Права на малолетните и непълнолетните лица при съдебно производство

Хърватия

Съдържание, предоставено от
Хърватия

1. Правоспособност на детето

Децата в Хърватия притежават правоспособност (способност да имат права и задължения) и процесуална дееспособност (способност да бъдат ищец или ответник). Преди навършването на 18-годишна възраст децата могат да придобият дееспособност (способност да сключват договори и с действията си да пораждат правни последици, която обикновено се придобива с навършване на 18 години) и процесуална дееспособност само ако сключат брак, станат родители — еманципирани деца (след навършване на 16 години), или сключат трудови договори (след навършване на 15 години).

2. Достъп до адаптирани производства

Следните заинтересовани страни могат да имат роля в наказателните производства с участието на деца:

  1. а. Омбудсман за правата на детето;
  2. б. специализирани полицейски служители към Министерство на вътрешните работи, обучени да работят с деца жертви и правонарушители;
  3. в. младежките съдилища, при наказателни производства с участието на деца;
  4. г. съдии в младежките съдилища — специализирани съдии, работещи в тези съдилища;
  5. д. специализиран прокурор за младежи към прокуратурата;
  6. е. адвокати, специализирани в производства с участието на деца, които при необходимост се назначават от съдиите в младежките съдилища от списъка на Хърватската адвокатска колегия (обикновено като адвокати на защитата);
  7. ж. социални работници, които изпълняват важна роля в наказателните производства с участието на деца;
  8. з. специализирани клиники и болници за деца;
  9. и. редица специализирани НПО, помощник експерти, които не са юристи (в младежките съдилища и прокуратурата), доброволци и др.

Участието в съдебно производство на детето или непълнолетното лице (на възраст до 23 години) по дела, при които детето е извършителят на престъплението, се урежда от Закона за съдилищата за непълнолетни лица.

Гражданските дела се разглеждат от съдилищата, като няма специални съдилища, които да се произнасят единствено по граждански дела с участието на деца. Общинските (районни) съдилища разглеждат на първа инстанция делата за издръжка, установяване на наличието или липсата на брак, унищожаване на брак и развод, установяване или оспорване на бащинство или майчинство, както и за упражняване на родителски права върху детето и полагане на грижи за него.

Центровете за социални грижи са публични органи, чиято цел е да защитават и подкрепят децата и които имат възможност да влияят върху съдебните решения. Центровете за социални грижи разполагат с правен статут на страна и могат да участват в производството и като спомагателни органи на съдилищата или като участници sui generis. Тъй като изпълняват значителна роля за закрилата на децата в съдебното производство, тези центрове разполагат с различни възможности да пледират в защита на висшите интереси на децата.

Омбудсманът за правата на детето е независим орган, който отговаря единствено пред Парламента и е създаден с изключителната цел да защитава, наблюдава и насърчава правата и интересите на децата. В Хърватия няма специализирани съдилища или институции, занимаващи се с деца/непълнолетни лица в административните съдебни производства. Административните съдилища са съдилища с обща компетентност, създадени да разрешават административни спорове, включително тези, които се отнасят до деца или непълнолетни лица. В допълнение към държавните органи с обща компетентност, които носят обща отговорност за защитата на правата на децата (Министерството на социалната политика и младежта, Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и пенсионната система, Министерството на правосъдието), има специализирани компетентни органи, като Омбудсмана за правата на детето.

3. Правни мерки и мерки, свързани с политиката, за избягване на ненужно забавяне при разглеждането на дела с участието на деца

Всички компетентни органи, свързани с потенциално наказателно производство с участието на деца или непълнолетни лица, трябва да действат незабавно, така че да приключат възможно най-бързо своите действия. Съгласно Закона за съдилищата за непълнолетни лица при наказателни производства срещу непълнолетни лица, млади пълнолетни лица и във връзка с престъпления, извършени срещу деца, образуването на производствата и постановяването на съответните решения от съдилищата следва да се извършва без ненужно забавяне.

Съдебните производства срещу непълнолетни извършители и досъдебните производства, като например полицейски и прокурорски разследвания и производства, са с неотложен характер. Забавянията при изпълнението на наказанията, наложени на непълнолетни лица, са сведени до минимум, като съдът е задължен да инициира съответната процедура без ненужно забавяне, след като съдебното решение стане окончателно и няма законови пречки за неговото изпълнение.

Производствата, при които се разглеждат личните права на детето, са неотложни и първото заседание се провежда в срок от петнадесет дни от деня на образуване на производството. Решенията по производства за временни мерки и принудително изпълнение, упражняване на родителски права и лични отношения с детето, както и за предаване на детето се произнасят и връчват в срок от тридесет дни от образуване на производството. Второинстанционният съд постановява и връчва решението в срок от тридесет дни от деня на получаване на жалбата.

