Искове с малък материален интерес

Белгия

Съдържание, предоставено от
Белгия

Член 25, параграф 1, буква а) – Компетентни съдилища

Съгласно съдебния кодекс на Белгия (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek) съдилищата, които са компетентни да постановят решения по европейската процедура за искове с малък материален интерес, са: мировият съдия (juge de paix/vrederechter), първоинстанционният съд (tribunal de première instance/rechtbank van eerste aanleg) и търговският съд (tribunal de l'entreprise/rechtbank van koophandel).

Член 25, параграф 1, буква б) - Средства за комуникация

В Белгия всяко подаване или комуникация, приети за целите на процедурата и на разположение на съдилищата в съответствие с член 4, параграф 1 от регламента, може да се осъществи с личното подаването на стандартен исков формуляр А, както е посочено в приложение I, заедно с всички съпътстващи документи, директно в деловодството на първоинстанционния съд с териториална компетентност ИЛИ като същият формуляр се изпрати с препоръчана поща, заедно с всички съпътстващи документи, на съда с териториална компетентност.

Скоро ще бъде възможно подаването на стандартния исков формуляр А и по електронен път.

Член 25, параграф 1, буква в) - Органи или организации, които са компетентни за предоставянето на практическа помощ

Деловодството на компетентния съд може да предостави практическа помощ при попълването на формулярите и да предостави обща информация.

Член 25, параграф 1, буква г) - Средства за електронно връчване и комуникация и средства за изразяването на предварително съгласие за използването им

В Белгия документите и решенията се връчват от съдебни изпълнители (huissiers de justice/gerechtsdeurwaarders). В близко бъдеще ще бъде възможно връчване чрез електронни средства.

Уведомлението се подава по пощата или, когато е предвидено в закона, по факс. В близко бъдеще ще бъде възможно подаване на уведомление чрез електронни средства.

За подробна информация относно връчването и уведомяването за документи и решения вж. посветената на това страница на портала за електронно правосъдие.

Член 25, параграф 1, буква д) - Лица или професии, които са правно задължени да приемат връчване на документи или други писмени съобщения чрез електронни средства

/

Член 25, параграф 1, буква е) - Съдебни такси и допустими начини за плащане на съдебните такси

Този въпрос се урежда от членове 1017—1022 от Съдебния кодекс по отношение на таксата за свидетели по член 953 от Съдебния кодекс, а по отношение на таксите за регистрация — съгласно Кодекса за таксите за регистрация, ипотека и съдебно деловодство (Code des droits d'enregistrement, d'hypothèque et de greffe/Wetboek der registratie-, hypotheek- en griffierechten), по-специално член 142 и следващите и член 268 и следващите.

Разходите са описани подробно в член 1018 от Съдебния кодекс:

1. Различни такси за регистрация и деловодството: Таксите за съдебното деловодство включват такси по регистрация в списъка на делата за разглеждане, такси за съставяне на съдебни документи и такси за предоставяне на преписи от съдебни документи (вж. член 268 и следващите от Кодекса за таксите за регистрация, ипотека и деловодство).

Таксите за регистрация се заплащат за решения, отнасящи се до основна сума, която е по-голяма от 12 500 EUR (без да са включени разноски), и се определят като 3 % от тази сума. Ето защо те не се заплащат за искове с малък материален интерес.

2. Разходи и хонорари и възнаграждения за съдебни актове.

3. Разходи за препис на съдебното решение.

4. Разходи във връзка с всякакви мерки за събиране на доказателства, по-специално такси за свидетели и вещи лица. В Кралски указ от 27 юли 1972 г. се определя такса в размер на 200 франка за свидетел, която днес съответства на около 5 EUR. Към тази сума се добавя възстановяването на пътните разноски.

Вещите лица могат да определят сами своите разноски и такси за изготвяне на експертни доклади, въпреки че методът за изчисляване трябва да бъде ясно посочен, а в окончателната оценка на общите разноски съдът може да намали сумата, когато е уместно, например поради направени ненужни разходи.

5. Пътни и дневни разходи на съдиите, съдебните деловодители и страните, когато пътуването е било разпоредено от съда, и разходи за актове, изготвени единствено за целите на производството.

6. Обезщетение за направените разходи по производството (член 1022 от Съдебния кодекс): това обезщетение се изплаща от загубилата страна и представлява фиксирано по размер участие в заплатените от спечелилата делото страна адвокатски възнаграждения и разноски. Сумите са обвързани с индекса на потребителските цени Всяка промяна, включваща повишаване или понижаване на този индекс с 10 пункта, води съответно до увеличаване или намаляване на сумата с 10 %.

Стойност на иска

Основна
сума*

Минимална
сума*

Максимална
сума*

До 250,00 EUR

180,00 EUR

90,00 EUR

360,00 EUR

От 250,01 EUR до 750,00 EUR

240,00 EUR

150,00 EUR

600,00 EUR

От 750,01 EUR до 2500,00 EUR

480,00 EUR

240,00 EUR

1200,00

*Нови суми от 1 юни 2016 г.

Трудов съд (специална схема)

Стойност на иска

Основна
сума*

Минимална
сума*

Максимална
сума*

До 250,00 EUR

43,75 EUR

31,75 EUR

55,75 EUR

До 620,00 EUR

87,43 EUR

59,43 EUR

105,43 EUR

До 2500,00 EUR

131,18 EUR

107,18 EUR

155,18 EUR

7. Хонорарите, заплатата и разходите на медиатора, назначен съгласно член 1734 от Съдебния кодекс.

Въз основа на посоченото по-горе дължимата сума се променя според случая, в зависимост от факторите, като например дали сте спечелилата делото страна и дали са били назначени вещи лица, дали са били призовани свидетели, дали съдебните служители е трябвало да пътуват в чужбина, бил ли е назначен медиатор и т.н.

Таксите за деловодството трябва да бъдат платени предварително, в противен случай делото няма да бъде регистрирано в списъка на делата за разглеждане. Вещите лице винаги изискват част от сумата да им бъде платена, преди да извършат работата. Ако желаете да бъде разпитан свидетел, трябва предварително да внесете в деловодството дължимите разноски. Ако не платите тази такса, ще се счита, че сте оттеглили искането за разпит на свидетел.

Плащането може да се извърши чрез кредитен превод или формуляр за платежно нареждане, чрез електронен превод, в брой или с чек, като плащането се нарежда до деловодството (последният начин е запазен за адвокати и съдебни изпълнители).

Член 25, параграф 1, буква ж) - Процедури за обжалване и съдилища, в които жалбите могат да се подават

Жалба може да бъде подадена в съответствие с член 17 от Регламента съгласно белгийското гражданско процесуално право. Жалбата може да бъде подадена в първоинстанционния съд, в търговския съд или в апелативния съд, който е компетентен съгласно Съдебния кодекс. За да установите кой апелативен съд притежава териториална компетентност, моля, потърсете информация в Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси.

В член 1051 от Съдебния кодекс се предвижда, че при спазване на всички предвидени в задължителните разпоредби на наднационалното и международното право срокове жалба може да бъде подадена в едномесечен срок от връчването на съдебното решение или от уведомяването за него в съответствие с член 792, параграфи 2 и 3 от Кодекса. По аналогия с тази разпоредба съгласно член 13 от Регламента за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес срокът за подаване на жалба по европейската процедура за искове с малък материален интерес по принцип е един месец от връчването или уведомяването за решението на компетентния съд или правораздавателен орган.

Член 25, параграф 1, буква з) – Процедура за преразглеждане на решението и съдилища, компетентни да извършват такова преразглеждане

В зависимост от специфичните обстоятелства по делото съгласно белгийското законодателство съществуват няколко начина, които дадена страна, която иска да осигури преразглеждане на дадено решение, може да използва:

- Първо, съгласно член 1051 от Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek) жалба срещу дадено решение може да бъде подадена в срок от един месец от връчването на решението или в някои случаи — в срок от един месец от уведомяването за съдебното решение в съответствие с член 792, параграфи 2 и 3 от от Кодекса. Това важи независимо дали и двете страни са се явили по време на съдебното производство.

- Второ, съгласно член 1048 от кодекса молба за отмяна на неприсъствено съдебно решение може да бъде подадена в срок от един месец от връчването на решението или в някои случаи — в срок от един месец от уведомяването за съдебното решение в съответствие с член 792, параграфи 2 и 3 от от Кодекса.

Посочените по-горе срокове за подаване на жалба или за молба за отмяна се прилагат:

- при спазване на сроковете, определени в задължителните разпоредби на наднационалното и международното право;

- без да засягат предвидената в член 50 от Съдебния кодекс възможност за удължаване на срока, определен поради опасения от неизпълнение съгласно определени, посочени в закона условия;

- без да засягат възможността за прилагане на общия принцип на правото, многократно потвърждаван от белгийския касационен съд, съгласно който срокът, определен за изпълнение на даден акт, се удължава в полза на страната, която е била възпрепятствана да спази срока поради форсмажорни обстоятелства.

Член 25, параграф 1, буква и) - Приети езици

За целите на член 21a, параграф 1 Белгия не приема други езици, различни от официалния език или един от официалните езици на мястото на изпълнение съгласно белгийското национално право.

Член 25, параграф 1, буква й) - Органи, компетентни по отношение на изпълнението

В Белгия компетентните органи, отговорни за изпълнението на съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган по европейската процедура за искове с малък материален интерес, са съдебните изпълнители.

Органът, компетентен да прилага член 23 от Регламента за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, е преди всичко и най-вече съдията в производството по налагане на запора (juge des saisies/beslagrechter) на мястото, на което трябва да се осъществи изпълнението. Съгласно член 1395 от Съдебния кодекс на Белгия съдията в производството по налагане на запора е компетентен по отношение на всички молби, свързани със запора или изпълнението. Териториалната компетентност се определя съгласно член 633 от Съдебния кодекс.

Съдебният кодекс предвижда също така компетентност за териториално компетентния първоинстанционен съд. В член 569, параграф 5 от Съдебния кодекс се предвижда, че първоинстанционният съд, чийто член е съдията в производството по налагане на запора, е компетентен да разглежда възражения относно изпълнението на съдебни решения и определения. Първоинстанционният съд, включително съдията в производството по налагане на запора, разполага и с условна пълна компетентност съгласно член 568 от Съдебния кодекс.

Последна актуализация: 15/06/2023

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.