Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита

Право на лицата да продължат да се ползват от мерки за осигуряване на защита при преместване в друга държава членка

Ако сте жертва (особено на различни видове домашно насилие и на преследване), за да Ви осигурят ефективна защита от насилие и тормоз, националните власти често могат да постановят във Ваша полза специални мерки (заповед за въздържане от домашно насилие, ограничителна заповед или друга подобна заповед за защита), които допринасят за предотвратяването на последваща агресия или нападение от страна на извършителя. Ако във Ваша полза вече е издадена заповед за защита в една държава членка, може да искате да продължите да се ползвате от тази защита и при преместване или пътуване в друга държава членка. За тази цел ЕС разработи механизъм за взаимно признаване на мерките за осигуряване на защита.

Националните мерки за осигуряване на защита могат да бъдат с гражданско-, наказателно- или административноправен характер, като продължителността, обхватът и процедурите за приемането им в отделните държави членки се различават. Поради различните правни основания за взаимно признаване на гражданскоправните и наказателноправните мерки в законодателството на ЕС, за да се гарантира движението на трите най-често срещани вида мерки за осигуряване на защита в ЕС, беше необходимо да се създадат два отделни инструмента. Заповедите за защита, попадащи в приложното поле на директивата и на регламента, се отнасят до случаите, в които като жертва или като потенциална жертва на престъпление се ползвате от постановена във Ваша полза забрана лицето, на което се дължи опасността, да влиза на определени места, да се свързва с Вас или да Ви доближава.

• С Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита се установява механизъм за признаване между държавите членки на заповедите за защита, издадени като наказателноправна мярка.
  Ако разполагате със заповед за защита, издадена по наказателно дело в една от държавите членки, можете да поискате издаването на европейска заповед за защита.
  Защитата следва да Ви бъде предоставена посредством нова мярка за защита, приета от държавата членка, до която пътувате или в която се премествате, като се следва опростена и ускорена процедура.
  Държавите членки въвеждат разпоредбите на директивата в националните си законодателства до 11 януари 2015 г.

• Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела установява механизъм за пряко признаване между държавите членки на заповедите за защита, издадени като гражданскоправна мярка.
  Следователно, ако разполагате с гражданскоправна заповед за защита, издадена в държавата членка по местопребиваването Ви, можете директно да се позовете на нея в другите държави членки като се снабдите с удостоверение за правата Ви и го представите на компетентните органи.
  Регламентът се прилага от 11 януари 2015 г.

Наскоро бяха публикувани резултатите от два проекта, съфинансирани по програма „Дафне“ на Европейския съюз и свързани с европейската заповед за защита:

1. Проектът „POEMS“, както и Окончателният доклад и препоръките от него са на разположение, заедно с фишовете по държави. Проектът беше насочен към идентифицирането и описването на законодателството в 27 държави—членки на ЕС, посветено на заповедта за защита, към оценяване на равнището на законодателството в тази област и на неговото практическо въздействие, както и към извършването на преглед на функционирането на Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита и на Регламент № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.
2. Проектът „Epogender“ и неговите наръчници са достъпни, като на разположение е и сравнителен анализ на законодателствата и практиките на държавите членки, повлияни от Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита що се отнася до мерките за защита на жертвите на насилие, основано на пола.

Посочените публикации бяха издадени с финансовата подкрепа на програмата „Дафне“ на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието на тези публикации се носи единствено от техните автори и по никакъв начин не може да се смята, че то отразява позицията на Европейската комисия.

Публикациите съдържат полезни показатели, които да спомогнат за ефективното транспониране на директивата, и съдържат информация за националните законодателства, която може да е от полза за практикуващите специалисти.