой орган е компетентен да се произнесе по случай, свързан с имуществените последици на регистрираното партньорство?

По отношение на съсобствеността между партньорите в рамките на PACS или на съжителство е компетентен съдията по семейни дела (juge aux affaires familiales, JAF) (Закон № 2009-506 от 12 май 2009 г. относно опростяването на правото (loi n° 2009-506 du 12 mai 2009 sur la simplification du droit), Декрет № 2009-1591 от 17 декември 2009 г. относно производствата пред съдията по семейни дела, свързани с режимите на имуществени отношения между съпрузите и идеалната собственост (décret n° 2009-1591 du 17 décembre 2009 relatif à la procédure devant le juge aux affaires familiales en matière de régimes matrimoniaux et d'indivisions), Циркулярно писмо CIV/10/10 от 16 юни 2010 г. относно правомощията на съдията по семейни дела по отношение на прекратяването (circulaire CIV/10/10 du 16 juin 2010 sur les compétences du juge aux affaires familiales en matière de liquidation)).

8 Какво е действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица?

Съгласно член 515-4, параграф 2 от Гражданския кодекс, който се прилага независимо от избрания от партньорите режим на имуществени отношения, партньорите са солидарно отговорни към трети лица за задълженията, поети от един от тях за ежедневни нужди. Солидарната отговорност обаче не се прилага по отношение на разходи, които са явно прекомерни. Тя също така не се прилага, ако тези задължения не са възникнали със съгласието на двамата партньори за покупка на изплащане или заеми, освен ако не става въпрос за малки суми, необходими за ежедневни нужди, и кумулативният размер на сумите в случай на множество кредити не е явно прекомерен с оглед на начина на живот на домакинството.

Съгласно член 515-5, параграф 3 от Гражданския кодекс партньорът, който лично притежава дадена движима вещ, се счита спрямо третите добросъвестни лица за оправомощен да извършва всички действия по управление, ползване или разпореждане с тази вещ.

9 Кратко описание на процедурата за подялба, включително разделянето, разпределянето и ликвидацията на имуществото на регистрираното партньорство в тази държава членка

Съгласно член 515-7, параграф 10 от Гражданския кодекс при прекратяване на PACS партньорите са отговорни за прекратяването на правата и задълженията, произтичащи от PACS. Съдията ще се произнесе по имуществените последици от раздялата само ако те не постигнат споразумение.

Делбата може да бъде извършена по взаимно съгласие или по съдебен ред. При подялба по взаимно съгласие се изготвя споразумение между партньорите. Това става под формата на нотариален акт, ако се отнася до имущество, за което се изисква поземлена регистрация. Подялбата се извършва по съдебен ред, ако страните не успеят да постигнат споразумение за прекратяването или разпределянето на имуществото. Съдията се произнася по молбите за продължаващо съвместно притежание или преференциално разпределение (член 831 от Гражданския кодекс).

Ако отношенията между партньорите се уреждат от общия имуществен режим, т.e. разделност на имуществото, всички активи, за които партньорите успеят да докажат, че са собственост на единия или другия партньор, се запазват от собственика им. По същия начин личните задължения на партньора остават лично негови. От друга страна, активите, за които партньорите не успеят да докажат, че са собственост на единия или другия партньор, се считат за притежавани съвместно, наполовина от всеки.

Ако партньорите са избрали договорен режим на имуществена общност на придобито след сключване на партньорството имущество, счита се, че съвместните активи принадлежат наполовина на всеки от партньорите. В съответствие с това съвместно притежаваните активи се разделят наполовина между партньорите при зачитане на активите, които остават собственост на всеки от тях (вж. по-горе и член 515-5-2 от Гражданския кодекс).

Между партньорите са приложими разпоредбите относно преференциалното разпределение чрез делба (членове 831, 831-2, 832-3 и 832-4 от Гражданския кодекс).

10 Каква е процедурата и документите или информацията, които обикновено се изискват за целите на регистрацията на недвижима собственост?

В случай на подялба по взаимно съгласие, при която се изисква поземлена регистрация (с други думи, недвижима собственост), актът за прекратяване и делба трябва да бъде изготвен в нотариално заверена форма.

Член 710-1 от Гражданския кодекс предвижда, че „за да се даде ход на формалностите по поземлена регистрация, всеки акт или право трябва да се основава на нотариално заверен акт, приет от практикуващ във Франция нотариус, съдебно решение или автентичен документ от административен орган“.

Последна актуализация: 09/03/2022

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.