

Намиране на информация по региони
Понятието „родителска отговорност“ обхваща даването на име на дете, грижите за детето, управлението на неговото имущество и представляването му по всеки въпрос или правна сделка, които засягат него или неговото имущество. На практика то обхваща всички въпроси, свързани с детето (като физическо лице) и неговото имущество.
Родителската отговорност включва задълженията и правата на родителите, които упражняват съвместно тази отговорност. При упражняването на тази отговорност трябва да се вземат предвид интересите на детето (член 6 от Закон 216/1990).
Родителската отговорност по отношение на дете се упражнява съвместно от двамата родители.
Да, в тези случаи съдът може да назначи настойник, който да упражнява родителската отговорност (член 18, параграф 2 от Закона за отношенията между родители и деца, Закон 216/1990).
В случай на развод или когато бракът е унищожен или е обявен за недействителен, въпросът за родителската отговорност се решава от съда, който може да я присъди на единия от двамата родители, на двамата родители съвместно или на трето лице (член 14 и член 15 от Закон 216/1990). Ако съдът присъди родителската отговорност само да единия родител, той може също така да постанови решение и за правото на другия родител на лични отношения с детето, като взема предвид интересите на детето (член 17 от Закон 216/1990).
За да стане споразумението правнообвързващо, то трябва да бъде утвърдено от съда със съдебно определение.
Към момента няма алтернативни средства за разрешаване на спор, различни от съдебно производство.
Съдията може да се произнесе по всеки въпрос, свързан с детето, включително въпроса за родителската отговорност, правото на лични отношения, образованието, здравето, управлението на имуществото, името, издръжката, пътуването в чужбина и отвличането.
Не, тъй като са налице въпроси, като например управлението на имуществото на детето, които не се обхващат в най-тесен смисъл от понятието „упражняване на родителски права“.
На практика съвместно упражняване на родителските права означава, че родителите трябва да вземат заедно решенията по въпроси, свързани с тяхното дете. Обикновено то означава също, че детето ще живее за равни периоди от време с двамата родители.
Компетентният съд е съдът по семейни дела в района, в който се намира обичайното местопребиваване на малолетното или непълнолетното лице. Производствата започват с подаването на молба за тяхното образуване без клетвена декларация. На тази фаза не се изисква придружаваща документация.
Молбата се връчва на другата страна, от която се иска да се яви пред съда на посочената в молбата дата с цел същата да бъде разгледана. Не съществува спешна процедура при случаи, касаещи дете, освен когато става въпрос за отвличане на дете. С оглед на гореизложеното съдилищата гарантират, че поради тяхното естество тези случаи се разглеждат приоритетно. Освен това по отношение на всички тези производства се прилагат член 6 от Европейската конвенция за правата на човека и член 30 от Конституцията на Република Кипър; посочените разпоредби гласят, че всички производства пред съда трябва да бъдат приключени в разумен срок.
Да, при условие че сте изпълнили определените в законодателството критерии и сте получили съдебно решение по този въпрос съгласно Закон 165(I)/2002.
Да. Възможно е да се обжалва пред апелативния съд по семейни дела.
Съдът, компетентен във връзка с изпълнението на решение относно родителска отговорност, е съдът, който е постановил това решение. Образуването на производствата се инициира чрез подаването на молба чрез призовка без клетвена декларация, като се използва формуляр тип I, посочен в Процесуално постановление 2/90.
Трябва да регистрирате молба за признаване и изпълнение съгласно член 21, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Молбата следва да бъде регистрирана в съда по семейни дела в района, в който живее детето или в който живее ответникът, ако детето живее в чужбина.
Компетентният съд е съдът по семейни дела в района, в който живее детето или в който живее ответникът, ако детето живее в чужбина.
Когато горепосочената молба се връчва на ответника, той има право да се яви и да депозира писмена защита, както е посочено в Закон 121(I)/2000. Тези производства попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003.
Прилага се законодателството на Република Кипър и по-специално Закон 216/1990. Когато нито една от страните не живее в Кипър, Закон 216/1990 предвижда, че съдилищата по семейни дела в републиката не са компетентни да разгледат делото.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.