4. Специални механизми и процедури за подкрепа за децата и висши интереси на детето

Съгласно Наказателно-процесуалния закон предполагаемата жертва дете или непълнолетен има право да бъде изслушана, да свидетелства и да участва в наказателното производство. Жертвата има право да уведоми подходящите органи за относимите факти и да предложи доказателства във връзка с престъплението и наказателното производство, както и да упражни правото си да използва средства за правна защита. Във връзка с това по време на съдебните заседания детето има право да задава въпроси на заподозрените, свидетелите и на вещите лица, както и да представя своите коментари и разяснения относно собствените си показания.

В практиката преценката за висшите интереси на детето се разглежда като оценка, извършвана от специалисти, участващи в процедурите за закрила на детето, като те могат да предложат на съда мярка за закрила на детето. Преценката за висшите интереси на детето се основава на принципите и методите на работа на професионалните експерти (социални работници, психолози и други). За да спази Европейската конвенция за правата на детето, по дело, при което носителят на родителската отговорност не може да бъде представител на детето поради конфликт на интереси между него и детето, съдът може да назначи специален представител на детето. Този представител обикновено е адвокат със значителен опит в производства с участието на деца. Назначаването на специални представители е възможно при определени съдебни производства, отнасящи се до семейни права, като например упражняването на родителски права при бракоразводни дела и дела за осиновяване, както и дела относно защитата на личните права и интереси на децата.

Защитата на висшите интереси на детето е един от принципите, заложени в Конституцията, който наред с другото гласи, че родителите носят отговорност за отглеждането, благосъстоянието и образованието на своите деца и са отговорни за гарантирането на правото им на цялостно и хармонично развитие на личността. Държавата трябва да осигури специални грижи за сираците и пренебрегваните от своите родители малолетни или непълнолетни лица и всеки има задължението да закриля децата, както и правото да уведомява съответните органи за потенциална вреда, причинена на деца. Младежите, майките и хората с увреждания имат право на специална защита на работното си място. Всеки следва да има достъп до образование при равни условия. Съгласно закона задължителното образование е безплатно.

5. Наблюдение на изпълнението на решения в производства с участието на деца

Хърватия прие Закон за изпълнението на наказания, наложени на непълнолетни лица, осъдени за извършени престъпления и правонарушения. Целта на посочения по-горе закон е да се регламентира следното:

  • условията за изпълнението на наказания, наложени на непълнолетни правонарушители и млади пълнолетни в рамките на наказателно производство, и по-специално поправителните мерки, наказанието лишаване от свобода, „налагано на непълнолетни“, и мерките за сигурност; както и
  • условията за изпълнението на наказания, наложени на непълнолетни правонарушители в рамките на процедура за съответното нарушение, и по-специално поправителните мерки, наказанието лишаване от свобода, „налагано на непълнолетни“ и мерките за сигурност.

Представителите на компетентния център за социални грижи имат значителна роля за осигуряването на подходящо отношение към малолетните или непълнолетните правонарушители. Центърът за социални грижи носи отговорност и за призоваването и предоставянето на информация на детето относно изпълнението на всяка поправителна мярка и предоставя цялата необходима информация и подкрепа. Целта на поправителните мерки е да бъдат предоставени защита и грижи и да бъде подпомогнато общото или специалното образование на осъдените деца. Те следва да оказват положително въздействие върху образованието, развитието и личността на извършителите, така че те да станат по-устойчиви и да могат да се въздържат от извършването на нови престъпления.

Видовете поправителни мерки са:

• порицание от съда;

• специални задължения, като например: поднасяне на извинение на пострадалия, обезщетяване или отстраняване на вредите, причинени от престъплението, доколкото това е възможно за детето, редовно училищно обучение, обучение и професионална квалификация, приемане на работа и постоянство при извършването ѝ, контролирано използване на доходите на извършителя, участие в работата на хуманитарни организации или дейности от значение за общината или за околната среда, въздържане от посещаване на определени места, събития или от компанията на определени лица, подлагане на медицинско лечение, като детоксикация от наркотици или други зависимости, консултации или психосоциални лечения, курсове за професионално обучение и др.

Лишаването от свобода в място за лишаване от свобода на непълнолетни лица може да бъде наложено като крайна мярка, като има някои особености, отнасящи се до условията за налагането на тази мярка, нейната продължителност, цел и съдържание. Само по-възрастните непълнолетни извършители (на възраст от 16 до 18 години) могат да бъдат осъдени на задържане в място за лишаване от свобода за непълнолетни и то само за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за срок над три години, при положение че поради естеството и тежестта на престъплението и „високата степен на вина“ (например, когато при извършване на престъплението е проявено изключително упорство или действието е било особено нехуманно), поправителната мярка не може да бъде обоснована.

Деца, които не са процесуално дееспособни, се представляват от своите законни представители, като в тези случаи детето получава информация за съдебните решения и за тяхната изпълняемост чрез своя законен представител.

В хода на изпълнителното производство и след провеждане на безспорно производство съдилищата могат да въведат определени мерки за защита, за да защитят децата от ненужна вреда. Мерките за защита са: ограничителна заповед за забрана на лични отношения или за ограничаване на личните отношения с родител, баба или дядо, брат или сестра на детето (или доведен брат или сестра).

6. Достъп до средства за правна защита

а) Всеки има правото да обжалва решение, постановено от компетентен съд, съгласно предвиденото в общите правила и условия относно средствата за правна защита, установени от Наказателно-процесуалния закон. Освен от прокурора, обвиняемия и представителя на защитата, решението на първоинстанционния съд може да бъде обжалвано и от дете, което е жертва на престъплението. В качеството си на страна в наказателното производство детето жертва може да обжалва решението на съда в частта относно процесуалните разноски и тази относно финансовите му претенции.

Всички лица, които имат правото да обжалват дадено решение, могат, в срок от осем дни от получаването на съдебното решение или определението, да подадат жалба срещу решението за налагане на наказание или поправителна мярка срещу малолетно или непълнолетно лице, както и срещу определението за спиране на производството. Жалба в полза на малолетно или непълнолетно лице може да бъде подадена от адвоката на защитата, прокурора, съпруга (съпругата), роднина по права линия, осиновител, настойник/попечител, брат, сестра и приемен родител, дори против волята на въпросното малолетно или непълнолетно лице. Жалбата не води до отлагане на изпълнението на решението.

Второинстанционният съд може да измени решението на първоинстанционния съд, като наложи по-строго наказание на малолетно или непълнолетно лице, само ако това е предложено в жалбата.

б) Децата, участващи в съдебно производство, имат право да подадат възражение, жалба или иск съгласно общите правила, установени в Гражданския процесуален закон и Закона за гражданските задължения.

Тъй като по принцип децата нямат право на процесуална дееспособност, обикновено техните родители или настойници действат от тяхно име като техни процесуални представители. Процесуалните представители на детето имат право да предприемат всички процесуални действия от името на детето, включително подаването на жалба. Жалба срещу решения на съдилищата от първа инстанция може да бъде подадена от страните. Жалбите срещу решения на първоинстанционните съдилища спират изпълнението на съдебните решения. Жалба за оспорване на решението на първоинстанционния съд може да бъде подадена на следните основания: съществено нарушение на правилата на гражданското съдопроизводство, невярно или непълно установяване на фактите и неправилно прилагане на приложимия закон. Обикновено срокът за подаване на жалбата срещу решението на първоинстанционния съд е 15 дни от датата на връчване на препис от решението.

7. Осиновяване

Семейният закон регламентира осиновяването като специална форма на семейноправна грижа и защита на децата, лишени от адекватно упражняване на родителски права, с което позволява родителство на осиновителите. Осиновителят следва да бъде хърватски гражданин (по изключение чужденец, ако това е в конкретен интерес на детето) и да е на възраст най-малко 21 години и най-малко 18 години по-възрастно от осиновеното дете. Дете може да бъде осиновено съвместно от сключила брак двойка и от лица, съжителстващи на семейни начала, от единия съпруг/лице, съжителстващо на семейни начала, ако другият съпруг/лице, съжителстващо на семейни начала, е родителят или осиновителят, а така също от съпруг/лице, съжителстващо на семейни начала, със съгласието на другия съпруг/лице, съжителстващо на семейни начала, както и от лице, което не е сключило брак. Осиновяването може да се осъществи, преди детето да навърши 18 години, като детето може да бъде осиновено, ако отговаря на законовите изисквания за осиновяване и ако това е в съответствие с неговото благосъстояние. Ако детето е навършило 12-годишна възраст, то трябва да даде писменото си съгласие за осиновяването.

Процедурата по осиновяване се провежда от центъра за социално подпомагане по постоянното или временното местопребиваване на потенциалните осиновители. Ако осиновителят на детето е чужд гражданин, осиновяването може да се осъществи само с предварителното съгласие на министерството, отговарящо за социалното подпомагане.

Съобразено с децата правосъдие в Хърватия  PDF (690 Kb) en

Последна актуализация: 31/07/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Държавите от ЕС, отговарящи за съдържанието на националните страници, са в процес на актуализация на част от съдържанието на този уебсайт предвид оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз. Ако на уебсайта има съдържание, което все още не отразява оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, това не е умишлено и ще бъде коригирано в бъдеще.