Brussels I Regulation (recast)

National information and online forms concerning Regulation No. 1215/2012

General information

Regulation 1215/2012 seeks to facilitate access to justice, in particular by providing the rules on the jurisdiction of the courts and the rules on a rapid and simple recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters given in the Member States.

The Regulation replaces Regulation 44/2001 (the Brussels I Regulation) which, however, continues to apply to proceedings instituted before Regulation 1215/2012 comes into application on 10 January 2015 (for further details see Article 66 of Regulation 1215/2012).

The Regulation applies between all Member States of the European Union including Denmark which has concluded the 2005 Agreement between the European Community and the Kingdom of Denmark on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters. The necessary legislative amendments in Denmark already entered into force on 1 June 2013.

The Regulation determines the courts of which Member State have jurisdiction to decide on a civil and commercial dispute where there is an international element.

The Regulation further provides that a judgment given in a Member State shall be recognised in the other Member States without any special procedure being required.

A judgment given in a Member State and enforceable in that State shall be enforced in another Member State without any declaration of enforceability being required.

The Regulation provides for two forms, namely, the certificate concerning a judgment and the certificate concerning an authentic instrument/court settlement.

In accordance with the Regulation, the Member States have notified the competent courts to which the application for refusal of enforcement has to be submitted and the courts competent to deal with the appeals. Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

In accordance with Article 26(2), for certain matters, the court shall, before assuming jurisdiction, ensure that the defendant is informed of his right to contest the jurisdiction of the court and of the consequences of entering or not entering an appearance". For that purpose, the European Judicial Network in civil and commercial matters established a non-mandatory standard text PDF (192 Kb) en containing the information which the court could use to fulfil its obligation to provide to the defendant with the information pursuant to Article 26(2) of the Regulation.

The European e-Justice Portal provides you with information concerning the application of the Regulation and a user-friendly tool for filling in the forms.

Related links

Regulation (EU) No 1215/2012 of the European Parliament and of the Council of 12 December 2012 on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters

Agreement between the European Community and the Kingdom of Denmark on jurisdiction and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial matters, OJ, 2005 11 16, L299.

Last update: 19/02/2019

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Белгия

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

Не се прилага

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

- в Белгия – първоинстанционният съд (tribunal de première instance)

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

- В Белгия:
а) за обжалване от ответника: първоинстанционния съд;
б) за обжалване от ищеца: апелативния съд (cour d'appel/hof van beroep).

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

- в Белгия – Касационният съд (Cour de Cassation)

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

Няма

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Не се прилага

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Конвенцията между Белгия и Франция за компетентността и валидността и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и автентични документи, подписана в Париж на 8 юли 1899 г.,
  • Конвенцията между Белгия и Нидерландия за компетентността, несъстоятелността и валидността и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и автентични документи, подписана в Брюксел на 28 март 1925 г.,
  • Конвенцията между Обединеното кралство и Кралство Белгия за взаимното признаване и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела и протокола към нея, подписана в Брюксел на 2 май 1934 г.,
  • Конвенцията между Германия и Белгия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения, арбитражни решения и автентични документи по граждански и търговски дела, подписана в Бон на 30 юни 1958 г.,
  • Конвенцията между Белгия и Австрия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения, арбитражни решения и автентични документи по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 16 юни 1959 г.,
  • Конвенцията между Белгия и Италия за признаването и изпълнението на съдебни решения и други подлежащи на изпълнение документи по граждански и търговски дела, подписана в Рим на 6 април 1962 г.,
  • Договорът между Белгия, Нидерландия и Люксембург за компетентността, несъстоятелността и валидността и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и автентични документи, подписан в Брюксел на 24 ноември 1961 г., доколкото е в сила.
Последна актуализация: 18/03/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - България

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

Не се прилага.

Член 74 - Описание на националните правила и процедури относно изпълнението

Прякото изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е уредено в чл. 622а на Гражданския процесуалния кодекс:

"Чл. 622а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) (1) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.

(2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.

(3) Когато съдебният изпълнител установи, че мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на този кодекс, той постановява заместващо изпълнение.

(4) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение.

(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника.

(6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника.

(7) Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436."

За неуредените от Регламент (ЕС) № 1215/2012 въпроси, свързани с производството по изпълнение, се прилагат общите правила на Част пета "Изпълнително производство" на Гражданския процесуален кодекс.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

Молбата по чл.36, пар. 2 и по чл. 45, пар. 4 се подава до окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на България - по своя постоянене адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на България, искането се предявява пред Софийски градски съд. (чл. 622 от Гражданския процесуален кодекс)

Молбата по чл. 47, пар. 1 се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. (чл. 622 б от Гражданския процесуален кодекс)

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

- в България – Софийският апелативен съд. Жалбата се подава чрез окръжния съд, постановил решението за отказ на изпълнение или решението за липса на основания за отказ на признаване.

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

Решението на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. (чл. 623, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс)

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. (чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса на международното частно право)

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Конвенцията между България и Белгия по някои съдебни въпроси, подписана в София на 2 юли 1930 г.,
  • Договорът между Народна република България и Федерална народна република Югославия за взаимна правна помощ, подписан в София на 23 март 1956 г., все още в сила между България и Словения и Хърватия,
  • Договорът между Народна република България и Румънската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 3 декември 1958 г.,
  • Договорът между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан във Варшава на 4 декември 1961 г.,
  • Договорът между Народна република България и Народна република Унгария за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 16 май 1966 г.,
  • Договорът между Народна република България и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписан в Атина на 10 април 1976 г.,
  • Договорът между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 25 ноември 1976 г.,
  • Договорът за правна помощ по граждански и наказателни дела между Народна република България и Република Кипър, подписан в Никозия на 29 април 1983 г.,
  • Договорът за взаимна правна помощ по граждански дела между правителството на Народна република България и правителството на Френската република, подписан в София на 18 януари 1989 г.,
  • Договорът между Народна република България и Италианската република за правна помощ и изпълнение на решения по граждански дела, подписан в Рим на 18 май 1990 г.,
  • Договорът за взаимна правна помощ по граждански дела между Република България и Кралство Испания, подписан в София на 23 май 1993 г.,
  • Договорът между Народна република България и Република Австрия за правна помощ по граждански дела и документи, подписан в София на 20 октомври 1967 г.,
Последна актуализация: 13/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Чешка република

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

Не се прилага.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

Районните съдилища имат материална компетентност.

Териториално компетентният районен съд се определя по следния начин:

  1. Когато изпълнението на съдебно решение вече е разпоредено, съдът, който издава и изпълнява заповедта, има териториална компетентност. Правилата за националната компетентност, които уреждат съдебното изпълнение, са определени в Закон № 99/1963 — Гражданския процесуален кодекс (член 252).
  2. Когато вече е наложен запор (exekuce), съдът, който е наложил запора, има териториална компетентност (съд по изпълнението (exekuční soud)). Правилата за определяне на съда по изпълнението са определени в Закон № 120/2001 за съдебните изпълнители и дейностите по изпълнение (Кодекс за изпълнението (exekuční řád)) (член 45).
  3. Когато няма разпореждане за изпълнение на съдебно решение или за запор, съдът, който би бил компетентен да изпълни решението (вж. точка 1 по-горе) или би бил съд по изпълнението (вж. точка 2 по-горе), е компетентен за производството.

Списък с всички районни съдилища, включително актуализирани данни за контакт, е публикуван на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Министерството на правосъдието.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

Жалба се подава в съда, чието решение се оспорва (Този съд отнася жалбата до компетентния съд по обжалването).

Окръжните съдилища имат предметна компетентност за производства по обжалване. Териториална компетентност има окръжният съд, в чийто съдебен район се намира районният съд, който се е произнесъл на първа инстанция по молбата за отказ на изпълнение (или в производство за признаване или отказ на признаване).

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

Може да се използват само извънредни правни средства за защита, а именно:

  • жалба за отмяна (žaloba pro zmatečnost) в съответствие с член 229 и сл. от Закон № 99/1963, Гражданския процесуален кодекс;
  • жалба за възобновяване на производство (žaloba na obnovu řízení) в съответствие с член 228 и сл. от Закон № 99/1963, Гражданския процесуален кодекс;
  • извънредна жалба (dovolání) в съответствие с член 236 и сл. от Закон № 99/1963, Гражданския процесуален кодекс.

Всички посочени извънредни правни средства за защита се задействат пред съда, който се е произнесъл на първа инстанция по молбата за отказ на изпълнение (или производство за признаване или отказ на признаване).

Върховният съд е компетентен по отношение на извънредните жалби (řízení o dovolání). Съдът, който се е произнесъл на първа инстанция, е компетентен по отношение на жалбата за възобновяване на производството (řízení na obnovu řízení). Съдът, който се е произнесъл на първа инстанция, е компетентен по отношение на жалбите за отмяна (řízení o žalobě pro zmatečnost) в някои случаи, докато апелативният съд има компетентност в други случаи (вж. член 235а от Закон № 99/1963, Гражданския процесуален кодекс).

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Словашки език.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

Закон № 91/2012 за международното частно право, и по-специално член 6 от Закона.

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договор между Народна република България и Чехословашката социалистическа република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела (София, 25 ноември 1976 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Република Кипър за правна помощ по граждански и наказателни дела (Никозия, 23 април 1982 г.),
  • Договорът между Чехословашката социалистическа република и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни дела (Атина, 22 октомври 1980 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Кралство Испания за правна помощ, признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански дела (Мадрид, 4 май 1987 г.),
  • Договор между правителството на Чехословашката социалистическа република и правителството на Република Франция за правна помощ и признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански, семейни и търговски дела (Париж, 10 май 1984 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Унгарската народна република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела (Братислава, 28 март 1989 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Италианската република за правна помощ по граждански и наказателни дела (Прага, 6 декември 1985 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Полската народна република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела (Варшава, 21 декември 1987 г.), по смисъла на Договора между Чешката република и Полската република за изменение и допълнение на Договора между Чехословашката социалистическа република и Полската народна република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписан във Варшава на 21 декември 1987 г. (Моймировце, 30 октомври 2003 г.),
  • Конвенция между Чехословашката република и Португалия за признаването и изпълнението на съдебни решения (Лисабон, 23 ноември 1927 г.),
  • Конвенция за правна помощ по граждански дела между Чешката република и Румъния (Букурещ, 11 юли 1994 г.),
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Социалистическа федеративна република Югославия за правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела (Белград, 20 януари 1964 г.),
  • Договорът между Чешката република и Словашката република за правна помощ, предоставяна от съдебните органи, и за уреждането на някои правни отношения по граждански и наказателни дела (Прага, 29 октомври 1992 г.).
Последна актуализация: 29/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Германия

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1. Какво представлява уведомяването на трети страни в общ смисъл?

Уведомяването на трети страни се използва, за да се отправи официално уведомление за висящо съдебно дело (първоначално дело — Vorprozess) до трети страни, които не са страни по него. Уведомяването на трета страна се извършва, като в съда се представя писмен документ, който след това официално се връчва на адресата на уведомяването на трета страна. Третата страна може да реши дали да встъпи в делото или не. Трета страна, която встъпва в делото, не става страна по него, а само встъпила страна, чиито волеизявления и действия не трябва да противоречат на изявленията и действията на главната страна. От встъпилата страна не може да се изисква да заплаща никакви разходи.

2. Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, които са били уведомени като трети страни?

Уведомяването на трета страна предполага, че страна по текущо дело (първоначално дело) има основания да се опасява от неблагоприятен резултат, но също така има причина да очаква, че ако резултатът е неблагоприятен, тогава тя ще може да предяви иск за вреди срещу третата страна или да предяви претенции срещу третата страна по силата на поръчителство или гаранция. Затова страната, която уведомява трета страна, е заинтересована да спечели първоначалното дело (и в тази връзка встъпилата страна може да бъде в състояние да помогне) или — ако първоначалното дело бъде изгубено — да възстанови своите загуби, като спечели последващо дело (Folgeprozess) срещу третата страна.

Ако третата страна встъпи в полза на страната, отправила уведомяването, третата страна трябва да приеме делото в състоянието, в което се намира то към момента. Встъпилата страна може да изтъква правни основания за дадена настъпателна или защитна позиция и да извършва процесуални действия, при условие че не прави нищо, което да противоречи на главната страна. Ако третата страна откаже да встъпи в делото или не заеме позиция, производството продължава без да се взема предвид третата страна. Ако страната, отправила уведомяването, впоследствие заведе дело срещу третата страна, третата страна не може да се позовава на аргумента, че решението по първоначалното производство е било погрешно. Това означава,че при последващо дело в полза на страната, която е уведомила третата страна, резултатите от първото дело имат обвързващо действие.

3. Известието за трета страна няма последици за правната преценка по първоначалното дело.

4. Резултатът от първоначалното производство няма задължителна сила, ако встъпилата страна е била възпрепятствана да привежда правни основания, независимо дали поради състоянието на производството към момента на встъпването или поради волеизявления или действия на главната страна.

5. Последиците от уведомяването на трета страна настъпват, независимо от това дали третата страна встъпва в първоначалното дело.

6. Уведомяването на трета страна няма последици за отношенията между третата страна и насрещната страна на страната, която е уведомила третата страна, освен ако третата страна не встъпи в подкрепа на насрещната страна.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

- В Германия това са областните съдилища (Landgericht).

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

- В Германия това са висшите областни съдилища (Oberlandesgericht).

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

- В Германия това е Федералният върховен съд (Bundesgerichtshof).

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

- В Германия: член 23 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung).

