Как да заведете дело в съда?

Словакия
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Необходимо ли е да се обърна към съда или има друга алтернатива?

За отговор на този въпрос вж. също раздел „Алтернативно решаване на спорове — Словакия“.

Не всички спорове трябва задължително да се разглеждат от съда. Страните трябва първо да се опитат да постигнат взаимно съгласие и да намерят приемлив за двете страни компромис. Друга възможност е спорът да се разреши чрез медиация. Медиацията е извънсъдебна дейност, при която участващите в нея лица разрешават своя спор, произтичащ от договорни или други правоотношения между тях, с помощта на медиатор. Препоръчва се страните да се обръщат към съда едва след като са изчерпали всички алтернативни методи за решаване на спорове или когато целта е да се достигне до ясно определяне на правния статут на страните, техните права и взаимни отговорности.

При определени условия, посочени в Закона за арбитража (zákon o rozhodcovskom konaní), с измененията към него, е възможно арбитражен съд да се произнесе по дела, отнасящи се до:

а) решаване на имуществени спорове, произтичащи от вътрешни и международни търговски и граждански правоотношения, ако арбитражът се провежда в Словашката република;

б) признаване и изпълнение на национални и чуждестранни арбитражни решения в Словашката република.

Ако видът на спора, който е предмет на съдебно производство, не е изключен от обхвата на Закона за арбитража, страните по производството могат да се договорят във или извън съда да започнат арбитраж. Тази договореност трябва да съдържа арбитражно споразумение. Подобно споразумение, представено пред съд, води до оттегляне на иска и до съгласието на ответника за това оттегляне, в съответствие с Кодекса за гражданското съдопроизводство (Civilný sporový poriadok, CCAP).

2 Има ли срок за завеждане на дело?

Съгласно Кодекса за гражданското съдопроизводство, дадено право се погасява по давност, ако не е било упражнено в предписания от закона срок. Сроковете за предявяване на иск са различни в зависимост от случая.

Законоустановените давностни срокове се определят от закона. Общият давностен срок е три години и започва да тече от момента, в който правото може да бъде упражнено за пръв път.

Съдът ще вземе под внимание обстоятелството, че дадено право е погасено по давност, само ако длъжникът направи възражение в този смисъл. Ако длъжникът възрази срещу погасено по давност право, то не може да бъде признато на кредитора.

3 Трябва ли да се обърна към съда в тази държава членка?

Вж. раздел „В кой съд мога да предявя иск? — Словакия

Правомощието на съдилищата да разглеждат определен въпрос се определя от законодателството на Европейския съюз (регламенти, международни многостранни или двустранни конвенции), а когато такова липсва — от националното законодателство, уреждащо стълкновението на закони.

Правомощията на словашките съдилища се уреждат на национално ниво със Закон № 97/1963 относно международното частно и процесуално право (Zákon č. 97/1963 Zb. o medzinárodnom práve súkromnom a procesnom). Основното правило гласи, че словашките съдилища са компетентни, ако лицето, срещу което е внесена искова молба (предявен иск), пребивава или има седалище в Словашката република или, по отношение на имуществени права, ако притежава имущество в страната. Други разпоредби уточняват условията, при които са компетентни словашките съдилища. При облигационните правоотношения страните могат да определят юрисдикцията по взаимно съгласие. В определени случаи словашките съдилища имат изключителна компетентност, например в производства, свързани с вещни права върху недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими имоти, намиращи се в Словашката република, или в производства, свързани с регистрацията или валидността на патенти, марки, дизайни и други права.

4 Ако е така, към кой точно съд в тази държава членка трябва да се обърна, като се има предвид къде живея аз и къде живее другата страна или с оглед на други аспекти на казуса ми?

Вж. раздел „В кой съд мога да предявя иск? — Словакия

Съгласно Кодекса за гражданското съдопроизводство, ако не е предвидено друго, компетентен да разгледа делото е общият съд на страната, срещу която е предявен искът (ответника). Общият съд за физическо лице (гражданин) е съдът, в района на който се намира местожителството (постоянният адрес) на този гражданин, а ако гражданинът няма местожителство — съдът по неговото местоживеене (временен адрес); общият съд за юридическо лице е съдът по седалището на юридическото лице, а за чуждестранно юридическо лице — съдът по местонахождението на организационната единица на предприятието. Общият съд по дела, страна по които е държавата, е съдът, в чийто район е настъпило обстоятелството, пораждащо претендираното право. Общият съд по търговски въпроси е съдът по седалището на ответника, а ако ответникът няма седалище — съдът, в чийто район той осъществява стопанска дейност. Ако ответникът няма място на стопанска дейност, общият съд е съдът по неговото местожителство.

5 Пред кой съд в тази държава членка трябва да предявя иска си, като се има предвид естеството на казуса и цената на иска?

Вж. раздел „В кой съд мога да предявя иск? — Словакия

Основното правило за определяне на материалната компетентност се съдържа в член 12 от Кодекса за гражданското съдопроизводство. По правило на първа инстанция компетентност има окръжният съд (okresný súd). Районният съд (krajský súd) постановява решения в качеството на първоинстанционен съд единствено в специфични случаи, например по спорове, отнасящи се до трета страна или до лица, които се ползват с дипломатически имунитет и прерогативи, ако споровете попадат в компетентността на съдилищата на Словашката република. Закон № 371/2004 относно седалищата и районите на съдилищата в Словашката република (Zákon č. 371/2004 Z. z. o sídlach a obvodoch súdov Slovenskej republiky) регламентира компетентността на съдилищата, разглеждащи дела, чиито предмет са вписвания, несъстоятелност и предпазен конкордат, менителници и чекове, защита на обектите на индустриална собственост и защита срещу нелоялна конкуренция, дела, свързани с борсови сделки, въпроси, свързани с грижите за непълнолетни лица, както и дела по въпроси на правната помощ в случаи на финансова нужда.

Цената на иска не оказва влияние върху това кой съд в Словашката република е компетентен да се произнесе по делото.

6 Мога ли да заведа дело лично или трябва да го направя чрез посредник, например адвокат?

Представителството от адвокат не е задължително при гражданските производства в Словашката република.

Законът предвижда представителство от адвокат в избрани видове производства, например по въпроси, свързани с несъстоятелността, защитата на конкуренцията, нелоялната конкуренция, правата на интелектуална собственост и извънредни производства по обжалване (член 420 от Кодекса за гражданското съдопроизводство).

7 Към кого точно да се обърна, за да заведа делото: към приемната, съдебното деловодство или друга административна единица?

Съгласно член 125 от Кодекса за гражданското съдопроизводство искова молба може да се подава единствено в писмена форма, на хартиен носител или в електронна форма. Искова молба, подадена в електронна форма, трябва впоследствие да бъде внесена на хартиен носител в срок от 10 дни, в противен случай няма да бъде взета под внимание. Искова молба, подадена на хартиен носител, трябва да се представи в необходимия брой екземпляри.

8 На какъв език мога да подам иска си? Мога ли да го подам устно или той трябва да бъде в писмена форма? Мога ли да изпратя иска си по факс или по електронна поща?

Предвид факта, че страните са равнопоставени в гражданското съдопроизводство, не е необходимо исковете да се предявяват на словашки език. Страните имат право да действат пред съда на майчиния си език или на друг език, който разбират. Съдът е длъжен да им осигури равни възможности за упражняване на техните права, т.е. и писмен и устен превод. Искова молба се подава в писмена форма или на хартиен носител, или в електронна форма.

9 Има ли специални формуляри за предявяване на иск или, ако няма такива, какво трябва да съдържа исковата молба? Има ли елементи, които задължително трябва да се съдържат в досието?

Не съществуват установени формуляри за предявяване на иск (молба за образуване на производство).

Общите изисквания са изложени в член 127 от Кодекса за гражданското съдопроизводство. Искът трябва да е подписан и ясно да посочва до кой съд е адресиран, кой го предявява, за какъв въпрос се отнася и какво се иска. Исковата молба трябва да бъде представена в изисквания брой екземпляри и с изискваните приложения, така че един екземпляр да остане за съда и всяка страна да получи по един екземпляр и приложения съгласно изискванията. Ако дадена страна не представи необходимия брой екземпляри и приложения, съдът прави копия за сметка на тази страна. Ако става въпрос за дело, което се разглежда в момента, изискваните данни включват номера на делото.

В допълнение към общите изисквания в исковата молба следва да се посочат първото и фамилното име и, ако е възможно, и датата на раждане, телефонният номер и адресът на пребиваване на страните или техните представители; информация за държавата, на която са граждани; автентично описание на решаващи факти и посочване на доказателството, на което се позовава ищецът; и да се изясни какво иска ищецът. Ако дадена страна е юридическо лице, в исковата молба трябва да се посочи името или наименованието на дружеството, адресът на управление и идентификационният номер, ако има такъв. Ако дадена страна е чуждестранно юридическо лице, към исковата молба трябва да се приложи извлечение от регистър или някаква друга служба, в която е вписано чуждестранното юридическо лице. Ако страна е физическо лице, осъществяващо стопанска дейност, в исковата молба трябва да се посочи наименованието на дружеството, адресът на управление и идентификационният номер, ако има такъв. Ако държавата е страна, в исковата молба трябва да се посочи името на държавата и съответния държавен орган, който ще представлява държавата.

С цел по‑голяма гъвкавост на съдебните производства и подпомагане на страните в производството, уебсайтът на Министерството на правосъдието на Словашката република (Ministerstvo spravodlivosti Slovenskej republiky) съдържа примери (формуляри) за избрани искове за образуване на производство. Възможно е да се изтегли пример и да се попълни. Формулярът ясно насочва ищеца към позициите, които трябва да бъдат попълнени. Попълненият формуляр може да бъде изпратен неподписан или подписан с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис. Ако ищецът изпрати искова молба без квалифициран електронен подпис, той е длъжен да допълни тази искова молба чрез внасянето ѝ на хартиен носител.

10 Трябва ли да заплатя съдебни такси? Ако да, кога става това? Ще трябва ли да плащам на адвокат още от подаването на исковата молба?

За предявяване на иск се плаща съдебна такса. Съдебната такса се плаща от страната, предявила иска (ищец/претендиращо лице), освен ако задължението ѝ за плащане на съдебни такси не е било отменено по нейна молба или ако тя не е освободена от плащането на таксата по закон. Размерът на таксата се определя в ценоразписа на съда, който представлява приложение към Закон № 71/1992 относно съдебните такси и таксата за извлечение от регистъра за съдимост (Zákon č. 71/1992 Zb. o súdnych poplatkoch a poplatku za výpis z registra trestov). Размерът на таксата се посочва в ценоразписа като процент от сума, служеща като основа за определянето ѝ, или като фиксирана сума. Съдебната такса се плаща при внасянето на иска. Ако таксата не е платена когато е дължима, при подаване на молба за образуване на производство, съдът ще поиска от платеца да плати таксата в срок, определен от съда, обикновено десет дни от връчването на искането; ако таксата не бъде платена въпреки искането в определения срок, съдът ще прекрати производството. В искането платецът трябва да бъде уведомен за последиците от неплащането на таксата.

Представителството от адвокат не е задължително при гражданските производства в Словашката република.

11 Мога ли да поискам правна помощ?

Вж. раздел „Правна помощ — Словакия“.

12 От кой момент моят иск се смята официално за предявен? Ще получа ли обратна информация от съдебните органи дали исковата молба отговаря на изискванията?

Иск се счита за предявен считано от деня, в който е внесен в съда. Съдът предоставя на ищеца потвърждение за предявяването на иска и за вписването му в регистъра на съда.

13 Ще получа ли подробна информация за сроковете, в които ще се проведат последващите процесуални действия (като например срока, в който ще трябва да се явя пред съда)?

Съдът може да поиска от страната да допълни или поправи неправилна, непълна или неразбираема искова молба в определен от съда срок, който обаче не може да бъде по‑кратък от десет дни. Други искови молби, които не съдържат данните, необходими за иск за образуване на производство, няма да бъдат взети под внимание от съда, ако не бъдат надлежно поправени или допълнени.

Страните и техните представители имат право да разглеждат материалите по делото и да правят извадки, копия и ксерокопия от тях, или могат да поискат от съда да направи ксерокопия за тях срещу заплащане.

При подготовката за изслушване съдът връчва молба за образуване на производство (дело) на обвиняемия (ответника) заедно с екземпляр от иска и приложенията към него. Това връчване се прави лично и страните трябва да бъдат надлежно уведомени. Съдът изпраща незабавно на ищеца становището на ответника. Ако това се налага от естеството на делото или обстоятелствата по делото, съдът може да задължи ответника чрез определение да представи своето писмено становище по въпроса и, ако не е съгласен с иска в неговата цялост, да посочи във фактическото изложение онези факти, които са от решаващо значение за неговата защита, да приложи документите, срещу които възразява, и да идентифицира доказателствата, които документират неговите твърдения. Съдът определя срок за представянето на становището.

Освен когато Кодексът за гражданското съдопроизводство или друг специален закон предвижда друго, съдът разпорежда изслушване по този въпрос в съдебно заседание, на което призовава страните и другите участници, чието присъствие е необходимо.

Последна актуализация: 14/01/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт