Mutual recognition of protection measures in civil matters

National information concerning Regulation No. 606/2013

General information

The Regulation (EU) No. 606/2013 on mutual recognition of protection measures in civil matters sets up a mechanism allowing for a direct recognition of protection orders issued as a civil law measure between Member States.

Thus if you benefit from a civil law protection order issued in the Member State of your residence you may invoke it directly in other Member States by presenting a certificate to competent authorities certifying your rights.

The Regulation applies as of 11 January 2015.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

More information on mutual recognition of protection measures can be found on the dedicated page.

Last update: 09/10/2020

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Белгия

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Компетентни да постановят мярка за осигуряване на защита в зависимост от предмета на делото, по което се иска защита, са: семейният съд, трудовият съд или прокуратурата, като последващият контрол се осъществява от семейния съд или съда за младежта.

Главният секретар на съда, който е постановил мярката за осигуряване на защита, или, според случая, прокуратурата са компетентни за издаването на удостоверението.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Прокуратурата по мястото, където лице, което се ползва от защита, е/ще бъде вписано в регистъра на населението, или пребивава/ще пребивава обичайно.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Прокуратурата по мястото, където лице, което се ползва от защита, е/ще бъде вписано в регистъра на населението, или пребивава/ще пребивава обичайно. Приспособяването на мярката за осигуряване на защита може да бъде обжалвано пред първоинстанционния съд в съответствие с член 11, параграф 5.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Първоинстанционният съд.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

В зависимост от официалните езици на мястото на изпълнение съгласно белгийското право, за преводите по член 16, параграф 1 се приемат френски, нидерландски и/или немски език.

Последна актуализация: 27/03/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - България

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице е компетентния орган, които постановява мерки за защита. (чл. 7 от Закона за защита от домашното насилие).

Районният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на лицето, което се ползва от защита, удостоверението по чл. 5 от Регламент (ЕС) № 606/2013. (чл. 26, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие).

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Лице, което се ползва от мярка за осигуряване на защита, постановена в държава - членка на Европейския съюз, може да поиска издаване на заповед за защита на територията на страната от Софийския градски съд. (чл.23 от Закона за защита от домашното насилие.)

Компетентни за изпълнение на такава мярка са органите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Компетентен е Софийски градски съд.

Съдът проверява дали мярката може да бъде изпълнена със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместваща мярка на защита съобразно българското законодателство. (чл. 24, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие)

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Отказ за признаване или отказ за изпълнение на мярка за осигуряване на защита се постановява от Софийския градски съд по искане на лицето, създаващо заплаха. (чл.25 от Закона за защита от домашното насилие)

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Република България изисква документите да бъдат преведени на български език.

Последна актуализация: 10/09/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Естония

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Мерки за осигуряване на защита по граждански дела може да се прилагат съгласно член 1055, параграф 1 от Връзката отваря нов прозорецЗакона за задълженията, в който е предвидено, че ако непрекъснато се причиняват увреждания вследствие на незаконосъобразни деяния или е отправена заплаха за увреждане чрез незаконосъобразно деяние, жертвата или заплашеното лице има право да поиска преустановяване на вредоносното поведение, или въздържане от отправянето на заплахи чрез такова поведение. В случай на физическо увреждане, вреди за здравето, нарушаване на неприкосновеността на личния живот или на други права на личността, може да бъде поискано, inter alia, на извършителя да бъде забранено да се доближава до други лица (чрез ограничителна заповед), могат да се регламентират използването на жилището или личните отношения или да бъдат наложени други подобни мерки. В член 475, параграф 1, точка 7 от Връзката отваря нов прозорецГражданския процесуален кодекс е предвидена процедурата за налагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Според нея охранителните производства включват налагането на ограничителна заповед и други сходни мерки за защита на правата на личността, установени в членове 544—549 от глава 55, които уреждат по-точно процедурата за налагане на ограничителна заповед. Съгласно член 378, параграф 1, точка 3, член 546 и член 551, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, мерките за осигуряване на защита по граждански дела може да се прилагат и като мярка за обезпечаване на иск или като временна мярка в охранителни производства.

Съгласно член 1055, параграф 1 от Закона за задълженията може да бъде поискано на извършителя да се забрани да доближава до други лица (т.е. да бъде наложена ограничителна заповед), могат да бъдат регламентирани използването на жилището или личните отношения или да бъдат наложени други сходни мерки. Поради това мерките, които може да бъдат прилагани за осигуряването на защита на правата на личността, не са изброени изчерпателно в Закона, като според конкретните случаи може да се поиска прилагането на подходяща и необходима мярка. В своя анализ от 2008 г. на съдебната практика, свързана с ограничителни заповеди, Върховният съд прие, че ако изложеното на риск лице и лицето, създаващо заплаха, живеят (или работят) в близост един до друг, би било по-целесъобразно да бъде уреден режимът на техните лични отношения, а съдържанието на забраните (мерките за осигуряване на защита) може преди всичко да включват списък на забранените действия. За прилагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела не е задължително да е било извършено незаконосъобразно деяние срещу изложеното на риск лице. Достатъчно е поведението на ответника до момента да дава основания за опасения, че той може да нарани жертвата, да увреди здравето ѝ или да наруши неприкосновеността на личния живот или други права на личността на жертвата.

Няма статистически данни относно средната продължителност, за която се налагат мерките. В Естония много мерки за защита на неприкосновеността на личния живот и правата на личността по член 1055 от Закона за задълженията могат да се налагат за срок до три години. Според анализа на съдебната практика във връзка с ограничителните заповеди, който беше направен от Върховния съд през 2008 г., обикновено съдилищата са налагали ограничителни заповеди за срок до 3 години.

Регламент (ЕС) № 606/2013 обхваща мерките за осигуряване на защита по граждански дела. Регламент (ЕС) № 606/2013 не се прилага за мерките за защита, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) № 2201/2003.

Налагането на мерки за осигуряване на защита може да бъде поискано от лицето, което е изложено на риск, или от пострадалото лице както в отделно производство, така и съвместно с друг иск. За да бъде приложена мярка за осигуряване на защита, лицето, изложено на риск, трябва да подаде молба до Връзката отваря нов прозорецокръжния съд по местопребиваването или по последното известно местопребиваване на лицето, създаващо заплаха, в съответствие с общата териториална компетентност. Съдилищата разглеждат молбите в рамките на охранителни производства. Преди да наложи мярка за осигуряване на защита, съдът изслушва лицето, срещу което се иска налагането на мярката, и лицето, в чийто интерес се води производството за налагането на мярката. Ако е необходимо, съдът изслушва и лица, които са тясно свързани с горепосочените лица, или представители на селската или градската управа или на полицейския орган по местопребиваване на лицата.

Молбите до съда трябва да бъдат изготвени на естонски език и да отговарят на изискванията по членове 338 и 363 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно член 338 от Гражданския процесуален кодекс всеки процесуален документ, подаден до съда от участник в производството, трябва да съдържа:

  1. имената, адресите и номерата за комуникация от разстояние на участниците в производството и на техните евентуални представители;
  2. наименованието на съда;
  3. предмета на делото;
  4. номера на гражданското дело, към който се отнася;
  5. молбата, подадена от участника в производството;
  6. обстоятелствата, на които се основава молбата;
  7. списък на приложенията към процесуалния документ;
  8. подписа на участника в производството или на неговия представител или за електронно подаден документ — цифровия подпис или друго средство за установяване на самоличността в съответствие с разпоредбите на член 336 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесуалният документ трябва да съдържа личния идентификационен код или, ако такъв не съществува, датата на раждане на физическото лице.

Ако участник в производството не знае адреса или му липсват други данни за друг участник в производството, в процесуалния документ трябва да се посочат мерките, предприети от участника в производството, за да получи тази информация.

Всички молби трябва да се подават до съда напечатани в четлив вид. Когато е възможно, на съда следва да се предоставят и електронни копия на процесуалните документи, които са представени в писмен вид. Договорните представители, нотариусите, съдебните изпълнители, синдиците, държавни органи, структури на местното самоуправление и други юридически лица изпращат документи до съда по електронен път, освен ако има основателна причина за представянето на документа по друг начин. По-подробни правила за изпращането на електронни документи до съдилищата, изискванията по отношение на формата на документите и списък на документите, които се представят чрез портала, се съдържат в Връзката отваря нов прозорецнаредба, приета от ресорния министър. Когато изпраща до съда писмени документи и приложения към тях, участникът в производството трябва да представи изисквания брой преписи на тези документи, които следва да бъдат връчени на другите участници в производството, освен ако документите не се подават по електронно.

При подаването на молби или жалби по въпроси, разглеждани в рамките на охранително производство, се заплаща държавна такса в размер на 50 EUR. При подаването на молба за обезпечаването на иск се заплаща държавна такса в размер на 50 EUR.

Според естонското право не се изисква участниците в производството да се представляват в съда от процесуален представител във връзка с налагането на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.

Решението за налагане или за изменение на ограничителна заповед или на друга мярка за осигуряване на защита на права на личността може да се обжалва от лицата, които са обвързани с неговото изпълнение. Определение, с което съдът отхвърля молба за налагането на ограничителна заповед или друга мярка за защита на правата на личността, или отменя или променя такава мярка, подлежи на обжалване от лицето, което е поискало налагането на мярката или в чийто интерес е била наложена мярката. Жалбите до областните съдилища се подават писмено чрез окръжния съд, чието решение се оспорва в рамките на обжалването. Жалбите се подават в 15-дневен срок от датата на връчване на решението. Решението не може да бъде обжалвано след изтичането на пет месеца от неговото постановяване, когато то е постановено по предявен иск или в рамките на охранително производство, освен ако законодателството не предвижда друго. Ако обстоятелствата се променят, съдът може да отмени или да измени ограничителна заповед или друга мярка за осигуряване на защита на правата на личността. Съдът изслушва участниците преди да отмени или измени мярката. Решението за налагането на ограничителна заповед или друга мярка за защита на правата на личността се връчва на лицата, по отношение на които и в чийто интерес се налагат въпросните мерки.

Решенията по отношение на мерките за осигуряване на защита се привеждат в изпълнение от момента на връчването им на задълженото лице (лицето, създаващо заплаха).

Решението, с което е наложена мярката за осигуряване на защита, се привежда в изпълнение от съдебен изпълнител. Съдебните изпълнители обикновено научават за нарушаването на мярка за осигуряване на защита от лицето, което е изложено на риск. Ако мярката за осигуряване на защита е била наложена преди да бъдат определени права на достъп, съдът може да се произнесе по правата на достъп, като вземе предвид наложените мерки за осигуряване на защита.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

В Естония съдилищата са компетентни да налагат мерки за осигуряване на защита. Според член 5 окръжният съд, който е постановил мярката за осигуряване на защита, е компетентен за издаването на удостоверение по отношение на мярката за осигуряване на защита. За издаването на удостоверение трябва да се подаде молба до окръжния съд. Данните за връзка на естонските съдилища са посочени на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на съдилищата.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

За да предяви мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, лицето трябва да се обърне към съдебен изпълнител, който е компетентен по местопребиваването или местонахождението на задълженото лице или в чиято компетентност се намират активите на задълженото лице. Съдебните изпълнители образуват изпълнително производство въз основа на молба и документ за изпълнение, предоставени от изложеното на риск лице. Данните за връзка със съдебните изпълнители са посочени на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Камарата на съдебните изпълнители и синдиците.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Ако е необходимо, мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава, може да се прилага от съдебен изпълнител, който е компетентен да извърши изпълнението на мярката за осигуряване на защита. Съдебният изпълнител, който е компетентен по местопребиваването или местонахождението на задълженото лице или в чиято компетентност се намират активите на задълженото лице, е компетентен да приведе в изпълнение мярката за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка. Данните за връзка със съдебните изпълнители са посочени на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Камарата на съдебните изпълнители и синдиците.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

За отказ на признаване или изпълнение на мерки за осигуряване на защита, постановени в друга държава членка, трябва да се подаде молба по местопребиваването на задълженото лице или до окръжния съд, който е компетентен по евентуалното изпълнително производство. Данните за връзка на естонските съдилища са посочени на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на съдилищата.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Естонски и английски език.

Последна актуализация: 17/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Гърция

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Мерки за осигуряване на защита може да се постановяват от съдия от Атинския едноличен първоинстанционен съд (Monomelés Protodikeío Athinón) в рамките на производство за прилагане на временни мерки (diadikasía ton asfalistikón métron).

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Компетентният орган е председателят на съответната Камара на съдебните изпълнители (Sýllogos Dikastikón Epimelitón) или неговият заместник.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Това може да бъде извършено от съдия от едноличния първоинстанционен съд в рамките на производство за прилагане на временни мерки.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Компетентният орган е едноличният първоинстанционен съд в рамките на неговата компетентност по охранителни производства (ekoúsia dikaiodosía).

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Гръцки език.

Последна актуализация: 02/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Испания

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Не се прилага.

В Испания няма заповеди за защита като описаните в Регламент (ЕС) № 606/2013, поради което няма и съдебни органи, компетентни да издават такива заповеди и свързаните с тях удостоверения, предвидени в член 5 от Регламента.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Не се прилага.

В Испания няма заповеди за защита като описаните в Регламент (ЕС) № 606/2013, поради което няма и органи, компетентни да издават такива заповеди и свързаните с тях удостоверения, предвидени в член 5 от Регламента.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Първоинстанционните съдилища (Juzgado de Primera Instancia) или в определени случаи съдилищата по семейни въпроси (Juzgados de Familia) по местоживеенето на пострадалия.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Първоинстанционните съдилища (Juzgado de Primera Instancia) или в определени случаи съдилищата по семейни въпроси (Juzgados de Familia) по местоживеенето на пострадалия.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Съдът на провинцията (Audiencia Provincial).

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Испански.

Последна актуализация: 01/04/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Франция

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

След влизането в сила на Закон № 2010-769 от 9 юли 2010 г., изменен със Закон № 2014-873 относно равенството между жените и мъжете, заповедите за осигуряване на защита в областта на гражданското право се издават от съдията по семейни дела. Мярката е уредена със следните разпоредби:

Заповедта за осигуряване на защита се издава в следните случаи:

  • в случай на насилие в рамките на двойка,
  • в случай на насилие от страна на бивш съпруг, законен партньор или лице, с което жертвата е била във фактическо съжителство,
  • за пълнолетно лице, заплашено с принудителен брак.

Упражненото насилие трябва да е застрашило един от членовете на двойката и/или децата. Съдията издава заповед за осигуряване на защита, ако счита, че съществуват сериозни основания да се счита, че предполагаемите актове на насилие действително са били извършени и че жертвата е изложена на опасност.

Съдията по семейни дела може да издаде заповед за защита, без да е необходимо да е в ход бракоразводно или наказателно производство.

Съдията може да разпореди следните мерки:

  • забрана за срещи с конкретно посочени лица и забрана за влизане в контакти с тях,
  • забрана за притежаване или носене на оръжия,
  • за семейни двойки: разрешение за разделно пребиваване на съпрузите, като се посочва кой от двамата съпрузи ще продължи да пребивава в семейното жилище,
  • за партньори във фактическо съжителство или партньори, които са обвързани с граждански пакт (PACS): предоставяне на жилището на жертвата, освен при наличие на особени обстоятелства;
  • организиране на упражняването на родителски права и определяне на принос към издръжката и образованието на децата, участие в разходите на семейството или материално подпомагане за партньорите, сключили граждански пакт,
  • разрешение за жертвата да скрие адреса или местопребиваването си и да предостави като адрес за призоваване адреса на своя адвокат или на прокурора,
  • разрешение от жертвата да скрие адреса или местопребиваването си и да предостави като адрес за ежедневни нужди адреса на квалифицирано юридическо лице,
  • предоставяне на временен достъп до правна помощ за жертвата.

Тези мерки (по-специално забраната за приемане, срещи или контакти с определени лица) са преди всичко превантивни по своето естество. Следователно те могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 606/2013.

Те са временни: мерките се приемат за максимален срок от 6 месеца. Те могат да бъдат продължени и след това, ако преди изтичането на този срок бъде подадена молба за развод, законна раздяла или упражняване на родителските права.

Процедура:

Средната продължителност на процедурата е 33 дни.

Сезиране на съда: молителят може да сезира съда по семейни дела с искане, подадено или изпратено до деловодството на съда или чрез призовка. В спешни случаи молителят може да подаде искането в рамките на производство за обезпечителни мерки. Призовката трябва да бъде връчена на ответника и на прокуратурата.

Свикване на страните: съдията по семейни дела призовава страните за заседанието с всички подходящи средства.

Съдебно заседание: процедурата е устна. Страните се защитават сами, но може да бъдат подпомагани или представлявани от адвокат.

Уведомяване: заповедта за осигуряване на защита се връчва чрез призовка (чрез съдебен изпълнител), освен ако съдът разпореди уведомлението да се извърши от деловодството на съда с препоръчано писмо с обратна разписка или по административен ред, в случай на сериозна и непосредствена опасност за безопасността на лице, по отношение на което е издадена заповед за осигуряване на защита, или когато няма други средства за уведомяване.

Освен това съдията изпраща решението на прокурора, за да се осигури предприемането на последващи действия във връзка с постановените мерки. Прокурорът препраща решението за информация на компетентната служба на полицията или жандармерията. Освен това, ако по време на производството се установи, че има дете в опасност, след заседанието съдията уведомява съответната служба на прокуратурата с компетенции по отношение на децата (parquet des mineurs).

Досие: няма специално досие за мерките, които са постановени със заповед за осигуряване на защита. Ако обаче съдът постанови забрана за извеждане на детето извън територията на Франция без разрешение от двамата родители, тази забрана се вписва в регистъра на издирваните лица.

Обжалване: решението може да бъде обжалвано в срок от 15 дни от датата на уведомяването. Ответникът може също така да подаде искане за отмяна или изменение на заповедта за защита или за временно освобождаване от някои от задълженията му.

Изпълнение на заповедта за защита:

Мерките, постановени със заповед за защита, имат изпълнителна сила, т.е. могат да бъдат приведени в изпълнение незабавно след обявяването на решението (дори в случай на подадена жалба от ответника), при необходимост с помощта на правоприлагащите органи.

В случай на нарушаване на една или повече мерки, постановени от съда по семейни дела, лицето, което се ползва от защита, може да отнесе въпроса до полицията или жандармерията.

Неспазването на тези мерки съставлява престъпление, предвидено и наказуемо съгласно член 227-4-2 от Наказателния кодекс. Престъплението се наказва с две години лишаване от свобода и глоба от 15 000 EUR.

Ако родителите упражняват съвместно родителски права, съдът, който разрешава скриването на адреса на жертвата, трябва също така да определи условията за поддържане на връзки между лицето, създаващо заплаха, и детето чрез използването на трета страна или място на контакт, както и плащането чрез банков превод на издръжката.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Съдията по семейни дела постановява мерките за осигуряване на защита и издава удостоверенията съгласно член 5.

Териториално компетентен е съдията по семейни дела:

  • по местопребиваване на семейството;
  • ако родителите живеят разделени — съдията по местопребиваване на родителя, с когото живеят обичайно малолетните или непълнолетните деца, в случай на съвместно упражняване на родителските права, или съдията по местопребиваване на родителя, който упражнява сам родителските права;
  • в останалите случаи — съдията по местопребиваване на лицето, което не е инициирало производството.

Заявлението за издаване на удостоверение трябва да бъде подадено в два екземпляра и да съдържа точно описание на посочените документи. Не се изисква представителство от адвокат. Отказът да се издаде удостоверение може да се обжалва пред председателя на окръжния съд, като не се изисква участие на адвокат.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Органите, пред които трябва да се предяви мярка за защита, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка, са службите на полицията или жандармерията.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Председателят на окръжния съд или негов представител при необходимост приспособява чуждестранната мярка за осигуряване на защита в рамките на производство за обезпечителни мерки. Искането се подава чрез призовка; ако делото изисква бързи действия, съдията по обезпечителното производство може да разреши призоваване в посочен час дори по време на официални празници или неработни дни. Не се изисква представителство от адвокат.

По отношение на териториалната компетентност се прилагат правилата на съдебната практика, които дават предимство на изискванията за добро правораздаване. Поради това искането може да се подаде до председателя на окръжния съд по мястото на престой или пребиваване на лицето, което се ползва от защита.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Искането за отказ на признаване или изпълнение се подава до председателя на окръжния съд, който се произнася в рамките на производство за обезпечителни мерки (с оглед на предмета на искането може да бъде упълномощен съдията по семейни дела).

Искането се подава чрез призовка; ако делото изисква бързи действия, съдията по обезпечителното производство може да разреши призоваване в посочен час дори по време на официални празници или неработни дни. Не се изисква представителство от адвокат.

По отношение на териториалната компетентност се прилагат правилата на съдебната практика, които дават предимство на изискванията за добро правораздаване. Поради това искането може да се подаде до председателя на окръжния съд по мястото на престой или пребиваване на лицето, което се ползва от защита.

Последна актуализация: 11/01/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Италия

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Според италианското законодателство съдът по местопребиваване на лицето, което се ползва от защита, е компетентен да постановява мерки за осигуряване на защита и съответно да издава удостоверения в съответствие с член 5.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, се предявява и ако е необходимо, се изпълнява под надзора на съда по местопребиваване, местоживеене или постоянен адрес на лицето, което се ползва от защита, към момента на подаване на молбата.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Компетентен да извърши адаптирането на мерките за осигуряване на защита в съответствие с член 11, параграф 1 е съдът по местопребиваване, местоживеене или постоянен адрес на лицето, което се ползва от защита.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Същият съд като по подточка iii).

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Италиански език.

Последна актуализация: 31/01/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Кипър

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Член 32 от Закона за съдилищата (Закон 14/60) предвижда, че при упражняването на своята гражданска компетентност всеки съд може да издава заповед за забрана за извършването на определени действия (временна, постоянна или със задължително действие).

Съгласно член 16 от Закона за съдилищата по семейни дела (Закон 23/90) съдилищата по семейни дела разполагат със същите правомощия.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Органът, който е компетентен да постановява мерки за осигуряване на защита, е районният съд (Eparchiakó Dikastírio tis Dimokratías) по местопребиваването или местоживеенето на ищеца в съответния момент.

В случай на семейноправен спор компетентният орган е съдът по семейни дела (Oikogeneiakó Dikastírio tis Dimokratías) по местопребиваването или местоживеенето на ищеца или на ответника в съответния момент. Ако спорът се отнася до малолетно или ненавършило пълнолетие лице, компетентен е съдът по семейни дела в района, където е установено малолетното или ненавършилото пълнолетие лице.

Компетентен да издава удостоверения е районният съд или съдът по семейни дела, който е постановил мярката за осигуряване на защита.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Орган, пред който може да бъде предявена мярка за осигуряване на защита:

Във всички случаи компетентният орган е районният съд в района, в който лицето, създаващо заплаха, се е преместило за постоянно или временно. Ако адресът е неизвестен, компетентният орган е Районният съд на Никозия.

Компетентен орган по изпълнението на такива мерки:

Във всички случаи компетентният орган е районният съд в района, в който лицето, създаващо заплаха, се е преместило за постоянно или временно. Ако адресът е неизвестен, компетентният орган е Районният съд на Никозия.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Във всички случаи компетентният орган е районният съд в района, в който лицето, създаващо заплаха, се е преместило за постоянно или временно. Ако адресът е неизвестен, компетентният орган е Районният съд на Никозия.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Съдебен орган, до който трябва да се подаде искането за отказ на признаване:

Районният съд или съдът по семейни дела, пред който е предявена мярката за осигуряване на защита, постановена в държавата членка на произход.

Когато е приложимо, съдът, до който трябва да се подаде искането за постановяване на отказ на изпълнение:

Районният съд или съдът по семейни дела, пред който е предявена мярката за осигуряване на защита, постановена в държавата членка на произход.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Документите следва да бъдат представени на гръцки език. Приемат се също така преводи на английски език.

Последна актуализация: 07/09/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Латвия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Правилата и процедурите, приложими към мерките за осигуряване на защита по граждански дела, се уреждат от Гражданския процесуален кодекс.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

В Латвия органите, компетентни за постановяване на мерки за осигуряване на защита и издаване на удостоверенията, са районните/градските съдилища (член 5411, параграф 45 от Гражданския процесуален кодекс).

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Органите, компетентни за изпълнението на мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, са районните/градските съдилища по мястото на изпълнение на решението или по декларираното местоживеене на ответника, или, ако няма такова място — по фактическото местоживеене или по седалището на ответника (член 6513, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Органите, компетентни да извършват приспособяването на мерките за осигуряване на защита, са същите районни/градски съдилища, които са компетентни да изпълняват тези мерки (член 6515, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Това са районните/градските съдилища, в чийто съдебен район следва да бъде извършен контролът на изпълнението на мярката за осигуряване на защита, постановена с решение на чуждестранен съд (член 6443, параграф 43 от Гражданския процесуален кодекс).

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Транслитерация или превод, изисквани съгласно този регламент, се правят на официалния език на Република Латвия, т.е. на латвийски език.

Последна актуализация: 02/06/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Литва

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

В Литва мерките за осигуряване на защита, които попадат в обхвата на Регламента, се постановяват от съдилищата. Удостоверенията по член 5 от Регламента се издават от съда, който е постановил мярката за осигуряване на защита.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

В Литва изпълнението на мерките за осигуряване на защита, попадащи в обхвата на Регламента, са от компетентността на съдебните изпълнители. Ако съдебните изпълнители бъдат възпрепятствани при привеждането в изпълнение на мерки за осигуряване на защита, попадащи в обхвата на Регламента, те имат общо право да се обръщат към полицията с искане за отстраняването на съответните пречки.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Мерките за осигуряване на защита, попадащи в обхвата на Регламента, се приспособяват от съдебните изпълнители, които привеждат в изпълнение мерките за осигуряване на защита, в съответствие с член 11, параграф 1.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Исканията за отказ на признаване или ако е приложимо, за отказ за изпълнение на мярка за осигуряване на защита следва да се подават до Апелативния съд на Литва.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Всички транслитерации или преводи, които се изискват според Регламента за целите на комуникацията с литовските компетентни органи, трябва да бъдат на официалния език на Република Литва, т.е. литовски език.

Последна актуализация: 21/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Люксембург

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Органите, компетентни да постановяват мерки за осигуряване на защита, са:

прокурорите (съгласно изменения Закон за домашното насилие от 8 септември 2003 г.) и председателите на районни съдилища (съгласно членове 1017-1 до 1017-12 от новия Граждански процесуален кодекс).

Органите, компетентни да издават удостоверения, са:

прокурорите (съгласно изменения Закон за домашното насилие от 8 септември 2003 г.) и председателите на районни съдилища (съгласно членове 1017-1 до 1017-12 от новия Граждански процесуален кодекс).

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Органите, пред които трябва да се предяви мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, са:

прокуратурата, а за периодични имуществени санкции – председателят на районния съд.

Органите, компетентни за изпълнението на такава мярка, са:

прокуратурата, а за периодични имуществени санкции – председателят на районния съд.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Органът, компетентен да направи приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1, е:

председателят на районния съд, като той се произнася по реда на обезпечителното производство.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Искането за отказ на признаване трябва да бъде подадено съгласно член 13 до председателя на районния съд, като той се произнася по реда на обезпечителното производство.

Искането за отказ за изпълнение трябва да бъде подадено съгласно член 13 до председателя на районния съд, като той се произнася по реда на обезпечителното производство.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Люксембург приема френски и немски език.

Последна актуализация: 01/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Унгария

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Окръжните съдилища.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Окръжните съдилища, районните служби на Будапеща и районната общинска администрация (наричани общо „общински служби“) и полицията.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Окръжният съд.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Окръжният съд.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Унгарски език.

Последна актуализация: 16/07/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Холандия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

В Нидерландия жертвите, които желаят в тяхна полза да бъде постановена мярка за осигуряване на защита, трябва да заведат гражданско дело (производство за временни мерки (kort geding). Това трябва да се направи с помощта на адвокат, който предоставя информация относно процедурата, която следва да бъде приложена, и води производството от името на жертвата.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Съдилища, които са компетентни да постановяват мярка за осигуряване на защита: съдилищаPDF(167 Kb)nl

Ако мярката за осигуряване на защита е била постановена въз основа на Закона за временната ограничителна заповед (Wet tijdelijk huisverbod):
кметът на мястото, където ще се прилага временната ограничителна заповед.

Същият орган, който е постановил мярката за осигуряване на защита, е компетентен да издаде и удостоверението.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

  • Съдебен изпълнител (deurwaarder),
  • ако се касае за мярка за осигуряване на защита, издадена въз основа на Закона за временната ограничителна заповед: полицията.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Voorzieningenrechter Rechtbank Den Haag (съдия, който разглежда искания за временни мерки в Хагския окръжен съд)

Prins Clauslaan 60, 2595 AJ The Hague

PO Box 20302, 2500 EH The Hague

 

Gerechtshof Den Haag (Хагски окръжен съд)

Prins Clauslaan 60, 2595 AJ The Hague

PO Box 20302, 2500 EH The Hague

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Voorzieningenrechter Rechtbank Den Haag

Prins Clauslaan 60, 2595 AJ The Hague

PO Box 20302, 2500 EH The Hague

 

Gerechtshof Den Haag

Prins Clauslaan 60, 2595 AJ The Hague

PO Box 20302, 2500 EH The Hague

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Нидерландски език.

Последна актуализация: 24/07/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Австрия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Мерките за осигуряване на защита съгласно австрийското право, които съответстват на Регламента, са по-специално временните мерки за защита от домашно насилие (член 382b от Кодекса за принудителното изпълнение (Exekutionsordnung, ЕО), за обща защита от насилие (член 382e от Кодекса за принудителното изпълнение) и за защита от намеса в личния живот (член 382g от Кодекса за принудителното изпълнение). Съответните правни разпоредби гласят:

„Защита от домашно насилие

Член 382b 1) Ако едно лице прави непоносимо за друго лице продължаването на съжителството помежду им чрез физическо насилие, заплаха от физическо насилие или поведение, което сериозно уврежда психичното здраве на второто лице, по искане на второто лице съдът трябва:












1.

да разпореди на първото лице да напусне жилището и района, който се намира в непосредствена близост до жилището, както и

2.

да забрани на първото лице да се завръща в жилището и в района, който се намира в непосредствена близост до жилището,

ако жилището служи за задоволяване на спешни жилищни нужди на заявителя.

2) За временни мерки по алинея 1 не е необходимо да се определя краен срок за подаване на жалба (член 391, алинея 2), ако временната мярка се прилага за срок до шест месеца.

3) Производството по същество по смисъла на член 391, алинея 2 може да бъде процедура за прекратяване, анулиране или обявяване на недействителността на брака, производство за разделяне на брачните активи и спестявания и производство за установяване на правата на достъп до жилището.

Обща защита от насилие

Член 382e 1) Ако едно лице прави непоносимо за друго лице продължаването на контактите помежду им чрез физическо насилие, заплаха от физическо насилие или поведение, което сериозно уврежда психичното здраве на второто лице, по искане на второто лице съдът трябва:












1.

да забрани присъствието на първото лице на точно определени места, както и

2.

да разпореди на първото лице да избягва срещите и контактите със заявителя,

освен ако това не е в разрез с жизненоважните интереси на ответника.

2) За временни мерки по алинея 1 не е необходимо да се определя краен срок за подаване на жалба (член 391, алинея 2), ако временната мярка се прилага за срок до една година. Същото се прилага и при удължаване на временната мярка след извършено нарушение от страна на ответника.

3) Ако временната мярка по алинея 1 е разпоредена заедно с временна мярка по член 382b, алинея 1, тогава членове 382b, алинея 3 и 382c, алинея 4 се прилагат съответно.

4) Съдът може да възложи на органите по сигурността изпълнението на временните мерки по алинея 1. Член 382d, алинея 4 се прилага съответно. В противен случай временните мерки по алинея 1 се изпълняват в съответствие с разпоредбите на Част I, Раздел 3.

Защита от намеса в личния живот

Член 382g 1) Правото на ненамеса в личния живот може да бъде гарантирано по-специално чрез следните мерки:












1.

забрана за лични контакти или проследяване на застрашеното лице,

2.

забрана за осъществяване на контакти по пощата, по телефон или с други средства,

3.

забрана за присъствие на точно определени места,

4.

забрана за препращане и разпространяване на лични данни и снимки на застрашеното лице,

5.

забрана за използване на лични данни на застрашеното лице с цел поръчване на стоки или услуги от трети лица,

6.

забрана да се склонява трето лице към осъществяване на контакти със застрашеното лице.

2) За временни мерки по алинея 1, точки 1—6 не е необходимо да се определя краен срок за подаване на жалба (член 391, параграф 2), ако временната мярка се прилага за срок до една година. Същото се прилага и при удължаване на временната мярка след извършено нарушение от страна на ответника.

3) Съдът може да възложи на органите по сигурността изпълнението на временните мерки по алинея 1, точки 1—3. Член 382d, алинея 4 се прилага съответно. В противен случай временните мерки по алинея 1 се изпълняват в съответствие с разпоредбите на Част I, Раздел 3.“

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Мерките за осигуряване на защита са от компетентността на районните съдилища (Bezirksgerichte). В редки случаи мерки за осигуряване на защита може да бъдат разпоредени от окръжния съд (Landesgericht), когато той разглежда главното дело като първа инстанция. В хода на въззивното производство мерки за осигуряване на защита може да бъдат постановени и от окръжните съдилища, апелативните съдилища (Oberlandesgerichte) или от Върховния съд (Oberster Gerichtshof), заседаващи като апелативни съдилища.

Районните съдилища издават и удостоверения относно постановените мерки за осигуряване на защита. Ако, по изключение, мярката за осигуряване на защита е разпоредена от окръжния, апелативния или Върховния съд, удостоверението се издава от съответния съд. В този смисъл удостоверението относно мярката се издава винаги от съда, който я е разпоредил.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Районните съдилища. Съгласно член 86b, параграф 1 от Кодекса за принудителното изпълнение териториално компетентен да разпореди изпълнението на чуждестранна мярка за осигуряване на защита в Австрия и да се произнесе по молба за принудително изпълнение въз основа на такава мярка за защита е районният съд с обща компетентност по искови производства за лицето, което се ползва от защита (това се определя по местопребиваване). Ако последният съд не е в Австрия, компетентен е районен съд Виена-център (Bezirksgericht Innere Stadt Wien).

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Районните съдилища са компетентни и за промяната на чуждестранни мерки за осигуряване на защита. И тук териториалната компетентност се основава на общата компетентност по искови производства за лицето, което се ползва от защита (по местоживеене), освен ако това е извън територията на Австрия, като в този случай е компетентен районен съд Виена-център (член 86b, алинея 1 от Кодекса за принудителното изпълнение).

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Съгласно член 86b, алинея 2 от Кодекса за принудителното изпълнение молбите за непризнаване или недопускане на изпълнението на чуждестранна мярка за осигуряване на защита, за които не е определен краен срок, се разглеждат от районния съд, разпоредил или одобрил изпълнението на мярката за осигуряване на защита.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Единственият допустим език е немски.

Последна актуализация: 05/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Полша

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Органи, компетентни да постановяват мерки за осигуряване на защита:

районни съдилища, окръжни съдилища, апелативни съдилища.

Органи, компетентни да издават удостоверения:

районните съдилища, окръжните съдилища и апелативните съдилища, които са издали решението за постановяване на мерки за осигуряване на защита.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Районните съдилища.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Районните съдилища.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Окръжните съдилища.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Полски език.

Последна актуализация: 15/07/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Португалия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

В португалската правна система мерките за осигуряване на защита са основно от наказателен характер и са предвидени в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закон № 112/2009 от 16 септември 2009 г. за определяне на правната рамка, приложима към предотвратяването на домашното насилие и защитата и подпомагането на жертвите на такова насилие.

В областта на гражданското право обаче е възможно да се наложат защитни мерки въз основа на общите разпоредби за защита на личната неприкосновеност. Член 70, параграф 2 от Гражданския кодекс гласи: „Независимо от евентуалната гражданска отговорност, застрашеното или засегнатото лице може да поиска предприемането на мерки за преустановяване или забрана, които са съобразени с обстоятелствата, за да се предотврати осъществяването на заплахата или да се смекчат последиците от вече извършено нарушение“.

Следователно гражданското процесуално право предвижда приемането на специфични мерки за преустановяване или забрана с цел предотвратяване на всякаква незаконна и пряка заплаха за физическата или психическата неприкосновеност на дадено лице или за смекчаване или прекратяване на последиците от вече извършено нарушение (член 874 от Гражданския процесуален кодекс).

Членове 875 и 876 от Гражданския процесуален кодекс уреждат определени процедурни аспекти на този вид процедура. Накратко, в съответствие с гражданското процесуално право, ако искането за подобни мерки за преустановяване или забрана бъде уважено, съдът определя конкретните условия за поведение, които ответникът трябва да спазва, и при необходимост — срок за изпълнение, както и задължителната имуществена санкция за всеки ден забава или за всяко нарушение, в зависимост от това кое от двете е по-подходящо за конкретния случай.

Предвидена е също така възможност за постановяване на временно решение, което не подлежи на обжалване и което впоследствие може да бъде изменено или потвърдено в рамките на текущото производство, в случаите, когато оценката на доказателствата, представени от лицето, поискало мерките за преустановяване или забрана, разкрива вероятност за непосредствено и необратимо увреждане на неговата физическа или психическа неприкосновеност, ако е налице едно от следните условия:

а) съдът не е в състояние да формира сигурно убеждение относно съществуването, обхвата или тежестта на заплахата или извършеното нарушение;

б) причини от особена спешност изискват налагане на мерки за преустановяване или забрана без изслушване на ответника.

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Не се прилага.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Португалските органи, пред които трябва да се предяви мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка, са: Отделенията с обща компетентност (Juízo de Competência Genérica) или местните граждански отделения (Juízo local cível) на съответния съд.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Португалските органи, които са компетентни да адаптират мерките за защита в съответствие с член 11, параграф 1, са: Отделенията с обща компетентност или местните граждански отделения на компетентния съд.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Съдилищата, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13, са: Отделенията с обща компетентност или местните граждански отделения на компетентния съд.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Езикът, на който се приемат преводите, посочени в член 16, параграф 1, е португалски.

Последна актуализация: 08/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Словакия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

1. Видове задължения/забрани, налагани с мярката за осигуряване на защита (съдържание на мярката за осигуряване на защита):

а) Неотложна мярка може да бъде наложена съгласно Връзката отваря нов прозорецГражданския процесуален кодекс (член 324 и сл.). С неотложна мярка на дадена страна може да бъде разпоредено например:

i) временно да се въздържа да влиза в къща или апартамент, в който живее лице, за което има разумни основания да се подозира, че е подложено на насилие от страната, срещу която е наложена мярката; да не влиза или да влиза само при спазване на определени ограничения в къща, апартамент, работно място или друго място, където живее, обичайно пребивава или което посещава редовно лицето, чиято физическа или психическа неприкосновеност е застрашена от поведението на страната, срещу която е наложена мярката; да не осъществява контакт — било то пълен или частичен, писмено, по телефона, чрез средства за електронна комуникация или с други средства — с лице, чиято физическа или психическа неприкосновеност може да бъде застрашена от такова поведение; да не се доближава или да се доближава в ограничена степен и на определено разстояние до лице, чиято физическа или психическа неприкосновеност може да бъде застрашена от поведението на страната.

ii) В член 325, параграф 2, букви е) — h) от Гражданския процесуален кодекс са посочени примери за най-често срещаните видове неотложни мерки. Това означава, че списъкът на неотложните мерки в закона не е изчерпателен и съдът може да налага и други видове неотложни мерки. Следователно съдът може да налага неотложни мерки, подобни на предвидените в член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела, както и всякакви други мерки, които счита за необходими и целесъобразни.

б) Съгласно Връзката отваря нов прозорецЗакона за полицията полицията може например да разпореди на дадено лице:

i) да не влиза или да не остава на определени места или да изисква от него да остане на определено място (член 27). Това задължение не може да надвишава необходимото време (което означава само времето, което е строго необходимо).

ii) да напусне съвместно жилище (член 27а). Законът за полицията позволява на полицейските служители да разпоредят на дадено лице да напусне апартамент, къща или други помещения, обитавани съвместно с изложеното на опасност лице, и да му заповядат да напусне пространството в непосредствена близост до такива помещения (съвместно жилище), ако има обстоятелства, сочещи, че има вероятност лицето да извърши посегателство срещу живота, здравето или свободата на защитаваното лице, или особено тежко посегателство върху човешкото достойнство на изложеното на риск лице, по-специално с оглед на предишни такива нападения. Заповедта за напускане на съвместното жилище включва забрана лицето да влиза отново в съвместното жилище в продължение на 10 дни след издаване на разпореждането за напускане. Полицейски служител може да издаде заповед, с която да изиска от дадено лице да напусне съвместно жилище, дори в отсъствието на въпросното лице. Докато заповедта за напускане на съвместното жилище е в сила, лицето срещу което тя е издадена, не може да се доближава на по-малко от 10 метра от изложеното на опасност лице.

2. Вид орган, налагащ мярката:

а) преюдициалните заключения се постановяват от съдебен орган (граждански съд);

б) заповедите за напускане на съвместно жилище се издават от административен орган — НО не от административния орган, който предоставя гаранции за безпристрастността и правото на всички страни да бъдат изслушани. Заповедите за напускане на съвместно жилище не подлежат на обжалване или преразглеждане от съдебен орган.

3. Максимална възможна продължителност на мярката:

а) Неотложните мерки обикновено не са ограничени във времето. Съгласно член 330, параграф 1 и член 336, параграф 1, първо изречение от Гражданския процесуален кодекс обаче съдът може да наложи времево ограничение за решението. Неотложната мярка трябва да бъде отменена, ако защитаваното лице не предприеме действия за постановяване на решение по същество (не предяви иск) или ако искът по същество не бъде допуснат или бъде отхвърлен, или ако жалбата не е била допусната или е била отхвърлена или ако главното производство е прекратено (член 336, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс). Тя трябва да бъде отменена и след като съдът уважи иска по главното производство (член 337, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс).

б) Срокът, за който е наложена мярката, е ограничен: „строго необходимото време“ означава 48 часа в случай на задържане и 10 дни в случай на заповед за напускане на съвместно жилище. Полицията обаче може да удължи действието на заповед за напускане на съвместно жилище, като поиска налагане на неотложна мярка (вж. по-долу). Заповедта за напускане на съвместно жилище се отменя, след като бъде наложена неотложна мярка или искът бъде отхвърлен от граждански съд.

4. Национална система за изпълнение на мерките за осигуряване на защита:

а) Неотложната мярка може да бъде изпълнена (ако е необходимо) веднага след като решението, с което е наложена, бъде връчено на заподозряното лице. При изпълнението на решението е необходимо участието на съдебен изпълнител. Съдебният изпълнител има право да наложи финансова санкция на лице, заподозряно в неизпълнение на наложена временна мярка (Връзката отваря нов прозорецКодекс за принудителното изпълнение, член 192).

б) Полицията може да използва сила, за да преодолее съпротивата на лице, проявяващо насилие, както и за принудително извеждане на лице от съвместен дом (Закон за полицията, член 51) или за изпълнение на други полицейски заповеди с цел да се гарантира безопасността на лицата.

5. Наказания в случай на неспазване на наложена мярка:

а) При неизпълнение на наложена неотложна мярка, на заподозряното лице може да бъде наложено наказание лишаване от свобода от една до пет години (Връзката отваря нов прозорецНаказателен кодекс, член 349). Трябва обаче да се докаже умисъл на лицето да извърши престъпление (нарушение на задължението, наложено с мярката за осигуряване на защита). б) Вж. отговора на въпрос 4, буква а).

б) Вж. отговора на въпрос 4, буква б).

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Органите, компетентни да постановяват мерки за осигуряване на защита в Словашката република, са районните съдилища. Всички районни съдилища са еднакво компетентни да издават удостоверение съгласно член 5 от регламента.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Мерките за осигуряване на защита, постановени в друга държава членка, трябва да бъдат представени пред Районен съд — Братислава III. Компетентни да изпълняват такива мерки са полицията и съдебните изпълнители.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Компетентен да извърши приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1 от Регламента е Районен съд — Братислава III.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Молбите за отказ на признаване или на изпълнение трябва да се подават до Районен съд — Братислава III.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Приетите езици са словашки и чешки.

Последна актуализация: 04/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Финландия

Член 17 - Информация, която се предоставя на обществеността

Във Финландия мерките за осигуряване на защита по Директива 2011/99/ЕС и Регламент (ЕС) № 606/2013 са уредени в Закона за ограничителните заповеди (898/1998).

В този закон е предвидена възможност за налагане на ограничителна заповед с цел предотвратяване на престъпления срещу живота, здравето, свободата или неприкосновеността на личния живот, предотвратяване на заплаха от такова престъпление или друг вид сериозен тормоз. Ако лицето, което се чувства застрашено, и лицето, срещу което се иска ограничителната заповед, живеят постоянно в едно и също жилище, ограничителна заповед може да се наложи, за да се предотврати престъпление срещу живота, здравето или свободата или пък заплаха от такова престъпление (вътрешносемейна ограничителна заповед).

Директива 2011/99/ЕС се прилага за ограничителните заповеди, наложени във Финландия, ако ограничителната заповед е била наложена в резултат на престъпление или предполагаемо престъпление. Ако ограничителната заповед не е свързана с престъпление, както е посочено в Директивата, тя попада под действието на Регламент (ЕС) № 606/2013.

Както се описва по-подробно в съответното решение, лицето, което е обект на ограничителната заповед, не може да се среща с лицето, ползващо се от защита, или по друг начин да се свързва или да прави опити да се свързва с него (базова ограничителна заповед). Забранено е също така проследяването или наблюдаването на лицето, ползващо се от защита. Лицето, което е обект на вътрешносемейна ограничителна заповед, трябва да напусне жилището, в което той или тя и лицето, ползващо се от защита, живеят заедно за постоянно, като той или тя няма право да се връща там. Ако има причина да се смята, че базовата ограничителна заповед не е достатъчна, ограничителната заповед може да бъде разширена. В такъв случай ограничителната заповед се прилага и за пребиваване в близост до постоянното жилище, ваканционното жилище или работното място на лицето, ползващо се от защита, или в близост до друго съпоставимо място, което се посочва конкретно (разширена ограничителна заповед). Все пак ограничителната заповед не се отнася до лични отношения, за които има подходящо основание и които явно са необходими. Уреждането на всички необходими лични отношения за предпочитане следва да бъде направено още в решението за налагане на ограничителната заповед.

Ограничителна заповед може да се налага най-много за една година. Вътрешносемейна ограничителна заповед може да се налага най-много за три месеца. Ограничителната заповед влиза в сила след постановяването на решението на районния съд за налагане на такава заповед. Решението трябва да се спазва, независимо от евентуалното обжалване, освен ако по-висш съд не постанови друго. Ограничителната заповед може да се подновява. В случай на подновяване ограничителната заповед може да бъде наложена най-много за две години. Вътрешносемейна ограничителна заповед може да се подновява най-много за три месеца.

Налагането на ограничителна заповед може да се поиска от всяко лице, което има основателна причина да се чувства застрашено или тормозено от друго лице. Искането може да бъде отправено също така от органите на прокуратурата, полицията или органа за социално подпомагане. Искането може да бъде устно или писмено, като се използва специален формуляр.

Делата за издаване на ограничителни заповеди се разглеждат от районния съд. Компетентен е районният съд по местопребиваване на лицето, което иска защита, или мястото, където ограничителната заповед ще се прилага основно. Ако лицето, против което се иска ограничителна заповед, е заподозряно за престъпление, което може да е от значение при разглеждането на делото за ограничителната заповед, компетентният наказателен съд е компетентен също така по въпроса за ограничителната заповед.

Доколкото е целесъобразно, разпоредбите относно наказателното производство се прилагат за изслушването в съда на дела, свързани с налагане на ограничителна заповед. Във финландската съдебна практика ограничителната заповед се налага почти без изключение като самостоятелна мярка, отделна от разглеждането на наказателно дело, въпреки че според закона такава мярка може да се прилага и във връзка с наказателно производство.

Ограничителна заповед може да се налага, ако има основателни причини да се смята, че лицето, против което е поискана заповедта, има вероятност да извърши престъпление срещу живота, здравето, свободата или неприкосновеността на личния живот на лицето, което се чувства застрашено, или да го подложи на сериозен тормоз по друг начин.

Вътрешносемейна ограничителна заповед може да бъде наложена, ако има вероятност лицето, против което се иска ограничителната заповед, като се съди от заплахите, които той или тя е отправил/а, и от евентуални предишни престъпления или друго поведение, да извърши престъпление срещу живота, здравето или свободата на лицето, което се чувства застрашено, и налагането на ограничителната заповед не е неразумно, предвид тежестта на предполагаемото престъпление, обстоятелството, че лицата живеят в едно домакинство, и други факти, представени по делото.

Когато се преценяват предпоставките за налагането на ограничителна заповед, трябва да се обърне внимание на обстоятелствата, свързани със съответните лица, естеството на евентуално предишно престъпление или тормоз и дали е било извършено повторно, както и вероятността лицето, срещу което се иска ограничителна заповед, да продължи с тормоза или да извърши престъпление срещу лицето, което се чувства застрашено.

Може да бъде наложена и временна ограничителна заповед. Решение за налагането на временна ограничителна заповед се взема от длъжностно лице, което има правомощия да извършва арести, или от съда. Длъжностното лице, което има правомощия да извършва арести, трябва своевременно и най-много в срок от три дни да представи своето решение за разглеждане от компетентния районен съд.

По принцип самите страни заплащат разходите, произтичащи от разглеждането на дело, свързано с ограничителна заповед. Въпреки това, ако са налице основателни причини за това, съдът може да осъди страна да заплати определена част или всички разумни правни разходи на насрещната страна. Съдебна такса не се начислява.

Страните имат право да използват услугите на адвокат и право на безплатна правна помощ, ако са изпълнени условията, предвидени в Закона за правната помощ (257/2002).

Съдът трябва незабавно да въведе в полицейската компютърна система съдебното решение за налагане, отмяна или изменение на ограничителна заповед.

За съдебното решение се уведомяват също ищецът, лицето, което ще бъде защитено чрез ограничителната заповед, и лицето, срещу което е поискана ограничителната заповед. Съдебното решение трябва да бъде връчено на лицето, срещу което е наложена ограничителната заповед, по удостоверим начин, освен ако то е било обявено или постановено в присъствието на лицето.

Полицията следи за спазването на ограничителните заповеди.

Нарушенията на ограничителни заповеди се наказват съгласно глава 16, раздел 9а от Наказателния кодекс (39/1889).

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

Органи, компетентни да постановяват мерки за осигуряване на защита

Общите съдилища (районни съдилища, апелативни съдилища и Върховния съд).

Органи, компетентни да издават удостоверения по член 5

Общите съдилища (районни съдилища, апелативни съдилища и Върховния съд).

Удостоверението се издава от съда, който е наложил ограничителната заповед, попадаща в обхвата на Регламента и посочена в Закона за ограничителните заповеди (898/1998).

Удостоверението се издава в съответствие с членове 5—7 от Регламента. Създаващото заплаха лице се уведомява за удостоверението в съответствие с член 8 от Регламента и член 5 от Закона (227/2015) за прилагане на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.

Връзката отваря нов прозорецhttps://oikeus.fi/tuomioistuimet/fi/index.html

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Районният съд на Хелзинки.

Данни за контакт: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.oikeus.fi/karajaoikeudet/helsinginkarajaoikeus/fi/index.html

Мярка за осигуряване на защита, наложена в друга държава членка, се признава във Финландия в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламента без отделно производство, както е предвидено в член 4 от Закона (227/2015) за прилагане на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Тези мерки за осигуряване на защита се вписват в регистъра, посочен в член 15 от Закона за ограничителните заповеди (898/1998), по същия начин като ограничителна заповед, наложена във Финландия.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Районният съд на Хелзинки.

Данни за контакт: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.oikeus.fi/karajaoikeudet/helsinginkarajaoikeus/fi/index.html

Приспособяването на мярка за осигуряване на защита се извършва съгласно посоченото в член 11 от Регламента в съответствие с писмената процедура по член 3 от Закона (227/2015) за прилагане на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Районният съд на Хелзинки.

Данни за контакт: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.oikeus.fi/karajaoikeudet/helsinginkarajaoikeus/fi/index.html

Признаването или изпълнението на съдебното решение се отказва съгласно член 13 от Регламента по реда на писмената процедура по член 3 от Закона (227/2015) за прилагане на Регламента на Европейския парламент и на Съвета относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Приеманите езици са фински, шведски и английски език. Удостоверение, издадено на друг език, също може да бъде прието, при условие че няма друга пречка за приемането му.

Последна актуализация: 03/09/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Взаимно признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела - Швеция

Член 18, буква a)(i) - органите, които са компетентни за постановяване на мерките за осигуряване на защита и за издаване на удостоверенията съгласно член 5

В шведското право няма гражданскоправни мерки за осигуряване на защита от вида, посочен в Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела. Поради това няма орган с правомощия да постановява такива мерки или да издава удостоверения в съответствие с член 5.

Член 18, буква a)(ii) - органите, пред които трябва да се предяви мярка, постановена в друга държава членка, и/или които са компетентни за изпълнението на такава мярка

Мярка за осигуряване на защита, постановена в друга държава членка, може да се предяви чрез прокурора (åklagaren) на мястото, където мярката ще бъде изпълнена или където ще бъде основното ѝ изпълнение.

Член 18, буква a)(iii) - органите, които са компетентни да направят приспособяването на мерките за осигуряване на защита съгласно член 11, параграф 1

Компетентен да извършва приспособяването на мерки за осигуряване на защита в съответствие с член 11, параграф 1 е прокурорът на мястото, където мярката ще бъде изпълнена или където ще бъде основното ѝ изпълнение.

Член 18, буква a)(iv) - съдебните органи, до които трябва да се подаде искане за отказ на признаване и, където е приложимо — за изпълнение, съгласно член 13

Искането за отказ на признаване в съответствие с член 13 следва да се подава в Районния съд (tingsrätt) на Стокхолм.

Член 18, буква б) - езика или езиците, които се приемат за преводи, както е посочено в член 16, параграф 1

Шведски език.

Последна актуализация: 30/09/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.