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

- В Германия: член 68 и членове 72—74 от Граждански процесуален кодекс.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Конвенцията между Германия и Италия за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Рим на 9 март 1936 г.,
  • Конвенцията между Германия и Белгия за взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения, арбитражни решения и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана в Бон на 30 юни 1958 г.,
  • Конвенцията между Германия и Австрия за взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения, съдебни спогодби и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 6 юни 1959 г.,
  • Конвенцията между Обединеното кралство и Федерална република Германия за взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Бон на 14 юли 1960 г.,
  • Конвенцията между Нидерландия и Германия за взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения и други подлежащи на изпълнение актове по граждански и търговски дела, подписана в Хага в 30 август 1962 г.,
  • Конвенцията между Германия и Гърция за взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения, съдебни спогодби и автентични инструменти по граждански и търговски дела, подписана в Атина на 4 ноември 1961 г.,
  • Конвенцията между Испания и Федерална република Германия за признаването и изпълнението на съдебни решения, съдебни спогодби и подлежащи на изпълнение автентични актове по граждански и търговски дела, подписана в Бон на 14 ноември 1983 г.
Последна актуализация: 28/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Естония

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1) Какво представлява уведомяването на трета страна в общ смисъл?

В съответствие с естонското процесуално право трета страна се уведомява за съдебно производство, като ѝ бъде връчено съобщение за уведомяване като трета страна. Когато съдебен спор бъде решен в ущърб на дадена страна по производството, въпросната страна може да заведе дело срещу трета страна, за да се освободи от задължение, произтичащо от предполагаемо нарушение на договор, задължение за изплащане на обезщетение за вреди или задължение за предоставяне на определена форма на защита, или ако има основания да очаква, че трета страна ще предяви такъв иск срещу нея, тази страна може да подаде молба до съда, който води производството, за привличане на третата страна в производството. Съдът връчва съобщението за уведомяване на третата страна, информира другата страна за направеното уведомяване и определя срок, в рамките на който тя и третата страна да представят своите позиции. Ако уведомяването отговаря на правните изисквания и страната обоснове необходимостта от привличането на третата страна, съдът се произнася с определение за привличането на третата страна в делото. Според естонското процесуално право трета страна, която не е подала самостоятелно искане, участва в производството, но не е една от страните в производството (ищец или ответник). Ако се окаже, че третата страна е привлечена в производството без основателна причина, съдът може да разпореди изключването ѝ от производството. Трета страна, която не е подала самостоятелно искане и която е привлечена или е встъпила в производството на страната на ищеца или на ответника, се предполага, че ще подкрепя позицията на съответната страна в производството, т.е. ще представя аргументи в подкрепа на въпросната страна и има интерес от успеха на тази страна. Трета страна, която не е подала самостоятелно искане, може да извършва всички процесуални действия, с изключение на действията, които единствено ищецът или ответникът могат да извършват; това включва обжалване на решения, постановени по делото. Молба, жалба или процесуален акт от трета страна има правно действие в производството само ако не противоречи на молбата, жалбата или акта на ищеца или ответника, на чиято страна участва третата страна в рамките на производството. Когато се подава жалба или се предприема някакво друго процесуално действие, за третата страна се прилага същият срок като за ищеца или ответника, на чиято страна тя участва в рамките на производството, освен ако в закона е предвидено друго.

2) Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, на които са връчени съобщения за уведомяване като трета страна?

Ако страна подаде молба за привличането на дадено лице като трета страна, но съдът не допусне участието на лицето в делото или лицето бъде изключено от делото като трета страна, решението по главното производство няма задължителна сила за въпросното лице.

Ако дадена страна подаде молба за привличането на лице като трета страна и въпросното лице бъде привлечено в делото като трета страна, въпросната трета страна, що се отнася до ищеца или до ответника, на чиято страна е встъпила или е била привлечена в делото, не може в рамките на производство, следващо главното производство, да се позовава на факта, че постановеното в рамките на производството решение е неправилно или обстоятелствата са неправилно установени. Ако страна по производството заведе дело срещу трета страна, която не е подала самостоятелно искане и се позовава на предходно производство, третата страна може също да направи възражението, което е направила в производството като трета страна и което противоречи на волеизявленията на страната. Третата страна може също така да направи възражение, че не е могла да подаде молба, възражение, доказателства или жалба, тъй като е встъпила или е била привлечена в производството твърде късно, или не е могла да ги подаде поради волеизявления или действия на ищеца или ответника, на чиято страна е участвала в производството. Третата страна може да направи възражение също така, че ищецът или ответникът, без нейно знание, не е подал молба, възражение, доказателства или жалба, независимо дали умишлено или поради груба небрежност.

3) Има ли обвързващо действие по отношение на правната преценка в главното производство?

Ако страна е подала молба за привличане на дадено лице като трета страна, но съдът не е привлякъл лицето в делото или лицето е било изключено от производство като трета страна, решението по главното дело няма правно обвързващ характер, в това число по отношение на правната преценка.

4) Има ли обвързващо действие по отношение на установените факти, които третото лице не е могло да оспори в главното производство, например тъй като те не са били предмет на спор между страните?

Установените от съда обстоятелства не са правно обвързващи за третата страна, ако третата страна не е била в състояние да ги оспори, тъй като те не са били предмет на спор между другите страни, или ако страната, на чиято страна е била привлечена в производството третата страна, не се е съгласила с обстоятелствата, оспорвани от третата страна.

5) Поражда ли уведомяването на трета страна действие, независимо от това дали третата страна е встъпила в главното производство?

Като се има предвид, че според естонското процесуално право уведомяването на трета страна се осъществява само чрез връчването на съобщението за уведомяване на третата страна, издадено от една от страните, а не самостоятелно, правните последици ще зависят от това дали третата страна е била привлечена в делото или не.

6) Засяга ли уведомяването на трета страна отношенията между третата страна и насрещната страна на уведомяващата страна?

Ако дадена страна е подала молба за привличането на трета страна в производството, но съдът не е допуснал тази трета страна в производството, това не оказва въздействие върху отношенията между страната, която е подала молбата, и насрещната ѝ страна, освен ако третата страна не бъде привлечена в производството.

Привличането на трета страна, която не е подала самостоятелно искане, както и последиците от това привличане, са уредени в членове 214 и 216 от Гражданския процесуален кодекс.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

Окръжният съд.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

Областният съд чрез окръжния съд, чието решение се оспорва чрез жалба.

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

Върховният съд.

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Английски език.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

Член 86 (компетентност по местонахождението на имуществото) от Гражданския процесуален кодекс, доколкото искът не е свързан с имуществото на това лице. Член 100 (иск за прекратяване на прилагането на стандартни условия) от Гражданския процесуален кодекс, доколкото искът следва да се предяви пред съда, в чиято териториална компетентност е било приложено стандартното условие.

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Членове 212—216 от Гражданския процесуален кодекс.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договорът за правна помощ и правни отношения между Република Литва, Република Естония и Република Латвия, подписан в Талин на 11 ноември 1992 г.,
  • Договорът между Република Естония и Република Полша за правна помощ и правни отношения по граждански, трудови и наказателни дела, подписан в Талин на 27 ноември 1998 г.
Последна актуализация: 24/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Кипър

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

Не се прилага.

Член 74 - Описание на националните правила и процедури относно изпълнението

Подробно описание на процедурите е дадено в Процедури за изпълнение на съдебно решение.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

В Кипър това е районният съд (Eparchiaká Dikastíria).

Районен съд на Никозия

  • Charalambos Mouskos Street, 1405 Nicosia, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 22865518
  • Факс: (+357) 22304212 / 22805330
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Районен съд на Лимасол

  • 8 Lord Byron Avenue, P.O. Box 54619, 3726 Limassol, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 25806100 / 25806128
  • Факс: (+357) 25305311
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Районен съд на Ларнака

  • Artemidos Avenue, 6301 Larnaca, P.O. Box 40107, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 24802721
  • Факс: (+357) 24802800
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Районен съд на Пафос

  • Corner of Neophytou & Nicos Nicolaides, 8100 Paphos, P.O. Box 60007, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 26802601
  • Факс: (+357) 26306395
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Районен съд на Фамагуста

  • 2 Sotiras Street, Megaro Tzivani, 5286 Paralimni, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 23730950 / 23742075
  • Факс: (+357) 23741904
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

В Кипър това е Върховният съд на Кипър (Anótato Dikastírio Kýprou).

Върховен съд

  • Charalambos Mouskos Street, 1404 Nicosia, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 22865741
  • Факс: (+357) 22304500
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

В Кипър това е Върховният съд на Кипър (Anótato Dikastírio Kýprou).

Върховен съд

  • Charalambos Mouskos Street, 1404 Nicosia, CYPRUS
  • Телефон: (+357) 22865741
  • Факс: (+357) 22304500
  • Ел. поща: Връзката отваря нов прозорецchief.reg@sc.judicial.gov.cy

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

- В Кипър — гръцки и английски език.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

- В Кипър — член 21 от Закона за съдилищата (Закон 14/60).

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договорът от 1982 г. между Чехословашката социалистическа република и Република Кипър за правна помощ по граждански и наказателни дела,
  • Конвенцията от 1981 г. между Република Кипър и Унгарската народна република за правна помощ по граждански и наказателни дела,
  • Конвенцията от 1984 г. между Република Кипър и Република Гърция за правно сътрудничество по въпроси от гражданското, семейното, търговското и наказателното право,
  • Договорът от 1983 г. между Република Кипър и Народна република България за правна помощ по граждански и наказателни дела,
  • Договорът от 1984 г. между Република Кипър и Социалистическа федеративна република Югославия за правна помощ по граждански и наказателни дела (по който Словения, наред с други, е правоприемник),
  • Конвенцията от 1996 г. между Република Кипър и Република Полша за правно сътрудничество по граждански и наказателни дела.
Последна актуализация: 18/04/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Литва

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1. Какво представлява „уведомяване на трета страна “ в общ смисъл?

Според разпоредбите на членове 46 и 47 от Гражданския процесуален кодекс на Литва (Lietuvos Respublikos civilinio proceso kodeksas), трети страни може да предявяват, но може и да не предявяват самостоятелни искове по въпрос, който е предмет на спор.

Трети страни, които предявяват самостоятелни искове по въпрос, който е предмет на спор, могат да встъпят в производството само по тяхна собствена инициатива. Тези трети страни са независими участници в делото и не са на страната нито на ищеца, нито на ответника. Трети страни, които предявяват самостоятелни искове, може да се присъединяват към производството до момента на започване на устните състезания.

Трети страни, които не предявяват самостоятелни искове по въпрос, който е предмет на спор, могат да встъпят в производството на страната на ищеца или на ответника до момента на започване на устните състезания, ако решението по делото може да засегне техните права или задължения. Те могат да бъдат привлечени в производството и по обосновано искане на страните или по инициатива на съда.

Третите страни се уведомяват за делото, което е било образувано, и се канят да встъпят в производството пред литовски съд чрез призовки или уведомления, като им се изпраща също така копие на исковата молба. Според член 133, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс страните, които участват в дадено дело (в това число трети страни), се уведомяват чрез призовки или уведомления за датата и мястото на съдебното заседание или за отделни процесуални мерки. Уведомяването на трети страни за дадено дело обаче е задължение на съда, а не на страните; страните просто посочват в представяните от тях документи, че в производството трябва да бъдат привлечени и други лица.

Трети страни, които предявяват самостоятелни искове, имат едни и същи права и задължения с ищеца.

Трети страни, които не предявяват самостоятелни искове, имат същите процесуални права (включително правото на възстановяване на разходи) и задължения като страна, с изключение на правото да променят основанието и предмета на иска, да увеличават или намаляват размера на иска, да оттеглят иска, да признават иска или да постигат споразумение. Те нямат право също така да искат принудително изпълнение на съдебно решение. Трети страни, които не предявяват самостоятелни искове, не може да предприемат действия срещу интересите на страната, към която са били привлечени в производството.

2. Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, които са получили уведомления като трети страни?

Участието на трети страни, които предявяват самостоятелни искове, прави възможно произнасянето по няколко свързани спора, касаещи един и същ предмет, в рамките на едно дело, като в такъв случай не може да се образуват последващи производства срещу трети страни, които са предявили самостоятелни искове (или такива трети страни не може да инициират последващи производства срещу същия ответник), тъй като спорът между въпросните страни по този конкретен въпрос се счита за разрешен. Ако дадено лице е било уведомено за възможността да встъпи като трета страна в текущо съдебно дело чрез предявяването на самостоятелен иск, но въпросното лице не е встъпило в производството, в бъдеще срещу това лице може да бъде образувано отделно производство във връзка със същия въпрос. Първото решение обаче не може да засяга правата и задълженията на лице, което не е встъпило в производството като трета страна.

Когато се произнася по дадено дело, съдът не може едновременно с това да се произнесе по правата и задълженията на трета страна, която не е предявила самостоятелен иск спрямо страна, с която тази трета страна има материалноправни отношения. Следователно съдебно решение по дело, в което участва трета страна, без да е предявила самостоятелен иск, не изключва завеждането на друго дело срещу третата страна, която е участвала в първоначалното дело, но не е предявила самостоятелен иск. В такъв случай обаче първото съдебно решение се ползва от зачитане на силата на пресъдено нещо; това ще рече, че ако има друго дело, в което участват същите страни (напр. дело за обезщетение), не е необходимо да се разглеждат обстоятелства, които са установени с окончателното съдебно решение по първото дело (член 182, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Ако дадено лице не е било уведомено за възможността да встъпи като трета страна в текущо съдебно дело, независимо дали с или без предявяването на самостоятелни искове, или ако лицето е било уведомено, но не се е присъединило към производството, а със съдебното решение са засегнати материални права и задължения на въпросното лице, това може да бъде основание за преразглеждане на делото. Ако дадено лице не е встъпило в производството, по отношение на него въпросното съдебно решение обикновено не се ползва от зачитане на силата на пресъдено нещо.

3. Съществува ли обвързващо действие по отношение на правната преценка в главното производство?

Вж. отговора на въпрос 2.

4. Съществува ли обвързващо действие по отношение на установените факти, които третото лице не е могло да оспори в главното производство, например тъй като те не са били предмет на спор между страните?

Вж. отговора на въпрос 2.

5. Поражда ли уведомяването на трета страна действие, независимо от това дали третата страна е встъпила в главното производство?

Не. Съдебното решение по първото (главното) производство не може да засяга правата и задълженията на лице, което е било уведомено за производството, но не е встъпило в него като трета страна. Ако дадено лице не е било уведомено за възможността да встъпи като трета страна в текущо съдебно дело, независимо дали с или без предявяването на самостоятелни искове, или ако дадено лице е било уведомено, но не се е присъединило към производството, а със съдебното решение са засегнати материални права и задължения на въпросното лице, това може да е основание за преразглеждане на делото.

6. Засяга ли уведомяването на трета страна отношенията между третото лице и насрещната страна на уведомяващата страна?

Вж. отговора на въпрос 2.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

В Литва това е Апелативният съд на Литва (Lietuvos apeliacinis teismas).

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

В Литва това е Апелативният съд на Литва (Lietuvos apeliacinis teismas).

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

В Литва това е касационна жалба пред Върховния съд на Литва (Lietuvos Aukščiausiasis Teismas).

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

В Литва — член 783, параграф 3, член 787 и член 789, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс (Lietuvos Respublikos civilinio proceso kodeksas).

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

В Литва — членове 46 и 47 от Гражданския процесуален кодекс на Литва (Lietuvos Respublikos civilinio proceso kodeksas).

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договорът за правна помощ и правни отношения между Република Литва, Република Естония и Република Латвия, подписан в Талин на 11 ноември 1992 г.,
  • Договорът между Република Литва и Република Полша за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписан във Варшава на 26 януари 1993 г.
Последна актуализация: 27/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Унгария

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1.) Значение на уведомяването на трета страна в унгарското гражданско процесуално право

Страна, която, с оглед на евентуалната загуба на дадено дело, би желала да предяви иск срещу трета страна или се опасява, че третата страна би могла да предяви иск срещу нея, може да изпрати уведомление на въпросната трета страна. Уведомяването на трета страна може да се извърши не само от ищец или ответник, но също така от встъпила в делото страна или уведомена трета страна.

2.) Срокове за уведомяване на трета страна като процесуално действие:

Ответникът може да направи уведомяване на трета страна в рамките на 30 дни след получаването на иска, а ищецът — в рамките на 30 дни от уведомяването му за защитата по същество срещу неговия иск. Тази разпоредба се прилага по аналогия за допуснати изменения на искове и за насрещни искове.

Лицето, което встъпи след започването на съдебния процес, т.е. встъпилата страна или уведомената трета страна, може да направи уведомяване на трета страна в рамките на 30 дни от встъпването си в производството. По дела, които се считат за особено сериозни (оспорваните суми надвишават 400 млн. унгарски форинта), срокът за волеизявленията на уведомяващата страна и уведомената трета страна не е 30 дни, а 15 дни. Волеизявление, представено от уведомяващата страна след крайния срок, е нищожно, с други думи съдът счита, че такова не е представено.

3.) Изпращане на уведомление на трета страна:

Когато изпраща уведомление на трета страна, уведомяващата страна има две задължения. Първо, уведомяващата страна трябва да изпрати уведомлението до съответната трета страна в писмена форма, като посочи основанията за уведомяването и направи кратко представяне на състоянието на производството. Второ, уведомлението на третата страна трябва да бъде представено в съда, независимо дали в писмена форма или устно по време на изслушване, като се посочат също така основанията за уведомяването. Когато в съда се представя уведомление на трета страна, уведомяващата страна трябва да включи документи, доказващи, че уведомената трета страна е получила уведомлението, както и доказателство за датата на получаване.

Ако уведомената трета страна не изпрати до съда волеизявление за встъпване в производството в рамките на 30 дни, считано от уведомяването, за което уведомяващата страна е представила доказателство, тогава се счита, че уведомяването на третата страна не е прието от уведомената трета страна. Волеизявление, представено след крайния срок, се счита за нищожно.

Когато уведомената трета страна приеме своето уведомяване, тази страна може да се присъедини към уведомяващата страна като встъпила страна. Това може да бъде съобщено в писмен вид или устно по време на изслушване.

Иначе допускането на встъпването на уведомената трета страна и правният статут на уведомената трета страна са предмет на правилата, уреждащи встъпването.

4.) Правни последици от уведомяването на трета страна:

Когато уведомената трета страна приеме своето уведомяване, тази страна може да се присъедини към уведомяващата страна като (привлечена) встъпила страна. В унгарското гражданско процесуално право са предвидени две различни хипотези по отношение на встъпили страни.

- Ако правната сила на съдебното решение не обхваща правоотношението между встъпилата страна и насрещната страна, встъпилата страна (първоначално наричана „уведомената трета страна“) може самостоятелно да предприеме всяко от правните действия, които могат да бъдат предприемани от страната, на която въпросната встъпила страна помага, с изключение на спогодби, признаване на права и отказ от права. Действията на встъпилата страна оказват въздействие само дотолкова, доколкото подпомаганата страна не предприема въпросните действия и те не са в противоречие с действията на подпомаганата страна.

- Ако според действащото законодателство правната сила на съдебното решение обхваща също така правоотношението между встъпилата страна и насрещната страна, встъпилата страна (първоначално наричана „уведомената страна“) може самостоятелно да предприеме всяко от правните действия, които могат да бъдат предприемани от страната, на която въпросната встъпила страна помага, с изключение на спогодби, признаване на права и отказ от права, като тези действия имат последици дори ако са в противоречие с действията на подпомаганата страна. При разглеждането на делото съдът преценява въздействието на тези противоречиви действия, като взема предвид също така другите аспекти на делото.

Отговорът на въпроса дали правната сила на съдебното решение обхваща отношението между встъпилата страна и насрещната страна не е предмет на съдебна преценка, а произтича единствено от законовите разпоредби.

Именно такава законова разпоредба е член 32, алинея 2 от Закон LXII от 2009 г. относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства, която гласи: „Обхватът на окончателно съдебно решение, отхвърлящо иска за обезщетяване на увреденото лице, включва също и застрахования, както и държателя и водача на превозното средство в случаите по член 35, алинея 1, ако съдът е постановил това решение по дело между увреденото лице, от една страна, и застрахователя, представителя за уреждане на претенции, Националното застрахователно бюро или управителя на Фонда за обезщетяване. (Горепосоченият член 35, алинея 1 гласи: „Увреденото лице може да предяви иск срещу управителя на Фонда за обезщетяване, за да получи обезщетение за загуби или вреди, причинени на територията на Унгария от незастраховано моторно превозно средство в нарушение на задължението за застраховане, от моторно превозно средство, използвано от неизвестен държател, или от неизвестно моторно превозно средство или по време на срока на спиране на действието на застраховката по член 26, като се спазват изключенията по член 36. Управителят на Фонда за обезщетяване покрива искове за вреди до сумите, чийто максимум е установен в член 13, алинея 1. Управителят на Фонда за обезщетяване обезщетява също увредената страна за вреди, причинени от моторно превозно средство, което не е било пуснато в движение или е било спряно от движение.“)

Приемането на уведомяване на трета страна не означава, че уведомената трета страна признава за наличието на задължение към уведомяващата страна. Правоотношението между уведомяващата страна и уведомената трета страна не може да се решава в рамките на главното производство (към което уведомената трета страна е била поканена да се присъедини).

Член 74 - Описание на националните правила и процедури относно изпълнението

Вж. формуляр Процедури за изпълнение на съдебно решение.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

В Унгария това са районните съдилища (Járásbíróság), разположени в района на окръжния съд (Törvényszék). За окръг Пеща това е Районният съд на Буда, а за Будапеща това е Централният районен съд на Буда.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

В Унгария това са окръжните съдилища (Törvényszék). За Будапеща това е Столичният окръжен съд на Будапеща (Fővárosi Törvényszék).

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

- В Унгария: Върховен съд (Kúria) (чрез молба за преразглеждане, изпратена до първоинстанционния съд, срещу неговото решение).

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

- В Унгария: член 57 от Нормативен указ № 13 от 1979 г. за международното частно право.

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

- В Унгария: членове 58—60 (по отношение на уведомяването на трета страна) от Закон III от 1952 г. за граждански процесуален кодекс.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договор между Унгарската народна република и Народна република България за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в София на 16 май 1966 г.,
  • Конвенция между Република Кипър и Унгарската народна република за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписана в Будапеща на 30 ноември 1981 г.,
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Унгарската народна република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в Братислава на 28 март 1989 г., все още в сила по отношение на Чешката република и Словашката република,
  • Конвенция между Унгарската народна република и Френската република за правна помощ по гражданскоправни и семейноправни въпроси, за признаването и изпълнението на решения и за правна помощ по наказателни дела и за екстрадицията, подписана в Будапеща на 31 юли 1980 г.,
  • Конвенция между Унгарската народна република и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписана в Будапеща на 8 октомври 1979 г.,
  • Договор между Унгарската народна република и Социалистическа федеративна република Югославия за взаимна правна помощ, подписан на 7 март 1968 г., по отношение на Република Хърватия и Република Словения,
  • Конвенция между Полската народна република и Унгарската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписана в Будапеща на 6 март 1959 г., както и
  • Договор между Унгарската народна република и Румънската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в Букурещ на 7 октомври 1958 г.
Последна актуализация: 26/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Австрия

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1.) Какво представлява по принцип „уведомяването на трети страни (УТС)“:

„Уведомяването на трети страни“ представлява официално уведомление за предстоящо или висящо съдебно производство, отправяно от една от страните в производството към трета страна, която до момента не е участвала в него. Уведомлението може да включва покана за встъпване в съдебното дело като трета страна. Уведомяващата страна представя на съда съответния писмен документ, който след това официално се връчва на третата страна от съда. Уведомяването на третата страна не поражда за нея задължение за встъпване в делото, а тя е юридически свободна да реши дали да се присъедини към производството и ако го направи, в подкрепа на коя от страните да встъпи. Трета страна, която се присъединява към делото, не става страна по спора, а само встъпила страна, като нейните изявления и действия не трябва да противоречат на изявленията и действията на главната страна. От встъпилата страна в процеса не може да се изисква да заплаща каквито и да било разходи. Ако обаче главната страна спечели делото, встъпилата страна има право на възстановяване на разходите от насрещната страна.

Лице, което е било уведомено като трета страна е по този начин му е била дадена възможност да окаже влияние върху хода на производството като встъпи в него, може, дори ако не е встъпило в производството, да предяви свои искания за обезщетение на вреди поради лошо водене на съдебния процес, само във връзка със съдебното производство преди въпросното лице да е встъпило в него или по въпроси по същество, върху които не е могло да повлияе дори като встъпила страна, или ако не е встъпило — въпроси, върху които е нямало да може да повлияе. Като подкрепя страната, по отношение на която встъпва в делото, встъпилата страна може да допринесе за успеха на въпросната страна в съдебното дело и съответно да избегне обратни искове срещу себе си или най-малкото да подобри позициите си в такова съдебно дело.

2.) Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, на които са изпратени УТС:

Уведомяването на трети страни предполага, че една от страните по висящо съдебно производство има основания да се опасява от неблагоприятен резултат от него, но също така има причина да очаква, че ако резултатът е неблагоприятен, ще може да предяви иск срещу третата страна. Следователно страната, която извършва уведомяването на трета страна, е заинтересована или да не изгуби първоначалното съдебно дело (и в тази връзка встъпилата страна може да има възможност да помогне), или ако изгуби това съдебно дело, да си възстанови загубите, като спечели последващо производство срещу третата страна.

В същото време с изпращането на УТС уведомяващата страна възпрепятства уведомената трета страна да предяви в последващо производство искове за съответни вреди срещу нея на основание на лошо воден съдебен процес: трета страна, получила УТС и съответно възможност да повлияе върху резултата от съдебното дело, може да предявява искове за вреди на основание лошо водене на съдебния процес само във връзка със съдебните процедури, проведени преди встъпването ѝ като трета страна, или във връзка с въпроси по същество, които, дори като встъпила страна, не е могла да предотврати или не е можело да предотврати в качеството на встъпила страна. Встъпилата страна може да представя аргументи и процесуални документи, при условие че с това по никакъв начин не се противоречи на главната страна. В случай на последващо съдебно дело между главната и встъпилата страна, последиците от окончателното съдебно решение по първоначалното производство са приложими за встъпилата страна или за лицата, които, макар да са били поканени, не са встъпили в производството, доколкото тези лица, в качеството си на страни по последващо съдебно дело, не могат да се позовават на аргументи, противоречащи на основните елементи на решението по първоначалното съдебно дело.

3.) УТС няма задължителен характер по отношение на правната преценка по материалноправни въпроси в главното производство.

4.) Резултатът от първоначалното съдебно дело не е обвързващ за встъпилата страна, ако тя не е можела да представя аргументи, било поради етапа, в който се е намирало производството към момента на встъпването или поради изявления и действия на главната страна (например тъй като тази страна не се е позовала на определени факти или претенции).

5.) Както вече беше посочено, последиците от уведомяването на трета страна се прилагат, независимо от това дали третата страна участва в (главното) съдебно производство като встъпила страна, или не.

6.) Уведомяването на трета страна няма последици за отношенията между третата страна и насрещната страна на страната, която отправя УТС, освен ако третата страна не встъпи в подкрепа на насрещната страна.

Член 74 - Описание на националните правила и процедури относно изпълнението

В това отношение вижте съответната информация, предоставена от Австрия на Европейския портал за електронно правосъдие в раздел „Образуване на съдебно производство“ — „Принудително изпълнение на съдебни решения“ — „Процедури за изпълнение на съдебно решение“ на следния URL.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

- В Австрия това е районният съд (Bezirksgericht), в който се води изпълнителното производство. В случай на искания за постановяване на решение, че липсват основания за непризнаване (член 36, параграф 2), както и в случай на молба за отказ на признаване (член 45), компетентен е районният съд по регистрацията или мястото на установяване на страната, която е обвързана от съдебното решение.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

- В Австрия това е по-висшестоящият окръжен съд (Landesgericht), като жалбата се подава чрез районния съд (Bezirksgericht), пред който се води изпълнителното производство.

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

- В Австрия това е Върховният съд (Oberste Gerichtshof), като жалбата се подава чрез районния съд (Bezirksgericht), в който се води изпълнителното производство.

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Приема се единствено немски език.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

- В Австрия: § 99 от Закона за компетентността на обикновените съдилища по граждански дела (Jurisdiktionsnorm).

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

- В Австрия: § 21 от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung).

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Конвенция между Германия и Австрия за взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения, съдебни спогодби и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 6 юни 1959 г.,
  • Договор между Народна република България и Република Австрия за правна помощ по граждански дела и документи, подписан в София на 20 октомври 1967 г.,
  • Конвенция между Белгия и Австрия за реципрочното признаване и изпълнение на съдебни решения, арбитражни решения и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 16 юни 1959 г.,
  • Конвенция между Обединеното кралство и Австрия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 14 юли 1961 г., с Протокола за изменение, подписан в Лондон на 6 март 1970 г.;
  • Конвенция между Нидерландия и Австрия за взаимното признаване и изпълнение на съдебни решения и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана в Хага на 6 февруари 1963 г.,
  • Конвенция между Франция и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 15 юли 1966 г.,
  • Конвенция между Люксембург и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения и автентични актове по граждански и търговски дела, подписана в Люксембург на 29 юли 1971 г.,
  • Конвенция между Италия и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на съдебни спогодби и на автентични актове, подписана в Рим на 16 ноември 1971 г.,
  • Конвенция между Австрия и Швеция за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана в Стокхолм на 16 септември 1982 г.,
  • Конвенция между Австрия и Испания за признаването и изпълнението на съдебни решения, съдебни спогодби и подлежащи на изпълнение автентични актове по граждански и търговски дела, подписана във Виена на 17 февруари 1984 г.,
  • Конвенция между Финландия и Австрия за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана във Виена на 17 ноември 1986 г.,
  • Договор между Федеративна народна република Югославия и Република Австрия за взаимно съдебно сътрудничество, подписан във Виена на 16 декември 1954 г.,
  • Конвенция между Полската народна република и Република Австрия за взаимни отношения по граждански дела и за документи, подписана във Виена на 11 декември 1963 г.,
  • Конвенция между Социалистическа република Румъния и Република Австрия за правна помощ по гражданскоправни и семейноправни въпроси и за валидността и връчването на документи и приложеният към нея Протокол, подписана във Виена на 17 ноември 1965 г.
Последна актуализация: 10/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Полша

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1. Какво представлява най-общо „уведомяването на трета страна (УТС)“?

В Полша УТС е регламентирано с членове 84 и 85 от Гражданския процесуален кодекс. На полски език това понятие се нарича „przypozwanie“. То се изразява във възможността една от страните по делото да привлече бъдеща насрещна страна да встъпи в производството, тъй като едно неблагоприятно за първата страна решение би могло да доведе до предявяването на иск (произтичащ например от договор за гаранция) срещу нея от третата страна. За тази цел страната внася искане за привличане, което се връчва на третата страна и тогава тя може да заяви, че се присъединява към делото като встъпила страна с подпомагащи функции.

2. Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, които са получили УТС?

УТС не води автоматично до включването на лицето, което е обект на искането, като страна по висящото производство. Неговото встъпване в делото се осъществява под формата на встъпване за подпомагане (членове 76—78 от Гражданския процесуален кодекс). Със съгласието на страните по делото, встъпилата с подпомагащи функции страна може да заеме мястото на страната, към която се е присъединила. В противен случай съдебното решение има само пряко действие (но, когато се касае за УТС, само ако то съответства на естеството на оспорваното правоотношение или съответната правна разпоредба).

3. Правната преценка в главното производство има ли обвързващо действие?

Ако, трета страна бъде поканена, но не встъпи в делото, тя пропуска възможността да предяви иск в рамките на евентуално последващо производство за лошо водене на първоначалното дело (член 82 във връзка с член 85 от Гражданския процесуален кодекс).

4. Има ли обвързващо действие по отношение на установените факти, които третата страна не е можела да оспори в главното производство, напр. тъй като те не са били предмет на спор между страните?

Уведомяването на трета страна и искането на нейното участие е в интерес и на самата трета страна, тъй като тя може да помогне за постигането на положителен изход на делото, което ще направи ненужно образуването на евентуално последващо производство.

5. УТС поражда ли последици, независимо дали третата страна е встъпила в главното производство или не?

Ако, въпреки че е приканена, третата страна не встъпи в делото, тя пропуска възможността да предяви иск в рамките на евентуално последващо производство за лошо водене на първоначалното дело (член 82 във връзка с член 85 от Гражданския процесуален кодекс).

6. УТС засяга ли отношенията между третата страна и насрещната страна на уведомяващата страна?

Ако призованото лице се присъедини към делото, то става встъпила страна с подпомагащи функции и може, със съгласието на страните, да заеме мястото на страната, към която се е присъединило.

Член 74 - Описание на националните правила и процедури относно изпълнението

Член 74 — Описание на националните правила и процедури относно изпълнението е дадено в информационния документ Procedury służące wykonaniu orzeczenia (Процедури за изпълнение на съдебно решение).

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

Окръжният съд [sąd okręgowy] по местоживеене или регистриран офис на задълженото лице или ако такъв съд няма, окръжният съд, в чийто съдебен район предстои да се осъществява или се осъществява изпълнението.

В случай на искане за отказ на признаване:

Окръжният съд [sąd okręgowy], който е компетентен по делото, в рамките на което е постановено съдебното решение, или в чийто съдебен район попада компетентният районен съд [sąd rejonowy], или при липса на такъв, от Варшавския окръжен съд.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

Апелативният съд [sąd apelacyjny] чрез окръжния съд [sąd okręgowy].

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

Върховният съд [Sąd Najwyższy] чрез апелативния съд [sąd apelacyjny].

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

Не се прилага.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

Член 11037, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс и член 1110 от Гражданския процесуален кодекс, доколкото в тях се предвижда компетентност на полските съдилища единствено, ако за ищеца е валидно едно от следните обстоятелства: той има полско гражданство, местоживеене, обичайно местопребиваване или регистриран офис в Полша.

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

Членове 84 и 85 от Гражданския процесуален кодекс относно уведомяването на трети страни.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

    Конвенция между Полската народна република и Унгарската народна република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, подписана в Будапеща на 6 март 1959 г.,
  • Конвенция между Полската народна република и Федеративна народна република Югославия за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписана във Варшава на 6 февруари 1960 г., която понастоящем е в сила между Полша и Словения и между Полша и Хърватия,
  • Договор между Народна република България и Полската народна република за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан във Варшава на 4 декември 1961 г.,
  • Конвенция между Полската народна република и Република Австрия относно взаимоотношенията по въпроси, отнасящи се за граждански дела и за документи, подписана във Виена на 11 декември 1963 г.,
  • Конвенция между Полската народна република и Република Гърция за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписана в Атина на 24 октомври 1979 г.,
  • Договор между Чехословашката социалистическа република и Полската народна република за правна помощ и уреждане на правните отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписан във Варшава на 21 декември 1987 г., все още в сила в отношенията между Полша и Чешката република и между Полша и Словакия,
  • Конвенция между Полската народна република и Италианската република за правна помощ и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански дела, подписана във Варшава на 28 април 1989 г.,
  • Договор между Република Полша и Република Литва за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписан във Варшава на 26 януари 1993 г.,
  • Договор между Република Латвия и Република Полша за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни, трудови и наказателни дела, подписан в Рига на 23 февруари 1994 г.,
  • Конвенция между Република Кипър и Република Полша за правно сътрудничество по граждански и наказателни дела, подписана в Никозия на 14 ноември 1996 г.,
  • Договор между Република Естония и Република Полша за правна помощ и правни отношения по граждански, трудови и наказателни дела, подписан в Талин на 27 ноември 1998 г.,
  • Договор между Румъния и Република Полша за правна помощ и правни отношения по граждански дела, подписан в Букурещ на 15 май 1999 г.
Последна актуализация: 28/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Регламент „Брюксел I“ (преработен текст) - Словения

Член 65, параграф 3 – Информация за това как съгласно националното им право да се определи действието на съдебните решения, посочени в член 65, параграф 2.

1.) Какво представлява по принцип уведомяването на трети страни (УТС):

УТС („litis denuntiatio“) представлява официално уведомяване на трета страна за висящо съдебно дело. То може да бъде комбинирано с покана към въпросното лице да се присъедини към производството. Целта на това уведомяване е да се гарантират правата и последиците за ищеца или ответника, които се признават според гражданското право. Уведомяващата страна (страна по съдебното дело) представя уведомлението на съда и след това съдът го връчва на третото лице, което има право на избор дали да се присъедини или не. Според словенското право съдът не се произнася дали искането на една от страните за официално уведомяване на трето лице е основателно. Дори третото лице да се присъедини, то няма да се счита за страна по делото и отношенията му с всяка от страните по главното производство не може да се решават в рамките на този съдебен процес. Третото лице може да подкрепи всяка от страните в главното производство. Ако са изпълнени изискванията за това, лицето може да се присъедини към производството като встъпила страна. По този начин то може да допринесе за спечелването на делото и съответно да помогне да се избегне последващ (обратен) съдебен процес срещу него или да подобри своите позиции в такова последващо съдебно дело. Третото лице не може да подава искане за прекратяване на вече образувано съдебно дело, за удължаване на срокове или за отлагане на изслушване.

2.) Какви са главните последици от съдебните решения за лицата, на които са изпратени УТС:

УТС предпазва уведомяващата страна от някои искове за обезщетение за вреди, които в противен случай тя би могла да очаква от третото лице. (Трето) лице, което е получило възможност посредством УТС да окаже влияние върху изхода на съдебно дело, по принцип повече не може да предявява искове за обезщетение за вреди на основание лошо водене на съдебния процес от уведомяващата страна. Наред с това, ако впоследствие бъде образувано производство по обратен иск между уведомяващата страна и лице, което е било уведомено в рамките на главното производство, въпросното лице не може да представя аргументи или факти срещу уведомяващата страна, които противоречат на съществените (фактическите) елементи на решението по главното производство.

3.) УТС обаче няма обвързващо действие по отношение на правната преценка в главното производство.

4.) Наред с това няма обвързващо действие по отношение на установените факти, които третото лице не е било в състояние да оспори в главното производство, напр. тъй като те не са били предмет на спор между главните страни.

5.) УТС поражда действие, независимо от това дали третото лице се е присъединило към главното производство или не.

6.) УТС не засяга отношенията между третото лице и насрещната страна на уведомяващата страна, освен в случай че третото лице реши да се присъедини в подкрепа на насрещната страна.

Член 75, буква a) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, в които трябва да бъдат подадени молбите по член 36, параграф 2, член 45, параграф 4 и член 47, параграф 1

- В Словения: окръжният съд.

Член 75, буква б) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва решението по молбата за отказ за изпълнение съгласно член 49, параграф 2

- В Словения: окръжният съд.

Член 75, буква в) – Наименования и данни за връзка със съдилищата, пред които може да се обжалва на следващ етап съгласно член 50

- В Словения: Върховният съд на Република Словения.

Член 75, буква г) – Езици, приети за превод на удостоверенията, отнасящи се до съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби

- В Словения: в следните съдилища наред със словенски език като официален се приема и един от езиците на националните малцинства:

  • Окръжен съд на Копер: италиански език,
  • Районен съд на Копер: италиански език,
  • Районен съд на Пиран: италиански език,
  • Районен съд на Лендава: унгарски език.

Член 76, параграф 1, буква а) – Правила за компетентност, посочени в член 5, параграф 2 и член 6, параграф 2 от Регламента

- В Словения: член 58 от Закона за международното частно право и производство (Zakon o mednarodnem zasebnem pravu in postopku).

Член 76, параграф 1, буква б) – Правила относно уведомяването на трети страни, посочени в член 65 от Регламента

- В Словения: член 204 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku), с който се урежда уведомяването на трети страни.

Член 76, параграф 1, буква в) – Конвенции, посочени в член 69 от Регламента

  • Договорът между Федеративна народна република Югославия и Република Австрия за взаимно съдебно сътрудничество, подписан във Виена на 16 декември 1954 г.,
  • Конвенцията между Федеративна народна република Югославия и Република Италия за взаимно съдебно сътрудничество по граждански и административни дела, подписана в Рим на 3 декември 1960 г.,
  • Конвенцията между Федеративна народна република Югославия и Кралство Гърция за взаимно признаване и изпълнение на съдебни решения, подписана в Атина на 18 юни 1959 г.,
  • Конвенцията между Федеративна народна република Югославия и Полската народна република за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписана във Варшава на 6 февруари 1960 г.,
  • Договорът между Социалистическа федеративна република Югославия и Чехословашката социалистическа република за уреждане на правните отношения по граждански, семейни и наказателни дела, подписан в Белград на 20 януари 1964 г.,
  • Договорът между Социалистическа федеративна република Югославия и Република Кипър за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписан в Никозия на 19 септември 1984 г.,
  • Договорът между Федеративна народна република Югославия и Народна република България за взаимна правна помощ, подписан в София на 23 март 1956 г.,
  • Договорът между Федеративна народна република Югославия и Румънската народна република за правна помощ, подписан в Белград на 18 октомври 1960 г., и Протоколът към него,
  • Договорът между Социалистическа федеративна република Югославия и Унгарската народна република за взаимна правна помощ, подписан в Белград на 7 март 1968 г.,
  • Договорът между Република Словения и Република Хърватия за правна помощ по граждански и наказателни дела, подписан в Загреб на 7 февруари 1994 г.,
  • Конвенцията между правителството на Социалистическа федеративна република Югославия и Правителството на Република Франция за признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, подписана в Париж на 18 май 1971 г.
Последна актуализация: 28/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.