Намиране на информация по региони
Не се прилага.
Прякото изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 е уредено в чл. 622а на Гражданския процесуалния кодекс:
"Чл. 622а. (Нов – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) (1) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист.
(2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
(3) Когато съдебният изпълнител установи, че мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на този кодекс, той постановява заместващо изпълнение.
(4) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение.
(5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника.
(6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника.
(7) Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436."
За неуредените от Регламент (ЕС) № 1215/2012 въпроси, свързани с производството по изпълнение, се прилагат общите правила на Част пета "Изпълнително производство" на Гражданския процесуален кодекс.
Молбата по чл.36, пар. 2 и по чл. 45, пар. 4 се подава до окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на България - по своя постоянене адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на България, искането се предявява пред Софийски градски съд. (чл. 622 от Гражданския процесуален кодекс)
Молбата по чл. 47, пар. 1 се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. (чл. 622 б от Гражданския процесуален кодекс)
- в България – Софийският апелативен съд. Жалбата се подава чрез окръжния съд, постановил решението за отказ на изпълнение или решението за липса на основания за отказ на признаване.
Решението на Софийския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. (чл. 623, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс)
Не се прилага.
Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. (чл. 4, ал. 1, т. 2 от Кодекса на международното частно право)
Не се прилага.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.