Отвличане на дете от родител

Вие сте международна двойка с деца, която е в процес на разделяне? Може би желаете да се върнете във вашата държава и да вземете детето си с вас. Ако обаче го направите без съгласието на другия родител или на съда, може да сте в нарушение на закона.

Показване на повечеПоказване на по-малко

Информирайте се какво е законно и какво да направите, когато детето ви е отвлечено от другия родител.

Когато дете е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване преди отвличането, се прилага Хагската конвенция от 1980 г., допълнена от глави III и IV от Регламент „Брюксел IIб“.

По какъв начин правилата на ЕС спомагат за предотвратяване на отвличането на дете от родител?

Съдът в държавата по обичайното местопребиваване на детето преди отвличането остава компетентен по въпросите, свързани с родителската отговорност, до уреждане на спора по отвличането. Това се прави с цел да се избегне родителите да отвличат децата си с надеждата съдът в собствената им страна да се произнесе по-благоприятно в тяхна полза.

Как родител може да си върне отвлечено дете?

Във всички държави от ЕС съществуват централни органи, които съдействат на родителите, станали жертва на трансгранично отвличане на дете. Възможно е да се започне процедура за връщане на детето. В такъв случай съдът трябва да се произнесе по въпроса в срок от шест седмици от момента, в който делото стигне до съда. Съдът трябва да даде на детето, способно да формира свои собствени възгледи, възможността да бъде изслушано по време на производството.

Може ли съд в страната, в която детето е било отведено, да откаже връщането му?

Съдът в страната, в която детето е било отведено, може да се противопостави на връщането му:

  • ако не е имало неправомерно отвеждане или задържане (член 3 от Хагската конвенция от 1980 г.);
  • ако лишеният от детето родител не е упражнявал ефективно родителските си права към момента на отвличането (член 13, параграф 1, буква а) от Хагската конвенция от 1980 г.);
  • ако съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от физическо или психическо увреждане (член 13, параграф 1, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г.). На връщането на детето обаче не може да се попречи, ако са взети необходимите мерки за закрила на детето. Ако съдът установи, че детето не следва да се връща, той трябва да се свърже със съда в държавата, в която детето е било отвлечено (член 27, параграф 3 от Регламент „Брюксел IIб“).
  • ако детето възрази срещу връщането (член 13, параграф 2 от Хагската конвенция от 1980 г.);
  • ако връщането не би било разрешено от основните принципи на замолената държава, свързани със защитата на правата на човека и основните свободи (член 20 от Хагската конвенция от 1980 г.).

Съдът в страната, от която детето е отвлечено, взема окончателното решение, като отчита събраните от другия съд доказателствата и неговите доводи. Съдията трябва също така да изслуша детето и двете страни.

Ползва ли се решението на съда автоматично с изпълнителна сила?

Окончателното решение на съда в държавата по произход се признава автоматично и подлежи на изпълнение в другата държава от ЕС, без да е необходима декларация за изпълняемост („премахване на екзекватурата“), при условие че съдията е издал съответното удостоверение, предвидено в Регламент „Брюксел IIb“.

Практическото ръководство за прилагането на Регламент „Брюксел IIб“ може да бъде намерено на следната страница: Публикации на ЕСМ

Връзки по темата:

Последна актуализация: 14/06/2023

Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация.