Types of legal professions

Within the different legal and judicial systems of the Member States of the European Union (EU), there is a wide range of legal professions such as lawyers, notaries, judges, prosecutors and judicial officers.  Members of legal professions do not hold the same titles in all Member States, and their role and status can vary considerably from one Member State to another.

This page provides you with general information (on the role and functions) on different legal professions.

Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

If you need to consult or find a legal practitioner in any Member State of the European Union, you can visit the Find a... section.

Introduction

Apart from lawyers, European Union law does not regulate the conditions for exercising as a legal professional.  Legal professions are generally regulated at national level.  Although there may be natural similarities between them, these national regulations differ quite substantially from one country to another because they reflect the continuation of often ancient traditions.

The Committee of Ministers of the Council of Europe (COE) has issued a number of recommendations on the legal professions. One of these initiatives concerns the exercise of the profession of lawyer. Another concerns the independence of judges. COE recommendations and other information on this issue may be found on its website.

In addition, the European Convention on Human Rights states that everyone charged with a criminal offence has the right to defend himself in person or through legal assistance of his own choosing or, if he has not sufficient means to pay for legal assistance, to be given it free when the interests of justice so require. This clause mainly refers to criminal cases, but the European Court of Human Rights (ECHR) has extended it to cover also civil cases.

Judges

A judge, or arbiter of justice, is a lead official who presides over a court of law, either alone or as part of a panel of judges. The powers, functions, method of appointment, discipline, and training of judges vary widely across different jurisdictions. The judge is like an umpire in a game and conducts the trial impartially and in an open court. The judge hears all the witnesses and any other evidence presented by the parties of the case, assesses the credibility of the parties, and then issues a ruling on the matter at hand based on his or her interpretation of the law and his or her own personal judgment.

You can find more information about this profession at the following websites:

Public Prosecutors

In criminal proceedings, the prosecution service or office of public prosecution plays a very important role. The Member States' systems are also very diverse as regards the role, tasks and powers of prosecutors.

Court staff

The functions and titles of court staff can be very different, for example: "Greffier" in France, "Rechtspfleger" in Germany, "Court clerk" in England.

In addition, functions held by them vary widely from one legal system to another: assisting judges or prosecutors, management of courts, responsibilities in certain procedures. Depending on the country, they are subject to legal studies, can provide legal advice and/or benefit from continuous training.

In each case, they play an important part in courts, through their role in welcoming victims as well as defendants and in the overall efficiency of the justice system.

Members of this profession are represented at the European level by the European Union of Rechtspfleger (E.U.R), a non-governmental organization that brings together professional associations from the several countries. The E.U.R's objectives include participation in the creation, development and the harmonization of law on the European and international levels; working with the European institutions; representation of the professional interests of its members and promotion of the profession in the interest of a better functioning justice system.

Bailiffs (judicial officers)

The judicial officers' profession is regulated by the law of the individual Member State and these regulations differ from one Member State to another.

Members of this profession are represented at European level by the International Union of Judicial Officers (UIHJ). The purpose of UIHJ is to represent its members in international organisations and ensure collaboration with national professional bodies. It works to improve national procedural law and international treaties and makes every effort to promote ideas, projects and initiatives which help to move forward and elevate the independent status of judicial officers.

The European Chamber of Judicial Officers (whose French acronym is CEHJ) also represents judicial officers. A non-profit making association governed by Belgian law, the CEHJ aims to promote greater involvement of judicial officers in the concerted action of legal professionals in the European debate.

Lawyers

The lawyer’s role, whether retained by an individual, a corporation or the state, is as the client’s trusted adviser and representative, as a professional respected by third parties, and as an indispensable participant in the fair administration of justice. By embodying all these elements, the lawyer, who faithfully serves his or her own client’s interests and protects the client’s rights, also fulfils the functions of the lawyer in society - which are to forestall and prevent conflicts, to ensure that conflicts are resolved in accordance with recognised principles of civil, public or criminal law and with due account of rights and interests, to further the development of the law, and to defend liberty, justice and the rule of law.

In their activity, lawyers are governed by professional organisations or authorities within their Member State – the bars and law societies – which are responsible for the laying down of rules of professional conduct and the administration of discipline of lawyers.

European Union law does not regulate the conditions for exercising a legal profession. However, the 1998 Directive sets out the conditions in which a lawyer who has qualified in one Member State can exercise his or her profession on a permanent basis in another Member State.

At EU level, lawyers are represented by the Council of Bars and Law Societies of Europe (CCBE) - an international non-profit-making association founded in 1960. It acts as the liaison between the EU and Europe's national bars and law societies on all matters of mutual interest relating to the exercise of the profession of lawyer.

Notaries

Notaries are legal practitioners specialised and authorised to act in certain legal matters. By virtue of their tasks and responsibilities, notaries play an important role in the State legislature in the 22 Member States where the legal order is based on Latin civil law. Common Law Jurisdictions of the European Union also have a notarial profession whose practice extends across a wide range of legal services and whose functions and authority are principally exercised in relation to legal acts and instruments to be used in overseas jurisdictions. They have a significant role in the international trade and commerce of their domestic jurisdiction.

Notaries tasks in particular are:

  • to draw up private agreements and to advise the parties while satisfying an obligation to treat each of them fairly. In drafting official documents, the notary is responsible for the legality of these documents and for the advice s/he gives. S/he has to inform the parties of the implications and consequences of the obligations they undertake,
  • to enforce the deeds s/he draws up. The deed can then be registered directly in the official records, or enforced if one of the parties does not meet its obligations, without the prior intervention of a judge,
  • to play the role of an arbitrator who, impartially, and under strict observance of the law, enables the parties to reach a mutually acceptable agreement.

Notaries are public officials – States delegate a portion of public power to allow them to fulfil a public service mission - exercising their functions within the framework of an independent profession.

Notaries are bound by professional confidentiality. The conditions of the notary’s nomination are similar to that of a magistrate and s/he is subject to the same independence, permanence of office, impartiality, conclusive power and enforceability of her/his actions in addition to the supervision of her/his activities by the Ministry of Justice.

There are approximately 35.000 notaries, throughout the 22 Member States of the European Union whose legal systems are based on Latin civil law, and there are over 1.000 notaries in the Common Law member States of the United Kingdom and Ireland who are all at the service of the citizen.

In dealings with the European institutions, notaries in the Latin civil law jurisdictions of the European Union are represented by the Council of the Notariats of the European Union (CNUE) which was set up in 1993. The CNUE represents the Notariats of all EU Member States where the role of Latin Civil Law notary exists: Austria, Belgium, Bulgaria, Croatia, Czech Republic, Estonia, France, Germany, Greece, Hungary, Italy, Latvia, Lithuania, Luxembourg, Malta, the Netherlands, Poland, Portugal, Romania, Slovakia, Slovenia and Spain. Notaries practising within each of the Common Law jurisdictions of United Kingdom and Ireland have their own national representative bodies. Internationally, England and Wales, Scotland, Ireland and Northern Ireland, together are represented by the UK and Ireland Notarial Forum.

Last update: 21/01/2019

This page is maintained by the European Commission. The information on this page does not necessarily reflect the official position of the European Commission. The Commission accepts no responsibility or liability whatsoever with regard to any information or data contained or referred to in this document. Please refer to the legal notice with regard to copyright rules for European pages.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии —въведение

В тази част ще намерите информация за юридическите професии като:

  • прокурори,
  • съдии,
  • адвокати,
  • нотариуси и
  • съдебни изпълнители.



Прокуратура

Организация

Прокуратурата (ministère public/openbaar ministerie, известна също като parquet/parket), се състои от магистрати от прокуратурата (parquet) или одитората (auditorat), които, в това си качество, изпълняват служебните си задължения в района на действие на съда, към който са установени.

В рамките на всеки съдебен район (arrondissement judiciaire/gerechtelijk arrondissement) магистратите, които представляват прокуратурата пред първоинстанционния съд (tribunal de première instance/rechtbank van eerste aanleg), както и пред съда по дела на непълнолетни лица (tribunal de la jeunesse/jeugdrechtbank), който е подразделение на първоинстанционния съд, са прокурорът (procureur du Roi/procureur des Konings), първият заместник-прокурор (premiers substituts/eerste substituten) и заместник-прокурорите (substituts/subsituten). Те се явяват и пред териториално компетентните полицейски съд или съдилища (tribunal de police/politierechtbank) и търговския съд (tribunal de commerce/handelsrechtbank).

Пред трудовите съдилища (tribunaux de travail/arbeidsrechtbanken) тази функция се изпълнява от служител, известен като трудов одитор (auditeur du travail/arbeidsauditeur), който също е подпомаган от заместници и при необходимост — от старши заместници. По наказателни дела от тяхната компетентност тези служители се явяват и пред наказателния съд (tribunal correctionnel/correctionele rechtbank), който е подразделение на първоинстанционния съд, или пред полицейски съд или съдилища.

Във всички апелативни съдилища (cour d’appel/hof van beroep) и трудови съдилища (cour du travail/arbeidshof) тези функции се упражняват от генералния прокурор (procureur-général/procureur-generaal), който ръководи и упражнява надзор над магистратите от главната прокуратура към апелативния съд (parquet général/parket-generaal) и одитората към трудовия съд (auditorat général/arbeidsauditoraat-generaal). В апелативния съд генералният прокурор се подпомага от първи генерален адвокат (premier avocat-général/eerste advocaat-generaal), генерални адвокати (avocats-généraux/advocaten-generaal) и заместник генерален прокурор (substituts généraux/substituten-generaal). В трудовите съдилища генералният прокурор се подпомага по същия начин от първи генерален адвокат, генерални адвокати и заместник-генерален прокурор.

В Касационния съд (Cour de cassation/Hof van cassatie) функцията на прокуратурата се упражнява от генералния прокурор към този съд, подпомаган от първи генерален адвокат и генерални адвокати. Въпреки същата терминология, в този съд функцията на прокуратурата е съвсем различна. Касационният съд не се произнася по съществото на делото, а проверява законосъобразността и редовността на производството.

Прокуратурата е независима при извършване на отделните действия по разследване и наказателно преследване, без с това да се накърнява правото на компетентния министър да разпореди наказателно преследване и да издаде задължителни указания в областта на наказателната политика, включително по отношение на политиката в областта на разследването и наказателното преследване.

Роля и задължения

Прокуратурата изпълнява редица функции и задължения. Нейната работа се състои в разглеждането и работата по наказателни дела и граждански дела.

  • По наказателните дела магистратите от прокуратурата защитават интереса на обществото и следят за нормалното протичане и приключване на наказателното производство. Тези задължения те изпълняват както при разглеждането на делото по същество, така и при досъдебните процедури по дознание и разследване (под юрисдикцията на едно от двете съдилища: Камарата за съветване (решаващия състав — chambre du conseil/raadkamer) или Камарата за повдигане на обвинение (обвинителното отделение — chambre des mises en accusation/kamer van inbeschuldigingstelling)). На съдебното заседание те изискват от съда прилагането на Наказателния закон; наред с това те следят за вземане на необходимите мерки с цел правилно изпълнение на произнесените присъди. В наказателния съд (cour d’assises/hof van assisen) функцията на прокуратурата се упражнява от генералния прокурор към апелативния съд, който обаче може да упълномощи друг магистрат.
  • По граждански дела прокуратурата се намесва служебно в предвидените от закона случаи и когато опазването на обществения ред налага нейната намеса. По тези дела прокуратурата предоставя становище (писмено или устно)по отношение на основанието. До прокуратурата трябва да бъде отправено искане за становище в случаите, свързани със специалните въпроси, описани в член 764, първи параграф от Съдебния кодекс (Code judiciaire/Gerechtelijk Wetboek). Също така прокуратурата може да поиска да бъде информирана по други дела с цел предоставяне на становище, когато счете това за уместно, а съдилищата могат да представят на вниманието ѝ дела служебно (член 764, втори параграф от Съдебния кодекс).

Освен описаните по-горе основни функции прокуратурата е компетентна, в рамките на своята компетентност, и за подходящото изпълнение и последващите действия по отношение на решенията и насоките, свързани с политиката в областта на наказателното правораздаване.

Насоките за политиката в областта на наказателното правораздаване се определят от министъра на правосъдието, след като се е консултирал с колегията, състояща се от генералните прокурори към петте апелативни съдилища (collège des procureurs généraux/college van procureurs-generaal).

Тази колегия е под ръководството на министъра на правосъдието и взима решения с цел възможно най-добре съгласувано изготвяне и координиране на политиката и правилно функциониране на прокуратурата като цяло.

Компетентността на колегията обхваща цялата територия на страната и нейните решения са задължителни за генералните прокурори към апелативните съдилища и за подчинените им членове на прокуратурата, които ръководят ръководство.

Повече информация можете да намерите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Федерална публична служба „Правосъдие“ (Министерство на правосъдието, категории „Ordre judiciaire“ — „Parquet“ или „Rechterlijke Orde“— „Parket“.

Съдии

Организация

Прави се разграничение между т. нар. „седящи магистрати“ (la magistrature assise/de zittende magistratuur), (съдиите в по-нисшите съдилища и съветниците в апелативните съдилища), и т. нар. „стоящи магистрати“ (la magistrature debout/de staande magistratuur), (прокуратурата — ministère public или parquet— вж. по-горе).

По правило магистратите в по-нисшите съдилища се наричат „съдии“ (juges/rechters), докато магистратите в апелативните съдилища се наричат „съветници“ (conseillers/raadsheren).

Функцията на съдиите е да прилагат закона към фактическите обстоятелства или спора по граждански иск, с който са сезирани, както и към лицата, извършили закононарушение.

В някои по-нисши съдилища професионални съдии заседават заедно с непрофесионални съдии. Непрофесионални съдии работят в следните юрисдикции:

  • Търговски съд: професионални съдии и непрофесионални съдии по търговски въпроси (наричани juges consulaires/consulaire rechters).
  • Трудов съд: професионални съдии и непрофесионални съдии (наричани juges sociaux/sociale rechters).
  • Съд по прилагане на наказанията (tribunal de l’application des peines/strafuitvoeringsrechtbank): професионални съдии и непрофесионални съветници по прилагане на наказанията (наричани assesseurs en application des peines/assessoren in strauitvoeringszaken).

Отговорен орган

Връзката отваря нов прозорецВисшият съдебен съвет (Conseil supérieur de la justice/Hoge Raad voor de Justitie) изпълнява тройна функция:

  • играе определяща роля в политиката за назначаване на съдии (включително магистратите от прокуратурата), като това става по обективен и безпристрастен от политическа гледна точка начин;
  • упражнява външен контрол върху функционирането на съдебната система (включително прокуратурата), и по-специално по разглеждането на жалбите;
  • представя становища пред политическите ръководители с цел подобряване функционирането на магистратурата.

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецВисшия съдебен съвет.

Адвокати

Роля и задължения

Адвокатът (avocats/advocaten) е лице, упражняващо правна професия. Работата му се подчинява на правила за професионална етика и поведение, гарантиращи неговата абсолютна независимост. Освен това адвокатът е длъжен да пази професионална тайна.

Адвокатът е подготвен да практикува в различни области на правото, които често се преплитат (дружествено право, административно право, градоустройствено право, данъчно право, семейно право и др.). В хода на професионалната си кариера адвокатът може да се специализира в една или повече от тези области, в които е придобил специални познания и опит.

Адвокатът може да ви съдейства не само пред съдилищата, а и във всички случаи, в които може да се нуждаете от правна помощ, от представител, от съставител на текстове, а дори и от морална подкрепа.

Следователно неговата функция е тройна:

  • Адвокатът съветва
  • Адвокатът помирява
  • Адвокатът защитава.

Адвокатът може да защитава и представлява клиентите си пред всички юрисдикции в своята страна — полицейски съд, мирови съд (justice de paix/vredegerecht), първоинстанционен съд, търговски съд, първоинстанционен трудов съд, апелативен съд, трудов съд, наказателен съд, Държавен съвет (Conseil d’État/Raad van State) — а дори и в другите страни от Европейския съюз.

Адвокатът предоставя съдействие и в процедурите по арбитраж или медиация, при различните алтернативни методи за решаване на спорове или на различни събрания или срещи.

Адвокатът не се намесва само при наличие на спор. Със съветите, които дава или с договорите, които съставя или преработва, той често спомага да се избегне завеждането на дело.

Той също така може да Ви помогне, ако искате да наемете или закупите недвижим имот, ако предвиждате да учредите дружество, ако повече не можете да обслужвате дълговете си, ако искате да сключите договор с новия си работодател, ако сте жертва на произшествие или насилие, ако сте призован пред съд, ако се разделяте със съпруга си и т.н.

Адвокат за всички

За лицата с ниски доходи законът предвижда услуга по оказване на правна помощ (aide juridique/juridische bijstand, наричана в миналото „pro deo“) и оказване на помощ за покриване на съдебните разноски (assistance judiciaire/rechtsbijstand).

Правната помощ дава възможност за напълно или частично безплатно използване на услугите на адвокат. Тя е структурирана на две нива:

  • Първоначалната правна помощ (aide juridique de première ligne/eerstelijnsbijstand) е достъпна за всички и не е обвързана с дохода. Това са дежурства (permanence/permanentie), по време на които адвокати са на разположение за кратки консултации: първоначален правен съвет, молба за информация и др.
    Органите, които отговарят за предоставяне на първоначална правна помощ, са известни като „Комисии за правна помощ“ (Commissions d’Aide Juridique/Commissies voor Juridische Bijstand).
  • Правната помощ от второ ниво (aide juridique de deuxième ligne/tweedelijnsbijstand) е достъпна за лицата, които отговарят на определени финансови условия или се намират в определено положение. Тази напълно или частично безплатна помощ, според случая, дава възможност да се назначи адвокат, който да Ви съдейства в съдебна или административна процедура, да Ви предостави по-задълбочена консултация или дори да Ви съдейства в процедура по медиация.
    Органите, които отговарят за предоставяне на правна помощ от второ ниво, са известни като „Бюра за правна помощ“ (Bureaux d’Aide Juridique/Bureaus voor Juridische Bijstand).

Помощта за покриване на съдебните разноски дава възможност за пълно или частично освобождаване от съдебни разноски (такса вписване (droit de greffe/griffierechten или droits d’enregistrement/registratierechten) или разходи за съдебен изпълнител (huissiers de justice/rechtsdeurwaarders), нотариус (notaires/notarissen) или становище на вещо лице). За да получи подпомагане за покриване на съдебните разноски, клиентът лично или чрез своя адвокат отправя искане към бюрото за правна помощ.

Отговорни органи

Всеки адвокат членува в адвокатска колегия (barreau/balie). Към момента в Белгия има 28 адвокатски колегии.

Съюзът на френскоезичните и немскоезичната адвокатски колегии (AVOCATS.BE) е организацията, която обединява адвокатските колегии от френскоезичната и немскоезичната общности в страната (общо 13 френскоезични адвокатски колегии и 1 немскоезична адвокатска колегия).

Съюзът на фламандските адвокатски колегии (Orde van Vlaamse Balies (OVB)) е организацията, която обединява всички адвокатски колегии от нидерландскоезичната общност в страната (14 адвокатски колегии).

За повече информация относно професията на адвокатите, моля посетете следните уебсайтове:

Достъпът до тези бази данни е безплатен.

Нотариуси

Нотариусите са публични длъжностни лица, назначавани от краля, чиято специфична роля е да извършват заверки на актове. За някои актове законът предвижда задължителното участие на нотариус, който да потвърди сключено между дадени страни споразумение („заверени актове“, actes authentiques/authentieke akten). Така например за продажбата на недвижим имот е необходимо да се прибегне до нотариус. Освен за удостоверяване на съдържанието на актове с нотариална заверка, към нотариус можете да се обърнете за осребряване на наследство, за изготвяне на собственоръчно подписано споразумение, както и за получаване на консултация и т.н.

Компетентността на нотариусите се отнася главно до три важни области:

  • правото, свързано с недвижими имоти (продажба на недвижим имот, заеми и т.н.),
  • семейното право (брачен договор, наследяване, развод и т.н.) и
  • дружественото право (учредяване на дружества и т.н.).

Съществува и Национална нотариална камара (Chambre nationale des notaires/Nationale Kamer van Notarissen). Нейните главни задачи са:

  • да представлява нотариусите на Белгия пред властите и институциите в рамките на своята компетентност,
  • да изготвя правилата за професионална етика,
  • да отправя към нотариалните камари полезни препоръки за съблюдаване на професионалната дисциплина.

Нотариалните камари на ниво провинция са професионалните дисциплинарни органи: техните основни функции са да следят за спазване на правилата за професионална етика и поведение и да разрешават спорове от професионално естество (например разглеждането на жалби).

Съществува също така и Кралската федерация на нотариусите в Белгия (Fédération Royale du Notariat Belge (FRNB)/Koninklijke Federatie van het Belgisch Notariaat (KFBN)), професионално сдружение, което подпомага нотариалните кантори в тяхната ежедневна работа, като им предлага целеви услуги и представлява Нотариата по редица въпроси.

Повече информация можете да намерите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Кралската федерация на нотариусите в Белгия.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебният изпълнител е публично длъжностно лице, което упражнява функцията си със статут на свободна професия. С други думи, той има двойна професионална идентичност: от една страна е длъжностно лице, а от друга страна упражнява функцията си независимо.

Съдебният изпълнител е длъжностно лице, натоварено с публични функции, тъй като държавата му е делегирала една част от публичната власт. Поради тази причина той не може да откаже да изпълни искане за намеса, освен ако професионалната етика или законът не му дават това право, например в случай на конфликт на интереси или при незаконосъобразност на искането. Съдебният изпълнител никога не действа по своя собствена инициатива, а винаги по искане на друго лице, което му възлага в установената форма конкретна задача. При всички задачи, които трябва да изпълнява, той е длъжен да спазва различните законови изисквания. Съдебният изпълнител може да поиска заплащане за своята работа, за да покрие изцяло или частично своите разходи.

Като лице, упражняващо свободна професия, съдебният изпълнител действа по независим и безпристрастен начин. Той поставя професионалния си опит в услуга на всички. Това означава, че той не получава заплата, обезщетение или други привилегии от страна на властите. Разходите са за негова сметка.

Областите, в които може да се намесва съдебният изпълнител, могат да бъдат разделени на две големи категории: „извънсъдебни функции“ (interventions extrajudiciaires/buitengerechtelijke tussenkomsten, извънсъдебно събиране на задължения или официално установяване на факти) и „съдебни функции“ (interventions judiciaires/gerechtelijke tussenkomsten, връчване на процесуални актове, принудително изпълнение на решение). Когато съдебният изпълнител предприема някое от тези действия, често негово задължение е да предостави информация за начина, по който можете да упражните правата си, както и да отговори на вашите въпроси за неговата функция. Няма значение дали вие искате услуга от него или сте обект на неговите действия.

Във всеки съдебен район има сдружение (chambre/kamer) на всички съдебни изпълнители в района. Неговите основни задачи са да следи за това дали съдебните изпълнители от съответния район спазват приложимите към тях дисциплинарни правила, закони и подзаконова нормативна уредба и да урежда спорове, които могат да възникнат между съдебните изпълнители.

Съществува също така и Национална камара на съдебните изпълнители в Белгия (Chambre nationale des huissiers de justice de Belgique/Nationale Kamer van Gerechtsdeurwaarders van België), чиито основни задачи са следните:

  • да следи за еднаквото спазване на дисциплината и професионалната етика от страна на съдебните изпълнители,
  • да защитава интересите на нейните членове и
  • да ги представлява.

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНационалната камара на съдебните изпълнители в Белгия.

Други

Съдиите и магистратите от прокуратурата са подпомагани от широк кръг административни и правни специалисти.

На всяко заседание съдията е подпомаган от съдебен секретар (greffier/griffier). Секретарят извършва предварителната подготовка за работата на съдията, например като подготвя необходимите преписки за заседанието. На самото заседание секретарят води протокол и следи за правилното съставяне на всички необходими документи. Секретарят изпълнява и координира функциите на съдебния секретариат (greffe/griffie). Всеки съд има секретариат или регистратура, която се оглавява от главен секретар или регистратор (greffier en chef/hoofdgriffier). В зависимост от големината на съда в секретариата има един или повече съдебни секретари. От своя страна съдебните секретари могат да бъдат подпомагани от административен персонал.

Съдебните помощници (référendaires/referendarissen) са юристи, които подпомагат съдиите при изготвяне на техните решения. Те помагат при разглеждането на делата под отговорността на един или повече съдии и като следват техните инструкции. Те проучват преписката, разглеждат повдигнатите правни въпроси и изготвят решения.

Прокурорите също могат да привличат юристи, които да подготвят правните аспекти на техните дела. Тези юристи са известни като juristes du parquet/parketjuristen. Те извършват правни проучвания, организират разследвания или подготвят правните аспекти на призовките и правните основания под отговорността на и като следват инструкциите на един или повече прокурори.

Всяка прокуратура има секретариат, който се оглавява от главен секретар. Тези секретариати оказват съдействие на магистратите при проучвателната работа и обработката на документацията и при съставянето на преписките. Те следят за актуалността на документите и регистрите на прокуратурата, поддържат архивите и т.н. Броят на секретарите зависи от големината на службата. Секретарите могат да бъдат подпомагани и от административен персонал.

Съдебните секретариати и прокуратурите назначават голям брой административен персонал. Административният персонал управлява преписките на разглежданите дела и данните, които се вписват в бази данни. Друг административен персонал се занимава с пощенските пратки и внасянето на документи, както и с посетителите, които лично са призовани в прокуратурата.

Можете да намерите повече информация за тези професии в този документPDF(376 Kb)en.

Организации, които предоставят безплатна правна консултация

Всеки гражданин може да получи първоначална безплатна правна консултация от професионални юристи. Първоначалната правна помощ включва (вж. по-горе):

  • практическа информация,
  • правна информация,
  • първоначално правно становище или
  • препращане към специализирана организация.

На този етап въпросът няма да се реши непосредствено, но се предоставят първоначални насоки. Групи от дежурни юристи са на разположение в съдилищата, центровете за правна помощ (maisons de justice/justitiehuizen), някои общински администрации (administrations communales/gemeentelijke diensten), по-голямата част от публичните центрове за социална помощ (centres publiques d’action sociale/openbare centra voor maatschappelijk welzijn) и в различните сдружения, в които има правна служба.

За повече информация, моля разгледайте онлайн брошурата: Връзката отваря нов прозорец По-добър достъп до правосъдие (Un meilleur accès à la justice/Een betere toegang tot justitie) .

Бази данни с правна информация

Повече информация можете да намерите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Федерална публична служба „Правосъдие“ (Министерство на правосъдието).

Портал на Федералната публична служба „Правосъдие“

Категории

Информация

  • Правосъдието от А до Я;
  • Информиращ служител (fonctionnaire d’information/informatieambtenaar);
  • Публикации;
  • Жалби;
  • Съдебни адреси;
  • Прессъобщения;
  • Статистика.

Съдебна система

  • Съдилища;
  • Прокуратури;
  • Териториална компетентност;
  • Консултативен съвет на магистратите (Conseil consultatif de la magistrature/Adviesraad van de magistratuur);
  • Комисия по модернизиране на съдебната система (Commission de modernisation de l’ordre judiciaire/Commissie voor de Modernisering van de Rechterlijke Orde);

Преустройство на правораздавателната среда.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецФедерална публична служба „Правосъдие“

Последна актуализация: 17/11/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - България

Юридически професии: въведение

В България основните правни професии са: прокурори, следователи, съдии, адвокати, нотариуси, частни и държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията, които са регламентирани в Конституцията на Република България и в Закона за съдебната власт.

Прокурори

Организация

Прокуратурата в Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, апелативна специализирана прокуратура, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, специализирана прокуратура, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има окръжни следствени отдели, а в състава на специализираната прокуратура - следствен отдел. В окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела.

Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички прокурори и следователи са подчинени на административния ръководител на съответната прокуратура. Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Главният прокурор, се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Връзката отваря нов прозорецВисш съдебен съвет (ВСС) за срок от седем години без право на повторно избиране.

Прокурорите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на ВСС.

Прокурорските длъжности са:

  • прокурор във Върховната касационна прокуратура и прокурор във Върховната административна прокуратура - с най-малко 12 години юридически стаж;
  • прокурор в апелативна прокуратура, прокурор във военно-апелативната прокуратура и прокурор в апелативната специализирана прокуратура; - с най-малко 10 години юридически стаж, а за прокурор в апелативна специализирана прокуратура - най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като прокурор или следовател;
  • прокурор в окръжна прокуратура, прокурор във военно-окръжна прокуратура, прокурор в специализираната прокуратура - с най-малко 8 години юридически стаж, а за прокурор в специализираната прокуратура - най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като прокурор или следовател;
  • прокурор в районна прокуратура - с най-малко три години юридически стаж;
  • младши прокурор - не се изисква стаж.

Прокурорите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността и получена положителна комплексна оценка от атестирането, приета с решение на ВСС.

Роля и дейности

Главният прокурор ръководи прокуратурата, издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата, съвместно с ръководителите на министерство и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор. Главният прокурор може да сезира Конституционния съд.

Прокурорът ръководи разследването като наблюдаващ прокурор. Прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Той може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган. Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, ако не подлежат на съдебен контрол. По-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, и писмено да спира и да отменя разпорежданията им в определените със закон случаи.

При осъществяване на своите функции прокурорите са независими и действат въз основа на закона. Прокурорите са политически неутрални. При постановяване на своите актове прокурорите се основават на закона и събраните по делото доказателства, преценени съобразно тяхната съвест и свободно вътрешно убеждение.

Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Връзката отваря нов прозорецПрокуратурата на Република България.

Асоциацията на прокурорите в България е доброволно неполитическо сдружение на магистратите от системата на прокуратурата в РБ, както и на лица, работили като такива. Асоциацията цели да обедини магистратите от прокуратурата от цялата страна и да осигури необходимата информация и обмена на научни становища по въпроси на прокурорската работа, да разширява международните връзки на прокуратурата и прокурорите. Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на асоциацията - Връзката отваря нов прозорецhttp://apb.prb.bg/

Следователи

Съгласно Закона за съдебната власт, следователите в Република България имат статут на магистрати (съдии и прокурори).

Следствени органи са Националната следствена служба (НСлС) и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура. Следственият отдел в Софийската градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.

НСлС се ръководи от главния прокурор пряко или чрез директора, който е и заместник на главния прокурор по разследването. Директорът на НСлС осъществява административно и организационно ръководство на следователите и служителите в НСлС и методическо ръководство на следователите от окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.

Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следственият отдел в специализираната прокуратура се състоят от следователи.

Следователите в окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и в следствения отдел в специализираната прокуратура осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на съответната прокуратура.

При изпълнение на своите задачи в наказателното производство разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора.

Разпорежданията на следователите във връзка с разследването са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Съдии

В България съдиите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

Организация

Съдийските длъжности са:

  • съдия във Върховен касационен съд и съдия във Върховен административен съд - с най-малко 12 години юридически стаж ;
  • съдия в апелативен съд, съдия във военно-апелативния съд, съдия в апелативния специализиран наказателен съд - с най-малко 10 години юридически стаж, а за съдия в апелативния специализиран наказателен съд - най-малко 12 години стаж, от които поне 8 като съдия по наказателни дела;
  • съдия в окръжен съд, съдия в административен съд, съдия във военен съд, съдия в специализирания наказателен съд - с най-малко 8 години стаж, а за съдия в специализирания наказателен съд - най-малко 10 години стаж, от които поне 5 като съдия по наказателни дела;
  • съдия в районен съд - с най-малко 3 години стаж;
  • младши съдия - не се изисква стаж.

Съдиите стават несменяеми след навършване на 5-годишен стаж на длъжността и получена положителна комплексна оценка от атестирането, приета с решение на ВСС.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) е учреден в гр. София на 28 Март 1997 г. от 30 учредители, сред които съдии от Върховния касационен съд, от окръжни и районни съдилища от цялата страна.

ССБ представлява приемник на Съюза на българските съдии, учреден през 1919 г. и действал до 1945 г., като неформална професионална организация, обединяваща съдийската общност за защита на професионалните й интереси и обсъждане и решаване на проблемите й.

Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Връзката отваря нов прозорецСъюза на съдиите в България.

Съюзът „БЪЛГАРСКА СЪДИЙСКА АСОЦИАЦИЯ” е създаден за да осигури на гражданите справедливост, прозрачност и достъп до правосъдие.

В рамките на съдебната система се стараят да работят, спазвайки Конституцията и законовите норми, подчинявайки се на правилата за професионална и човешка етика. Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Българска съдийска асоциация - Връзката отваря нов прозорецhttp://www.judgesbg.org/bg/

Роля и дейности

ССБ образува преписки, включително по дисциплинарни производства срещу съдии, посредничи при спорове между съдии и други държавни служители, съдейства на законодателната власт при изработването на закони, води архив и издава собствен вестник.

Съдебни помощници и прокурорски помощници

В окръжния, административния и апелативния съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд има съдебни помощници.

В окръжната и апелативната прокуратура, във Върховната касационна прокуратура и във Върховната административна прокуратура има прокурорски помощници.

За съдебен и прокурорски помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията за съдия, прокурор или следовател и е издържало конкурс за съдебен служител.

Съдебните помощници се назначават от административния ръководител на съответния съд. Прокурорските помощници се назначават от главния прокурор или административния ръководител на съответната прокуратура.

Организация на юридическите професии: адвокати

Адвокати

В България упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в Конституцията. Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия. Във всеки съдебен район на един окръжен съд има една адвокатска колегия, подчинена на Висшия адвокатски съвет със седалище гр. София. Статутът, правата и задълженията на адвокатите са уредени в Закона за адвокатурата.

Висшият адвокатски съвет е юридическо лице и се състои от представители на адвокатските колегии при норми на представителство 1 делегат на 40 адвокати.

Висшият адвокатски съвет свиква и провежда общо събрание на адвокатите от страната, изпълнява негови решения и дава отчет пред него, определя встъпителните и годишните вноски на адвокатите за бюджета си, издава наредби, възложени със Закона за адвокатурата, произнася се по жалби срещу незаконосъобразни решения на общото събрание на адвокатските колегии и по законосъобразността на избора на адвокатските съвети, произнася се по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети за допускането до стаж и за приемането на адвокати, осигурява и одобрява разходите за дейността на Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд.

Висшия адвокатски съвет поддържа единните регистри на адвокатите, на младшите адвокати и на адвокатските дружества, както и води регистър на чуждестранните адвокати, на които е признато правото да се явяват като защитници пред български съд

Правна база данни

Повече информация може да бъде намерена на интернет страницата на Връзката отваря нов прозорецВисшия адвокатски съвет.

Нотариуси

Организация

Нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Нотариусът е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона, Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки нотариус за изпълнение на закона и устава на Нотариалната камара.

Статутът, правата и задълженията на нотариусите са уредени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

Роля и дейности

Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара е организация на нотариусите в Република България, създадена съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност. В нотариалната камара членуват по право всички нотариуси. Нотариалната камара е юридическо лице със седалище в гр. София.

Органи на Нотариалната камара са общото събрание, Съветът на нотариусите, контролният съвет и дисциплинарната комисия. Нотариалната камара се представлява от председателя на Съвета на нотариусите.

Нотариалната камара организира и подпомага дейността на нотариусите, защитава и повишава престижа на професията, както и поддържа взаимоотношения със сходни по дейност международни организации

Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара.

Други правни професии

Частни съдебни изпълнители

Частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания, събирането на публични вземания. Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд.

Мисията на Камара на частните съдебни изпълнители е да работи за утвърждаването на професията на частния съдебен изпълнител и подобряването на изпълнителния процес в България, като защитава Обществения Интерес и подпомага своите членове.

Правна база данни

Регистър на частните съдебни изпълнители се води от Връзката отваря нов прозорецКамарата на частните съдебни изпълнители.

Регистърът е публичен, и достъпен на интернет страницата на Камарата. Всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него (Закон за частните съдебни изпълнители).

Частните съдебни изпълнители представят в Министерството на правосъдието (МП) 6-месечен и годишен отчет за дейността си, на база, на които министърът на правосъдието изгражда, поддържа и развива информационна система на съдебното изпълнение. МП събира такси за ползването на информационната система в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет. Достъпът до информационната система по служебен път на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, е безплатен.

Държавни съдебни изпълнители

Държавните съдебни изпълнители осъществяват принудително изпълнение на частни притезания. Държавата може да възлага на държавните съдебни изпълнители и събирането на публични вземания в случаите, определени със закон.

Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.

В районните съдилища, където няма държавен съдебен изпълнител, функциите на държавен съдебен изпълнител се изпълняват от районен съдия, определен от председателя на съответния съд, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Държавните съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Връзката отваря нов прозорецАсоциацията на държавните съдебни изпълнители в България е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща държавните съдебни изпълнители в България, която защитава техните професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси, съдейства за утвърждаване професията на държавния съдебен изпълнител и за повишаване на престижа й пред държавата и обществото.

Правна база данни

Връзката отваря нов прозорецРегистърът на държавните съдебни изпълнители може да бъде консултиран и на интернет страницата на Асоциацията на държавните съдебни изпълнители

Съдии по вписванията

В районните съдилища има съдии по вписванията.

Съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията, отбелязванията или заличаванията в имотния регистър и се произнася за издаването на справки и удостоверения; извършва нотариални и други действия, предвидени със закон. Съдията по вписванията може да извършва действия само в своя район.

Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.

В районните съдилища, където няма съдия по вписванията или той е възпрепятстван да осъществява функциите си, те се изпълняват от районен съдия, за което се уведомява министърът на правосъдието.

Министърът на правосъдието може да възложи на държавен съдебен изпълнителен от същия съд да изпълнява функциите на съдия по вписванията.

Съдиите по вписванията се назначават от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.

Българската асоциация на съдиите по вписванията е независима, доброволна, професионална организация, обединяваща съдиите по вписванията в България, която защитава техните професионални, интелектуални, културни, социални и материални интереси, съдейства за утвърждаване професията на съдията по вписванията и за повишаване на престижа й пред държавата и обществото. Повече информация може да бъде намерена на Интернет страницата на асоциацията - Връзката отваря нов прозорецhttp://www.basv.free.bg

Повече информация, свързана със съдебните служители, може да бъде намерена тукPDF(391 KB)bg.

Последна актуализация: 17/12/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Чешка република

Тази страница ви предоставя обща информация за юридическите професии в Чешката република.

Юридически професии — въведение

Юридическите професии включват съдии, прокурори, адвокати, нотариуси и съдебни изпълнители.

Прокурори

Организация

Прокурорите са юристи, които работят в прокуратурата. Прокуратурите са обществени органи, които представляват държавата при защитаване на обществения интерес по ясно определени въпроси. Прокурорите се занимават с дела, които попадат в компетенциите на прокуратурата. Никакви други органи или лица не могат да навлизат в областта на тяхната дейност или да ги заменят, или представляват при изпълнение на техните задължения.

Прокуратурите са организирани по същия начин, както и съдилищата (районна, окръжна и висша). Системата се оглавява от Върховната прокуратура, чието седалище е в Бърно и която е централната прокуратура и извършва надзор над работата на прокуратурата. Правителството има право да назначава и освобождава от длъжност Върховния прокурор по препоръка на министъра на правосъдието.

Професионална асоциация

Съюзът на прокурорите на Чешката република (Връзката отваря нов прозорецUnie státních zástupců České republiky) е доброволна професионална асоциация, чиято цел е да помага на прокуратурите при изпълнението на техните задължения и да насърчава върховенството на закона при вземането на решения без странично влияние. Освен това Съюзът участва в обучението на прокурори и стажант прокурори и представлява интересите на прокурорите.

Професията се регулира от Кодекса за професионална етика за прокурори.

Списък на прокурорите, изготвен в зависимост от от разпределението им по места, е достъпен на уеб страницата на Министерството на правосъдието: Връзката отваря нов прозорецMinisterstvo spravedlnosti.

Роля и задължения на прокуратурата

Прокурорите са обществени длъжностни лица, чиято цел е да представляват държавата с оглед защитата на обществения интерес, по-специално чрез възбуждане на наказателно преследване и гарантиране на спазването на закона по отношение на досъдебното задържане, лишаването от свобода, съдебно постановеното медицинско лечение, инстутициите за задържане на непълнолетни и домовете за институционални грижи, предотвратяването на престъпления и осигуряването на помощ за жертви на престъпления.

Правомощия при наказателни производства

Прокурорите имат право да действат през всеки етап от наказателните производства. Прокурорът се ползва с определени процесуални права и има съответни процесуални задължения.

Прокуратурата функционира в съответствие с определеното в Закон № 283/1993. По-конкретно тя отговаря за възбуждане на публични наказателни производства и за определени други задачи съгласно Наказателния кодекс. Освен това тя следи за спазването на закона по отношение на досъдебното задържане, лишаването от свобода, съдебно постановеното медицинско лечение, инстутициите за задържане на непълнолетни и домове за институционални грижии други въпроси, по които законът предвижда ограничаване на личната свобода, също така тя участва в ненаказателни производства и извършва други конкретни задачи, определени от закона.

Прокурорите гарантират спазването на закона по време на досъдебната фаза на наказателното производство. Съгласно Наказателния кодекс (Закон № 141/1961), определени стъпки от този етап са изключително право само на прокурора.

Преди започването на наказателно производство прокурорът трябва да е бил уведомен за факти, които сочат за извършване на престъпление (член 158, параграф 2 от Наказателния кодекс).

Прокурорът повдига официално обвинение (като препоръчва санкция), което задейства процедурата за завеждане на дело в съответния съд. Прокурорите трябва да присъстват на основното заседание, на което те откриват производството с представяне на обвиненията и го завършват със своята заключителна реч.

Освен това прокурорите разполагат с правомощия да сключват споразумение по отношение на вината и присъдата.

Прокурорите могат да обжалват на основание на произнасянето на грешна присъда. Жалбите могат да бъдат в полза на обвиненото лице или в негов ущърб.

Касационна жалба може да бъде подадена до Върховния прокурор.

Прокурорът може също така да препоръча повторен процес в полза на обвинения или в негов ущърб.

При производства срещу непълнолетни лица прокурорът трябва да присъства винаги, не само на основното заседание, но и на публичните заседания (Закон № 218/2003 за съдебни производства по дела с непълнолетни лица).

Решенията за алтернативно уреждане на спорове по време на досъдебния етап са сред изключителните правомощия за вземане на решение на прокурора.

Действия на прокуратурата при ненаказателни дела

Прокуратурата може да препоръча също така възбуждането на гражданско производство или може да се намеси в гражданско производство, което вече тече, но само където законът позволява това.

Основанието за участие на прокуратурата в граждански производства е член 80 от Конституцията на Чешката република, който гласи, че прокуратурата може да извършва други задачи съгласно закона, освен възбуждането на наказателно преследване. Съгласно Закона за прокуратурата тя може да действа и при дела, различни от наказателните. Тези правомощия са разгледани по-подробно в Гражданския кодекс, който определя кога прокуратурата може да се намесва в текущи граждански производства.

Освен възможността да стане страна по гражданско производство, прокуратурата може да препоръча възбуждането на производство от Върховния прокурор, например при дела за отказ от бащинство съгласно Закона за семейството.

Квалификации и други изисквания към прокурорите

Прокурорите се назначават на служба. Те се назначават от министъра на правосъдието по препоръка на Върховния прокурор и назначението е за неограничен период. Прокурорът полага клетва пред министъра на правосъдието.

За да бъде назначено за прокурор дадено лице, то трябва да е гражданин на Република Чехия и трябва:

  • Да е дееспособно,
  • Да няма съдебно досие,
  • Да е на възраст поне 25 години към момента на назначаване,
  • Да притежава магистърска степен по право от чешки университет,
  • Да е издържало крайния изпит,
  • Да притежава моралните качества, които гарантират, че то ще изпълнява своите функции правилно, и
  • Да приеме назначението като прокурор и разпределението към определена прокуратура.

Прокурорите се назначават за неограничен период, но те могат да бъдат отстранени от длъжност с решение на министъра на правосъдието. Срокът за заемане на техния пост изтича при навършване на 70-годишна възраст, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, или ако например те изгубят своята дееспособност или тя бъде ограничена, ако откажат да положат клетва, ако изгубят чешкото си гражданство, ако заемат длъжност, която е несъвместима с тази на прокурор, ако бъдат осъдени за престъпление, ако се установи, че са неспособни да изпълняват своите задължения, или ако продължителни здравословни проблеми не им позволяват да изпълняват своите задължения. Срокът за заемане на техния пост се прекратява също така, ако те бъдат отстранени от служба като дисциплинарна мярка или ако подадат оставка.

Министърът на правосъдието определя бюджета на прокуратурата. Длъжността прокурор се регламентира от Закон № 283/1993.

Несъвместими функции

Освен в случаите, когато това е позволено от закона, прокурорът не може да изпълнява функцията на арбитър или медиатор за разрешаване на правни спорове, да представлява страни в съдебни производства или да изпълнява функцията на пълномощник на ищец или страна по съдебни или административни производства. Освен изпълнението на техните задължения като прокурор или като главен или заместник главен прокурор, или изпълнението на задължения, произтичащи от временно назначение в министерството или в Съдебната академия, прокурорите не могат да заемат никаква платена длъжност или да извършват каквато и да било друга трудова дейност, освен да управляват своите собствени активи и да практикуват академична, преподавателска, литературна, журналистическа или артистична дейност, или да извършват услуги за консултативни органи към министерството или правителството, или да участват в работата на парламентарни органи.

Възнаграждение

Възнаграждението на прокурорите се определя от закона и се плаща от държавата.

Професионална отговорност

Държавата носи отговорност съгласно определеното в закона за всяка вреда, телесна повреда или загуба в резултат на незаконни решения или процедурни грешки от страна на прокурори.

Прокурорите носят отговорност, ако извършат дисциплинарно нарушение.

Съдии

Организация

Основната разпоредба, която регламентира длъжността съдия, е член 82, параграф 1 от Конституцията на Чешката република, който гласи, че съдиите трябва да бъдат независими при изпълнение на своите функции и че никой не може да се опитва да подкопава тяхната безпристрастност. Допълнителни правила са установени в Закон № 6/2002 за съдилищата и съдиите.

Назначаване и срок за заемане на длъжността

Ако отговарят на всички изисквания, съдиите се назначават от Президента на републиката и встъпват в длъжност при полагането на клетвата. Не съществува обаче законово право за назначаване като съдия.

Подготовката за съдии включва тригодишна служба като стажант съдия в съда. След завършване на подготвителната служба стажантите държат специален юридически изпит.

Назначението като съдия не е ограничено във времето, но съдиите могат да бъдат освобождавани от своите задължения временно от министъра на правосъдието. Срокът за заемане на длъжността съдия приключва в края на годината, в която лицето навърши 70 години, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, ако то бъде официално обявено за непригодно да изпълнява своите задължения или ако подаде оставка.

Квалификации и други изисквания за съдии

За да бъде назначено за съдия дадено лице трябва:

  • Да бъде гражданин на Чешката република,
  • Да е напълно дееспособно,
  • Да няма съдебно досие,
  • Да бъде на възраст най-малко 30 години,
  • Да притежава магистърска степен по право от чешки университет,
  • Да е издържало специалния юридически изпит,
  • Да притежава моралните качества, които гарантират, че то ще изпълнява своите функции правилно, и
  • Да приеме назначението като съдия и разпределението към определен съд.

Непрофесионалните съдии се назначават измежду представители на обществеността (при условие че нямат съдебно досие). Те полагат клетва пред председателя на съда и имат четиригодишен мандат.

Несъвместими функции

Освен да изпълняват функцията на председател или заместник председател на съд, съдиите не могат да се занимават с никаква друга форма на платена дейност, освен да управляват своите собствени активи, да извършват академична, преподавателска, литературна, журналистическа или артистична дейност или да извършват услуги за консултативни органи на министерството или на правителството, или да участват в работата на парламентарни органи.

Възнаграждение

Размерът на възнаграждението на съдиите се определя от закона.

Роля и задължения

Основното право и задължение на съдиите е да останат независими при изпълнението на своите задължения и да се подчиняват единствено на закона, като го тълкуват съобразно техните познания и добросъвестно. Те не трябва да позволяват да бъдат повлияни например от интересите на политически партии, общественото мнение или от медиите. Подкопаването или застрашаването на независимостта и безпристрастието на съдии е забранено.

Съдиите трябва да произнасят своите решения в разумни срокове и без ненужно забавяне, и трябва да дадат на страните по дадено производство и на техните представители възможността да упражнят своите права, но не могат да извършват договаряне с тях относно съществото на делото или относно процесуални въпроси, които могат да засегнат делото.

Дори след напускане на служба съдиите не трябва да разкриват никаква информация, която им е станала известна по време на изпълнението на техните задължения; това задължение може да бъде отменено само по изключение.

Списък на съдиите и съдилищата, където те работят, е наличен на уебстраницата на Министерството на правосъдието: Връзката отваря нов прозорецMinisterstvo spravedlnosti.

Съюзът на съдиите Връзката отваря нов прозорецSoudcovská unie не представлява всички съдии, тъй като членството в него е доброволно. Неговото общо събрание прие кодекс за поведение на съдиите, в който се определят етичните принципи за ръководене на съдебната система.

Категории и специализация на съдии

Освен да вземат решения по дела, съдиите могат също така да изпълняват функцията на председатели или на заместник-председатели на съда. Те се назначават от президента на републиката (Върховен съд и Върховен административен съд) или от министъра на правосъдието (висш, окръжен и районен съд). Основните им задължения включват администриране на съдилищата.

Даден съдия може също така да бъде назначен да председателства колегия на Върховния съд или на Върховния административен съд, или да председателства съдебен съвет.

Вътрешната организация на районните, окръжните и висшите съдилища основно включва специализирано наказателно, гражданско и административно подразделение за различните видове дела.

Професионална отговорност на съдиите

Държавата носи отговорност за всяка вреда, телесна повреда или загуба, произтичащи от грешно решение, грешно решение за връщане за ново разглеждане, грешна присъда или обезпечителна мярка, или от процедурна нередност. От съответния съдия може да се изиска да направи компенсация, само ако той бъде осъден за дисциплинарно нарушение или за наказателно престъпление. Съдиите носят отговорност за своя професионализъм при изпълнение на задълженията си.

Нотариуси

Организация

Закон № 358/1992 регламентира професията на нотариусите и тяхната дейност (Нотариален кодекс).

Нотариусите трябва да бъдат членове на Нотариалната камара — орган, който отговаря за регулирането на професията. Камарата също така организира професионално образование и изпити за обучаващите се нотариуси. Списък на нотариусите, изготвен в зависимост от региона, можете да намерите на уебстраницата Връзката отваря нов прозорецNotářská komora.

Назначаване и срок за заемане на длъжността

Нотариусите се назначават на длъжност от министъра на правосъдието, който действа по препоръка на Камарата, след провеждането на конкурсен изпит. Нотариусът встъпва в длъжност, след като бъде вписан в регистъра на нотариусите, който се води от Нотариалната камара.

Стажант нотариусите се подготвят за професията чрез работа при нотариус. Следващият етап от подготовката е, когато стажантът получи статут на кандидат нотариус след преминаването на поне тригодишно обучение и вземането на нотариалния изпит.

Заемането на длъжността нотариус не е ограничено във времето, но нотариусът може да бъде отстранен от длъжност. Срокът за заемане на длъжността нотариус изтича при навършване на 70-годишна възраст, в случай на смърт или обявяване на лицето за починало, или ако например те бъдат отстранени от длъжност, ако изгубят чешкото си гражданство, при загуба на дееспособност, или ако например откажат да положат клетва, или ако тяхното здравословно състояние не им позволява да изпълняват своите задължения в дългосрочен план.

Броят на нотариалните кантори в юрисдикцията на всеки районен съд се определя от министъра на правосъдието след провеждане на консултация с Нотариалната камара.

Нотариусите са независими при изпълнението на техните задължения. Те са подчинени единствено на закона. Изпълнението на функциите на нотариус е несъвместимо с всякаква друга платена дейност (освен ако законът не предвижда друго).

Квалификации и други изисквания за нотариуси

За да бъде назначено за нотариус дадено лице трябва:

  • Да има чешко гражданство,
  • Да е напълно дееспособно,
  • Да няма съдебно досие,
  • Да има университетска образователна степен,
  • Да има петгодишна нотариална практика,
  • Да е издържало нотариалния изпит.

За да започне да работи като нотариус, дадено лице трябва:

  • Да бъде назначено за нотариус,
  • Да даде клетва пред Министерството на правосъдието, ако това все още не е направено,
  • Да е получило официалния печат на нотариус,
  • Да е сключило застрахователна полица за професионална отговорност за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която може да възникне при упражняване на професията му.

Несъвместими функции

Нотариусите не могат да участват в никаква друга трудова дейност, освен управлението на техните собствени активи. Те обаче могат да извършват академична, журналистическа, преподавателска, преводаческа, експертна или артистична дейност срещу заплащане.

Възнаграждение

Съгласно Нотариалния кодекс нотариусът работи срещу заплащане, което основно включва хонорар, покриване на разходите за изразходеното време и възстановяване на разходи. Плащането се дължи от лицето, което търси нотариална помощ. Нотариусите имат право да поискат авансово плащане в разумен размер по отношение на техния хонорар и разходи. Подробните правила за възнагражденията на нотариусите са определени в специфично законодателство.

Роля и задължения на нотариусите

При изпълнението на своите задължения нотариусите трябва да спазват законовите актове и останалите правни разпоредби от общ характер; при предоставянето на правна помощ те също така са обвързани с инструкциите на своите клиенти. Те имат право да откажат да извършат това, което се изисква от тях, само ако това би противоречало на общоприложимото законодателство; ако те или лица, близки до тях, участват в делото; ако те вече са предоставили правна помощ по същото дело на някой друг, който има конфликт на интереси; или ако лицето, което моли за помощ, не успее да заплати разумна предплата без основателна причина. Нотариусът има право да се оттегли от договор с клиент или лице, което моли за консултация, когато има загуба на взаимното доверие.

Нотариусите нямат право да разкриват никаква информация, която им е станала известна в процеса на тяхната работа и която може да засегне легитимните интереси на техните клиенти или лица, търсещи консултация. Само засегнатото лице може да ги освободи от това задължение.

Правните и други услуги, които се предоставят от нотариуси, включват:

  • Изпълнение на функцията на съдебен пълномощник, т.е. представител на съда, по наследствени въпроси
  • Изготвяне на нотариални актове — официални записи на правни актове, на годишни общи събрания и на събрания на юридически лица, на други актове и ситуации
  • Изготвяне на договори
  • Нотариална опека
  • Изготвяне на нотариални актове, които са принудително изпълними
  • Изготвяне и депозиране на завещания
  • Изготвяне на предбрачни споразумения (които трябва да са под формата на нотариален акт), споразумения за поръчителство и регистриране на поръчителства
  • Удостоверяване автентичността на документи.

Освен това те издават извлечения от чешкия поземлен регистър и т.н.

Професионална отговорност на нотариусите

Нотариусите носят отговорност пред клиентите си, пред лицата, които искат консултация или пред други засегнати лица за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която биха могли да причинят при изпълнението на своите задължения; освен това те носят отговорност пред своя персонал за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която те могат да претърпят в процеса на работата си. За да покрият този риск, те трябва да имат застрахователна полица за професионална отговорност.

Освен това нотариусите носят дисциплинарна отговорност.

Отговорността за държавния надзор на нотариусите се носи от Министерството на правосъдието, от Чешката нотариална камара и от отделните нотариални камари.

Професионална асоциация

Камарите на нотариусите, създадени в съответствие със закона, попадащи в юрисдикцията на всеки районен съд и в общинския съд на Прага, обхващат всички нотариуси, установени в съответната юрисдикция. Камарата на нотариусите е юридическо лице и има собствен доход и органи.

Чешката нотариална камара е централната самоуправляваща се професионална организация, която включва отделните нотариални камари. Тя е юридическо лице и има собствен доход и органи. Нейните задачи включват водене и управление на централния регистър на завещанията, който представлява списък в електронна форма, който не е публично достояние, включващ завещания, актове за лишаване от наследство и актове за тяхната отмяна, данни за назначаването и освобождаването на изпълнители на завещания. Чешката нотариална камара води също така регистър на поръчителствата.

Организация на юридическите професии: практикуващи юристи

Адвокати

Адвокатите трябва да бъдат членове на Чешката адвокатска колегия (Връзката отваря нов прозорецČeská advokátní komora), централната самоуправляваща се неправителствена организация, отговаряща за професията.

Предоставянето на услуги от адвокати е регулирано със Закон № 85/1996, Връзката отваря нов прозорецo advokacii.

Изисквания за адвокатите

За да практикува като адвокат дадено лице, трябва да е вписано в регистъра на адвокатите, който се води от Връзката отваря нов прозорецЧешката адвокатска колегия. За да бъде вписано в регистъра дадено лице трябва да подаде писмено заявление и трябва:

В Връзката отваря нов прозорецЧешката република правни услуги могат да се предоставят единствено от:

В Чешката република съществува само един вид адвокат без да се прави някакво разграничение. В течение на своята практика отделните адвокати се специализират в една от областите на правото.

Права и задължения на адвокатите

Адвокатите встъпват в длъжност, след като бъдат вписани в регистъра.

Бъдещите адвокати се подготвят за професията, като работят като стажанти при адвокат.

Регистрацията не е ограничена във времето, но правото за практикуване на адвокатската професия може да бъде отнето в съответствие с предвиденото в закона или с решение на Чешката адвокатска колегия.

Правото на практикуване на адвокатската професия се отнема, когато даден адвокат бъде заличен от регистъра поради определени в закона основания, като например смърт или обявяване на лицето за починало, загуба или ограничаване на дееспособност, заличаване от регистъра като дисциплинарна мярка, обявяване в несъстоятелност или по искане на самия адвокат. Чешката адвокатска колегия също има право да реши да заличи даден адвокат от регистъра.

Несъвместими функции

Съгласно закона един практикуващ адвокат няма право в същото време да работи или да изпълнява някаква друга подобна длъжност, освен да бъде университетски преподавател, и не може да участва в никаква дейност, несъвместима с тази на адвоката.

Възнаграждение

Адвокатите обикновено работят срещу заплащане на хонорар от клиента; адвокатът може да поиска разумна предплата. Методът за определяне на размера на адвокатските хонорари за правни услуги, възстановяване на разходи и възнаграждение за изразходвано време се регулира от общозадължителни норми. По принцип хонорарът за предоставяне на правни услуги се посочва в договор с клиента (хонорар по договор). В противен случай той се определя в съответствие със скалата на адвокатските извъндоговорни хонорари. Ако даден адвокат бъде назначен да предоставя правни услуги, хонорарът се плаща от държавата.

Професионална асоциация

Чешката адвокатска колегия, която е със седалище в Прага и има клон в Бърно, е самоуправляващата се професионална организация на всички адвокати. Тя има свои собствени органи и издава задължителни професионални правила, които се публикуват в Официалния вестник на Чешката адвокатска колегия.

Те включват правилата за професионална етика и правилата за конкуренцията, прилагащи се за адвокатите в Чешката република.

Професионална отговорност

Адвокатите носят отговорност пред своите клиенти за всяка вреда, телесна повреда или загуба, която те, техни служители или представители биха причинили в процеса на тяхната работа. Адвокатите трябва да бъдат застраховани срещу всякаква подобна отговорност.

Освен това адвокатите носят отговорност, ако бъдат осъдени за дисциплинарно нарушение, свързано със сериозни или повтарящи се нарушения на техните задължения.

База данни с правна информация

Списък на адвокатите е достъпен на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецКамарата на чешките адвокати. Там можете да търсите адвокати не само по местоположение, но дори и по специализация и владеене на езици.

Безплатен ли е достъпът до базата данни?

Да.

Юристи в областта на търговското право/юрисконсулти

В Чешката република има само един вид адвокати.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебният изпълнител е Връзката отваря нов прозорецнезависимВръзката отваря нов прозорецправен специалист, който налага Връзката отваря нов прозорецприлагането на закона в съответствие с Връзката отваря нов прозорецКодекса за принудителното изпълнение. Всички съдебни изпълнители трябва да принадлежат към автономната Връзката отваря нов прозорецКамара на съдебните изпълнители.

Тяхната дейност се регулира от Закон № 120/2001 относно съдебните изпълнители и принудителното изпълнение (Кодекса за принудителното изпълнение).

Съдебните изпълнители се назначават от министъра на правосъдието.

В Чешката република съдебният изпълнител е обществено длъжностно лице и неговите задължения се приемат за актове на съдилищата.

За да бъде назначено за съдебен изпълнител дадено лице, то трябва да е чешки гражданин и трябва:

Назначаване и срок за заемане на длъжността

След като положи клетва, съдебният изпълнител се назначава от министъра на правосъдието на длъжност след публикуването на процедура за подбор. При назначаването си той става член на Камарата на съдебните изпълнители. Подготовката за изпълнение на функцията на съдебен изпълнител е свързана с първоначална работа като стажант при съдебен изпълнител. Следващият етап е кандидат съдебен изпълнител; кандидатите трябва да са преминали най-малко тригодишна практика и да са взели изпита за съдебен изпълнител, преди да могат да бъдат вписани в регистъра.

Назначението не е ограничено във времето, но министърът на правосъдието може да отстрани от длъжност даден съдебен изпълнител. По време на периода на отстраняване от длъжност даден съдебен изпълнител не може да работи на своята длъжност и му се назначава заместник, като това се отнася и за всеки друг период, когато даден съдебен изпълнител не е в състояние да изпълнява задълженията си (например поради заболяване, отпуск).

Дадено лице престава да бъде съдебен изпълнител от момента, в който то престане да бъде член на Камарата на съдебните изпълнители. Това може да се случи при настъпване на смърт на лицето или обявяването му за починало, отстраняване от длъжност, изгубване на чешко гражданство или загуба или ограничаване на дееспособността.

Несъвместими функции

Съдебните изпълнители не могат да участват в никаква друга трудова дейност, освен управлението на техните собствени активи. Те обаче могат да извършват академична, издателска, преподавателска, преводаческа, експертна или артистична дейност срещу заплащане.

Възнаграждение

Съдебните изпълнители извършват законоприлагане и други дейности срещу заплащане, което включва предимно хонорара на съдебния изпълнител, възстановяване на разходите, възнаграждение за изразходваното време и възстановяване на разходи за връчване на съдебни решения. Хонорарът на съдебния изпълнител може да се договори между него и засегнатото лице. Ако подобно споразумение не съществува, хонорарът се определя в съответствие с общоприложимите правни разпоредби. Съдебните изпълнители имат право да изискат плащането на разумен аванс за разходите по принудителното изпълнение.

Професионална отговорност

Съдебните изпълнители носят отговорност за всяка вреда, телесна повреда или загуба, причинени в процеса на тяхната професионална дейност от тях самите или от техни служители. Те трябва да сключат застраховка за професионална отговорност.

Съдебните изпълнители и кандидат съдебните изпълнители носят отговорност също така за дисциплинарни нарушения, свързани с нарушаване на техните законови задължения или за сериозно или многократно опетняване на достойнството на професията.

Допълнителна информация можете да намерите на уебстраницата на Връзката отваря нов прозорецКамарата на съдебните изпълнители

Организации, които предоставят правни услуги pro bono (безплатно)

Има няколко неправителствени организации, които предоставят обществена правна помощ в различни области: например Връзката отваря нов прозорецEkologický právní servis, Връзката отваря нов прозорецluridicum remedium.

В някои специфични случаи Чешката адвокатска колегия също предоставя безплатни правни консултации.

Чешката адвокатска колегия предоставя безплатна правна консултация по въпроси, свързани с принудителното изпълнение.

Последна актуализация: 13/05/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Дания

Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Дания.

Прокурори

Организация

Прокурорската служба на Дания е отговорност на правосъдното министерство, което осъществява надзор над прокурорите. Службата е съставена от главен прокурор, прокурори и полицейски началници.

Главният прокурор води наказателни дела пред Върховния съд и в допълнение участва в заседанията пред Комисията за преразглеждане на наказателни дела.

Главният прокурор стои над останалите прокурори и осъществява надзор на тяхната дейност. Той също така разглежда жалби срещу решения, взети от прокурорите на първа инстанция.

Роля и задължения

Функциите и организацията на Връзката отваря нов прозорецПрокурорската служба са описани в част 10 (членове 95—107) от Закона за правораздаването на Дания.

Прокурорската служба има задължението, в сътрудничество с полицията, да преследва престъпления в съответствие с този закон. Член 96, алинея 2 изисква прокурорската служба да води всяко дело с темпо, продиктувано от неговия характер. В тази връзка прокурорската служба трябва да гарантира, че се преследват виновните, а не невинните („принцип на обективност“).

Шест регионални прокурори водят наказателни дела — апелативни дела и дела със съдебни заседатели — пред висшите съдилища и осъществяват надзор на работата на полицейските началници по наказателни дела. Освен това регионалните прокурори разглеждат жалби срещу решения, взети от полицейските началници във връзка с наказателни преследвания. Накрая, прокурорите се занимават с дела за обезщетение във връзка с наказателни преследвания и жалби срещу полицията.

Прокурорът за тежки икономически престъпления е отговорен за наказателното преследване на случаи на големи финансови престъпления на национално равнище.

Началник-прокурорът за тежки международни престъпления има компетентност на национално равнище за преследването на престъпления с международен характер, извършени в чужбина. Това включва дела, свързани с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

Полицейските началници действат в ролята на прокурори пред градските съдилища (първа инстанция) и поради това — в допълнение към ръководенето на полицията — са отговорни за провежданите от полицейския участък дознания и разследвания и за работата на местната прокурорска служба.

Съдии

Организация

Връзката отваря нов прозорецСъветът по съдебните назначения на Дания отправя препоръки към министъра на правосъдието за всички съдебни назначения с изключение на длъжността председател на Върховния съд. На практика министърът на правосъдието винаги следва препоръките на съвета.

Дисциплинарните въпроси, свързани със съдии или други съдебни служители, назначени в съдилищата, се разглеждат от Връзката отваря нов прозорецСпециалния съд по обвиненията и ревизиите.

Връзката отваря нов прозорецСъдебната администрация на Дания има цялостна отговорност за обучението и образованието на съдебните служители на съдилищата.

Роля и задължения

Професионалните съдии в Дания обикновено не специализират в една или друга правна област. Те могат да са на постоянна или временна („konstitueret“) длъжност. Помощник- и заместник-съдиите обикновено се занимават с не толкова сложни дела (например такива, подадени от съдебни изпълнители).

С някои важни изключения непрофесионалните съдии участват във всички наказателни дела, гледани в съдилищата на първа и втора инстанция. При граждански дела на първа и втора инстанция могат да бъдат поканени вещи лица, които не са професионални магистрати. Непрофесионалните съдии и вещите лица се назначават за срок от четири години.

Бази данни с правна информация

Допълнителна информация можете да намерите на:

публичния уебсайт на Връзката отваря нов прозорецАсоциация на съдиите в Дания

уебсайта на Връзката отваря нов прозорецАсоциацията на помощник-съдиите

Организация на юридическата професия: Адвокати

Адвокати

Частно практикуващи адвокати

Адвокатска колегия на Дания е създадена през 1919 г. Всички датски адвокати (advokater) задължително са членове.

Адвокат на трудов договор и стажант-адвокати

FAAF е асоциация на адвокати на трудов договор и стажант-адвокати, която е член на Асоциацията на адвокатите и икономистите в Дания (DJØF). DJØF е най-големият синдикален съюз и организация на интереси в Дания за студенти и служители в областите на правото, администрацията, държавното управление, научните изследвания, образованието, комуникациите, икономиката, политическите и социалните науки. Асоциацията има приблизително 50 000 членове, които работят в тези области. От приблизително 1 500-те членове на FAAF, 900 са адвокати на частна практика.

Правни съветници, работещи в предприятия

Освен че са част от Адвокатска колегия на Дания, юристите, работещи в предприятия, също могат да изберат да станат членове на асоциацията на правните съветници, работещи в предприятия (Danske Virksomhedsjurister — DVJ). Понастоящем приблизително две трети от членовете на асоциацията DVJ притежават удостоверение за практикуване на юридическа професия. DVJ като цяло представлява професионалните интереси на правните съветници, работещи в предприятия. Асоциацията също така се стреми да насърчава признаването и разбирането на функцията и нарастващата важност на правните съветници, работещи в предприятия, от търговската общност, властите, НПО и обществеността като цяло. DVJ е член на Европейската асоциация на юристите в предприятията (ECLA).

Сравнение между частно-практикуващи адвокати и адвокати, работещи в предприятия

В Дания по отношение на юрисконсултите/правните съветници, работещи в предприятия, с удостоверение за практикуване на професията се прилагат същите разпоредби както по отношение на адвокатите на частна практика. Законът за правораздаването не прави разграничение между двете категории юристи, като и двете категории са членове на Адвокатската колегия на Дания.

Това означава, че в общи линии адвокатите, работещи в предприятия, имат същия правен статут като другите адвокати по отношение на Кодекса за поведение, професионалната тайна, поверителността в отношенията клиент—адвокат, неприкосновеността на тези отношения и т.н. Но приложното поле на Кодекса за поведение беше разширено, за да се гарантира неговото прилагане по отношение на адвокати, работещи в предприятия, като бяха направени изменения, които отразяват специалните условия, при които те работят.

Поради това неприкосновеността на отношенията с клиента при адвокатите, работещи в предприятия, се урежда от същите норми като тези, приложими спрямо частно-практикуващите адвокати. Но тепърва трябва да се определи от съда дали прагът, приложим за адвокатите, работещи в предприятия, ще бъде същият или по-нисък от този за другите адвокати.

Единственото изключение от положението с еднаквия правен статут засяга това кой може да бъде представляван от адвокат, работещ в предприятие, съгласно неговото удостоверение за практикуване на професията. Правната възможност за упражняване на професията на адвокат, работещ в предприятие, се разглежда като негласно изключение от член 124 от Закона за правораздаването, който посочва видовете дружества, за които може да работи един адвокат.

Поради това, освен ако адвокатът, работещ в предприятие, има юридическа практика отделно от своята месторабота, той може да използва званието адвокат само при представляване на дружеството или организацията, където е нает на работа. Тоест, ако работодателят помоли адвоката, работещ в предприятието, да предостави правна консултация на клиент или на член, званието адвокат не може да бъде използвано при осъществяването на това действие, освен ако адвокатът, работещ в предприятието, има юридическа практика отделно от своята месторабота, и обслужва клиента или члена в качеството си на частно-практикуващ адвокат.

Но ако адвокатът, работещ в предприятието, няма юридическа практика отделно от своята месторабота, ако предостави правна консултация на клиент или член и клиентът или членът е потребител и консултацията се предоставя с търговска цел, Законът за правните консултации ще се прилага спрямо дейността на адвоката, работещ в предприятието, с едно изключение: той няма да се прилага за правни консултации, предоставени от профсъюзи и неправителствени организации. Причината за това изключение е, че такива консултации не се предлагат с търговска цел и обикновено се считат за допълнение към обичайните услуги за членове, които са свързани с целите на съюза.

Поради това правните консултации, предоставяни на отделен клиент от служител на съюз (който притежава удостоверение за практикуване на юридическа професия), се уреждат единствено от общите норми за обезщетение при извъндоговорни отношения и се уреждат само косвено от датския Кодекс за поведение. Този кодекс разпорежда, че съгласно член 126, алинея 4 от Закона за правораздаването адвокатът не трябва (дори извън своите професионални действия) да демонстрира недостойно за адвокат поведение по въпроси от търговско или финансово естество.

Законът за правните консултации

От юли 2006 г. правните консултации, предоставяни на клиенти с търговска цел, са предмет на отделен нормативен акт — независимо от образователния ценз на правния съветник. Законът изрично не се прилага за правни консултации, предоставяни от адвокати като част от тяхната независима юридическа практика. Той също така не се прилага за правни консултации, предоставяни от профсъюзи или НПО, тъй като тези консултации не се считат за консултации с търговска цел (вж. по-горе). Освен това правните консултации, предоставяни от финансови оператори, попадат извън приложното поле на закона, доколкото по отношение на финансовия оператор се прилагат нормите за поведение, издавани от министъра на икономиката, търговията и промишлеността.

Но както вече беше споменато, това не е същото като да се каже, че правните консултации, предоставяни от лице с удостоверение за практикуване на професията адвокат, не се уреждат от закона. Ако юрисконсулт, работещ в предприятие, с удостоверение за практикуване на професията адвокат, предоставя правни консултации на клиент (т.е. на лице, различно от неговия работодател) и ако юрисконсултът няма отделна юридическа практика, тази услуга ще попадне в приложното поле на Закона за правните консултации, ако бъде счетено, че тя се предоставя с търговска цел.

Основните особености на Закона за правните консултации могат да бъдат описани както следва:

  • Правният съветник трябва да действа по начин, отговарящ на Кодекса за поведение. Това включва изпълнение на неговите задължения по старателен, добросъвестен и последователен начин, с надлежно зачитане на интересите на клиента. Консултациите трябва да се предоставят с необходимата бързина.
  • Споразуменията за предоставяне на правни консултации трябва да са в писмена форма.
  • Правният съветник не е задължен да си направи застраховка за професионална отговорност, но информация в тази връзка трябва да бъде включена в споразумението за предоставяне на правна консултация.
  • Правният съветник трябва да информира клиента за цената на правната консултация.
  • Правният съветник не може да става довереник на имущество.
  • Правният съветник не може да съдейства на клиент, ако самият той има особен личен или финансов интерес от изхода на делото.
  • По отношение на правния съветник се прилага Кодекс за поведение, издаден от министъра на правосъдието. Придържането от страна на правния съветник към закона и Кодекса за поведение подлежи на надзор от страна на омбудсманa за защита на потребителите.

Бази данни с правна информация

Тази информация е налична на сайта на Връзката отваря нов прозорецАдвокатската колегия на Дания.

Сайтът предоставя информация на английски език относно юридическата професия в Дания. Той също така съдържа указател (на датски език) на практикуващите адвокати.

Други юридически професии

Организации, които предоставят правни услуги на обществеността

В цяла Дания има правни клиники. Всеки, който търси правна помощ, може да се свърже с Връзката отваря нов прозорецАгенцията по граждански въпроси, която ще го насочи към най-близката клиника. Адресът е:

Агенция по граждански въпроси

Gyldenløvesgade 11, 2.

1600 Copenhagen V

Телефон: +45 33 92 33 34

Факс: +45 39 20 45 05

Електронна поща: Връзката отваря нов прозорецcivilstyrelsen@civilstyrelsen.dk

От понеделник до четвъртък от 10 до 15 ч., петък от 10 до 14 ч.

Последна актуализация: 01/05/2010

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница немски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Юридически професии - Германия

Настоящата страница ви предоставя преглед на юридическите професии в Германия.

Юридически професии

Прокурори (Staatsanwalt)

Роля и задължения

Прокуратурата (Staatsanwaltschaft) е независим орган с наказателна компетентност, чиято организационна структура е същата като на съдилищата. Тя е компетентна за провеждане на разследвания по досъдебни производства, предаване на делата за наказателно преследване пред съда и изпълнение на присъдите. Доколкото в закона не е предвидено друго, прокуратурата провежда и наказателното преследване на административните нарушения.

Прокуратурата е длъжна да предприеме действия при наличието на наказуеми деяния, при условие че има достатъчно основания. Това означава, че прокурорът е длъжен да повдигне обвинение и да възбуди наказателно преследване срещу всеки заподозрян, ако законовите условия са изпълнени.

При провеждането на разследвания по наказателни производства прокуратурата може да потърси съдействието на други лица, например полицейски служители, данъчни следователи и митнически служители. Тези лица трябва да следват указанията на прокуратурата.

Прокуратурата участва в съдебните производства основно по наказателните дела. Това се отнася както за производствата на първа инстанция, така и за въззивните производства.

За да се проведе наказателно съдебно производство, е необходимо срещу заподозряното лице да бъде повдигнато обвинение. С няколко изключения по отношение на маловажните деяния, прокуратурата трябва да повдигне обвинението. Прокурорът участва в последващия съдебен процес като представител на обвинението.

В производства на първа инстанция прокурорът трябва да прочете на глас обвинителния акт и има право да разпита подсъдимия и всички свидетели. В края на заседанието прокурорът представя заключителното си становище, в което прави оценка на фактическите и правните обстоятелства по делото и иска от съда да осъди подсъдимия или да го обяви за невиновен.

При извършването на тези действия прокурорът трябва да действа безпристрастно и да вземе предвид не само уличаващите, но също и оневиняващите обстоятелства. Ако прокуратурата е убедена, че дадено съдебно решение трябва да бъде преразгледано поради фактически или правни съображения, тя има право да го обжалва – дори в полза на обвиняемия.

Организация

Прокуратурата е йерархично организирана, поради което прокурорите от дадена прокуратура трябва да следват указанията на своите преки ръководители.

Поради федералната система в Германия следва да се разграничава между компетентността на федералното правителство и компетентността на федералните провинциите (Länder).

Федерална прокуратура (Bundesanwaltschaft)

Федералният главен прокурор към Федералния върховен съд (Generalbundesanwalt beim Bundesgerichtshof) е най-висшестоящият прокурорски орган в областта на националната сигурност в Германия. Той представлява прокуратурата в случай на тежки престъпления против държавата, които сериозно застрашават вътрешната и външната сигурност на Федерална република Германия (напр. престъпления по политически подбуди, най-вече терористични актове, измяна или шпионаж).

Задълженията на федералния главен прокурор също включват преследване на престъпленията по Международния наказателен кодекс (Völkerstrafgesetzbuch) и явяване по ревизионни производства и производства по обжалване пред наказателното отделение на Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof).

Федералният главен прокурор оглавява федералната прокуратура към Федералния върховен съд. Той ръководи и контролира дейността на федералните прокурори (Bundesanwälte), главните прокурори (Oberstaatsanwälte) и по-долустоящите прокурори.

От своя страна дейността на федералния главен прокурор се контролира от федералния министър на правосъдието. Министърът обаче няма правомощия да контролира дейността и да дава указания на прокурорите на федералните провинции.

Прокурори на федералните провинции (Staatsanwaltschaften der Länder)

За наказателното преследване на всички останали деяния (обикновени престъпления) са компетентни прокурорите на федералните провинции. Федералният главен прокурор на федерално равнище и прокурорите на равнище федерални провинции са различни и независими един от друг органи. Няма йерархия между федералното равнище и това на федералните провинции.

Всички шестнадесет федерални провинции имат собствени прокуратури, които са организирани по следния начин:

Към всеки областен съд (Landgericht) има прокуратура, в чиято компетентност са включени районните съдилища (Amtsgerichte) от съдебния район на областния съд.

Прокуратурите към областните съдилища са подчинени на съответната прокуратура към съответния висш областен съд (Oberlandsgericht), който от своя страна е подчинен на съответното министерство на правосъдието на федералната провинция (Land).

Главните прокуратури (Generalstaatsanwaltschaften) са компетентни по въззивните и ревизионните производства пред висшите областни съдилища. Ако такова производство е от компетентността на Федералния върховен съд, федералният главен прокурор изпълнява функциите на прокурор.

Допълнителна информация относно прокуратурата може да намерите в раздела Връзката отваря нов прозорец„Съдилища и прокуратури“ на уебсайта на Федералното министерство на правосъдието. Редица прокуратури също поддържат собствени уебсайтове, достъпът до които е осигурен чрез правните портали на съответните федерални провинции.

Съдии (Richter)

Организация

Дейността на съдиите както на федерално равнище, така и на равнище федерални провинции е уредена от германския Закон за съдебната власт (Deutsche Richtergesetz, DRiG). Дейността на съдиите е допълнително уредена от законодателството на федералните провинции.

Министрите на правосъдието на съответните провинции контролират дейността на съдиите на равнище федерални провинции. Дейността на съдиите от съдилища на федерално равнище (с изключение на съдиите от Федералния конституционен съд) се контролира от съответните федерални министерства.

Роля и задължения

Професионални и непрофесионални съдии (Berufsrichter und Laienrichter)

Професионалните съдии (Berufsrichter) гледат дела в съдилища на федерално равнище или на равнище федерални провинции.

Съдиите на равнище федерални провинции гледат дела в районните съдилища (Amtsgerichte), областните съдилища (Landgerichte) или висшите областни съдилища (Oberlandesgerichte). Повечето съдии изпълняват функциите си на равнище федерални провинции.

Федералните съдиите (Bundesrichter) гледат дела във Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgericht), Федералния върховен съд (Bundesgerichtshof), Федералния съд по трудовоправни спорове (Bundesarbeitsgericht), Федералния финансов съд (Bundesfinanzhof), Федералния съд по социалноосигурителни спорове (Bundessozialgericht), Федералния административен съд (Bundesverwaltungsgericht) и Федералния патентен съд (Bundespatentgericht).

В наказателните производства към професионалните съдии се присъединяват и непрофесионални съдии (Laienrichter). Това е почетна длъжност, на която се назначават граждани. Теоретично това може да стане без съгласието на съответното лице, като само в изключителни случаи лицето може да откаже да изпълнява длъжността. Непрофесионалните съдии заседават в районните съдилища и като част от наказателни състави и състави за непълнолетни нарушители на областните съдилища.

По принцип непрофесионалните съдии разполагат със същите права на глас като професионалните съдии. Това означава, че те решават съвместно въпроса за вината и налагането на наказание на подсъдимия.

Съгласно член 36 от Закона за устройство на съдилищата (Gerichtsverfassungsgesetz, GVG) непрофесионалните съдии се избират на всеки пет години. Само германски граждани могат да бъдат назначавани за непрофесионални съдии (член 31 от Закона за устройство на съдилищата), като могат да бъдат назначавани лица, които:

  • са на възраст под 25 години или над 70 години към датата на встъпване в длъжност (член 33 от Закона за устройство на съдилищата),
  • не пребивават в съответната община,
  • не могат да изпълняват длъжността по здравословни причини,
  • не могат да изпълняват длъжността поради липсата на достатъчно познания по немски език,
  • има вероятност да изпаднат в несъстоятелност,
  • са били осъждани или срещу тях има висящи наказателни производства (член 32 от Закона за устройство на съдилищата).

Непрофесионалните съдии имат право на обезщетение поради загубата на доходи, чийто размер е установен в Закона за съдебните възнаграждения и обезщетения (Justizvergütungs- und -entschädigungsgesetz) (член 55 от Закона за устройство на съдилищата). Федералните провинции предоставят брошури, които информират непрофесионалните съдии за техните задължения. Тези брошури могат да бъдат намерени и в интернет. Федералните провинции предлагат и обучение на непрофесионални съдии.

Съдебни администратори (Rechtspfleger)

Съдебните администратори (Rechtspfleger) са длъжностни лица в съдебната система на Германия. В качеството им на „втори стълб на третата власт“ техните функции са свързани най-вече с т.нар. охранителни производства (т.е. дела за наследяване, настойничество, родство и осиновяване, дела, свързани с поземления регистър, търговския регистър, регистъра на кооперативните дружества и регистъра на партньорствата, дела за несъстоятелност, дела във връзка с гражданските сдружения, брачния регистър, морския регистър и т.н.), но те са натоварени и с осъществяването на редица други съдебни функции, например в сферата на производствата за издаване на заповед за плащане, за получаване на правна помощ, по принудително изпълнение, за публична продан и за учредяване на законен залог, в сферата на определяне на разноските, изпълнение на наказанията, в производствата пред Федералния патентен съд, както и при правоотношенията с международен елемент.

Понастоящем в районните съдилища има повече съдебни администратори отколкото съдии. Тяхната материална компетентност е уредена от Закона за съдебните администратори (Rechtspflegergesetz, RPflG). Дейността и решенията на съдебните администратори, подобно на тези на съдиите, са независими по съществото си и при изпълнението на своите функции съдебните администратори са обвързани единствено от закона и правото. Техните решения по принцип могат да бъдат обжалвани по общия ред.

Бази данни с правна информация

Публично достъпни уебсайтовете с информация за юридическите професии са:

Може да намерите информация и на уебстраниците на Връзката отваря нов прозорецФедерацията на германските съдии (Deutscher Richterbund) или Връзката отваря нов прозорецФедерацията на германските съдебни администратори (Bund Deutscher Rechtspfleger).

Адвокати (Rechtsanwalt)

Броят на адвокатите в Германия е приблизително 160 000. Те преминават същото обучение по право като съдиите и тяхната функция е да предоставят правни съвети и да представляват клиентите си по всички видове дела. Те могат да упражняват професията си както в съдебната зала, така и извън нея, тъй като по германското право не съществува отделна категория адвокати, които имат специалното право да се явяват в съда. Те са компетентни да се явяват пред всеки съд в Германия, с изключение на представителството по граждански дела пред Федералния върховен съд, за явяването пред който има специални изисквания за допускане.

Дейността на адвокатите е уредена от разпоредбите на Федералния кодекс за адвокатурата (Bundesrechtsanwaltsordnung, BRAO). Професията допълнително се саморегулира чрез правилата за професионална етика, по-специално чрез Етичния кодекс на адвоката (Berufsordnung der Rechtsanwälte, BORA) и Кодекса за специализираните адвокати (Fachanwaltsordnung, FAO). Възнагражденията на адвокатите са установени в Закона за адвокатските възнаграждения (Rechtsanwaltsvergütungsgesetz, RVG).

Адвокатите са организирани в 27 областни адвокатски колегии (Rechtsanwaltskammern) и Адвокатската колегия към Федералния върховен съд Адвокатските колегии са компетентни за допускане до адвокатската професия. Те следят и за спазване на професионалните задължения от страна на адвокатите.

Бази данни с правна информация

Подробна информация за адвокатската професия може да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецФедералната адвокатска колегия (Bundesrechtsanwaltskammer, BRAK). Освен това Връзката отваря нов прозорецГерманското сдружение на адвокатите (Deutsche Anwaltverein, DAV), което е най-голямото сдружение на германски адвокати, предоставя разнообразна информация относно адвокатската професия (също и на английски и френски език).

Следните уебсайтове могат да ви бъдат полезни за намирането на адвокат: Връзката отваря нов прозорецФедерален указател на адвокатите (Bundesweites Amtliches Anwaltsverzeichnis), в който са изброени всички адвокати (на немски и английски език), и Връзката отваря нов прозорецИнформационни услуги на германските адвокати (Deutsche Anwaltauskunft).

Патентни адвокати (Patentanwalt)

Броят на патентните адвокатите в Германия е приблизително 3 000. Патентните адвокати обикновено са завършили научно или техническо висше образование, последвано от курс на обучение по право. Тяхната дейност е свързана с консултации и представителство в областта на правата на интелектуална собственост (най-вече патенти, полезни модели, промишлен дизайн, търговски марки), по-специално във връзка с процедурите по регистрация и наблюдение. Патентните адвокати могат да представляват клиентите си пред германското Ведомство за патенти и търговски марки, Федералния патентен съд, а в специални случаи и пред Федералния върховен съд. Пред областните и висшите областни съдилища обаче патентните адвокати могат само да представят становища по делата на клиентите си, но не могат сами да извършват процесуални действия.

Дейността на патентните адвокати е уредена от разпоредбите на Кодекса за патентните адвокати (Patentanwaltsordnung, PAO). Патентните адвокати са организирани в Камара на патентните адвокати (Patentanwaltskammer).

Бази данни с правна информация

Информация за патентните адвокати може да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецКамарата на патентните адвокати, на който има също указател с патентни адвокати.

Нотариуси (Notar)

Броят на нотариусите в Германия понастоящем е приблизително 8 000, като те трябва да са преминали същото обучение по право като съдиите. Те предоставят независими, безпристрастни и обективни консултации във връзка с важни правни сделки и в областта на превантивното правораздаване. Тяхната основна функция е заверяването на правни сделки.

Поради федералното устройство на Германия съществуват различни категории нотариуси. В повечето федерални провинции нотариусът упражнява професията си като свое основно занятие („нотариална кантора“, Nurnotariat), но в някои федерални провинции нотариусът изпълнява наред с това и функции на адвокат (Anwalt) („адвокатска нотариална кантора“, Anwaltsnotariat). В Баден-Вюртемберг съществуват нотариуси, които наред с това са и държавни служители (Amtsnotare) (до 2017 г.). Всички нотариуси се назначават и контролират от съответната областна съдебна администрация (Landesjustizverwaltung).

Дейността на нотариусите е уредена от Федералния кодекс на нотариалната дейност (Bundesnotarordnung, BNotO). Възнагражденията на нотариусите са установени в Кодекса за процесуалните разноски (Kostenordnung, KostO).

Нотариусите членуват в съответните областни нотариални камари.

Бази данни с правна информация

Подробна информация за професията нотариус може да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецФедералната нотариална камара (Bundesnotarkammer). На същия уебсайт има Връзката отваря нов прозорецуказател на нотариусите (Verzeichnis der Notare), който също може да ви бъде полезен за намирането на нотариус. Може да намерите информацията на немски, английски, френски и испански език.

Други юридически професии

Юридически професии, уредени в Закона за правните услуги (Rechtsdienstleistungsgesetz, RDG)

Законът за правните услуги позволява на лицата, които събират дългове, пенсионните консултанти и доставчиците на правни услуги, които са специалисти по чуждестранно право, да предоставят извънсъдебни правни услуги. В някои случаи лицата, които събират дългове, и пенсионните консултанти също могат да представляват клиентите си пред съда. Предварително условие за упражняването на такава дейност е регистрация, която се извършва по искане на съда. Имената на регистрираните лица се публикуват в Регистъра на правна услуги.

Няма законово задължение регистрираните доставчици на правни услуги да членуват в камара или друга професионална организация. Лицата, които събират дългове, и пенсионните консултанти са частично организирани в различни професионални сдружения. Най-големите сдружения са Федералното сдружение на германските фирми за събиране на дългове (Bundesverband Deutscher Inkassounternehmen), Федералното сдружение на германските правни съветници/доставчици на правни услуги (Bundesverband Deutscher Rechtsbeistände/Rechtsdienstleister) и Федералното сдружение на пенсионните консултанти (Bundesverband der Rentenberater).

Бази данни с правна информация

Достъпът до Регистъра на правните услуги, който съдържа списък на регистрираните доставчици на правни услуги и на съдилищата, които ги регистрират, е осигурен чрез германския правен портал. Подробна допълнителна информация може да намерите на уебсайтовете на следните организации: Връзката отваря нов прозорецФедерално сдружение на германските фирми за събиране на дългове (Bundesverband Deutscher Inkassounternehmen), Връзката отваря нов прозорецФедерално сдружение на германските правни съветници/доставчици на правни услуги (Bundesverband Deutscher Rechtsbeistände/Rechtsdienstleister), Връзката отваря нов прозорецФедерално сдружение на пенсионните консултанти (Bundesverband der Rentenberater).

Организации, които предоставят безплатни правни услуги

В Германия редица благотворителни организации предоставят безплатни правни услуги (в съответствие с членове 6 и 8 от Закона за правните услуги). Някои от най-важните от тях са:

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецОбщ портал за правосъдие на федералното правителство и федералните провинции

Връзката отваря нов прозорецФедерално министерство на правосъдието (Bundesministerium der Justiz)

Връзката отваря нов прозорецГерманско Федерално министерство на правосъдието (Deutsches Bundesministerium der Justiz)

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието на Хамбург (Justizministerium Hamburg)

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието на Берлин (Justizministerium Berlin)

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието на Бавария (Justizministerium Bayern)

Връзката отваря нов прозорецФедерацията на германските съдии (Deutscher Richterbund)

Връзката отваря нов прозорецГерманска адвокатска колегия (Deutsche Rechtsanwaltskammer)

Връзката отваря нов прозорецФедерален указател на адвокатите (Bundesweites Amtliches Anwaltsverzeichnis)

Връзката отваря нов прозорецГерманско сдружение на адвокатите (Deutscher Anwaltverein)

Връзката отваря нов прозорецИнформационни услуги на германските адвокати (Deutsche Anwaltsauskunft)

Връзката отваря нов прозорецКамара на патентните адвокати (Patentanwaltskammer)

Връзката отваря нов прозорецСписък на нотариусите

Връзката отваря нов прозорецФедерална нотариална камара (Bundesnotarkammer)

Информационен център за регистрираните доставчици на правни услуги

Връзката отваря нов прозорецФедерално сдружение за социални услуги на работниците (Arbeiterwohlfahrt Bundesverband)

Връзката отваря нов прозорецКатолическо сдружение за социални услуги (Caritas)

Връзката отваря нов прозорецПротестантско сдружение за социални услуги (Diakonie)

Връзката отваря нов прозорецЦентрална социална служба на евреите в Германия (Zentralwohlfahrtstelle der Juden in Deutschland)

Връзката отваря нов прозорецГермански Червен кръст (Deutsches Rotes Kreuz)

Връзката отваря нов прозорецСъвместно сдружение за социални услуги (Paritätischer Wohlfahrtsverband)

Последна актуализация: 04/04/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Естония

Настоящата страница ви предоставя преглед на организацията на юридическите професии в Естония.

Юридически професии — въведение

Юридическите професии в Естония са:

  • прокурор;
  • съдия;
  • непрофесионален съдия;
  • съдебен помощник и съдебен служител;
  • адвокат;
  • нотариус;
  • съдебен изпълнител;
  • синдик.

Прокурори (Prokurörid)

Организация

Връзката отваря нов прозорецПрокуратурата е държавен орган, работещ под надзора на Министерството на правосъдието. Тя обхваща две нива: главна прокуратура (в качеството на върховна прокуратура) и четири окръжни прокуратури.

Компетентността на главна прокуратура обхваща цялата територия на Естония, а компетентността на отделните окръжни прокуратури се припокрива с тази на полицейските префектури. Прокуратурата се оглавява от главния прокурор, който се назначава с мандат от 5 години от правителството на Естония по предложение на министъра на правосъдието, след изслушване на становището на правната комисия на естонския парламент.

Всяка година на пролетната сесия на парламента главният прокурор представя на Конституционната комисия на парламента доклад за изпълнението през предходната календарна година на задълженията, възложени на прокуратурата по закон.

Всяка окръжна прокуратура се оглавява от висш прокурор, който също се назначава за пет години от министъра на правосъдието по предложение на главния прокурор.

В Естония съществуват общо осем вида прокурори: главният прокурор, висши държавни прокурори, държавни прокурори и помощник прокурори в главната прокуратура, както и висши прокурори, старши прокурори, специални прокурори, окръжни прокурори и помощник прокурори в окръжните прокуратури.

Вж. също Връзката отваря нов прозорецЗакона за прокуратурата.

Роля и отговорности

Според Закона за прокуратурата:

  • прокуратурата участва в планирането на дейностите по наблюдение, необходими за предотвратяването и разкриването на престъпления;
  • води досъдебното наказателно производство, като осигурява неговата законност и ефективност;
  • представлява общественото обвинение в съда;
  • изпълнява други задачи, възложени ѝ със закон.

Прокуратурата е независима при изпълнението на задълженията си, предвидени в Закона за прокуратурата.

Прокурорът, в качеството си на водещ наказателното производство, дава указания на разследващия орган при събирането на доказателства и решава дали да повдигне обвинение срещу дадено лице въз основа на установените факти.

Според Устава на прокуратурата:
главна прокуратура:

  • води предварителното разследване и представлява държавното обвинение в съдилищата от всички инстанции по отношение на престъпни деяния, извършени при изпълнение на служебни функции, престъпления против стопанството, престъпления по време на служба във въоръжените сили, престъпления в областта на околната среда, престъпления против правосъдието и престъпления, свързани с организираната престъпност, трансграничните престъпления и други особено тежки прояви на организираната престъпност или престъпления, предизвикали особено силен обществен интерес, както и престъпления против човечеството и международната сигурност, по-тежки престъпления срещу държавата, престъпления, извършени от прокурори и други престъпления, посочени от главния прокурор;
  • контролира и осъществява ръководство върху дейностите на окръжните прокуратури и анализира и обобщава съдебната практика и практиката на прокуратурите;
  • изпълнява задълженията си, произтичащи от международното сътрудничество, включително участва в работата на ЕВРОЮСТ;
  • участва в изготвянето на закони, подзаконови актове и административни постановления на правителството и наредби и постановления на Министерството на правосъдието, отнасящи се до дейността на прокуратурата.

Съдии

Организация

Съдията трябва да бъде естонски гражданин, който е получил национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, параграф 22 от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на напреднало ниво, ползва се с отлична репутация и притежава нужните способности и лични качества, за да може да работи като съдия. Съдиите се назначават на поста си пожизнено. Министърът на правосъдието не може да дава разпореждания и няма дисциплинарни правомощия спрямо съдиите. Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на влязло в сила съдебно решение. Съдиите могат да работят до навършване на 67-годишна възраст, но този срок може бъде удължен.

За съдия не може да бъде назначавано лице:

  • което е осъждано за престъпление;
  • на което е отнето правото да упражнява длъжността съдия, нотариус, заклет преводач или съдебен изпълнител;
  • което е било изключено от Естонската адвокатска колегия;
  • което е освободено от държавна длъжност поради дисциплинарно нарушение;
  • което е обявено в несъстоятелност;
  • чиято професионална дейност като одитор е била прекратена, освен ако това е станало по молба на одитора;
  • на което е отнето правото да работи като патентен агент, освен ако това е станало по молба на патентния агент.

Всеки, който е завършил подготвителната служба за съдия или който е освободен от преминаването на тази служба и е преминал изпита за съдия, може да бъде назначен като съдия в окръжен или административен съд. Подготвителната служба за заемане на поста съдия не е задължителна за лица, които са работили поне две години като адвокати или прокурори (но не и като помощник прокурор) непосредствено преди преминаването на изпита за съдия, нито за лица, които преди това са работили като съдии, ако от освобождаването им от поста на съдия са изтекли по-малко от 10 години.

Всеки опитен и признат юрист, който е издържал изпита за съдия, може да бъде назначен като съдия в областен съд. Изпит за съдия не е необходимо да държат лицата, които са работили като съдии непосредствено преди тяхното назначаване.

На длъжност съдия във Върховния съд могат да бъдат назначавани опитни и признати юристи.

Съдиите се назначават чрез открит конкурс.

Съдиите не могат, докато заемат длъжността си, да заемат и друга длъжност, освен в качеството на преподаватели и за извършване на изследователска дейност. Съдиите са длъжни да информират председателя на съда за всяка друга трудова заетост. Извършването на друга дейност, различна от съдийската, не трябва да застрашава изпълнението на служебните задължения на съдията или неговата/нейната безпристрастност при правораздаване. Съдия не може да бъде член на парламента или на общински или градски съвети, член на политическа партия, учредител, управляващ съдружник или член на управителния или надзорния съвет на дружество, директор на клон на чуждестранно дружество, синдик, член на комисия по несъстоятелност, задължителен администратор на недвижим имот или арбитър, избран от една от страните по спор.

Съдия може да бъде отстранен от поста си само въз основа на съдебно решение. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от първоинстанционен или второинстанционен съд може да бъде повдигнато само по предложение на пленарния състав на Върховния съд и със съгласието на президента на републиката. Наказателно обвинение срещу действащ съдия от Върховния съд може да бъде повдигнато само по предложение на канцлера на правосъдието със съгласието на естонския парламент, гласувано с мнозинство.

Изискванията, приложими по отношение на съдиите, тяхната подготвителна служба и техните задължения, са установени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдилищата.

Роля и отговорности

Професията на съдиите е законово уредена. На общо събрание на всички естонски съдии е приет етичен кодекс. Повече информация може да бъде намерена на уебсайта на естонските Връзката отваря нов прозорецсъдилища и на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецВърховния съд.

Ролята на съдията е да правораздава в съответствие с Конституцията и нормативните актове и въз основа на тях да взема справедливо решение за страните по делото. Съдията развива правото чрез тълкуване на нормативните актове и чрез изследователска дейност.

Съдията изпълнява официалните си функции безпристрастно и безкористно и пази интересите на службата дори извън своята професионална дейност. Съдията трябва да има безупречно поведение както при изпълнението на професионалните си задължения, така и извън тях, и трябва да се въздържа от действия, които могат да опетнят репутацията на съда. Съдията не може да разкрива информация, станала му известна на закрито съдебно заседание или по време на обсъждане за постигане на решение по взаимно съгласие. Задължението за поверителност действа по всяко време, дори и след пенсионирането на съдията. Съдията трябва да осъществява контрол върху кандидат-съдиите, кандидат-помощник-съдиите и стажуващите студенти по време на тяхната подготвителна служба. Никой съдия не може да контролира едновременно повече от двама кандидат-съдии, кандидат-помощник-съдии или стажуващи студенти. Съдията трябва редовно да обогатява и развива своите професионални знания и умения и да участва в обучения.

Социални облаги за съдиите

По закон съдиите получават различни социални облаги: основна заплата, допълнително възнаграждение, съдийска пенсия, отпуск, официални съдийски тоги и други социални облаги.

Основната заплата на съдията е определена в Закона за основните заплати на държавните служители, номинирани от естонския парламент и президента на републиката. В допълнение към основната им заплата, на съдиите се изплаща допълнително възнаграждение за брой прослужени години, възлизащо на 5 % от основната заплата, считано от петата година, 10 % от основната заплата, считано от десетата година и 15 % от основната заплата, считано от петнадесетата година.

Съдийската пенсия се състои от пенсия за прослужено време, пенсия за старост, пенсия за инвалидност и пенсия за преживяло лице за членовете на семейството на съдията. Пенсията на съдията не се изплаща по време на заемането на съдийска длъжност. Ако пенсиониран съдия е нает на работа на друго място, той или тя получава пълния размер на съдийската пенсия, независимо че получава доход. Съдийска пенсия не се изплаща на лица, освободени от длъжност за дисциплинарно нарушение или осъдени за извършено умишлено престъпление. Преустановява се изплащането на съдийска пенсия на лица, осъдени за престъпление против правораздаването.

Съдийска пенсия за прослужено време може да се изплаща на всяко лице, което е работило като съдия най-малко петнадесет години и което е достигнало пенсионна възраст. Съдиите имат право и на пенсия за прослужено време, ако изгубят 100 %, 90 % или 80 % от своята работоспособност след петнадесет години заетост като съдии, дори ако не са достигнали пенсионна възраст. Съдиите, които са достигнали пенсионна възраст, имат право да получават пенсия за прослужено време след десет години работа като съдии, ако изгубят 100 %, 90 % или 80 % от работоспособността си. Пенсията за прослужено време на съдията се равнява на 75 % от размера на последната заплата.

Пенсия за старост в размер на 75 % от последната заплата на съдията се изплаща на всяко лице, което е работило като съдия най-малко тридесет години.

Съдия, който е станал трайно неработоспособен докато е работел като съдия, има право да получава съдийска пенсия за инвалидност. Съдийската пенсия за инвалидност е в размер на 75 % от последната заплата на съдията в случай на 100 % загуба на работоспособност, 70 % от последната заплата на съдията в случай на 80 или 90 % загуба на работоспособност и 30 % от последната заплата в случай на загуба на работоспособност от 40—70 %.

Ако съдия почине, пенсия за преживяло лице в размер на 30 % от последната заплата на съдията се изплаща на всеки член на семейството, който има право да получава такава пенсия, но общият размер на изплащаната пенсия не превишава 70 % от последната заплата на съдията.

Съдиите имат право на годишен отпуск. Продължителността на годишния отпуск на съдия от първоинстанционен или второинстанционен съд е 49 календарни дни, а на съдия от Върховен съд — 56 календарни дни. Съдиите нямат право на допълнителния отпуск, предвиден в Закона за държавната служба.

Непрофесионални съдии

Непрофесионалните съдии участват в правораздаването на окръжните съдилища само по наказателни дела за престъпления от първа степен. При правораздаването статутът, правата и задълженията на непрофесионалния съдия са същите като тези на професионален съдия. Непрофесионалният съдия може да бъде назначен с мандат до четири години. Той трябва да е дееспособен естонски гражданин на възраст между 25 и 70 години, да е с постоянно местоживеене в Естония, да владее отлично естонски език на напреднало ниво и да се ползва с добра репутация. Непрофесионалният съдия не може да бъде назначаван за повече от два последователни мандата.

За непрофесионален съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; обявено е в несъстоятелност; което е неподходящо по здравословни причини; което от по-малко от една година е с постоянен адрес (т.е. адресът, въведен в регистъра на населението) в района на органа на местна власт, който предлага лицето като кандидат за непрофесионален съдия; което работи за съдилищата, прокуратурата или Службата за вътрешна сигурност; което работи в армията; което е адвокат, нотариус или съдебен изпълнител; което е член на правителството на страната; което е член на общински или градски съвет; което заема длъжността Президент на републиката; което е член на парламента или областен управител. Лице, което е обвинено в престъпление, не може да бъде назначавано за непрофесионален съдия по време на наказателното производство.

Накратко, ролята на непрофесионалния съдия е да представлява при правораздаването гледната точка на обикновено лице, което разглежда правните процеси по-скоро от хуманна, отколкото от юридическа гледна точка. Съветите на местните власти отговарят за избирането на кандидати за длъжността „непрофесионален съдия“.

Помощник-съдии и съдебни помощници

Помощник-съдията е съдебен служител, който изпълнява задължения, определени от закона. Помощник-съдията е безпристрастен, но трябва да спазва указанията на съдията до степента, определена от закона. Помощник-съдията има право да извършва вписвания в регистрите (напр. в поземления регистър, търговския регистър) и да определя правила за воденето на регистрите, включително разпореждания за налагане на санкции. Помощник-съдиите могат да прилагат ускорено производство по въпроси, свързани със заповед за плащане. Ограниченията за заемане на длъжността съдия се прилагат и за помощник-съдиите.

За помощник-съдия може да бъде назначено всяко лице, което има национално призната магистърска степен по право, равностойна квалификация по смисъла на член 28, параграф 2 от Закона за образованието на Република Естония или равностойна чуждестранна квалификация, владее отлично естонски език на напреднало ниво, ползва се с отлична репутация и е завършило подготвителната служба за помощник-съдия. Лице, което не е преминало подготвителната служба за помощник-съдии, но е завършило подготвителна служба за съдии или е освободено от нея и е издържало изпит за съдии, също може да бъде назначено като помощник-съдия.

За помощник-съдия не може да бъде назначавано лице: което е осъждано за престъпление; на което е отнето правото да упражнява длъжността съдия, нотариус, заклет преводач или съдебен изпълнител; което е било изключено от Естонската адвокатска колегия; което е освободено от държавна длъжност поради дисциплинарно нарушение; което е обявено в несъстоятелност; чиято професионална дейност като одитор е била прекратена, освен ако това е станало по молба на одитора; на което е отнето правото да работи като патентен агент, освен ако това е станало по молба на патентния агент. което е отстранено от длъжността съдия поради непригодност за изпълнение на служебните задължения — за три години след назначаването на поста.

Помощник-съдиите се назначават с открит конкурс.

Изискванията към помощник-съдиите са установени в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдилищата.

Съдебният помощник е служител на съда, който участва самостоятелно или под надзора на съдия, в подготовката и обработването на делата, до степента, предвидена в закона за съдопроизводството. Съдебният помощник може да извършва същите действия и да приема същите решения като помощник-съдията или друг съдебен служител в съответствие със закона за съдопроизводството. Съдебният помощник е независим при изпълнението на служебните си задължения, но трябва да се съобразява с инструкциите, дадени от съдията, в степента, предвидена от закона.

Изискванията за съдебните помощници са същите като тези за помощник-съдиите. Свободна позиция за съдебен помощник се запълва посредством публичен конкурс.

За съдебен помощник не може да бъде назначавано лице: осъждано за умишлено престъпление; осъждано за умишлено престъпление срещу държавата, независимо дали осъдителната присъда е била заличена; лице, на което с влязло в сила съдебно решение е отнето правото да работи като съдебен помощник; което е близък родственик или съпруг/партньор на лице, упражняващо пряк надзор върху съдебен помощник.

Наред със съдебните помощнициPDF(371 Kb)en и помощник-съдиитеPDF(373 Kb)en има и други съдебни служители — директори на съдилищаPDF(367 Kb)en и съдебни секретариPDF(364 Kb)en .

Адвокати

Тази професия обхваща адвокатите и техните сътрудници.

Адвокатите са членове на Естонската адвокатска колегия и дейността им е регламентирана от Закона за адвокатурата. Член на адвокатската колегия може да бъде всяко лице, което отговаря на изискванията, определени в Закона за адвокатурата, и е издържало изпита за адвокат.

Естонската адвокатска колегия е автономно професионално сдружение, създадено с цел да предоставя правни услуги както в частен, така и в обществен интерес и да защитава професионалните права на адвокатите. Адвокатската колегия следи професионалната дейност на своите членове и спазването от тяхна страна на професионалната етика. Тя организира също така текущото професионално обучение на адвокатите, както и предоставянето на държавна правна помощ. Тя осигурява предоставянето на държавна правна помощ чрез своите членове.

Естонската адвокатска колегия упражнява дейността си чрез своите структури. Това са общото събрание, съветът, председателят, одитната комисия, съдът на честта и комисията за оценка на професионалната пригодност.

Адвокатите имат следните правомощия:

  • да представляват и защитават клиенти в съда, както и в досъдебни и други производства в Естония и в чужбина;
  • да събират доказателства;
  • да подбират свободно и да използват законни средства и мерки при предоставянето на правни услуги;
  • да получават от националните и местните власти информацията, която им е необходима за предоставянето на правни услуги, да получават достъп до документи, както и копия и извлечения от тях, освен когато на адвокатите е забранено от закона да получават такава информация и документи;
  • да обработват получените по силата на договор или правен акт лични данни на хора, които не са техни клиенти, включително чувствителни лични данни, без съгласието на тези хора, когато това е необходимо за предоставянето на правните услуги;
  • да заверяват подписите и копията на документи, представяни в съда и пред други официални органи, като част от правните услуги, предоставяни на клиента;
  • да действат в качеството на арбитри или помирители в рамките на процедурата, уредена в Закона за помирението;
  • да осъществяват дейност като синдици, ако са членове на Камарата.

Адвокатските сътрудници имат правомощия като тези на адвокатите в предвидените от закона граници.

Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на арбитри или помирители в рамките на процедурата, предвидена в Закона за помирението. Те нямат правомощия да представляват или да защитават клиенти във Върховния съд, освен ако законът не предвижда друго. Адвокатските сътрудници не могат да действат в качеството на синдици.

Адвокатският сътрудник може да предоставя правни услуги само под надзора на своя ръководител, който е адвокат.

При предоставянето на правни услуги адвокатът действа независимо и в съответствие със закона, нормативните актове и решенията, приети от органите на Естонската адвокатска колегия, изискванията на професионалната етика, добрите практики, както и по съвест.

Информацията, която се разкрива на адвокат, е поверителна. При изслушването му като свидетел, адвокатите или служителите на Естонската адвокатска колегия или на адвокатска кантора не могат да бъдат разпитвани и от тях не може да се иска да дават обяснения по въпроси, станали им известни в процеса на предоставянето на правни услуги.

Носителите на данни, свързани с предоставянето на правни услуги от адвокат, са неприкосновени.

Изпълнението на професионалните задължения на адвоката не трябва да води до идентифицирането му с клиента или със съдебното дело на клиента.

Адвокатът не може да бъде арестуван, претърсван или задържан под стража по причини, свързани с изпълнението на професионалните му задължения, освен въз основа на съдебно решение на окръжен или градски съд. В адвокатската кантора, чрез която адвокатът предоставя правни услуги, не може да се извършва претърсване на основания, свързани с професионалната дейност на адвоката.

Списък на адвокатите и адвокатските кантори, както и друга полезна информация, можете да намерите на уебсайта на Естонската адвокатска колегия. Чрез функцията „Намиране на адвокат“ обаче е възможно да се намери адвокат навсякъде в Европейския съюз.

Бази данни с правна информация

Няма други освен изброените по-горе бази данни.

Юрисконсулти/правни консултанти

В Естония професионалната дейност на юрисконсултите или правните консултанти не е уредена със закон.

Нотариуси

Организация

Всички нотариуси в Естония притежават еднаква компетентност. Професията на нотариуса е уредена в Връзката отваря нов прозорецЗакона за нотариусите. Министерството на правосъдието и Нотариалната камара отговарят за правната уредба и управлението на професионалната дейност на нотариусите. Нотариалната камара е публичноправно юридическо лице, в което членуват всички назначени нотариуси. Задачите, за които тя отговаря, включват контрол на съвестното и правилно изпълнение на професионалната дейност на нотариусите, хармонизиране на професионалните дейности на нотариусите, организиране на обучение за нотариусите, организиране на услуги за кандидати за нотариуси, управление и развиване на електронната информационна система, свързана с нотариусите, оказване на съдействие на министъра на правосъдието по отношение на надзорните дейности, и т.н. Уебсайтът на Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара предоставя информация за нотариусите и техните задължения.

Роля и отговорности

Нотариусът заема публичноправна длъжност. Тя или той е оправомощен(а) от държавата да удостоверява по искане на отделни лица факти и събития, които имат правна значимост, и да извършва други нотариални действия, за да гарантира правна сигурност.

Нотариусите трябва да бъдат безпристрастни, заслужаващи доверие и независими при осъществяване на дейността си. Те са задължени да проверяват действителните намерения на страните по дадена сделка и наличието на необходимите обстоятелства за коректното извършване на сделката, както и да разясняват на страните различните начини за осъществяване на сделката и последствията от нея.

По искане на отделни лица нотариусите извършват следните нотариални действия:

  • нотариална заверка (на договори, документи за упълномощаване, завещания) и нотариално удостоверяване на истинността (на копия, подписи, разпечатки и др.);
  • уреждане на въпроси, свързани с наследяване;
  • издаване на удостоверения за изготвянето на нотариални документи, подлежащи на изпълнение в Естония (които следва да бъдат изпълнени в Естония и отговарят на стандартните формуляри съгласно приложение VI към Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1).
  • обезсилване на пълномощни съгласно Закона за нотариалните заверки;
  • обявяване на договори, сключени чрез адвокат, действащ в качеството на помирител, или чрез друг нотариус, за подлежащи на изпълнение;
  • издаване на удостоверения (поставяне на апостил);
  • по искане на отделни юридически лица, представяне на техните годишни финансови отчети в съда, водещ съответния регистър;
  • удостоверяване наличието на сключен брак и постановен развод и подготовка на вписванията за брак и развод;
  • приемане в залог на пари, ценни книжа и документи;
  • осигуряване на достъп до данните, вписани в регистъра на поземлената дирекция, или до документи, пазени в регистъра;
  • подаване на уведомления или заявления по искане на предприятие, получаване на документи или друга информация от стопански административни органи и връчване на административни актове на предприятия;
  • вписване на информация в регистъра по искане на предприятие.

Клиентът трябва да заплати на нотариуса определената от закона такса за тези сделки.

Нотариусите могат да предлагат следните официални услуги:

  • да предоставят правни съвети извън процедурата на удостоверяване;
  • да предоставят съвети по данъчно право и чуждестранно право в рамките на процедура по удостоверяване или извън такава процедура;
  • да предлагат помирение по реда на Закона за помирението;
  • да извършват дейност като арбитър по реда на Гражданския процесуален кодекс;
  • да провеждат търгове, гласувания, лотарии и теглене на жребий и да удостоверяват резултатите от тях;
  • да приемат полагане на клетва и да удостоверяват истинността на клетвени декларации;
  • да препращат уведомления и информация и да издават удостоверения за препращането или невъзможността за препращане на такива уведомления или информация, когато това не съставлява официално задължение, произтичащо от нотариално действие;
  • да приемат в залог пари – с изключение на пари в брой – ценни книжа, документи и други неща, когато това не съставлява нотариално действие или официално задължение, произтичащо от такова действие;
  • да удостоверяват верността на превода на документи от чужд език на естонски до 2020 г. (от 2015 г. само заклетите преводачи имат правото да правят официални преводи от естонски на чужд език, а от 2020 г. само заклетите преводачи ще имат правото да правят официални преводи от чужд език на естонски);
  • да отговарят на молби за разяснения, подадени от предприятия.

Информация за официалните услуги, предлагани от нотариусите, може да бъде намерена на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНотариалната камара. Таксите за нотариалните услуги се договарят между клиента и нотариуса преди предоставянето на услугата.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители (Kohtutäiturid)

В Естония професията на съдебните изпълнители е свободна професия: съдебните изпълнители действат от свое име и носят отговорност за действията си. Съдебният изпълнител трябва да бъде безпристрастен и да е достоен за доверие при упражняване на задълженията си. Официалната дейност на съдебните изпълнители е уредена в Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдебните изпълнители.

От януари 2010 г. функционира обща професионална организация на съдебните изпълнители и синдиците — Камарата на съдебните изпълнители и синдиците (наричана по-долу „Камарата“). Официалната дейност на съдебните изпълнители, надзорът върху тях, дисциплинарната им отговорност и дейностите им в рамките на професионалните им сдружения са уредени от Закона за съдебните изпълнители. Ролята на Камарата е да развива и насърчава практикуването на свободните юридически професии, включително да разработва добри официални и професионални практики и да контролира спазването им, както и да изготвя препоръки за хармонизиране на професионалните дейности, да организира обучения, да разработва информационни системи и др. Към Камарата действа и съд на честта. Допълнителна информация за дейността на Камарата можете да намерите на нейния Връзката отваря нов прозорецуебсайт.

Професионалните задължения на съдебния изпълнител включват:

1. да осъществява изпълнително производство в съответствие с Процесуалния кодекс за принудителното изпълнение;
2. да връчва документи съгласно разпоредбите на процесуалните кодекси;
3. да описва имоти и да управлява имоти в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството;
4. в случаите, предвидени от закона, и по предписаните от закона процедури да провежда търгове, извън рамките на изпълнителното производство, по искане на съд или административен орган.

Таксата на съдебния изпълнител за изпълнението на тези официални задължения е определена в Закона за съдебните изпълнители.

Официалните услуги, предоставяни от съдебния изпълнител, включват:

По искане на дадено лице съдебният изпълнител може да извършва следните действия като професионална услуга:
1) да провежда търгове за продажба на движимо и недвижимо имущество;
2) да връчва документи;
да предоставя правни съвети и да съставя правни документи, ако образованието му/ѝ съответства на изискванията по член 47, алинея 1, параграф 1 от Закона за съдилищата.

Съдебните изпълнители имат правото да откажат да предоставят дадена професионална услуга.

Условията за предоставянето на професионални услуги и процедурата за заплащане на възнаграждението се договарят в писмен вид с лицето, поискало услугата. Договорените условия и възнаграждение следва да са съобразени с добрите професионални практики.

При предоставяне на професионални услуги съдебните изпълнители не могат да упражняват правата, предоставени им от закона във връзка с изпълнението на професионалните им задължения или произтичащи от службата им.

Информация за услугите, предоставяни от съдебните изпълнители, можете да намерите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Камарата. Предоставянето на официални услуги се договаря писмено с лицето, поискало услугата, преди предоставянето ѝ.

Държавният контрол върху изпълнението на официалните функции на съдебните изпълнители се упражнява от министъра на правосъдието.

Съдебните изпълнители носят отговорност за виновно причинените вреди, настъпили при изпълнение на служебните им функции, включително когато вредата е причинена от техен служител. Ако вземанията за обезщетяване на вреда, причинена от професионалните действия на съдебен изпълнител, не могат да бъдат удовлетворени от имуществото на съдебния изпълнител или от друго лице, носещо отговорност за вредата, или ако такива вземания не могат да бъдат удовлетворени напълно, Камарата носи отговорност за причинените вреди. Държавата носи последна отговорност за действията на съдебните изпълнители. Както Камарата, така и държавата имат право на регресен иск срещу лицето, отговорно за вредата, а държавата има право на регресен иск и срещу Камарата.

Синдици

Синдикът е назначено от съда лице, което по силата на ролята си извършва сделки и други действия, свързани с масата на несъстоятелността, и представлява длъжника в съда по спорове, свързани с масата на несъстоятелността. Основното задължение на синдика е да защитава правата и интересите на всички кредитори и на длъжника и да гарантира провеждането на законосъобразно, незабавно и финансово разумно производство по несъстоятелност. Синдикът изпълнява задълженията си лично. Синдик може да бъде физическо лице, оправомощено от Камарата да извършва дейност като синдик, а също така и лице, което е адвокат, регистриран одитор или съдебен изпълнител. Камарата поддържа списък на синдиците. Той съдържа данни за всички, които имат право да действат в качеството на синдици, и е достъпен за обществеността на уебсайта на камарата. Синдиците, включени в списъка, трябва да гарантират точността на съдържащите се в списъка данни.

Основните задължения на синдика са:

1) да установи вземанията на кредиторите, да управлява масата на несъстоятелността и да организира попълването и продажбата на масата на несъстоятелността и удовлетворяването от нея на вземанията на кредиторите.
2) да определи причините и датата на изпадане в неплатежоспособност на длъжника;
3) да се погрижи при необходимост за продължаването на стопанската дейност на длъжника;
4) да извърши при необходимост ликвидация на длъжника, ако последният е юридическо лице;
5) да предоставя информация на кредиторите и на длъжника в предвидените от закона случаи;
6) да докладва за дейността си на съда, на длъжностното лице, упражняващо надзор, и на комисията по несъстоятелност, както и да им предоставя информация относно производството по несъстоятелност.

Административният надзор върху дейността на синдиците се осъществява от Министерството на правосъдието въз основа на изпратени до него жалби или други данни относно синдика, които дават основание да се смята, че последният не е изпълнил задълженията си. При осъществяването на наблюдение върху дейността на синдик Министерството на правосъдието има право да провери целесъобразността и законосъобразността на професионалната дейност на синдика. Министърът на правосъдието може да предприеме дисциплинарни мерки срещу синдик, който не изпълнява задълженията си, произтичащи от правните актове, които уреждат професионалната дейност на синдиците. Министърът на правосъдието не може да предприема дисциплинарни мерки срещу адвокат, извършващ действия в качеството на синдик. Министърът има право обаче да възбужда производство пред съда на честта към Адвокатската колегия.

Наред с административния контрол, върху дейността на синдиците се упражнява надзор и от комисията по несъстоятелността, общото събрание на кредиторите, съдът и Камарата на съдебните изпълнители и синдиците в границите на тяхната компетентност.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието

Връзката отваря нов прозорецОрганизация с нестопанска цел „Сдружение на юристите“

Връзката отваря нов прозорецФондация „Бюро за правна помощ“

Адвокатска колегия на Естония

Връзката отваря нов прозорецПрокуратура

Връзката отваря нов прозорецНотариална камара

Връзката отваря нов прозорецКамара на съдебните изпълнители и синдиците

Последна актуализация: 03/08/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Ирландия

Настоящата страница предоставя преглед на юридическите професии в Ирландия.

Юридически професии — въведение

Съдебната власт в държавата се упражнява от съдиите в съответствие с член 34 от Конституцията и част от законодателството: основно Закона за (създаване на Конституцията и) съдилищата от 1961 г. и Закона за съдилищата от 1961 г. (допълнителни разпоредби), както е изменен. Съдиите се назначават измежду кандидати от юридическите професии. Те са напълно независими в изпълнението на задълженията си. Тази независимост е заложена в Конституцията. Юридическата професия се дели на юристи (които се съсредоточават предимно върху пряката работа с клиенти) и пледиращи адвокати (които се специализират в защита и пледиране в съда).

1. Съдии

Консултативният съвет за назначения в съдебната система определя и информира правителството за пригодността на лицата, предложени за заемане на съдебни длъжности. Консултативният съвет за назначения в съдебната система (КСНС) е създаден съгласно Закона за съда и съдебните служители от 1995 г. Съветът се състои от председателя на Върховния съд, председателите на Висшия съд, окръжния съд и районния съд, главния прокурор, определените представители на Адвокатската колегия и Правното общество и три лица, определени от министъра на правосъдието и законодателната реформа. Съдиите се назначават от президента по препоръка на правителството. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на Конституцията и на закона. В съответствие с Конституцията броят на съдиите се определя периодично със закон.

Върховният съд е съставен от председател (Chief Justice), , и седем редови съдии, наричани „съдии от Върховния съд“. Председателят на Висшия съд е също така член ex officio на Върховния съд. Висшият съд е съставен от председателя на Висшия съд, който е отговорен за общата организация на работата на Висшия съд, и редови съдии, наричани „съдии от Висшия съд“. Председателят на Върховния съд и председателя на окръжния съд са също членове ex officio на Висшия съд. Висшият съд е съставен от председател и трийсет и пет съдии. Окръжният съд е съставен от председател на окръжния съд и редови съдии, наричани „съдии от окръжния съд“. Председателят на районния съд е също така член ex officio на окръжния съд. Районният съд е съставен от председател на районния съд и други съдии, наричани „съдии от районния съд“. Възнагражденията на съдиите се определят с периодично приеман закон.

Съдиите се назначават измежду представители на юридическите професии на квалифицираните юристи или пледиращите адвокати с достатъчен практически опит (без проучване). По отношение на районния съд раздел 29, параграф 2 от Закона за съдилищата от 1961 г. (допълнителни разпоредби) предвижда, че лице, което е пледиращ адвокат или юрист и практикува от поне десет години, е квалифицирано да бъде назначено за съдия от районния съд. Раздел 30 от Закона за съдилищата и съдебните служители от 1995 г. предвижда, че лице, което е юрист или пледиращ адвокат и практикува от поне 10 години, е квалифицирано да бъде назначено за съдия от окръжния съд. Законът за съдилищата и съдебните служители от 2002 г. предвижда, че лице, което е пледиращ адвокат или юрист и практикува от поне 12 години, е квалифицирано да бъде назначено за съдия от Висшия съд или Върховния съд. Както бе посочено по-рано, съдиите са независими, тъй като те се подчиняват единствено на Конституцията и на закона, и съгласно член 34.5.1 от Конституцията при встъпване в длъжност декларират следното:

„В присъствието на Всемогъщия Бог аз тържествено и искрено обещавам и декларирам, че ще изпълнявам, надлежно и вярно и по възможно най-добрия начин според моите знания и правомощия, функциите на председател на Върховния съд (или в зависимост от случая), без страх или пристрастност, привързаност или злонамереност ще подхождам към всеки човек, и че ще спазвам Конституцията и законите. Нека Бог ме направлява и подкрепя.“

Съгласно Конституцията съдиите от Висшия съд и Върховния съд могат да бъдат отстранени от длъжност при доказано нарушение или нетрудоспособност след приемането на резолюции и от двете камари на Oireachtas (парламента на Ирландия). Законът за съдилищата от 1924 г. и Законът за съдилищата (районен съд) от 1946 г. предвиждат подобни законови разпоредби за съдиите от окръжния и районния съд.

2. Главен прокурор и директор на прокуратурата

Както е предвидено в член 30 от Конституцията, главният прокурор е „съветникът на правителството по правни въпроси и предоставя правни становища“. Той се назначава от президента след номинация от Taoiseach (ирландска дума за министър-председател) и е длъжен да се оттегли от поста си, когато това направи и Taoiseach. По принцип главният прокурор е практикуващ пледиращ адвокат и старши адвокат. Няма правило, което да изисква от главния прокурор да прекрати частната си практика, но точно това е наложената през последните години практика.

В качеството си на юридически съветник на правителството главният прокурор разглежда подробно всички законодателни предложения, които правителството възнамерява да представи пред двете Oireachtas (камари на парламента), за да бъдат приети като закони. Главният прокурор също така съветва правителството по международни въпроси, например ратифицирането на международни споразумения. Друга функция на главният прокурор е да представлява обществеността при отстояване на правата на обществото. Това се постига чрез започване или оспорване на съдебно производство. Въпреки че се назначава от Taoiseach, главният прокурор е независим в дейността си от правителството. От гледна точка на Конституцията главният прокурор винаги е главният ответник, когато се оспорва конституционността на законодателството.

Преди 1976 г. всички тежки престъпления за били разследвани от името на главния прокурор. Конституцията предвижда, че тази функция може да се изпълнява и от друго лице, упълномощено за това в закона. Така с раздел 2 от Закона за наказателното преследване от 1974 г., който влиза в сила през 1976 г., се създава службата на директора на прокуратурата, като идеята е тези функции да се изпълняват от служител, който е политически независим. Директорът се назначава от правителството, но той е държавен служител, поради което не подава оставка, когато падне правителството, за разлика от главния прокурор. Това гарантира приемственост в преследването на престъпленията. Законът от 1974 г. също така предвижда, че директорът на прокуратурата е независим в изпълнението на своите задължения. Той може да бъде освобождаван от длъжност от правителството, но това става единствено след изготвянето на доклад относно неговото здравословно състояние или поведение от комисия, включваща председателят на Върховния съд, съдия от Висшия съд и главния прокурор.

Следователно Връзката отваря нов прозорецдиректорът на прокуратурата (ДП) е този, който взема решение дали на дадено лице трябва да бъде повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление и какво ще бъде обвинението. Всички престъпления се разследват от името на ДП, но повечето от по-малко тежките престъпления могат да се разследват от Връзката отваря нов прозорецGardaí (ирландската полиция), без да се изпраща преписка до ДП. В тези случаи ДП има правото да съветва Gardaí относно това как да се справят със случая. Въпреки че при наказателното преследване ДП поема функциите на Главния прокурор, последният ги запазва по отношение на случаи с международен характер, като например екстрадиция.

3. Служители на службата на съдилищата

Секретарите на съда и съдебните служители се назначават от Службата на съдилищата.

Служителите на съда са отговорни за общата администрация на съдилищата. Основната функция на секретаря на съда е да подпомага съдията по време на съдебното заседание и да гарантира ефикасното администриране, необходимо за нормалното функциониране на съдилищата.

Службата на съдилищата е независимо юридическо лице, което е създадено през ноември 1999 г. и е учредено от правителството, съгласно Закона за службата на съдилищата от 1998 г. Службата на съдилищата се отчита на министъра на правосъдието и равенството, а посредством него и на правителството.

Службата на съдилищата има пет задачи:

  • да ръководи съдилищата;
  • да предоставя услуги в помощ на съдиите;
  • да предоставя информация на обществото относно системата на съдилищата;
  • да предоставя, управлява и поддържа сградите на съдилищата, и
  • да предоставя улеснения за ползващите услугите на съдилищата.

4 Шериф

Всеки окръг в Ирландия има шериф, който е държавен служител и част от неговите отговорности е да изземва и продава стоки с цел погасяване на дълг след издаването на съдебно решение. Шерифите се назначават съгласно Закона за съдебните служители от 1945 г., а раздел 12, параграф 5 от закона ограничава назначаването на позицията до лица, които са пледиращи адвокати или юристи и са практикували пет години, или до такива, които са работили не по-малко от пет години като служители по управлението или главни асистенти на помощник-шериф или на шериф. Раздел 12, параграф 6, буква ж) от закона гласи, че условията за наемане на работа за всеки шериф, който се подчинява на горепосочените раздели от закона, се определят периодично от министъра на финансите след провеждане на консултации с министъра на правосъдието и равенството.

5. Юристи

Връзката отваря нов прозорецПравното общество на Ирландия контролира обучението на студентите, които искат да станат юристи и имат дисциплинарни правомощия върху квалифицираните юристи. За да станат юристи, студентите е необходимо да преминат период на стажуване в продължение на три години и трябва да завършат курсовете на обучение, организирани от Правното общество на Ирландия. За да бъдат допуснати до курсовете на обучение, е необходимо да притежават диплома от университет или равностойна такава — това е известно като изискването за предварителна проверка (Preliminary Examination requirement). Ако отговарят на тези изисквания, е необходимо да преминат заключителния изпит на Обществото, който е разделен на няколко раздела, известни като FE-1, FE-2 и FE-3. Изпитът FE-1 включва осем основни предмета: дружествено право, конституционно право, договорно право, наказателно право, равенство, право на Европейската общност, вещно право и деликтно право. В следващите раздели са включени професионални курсове. FE-2 е известен като професионален курс и се състои от 14 седмици интензивни лекции, последвани от изпит и 18 месеца вътрешно обучение, което е част от стажа на студента. Курсът FE-3, наричан още курс за напреднали, се състои от седем седмици интензивни лекции, последвани от изпит. След приключване на този курс лицето има право да бъде допуснато за вписване в списъка на юристите. Съгласно раздел 51 от Закона за юристите (изменение) от 1994 г. квалифицирани пледиращи адвокати могат да станат юристи, без да е необходимо да преминават през пълната програма на обучение, описана за юристите стажанти.

Всеки квалифициран юрист е обект на дисциплинарните правомощия на Правното общество. Съгласно законите за юристите от 1954 г. до 1994 г. дисциплинарният трибунал на Правното общество е оправомощен да разследва твърдения за нарушения, например злоупотреба със средства, и въпросът може да бъде отнесен до председателя на Висшия съд. Председателят има правомощието да отнеме правото за практикуване на даден юрист, както и да отмени прекратяване. Дисциплинарният трибунал е оправомощен да изисква възстановяването на средства на клиенти, ако се окаже, че юристът е поискал твърде голяма сума.

Нормативен акт 732 от 2003 г. и регламентите на Европейските общности от 2003 г. (установяване на юристи) предвиждат, че адвокатите от държавите членки, които искат да осъществяват професионална дейност като пледиращи адвокати, подават молба до Адвокатската колегия или Правното общество за съответната регистрация. Заявлението се разглежда и ако бъде одобрено, се издава сертификат за регистрация. Обжалване срещу решение за отказ на Адвокатската колегия или Правното общество се разглежда от Висшия съд.

6. Пледиращи адвокати

Почетното общество на Кингс Инс (Honorable Society of King’s Inns) предоставя следдипломно юридическо обучение, след завършването на което се присъжда степен пледиращ адвокат за тези, които искат да практикуват в колегията, както е известна колективно професията. Кингс Инс (King’s Inns) функционира като доброволно общество, което е под контрола на старшите членове на Почетното общество на Кингс Инс, които са членове на съдебната система и старши пледиращи адвокати. Приемът за обучение се извършва чрез приемен изпит за всички, получили диплома по правни науки от Кингс Инс (King’s Inns Diploma in Legal Studies) или получили юридическо образование. Продължителността на курса на обучение по правни науки е две години (задочно), а курсът на обучение за пледиращи адвокати (Barrister-at Law Course) е редовен едногодишен курс или модулен двугодишен курс. След успешно завършване на курса на обучение студентите се вписват в колегията към Върховния съд от председателя на Върховния съд, а пледиращите адвокати се вписват, като подписват списъка с членове на колегията след края на церемонията. Има обаче и други изисквания, които трябва да бъдат изпълнени преди да могат да упражняват платена юридическа дейност.

За да могат да практикуват, пледиращите адвокати трябва да бъдат членове на Юридическата библиотека. Срещу заплащане на годишна такса Юридическата библиотека предоставя място за работа и достъп до юридическите текстове и материали. Преди да стане член на Юридическата библиотека всеки пледиращ адвокат трябва да избере ръководител, който е утвърден пледиращ адвокат с най-малко пет години опит. Докато е под негово ръководство, което обикновено е за година, придобилият наскоро квалификация пледиращ адвокат е известен като „devil“. Ръководителят въвежда „devil“ в практическата работа на пледиращия адвокат, а той обикновено му помага при изготвянето на писмените становища за съда, при извършване на правни проучвания и присъства в съда от негово име.

Връзката отваря нов прозорецГенералният съвет на Адвокатската колегия на Ирландия, орган, който не е законово регламентиран, следи за поведението на пледиращите адвокати. Съветът се избира ежегодно от членовете на колегията и издава Кодекс за професионално поведение, който се изменя периодично от членовете на колегията. Кодексът за поведение определя какво се изисква от пледиращите адвокати.

Твърдения за нарушения на Кодекса за поведение се разследват от Комитета за професионални практики към Адвокатската колегия, който не е съставен от членове на колегията. Комитетът има правомощията да налага глоби и да издава предупреждения, както и да отстранява или изключва даден член от Юридическата библиотека. Жалби срещу решения на комитета могат да бъдат подавани пред Съвета по обжалванията, който включва съдия от окръжния съд и член, който не е свързан с професията.

По принцип пледиращите адвокати са задължени да получават указания от юристите и прекият достъп до тях е забранен. Тази практика бе разгледана от Комисията за лоялна търговия, която в доклада си от 1990 г. отбеляза, че пълната забрана на пряк достъп е ограничителна практика и следва да бъде заличена от Кодекса за поведение. Комисията прие, че в конкретни случаи е желателно постоянно участие на юрист. Комисията препоръча да няма законови или други правила, които да изискват физическото присъствие на юриста в съда с цел да инструктира адвоката. Тези препоръки не са приложени в тяхната цялост, но в Кодекса за поведение са направени редица изменения, които позволяват пряк достъп от определени одобрени професионални органи.

Пледиращите адвокати са или младши, или старши адвокати. Традицията е членовете на колегията да практикуват като младши адвокати за няколко години преди да вземат решение дали искат да станат старши адвокати. Това не е въпрос на автоматично повишение и някои от младшите адвокати ще решат да не кандидатстват изобщо. По принцип повечето пледиращи адвокати решават да станат старши адвокати след 15 години практика. Тези, които желаят да станат старши адвокати, подават заявление до главния прокурор за одобрение, но действителното назначение се извършва от правителството по препоръка на главния прокурор, който също така поддържа връзка с председателя на Върховния съд, председателя на Висшия съд и председателя на Адвокатската колегия.

По правило младшият адвокат подготвя писмени становища и води някои дела в съда, обикновено, но не изключително, в нисшестоящи съдилища. Задълженията на старшия адвокат включват подробно разглеждане на писмените становища, изготвени от младшия адвокат, и водене на по-трудните случаи във Висшия съд и Върховния съд.

7. Секретари в окръжни съдилища

Връзката отваря нов прозорецСекретарите в окръжните съдилища са квалифицирани юристи, които се назначават от правителството. Те изпълняват квазисъдебни функции във връзка с окръжния съд и отговарят за управлението на службите на окръжния съд.

Те могат да действат и като окръжни шерифи (County Sheriff) (с изключение на Дъблин и Корк).

8. Нотариуси

Нотариусите се назначават от председателя на Върховния съд, заседаващ в открито заседание. Нотариусите изпълняват следните основни функции:

  • удостоверяване на истинността на документи;
  • заверка и потвърждаване на подписи върху документи;
  • изпълнение на нотариални жалби по отношение на търговски документи като менителници, записи на заповед и дела, свързани с морски въпроси;
  • приемане на потвърждения, декларации и (освен по отношение на производствата пред ирландски съдилища) писмени показания.

Заявления се подават чрез петиция, която показва мястото на пребиваване и професията на вносителя на петицията, броя на нотариусите в района, населението на района и обстоятелствата, показващи необходимостта от нотариус и/или причините за освобождаване на мястото. Петицията трябва да бъде потвърдена от писмена клетвена декларация от вносителя на петицията, в която е изложено свидетелство за пригодност, обикновено подписано от шестима местни юристи и шестима ръководители на местната бизнес общност. Петицията се отнася до председателя на Върховния съд чрез известие за движение, което е разгледано от службата на секретаря на Факултета за нотариуси към Върховния съд в Ирландия, секретаря на Правното общество и всички нотариуси, практикуващи в окръга на лицето, подало заявлението, и съседните окръзи.

Обичайната практика е за нотариуси да бъдат назначавани единствено юристи. Ако някое лице, което не е юрист, кандидатства за нотариус, Правното общество ще изисква вносителят на петицията да предостави на председателя на Върховния съд гаранция, че не се занимава с прехвърляне на недвижими имоти или със законна дейност, която обикновено се извършва от юристи. Всички вносители, които желаят да бъдат назначени за нотариуси, трябва да преминат изпит, определен от Факултета на нотариусите в Ирландия.

Бележка:

Въпроси относно текущото възнаграждение на главния прокурор, директора на прокуратурата, служителите на съда и шерифите могат да бъдат

Пледиращите адвокати са самостоятелно заети лица и приходите им се различават значително.

Юристите също могат да бъдат самостоятелно заети лица (като притежават собствена практика) или служители и техните приходи също се различават значително.

Нотариусите определят такси за заверените от тях документи. Няма законодателство, уреждащо таксите, но нотариусите обикновено определят таксите въз основа на време, пътуване и сума, която се очаква даден специалист да определи за услугите си.

Последна актуализация: 20/11/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Гърция

Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Гърция.

Прокурори

Съдии

Адвокати

Юристи/Юрисконсулти

Нотариуси

Съдебни изпълнители

Съдебни секретари

Прокурори

Организация

Прокурорът (εισαγγελίες) е съдебен орган, който е част от съдебната власт и задължително участва в правораздаването. Прокурорите се ползват с функционална и лична независимост.

Към всеки съд, с изключение на районните наказателни съдилища (πταισματοδικεία), има прокуратура, която действа като независим съдебен орган, чието задължение е подготвянето на наказателното производство. Основната функция на прокурора е да образува наказателни производства, да надзирава провежданите разследванията и да обжалва.

В Гърция прокурорите не се специализират в определена област.

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на прокурорска дейност.

Не съществува специално посветен на прокурорската професия уебсайт. Информацията, свързана с тяхната дейност, се съхранява от Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека.

Роля и основни задължения

Прокурорът е компетентен да:

а) провежда предварителното разследване;

б) образува наказателното производство;

в) ръководи предварителното следствие;

г) надзирава и контрола полицейските органи във връзка с предотвратяването и съдебното преследване на престъпленията;

д) прави предложения до съдебните съвети и съдилищата;

е) упражнява средствата за правна защита, като обжалва;

ж) изпълнява решенията на наказателните съдилища и съдейства за изпълнението на изпълнителните основания;

з) надзирава и контролира местата за лишаване от свобода;

и да изпълнява други предвидени в закона функции.

Прокурорите подлежат на контрола на магистратите от Върховния съд и на прокурорите от по-висш ранг, според предвиденото в закона.

Съдии

Организация

Правораздаването се извършва от съдилищата, съставени от редови съдии (τακτικοί δικαστές), които се ползват с функционална и лична независимост.

При изпълнението на задълженията си съдиите (δικαστές) се съобразяват само с Конституцията и законите и не са длъжни да се съобразяват с разпоредби, които противоречат на Конституцията.

Редовите съдии подлежат на контрола на съдиите от по-висш ранг и на главния прокурор и заместник-главния прокурор (Αντεισαγγελείς) към Върховния съд (Άρειος Πάγος), според предвиденото в закона.

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на съдийска дейност.

Не съществува специално посветен на съдийската професия уебсайт. Информацията, свързана с тяхната дейност, се съхранява от Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека.

Организация на юридическите професии: Адвокати

Адвокати

В Гърция адвокатите (δικηγόροι) са неплатени държавни служители, които не е задължително да се специализират в определена област.

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на адвокатска дейност.

В Гърция има 63 адвокатски колегии (δικηγορικοί σύλλογοι) – по една по седалището на всеки първоинстанционен съд (πρωτοδικείο).

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека надзирава всички адвокатски колегии в страната.

Бази данни с правна информация

Информацията е достъпна на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецАтинската адвокатска колегия, но достъпът е ограничен до членовете на съответната колегия.

Юристи/юрисконсулти

В Гърция адвокатите действат и като юрисконсулти (νομικοί σύμβουλοι).

Бази данни с правна информация

Информацията е достъпна на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецАтинската адвокатска колегия, но достъпът е ограничен до членовете на съответната колегия.

Нотариуси

Нотариусите (συμβολαιογράφοι) са неплатени държавни служители, чието основно задължение е да съставят и съхраняват учредителни или удостоверителни документи или документи, доказващи съдържанието на сделки и изявления, когато съставянето на такива документи е задължително по закон или когато страните желаят да им придадат доказателствена сила на публичен документ.

В Гърция нотариусите не се специализират в определена област.

С президентски указ се определя поне по една позиция за нотариус по седалището на всеки районен съд (ειρηνοδικείο).

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на нотариална дейност.

В Гърция има 9 нотариални камари (συμβολαιογραφικοί σύλλογοι), които действат по седалището на всеки апелативен съд (εφετεία).

Нотариалните камари се контролират от Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека.

Информация за професията нотариус може да намерите на официалния уебсайт на Връзката отваря нов прозорецГръцката нотариална камара (Συντονιστική Επιτροπή Συμβολαιογραφικών Συλλόγων Ελλάδας) и в Европейския указател на нотариусите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъвета на нотариатите на Европейския съюз (CNUE).

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебните изпълнители(δικαστικοί επιμελητές) са неплатени държавни служители.

Съдебният изпълнител е отговорен за:

а) връчването на съдебни и извънсъдебни документи;

б) принудителното изпълнение на изпълнителните основания, посочени в член 904, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс, а именно а) окончателните съдебни решения и решенията на гръцките съдилища, обявени за подлежащи на предварително изпълнение, б) арбитражните споразумения, в) протоколите от заседанията на гръцките съдилища, съдържащи спогодба или определение на съда за разноските, г) нотариалните документи, д) платежните нареждания, издадени от гръцки съдии, и „заповедите за отчуждаване“, е) чуждестранните актове, обявени за изпълняеми, ж) заповедите и актовете, признати по закон за изпълняеми; и

в) изпълнението на други предвидени в закона функции.

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на дейност от съдебните изпълнители.

В Гърция има 8 сдружения на съдебните изпълнители (σύλλογοι δικαστικών επιμελητών).

Съдебни секретари

Министерството на правосъдието, прозрачността и правата на човека определя условията за упражняване на дейност от служителите на гръцките съдилища.

Съдебни изпълнителиPDF(378 Kb)en

Съдебни секретари (376 KB)PDF(379 Kb)en

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецАтинска адвокатска колегия

Връзката отваря нов прозорецПирейска адвокатска колегия

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието, прозрачността и правата на човека

Връзката отваря нов прозорецГръцка нотариална камара

Връзката отваря нов прозорецНотариална камара на Солун

Последна актуализация: 25/06/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Испания

В Испания юридическа професия е тази, за чието упражняване е необходима специално юридическо образование, тъй като се практикува в сферата на приложение на правото.

Съдии и старши съдии

Прокурори

Съдебни секретариати

Адвокати

Юрисконсулти

Нотариуси

Регистри

Правни представители

Graduados sociales (съветници по трудовоправни въпроси и въпроси, свързани със социалното осигуряване)

Юридически професии - въведение

В Испания юридическа професия е тази, за чието упражняване е необходима специално юридическо образование, тъй като се практикува в сферата на приложение на правото.

Основните професии за юристи в Испания са прокурор (Fiscales), съдия и магистрати (Jueces and Magistrados), адвокат (Abogados), нотариус, съдебен секретар, служители по вписванията в поземления и търговския регистър и съдебен представител (Procuradores).

Съдии и старши съдии

Организация

Правосъдието, което произтича от народа, се раздава от името на краля от съдии и магистрати, които съставляват съдебната власт. Те са единствените, които могат да раздават правосъдие, като се произнасят с решения и следят за изпълняването на присъдите.

Съдиите и магистратите са независими от другите държавни власти и са единствено подвластни на Конституцията и на закона.

Достъпът до юридическото образование се основава на принципа на способностите и качествата. Процесът на подбор гарантира обективността и прозрачността, равните възможности за достъп на всички граждани, които отговарят на необходимите условия и притежават необходимите качества, както и годността и необходимата професионална подготовка за изпълняването на правораздавателните функции.

Съгласно Органичния закон за съдебната власт съдебната власт се дели на три категории:

  • Магистрат във Върховния съд (Magistrado del Tribunal Supremo)
  • Магистрат във висшите съдилища (Magistrado)
  • Съдия (Juez)

В количествено отношение най-много кандидати има за категорията на съдиите, за които Органичният закон за съдебната власт предвижда системата на конкурс между завършили висше юридическо образование и курс в Съдебния институт (Escuela Judicial).

Освен това, в по-редки случаи кариерата в съдебната система може да започне като магистрат (Magistrado) и магистрат във Върховния съд (Magistrado del Tribunal Supremo).

Магистратите във Върховния съд се назначават от Генералния съвет на съдебната власт измежду магистрати с над 15 години стаж, от които 10 като магистрат. 1/5 от магистратите във Върховния съд се назначават измежду адвокати с призната компетентност и минимум 15-годишен опит.

Функции и задачи

Съдилищата и трибуналите упражняват своята компетентност само в случаите, в които Органичният закон за съдебната власт или друг закон им е предоставил такава.

За да научите повече за различните юрисдикции, вижте „Съдилищата в Испания“.

При упражняването на правораздавателната власт, съдиите и магистрите са независими от всички съдебни органи и от управляващите органи на съдебната власт.

Съдиите и магистрите носят наказателна и гражданска отговорност в случаите и по начина, установен от закона, и дисциплинарна отговорност съгласно постановеното в Органичния закон за съдебната власт.

За допълнителна информация вижте уебсайта на Връзката отваря нов прозорецГенерален съвет на съдебната власт.

Прокурори (Fiscales)

Организация

Прокуратурата (Ministerio Fiscal) е важен орган със собствена юридическа правосубектност и функционална независимост в рамките на съдебната власт, който изпълнява задачите си с помощта на собствени служби, следвайки принципите на единство в действията и йерархична зависимост, като се ръководи в своята дейност от законността и безпристрастието.

Главният прокурор (Fiscal General del Estado) изпълнява длъжността на ръководител на прокуратурата и нейните подразделения на цялата територия на Испания. Той издава необходимите заповеди и инструкции на служителите и на вътрешните органи на тази институция и се занимава главно с управлението и контрола върху работата на прокуратурата.

Прокурорите са държавни служители, подбрани чрез конкурс, като всички са с висше юридическо образование и доктори по право. Те зависят органично от Главната прокуратура (Fiscalía General del Estado) и от съответните прокуратури в автономните области.

Функции и задачи

Член 124 от Конституцията на Испания от 1978 г. гласи, че „прокуратурата, без да засяга функциите, възложени на други органи, има задачата да извършва дейност в областта на правосъдието в защита на законността на правата на гражданите и на обществените интереси под покровителството на закона, служебно или по молба на заинтересованите лица, да бди за независимостта на съдилищата и да се стреми към задоволяване на социалните интереси“.

Основните ѝ функции са следните:

  • Да следи за ефективното изпълнение на правораздавателните функции в съгласие със закона и в рамките на установените срокове и законни изисквания, като упражнява съответните действия, процедури и използва необходимите средства за това.
  • Да участва в наказателни дела, като изисква от съдебните власти предприемането на необходимите предохранителни мерки и извършва разследване за изясняване фактите.
  • Да участва в гражданските дела, определени от закона, когато е ангажиран публичния интерес, или когато се засягат интересите на малолетни, уязвими лица или инвалиди, докато не станат налични нормалните механизми на представляване.
  • По отношение на наказателната отговорност на малолетните, да изпълнява функциите, които ѝ се възлагат от специфичното законодателство, като насочва действията си към охраняване на висшия интереси на малолетното лице.

За допълнителна информация вижте уебсайта на Връзката отваря нов прозорецГлавна прокуратура.

Съдебни секретариати

Организация

Съдебните секретариати са висш орган в съдебната административна система. Те са съставени от държавни служители на Министерството на правосъдието, действащи в качеството на орган със собствени правомощия.

Съдебните секретари трябва да притежават диплома по право и да издържат конкурс, след което трябва да преминат обучение в Центъра по правни науки (Centro de Estudios Jurídicos), в който също се влиза след успешното полагане на изпит.

Съдебните секретари са включени в структурата на Министерството на правосъдието, подчинени са на съдебните администратори (Secretario de Gobierno) при висшите съдилища и на практика подлежат на спазването на същите правила за несъвместимост на изпълняване на функциите и забрани като съдиите.

Функции и задачи

При изпълнението на функциите си съдебните секретари трябва да гарантират, че всички решения на съдиите или съдилищата, за които отговарят, се изпълняват. Те трябва винаги да спазват принципите на законност и безпристрастност, на автономност и независимост при извършването на съдебно заверяване и принципите на единство в действията и йерархична зависимост при изпълнението на всички останали функции.

Съдебните секретари отговарят за документацията и оформянето на преписките. Те трябва да вписват всички съдебни решения в преписките и гарантират също така за правилното протичане на производството и за ръководенето на съдебния персонал. Освен това те отговарят за сътрудничеството с други органи и публични администрации, по-конкретно за организирането на човешките и материалните ресурси и за изготвянето на съдебната статистика.

За повече информация за съдебния персонал в Испания:

Организация на юридическите професии

Адвокати

Адвокатската професия е свободна и независима професия за предоставяне на услуги на обществото. Адвокатите не са държавни служители и упражняват дейността си при режим на свободна и лоялна конкуренция (член 1 от Статута на испанските адвокати — Estatuto General de la Abogacía Española).

Функцията на адвокатите е преди всичко воденето на защитата на страните във всякакви съдебни процеси, даването на консултации и юридически съвети и представляването на техните клиенти, освен ако закона не предвижда това да бъде извършвано от други професии.

За да се изпълняват функциите на адвокат е необходимо:

  • Кандидатът да е с испанска националност или с националност на друга държава членка на Европейския съюз или на Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 г.
  • Да бъде пълнолетен и да не е лишен от правото да упражнява професията на адвокат.
  • Да е придобил права на адвокат или да има испанска диплома за завършено висше образование със специалност „Право“(в случаите, които не се уреждат от Закон 30/2006 от 30 октомври 2006 г. за упражняването на професията на адвокат или правен представител и свързаните с него подзаконови актове) или еквивалентна чуждестранна диплома, официално призната в съответствие с действащите норми.
  • Да е член на адвокатската колегия (Colegio de Abogados) в района, в който е неговото единствено или основно местопребиваване, за да може да упражнява професията си на цялата територия на страната.

Адвокатските хонорари се заплащат според предоставените услуги като фиксирана сума, периодични вноски или хонорари на час. Размерът на хонорарите може да се договори свободно между клиента и адвоката, като се спазва етичният кодекс и не се извършва нелоялна конкуренция.

За допълнителна информация вижте уебсайта Връзката отваря нов прозорецГенерален съвет на испанската адвокатура.

Бази данни с правна информация

Безплатен ли е достъпът до базите данни с правна информация?

Да, достъпът е безплатен.

Юрисконсулти

Вижте раздел „Адвокати“.

Нотариуси

Организация, функции и задачи

Нотариусите изпълняват две неразделими роли: те са публични длъжностни лица и професионални юристи, чиято основна публична функция е да удостоверяват частни правни сделки и други извънсъдебни документи; те изготвят тези документи в съответствие с желанието на страните и със закона, който трябва да проверяват и тълкуват, като информират страните за неговите последствия.

Ролята на нотариуса като публично длъжностно лице означава, че съставени или заверени от него (нотариални актове – escrituras publicas; търговски договори – pólizas mercantiles; или заверени копия – testimonios) имат специални съдебни и извънсъдебни правни последици, в зависимост от вида на документа.

Всички аспекти от ролята и задачите на нотариусите в Испания са стриктно уредени (назначават се от Министерството на правосъдието, получават права след издържан конкурс, строго определена бройка, заплащане под формата на такси, определени от правителството, пенсиониране, дисциплинарни мерки). Кариерното развитие се основава на професионалния стаж или на конкурси за нотариуси, организирани от Министерството на правосъдието.

Само завършилите с магистърска или докторска степен по право могат да вземат участие в конкурсите за нотариуси.

Нотариусите са групирани в нотариални камари (Colegios Notariales), по една за всяка автономна област, които се координират от Генералния съвет на нотариусите (Consejo General del Notariado), на който държавата е делегирала определени надзорни правомощия.

Нотариусите зависят непосредствено от Министерството на правосъдието и неговата Главна дирекция на регистрите и нотариусите (Dirección General de los Registros y del Notariado), чиято задача е да инспектира и наблюдава нотариусите.

За допълнителна информация вижте сайта Връзката отваря нов прозорецГенерален съвет на нотариусите в Испания.

Други юридически професии

Регистри

Поземленият регистър, търговският регистър и регистърът за движимата собственост представляват публични регистри, съдържащи определени права, инструменти или актове с правно действие erga omnes, което позволява да се поддържа презумция, че информацията е законосъобразна, правилна, пълна и достоверна. Това означава, че не са необходими допълнителни гаранции (нотариални актове, обезпечения и т.н.), за да се докаже съществуването на правата. Така се създава по-сигурна и икономична по отношение на разходите система, тъй като се изисква заплащането само на еднократна такса, и се поражда непосредствен и постоянен правен ефект.

Служителите по вписванията в трите регистъра са едновременно публични длъжностни лица и юристи: на своя собствена отговорност те извършват определени публични функции, предоставени им от закона, по-специално в областта на ипотечното, търговското и административното право. В качеството им на публични длъжностни лица по Закона за ипотеките (Ley Hipotecaria), те действат по правомощия, поверени им по силата на административното право.

Държавата определя всички въпроси, свързани с получаване на право на упражняване на професията на нотариус, техния брой, дисциплинарни мерки и условията за пенсиониране. За да станат служители по вписванията, притежаващите магистърска или докторска степен по право трябва да се явят на конкурс, организиран от държавата.

Заплащането им е под формата на такси, определени от държавата.

Служителите по вписванията от трите регистъра са обединени в Националната колегия на служителите по вписванията в Испания (Colegio Nacional de Registradores de España), на която държавата е възложила някои контролни функции при упражняването на професията.

Служителите по вписванията от трите регистъра зависят непосредствено от Министерството на правосъдието и неговата Главна дирекция на регистрите и нотариусите (Dirección General de los Registros y del Notariado), която е отговорна за проверките и наблюдението над регистрите.

Служителите по вписванията в регистрите изпълняват следните функции: класификация на документите, които са подадени за вписване в регистрите, предоставяне на консултации на гражданите по въпроси, свързани с вписването и предоставянето на публичен достъп до вписаните данни, контрол, когато е необходимо, на законния интерес на лицата, които подават молби за достъп до данните и извършване на необходимото за защитата на чувствителни данни.

За допълнителна информация вижте сайта на Връзката отваря нов прозорецНационалната колегия на служителите по вписванията в Испания.

Правни представители

Правните представители (procuradores) представляват правата и интересите на страните в съда, чрез правомощията, които са им предоставени за тази цел, като обезпечават достоверността в общуването между съда и страните и изпълняват всяко друго задължение, отредено им от закона.

За да упражнява тази професия дадено лице трябва да притежава съответните права (чието придобиване е уредено със Закон 34/2006 от 30 октомври 2006 г. за упражняването на професията на адвокат или правен представител), да е регистрирано в Колегията на правните представители (Colegio de Procuradores), да предостави гаранция и да положи клетва или обещание.

Правните представители функционират под контрола на Колегията на правните представители, чийто управителен съвет отговаря за законосъобразното упражняване на професията.

Услугите на правните представители се заплащат по предварително одобрени от Министерството на правосъдието тарифи.

За допълнителна информация вижте сайта Връзката отваря нов прозорецГенерален съвет на правните представители в Испания.

Graduados sociales (съветници по трудовоправни въпроси и въпроси, свързани със социалното осигуряване)

Graduado Social е съветник по трудовоправни въпроси и въпроси, свързани със социалното осигуряване, и може да се явява в съда.

Те могат да се явяват в производства пред първоинстанционни и второинстанционни съдилища и да обжалват съдебни решения. За да се подаде жалба пред Върховния съд обаче е необходимо присъствието на адвокат.

В Испания има над 25 000 такива съветници, които предоставят консултации както на фирми, така и на техните служители.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецГЛАВНА ПРОКУРАТУРА НА ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецНАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА СЪДЕБНИТЕ СЕКРЕТАРИ В ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА ИСПАНСКАТА АДВОКАТУРА

Връзката отваря нов прозорецГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА ПРАВНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА НОТАРИУСИТЕ В ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецНАЦИОНАЛНА КОЛЕГИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ ПО ВПИСВАНИЯТА В ИСПАНИЯ

Връзката отваря нов прозорецГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИИТЕ НА GRADUADOS SOCIALES В ИСПАНИЯ

Последна актуализация: 12/03/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Франция

Тук ще намерите преглед на различните юридически професии.

Юридически професии — въведение

Съдии

Организация

Професионалните магистрати са съдиите (magistrats du siège) и прокурорите (ministère public или magistrats du parquet). Съдиите често са наричани „заседаващи съдии“ (magistrats du siège), а прокурорите са известни като „стоящи съдии“ или „съдии, стоящи на паркета“ (т.е. наравно с противната страна) (magistrats du parquet).

Съдиите решават съдебните спорове, които са отнесени до тях, а прокурорите представлява интересите на обществото и изискват прилагането на закона. Статутът на магистратите се урежда с Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 22 декември 1958 г., което има силата на устройствен закон (loi organique) по отношение на статута на магистратурата. Всеки магистрат може да бъде назначаван в различни етапи от своята кариера като съдия или като прокурор. Това е принципът за обща принадлежност към съдебната власт (член 1), който беше препотвърден от Конституционния съвет, по-специално с решението си от 11 август 1993 г. По силата на член 66 от Конституцията всички магистрати са част от съдебната власт, която е пазителка на личните свободи. Съществуват обаче известни различия в техния статут, изразяващи се в това, че съдиите не са организирани в йерархично подчинение на горестоящия орган и се ползват от гаранция за несменяемост, т.е. те не могат да бъдат премествани без тяхно съгласие.

По-голямата част от магистратите се назначават с конкурсен изпит. За да преминат първия конкурсен изпит, на който се допускат студенти, кандидатите трябва да притежават диплома, удостоверяваща поне 4-годишно обучение след средно образование (магистърска степен). Кандидатите, издържали конкурса, се назначават като младши съдии (auditeurs de justice) и преминават същото обучението, което се осигурява от Националния институт на правосъдието (École nationale de la magistrature — ENM). Съществуват също възможности за пряко влизане в магистратската професия. След завършване на ENM младшите съдии се назначават с наредба (décret) към определен съд.

Освен основните си съдебни функции ръководителите на съдилищата и прокуратурите от първа (председател и прокурор) и втора инстанция (първи председател и главен прокурор) изпълняват и административни функции, например разпределяне на делата.

Към 1 януари 2009 г. броя на магистратите беше 8 090, като 7 769 от тях бяха в съдилищата и прокуратурите от първа инстанция.

Висш съдебен съвет

Разпоредбите относно Висшия съдебен съвет (ВСС) (Conseil supérieur de la magistrature) са предвидени в член 65 от Конституцията. С конституционния закон от 23 юли 2008 г. беше изменен съставът на ВСС и неговите правомощия по отношение на назначенията и беше предвидена възможността за сезирането му от частни лица. Понастоящем президентът на републиката вече не е член на ВСС.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, се оглавява от първия председател на Върховния касационен съд. Освен него то включва петима съдии и един прокурор, един съдия от Върховния административен съд (Conseil d’Etat), определен от този съд, един адвокат (avocat), както и шест квалифицирани специалисти, които не са представители нито на парламента, нито на общите съдилища, нито на административните съдилища. Президентът на републиката, председателят на Националното събрание (Assemblée nationale) и председателят на Сената назначават по двама членове, притежаващи съответната квалификация.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите, се оглавява от главния прокурор (procureur général) към Върховния касационен съд. Освен него то включва петима прокурори и един съдия, както и един съдия от Върховния административен съд, адвоката и шестимата квалифицирани специалисти, посочени по-горе.

Отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите, прави предложения за назначаване на съдии във Върховния касационен съд, на първите председатели на апелативните съдилища (cours d’appel) и на председателите на окръжните съдилища (tribunaux de grande instance). Останалите съдии се назначават единствено с одобрението на ВСС.

Това отделение на Висшия съдебен съвет действа като дисциплинарен съвет по отношение на съдиите. В това си качество то включва съдията, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на прокурорите.

Отделението на Висшия съдебен съвет, компетентно по отношение на прокурорите, дава становище относно назначенията на прокурорите и относно дисциплинарните мерки, които им се налагат. В този случай освен членовете, посочени в член 65, алинея 3, то включва и прокурора, който е в състава на отделението на ВСС, компетентно по отношение на съдиите.

Прокуратура

Организация

Прокуратурата се представлява от прокурорите, които са длъжни да защитават интересите на обществото, което представляват, като следят за прилагането на закона.

С изключение на главната прокуратура (parquet général) към Върховния касационен съд, която заема особено място, прокуратурата във Франция представлява йерархична пирамида „под ръководството на министъра на правосъдието“. В този смисъл член 30 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че министърът на правосъдието провежда политиката в областта на наказателното преследване, определена от правителството. Той следи за нейното последователно прилагане на територията на страната. За тази цел министърът дава общи указания на прокурорите по отношение на действията по наказателно преследване.

Към всеки окръжен съд има прокуратура, ръководена от окръжен прокурор (procureur de la République) и съставена от няколко магистрата, които са му йерархично подчинени. Окръжният прокурор организира дейността на своята служба, като разпределя задачите и отговорностите между помощник прокурорите (procureurs adjoints), заместник-прокурорите (vice-procureurs) и редовите прокурори (substituts). От своя страна всеки окръжен прокурор изпълнява функциите си под контрола и ръководството на главния прокурор.

Въпреки тази йерархична структура прокуратурата се разглежда като неделимо цяло, в рамките на което редовният прокурор не се нуждае от делегиране на права от своя горестоящ, за да изпълнява задачите си, и всяко негово действие задължава прокуратурата като цяло.

Роля и правомощия

Правомощията на прокуратурата са свързани основно с наказателното преследване. Тя ръководи разследванията и предприема или нарежда да се предприемат необходимите действия за преследване на престъпленията. Освен това прокуратурата преценява какви действия следва да се предприемат по наказателните дела (напр. образуване на досъдебно производство (ouverture d’une information judiciaire), предаване на съд (renvoi devant une juridiction de jugement) или прекратяване на производство (classement sans suite). Прокуратурата се явява задължително в съдебното заседание, като прокурорът излага свободно устни съображения (във връзка с фактите, личността на обвиняемия и наказанието), които счита за най-уместни за доброто правораздаване. Освен това прокуратурата отговаря за изпълнението на наказанията.

Прокуратурата отговаря и за защитата на малолетните и непълнолетните лица, намиращи се в опасност, и има някои правомощия в областта на гражданското право (свързани например с промяната на гражданското състояние на лицата), административното право (например в областта на ресторантьорството, периодичните издания или директния маркетинг) и търговското право (например в областта на производствата по несъстоятелност).

Ролята и правомощията на съдиите са разгледани подробно на страницата за обикновените съдилища.

Непрофесионални съдии (juges non professionnels)

Мирови съдии

Създадени със закона за устройство на съдебната система (loi d’orientation et de justice) от 9 септември 2002 г., допълнен от Закон № 2005-47 от 26 януари 2005 г., мировите съдии (juges de proximité) се назначават с наредба, след одобрението на ВСС, за срок от 7 години, който не подлежи на подновяване. С няколко изключения техният статут е уреден с Постановление (ordonnance) № 58-1270 от 2 декември 1958 г., посочено по-горе.

Те изпълняват някои от функциите на магистратите в общите съдилища. По граждански производства те могат да се произнасят по исковете за вземания и за движимо имущество на стойност до 4 000 EUR, с изключение на исковете, подсъдни на районния съд (tribunal d’instance). По наказателни производства те имат правомощия да се произнасят по дребни престъпления (contraventions), които попадат в първите четири степени, да заседават в качеството си на членове (assesseurs) на наказателния съд, който се произнася по престъпни деяния със средна степен на обществена опасност (tribunal correctionnel), и да одобряват наказания, постигнати съгласно извънсъдебно споразумение между прокуратурата и обвиняемия (composition pénale).

Към 1 януари 2013 г. броят на тези съдии беше 452.

Съдии в трудовите съдилища

Съдиите в трудовите съдилища (les conseillers prud’hommes) се избират на всеки пет години. Изборът на съдиите се извършва по колегии (съставени от работодатели и работници) и секции (в областта на селското стопанство, промишлеността, търговията, управлението и други дейности), с пропорционално представителство, въз основа на система от затворени списъци, без обединяване в една бюлетина или преференциален вот. Кандидатите трябва да бъдат френски граждани на възраст 21 или повече навършени години, да не са осъждани на забрана, отнемане или лишаване по отношение на техните граждански права.

Право да гласуват имат всички работници и работодатели, навършили 16 години, които упражняват търговска или трудова дейност или са сключили договор за стаж, или които са безработни не по свое желание.

Членове на съдилища по социално-осигурителни спорове

Членовете на съдилищата по социално-осигурителни спорове (tribunaux des affaires de la sécurité sociale) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, в чийто съдебен район се намират, от списък, представен за съответния съд от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване, след представяне на кандидатури от най-представителните професионални организации.

Членове на съдилища по спорове за нетрудоспособност

Членовете на съдилищата по спорове за нетрудоспособност (tribunaux du contentieux de l’incapacité) се назначават за срок от три години от първия председател на апелативния съд, в чийто съдебен район се намират, от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване от списъци, изготвени след представяне на кандидатури от най-представителните професионални организации.

Членове на съдилища за непълнолетни

Членовете на съдилищата за непълнолетни (tribunaux pour enfants) се назначават за срок от четири години от министъра на правосъдието. Те трябва да бъдат избрани въз основа на своя интерес и компетентност в областта на благоденствието на децата. Членовете на всеки съд за непълнолетни се избират от списък с кандидати, представен от първия председател на апелативния съд.

Членове на съдилища за земеделски земи

Членовете на съдилищата за земеделски земи (tribunaux paritaires des baux ruraux) включват еднакъв брой наемодатели, които не са наематели, както и наематели, които не са наемодатели. Те се избират измежду останалите от списъци с кандидати, които са изготвени от комитет за изготвяне на избирателни списъци и са окончателно определени от префекта на департамента (département).

Съдии в търговските съдилища

Съдиите в търговските съдилища (tribunaux de commerce), известни още като „juges consulaires“, са търговци — доброволци, избрани от други търговци.

Те се избират чрез двуетапна изборна процедура, предвидена в членове L. 723‑1—L. 723‑14 и R. 723‑1—R. 723‑31 от Търговския кодекс.

Участващите във втория етап гласоподаватели са действащи съдии, бивши съдии и делегирани представители на търговци. Самите делегирани представители (délégués consulaires) са търговци, които се избират за срок от пет години с единствена цел да участват при избора на съдии в търговските съдилища

Съдиите се избират за първоначален срок от две години, а след това за срок от четири години. Те не могат да служат повече от четири последователни мандата. Всеки съдия, който е служил четири последователни мандата, няма право да заема длъжността една година след края на последния мандат.

Изборите за заемане на вакантните места в търговските съдилища се провеждат всяка година през първата половина на месец октомври.

Съдебни секретари

Секретарят на съда (greffier) е специалист в рамките на съдебното производство. Той подпомага съдията или съдиите при изготвяне на съдебните документи и има задължението, когато законът го изисква, да заверява и удостоверява, под страх от нищожност, съдебни актове.

Секретарят на съда работи съвместно със съдията, като му помага в подготвянето на делата за разглеждане и при проучване на документите. Той също така може да посреща и информира посетителите в залата и да води професионално обучение в Националното училище за подготовка на съдебни секретари (École nationale des greffes).

По-голямата част от функциите на съдебния секретар се упражняват в различни служби на съдилищата. В зависимост от значимостта и организацията на съда, секретарят може да има ръководни функции като ръководител или заместник-ръководител на съдебния секретариат или като ръководител на служба.

Адвокати

Адвокатите (avocats) са служители на съда и упражняват своята професия свободно и независимо. Статутът на адвокатската професия се урежда основно от Закон (loi) № 71-1130 от 31 декември 1971 г., с който се реформират определени съдебни и юридически професии, както и от Наредба (décret) № 91‑1197от 27 ноември 1991 г., с която се структурира професията на адвоката. Със Закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г. за изменение на закона от 1971 г. и наредбите за неговото прилагане се създава новата професия на адвоката (avocat), при което бяха обединени съществуващите професии на адвокат (avocat) и юридически съветник (conseil juridique).

При ежедневното упражняване на своята дейност адвокатите съветват и представляват клиенти.

Съгласно раздел 4, параграф 1 от закона от 31 декември 1971 г. адвокатите имат квази-монополно положение по отношение на съдействието и представителството на страните, завеждането на дела и явяването пред съда, съдебните органи и всички дисциплинарни съдилища.

Не съществува национално сдружение на адвокатите, тъй като те желаят да запазят справедливото представителство на всички адвокатски колегии. Адвокатите във Франция и отвъдморските територии са обединени в 161 адвокатски колегии (barreaux), всяка от които е установена към окръжен съд (tribunal de grande instance), оглавява се от председател (bâtonnier) и се ръководи от адвокатски съвет (conseil de l’ordre), който разглежда всички въпроси, засягащи упражняването на професията, за да гарантира спазването на задълженията на адвокатите, както и да защитава техните права.

Висшият адвокатски съвет (Conseil national des barreaux — ВАС), създаден със закона от 31 декември 1990 г. (раздел 15), е орган, осъществяващ дейност в полза на обществото (établissement d’utilité publique), и има статут на юридическо лице. Той има за задача да представлява адвокатската професия пред публичните органи и да осигурява хармонизирането на правилата и практиките на професията.

Висшият адвокатски съвет разполага с уебсайт, който предоставя всеобщ безплатен достъп до информация относно организацията на професията, актуални въпроси, свързани с нея, както и указател на всички адвокати, членуващи във френските адвокатски колегии. По-голямата част от големите адвокатски колегии разполагат със собствени уебсайтове, които предоставят свободен и безплатен достъп за всички. Техните адреси фигурират в указателя на адвокатските колегии, който е достъпен на уебсайта на ВАС.

Адвокатите към двете върховни съдилища на Франция — Върховния административен съд и Върховния касационен съд, представляват отделна професионална група: те са държавни служители, назначени на длъжност със заповед на министъра на правосъдието, и имат монопол на представителството, когато страните трябва да бъдат представени пред върховните съдилища. Техният статут се урежда основно от постановлението (ordonnance) от 10 септември 1817 г., с което се създава колегията на адвокатите към Върховния административен съд и Върховния касационен съд, Наредба (décret) № 91-1125 от 28 октомври 1991 г. относно условията за достъп до тази професия, както и Наредба (décret) № 2002‑76 от 11 януари 2002 г. относно дисциплинарните разпоредби, уреждащи професията.

С постановление (ordonnance) от 10 юли 1814 г. броят на адвокатите, назначавани към върховните съдилища, е определен на 60. Въпреки това с наредба (décret) от 22 април 2009 г. понастоящем на министъра на правосъдието се дава възможност да прави нови назначения на адвокати към върховните съдилища въз основа на добро правораздаване, и по-специално като се вземат предвид промените в натовареността във връзка с делата, разглеждани от тези съдилища.

Адвокатите от върховните съдилища формират независима колегия, начело на която стои председател, подпомаган от 11-членен адвокатски съвет. Този орган изпълнява дисциплинарни и представителни функции, свързани с професията.

По-подробна информация е представена на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецадвокатската колегия към Върховния административен съд и Върховния касационен съд.

Съществува ли база данни в тази област?

Съществува база данни, поддържана от Висшия адвокатски съвет, в която са включени списъците на адвокатите, членуващи в една от адвокатските колегии във Франция.

Достъпът до тази информация безплатен ли е?

Достъпът до тази база данни на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецВисшия адвокатски съвет е безплатен.

Нотариуси

Организация

Нотариусът (notaire) е държавен служител, който се назначава със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. Независимо от това нотариусите упражняват свободна професия. Техният статут се урежда главно от закона (loi) от 25 вантоз (Ventôse), година XI (дата съгласно френския републикански календар), от Постановление (ordonnance) № 45‑2590 от 2 ноември 1945 г., Наредба (décret) № 45-0117 от 19 декември 1945 г. относно организацията на професията на нотариус, Наредба (décret) № 73-609 от 5 юли 1973 г. относно професионалната подготовка и условията за достъп до професията на нотариус и Наредба (décret) № 78-262 от 8 март 1978 г., с която се определят тарифите за нотариалните такси.

Професията е организирана в нотариални камари по департаменти (départements) и в съвети на регионално ниво, които отговарят за регулирането и дисциплинарните мерки по отношение на нотариусите в тяхната юрисдикция. Нейният представителен орган пред правителството на национално ниво е Висшият нотариален съвет (Conseil supérieur du notariat).

Освен своята представителна роля пред публичните органи Висшият нотариален съвет има задачата да предотвратява и помирява при спорове от професионален характер между нотариуси от различни регионални съвети. Връзката отваря нов прозорецВисшият нотариален съвет разполага с уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на нотариусите и камарите, както и на съветите по департаменти (départements) и региони.

Роля и правомощия

Нотариусите имат правомощието да издават заверени документи с изпълнителна сила, без да е необходимо съдебно решение.

Те също така са натоварени с мисията на съветници на физически лица и предприятия, независимо дали във връзка с изготвянето на официални документи или не, и освен основната си дейност могат да участват в управлението на имущество или сделки с недвижими имоти.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебният изпълнител (huissier de justice) е държавен служител, назначаван със заповед (arrêté) на министъра на правосъдието. Независимо от това съдебните изпълнители упражняват свободна професия. Техният статут се урежда главно със закона (loi) от 27 декември 1923 г., Постановление (ordonnance) № 45-2592 от 2 ноември 1945 г., Наредба (décret) № 56-222 от 29 февруари 1956 г. и Наредба (décret) № 75-770 от 14 август 1975 г.

Само съдебните изпълнители имат право да връчват съдебни документи и да привеждат в изпълнение съдебни решения, както и документи и актове за принудително изпълнение. Освен това те могат да изготвят констативни протоколи по поръчение на съдилищата или по молба на физически частни лица. Също така наред с основната си дейност те имат възможност да упражняват допълнителните функции на посредници, управители на имоти или застрахователни агенти, след като предварително са уведомили своята регионална камара на съдебните изпълнители и главния прокурор (procureur général) в апелативния съд за техния район.

Съдебните изпълнители получават възнаграждения по тарифа, включена в Наредба (décret) № 96-1080 от 12 декември 1996 г., за предприетите съдебни действия по гражданските и търговски дела в рамките на тяхната компетентност.

Професията се представлява от камари по департаменти (départements) и региони в съдебния район на всеки апелативен съд. Освен това цялата професия се представлява пред публичните органи от национална камара, която регулира споровете между камарите и също така между съдебни изпълнители, които не принадлежат към една и съща регионална камара. Връзката отваря нов прозорецНационалната камара на съдебните изпълнители разполага с уебсайт с безплатен достъп, на който са представени основните характеристики на професията и е публикуван указател на съдебните изпълнители.

Други съдебни служители

Секретарите на търговските съдилища (greffiers de tribunaux de commerce) са държавни служители, чиято основна функция е да подпомагат членовете на търговския съд в съдебните заседания и председателя на този съд при изпълнение на неговите административни задачи. Те ръководят секретариата на Съда и следят за правилното поддържане на търговския и дружествен регистър (registre du commerce et des sociétés — RCS), както и други съдебни регистри и документи. Те издават преписи, полагат печата на Съда, отговарят за сумите, внесени в секретариата и оформят документи от регистрите и други официални документи в рамките на своята компетентност.

Тази професия се регламентира от членове L.741-1—R.741-1 от Търговския кодекс.

Професията е представена пред държавните органи от Националния съвет на секретарите в търговските съдилища (Conseil national des greffiers des tribunaux de commerce — CNGTC). Този орган осъществява дейности в полза на обществото (établissement d’utilité publique), има статут на юридическо лице и отговаря за защитата на колективните интереси на професията. Той организира началното и продължаващото обучение на съдебните секретари и персонала на секретариата и професионалните изпити, улеснява организирането на стажове и осигурява тяхното проследяване. По-подробна информация по тези въпроси е представена на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНационалния съвет на секретарите в търговските съдилища.

Юридически съветници/юрисконсулти към предприятия

Професията на юридически съветник (conseil juridique) беше обединена с тази на адвоката (avocat) със закон № 90-1259 от 31 декември 1990 г.

Адвокатите (juristes), които не практикуват като независими адвокати (avocats), а работят като юрисконсулти към предприятия, не са подчинени на специално професионално регламентиране.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецЮридически професии

Последна актуализация: 27/09/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница хърватски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Юридически професии - Хърватия

Практикуващи юристи в органите на правосъдието

Съдии (suci; ед. ч. sudac).

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

За съдия може да бъде назначено лице, което е хърватски гражданин.

За съдия в съд за простъпки (дребни престъпления) (prekršajni sud), общински (районен) съд (općinski sud), търговски съд (trgovački sud) или административен съд (upravni sud) може да бъде назначено лице, което е завършило Държавното училище за съдебни кадри (Državna škola za pravosudne dužnosnike).

За съдия в жупанийски (окръжен) съд (županijski sud), Висшия съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske), Висшия търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske) и Висшия административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне осем години.

За назначаване като съдия във Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske) се изисква лицето да е работило поне 15 години като съдебно длъжностно лице, адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия) или да е уважаван адвокат, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал/а чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.

Връзката отваря нов прозорецЗакон за съдилищата (Zakon o sudovima)

Връзката отваря нов прозорецЗакон за Държавния съдебен съвет (Zakon o državnom sudbenom vijeću)

Връзката отваря нов прозорецЗакон за възнагражденията на съдиите и другите съдебни кадри (Zakon o plaćama sudaca i drugih pravosudnih dužnosnika)

Съдебни служители

Броят на съдебните служители и на помощния персонал, който е необходим за изпълнението на професионални, канцеларски и технически задачи, се определя от министъра на правосъдието.

Назначаването на държавни служители и помощен персонал в съдилищата, тяхното възнаграждение и други права, задължения и отговорности, свързани с тяхната работа, както и тяхната отговорност за професионални нарушения, са уредени с наредбите за държавните служители и помощния персонал, както и от общите трудови наредби.

Свободни длъжности в съдилищата може да се попълват само с одобрението на министъра на правосъдието.

При наемането на съдебни служители и помощен персонал в даден съд трябва да се отчита представителството на лица, принадлежащи към националните малцинства.

Министърът на правосъдието утвърждава наредбите относно образователните изисквания за съдебните служители и помощния персонал, стажовете, условията за полагане на специализиран държавен изпит, учебния план и начина на полагане на този изпит, както и други свързани въпроси.

Министърът на правосъдието може да командирова съдебните служители в друг съд, когато служебните нужди го налагат. В съда може да има съдебни съветници (sudski savjetnici; ед. ч. sudski savjetnik) и старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici; ед. ч. viši sudski savjetnik).

Функциите на съдебен съветник може да изпълнява лице, което притежава университетска образователна степен по право и успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия.

За длъжността старши съдебен съветник или съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде определено лице, което притежава университетска образователна степен по право, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило поне две години като съдебен съветник, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или от лице, което е работило поне пет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.

За длъжността старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде определено лице, което е работило поне четири години като съдебен съветник, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило поне 10 години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.

Правомощия на съдебните съветници и старши съдебните съветници

Съдебните съветници и старши съдебните съветници участват в съдебните процеси и имат право да водят самостоятелно някои процесуални действия, да преценяват доказателства и да установяват факти.

На основание на такива процесуални действия съдебният съветник или старши съдебният съветник представя проект за решение на съдията, определен за случая от председателя на съда. Съдията приема решението по делото въз основа на този проект за решение. С одобрението на съдията съдебният съветник или старши съдебният съветник обнародва това решение.

В случай че съдията не приеме проекта, представен от съдебния съветник или старши съдебния съветник, той/тя лично разглежда производството.

Съгласно приложимите разпоредби на Закона за съдилищата съдебните съветници и старши съдебните съветници имат право да водят производства и да предлагат проекторешения, както следва:

  1. в граждански производства по спорове за плащане на паричен иск или обезщетение, когато разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK, и по търговски спорове, когато разглежданата сума не надвишава 500 000,00 HRK;
  2. по трудови спорове, произтичащи от колективни договори;
  3. административни спорове в дело по въпроси, по които се приема решение въз основа на окончателно съдебно решение в типов спор; дело срещу действие или бездействие на публичноправен орган, както и в административни спорове, при които разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK;
  4. в производства по изпълнителни дела;
  5. в производства по дела за уреждане на наследство;
  6. в производства по дела, отнасящи се до поземления регистър;
  7. в производства по дела за простъпки;
  8. в охранителни производства, с изключение на производства за лишаване от дееспособност, прекратяване на отношения на съсобственост, уреждане на граници и производства по Закона за семейството (Obiteljski zakon);
  9. в производства по дела за регистрация;
  10. в съкратени производства по дела за несъстоятелност;
  11. по отношение на разходите по съдебни производства.

Съдебните съветници и старши съдебните съветници имат право да действат и да вземат решения по-специално в производства, за които това е предвидено в специален законодателен акт.

В производства на втора инстанция и производствата, свързани с извънредни правни средства за защита, съдебните съветници и старши съдебните съветници докладват за хода по делото и изготвят проект за решението.

Стажант-съдия (sudački vježbenici; ед. ч. sudački vježbenik)

Всяка година Министерство на правосъдието определя броя на местата за стажанти в съдилищата в съответствие с финансирането, определено за целта в националния бюджет.

Условията за наемане на стажант-съдии в съдилищата, реда за уреждане на процедурата, продължителността на стажовете и мерките по тяхната организация са уредени с отделен закон.

Сътрудници-експерти (stručni suradnici; ед. ч. stručni suradnik)

Към персонала на съдилищата може да бъдат включени така също служители, които са завършили съответно професионално обучение или учебна програма с бакалавърска или магистърска университетска степен и притежават нужния професионален опит в области като дефектология, социология, образование, икономика, счетоводство и финанси или друга подходяща област.

Сътрудниците-експерти и помощник-експертите (stručni pomoćnici; ед. ч. stručni pomoćnik) помагат на съдиите в работата по делата, когато са необходими експертни познания.

Непрофесионални съдии (suci porotnici; ед. ч. sudac porotnik)

Като непрофесионален съдия може да бъде назначен пълнолетен хърватски гражданин, който отговаря на условията за заемането на тази позиция.

Непрофесионалните съдии се назначават с мандат от четири години и в края на този период може да бъдат преназначавани.

Ако няма назначен непрофесионален съдия при изтичането на мандата на действащ непрофесионален съдия, последният продължава да изпълнява своите задължения докато бъде извършено назначение.

Непрофесионалните съдии в общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища се назначават от окръжния съвет (županijska skupština) или — в случая на Загреб — от Градския съвет на Загреб (Gradska skupština Grada Zagreba) по предложение на общинския или градския съвет, професионални съюзи, организации на работодатели и Стопанската камара.

Непрофесионалните съдии във Върховния съд на Република Хърватия се назначават от хърватския парламент по предложение на министъра на правосъдието по такъв начин, че да бъдат представени всички окръзи.

Преди назначаването на непрофесионалните съдии е необходимо председателят на съответния съд да даде становището си относно предложените кандидати.

Директор на съдебната администрация (ravnatelj sudske uprave)

Съд с повече от 40 съдии може да има директор на съдебната администрация.

Отделни съдилища от различни инстанции и тип, които попадат в компетентността на жупанийски (окръжен) съд и които заедно имат повече от 40 съдии, може да имат общ директор на съдебната администрация, който да изпълнява свързаните с тези съдилища задачи. Съдилища, които имат общ директор на съдебната администрация, сключват договор за съвместно изпълнение на задачите, за които отговаря директорът на съдебната администрация.

Директорът на съдебната администрация отговаря за правилното и своевременно изпълнение на експертни, административни, технически и други задачи в съда, както следва:

  • следи за поддръжката на сградата, помещенията и работното оборудване на съда и инвестиционните дейности,
  • организира и координира изготвянето на годишния план за снабдяване в съответствие със закона и нуждите на съда,
  • носи отговорност за провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки,
  • следи стоковите и финансовите операции и изпълнява канцеларски и помощни технически задачи,
  • следи за използването на бюджетните и собствените ресурси на съда и упражнява контрол върху разходването им,
  • участва в изготвянето и осъществяването на проекти на съдебната администрация и контролира осъществяването на такива проекти,
  • следи за надлежното функциониране на компютърната система на съда и отговаря за това,
  • осигурява надлежното и своевременно представяне на статистически данни за работата на съда,
  • осъществява сътрудничество с местните и регионалните органи във връзка със закупуването на оборудване и осигуряването на ресурси за определени дейности на съдилищата,
  • изпълнява други задачи, възложени от председателя на съда.

Директорът на съдебната администрация отчита своята работа пред председателя на съда.

За заемане на длъжността директор на съдебната администрация кандидатът трябва да притежава университетска образователна степен по право или икономика и съответния опит в организационната и финансова дейност.

Съдебен секретар (tajnik suda)

Съд, в който работят повече от 15 съдии, може да има секретар. Съдебният секретар подпомага председателя на съда при изпълнението на задачите, свързани със съдебната администрация. За съдебен секретар може да бъде назначено лице с университетска образователна степен по право.

Като секретар на Върховния съд на Република Хърватия, Висшия търговски съд на Република Хърватия, Висшия административен съд на Република Хърватия и Висшия съд за простъпки на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което отговаря на условията за заемане на поста старши съдебен съветник в съответния съд.

Съдебният секретар отговаря за надлежното и своевременно изпълнение на канцеларската работа и други технически дейности в съда, както следва:

  • организира работата на съдебните служители и помощния персонал и носи отговорност за това,
  • следи и планира обучението на служителите и помощния персонал и контролира техните резултати,
  • със съгласието на председателя на съда взема решения по назначаването на съдебни служители и помощен персонал,
  • по поръчение от председателя на съда отговаря за молби и жалби от определени страни във връзка с работата на съда,
  • изпълнява други задачи, за които отговорност носи съдебната администрация и които са му/ѝ възложени от председателя на съда,
  • изпълнява други задачи, определени в специален законодателен акт.

Съдебният секретар отчита работата си пред председателя на съда.

Говорител на съда (glasnogovornik suda)

Съдът има говорител.

Говорителят на съда е съдия, съдебен съветник или лице, определено от председателя на съда в годишния работен график.

Председателят на жупанийски (окръжен) съд може да определи един от съдиите от съответния съд да бъде говорител както на този съд, така и на общинските (районните) съдилища, които попадат в рамките на неговата компетентност. Може да бъде назначен така също заместник-говорител.

Говорителят на съда предоставя информация за работата на съда в съответствие със Закона за съдилищата, Процесуалния правилник на съдилищата (Sudski poslovnik) и Закона за свобода на информацията (Zakon o pravu na pristup informacijama).

Прокурори (državni odvjetnici; ед. ч. državni odvjetnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

Прокурорът отговаря за изпълнението на задачи, свързани със сферата на компетентност на Прокуратурата (državno odvjetništvo) — органа, който той/тя представлява и ръководи.

Прокуратурата е автономен и независим съдебен орган, който има правото и задължението да образува съдебни производства срещу извършители на престъпления и други наказуеми деяния, да предприема правни действия за защита на активите на Република Хърватия и да прилага формите на правна защита спрямо конституцията и законодателството.

Прокурорът упражнява своите правомощия въз основа на конституцията, законодателството, международните спогодби, които са част от правния мир на Република Хърватия, и други разпоредби, приети в съответствие с конституцията, международен договор или закон на Република Хърватия.

Прокуратурата на Република Хърватия е създадена с цел да обхване цялата територия на Република Хърватия; общинските прокуратури (općinska državna odvjetništva; ед. ч. općinsko državno odvjetništvo) са организирани така, че да покриват териториалната компетентност на един общински съд или на повече общински съдилища, а окръжните (жупанийските) прокуратури (županijska državna odvjetništva; ед. ч. županijsko državno odvjetništvo) са организирани така, че да покриват териториалната компетентност на жупанийски (окръжен) съд или търговски съд и компетентността на административен съд.

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ

СЛУЖБА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И

ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (URED ZA SUZBIJANJE KORUPCIJE I ORGANIZIRANOG KRIMINALITETA) [USKOK]

ОКРЪЖНИ (ЖУПАНИЙСКИ) ПРОКУРАТУРИ (15)

ОБЩИНСКИ ПРОКУРАТУРИ (33)

Прокуратура на Република Хърватия
Gajeva 30a, 10 000 Zagreb
Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dorh.hr/

Главен прокурор на Република Хърватия (glavni državni odvjetnik)
тел.: +385 1 459 18 88
факс: +385 1 459 18 54
ел. поща: Връзката отваря нов прозорецtajnistvo.dorh@dorh.hr

Наказателноправна дирекция (kazneni odjel)
тел.: +385 1 459 18 00
факс: +385 1 459 18 05
ел. поща: Връзката отваря нов прозорецtajnistvo.kazneni@dorh.hr

Дирекция „Граждански и административни въпроси“ (građansko upravni odjel)
тел.: +385 1 459 18 61
факс: +385 1 459 19 12
ел. поща: Връзката отваря нов прозорецtajnistvo.gradjanski@dorh.hr

Общински прокуратуриPDF(370 Kb)hr

Жупанийски (окръжни) прокуратуриPDF(284 Kb)hr

Връзката отваря нов прозорецЗакон за прокуратурата (Zakon o državnom odvjetništvu)

Връзката отваря нов прозорец(Закон за териториалната компетентност и официалното местонахождение на прокуратурите (Zakon o područjima i sjedištima državnih odvjetništava)

Новият Закон за териториалната компетентност и официалното местонахождение на прокуратурите, с който се оптимиизира мрежата от общински прокуратури, влиза в сила на 1 април 2015 г.

Връзката отваря нов прозорецЗакон за Службата за предотвратяване на корупцията и организираната престъпност (Zakon o Uredu za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta)

Адвокати (odvjetnici; ед. ч. odvjetnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

Професионалната дейност, основана на юридическата професия, представлява независима услуга, с която се предоставя правна помощ на физически и юридически лица, така че те да могат да упражняват и защитават своите права и законни интереси. Юридическата професия е уредена със Закона за юридическата професия (Zakon o odvjetništvu).

Автономността и независимостта на юридическата професия се осигурява от адвокати, които упражняват своята свободна професия по автономен и независим начин. Адвокатите са организирани в Хърватската адвокатска колегия (Hrvatska odvjetnička komora), която представлява автономно и независимо сдружение на адвокатите на територията на Република Хърватия.

Адвокатите имат право да се организират в юридическа кантора (odvjetnički ured), съвместна юридическа кантора (zajednički odvjetnički ured) или юридическо дружество (odvjetničko društvo), в последния случай по-специално като публично търговско дружество (javno trgovačko društvo) или дружество с ограничена отговорност (društvo s ograničenom odgovornošću). Адвокатите предоставят адвокатските услуги като професионална дейност и не може да изпълняват други задължения.

Адвокатите са длъжни да се присъединят към Хърватската адвокатска колегия, която е автономна и независима организация и функционира като юридическо лице. Хърватската адвокатска колегия представлява юридическата професия в Република Хърватия като цяло. Органите на Адвокатската колегия са Общото събрание (Skupština), Управителен съвет (Upravni odbor), Изпълнителен съвет (Izvršni odbor), Председател (Predsjednik) и други органи, определени в нейния устав.

Адвокатите могат да предлагат всякакви видове правна помощ, и по-специално:

  • да дават правни съвети,
  • да изготвят документи (договори, завещания, волеизявления и т.н.) и да съставят искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни правни средства за защита и други писмени изложения на страните,
  • да представляват своите клиенти.

Адвокатът може да води своята адвокатска практика самостоятелно, в съвместна кантора или в юридическо дружество.

Единствено адвокатите може да предлагат правна помощ професионално, освен когато в закона е предвидено друго. Професори и доценти (docenti), които преподават учебни предмети в областта на правото в даден университет в Република Хърватия, може да дават правни съвети и становища срещу заплащане. Това не включва изготвянето на документи (договори, завещания, волеизявления и т.н.) или съставянето на искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни правни средства за защита и други писмени изложения на страните. Тези лица нямат право да предлагат други форми на правна защита и са задължени да уведомяват Хърватската адвокатска колегия за намерението си да предложат правна помощ, за да може този факт да бъде документиран.

Кандидатът придобива правото да работи като адвокат на територията на Република Хърватия след като бъде вписан в списъка на адвокатите и положи клетва. Хърватската адвокатска колегия взема специално решение за вписване на дадено лице в списъка на адвокатите.

Хърватска адвокатска колегия
Koturaška 53/II, 10 000 Zagreb
тел.: +385 1 6165 200
факс: +385 1 6170 686
Връзката отваря нов прозорецhok-cba@hok-cba.hr
Връзката отваря нов прозорецhttp://www.hok-cba.hr/
Връзката отваря нов прозорецЗакон за юридическата професия

Нотариуси (javni bilježnici; ед. ч. javni bilježnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен държавен изпит за упражняване на професията нотариус.

Нотариусите не представляват клиентите. Те са опитни експерти, които се наемат от клиентите. Те помагат на клиентите си, за да могат те да управляват делата си по възможно най-добрия начин и да избегнат продължителни и скъпи спорове. Освен това те са безпристрастни, тъй като техните действия са насочени към опазване на правната сигурност, вместо да са в интерес на конкретен клиент. Нотариусите не може да откажат изпълнението на официални задължения, освен ако нямат основателна причина за това. Те са задължени да третират като поверителна информацията, която получават в хода на изпълнение на своята работа.

Нотариалната услуга включва официалното изготвяне и издаване на публични документи за правни сделки, волеизявления и факти, на които се основават права, официалното заверяване на частни документи, приемането за съхранение на документи, пари и ценности и предаването им на други лица или компетентни органи и воденето на предвидените в закона производства по указание на съд или друг публичен орган. Организацията на дейността и функционирането на нотариатите като публична услуга са определени в Закона за нотариусите (Zakon o javnom bilježništvu).

Нотариалните услуги се предоставят от нотариусите в качеството им на автономни и независими професионалисти, в които обществото има доверие. Нотариусите се назначават от министъра на правосъдието. Министерството определя регистрираната кантора на нотариусите в района, за който са назначени. Официалният район на нотариуса съответства на района, определен по закон за общинския (районния) съд, в чийто район на компетентност се намира регистрирания офис на нотариуса. Нотариусът е упълномощен да представлява клиента пред съдилища и други публични органи в охранително производство, ако въпросното производство е пряко свързано с някой от издадените от него/нея документи. В такъв случай нотариусът има правата и задълженията на адвокат.

В Република Хърватия нотариусите трябва да се присъединят към Хърватската нотариална камара (Hrvatska javnobilježnička komora). Регистрираният офис на Камарата се намира в Загреб. Камарата се стреми да защитава репутацията и честта на нотариусите и да защитава техните права и интереси. Нотариалната камара взема решения по правата на нотариусите, техните задължения и отговорности. Органите на Камарата са нейното Общо събрание (Skupština), Управителен съвет (Upravni odbor) и Председател (Predsjednik).

Работата на нотариусите се следи от Министерство на правосъдието и от Камарата.

Хърватска нотариална камара
Radnička cesta 34/II, 10 000 Zagreb
тел.: +385 1 4556 566
факс: +385 1 4551 544
ел. поща: Връзката отваря нов прозорецhjk@hjk.hr
Връзката отваря нов прозорецhttp://www.hjk.hr/Uredi
Връзката отваря нов прозорецЗакон за нотариусите (Zakon o javnom bilježništvu)
Връзката отваря нов прозорецЗакон за нотариалните такси (Zakon o javnobilježničkim pristojbama)

Юристи в национални, местни и регионални органи

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

Позицията на държавни служители (включително юрисконсулти) в национални органи е уредена със Закона за държавните служители (Zakon o državnim službenicima), докато позицията на служители (включително юрисконсулти) в местни и регионални органи е уредена със Закона за местното и регионалното самоуправление (Zakon o lokalnoj i područnoj (regionalnoj) samoupravi).

Юрисконсулти в търговски дружества

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

По силата на трудовоправното отношение юрисконсултите в търговски дружества имат право да представляват съответното търговско дружество в качеството им на упълномощени представители пред всички органи и във всички правоотношения като граждански производства, сключване на договори, въпроси в областта на трудовото право, имуществото и статута, производства за простъпки, наказателни производства и т.н. Юрисконсултите, които работят в дадено предприятие, имат право да се явят на националния изпит пред адвокатската колегия при спазване на определените от закона условия.

В Република Хърватия няма камара на юрисконсултите, които работят в търговски дружества. Поради това някои от юрисконсултите, които работят в търговски дружества, се числят към организации на гражданското общество, които са създадени за защита на интересите на юридическата професия в стопанската дейност и за предоставяне на допълнително професионално обучение за юрисконсулти в такива дружества.

В Република Хърватия позицията на юрисконсултите, които работят в търговски дружества, не е регулирана по специални разпоредби.

Юрисконсулти в институции и академични организации

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

Образователни изисквания за работа в академични организации и за осъществяване на научни и образователни дейности: съответният кандидат да има присъдена университетска степен или магистърска степен по право или докторска степен, да е правил публични презентации на научни или академични форуми в съответната област и да е публикувал научни и академични разработки.

Държавен съдебен съвет (Državno sudbeno vijeće)

Държавният съдебен съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на съдебната власт в Република Хърватия. В съответствие с конституцията и по закон той взема самостоятелно решения относно назначаването, повишаването, прехвърлянето, освобождаването и дисциплинарната отговорност на съдиите и председателите на съдилища, като това не важи единствено за председателя на Върховния съд на Република Хърватия. Председателят на Върховния съд се избира и освобождава от Хърватския парламент по предложение на Президента на Хърватия, след като Общото събрание (Opća sjednica) на Върховния съд на Република Хърватия и компетентната комисия от Хърватския парламент са дали своето становище. Председателят на Върховния съд на Република Хърватия се избира с мандат от четири години.

Държавния съдебен съвет има 11 члена, от които седем са съдии, двама са университетски професори по право и двама са членове на Парламента, единият от които трябва да бъде от редовете на опозицията.

Връзката отваря нов прозорецЗакон за Държавния съдебен съвет (Zakon o državnom sudbenom vijeću)

Прокурорски съвет (Državnoodvjetničko vijeće)

Прокурорският съвет назначава и освобождава прокурорите и взема решения за дисциплинарната им отговорност, което не се отнася за главния прокурор на Република Хърватия и за неговите/нейните заместници. Главният прокурор на Република Хърватия се назначава с мандат от четири години от Хърватския парламент по предложение на Правителството на Република Хърватия, след като компетентната комисия от Хърватския парламент е дала своето становище.

Националният прокурорски съвет се състои от 11 члена, от които седем са заместник-прокурори, двама са университетски професори по право и двама са членове на Парламента, единият от които трябва да бъде от редовете на опозицията.

Последна актуализация: 07/09/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Италия

Настоящата страница ви предоставя преглед на юридическите професии в Италия.

Юридически професии — въведение

Основните юридически професии в Италия са тези на magistrato (включително функциите на съдия (giudice) и прокурор (ministero pubblico), а също и адвокат и нотариус.

Съдии и прокурорска служба

Системата, съгласно която съдиите и прокурорите изпълняват своите правораздавателни функции, е посочена в Конституцията.

Съдии

Правосъдие се раздава в името на народа. Съдиите се подчиняват единствено на закона (член 101 от Конституцията).

Системата, съгласно която съдиите изпълняват своите правораздавателни функции, е определена и уредена от законите за съдебната система.

Не могат да бъдат създавани „извънредни“ или „специални“ съдилища, а само специални камари, които са към обикновените съдилища. Законът определя как и кога обществото може да вземе пряко участие в правораздаването.

Достъпът до съдебната система се осъществява чрез публичен конкурс. Въпреки това могат да бъдат назначавани почетни съдии, които да изпълняват всички функции на даден редови съдия.

Автономност и независимост

Съдебната система е автономен орган, независим от всеки друг орган на властта (член 104 от Конституцията).

Тази независимост се потвърждава от Висшия съдебен съвет (Consiglio Superiore della Magistratura), самоуправляващ се орган, който отговаря за назначенията в съдебната система, разпределянето на задължения и прехвърляния, повишения и дисциплинарни мерки (член 105 от Конституцията).

Единствената разлика между съдиите е естеството на работата им.

Тяхното назначение е постоянно и те не могат да бъдат освобождавани или отстранявани без съответното решение от страна на Consiglio Superiore della Magistratura съгласно законите за съдебната власт и с гаранциите, предвидени в тях, или без съгласието на съответния съдия.

Прокурори

Организация

В Конституцията също така са залегнали принципите на независимост и автономност на прокуратурата (член 107).

С член 112 се определя принципът на задължително наказателно преследване на престъпления: след като компетентният прокурор бъде информиран за наказуемо деяние, той трябва да проведе разследване и да представи резултатите от разследването на съдия за оценка заедно със съответните искания. Задължението да се образува наказателно производство помага да се гарантира независимостта на прокуратурата в хода на работата ѝ, а също така е и в основата на равенството на всички хора пред закона.

Службите на прокуратурата са част от Касационния съд, апелативните съдилища, обикновените съдилища и съдилищата за напълнолетни.

Роля и задължения

Прокуратурата се занимава с всички наказателни производства и действа от името на държавата. Службите на прокуратурата участват в граждански производства, когато това е предвидено в закона (напр. при някои семейни спорове; дела, включващи лица, които нямат юридически дееспособност, и т.н.).

Организация на юридическата професия: адвокати и нотариуси

Адвокати

Адвокатът е независим професионалист, чиято задача е да представлява и подпомага клиентите си, които могат да бъдат физически лица, дружества или държавни органи, пред граждански, наказателни или административни съдилища.

Адвокатът защитава клиенти въз основа на споразумение, съгласно което да ги представлява, и при заплащане на такса.

Към всеки съд има съвет, съставен от местни адвокати (Consiglio dell'ordine).

На национално равнище съществува Национален адвокатски съвет (Consiglio Nazionale Forense).

Закон № 247 от 31 декември 2012 г. въведе нови разпоредби, уреждащи юридическата професия.

Нотариуси

Нотариусът е професионалист, който упражнява Връзката отваря нов прозорецпублична функция: задачата на нотариусите е да удостоверяват истинността на актове, подписани в тяхно присъствие.

Професията на нотариуса се урежда от Закон № 89 от 16 февруари 1913 г. относно правилата, уреждащи професията на нотариуса и нотариалните архиви.

Националният орган е Националния съвет на нотариусите (Consiglio Nazionale del Notariato).

Последна актуализация: 02/10/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Кипър

Юридически професии — въведение

Професията адвокат — въведение

Професията на адвокат в Република Кипър (Κυπριακή Δημοκρατία) е уредена в различните разпоредби на глава 2 от претърпелия многобройни изменения Закон за адвокатите (Ο περί Δικηγόρων Νόμος).

Съгласно разпоредбите на Закона за адвокатите всяко лице, което желае да практикува професията на адвокат, трябва:

  • да притежава степен по право или диплома, призната от Съдебния съвет (Νομικό Συμβούλιο);
  • да е преминало едногодишно обучение в адвокатска кантора, в която поне един адвокат е практикувал професията в продължение на най-малко пет години през съответния период на обучение;
  • да е издържало изпитите, проведени от или под надзора на Съдебния съвет.

Други сродни професии

В Кипър не се практикуват сродни професии, каквато е например професията на нотариус. Всички дейности, които са свързани с правни действия, са от юридическо естество и единствено членовете на Адвокатската колегия на Кипър (Παγκύπριος Δικηγορικός Σύλλογος) имат право да практикуват тези дейности съгласно приложимите закони. Пенсионираните адвокати могат да продължат да работят като вътрешни консултанти по юридически въпроси както в съществуващи адвокатски кантори, така и в други организации.

Една професия може да се счита за сродна, а именно професията на адвокатски сътрудник (δικηγορικοί υπάλληλοι), като спрямо нея се прилага отделно законодателство. Лицата, които желаят да станат адвокатски сътрудници, трябва да са завършили средно образование, да са работили поне шест последователни месеца в адвокатска кантора и да са с безупречна репутация, като за тази длъжност се подава заявление до секретаря на районния съд, в чийто район се намира адвокатската кантора, в която работи кандидатът.

Прокурори (Δημόσιοι Κατήγοροι)

Организация

Обща информация

В допълнение към правоспособността като юридически съветник на държавата, която главният прокурор (Γενικός Εισαγγελέας) на републиката има, той също така е и ръководител на Правното ведомство (Νομική Υπηρεσία) и изпълнява длъжността директор на прокуратурата (Υπευθύνου της Υπηρεσίας Διαχείρισης Ποινικών Υποθέσεων).

В правното ведомство, което се ръководи от главния прокурор, работят адвокати, някои от които са специализирали в областта на наказателното право и разглеждат делата, гледани от съдилищата по наказателни дела. Всички случаи се свеждат до знанието на главния прокурор и той издава съответните насоки.

Освен длъжностните лица в Правното ведомство, лицата, които работят за полицейските служби на Кипър (Αστυνομική Δύναμη Κύπρου) и притежават степен по право и квалификация да практикуват професията на адвокат, също изпълняват длъжността прокурор. Макар че те са полицейски служители, тези лица докладват и носят отговорност пред главния прокурор, когато изпълняват длъжността прокурор. Главният прокурор притежава същите правомощия по отношение на извършваната от тези лица дейност, каквито той има по отношение на дейността, извършвана от служителите на Правното ведомство.

В изключителни случаи главният прокурор притежава правомощия да дава указания на утвърдени практикуващи адвокати да разглеждат определени случаи.

Роля и задължения на прокурорите

Службите на прокуратурата (Κατηγορούσα Αρχή) към районните съдилища по наказателни дела се ръководят от адвокати (юристи), които работят в прокурорските отдели на полицията, като това естествено не изключва възможността на длъжностни лица от Правното ведомство да бъде възложено да извършват тази дейност по определени производства. Службите на прокуратурата към съдилищата по наказателни дела се ръководят от адвокатите от Правното ведомство. Независимо от това кой ръководи органа на прокуратурата, всички тези органи попадат в обхвата на компетентността на главния прокурор, който може да се намеси във всеки един момент и в отделни случаи може да прекратява производства по наказателни дела.

Правното ведомство се ръководи от главен прокурор, подпомаган от заместник-главен прокурор (Βοηθός Γενικός Εισαγγελέας), следван от прокурорите на републиката (Εισαγγελείς της Δημοκρατίας), главните адвокати на републиката (Ανώτεροι Δικηγόροι της Δημοκρατίας) и адвокатите на републиката (Δικηγόροι της Δημοκρατίας). Един от прокурорите на републиката ръководи наказателната колегия (Τμήμα Ποινικού Δικαίου) и той също така докладва пред главния прокурор.

Съдебните заседания се провеждат под формата на устни състезания. Прокуратурата представя своите доказателства, а призованите от прокуратурата свидетели се подлагат на разпит, кръстосан разпит и повторен разпит. След като всички свидетели са били призовани от прокуратурата, съдът следва да се произнесе дали прокуратурата разполага с достатъчно доказателства за започване на съдебно производство. Ако това е така, обвиняемият се призовава да даде обяснение и съдът го уведомява, че той може да призове свой свидетел и да даде показания под клетва, при което както свидетелите на обвиняемия, така и обвиняемият се подлагат на кръстосан разпит от прокуратурата. В противен случай обвиняемият може да направи изявление от подсъдимата скамейка, без да полага клетва и тогава той не се подлага на кръстосан разпит.

Съдът се произнася с решение в края на съдебното заседание. В случай на оправдателна присъда обвиняемият се обявява за невиновен и се освобождава. В случай на осъдителна присъда на защитата се предоставя възможност да иска намаляване на присъдата, като след приключване на производството съдът постановява съответната присъда.

Съдии

Организация

Съдебната система в Кипър има много ясна структура.

Върховен съд (Ανώτατο Δικαστήριο)

Върховният съд е създаден на основание разпоредбите на Закон 33/1964 за организация на правосъдието (други разпоредби) от 1964 г. (O περί Απονομής της Δικαιοσύνης (Ποικίλαι Διατάξεις) Νόμος του 1964) след подаването на оставки от страна на председателите както на Върховния съд, така и на Върховния конституционен съд (Ανώτατο Συνταγματικό Δικαστήριο), което на свой ред по същество е довело до закриване на въпросните две съдилища, тъй като представителите на турската общност в различните органи на държавата не са присъствали и не са изразили съгласието си с необходимите решения.

Членовете на Върховния съд се назначават от президента на Република Кипър. Понастоящем броят на членовете е тринадесет, като един от тях е назначен за председател. За членове на Върховния съд могат да бъдат назначавани лица с безупречна репутация, които имат най-малко дванадесет години юридически стаж.

Съдилища по наказателни дела (Κακουργιοδικεία)

Съдът по наказателни дела е върховният наказателен съд в републиката, който разглежда дела като първа инстанция, и в състава му влизат трима съдии (председател, висш съдия от районен съд и съдия от районен съд). Върховният съд назначава членовете на Съда по наказателни дела с мандат от две години, които се избират съответно измежду председателите на районни съдилища, висшите съдии в районните съдилища и съдиите в районните съдилища.

Районни съдилища (Επαρχιακά Δικαστήρια)

Във всяка от областите на Република Кипър има районен съд с обща компетентност, естествено с изключение на компетентността по дела, които са подсъдни на Върховния съд и специализираните съдилища, посочени по-долу. Съдиите в районните съдилища се делят на председатели на районни съдилища, висши съдии в районните съдилища и съдии в районните съдилища. Съдиите в районните съдилища се назначават, преместват и повишават от Върховния съд.

Съдилища по семейни дела (Οικογενειακά Δικαστήρια)

В състава на съдилищата по семейни дела, които са създадени въз основа на Закона за съдилищата по семейни дела (Ο περί Οικογενειακών Δικαστηρίων Νόμος) (Law 23/90), влизат трима членове (председател и двама съдебни заседатели), всеки от които има юридическо образование и юридически стаж като адвокат преди назначаването му в този съд.

Съд за контрол на наемните цени (Δικαστήριο Ελέγχου Ενοικιάσεων)

В състава на този специализиран съд влизат трима членове: председател и двама съдебни заседатели. Председателят на съда трябва да е юрист, който има същия юридически стаж като адвокат като необходимия за назначаване в състава на районния съд.

Съд по трудови спорове (Δικαστήριο Εργατικών Διαφορών)

Както при Съда за контрол на наемните цени, в състава на Съда по трудови спорове влизат трима членове: председател и двама съдебни заседатели. Председателят трябва да бъде юрист, който е практикувал тази професия в продължение на пет години преди назначаването му в състава на съда.

Военен съд (Στρατιωτικό Ποινικό Δικαστήριο)

Последният специализиран съд е Военният съд, който се председателства от юрист с утвърдена репутация, притежаващ квалификацията, изисквана за назначаването му в състава на районния съд към момента на назначаването. Председателят на Военния съд трябва да бъде военнослужещ с офицерско звание, който има най-малко чин полковник. Съдебните заседатели във Военния съд трябва да бъдат военнослужещи с професионална военна подготовка.

Раздел с информация(Ευρετήριο)

На уебсайта на Върховния съд има раздел, който съдържа обща информация за съдилищата в Кипър.

Роля и задължения

Върховен съд

Върховният съд разглежда като апелативен съд жалби срещу решения на всички по-нисши съдилища в Република Кипър, а като първа инстанция – различни дела от административен характер и военноморски дела. Той също така изисква служебно преписките по дела пред по-нисшите съдилища, за да ги преразгледа, издава съдебни постановления и други разпореждания, осъществява надзор върху дейността на всички по-нисши съдилища в Република Кипър, за да осигури нормалното им функциониране, и упражнява дисциплинарен контрол върху членовете на съдебната власт.

Съдилища по наказателни дела

С изключение на някои много тежки престъпления, всеки съд по наказателни дела е компетентен да разглежда като първа инстанция всички дела по престъпления, които са наказуеми по Наказателния кодекс (Ποινικός Κώδικας), или всички други извършени на територията на републиката или в кипърските части на суверенните бази нарушения на закона, в които кипърски граждани са извършители или пострадали, или престъпления, извършени във всяка друга държава, когато обвиняемият е действал в служба на републиката, или извършени на борда на кораб или самолет в републиката, или на места и при обстоятелства, уредени в закон.

Районни съдилища

Районните съдилища, в състава на които влиза председател, са компетентни да разглеждат и да се произнасят като първа инстанция по всички искове, които са им местно подсъдни.

Всеки висш съдия в районен съд или районен съдия са компетентнш (с известни изключения) да се произнасят по всички искове, по които спорното право или цената на иска не надвишават съответно 500 000,00 EUR за висш съдия в районен съд и 100 000,00 EUR за районен съдия.

Компетентността по наказателни дела на районните съдилища обхваща всички престъпления, извършени на територията на съдебния район, за които предвиденото по закон наказание е лишаване от свобода до пет години или глоба в размер до 50,000.00 EUR, и/или и двете, и по отношение на което съдът може да постанови на пострадалия да се изплати обезщетение за претърпените вреди в размер до 6 000,00 EUR.

Всички решения, произнесени от районните съдилища, както по наказателни, така и по граждански дела, могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд без ограничения.

Специализирани съдилища

Компетентността на съдилищата по семейни дела обхваща почти всички брачни спорове. Компетентността на Съда за контрол на наемните цени се ограничава до спорове за сгради, по отношение на които се осъществява контрол над наемните цени. Компетентността на Съда по трудови спорове обхваща единствено правоотношенията между работодател и служител, особено в случаите, в които се твърди, че е налице незаконно уволнение. Военният съд е компетентен да разглежда наказателни дела, в които участват членове от състава на Националната гвардия (Εθνική Φρουρά) или дела, отнасящи се до нарушаване на правилниците за Националната гвардия.

Всички решения, произнесени от горепосочените съдилища, могат да бъдат обжалвани пред Върховния съд.

Организация на юридическите професии: Адвокати (Δικηγόροι)

В Република Кипър е въведена стандартна система за предоставяне на правни услуги и всяко лице, което предлага такива услуги, се нарича адвокат, независимо от това в коя държава се е обучавало лицето и каква е придобитата от него образователно-квалификационната степен от курса на юридическото образование.

Понастоящем в интернет има раздел за юристи, до който адвокатите и съдиите имат безплатен достъп и до който обществеността може да получи достъп след заплащане на абонаментна такса.

Бази данни с правна информация

Уебсайтът Връзката отваря нов прозорецleginetcy съдържа законодателство, съдебна практика и подзаконови нормативни актове и може да се ползва безплатно от адвокати, съдии и правителствени служби. Всяко друго лице, което желае да получи достъп до този уебсайт, трябва да заплати абонаментна такса. Уебсайтът Връзката отваря нов прозорецcylaw съдържа съдебни решения и всяко лице, което желае да получи достъп до тях, може да направи това безплатно.

Адвокати/Юридически съветници (Νομικοί Σύμβουλοι)

Въведена е стандартна система, в рамките на която практикуват адвокатите/юридическите съветници.

Нотариуси (Συμβολαιογράφοι)

В Кипър професията нотариус е непозната. Дейностите, които обичайно се извършват от нотариус, в Кипър се извършват от адвокат.

Други юридически професии

В Република Кипър с юридическата професия са свързани следните професии.

Секретари (Πρωτοκολλητές)

Секретарите се назначават от Върховния съд и те са съдебни служители, които обикновено са адвокати по професия и имат юридическо образование. Секретарите имат специфични задължения, уредени в съответния закон. Най-старшият секретар е назначеният от Върховния съд, като той ръководи служителите на съда и е отговорен за осъществяване на общ надзор върху тяхната работа.

Съдебни изпълнители

Има два вида съдебни изпълнители: съдебни изпълнители в частния сектор, чиито правомощия се ограничават до връчването на различни съдебни документи, и съдебни изпълнители, работещи на щат в съдилищата, които се занимават основно с принудителното изпълнение на съдебни решения.

Помощник-юристи (Δικηγορικοί Υπάλληλοι)

След изтичането на 6 месеца, през които дадено лице е работило в адвокатска кантора, то може да бъде вписано като адвокатски сътрудник, като за тази цел се подава заявление до секретаря на районния съд, в чийто район се намира адвокатската кантора, в която работи кандидатът.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецГлавна прокуратура

Връзката отваря нов прозорецВърховен съд

Последна актуализация: 25/06/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Латвия

Настоящата страница ви предоставя обща информация относно юридическите професии в Латвия.

Прокурори (prokurori)

Организация

Връзката отваря нов прозорецПрокуратурата (Prokuratūra) е единна и централизирана институция в рамките на съдебната власт, чиято йерархична структура е организирана на три нива и която се ръководи от главен прокурор (ģenerālprokurors). Нейната мисия е да преследва нарушенията на закона и да се грижи делата за такива нарушения да бъдат решавани съгласно предвиденото в закона. Прокуратурата се състои от следните институционални нива:

  1. главна прокуратура (Ģenerālprokuratūra);
  2. окръжни прокуратури (tiesu apgabalu prokuratūras);
  3. районни/градски прокуратури (rajonu (republikas pilsētu) prokuratūras);
  4. специализирани прокуратури (specializētās prokuratūras).

При необходимост главният прокурор може да вземе решение за създаване на специализирана прокуратура, която ще се ползва със същия статут, като окръжна или районна прокуратура. Понастоящем в Латвия има пет специализирани прокуратури:

  • специализирана прокуратура по дела за организирана престъпност и дела в сходни области (Organizētās noziedzības un citu nozaru specializētā prokuratūra);
  • специализирана многосекторна прокуратура (Specializētā vairāku nozaru prokuratūra);
  • автотранспортна прокуратура на град Рига (Rīgas autotransporta prokuratūra);
  • прокуратура за финансови престъпления и престъпления против стопанството (Finanšu un ekonomisko noziegumu izmeklēšanas prokuratūra);
  • прокуратура за преследване на престъпления, свързани с трафик на наркотични вещества (Narkotiku nelegālas aprites noziegumu izmeklēšanas prokuratūra).

Под надзора на главния прокурор може да работят и публични служби, които не осъществяват прокурорски функции, но спомагат за извършването на определени дейности в рамките на наказателното производство. Тези служби се създават, реорганизират и закриват от главния прокурор. Той определя също така тяхната структура и броя на служителите им в зависимост от размера на средствата, отпуснати от държавния бюджет. До настоящия момент е създаден само един такъв орган — Връзката отваря нов прозорецСлужба за борба с изпирането на пари (Noziedzīgi iegūtu līdzekļu legalizācijas novēršanas dienests).

Прокуратурата е част от съдебната система и като такава е независима от законодателната и изпълнителната власт. Saeima (Парламентът на Латвия), Министерският съвет и президентът могат да сезират прокуратурата с искания за проверка на факти във връзка с допуснати закононарушения и съответно могат да получават обяснения от Главна прокуратура, но те нямат право да се намесват в работата на прокуратурата, дори когато се разследват тежки престъпления с голяма национална значимост.

Прокурорите могат да предявяват протести срещу актовете на Министерския съвет или административните органи, които противоречат на закона. Главният прокурор и административните ръководители на отдели в Главната прокуратура могат да присъстват на заседанията на Министерския съвет и да изразяват становищата си по разглежданите въпроси.

Роля и задължения

Задачите на прокуратурата в досъдебното производство са определени в член 2 от Връзката отваря нов прозорецЗакона за прокуратурата.

Прокуратурата:

  1. осъществява ръководство и надзор върху работата на разследващите органи и действията по разследване, извършвани от други органи;
  2. организира, управлява и ръководи разследването в досъдебното производство, дава указания на разследващите органи във връзка с провеждане на разследването;
  3. образува и ръководи наказателното производство;
  4. защитава правата и законните интереси на гражданите и държавата съгласно предвиденото в закона;
  5. изпраща молби или жалби до съда в предвидените в закона случаи.

Съгласно член 36, параграф 1 от Връзката отваря нов прозорецНаказателно-процесуалния закон, ролята на прокурора е да осъществява надзор върху разследването и да го ръководи, да ръководи наказателното преследване, да поддържа обвинението в съда, както и да изпълнява други задължения.

Наблюдаващ прокурор (Uzraugošais prokurors)

Наблюдаващият прокурор осъществява надзор върху разследването по някои наказателни дела. Той може:

  1. да отменя решенията на лицето, водещо разследването, или на членовете на разследващия екип;
  2. да разпорежда на органа, непосредствено висшестоящ по отношение на разследващия орган, да замени лицето, водещо разследването, или да внесе промени в разследващия екип, ако е налице неспазване на дадени указания или са допуснати процесуални нарушения, които застрашават развитието на наказателното производство;
  3. да разглежда жалби срещу действията или решенията на лицето, водещо разследването, или член на разследващия екип, на органа, непосредствено висшестоящ по отношение на разследващия орган, или на лицата, изпълняващи функции във връзка с производството;
  4. да взема решения за образуване на наказателно производство или за прехвърляне на разследването на друг разследващ орган;
  5. да извършва лично процесуални действия, като предварително уведомява ръководещия разследването.

Орган, ръководещ производството (Procesa virzītājs)

Наблюдаващият прокурор (или друг прокурор, определен от по-висшестоящия прокурор) може да поеме ръководството на производството и в това си качество да води наказателното производство, както и да взема решения за повдигане на обвинение. В изключителни случаи главният прокурор, Дирекцията по наказателно право към Главна прокуратура или ръководителят на окръжна прокуратура могат да определят прокурор, който да ръководи производството, още от фазата на разследването.

В качеството си на орган, ръководещ производството, прокурорът може:

  1. да постигне споразумение с обвиняемите относно наличието на вина;
  2. да реши дали да повдигне обвинение и да отнесе делото пред съда;
  3. да внесе делото за разглеждане от съда по реда на специално производство;
  4. да прекрати наказателното производство, когато са налице основания за това.

Съгласно предвиденото в процесуалния закон, органът, ръководещ разследването, може също така да взема всички процедурни решения и да извършва всички процесуални действия или да възложи тези задачи на член на разследващия екип или на длъжностно лице, което изпълнява други задачи, свързани с производството.

По-горестоящ прокурор (Amatā augstāks prokurors)

Съгласно предвиденото в закона, по-горестоящият прокурор осъществява надзор относно изпълнението на задълженията от страна на долустоящите прокурори и се произнася по жалбите срещу решенията или действията на наблюдаващия прокурор, на прокурора и на водещия производството. По-горестоящият прокурор може например да взема решения по предложения, отправени от наблюдаващия прокурор, за смяна на непосредствено по-горестоящия спрямо разследващия орган или на самия разследващ орган, или по въпроса дали оттеглянето на обвинението е обосновано и законосъобразно.

По-горестоящият прокурор може:

  1. да отменя решения на разследващия орган, на член на разследващия екип или на прокурор от по-нисък ранг;
  2. да назначава или сменя наблюдаващия прокурор или прокурора/лицето, ръководещ(о) производството, ако задачите по надзора или обвинението не са надлежно изпълнени, или да поеме лична отговорност за изпълнението на тези задачи;
  3. да създава разследващи екипи, ако обемът на работата застрашава успешното приключване на наказателното производство в разумни срокове;
  4. да иска назначаването на друг непосредствено по-горестоящ орган спрямо разследващия орган или да възлага разследването на друг разследващ орган.

Всеки прокурор може да бъде включван в разследващ екип, ако това бъде разпоредено от по-горестоящия прокурор; органът, ръководещ производството, може да възлага на прокурора изпълнението на една или повече задачи във връзка с производството.

Съдии

Организация

Конституционната основа на съдебната власт са членове 82—86 от Връзката отваря нов прозорецКонституцията на Република Латвия, съгласно които правораздаването се осъществява само от съдилищата. Съдиите са независими и се подчиняват единствено на закона. Съдебната власт се регламентира от Връзката отваря нов прозорецЗакона за съдебната власт. Съгласно латвийското законодателство съдиите са държавни служители.

Органите на публичната власт, обществените и политическите организации, както и юридическите и физическите лица са задължени да зачитат независимостта на съдилищата и имунитета на съдиите. Никой няма право да иска от съдиите да дават отчет или обяснения за начина, по който е разгледано определено дело, нито да се намесва в правораздаването, независимо от мотивите, които го водят. При изпълнението на функциите си съдиите се ползват с имунитет. Съдийската длъжност е несъвместима с принадлежност към политическа партия или друга политическа организация.

Роля и задължения

Ролята на съдията е да правораздава по граждански, административни и наказателни дела в съответствие със закона.

По граждански дела съдиите разглеждат и решават в съдебно заседание спорове във връзка със защитата на граждански, трудови, семейни и други права и законни интереси на физически и юридически лица.

По наказателни дела съдиите разглеждат обвиненията, повдигнати срещу лицата, и се произнасят по тяхната основателност. Съдията може да оправдае невиновните лица или да обяви за виновни лицата, извършили престъпление, като им наложи наказание.

По административните дела съдиите упражняват съдебен контрол за законосъобразност на действията на органите на изпълнителната власт (т.е. контрол върху издадените от тези органи административни актове или върху поведението на органите) и разглеждат спорове, произтичащи от публичноправни правоотношения. Съдията установява също така конкретните права и задължения на частноправните субекти съгласно публичното право. При дела за административни нарушения съдиите решават въпросите, свързани с наличието на извършено нарушение.

Съдебните задължения на съдиите включват всички задължения на съдиите или съда, предвидени в процесуалния закон.

Юридически бази данни

Съдебната власт разполага със собствен Връзката отваря нов прозорецПортал на националните съдилища, който понастоящем е достъпен само на латвийски език. Той съдържа информация за латвийската съдебна система, списък на съдилищата и съдиите в Латвия, съдебна статистика, кратко описание на процедурите, прилагани при различните съдебни производства, с описание на основните им характеристики и на различията помежду им, както и информация относно завеждането на дело пред съда. Порталът дава достъп до подбрани актуални съдебни решения, до графика на съдебните заседания и друга информация.

При въвеждане на номера на делото или призовката в раздела за електронни услуги (e-pakalpojumu) в портала, можете да получите информация за етапа, на който се намира определено дело, както и за съда и инстанцията, на която се разглежда делото, график на насрочените следващи съдебни заседания, взетите по делото решения, предявените жалби и резултатите от производството.

Докладите за работата на съдилищата се публикуват също на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецСъдебната администрация.

Информация за актуалните политически въпроси във връзка със съдебната система се публикува и на уебсайта на Министерството на правосъдието на Република Латвия.

Информация в електронна форма за Върховния съд (Augstākā tiesa) и дейността му е достъпна на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Върховния съд.

Посочените по-горе интернет портали са на разположение и на английски език.

Организация на юридическите професии: Адвокати

Адвокати

Адвокатите са независими професионални юристи, които са част от съдебната система, и които:

  • се избират и упълномощават от страните по делото, от подсъдимия или от други участници в процеса (клиенти) да защитават интересите им и да ги представляват по делото пред съда и по време на предварителното разследване. В предвидените от Връзката отваря нов прозорецзакона случаи не може да се назначават служебно от председателя на съда, от органа, водещ разследването, или от Съветът на латвийската адвокатска колегия (Latvijas zvērinātu advokātu padome);
  • предоставят правни консултации;
  • изготвят юридически документи;
  • предоставят правна помощ по друг начин.

При спазване на установените изисквания, адвокатската професия може да се упражнява в Латвия от следните лица:

  1. адвокати, регистрирани в Латвия (zvērināti advokāti);
  2. адвокатски помощници (zvērinātu advokātu palīgi);
  3. граждани на държава — членка на ЕС, придобили правоспособност да упражняват адвокатската професия в някоя от държавите членки („адвокати от държавите — членки на ЕС“);
  4. чуждестранни адвокати, които не са от държава — членка на ЕС, които имат право да упражняват професията в Латвия по силата на международно споразумение за правна помощ, с което Латвия е обвързана.

Всички регистрирани адвокати, практикуващи в Латвия, упражняват професията свободно и са членове на Латвийската адвокатска колегия (Latvijas zvērinātu advokātu kolēģija), която е независимо професионално сдружение. Органите на Латвийската адвокатска колегия са: общото събрание на адвокатската колегия (advokātu kopsapulce), адвокатският съвет, контролната комисия (revīzijas komisija) и дисциплинарната комисия (disciplinārlietu komisija).

Юридически бази данни

На Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Латвийския адвокатски съвет може да бъде намерена информация за дейността на Латвийската адвокатска колегия и на адвокатския съвет, за нормативната уредба относно упражняването на професията, информация относно съдилищата, пред които адвокатите се явяват (с техните координати за връзка), както и информация по други въпроси, свързани с адвокатската професия в Латвия.

Нотариуси

Организация

Нотариалната дейност е възложена на заклети нотариуси (zvērināti notāri), като осъществяването ѝ е под контрола на съда и е подчинено на процедурите, предвидени в Връзката отваря нов прозорецзакона. Заклетите нотариуси в Латвия са част от съдебната система и осъществяват определени по закон правомощия, свързани с упражняването на публичната власт.

Според Връзката отваря нов прозорецЗакона за нотариусите те могат да:

  • съставят нотариални актове;
  • изготвят удостоверения;
  • приемат за пазене пари, ценни книжа и документи;
  • приемат предмети, за които е установено задължение за пазене;
  • изпълняват действия, свързани с наследяване;
  • изготвят проекти за делба на имущество в предвидените от закона случаи;
  • занимават се с бракоразводни преписки (при условие, че и двамата съпрузи са дали писмено съгласие за това и няма спор по въпроса);
  • извършват други действия, предвидени от закона.

Всички заклети нотариуси упражняват свободно професията си. При извършването ѝ обаче те са приравнени на държавни служители. Нотариусите са прикрепени към съдебната система, и по-специално към районните съдилища, и изпълняват задълженията, възложени им от закона. Те са финансово независими при изпълнение на служебните си задължения като размерът на нотариалните такси се определя от правителството.

Всички заклети нотариуси, практикуващи в Латвия, са членове на Нотариалната камара (Latvijas Zvērinātu notāru kolēģija), която е независимо професионално сдружение. Съветът на заклетите нотариуси (Latvijas Zvērinātu notāru padome) е представителен и надзорен орган на заклетите нотариуси и управителен и изпълнителен орган на Нотариалната камара на Латвия. Неговите функции са определени в член 230 от Закона за нотариусите.

Юридически бази данни

Информация за дейността на заклетите нотариуси, техния брой, мястото, където упражняват дейността си, както и други въпроси, свързани с нотариалната система в Латвия, може да бъде намерена на официалния уебсайт на Връзката отваря нов прозорецНотариусите в Латвия.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Съдебните изпълнители (zvērināti tiesu izpildītāji) са част от съдебната система. Районът им на действие е този на районните съдилища и те привеждат в изпълнение решенията на съдилищата и на другите институции и осъществяват други дейности, предвидени в закона.

Съдебните изпълнители упражняват свободна професия, но при изпълнение на функциите си са приравнени на длъжностни лица. Съдебните изпълнители са независими и се подчиняват само на закона. Указанията и разпорежданията, издадени от съдебните изпълнители при изпълнение на съдебно решение или на друго основание, са задължителни на територията на страната.

Съдебните изпълнители упражняват функциите си в района на териториална компетентност на районния съд, към който са прикрепени. Техният брой, териториална компетентност и райони на действие се определят от Министерския съвет.

При изпълнение на функциите си съдебните изпълнители прилагат Връзката отваря нов прозорецГражданския процесуален кодекс и други нормативни актове, като действат съгласно методологията, одобрена от Камарата на съдебните изпълнители в Латвия (Latvijas Zvērinātu tiesu izpildītāju padome — представителният и надзорен орган на съдебните изпълнители в Латвия), и съгласно препоръките, произтичащи от съдебната практика.

Юридически бази данни

Информация за местоположението на канторите на съдебните изпълнители, законодателството относно упражняването на професията, както и за дейността на Камарата на съдебните изпълнители в Латвия, може да бъде намерена на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Камарата на съдебните изпълнители в Латвия. Понастоящем порталът е на разположение само на латвийски език.

Организации, предоставящи безплатни правни услуги (pro bono)

Латвия не поддържа списък на такива организации.

Връзки

Връзката отваря нов прозорецПрокуратура, Връзката отваря нов прозорецСлужба за борба с изпирането на пари, Връзката отваря нов прозорецПортал на националните съдилища, Връзката отваря нов прозорецСъдебна администрация, Връзката отваря нов прозорецуебсайт на Латвийския адвокатски съвет, Връзката отваря нов прозорецНотариусите в Латвия, Връзката отваря нов прозорецКамара на съдебните изпълнители в Латвия, Министерство на правосъдието на Република Латвия

Последна актуализация: 06/01/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Литва

Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Литва.

Юридически професии — въведение

Юридическите професии в Литва включват:

  • Прокурори (prokurorai)
  • Съдии (teisėjai)
  • Адвокати (advokatai)
  • Нотариуси (notarai)
  • Съдия-изпълнители (antstoliai)

Прокурори

Организация

В Литва съществуват 56 териториални прокуратури:

  • 51 регионални
  • 5 окръжни

Главният прокурор (Generalinė prokuratūra) е отговорен за териториалните прокуратури (teritorinės prokuratūros). Той се назначава за седемгодишен мандат от президента на Литовската република (Lietuvos Respublikos Prezidentas) със съгласието на Парламента (Seimas).

Главният прокурор е отговорен пред Парламента и президента. Видовете прокурори биват:

  • главен прокурор (generalinis prokuroras)
  • териториални (окръжни или регионални) началник-прокурори (vyriausieji (apylinkių arba apygardų) prokurorai)
  • други прокурори.

Няма връзка между Министерството на правосъдието и прокуратурата — йерархична зависимост, обща компетентност или някаква друга специфична връзка.

Роля и задължения

Функциите на прокуратурите са:

  • да организират и направляват досъдебни разследвания
  • да повдигат обвинения от името на държавата по наказателни дела
  • да защитават обществения интерес
  • да гарантират справедливост
  • да подпомагат съдебната система при правораздаването

Прокурорите участват във всички наказателни дела и в граждански или административни дела, съгласно посоченото в иска.

Съдии

Организация

В Литва няма различни видове съдии; всичките са професионални съдии (profesionalūs teisėjai).

Общите принципи на съдебната система са установени в Конституцията и в парламентарния акт за устройството на съдилищата. Съдилищата са независими, със следните автономни органи:

  • Общо събрание на съдиите (Visuotinis teisėjų susirinkimas)
  • Съдебен съвет (Teisėjų taryba)
  • Почетен съд (Teisėjų garbės teismas)

Съдилищата са подпомагани в своята дейност от Националната съдебна администрация (Nacionalinė teismų administracija).

Организация на юридическата професия: Адвокати

Адвокати, имащи право да пледират във висша инстанция / адвокати

В Литва има адвокати (advokatai) и стажант-адвокати (advokatų padėjėjai). Стажант-адвокатите могат да представляват своите клиенти при граждански производства и да ги защитават при наказателни производства — с разрешението на надзираващия адвокат и когато законът позволява.

Адвокатите и стажант-адвокатите не са класифицирани по вид. Адвокатите са свободни да избират областта на правото, в която желаят да специализират (специализация на адвокат).

Бази данни с правна информация

Можете да намерите повече информация на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецАдвокатската колегия на Литва (Lietuvos advokatūra)..

Достъпът до тази база данни безплатен ли е?

Да, достъпът до уебсайта на Адвокатска колегия на Литва е безплатен.

Юрисконсулти/ Правни съветници

В Литва няма юрисконсулти или правни съветници.

Нотариуси

Организация

В Литва има само един вид нотариуси (notarai). Броят на нотариусите, техните кантори и територията на тяхната  компетентност се определят от министъра на правосъдието (Teisingumo ministerija). Нотариусите се назначават и отзовават от министъра.

Нотариусите са част от Нотариалната камара (Notarų rūmai). Всяка година Нотариалната камара предава на министъра на правосъдието подробен годишен доклад за своите дейности, заедно с прогноза и насоки за дейностите на нотариусите през следващата година.

Регулаторните актове, уреждащи дейността на нотариусите, се одобряват от министъра на правосъдието с оглед на становището на Президиума на Нотариалната камара (Notarų rūmų prezidiumas).

Ако министърът на правосъдието е на мнение, че дадена резолюция или решение на Нотариалната камара е в противоречие със законите на Република Литва, той може да подаде жалба при Регионалния съд във Вилнюс (Vilniaus apygardos teismas) за отмяна на тези резолюции или решения.

Можете да намерите повече информация на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНотариална камара на Литва.

Роля и задължения

Основните задължения на Нотариалната камара са:

  1. Координиране на дейностите на нотариусите
  2. Полагане на грижи за професионалното израстване на нотариусите
  3. Защита и представителство на интересите на нотариусите в институциите на държавното управление и администрация
  4. Изготвяне на проекти на регулаторни актове по въпроси, свързани с нотариалната служба, и тяхното предаване на министъра на правосъдието
  5. Единство на нотариалната практика
  6. Надзор върху това как нотариусите изпълняват своите функции и как се съгласуват с изискванията на професионалната етика
  7. Гарантиране на запазването и употребата на инструментите, изготвени в практиката на нотариалната професия
  8. Осигуряване на нотариално обучение
  9. Извършване на други задачи, предвидени в Устава на Нотариалната камара (Notarų rūmų statutas).

Други юридически професии

Съдия-изпълнители

Има само един вид съдия-изпълнители (antstoliai) в Литва.

Можете да намерите информация относно съдия-изпълнителите на Връзката отваря нов прозорецуебсайта, посветен на професията съдия-изпълнител, както и на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецКамарата на съдия-изпълнителите (Antstolių rūmai).

Последна актуализация: 18/02/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Люксембург

Тук ще намерите кратък преглед на различните юридически професии.

Юридическите професии — въведение

Този раздел съдържа информация за професиите в съдебните среди (описание, условия за упражняване на професията и др.)

Преглед на съдебната система

В Люксембург организацията на правораздаването включва два вида съдилища – общи и административни. Тази организация се основава на критерия за естеството на спора.

Общите съдилища (l'ordre judiciaire) включват 3 мирови съдилища (Justices de Paix), 2 окръжни съдилища (Tribunaux d'arrondissement), 1 апелативен съд (Cour d'Appel) и 1 касационен съд (Cour de Cassation). Тези съдилища са компетентни да разглеждат предимно спорове в областта на гражданското право, търговското право, наказателното право, както и трудовото право. Както съдиите (magistrats du siège), така и прокурорите (magistrature debout) принадлежат към системата на общите съдилища.

Административните съдилища (l'ordre administratif) включват Първоинстанционен административен съд (Tribunal administratif) и Административен съд (Cour administrative). Тези две юрисдикции решават спорове от административен и данъчен характер (преки данъци).

Конституционният съд (Cour constitutionnelle) е съставен от магистрати от общите и от административните съдилища. Той извършва контрол за съответствието на законите с Конституцията, която е върховният закон на страната.

Магистрати

Има два начина за достъп до професията на магистрат:

Назначаване чрез изпит — конкурс

Бъдещите магистрати, т.нар. младши съдии (attachés de justice), се назначават чрез изпит — конкурс. За да имат право да се явят на изпита, кандидатите следва да отговарят на следните условия:

1.   да притежават люксембургско гражданство;

2.   да не са лишени от граждански и политически права и да могат да представят изискваните гаранции за притежаване на нравствени качества;

3.   да притежават люксембургска диплома за завършено висше образование, специалност „Право“, отговаряща на призната магистърска степен, или чуждестранна диплома за завършено висше образование, специалност „Право“, отговаряща на магистърска степен, призната и обявена за редовна от министъра, отговарящ за висшето образование, съгласно Закона за висшето образование и признаването на чуждестранни дипломи и степени за висше образование от 18 юни 1969 г. (с измененията);

4.   да има необходимите познания по френски, немски и люксембургски;

5.   да е преминал юридически или нотариален стаж с продължителност най-малко дванадесет месеца;

6.   да отговаря на изискванията за физическа и психическа пригодност, които се проверяват по време на медицински и психологически преглед.

Комисията за назначаване и обучение на младши съдии (наричана по-долу „Комисията“) се състои изцяло от магистрати и организира изпита – конкурс за прием на магистрати. Конкурсът се състои от три писмени изпита по гражданска и гражданско-процесуално право, наказателно и наказателно-процесуално право и административно право и административен процес. Изпитите се състоят предимно в изготвянето на проект на съдебно решение. За да издържат успешно конкурса, кандидатите трябва да са събрали най-малко три пети от възможните точки в трите писмени изпита и най-малко половината точки от общо възможните във всеки един изпит поотделно. Класирането на кандидатите се извършва по реда на получените оценки от Комисията. Кандидатите заели челните места се назначават за магистрати.

Назначаване по документи

Става въпрос за субсидиарен начин за назначаване, който се използва единствено когато броят на младшите съдии, определен на годишна основа от министъра на правосъдието, не е достигнат след провеждането на изпита – конкурс.

Кандидатите трябва:

1.   да изпълняват определени условия измежду тези, които се изискват, за да бъдат допуснати до изпита — конкурс, по-специално условията по точки 1 до 4 и 6, посочени по-горе;

2.   да притежават диплома за проведен юридически стаж;

3.   да са упражнявали професията адвокат за период от общо най-малко пет години.

Комисията кани кандидатите на индивидуални интервюта. На тях присъства експерт психолог, който изготвя мотивирано становище за всеки кандидат. Критериите за подбор на кандидатите са резултатите от изпитите, положени по допълнителните курсове по люксембургско право и изпита след края на юридическия стаж, професионалния опит, евентуалните допълнителни квалификации, както и евентуални публикации. Подборът на кандидатите се извършва от Комисията.

Конституцията гарантира независимостта на съдиите от политическата власт. Така например, те са несменяеми. Те могат да бъдат освобождавани или временно отстранявани от длъжност само със съдебно решение. Могат да бъдат премествани само посредством ново назначение с тяхно съгласие. Независимо от това, при определените в закона условия те могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност, или премествани поради тежко здравословно състояние или непристойно поведение.

Длъжността на магистрата е несъвместима с качеството на член на правителството, депутат, кмет, заместник-кмет или общински съветник, със заемането на платена публична или частна длъжност, с функциите на нотариус, съдебен изпълнител, военна професия, църковна професия, както и с адвокатската професия. Магистратите са безпристрастни и длъжни да пазят професионална тайна. Възнаграждението им се определя със закон.

За повече информация, вж. Връзката отваря нов прозорецстраницата за професията на магистрата на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Адвокати

Адвокатската професия е уредена с изменения Закон от 10 август 1991 г. за адвокатската професия.

Адвокатската професия е свободна и независима професия. Тя може да бъде упражнявана самостоятелно. Адвокатите могат да образуват дружества, които са юридически лица. Единствено адвокатите могат да защитават или да представляват страните, да сезират и пледират от тяхно име пред всички видове съдилища, да приемат техни документи и книжа, за да ги представят пред съдилищата, да изготвят и подписват необходимите за редовността на производството документи и да подготвят делата за решаване от съда.

Единствено адвокатите могат да дават по занятие и срещу заплащане правни консултации или да съставят за други лица частни писмени документи. Адвокатите също така представляват своите клиенти или им предоставят правна помощ пред международните съдилища като Съда на Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека. Адвокатите са длъжни да пазят професионална тайна, като това задължение е императивно и за нарушаването му се носи наказателна отговорност.

За упражняването на адвокатската професия в Люксембург е задължително вписването в списъка на адвокатска колегия във Великото херцогство Люксембург. Това се отнася и за всеки европейски адвокат, който желае да практикува в Люксембург под своето професионално звание в държавата по произход.

Регистърът на адвокатската колегия се състои от Връзката отваря нов прозорецшест списъка:

Списък 1: Адвокати, имащи право да се явяват пред висши инстанции (avocats à la Cour)

Списък 2: Адвокати (avocats)

Списък 3: Почетни адвокати (avocats honoraires)

Списък 4: Адвокати от Европейския съюз, практикуващи под своето звание в държавата на произход

Списък 5: Адвокатски кантори, имащи право да се явяват пред висши инстанции

Списък 6: Други адвокатски сдружения

За да бъде вписано едно лице в списъка на адвокатска колегия в Люксембург, то трябва да изпълни следните условия:

  • да представи необходимата гаранция, че притежава необходимите нравствени качества;
  • да представи доказателство, че е изпълнил условията за допускане до юридически стаж или че е издържал успешно изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава-членка на Европейския съюз, съгласно изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване по отношение на адвокатската професия на обща система за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение; или че е изпълнил условията за вписване като адвокат, упражняващ професията, във Великото херцогство Люксембург под професионалното си звание в държавата по произход съгласно изменения закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, както и да покаже добро владеене на езика, на който се изготвя законодателството, и на езиците, използвани в администрацията и съдилищата, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим;
  • да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;
  • да владее добре езика, на който се изготвя законодателството, и езиците, използвани в администрацията и съдилищата, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, без да нарушава член 31, параграф 1 от изменения закон от 10 август 1991 г. По отношение на люксембургския и немския език е необходимо ниво В2 (по Общата европейска референтна рамка за езиците) за слушане с разбиране и В1 за устно изразяване, а по отношение на немския език е необходимо ниво В2 за четене с разбиране. За френски език се изисква ниво В2 както за четене и слушане с разбиране, така и за писмено и устно изразяване.
    Независимо от посоченото в предходния параграф, при вписването им в списък І на адвокатската колегия европейските адвокати, посочени в член 10 от Директива 98/5/ЕО, трябва само да докажат задълбочени познания по езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, при условие че ограничават професионалните си дейности до такива, които не изискват владеене на другите езици, посочени в закона. Нивото на владеене на езика, което се изисква, е посочено в предходния параграф.

Допълнителни пояснения по отношение на изискванията за езиците:

Вписани адвокати, практикуващи професията самостоятелно, трябва да покажат добро ниво на владеене на езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, както и на всеки друг език, който се изисква, за да извършват професионалната си дейност, без да се засяга гореизложеното.

Адвокатите, вписани в списък II, трябва освен това да владеят добре езиците на администрацията и съдилищата на Великото херцогство Люксембург, които са необходими за изпълнение на задълженията им в рамките на юридическия им стаж.

Всеки адвокат, който поеме работата по дадено дело, трябва да притежава необходимите професионални и езикови умения, като в противен случай може да подлежи на дисциплинарни мерки.

След даване на становище от министъра на правосъдието, Съветът на Адвокатската колегия може да отмени условието за националност, ако се докаже, че е налице реципрочност от страна на държавата, която не е членка на Европейския съюз и чийто гражданин е кандидатът. Това се отнася и за кандидатите, които имат статут на политически бежанец и които имат право на убежище в Люксембург.

Единствено адвокатите, вписани в списък І на адвокатската колегия, имат право да използват званието avocat à la Cour“. За да бъдат вписани в списък I, те трябва:

  • да са преминали юридически стаж с продължителност 2 години като адвокат, вписан в списък ІІ на адвокатската колегия, и да са издържали изпита след приключването на стажа; или
  • да са издържали изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава — членка на Европейския съюз, в изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване по отношение на адвокатската професия на обща система за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение; или
  • да докажат, че в качеството си на европейски адвокати, допуснати да упражняват професията под професионалното си звание в държавата по произход, те извършват в Люксембург реална и редовна дейност в областта на люксембургското право в продължение на най-малко три години, включително в областта на правото на Европейския съюз, или че попадат в приложното поле на член 9, алинея 2 от изменения Закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.

Единствено адвокатите, имащи право да се явяват пред висши инстанции, са оправомощени да извършват действия, за които съгласно законите и подзаконовите нормативни актове се изисква задължително процесуално представителство от адвокат, т.е. да представляват страните пред Конституционния съд, административните съдилища, Върховния съд и пред окръжните съдилища, които разглеждат граждански дела, да предявяват искания от името на страните, да получават техните документи и книжа, за да ги представят на съда, да осигуряват подписването на документите, необходими за редовността на производството и за подготвяне на делото за решаване от съда.

Адвокатите, вписани в списък ІІ на адвокатската колегия, както и вписаните в списък IV на адвокатската колегия европейски адвокати, които имат правото да упражняват професията под професионалното си звание в държавата по произход, могат да извършват тези действия само с помощта на адвокат, който е вписан в списък І на адвокатите и има право да се явява по дела пред висши съдебни инстанции. Тъй като няма ограничения за процесуалното представителство на страните пред съдилищата, където не се изисква задължително представителство от пълноправен адвокат, адвокатите, вписани в списък ІІ или списък ІV на адвокатите, могат да представляват страните без сътрудничеството на адвокат от списък І.

Достъпът до професионално обучение за адвокат е уреден с наредба на Великия херцог от 10 юни 2009 г. за организацията на юридическия стаж и за уредбата на достъпа до нотариата и за него се изисква преминаването на професионален стаж, състоящ се в допълнителни курсове по люксембургско право, последвани от практически стаж.

След получаването на удостоверение за преминато допълнително обучение по люксембургско право, се допуска стажантите да бъдат вписани в списък II на една от адвокатските колегии в Люксембург.

Целта на юридическия стаж е да се усвои адвокатската професия. По време на висшето си образование стажантът е придобил задълбочени знания по право, а допълнителните курсове по люксембургско право са обогатили тези знания чрез изучаване на специфичните особености на люксембургското право. По време на юридическия стаж се набляга основно на усвояването на практическото упражняване на адвокатската професия под ръководството на ръководител на стажа, а също така и чрез курсове, имащи за цел именно практическото изучаване на професията.

Практическият стаж е с продължителност най-малко две години и приключва с изпит. След успешно полагане на изпита кандидатът получава правото да се явява по дела пред висши съдебни инстанции и се вписва в списък І.

При представяне на мотивирана и подкрепена с доказателства молба стажантът може да получи разрешение от Ръководния комитет да премине най-малко три и най-много шест месеца от юридическия си стаж в адвокатска кантора в държава — членка на Европейския съюз. Този период от стажа, за който има официално разрешение, се зачита като част от юридическия стаж.

Адвокатите са обединени в съсловна колегия, която представлява независимо от политическата и съдебната власт сдружение. Съществува една Адвокатска колегия в Люксембург и една Адвокатска колегия в Дикирх. Всяка колегия е юридическо лице. Адвокатската колегия включва следните органи: общо събрание, съвет на колегията, председател на колегията, а за всички упражняващи професията – Дисциплинарен и административен съвет.

За повече информация, вж. Връзката отваря нов прозорецстраницата за адвокатската професия на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Нотариуси

Броят на нотариусите се определя с наредба на Великия херцог съгласно член 13 от изменения Закон от 9 декември 1976 г. относно организацията на нотариата. В момента броят на нотариусите е 36 за цялата страна.

Нотариусите (notaires) са длъжностни лица, упълномощени да заверяват всички документи или договори, които страните са задължени или искат да заверят, като по този начин им придават същата степен на достоверност като на официалните актове, както и да осигуряват тяхното датиране, съхранение и издаването на преписи и копия от тях.

Нотариусите нямат право, нито лично, нито чрез посредничество на друго лице, нито пряко, нито косвено: да извършват търговска дейност, да бъдат управители, неограничено отговорни съдружници, синдици или ликвидатори на търговско дружество или на промишлено или търговско предприятие; да участват в управлението и надзора на дружества, предприятия или представителства, имащи за предмет покупка, продажба, парцелиране на имоти или строителство на сгради, или да имат свързан с тях интерес; да се намират с въпросните дружества, предприятия или представителства в трайни отношения, които биха попречили на свободния избор на нотариус от страните; да извършват по занятие банкови, сконтови или брокерски операции или борсови спекулации, с изключение на сконтовите операции, извършвани във връзка с действия по упражняването на своята дейност; да приемат парични влогове, с изключение на извършваните с оглед или във връзка с упражняването на дейността или делба на наследство; да упражняват професията си по сделки, от които имат интерес; да използват подставени лица за действия, които не могат да извършват пряко; да наемат, на каквото и да е основание, посредници или агенти по недвижими имоти.

Нотариално заверените актове са автентични съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс; те подлежат на изпълнение, когато съдържат клауза за изпълнение. При съставянето на документи нотариусите са длъжни да ползват френски или немски език, по избор на страните.

Нотариусите извършват дейността си на цялата територия на страната. Чрез своята дейност те участват в упражняването на публичната власт.

Нотариалната камара (Chambre des Notaires) е съставена от седем членове, избрани измежду нотариусите в страната от общото събрание на нотариусите.

Освен предоставените ѝ от законите и подзаконовите нормативни актове правомощия Нотариалната камара има, наред с останалото, следните задачи:

  • да поддържа дисциплината между нотариусите и да упражнява дисциплинарни правомощия посредством дисциплинарния си съвет; да предотвратява споровете между нотариусите или да способства за постигането на помирение по тях и ако не може да бъде постигнато съгласие, да дава становище по спора;
  • да разрешава спорове между нотариуси и трети лица;
  • да дава становища по проблеми относно хонорари, възнаграждения, заплати, такси, разходи и разноски, фактурирани от нотариусите, както и относно всички спорове по тези въпроси, с които е сезиран гражданският съд;
  • да съхранява описа на оригиналните документи; да проверява счетоводството на нотариусите;
  • да представлява нотариусите на Великото херцогство, с оглед на защитата на правата и интересите на упражняващите професията.

Дисциплинарният съвет се състои от председателя на окръжния съд на Люксембург или неговия заместник, в качеството на председател, както и от четирима членове на Нотариалната камара, избрани по продължителността на трудовия им стаж като нотариуси.

Дисциплинарният съвет упражнява дисциплинарни правомощия по отношение на всички нотариуси във връзка с: нарушаване на законовите и подзаконовите разпоредби относно упражняването на професията; професионални грешки и пропуски; простъпки, противоречащи на дискретността и професионалното достойнство, на професионалната чест и лоялност; без това да засяга възможността за съдебно преследване поради тези действия. Решенията на дисциплинарния съвет могат да бъдат обжалвани както от нотариуса, който е техен адресат, така и от главния прокурор. Жалбата се подава до гражданската колегия на Върховния съд, която се произнася с окончателно решение.

За да бъде допуснато едно лице да упражнява професията нотариус, е необходимо:

  • да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;
  • да може да упражнява всичките си граждански и политически права;
  • да е навършило 25 години и да има диплома за кандидат-нотариус съгласно люксембургското законодателство (според действащия режим) или Връзката отваря нов прозорецудостоверение, че е преминало необходимия стаж, за да бъде допуснато да упражнява професията на нотариус (според предишния режим);
  • да владее добре езика, на който се създава законодателството, както и езиците на администрацията и съдилищата по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим.

За повече информация, вж. Връзката отваря нов прозорецстраницата за професията на нотариус на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Други юридически професии

Съдебен изпълнител

Съдебният изпълнител (huissiers de justice) е единственото длъжностно лице, което може да:

  • връчва актовете и призовките и да извършва предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове уведомления, когато начинът на уведомяване не е уреден в закона;
  • пристъпва към изпълнението на съдебните решения както и на актове или титули, за които е издаден изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител може да пристъпва към:

  • доброволното събиране на вземания или към събирането им по съдебен ред; това правомощие обхваща правото да подписва от името на взискателите молби за издаване на разпореждане за плащане или за запор върху периодични вземания;
  • оценка и продажба на мебели, движими вещи и реколта, при спазване на съответните законови и подзаконови нормативни актове.

Съдът може да му възложи да изготви:

  • чисто фактически констатации, изключващи всякакво становище относно фактическите или правни последици, които могат да възникнат от тях;
  • констатации от същото естество по искане на частни лица; и в двата случая тези констатации са валидни до доказване на противното.

Тарифата на съдебните изпълнители се определя с нормативен акт на Великия херцог.

Камарата на съдебните изпълнители (Chambre des huissiers de justice) е съсловна организация, представляваща съдебните изпълнители на национално равнище. Тя се управлява от Управителен съвет от трима членове: председател, секретар и ковчежник. Председателят представлява Камарата на съдебните изпълнители по юридически и други въпроси.

За повече информация, вж. Връзката отваря нов прозорецстраницата за професията на съдебен изпълнител на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Съдебни секретари

Главният съдебен секретар (greffier en chef) изпълнява функциите на ръководител на съдебния секретариат и на персонала. Административните задачи на главния съдебен секретар включват по-специално предоставянето на копия на адвокатите и лицата (напр. удостоверения за прекратен граждански брак за легализация в чужбина), предоставя копия от съдебни актове, депозира писмените завещания, декларациите в рамките на процеса на наследяване, полагането на клетва на съдебните секретари, подготовката на общите събрания, статистиката, както и поддръжката на архива. Освен това главният съдебен секретар получава исканията за отвод на съдиите.

Функцията на съдебните секретари е да асистират на съдията в изготвянето на всички актове и протоколи, които са от неговата компетентност, по време на заседанията, явяванията на страните, разследванията, посещенията на мястото на престъплението, аутопсиите, изготвяне на инвентарни списъци при несъстоятелност, изготвянето на решенията и изслушванията на страни, поставени под попечителство и настойничество. Съдията не може да провежда заседание без присъствието на своя секретар.

Функциите на съдебните секретари са определени в член 78 и следващи от изменения закон за организацията на съдебната власт.

Връзката отваря нов прозорецСборник специални закони стр. 7 – 40.

Достъпът до тази професия е регламентиран в изменения закон от 16 април 1979 г. определящ общия статут на държавните служители.

http://www.fonction-publique.public.lu/fr/publications/Reformes/Recueils/1_Statut.pdf

Връзки

Връзката отваря нов прозорецМинистерство на правосъдието

Последна актуализация: 27/09/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Унгария

Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Унгария.

Юридически професии – въведение
Прокурори
Съдии
Адвокати
Нотариуси
Други юридически професии

Юридически професии — въведение

Настоящият раздел съдържа преглед на юридическите професии в Унгария — прокурори, съдии, адвокати, юрисконсулти, нотариуси и съдебни изпълнители.

В Унгария представителите на юридическите професии (адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители) са независими в изпълнението на своята професия, но са подчинени на професионално самоуправление в рамките на система от камари. Членството в дадена камара е предварително условие за упражняването на тяхната професия и камарите имат право да упражняват професионален контрол по отношение на своите членове, което има за цел да гарантира, че членовете на професията предоставят услуги с определено качество.

Прокурори (ügyész)

Организация

Унгарските конституционни норми разпореждат, че прокуратурата (Ügyészség) упражнява предвидените в закона правомощия във връзка с разследванията, води наказателното преследване и е отговорна за проверяване на законосъобразността на наказателните мерки.

Прокуратурата гарантира, че всички спазват законите и предприема действия при извършени нарушения по предвидения в законодателството начин.

Националната прокурорска служба (Ügyészség) е централизирана организация, ръководена от главния прокурор (legfőbb ügyész), който е отговорен пред парламента. Прокурорите се назначават и отстраняват от длъжност от главния прокурор.

Първоначално прокурорите се назначават за срок от три години, след което за неопределен период от време.

Разпоредбите, които касаят прокуратурата, са определени от закона.

Роля и задължения

Функциите, отговорностите и правният статут на прокурорите са уредени от закона. Прокурорската служба е единен орган и всички прокурори имат еднакъв правен статут.

Прокуратурата (ügyészség):

  • провежда разследвания по наказателни производства в случаите, определени от закона;
  • проверява дали разследването се провежда съобразно съответните законови разпоредби;
  • упражнява други правомощия във връзка с разследванията;
  • изготвя и предава обвинителни актове и води наказателното преследване по наказателни производства, упражнява права на обжалване, определени от закона;
  • проверява дали изпълнението на наказанията се провежда съобразно съответните законови разпоредби;
  • участва в други граждански, трудовоправни, административни и търговски производства: прокурорът участва в производствата съгласно Гражданския процесуален кодекс (polgári perrendtartás), ако по някаква причина титулярят на правата не е в състояние да ги защитава;
  • гарантира спазването на закона в рамките на общия преглед на законосъобразността (általános törvényességi felügyelet);
  • гарантира спазването на закона в рамките на общия преглед на законосъобразността (általános törvényességi felügyelet);
  • предприема необходимите мерки за защита на деца във връзка с престъпления, извършени срещу непълнолетни лица;
  • изпълнява функции, произтичащи от международни задължения; в частност правна помощ;
  • изпълнява функции във връзка с Евроюст - допринася за гарантиране, че всички обществени организации, държавни органи и граждани спазват закона и отстоява върховенството на закона при извършени закононарушения.

Бази данни с правна информация

Можете да намерите повече информация на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецПрокурорската служба на Република Унгария (Magyar Köztársaság Ügyészsége).

Съдии

Организация

Конституцията разпорежда, че съдиите са независими. Те вземат решения въз основа на закона и в съответствие със своите убеждения и не могат да бъдат повлиявани и направлявани при постановяването на решения.

Правото за назначаване на съдии принадлежи на президента на Унгария (köztársasági elnök).

Лице, което желае да бъде назначено като съдия, трябва да отговаря на следните условия:

  • да има унгарско гражданство;
  • да не е осъждано;
  • да има право да гласува;
  • да притежава университетска степен по право;
  • да издържи изпита на унгарската адвокатска колегия (szakvizsgával rendelkezik);
  • да направи декларация на имущественото си състояние, посочена в закона; и
  • да има поне една година опит като съдебен секретар (bírósági titkár) или районен прокурорски секретар (ügyészségi titkár), като конституционен съдия, военен съдия, прокурор, нотариус, адвокат или правен съветник или на длъжност в централна административна агенция (központi közigazgatási szerv), за която се изисква положен изпит пред адвокатска колегия.

Непрофесионални съдии

Съгласно конституционните норми, в съдебните производства могат да участват и непрофесионални съдии (nem hivatásos bíró/ülnök).

Кандидатите трябва да не са били осъждани, да имат правото да гласуват, да са унгарски граждани и да са на възраст над 30 години. В допълнение към тези изисквания непрофесионалните военни съдии (katonai ülnök) трябва да служат в професионалния състав на унгарските въоръжени сили (Magyar Honvédség) или на силите за поддържане на реда.

Непрофесионалните съдии се избират за мандат от четири години.

По наказателни производства местните съдилища се състоят от един професионален съдия (hivatásos bíró) и двама непрофесионални съдии, когато разглежданото престъпно деяние е наказуемо с лишаване от свобода за срок от осем или повече години. Окръжен съд (megyei bíróság), действащ като първа инстанция, може да провежда дело в състав (tanács) от един професионален съдия и двама непрофесионални съдии.

По граждански производства състав от един професионален съдия и двама непрофесионални съдии може да заседава в случаите, предвидени в закона.

Съдебни секретари, съдебни помощници

Висшистите от университети по право се назначават в съдилищата на длъжността съдебни секретари или съдебни помощници, за да натрупат знания и опит за бъдеща кариера като съдии. Те могат да действат като съдии само по производствата и съгласно условията, определени в закона.

Информация относно съдебния персонал може да бъде намерена на следните адреси:

  1. съдебен персоналPDF(407 Kb)en
  2. съдебни секретариPDF(382 Kb)en
  3. съдебни помощнициPDF(286 Kb)hu
  4. работнициPDF(280 Kb)hu

Адвокати

Адвокати (ügyvéd/ügyvéd)

В процеса на практикуване на своята професия адвокатите (ügyvéd) помагат на клиентите си да отстояват своите права и да изпълняват своите задължения. Адвокатите (ügyvéd) могат да предоставят процесуално представителство по всички дела и пред всички органи. Адвокатите са независими в процеса на своята професионална дейност, което означава, че те не могат да бъдат повлиявани и не могат да поемат отговорности, които биха застрашили тяхната независимост.

Дейностите, за които се заплащат хонорари и могат да се изпълняват единствено от адвокати, включват:

  • представителство и защита по наказателни дела;
  • правна консултация;
  • изготвянето и редактирането на правни документи;
  • боравенето с пари и ценности на съхранение (депозит) във връзка с дейностите, посочени по-горе.

Въпреки че подобни услуги не попадат изключително в обхвата на адвокатските дейности, поради изискванията на днешната икономическа действителност адвокатите могат също така да предоставят услуги като данъчни консултации, операции с агенции за недвижимо имущество и извънсъдебна медиация (peren kívüli közvetítés).

Адвокатските дейности могат да се изпълняват от всяко лице, което е било прието в адвокатската колегия (kamara) и което е положило адвокатската клетва (ügyvédi eskü).

С цел да бъде прието в адвокатската колегия, едно лице трябва:

  • да е гражданин на държава членка на Европейското икономическо пространство (Európai Gazdasági Térség);
  • да не е осъждано;
  • да притежава университетска степен и да е положило унгарски професионален изпит по право (jogi szakvizsga);
  • да има сключена застраховка за гражданска отговорност и подходящо помещение за кантора.

Адвокатите от държавите-членки на Европейския съюз могат да провеждат адвокатска дейност в Унгария под три основни форми: като доставчици на ad hoc услуги, като редовна дейност и като членове, приети в адвокатската колегия (ügyvédi kamara). Доставчиците на ad hoc услуги са длъжни да уведомята за това адвокатската колегия, имаща компетентност по мястото на предоставяне на услугите, докато желаещите да предоставят редовни адвокатски услуги трябва да се регистрират в съответната компетентна адвокатската колегия.

Адвокатите от Европейския съюз (európai közösségi ügyvéd), вписани в регистъра, могат да кандидатстват за приемане в колегията, ако отговарят на изискванията, предвидени в закона [например периодът на практика, предвиден в закона, да е осъществен, да докажат своята компетентност по унгарско право (както и по право на Европейския съюз), да владеят унгарски език в достатъчна степен, за да провеждат своята дейност и т.н.].

Адвокат от Европейския съюз, който е бил приет в колегията, има право да използва професионалното звание адвокат (ügyvédi cím) и спрямо него се прилагат същите норми, както спрямо неговите унгарски колеги.

Адвокатите имат задължение за поверителност по отношение на всички факти и сведения, които са им станали известни в процеса на извършване на тяхната професионална дейност.

Като общо правило възнаграждението на адвоката е предмет на свободно споразумение между адвокатите и техните клиенти. Хонорарите на адвокатите се регулират само ако последните действат като публични защитници (kirendelt védő) в съдебно производство.

Бази данни с правна информация

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецУнгарската адвокатска колегия (Magyar Ügyvédi Kamara).

Юрисконсулти (jogtanácsos)

Основната функция на юрисконсултите е да улесняват работата на организацията, в която работят. Юрисконсултите отговарят за процесуалното представителство в рамките на организацията, която ги е назначила, предоставят правни консултации и информация; изготвят молби, договори и други документи; и участват в организирането на правните дейности. Като общо правило юрисконсултите, за разлика от адвокатите, изпълняват своите задължения (които не са толкова всеобхватни, колкото тези на адвокатите) в качеството си на служители. Възнаграждението на юрисконсултите се урежда от разпоредбите на трудовото право.

Всяко лице, което е вписано в регистъра, поддържан от окръжния съд — в Будапеща (т.е. Градския съд на Будапеща (Fővárosi Bíróság)) — може да стане юрисконсулт. Кандидатите трябва:

  • да имат гражданство на една от държавите-членки, участващи в Споразумението за Европейското икономическо пространство(az Európai Gazdasági Térségről szóló megállapodás);
  • да не е осъждано;
  • да притежават университетска степен;
  • да са издържали унгарския професионален изпит по право; и
  • да бъдат вписани в регистъра.

В някои случаи министърът на правосъдието (az igazságügyért felelős miniszter) може да предостави освобождаване от условието за гражданство.

Нотариуси (közjegyző)

Действайки в рамките на правомощията, предвидени в закона, нотариусът (közjegyző) извършва официално правораздаване като част от държавната съдебна система.

Целта на дейността на нотариусите е да предотвратяват възникването на правни спорове, като те имат право да работят в тази област само ако бъдат приети да членуват в Нотариалната камара (Közjegyzői Kamara). Съгласно закона, нотариусите се назначават от министъра на правосъдието да работят в определени райони и за неопределено време.

Нотариусите са задължени да имат сключена застраховка за гражданска отговорност и да я поддържат през периода, в който провеждат своята професионална дейност.

Изключителният обхват на нотариалните дейности включва регистрирането на правни сделки, правни изявления и факти в публични актове (közokirat). Една от традиционните функции на нотариуса е да извършва заверяване на завещания и други несъдебни документи. Друга важна функция, изпълнявана от нотариусите, е воденето на регистър на обезпеченията на движими вещи, както и боравенето с влогове, в рамките на което те получават пари, ценности и ценни книжа въз основа на упълномощаване, получено от съответните страни, с цел доставянето на тези вещи на оправомощената страна.

За дейностите, провеждани в техните кантори, нотариусите имат право на хонорар в размер, определен от закона, който зависи от средната продължителност на изпълняваната дейност и това дали за нея се изисква прилагането на правна преценка и отговорност. При изключителни обстоятелства (например при трудни казуси, изискващи по-високо ниво на умения), хонорарът може да се различава от обичайната сума. Ако стойността на предмета на дейност на нотариуса е известна, хонорарът на нотариуса се определя въз основа на нея. Ако стойността на предмета на дейността на нотариуса не е известна, хонорарът на нотариуса трябва да се определи въз основа на времето, отделено за тази професионална дейност. Цената за нотариално заверяване на копия на документи е предварително определена.

Тъй като унгарското гражданство е основно изискване за съдии, прокурори, съдебни чиновници, съдебни изпълнители и нотариуси, чуждестранни граждани не могат да бъдат назначавани на такива длъжности в Унгария.

Бази данни с правна информация

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецУнгарската национална нотариална камара (Magyar Országos Közjegyzői Kamara).

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Мерките за принудително изпълнение се привеждат в действие от съдебни изпълнители (независими съдебни изпълнители (önálló bírósági végrehajtó) и окръжни съдебни изпълнители (megyei bírósági végrehajtó)).

Като общо правило исковете, включени в съдебни решения (bírósági határozat), постановени по граждански дела, се изпълняват от независими съдебни изпълнители. Независимите съдебни изпълнители се назначават от министъра на правосъдието за присъединяване към даден местен съд (helyi bíróság) в дадена област на компетентност.

Независимите съдебни изпълнители не се издържат от държавата, техните доходи идват от клиенти под формата на възнаграждение за тяхната работа.

Техният обхват на дейност е следният:

  • изпълнение въз основа на изпълнителен лист (végrehajtási lap), издаден от съда;
  • изпълнение въз основа на изпълнителен титул (végrehajtási záradék), издаден от съда;
  • изпълнение въз основа на съдебна заповед или ограничение на принудително изпълнение, или заповед за прехвърляне (végrehajtást elrendelő, letiltó, átutalási végzés), или още въз основа на постановление за пряко съдебно уведомление (közvetlen bírósági felhívás).

Окръжните съдебни изпълнители работят в окръжните съдилища и окръжния съд в Будапеща (Fővárosi Törvényszék). Окръжните съдебни изпълнители се назначават от председателя на окръжния съд за неопределен период от време и за да служат в определен окръжен съд. Председателят на окръжния съд обявява конкурс за позицията на окръжен съдебен изпълнител. Окръжният съдебен изпълнител е служител на окръжния съд и получава възнаграждение въз основа на тази трудовоправна връзка.

Окръжните съдебни изпълнители извършват принудително изпълнение по „съдебни дългове“ (когато законният собственик на тези дългове е държавата). Съдебните дългове представляват предплатените от държавата разходи за граждански или наказателни производства. Събирането на направени разходи по наказателно производство, конфискацията на имущество и други наказателни мерки с парично изражение представляват задачи на окръжния съдебен изпълнител. Издръжката на деца, предплатена от държавата, също се счита за съдебен дълг към държавата и съответно събирането ѝ също попада в обхвата на задълженията на съдебния изпълнител. Освен това окръжните съдебни изпълнители извършват принудително изпълнение по дългове, чийто законен титуляр е самият съд, Националният съдебен съвет, Службата на Националния съдебен съвет, Министерството на правосъдието, служба от съдебни експерти или държавата.

Областта на компетентност на съдебните изпълнители съвпада с областта на компетентност на съда.

Бази данни с правна информация

Повече информация можете да намерите на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецУнгарската камара на съдебните изпълнители (Magyar Bírósági Végrehajtói Kamara).

Организации, които предоставят правни услуги за обществеността

Правни клиники функционират в университети и в няколко неправителствени унгарски и международни организации, активни в тази област.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецИнтернет страница на Унгарската национална нотариална камара (A Magyar Országos Közjegyzői Kamara honlapja)

Връзката отваря нов прозорецИнтернет страница на Унгарската камара на съдебните изпълнители (A Magyar Bírósági Végrehajtói Kamara honlapja)

Връзката отваря нов прозорецИнтернет страница на Прокурорската служба на Република Унгария (A Magyar Köztársaság Ügyészségének honlapja)

Връзката отваря нов прозорецИнтернет страница на Унгарската адвокатска колегия (A Magyar Ügyvédi Kamara honlapja)

Последна актуализация: 15/02/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Малта

Юридически професии – въведение

Юридическите професии в Малта са тези на адвоката, нотариуса и процесуалния представител пред съдилищата от по-долна инстанция.

  • Адвокатите имат право да се явяват пред всички съдилища.
  • Нотариусите се считат за държавни служители и изготвят и публикуват нотариални актове.
  • Процесуалните представители имат право да се явяват пред съдилища от по-долна инстанция: на практика по-голямата част от тяхната работа се състои в предприемането на процесуални действия във връзка с различни съдебни производства или други искания, подадени в деловодството на съда.

Юридическата професия в Малта е организирана в единна система и прокурорите се назначават измежду практикуващи адвокати.

Прокурори

Организация

Съгласно член 91 от Конституцията главният прокурор разполага с конституционни правомощия, а съгласно Наредбата за главния прокурор, глава 90 от Законите на Малта, прокуратурата е създадена като държавна агенция.

Съгласно Конституцията на Малта главният прокурор разполага със същата несменяемост, с която разполагат съдиите, и има право на независима преценка по въпросите на наказателното преследване, както и при изпълнение на функциите, предвидени в Наказателния кодекс във връзка с наказателното преследване.

Главният прокурор се подпомага от заместник-главния прокурор, помощник-главния прокурор и други служители юристи.

Роля и задължения

Главният прокурор е органът по наказателно преследване пред наказателния съд и Апелативния наказателен съд. В някои случаи за започването на наказателно преследване от полицията се изисква предварителното съгласие на главния прокурор.

При упражняване на предоставените му по закон правомощия за образуване, провеждане или прекратяване на наказателно производство главният прокурор не получава инструкции, нито подлежи на контрол от страна на друго лице или орган.

Главният прокурор действа и като правен съветник на правителството, а служителите юристи на прокуратурата също така представляват правителството пред гражданските и конституционните съдилища.

Прокуратурата също така е компетентният орган по повечето въпроси на правното сътрудничество в областта на гражданското, търговското и наказателното право.

Прокуратурата представлява Република Малта пред международните съдилища и представлява правителството на международни срещи по въпросите на правното и съдебното сътрудничество.

Освен това прокуратурата изготвя проектите на законодателни актове и следи тяхното прокарване в парламента.

Съдии

Организация

Съдиите и магистратите се назначават от президента на републиката по препоръка на министър-председателя. Те са независими от изпълнителната власт и са несменяеми. Едно лице трябва да е практикувало като адвокат в Малта за срок не по-малко от седем години, за да може да бъде назначено като магистрат, и за срок не по-малко от дванадесет години, за да може да бъде назначено като съдия. Съдиите и магистратите могат да бъдат отстранявани от длъжност от президента в случай на доказана неспособност да изпълняват функциите си (независимо дали това е в резултат на физическо или умствено увреждане или поради някаква друга причина) или на доказано неправомерно поведение, по искане на Камарата на представителите, подкрепено с гласовете на най-малко две трети от всички членове.

Организация на юридическата професия: Адвокати (Barristers)

Адвокати (barristers)

Роля и задължения

Адвокатите са професионалисти, които имат право да дават правни съвети и консултации, както и да представляват клиентите си пред съдилищата, трибуналите или другите съдебни органи.

За да могат да практикуват професията на адвокат в Малта, кандидатите трябва да притежават разрешително, издадено от президента на републиката и носещо държавния печат на Малта. Преди да започнат да практикуват, лицата, получили такова разрешително, трябва да положат публично клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност пред Апелативния съд.

Организация

Малтийската адвокатска камара представлява адвокатите, приети в Малтийската адвокатска колегия. Това е доброволна неполитическа и неправителствена организация, финансирана от членските вноски и средствата, набирани чрез организираните от нея дейности, която е призната по закон като консултативния и активно участващ адвокатски орган по въпросите на правораздаването и организацията на правосъдието.

В Малта съществува само един вид адвокат, като малтийският термин „avukat“ покрива и двата английски термина „lawyer“ и „advocate“. За регламентирането на професията отговаря Комисията по правораздаване, чиито членове са президентът на Малта, председателят на Върховния съд, председателят на Адвокатската камара и други представители на съдебната власт, както и други правни професионалисти. Всички оплаквания срещу адвокати се разглеждат от комисия от петима адвокати, която след това отправя препоръки към Комисията по правораздаване за дисциплинарната мярка, която да бъде предприета. Трима от тези петима адвокати се назначават от Адвокатската камара, което дава на Камарата ефективни правомощия да регламентира професията.

Адвокатската камара поддържа информационен уебсайт, посветен на професията, който съдържа и указател. Указателят е разделен на две части: частта, достъпна за широката общественост, съдържа данни за всички адвокати, които са членове на Адвокатската камара, докато частта с ограничен достъп само за членове съдържа данни за всички адвокати, известни на Адвокатската камара.

През последните години Камарата организира няколко академични конференции и семинара, както и поредица от ежемесечни лекции с цел насърчаване на култура на непрекъснато юридическо образоване на всички адвокати.

Бази данни с правна информация

Уебсайтът на Връзката отваря нов прозорецАдвокатската камара предоставя информация относно професията, в това число новини, и съдържа календар на проявите и база данни с информация за връзка с адвокатите. Има и част с ограничен достъп само за членове, която предоставя допълнителни услуги на адвокатите.

Достъпът до тази база данни безплатен ли е?

Да, достъпът до тази база данни е безплатен.

Нотариуси

Роля и задължения

Нотариусите са държавни служители, оправомощени да получават актове, свързани с разпореждания между живи и в случай на смърт, и да ги заверяват. Поради тези си задължения те отговарят също така за съхранението на тези документи и могат да издават копия от тях. Глава 55 от Законите на Малта (Закон за нотариалната дейност и нотариалните архиви) урежда другите правомощия и функции на нотариусите.

Преди да започнат да практикуват професията си, нотариусите полагат пред Апелативния съд клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност.

Контролът на дейността на всички нотариуси, нотариалните архиви и публичния регистър се осъществява от специален съд, наречен Съд за преразглеждане на нотариални актове. Съдът е съставен от членове, които се назначават от министъра, отговарящ за нотариалната дейност, измежду пенсионирани съдии и магистрати и измежду адвокати и нотариуси.

Винаги, когато го счете за целесъобразно, съдът може да посети и да извърши без предупреждение проверка на архивите, публичния регистър или кантората на всеки нотариус.

Всяка година през януари в Държавен вестник на Малта се публикува подробна информация за всички нотариуси, практикуващи в Малта.

Организация

Нотариалният съвет е общият орган, надзираващ нотариалната дейност, и има право по свое усмотрение или при получаване на оплакване да разследва действията на всеки нотариус, за които счита, че може да са в разрез с деонтологичните правила на нотариалната професия. Съветът също така може да разглежда всички обвинения в небрежност или злоупотреба, отправени срещу даден нотариус в рамките на неговата професионална дейност или във връзка с професионални въпроси, освен ако правомощието за това не е предоставено на друг орган по реда на членове 85 и 94 от глава 55 на Закона за нотариалната дейност и нотариалните архиви от Законите на Малта или по реда на други закони.

Бази данни с правна информация

Връзката отваря нов прозорецОфициалният уебсайт на Нотариалния съвет (Малта) съдържа информация за Нотариалния съвет, обща информация на вниманието на обществеността и нотариусите, както и указател с информация за връзка с нотариусите, които практикуват в Малта. Базата данни е достъпна за обществеността и е безплатна.

Други юридически професии

Процесуални представители пред съдилищата от по-долна инстанция

За да могат да практикуват професията на процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция, кандидатите трябва да притежават разрешително, издадено от президента на републиката и носещо държавния печат на Малта. След получаването на такова разрешително лицето трябва да положи публично клетва за вярност и клетва за встъпване в длъжност пред Апелативния съд.

Основното задължение на процесуалния представител пред съдилищата от по-долна инстанция е да съдейства на адвоката, към когото е ангажиран, по отношение на съдебното производство. Процесуалните представители пред съдилищата от по-долна инстанция участват в подаването на писмените заключения до деловодствата на съдилищата от името на клиентите и обикновено извършват други услуги във връзка с подготовката на съдебен процес от адвокатите.

Процесуалните представители пред съдилищата от по-долна инстанция могат да се явяват пред съдилищата на магистратите и специалните трибунали и съвети и могат да дават консултации.

Комисията по правораздаване е органът, който отговаря за регламентирането на тази професия в Малта. На уебсайта на малтийското Министерство на вътрешните работи и националната сигурност има Връзката отваря нов прозорецраздел, посветен на професията на процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция, който е достъпен за широката общественост.

Съдебно деловодство и персонал на съдилищата

Съдебното деловодство отговаря за съдебния секретариат и неговия персонал, регистрирането и връчването на съдебни актове, изпълнението на актове, подлежащи на изпълнение, като съдебни решения и призовки, чрез назначени от съда съдебни изпълнители, съдебните продажби на публичен търг, производствата с участието на съдебни заседатели и други производства пред наказателните съдилища.

Заместник секретар на съдаPDF(374 Kb)en

Съдебен помощникPDF(382 Kb)mt

Съдебен деловодителPDF(378 Kb)en

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецМалтийска адвокатска камара

Връзката отваря нов прозорецОфициален уебсайт на Нотариалния съвет (Малта)

Последна актуализация: 29/09/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Юридически професии - Холандия

Настоящият раздел ви предоставя преглед на юридическите професии в Нидерландия.

Прокурори

Съдии

Адвокати

Нотариуси

Други юридически професии

Прокурори

Организация

Националната прокуратура (Openbaar Ministerie) е образувание на национално равнище, което има подразделения във всички региони. Съществуват също така национална прокурорска служба (Landelijk Parket), която отговаря за борбата с (международната) организирана престъпност, както и специализирана прокуратура за борба с екологичните и финансовите престъпления и измами.

Има 10 районни прокуратури, в които прокурорите, подпомагани от административни и правни експерти, разглеждат няколко стотин хиляди дела годишно. В случай на подадена жалба делото се разпределя на една от четирите окръжни прокуратури. Националната прокуратура има представител в тези прокуратури, който се нарича генерален адвокат (Advocaat-Generaal). Тези прокуратури се ръководят от главните прокурори и главните генерални адвокати. На национално равнище Националната прокуратура се ръководи от Съвета на генералните прокурори (College van Procureurs-generaal), чието седалище е в Хага. Министърът на правосъдието носи политическата отговорност за прокуратурата. Съвместно със Съвета на генералните прокурори той определя приоритетите във връзка с наказателното разследване и преследване.

Роля и задължения

Всяко лице, заподозряно в извършването на престъпление, се подвежда под отговорност от Националната прокуратура. Националната прокуратура е единственият орган в Нидерландия, който може да повдига обвинения срещу заподозрените лица. Той следи за това престъпленията да бъдат разследвани и преследвани по реда на наказателното производство.

Националната прокуратура си сътрудничи с полицията и останалите разследващи органи. Наказателното разследване се води от прокурор. Националната прокуратура контролира и правилното прилагане на съдебните решения. Тя следи за плащането на глобите, изпълнението на наказанията с лишаване от свобода и полагането на общественополезен труд. Националната прокуратура и съдиите са част от съдебната власт. Поради това тя не представлява министерство (на нидерландски Openbaar Ministerie) в обичайния смисъл на думата

Съдии

Организация

Всеки, който желае да стане съдия, трябва да има поне седем години професионален опит. Този опит може да бъде придобит чрез вътрешен курс на обучение в рамките на съдебната система или чрез доказване на професионален опит на друго място в правосъдната система. Съдебната система осигурява необходимото обучение.

Съдиите се назначават от Короната по предложение на министъра на сигурността и правосъдието. Само граждани на Нидерландия могат да бъдат назначавани на длъжност съдия. Кандидатите трябва да имат диплома по право от нидерландски университет.

Лицата могат да бъдат предлагани за назначаване в съдебната система само след препоръка от национален комитет за подбор, съставен от представители на различните съдилища, прокуратурата и физически лица, които осъществяват активна обществена дейност.

Съдията се назначава да правораздава в определен съд. Това назначение е възможно само ако въпросният съд е предложил бъдещия съдия. Тези условия имат за цел да направят системата за назначаване възможно най-обективна.

Съдията е държавен служител със специален статут. След назначаването си той не може да приема назначение на друго място.

Съдиите могат да останат на длъжност до навършване на 70-годишна възраст. Преди навършване на тази възраст те могат да бъдат отстранени от длъжност против волята си само от най-висшия съд на Нидерландия — Върховният съд на Нидерландия (Hoge Raad der Nederlanden),— по инициатива на генералния прокурор (procureur-general) на този съд. Тази система осигурява адекватна защита срещу политическо влияние по отношение на назначаването и отстраняването от длъжност.

Роля и задължения

Задачата на съдията е да постанови безпристрастно решение по правни спорове, включително по дела, по които държавата е страна. За да се гарантира безпристрастността по отношение на изпълнителната власт, се прилага специална система на подбор и назначаване. Поради това правният статут на съдиите е различен от този на останалите държавни служители.

Нидерландската Конституция изисква съдебната власт да постановява решения по правните спорове и съдържа разпоредби относно правния статут на членовете на съдебната власт.

Спазвайки действащото законодателство, съдиите могат да разглеждат делата по своя преценка. Те също така определят до голяма степен протичането на производството на практика (напр. продължителността на определени части от производството).

Ако страна по производството се съмнява в безпристрастността на съдията, законът ѝ гарантира възможност да поиска отвод на конкретния съдия, разглеждащ делото. Понякога една от страните по делото е недоволна от работата на съдията. Прави се разграничение между решението, постановено от съда, и поведението на съдията.

  1. Ако неудовлетворението е свързано с решението, недоволната страна обикновено разполага с възможността да обжалва.
  2. Оплакванията от поведението на съдията могат да бъдат внесени в съвета на съда, където въпросният съдия заема длъжност. Всеки съд има процедура за оплаквания, която предвижда реда за разглеждане на оплакванията.

Съществуват няколко законови разпоредби, регламентиращи поведението на съдиите. Тяхната цел е да се гарантира, че съдиите вършат своята работа безпристрастно.

Съдиите трябва да придобият опит в поне две области. Поради това от тях обикновено се изисква да разглеждат дела в една област на правото, след което да преминат в друга. Това правило има за цел да предотврати прекаленото съсредоточаване на съдиите за прекалено дълъг срок върху една област на познание и опит.

Съдиите заседават в съдилища (rechtbanken), които имат четири отделения — гражданско, наказателно, административно и районно. Съдиите, които заседават в районното отделение, се наричат районни съдии (kantonrechter), а останалите — съдии (rechter). Съдиите, които заседават в апелативните съдилища (gerechtshoven) и Върховния съд, се наричат съветници (raadsheer).

Съставът на съдилищата при разглеждане на делата е следният:

  • Районните съдии (Kantonrechters) разглеждат делата еднолично.
  • Окръжните съдии обикновено разглеждат делата еднолично, но някои дела трябва да бъдат разгледани от тричленен съдийски състав.
  • Съветниците в апелативните съдилища разглеждат делата в тричленен съдийски състав, освен ако делото може да бъде разгледано от един съдия. Това е предвидено по закон.
  • Върховният съд разглежда всяко дело в петчленен съдийски състав.

Правителственият орган, отговорен за регулирането на професията, е нидерландският Съдебен съвет (Raad voor de rechtspraak).

База данни с правна информация

За допълнителна информация вж. уебсайта, посветен на Връзката отваря нов прозорецправораздаването в Нидерландия, който е публично достъпен.

Организация на юридическата професия Адвокати

Адвокати

Връзката отваря нов прозорецНидерландската адвокатска колегия (de Orde) е публичноправният професионален орган на всички адвокати в Нидерландия. Определената със закон основна дейност на колегията е да следи за качеството на услугите, предоставяни от адвокатите. Това качество се гарантира, наред с другото, чрез:

  • цялостна програма за обучение за адвокатската професия,
  • изготвяне на правилници и други обвързващи разпоредби за адвокатите,
  • дисциплинарни производства,
  • предоставяне на информация и услуги на членовете,
  • изготвяне на препоръки към нидерландското правителство във връзка с насоките на политиката и предвижданите законопроекти.

По закон всеки адвокат трябва да бъде член на колегията. През 2014 г. регистрираните адвокати са 17 000.

Юрисконсулти

Няма централен орган, който регулира тази професия.

Нотариуси

Организация

Вж. уебсайта на Връзката отваря нов прозорецКралската нотариална камара (Koninklijke Notariële Beroepsorganisatie).

Роля и задължения

Законът изисква нотариален документ за редица споразумения и правни сделки. Най-важните от тях са:

  1. прехвърляне на недвижимо имущество в Нидерландия,
  2. учредяване или заличаване на ипотеки,
  3. учредяване на публични или частни дружества с ограничена отговорност (NV и BV) или изменение на техния устав или дружествен договор,
  4. основаване на фондации или сдружения (включително кооперации) или изменение на техния устав,
  5. изготвяне, изменение и изпълнение на завещания,
  6. изготвяне или изменение на брачни договори и споразумения за регистрирано партньорство,
  7. прехвърляне на поименни акции/дялове,
  8. заверяване на подписи,
  9. извършване на дарения чрез нотариален документ.

По практически съображения нотариусът често извърша и други видове правни действия и може да изготвя други видове споразумения. Това включва например споразумения за партньорство (търговски, граждански и ограничени партньорства), споразумения между съвместно живеещи лица и разпоредби за защита на частни дружества с ограничена отговорност от трети страни.

Други юридически професии

Връзката отваря нов прозорецКралската камара на съдебните изпълнители (Koninklijke Beroepsorganisatie van Gerechtsdeurwaarders или KBvG) беше учредена със Закона за съдебните изпълнители, който влезе в сила на 15 юли 2001 г. Той възлага на Кралската камара на съдебните изпълнители — в която са длъжни да членуват всички съдебни изпълнители в Нидерландия — задачата да насърчава добрите практики в рамките на професията.

Нидерландските съдебни изпълнители отговарят за получаването и предаването на документи в съответствие с Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите членки. Документите за връчване в Нидерландия трябва да се изпращат пряко до един от съдебните изпълнители. Искания за такова връчване трябва да се подават на нидерландски или английски език.

Не е възможно да се изпрати такова искане до нидерландския централен орган — Кралската камара на съдебните изпълнители. Помощ от този орган може да бъде поискана само в изключителни случаи, определени в член 3, буква в) от горепосочения европейски регламент.

Безплатни правни услуги

За първоначална правна консултация може да поискате помощ от едно от бюрата за правни услуги. Там може да поискате разяснения по правни въпроси, информация и съвет. Това е „предната линия“ за предоставянето на правна помощ.

Ако е необходимо, ще бъдете насочени към адвокат или медиатор, който действа като „втора линия“ за правна помощ.

Всички информационни услуги в бюрата за правни услуги са безплатни. Те се предоставят на място или като част от консултация (за максимум 60 минути). Може да се обръщате към тези бюра при проблеми, свързани с гражданското, административното, наказателното и имиграционното право.

Създадени са общо 30 бюра за правни услуги. Те са равномерно разположени на географски принцип, така че всеки нидерландски гражданин да разполага с лесен достъп до правни услуги.

За допълнителна информация вж. уебсайта на Връзката отваря нов прозорецБюрата за правни услуги.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецНационална прокуратура, Връзката отваря нов прозорецнидерландски Съдебен съвет и Върховен съд на Нидерландия (Nederlandse rechtspraak en de Hoge Raad der Nederlanden), Връзката отваря нов прозорецНидерландска адвокатска колегия (Nederlandse Orde van Advocaten Koninklijke), Връзката отваря нов прозорецКралска нотариална камара (Notariële Beroepsorganisatie Koninklijke),,Връзката отваря нов прозорец Кралска камара на съдебните изпълнители (Koninklijke Beroepsorganisatie van Gerechtsdeurwaarders),,Връзката отваря нов прозорец Бюра за правни услуги (Het Juridisch Loket) , Информационен лист за персонала на съда(368 KB)PDF(389 Kb)en

Последна актуализация: 07/10/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Австрия

Настоящата страница представя преглед на юридическите професии в Австрия.

Юридически професии — въведение

Понастоящем има 1 693 професионални съдии, за които отговаря Федералното министерство на правосъдието на Австрия (по данни към 1 ноември 2012 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително във Върховния съд).

Съдии се назначават и извън съдебната система, например в Административния съд (Verwaltungsgerichtshof) (приблизително 63) и в Съда по въпросите на убежището (Bundesasylgericht).

Също така по определени дела се ангажират непрофесионалисти, които работят на доброволни начала. Те работят като съдии или съдебни заседатели по наказателни дела и като членове на съдебния състав със специални експертни познания по търговски дела, трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право.

Има 375 прокурори (по данни към 1 ноември 2012 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително в Главна прокуратура) и 4 864 длъжностни лица и договорно наети служители (по данни към 1 ноември 2012 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително във Върховния съд и Главна прокуратура), които подпомагат нормалното функциониране на съдилищата и прокуратурите.

Общо 3 631 души са наети в системата на местата за лишаване от свобода (по данни към 1 ноември 2012 г., представляващи активни позиции при пълно работно време, включително членове на Дирекция „Места за лишаване от свобода“); в тази стойност се включват общо 3 098 надзиратели (включително 127 лица, отговарящи за обучаването на затворници).

1. Съдии

Образование и назначаване

След като завършат своето юридическо образование, последвано от съдебна практика под формата на подготвителен съдебен стаж, съдиите преминават през практическо обучение. Всяка година се назначават около 60—80 кандидати за съдии. Подготвителният съдебен стаж (включително съдебната практика) по принцип продължава четири години и се провежда в районни съдилища, окръжни съдилища, прокуратура, място за лишаване от свобода или център за закрила или подпомагане на жертви на престъпления или в адвокатска кантора, нотариална кантора или финансова прокуратура. Част от стажа може да бъде проведена в апелативен съд, Върховния съд, Федералното министерство на правосъдието, Дирекция „Места за лишаване от свобода“, пробационни центрове, асоциации на законови попечители или служби за социално подпомагане на млади хора, службата на омбудсмана за правата на гражданите или други подходящи служби, както и във финансовия сектор. Подготвителният съдебен стаж завършва с изпит за заемане на съдебна длъжност.

След като са издържали успешно изпита за съдебна длъжност, кандидатите за съдии могат да кандидатстват за свободни постоянни длъжности за съдии.

Назначаването на съдиите се извършва от президента на страната, който, по отношение на по-голяма част от длъжностите, може да делегира тази задача на федералния министър на правосъдието. За съдии могат да бъдат назначавани само австрийски граждани.

Непрофесионалистите в съставите трябва да бъдат разграничавани от професионалните съдии. За тях не се изисква юридическо образование и те работят на доброволни начала. Те могат да бъдат или непрофесионални съдии, или съдебни заседатели по наказателни дела, или членове на съдебния състав със специални експертни познания по трудовоправни дела и дела, свързани със социалното право.

Статут на съдиите

Професионалните съдии са в публичноправни трудови правоотношения с федералната държава. В допълнение към Федералната конституция, Законът за професионалната дейност на съдиите е основният източник на правото по отношение на образованието и професионалния статут на съдиите. (Пълното наименование на този източник на правото е Закон за професионалната дейност на съдиите и прокуратурата, като голям брой разпоредби, които засягат съдиите и прокурорите и които регламентират например дисциплинарните производства и длъжностните характеристики, са формулирани по сходен начин).

Професионалните съдии се назначават за неограничен срок и се пенсионират в края на годината, в която навършват 65-годишна възраст.

В съответствие с членове 87 и 88 от Федералната конституция при тълкуването на закона и вземането на решения по съдебни дела съдиите действат като независими представители на държавата. Тази независимост се изразява в независимост на съдиите от всякакви разпореждания (материална независимост), както и в невъзможност да бъдат отстранени или прехвърляни на друга длъжност (лична независимост). Съдиите се подчиняват само на закона и вземат решения въз основа на своите лични правни убеждения. Също така те не са обвързани от предходни решения на други съдилища по сходни правни въпроси (прецеденти).

Освен когато се пенсионират след навършването на законоустановената възраст, съдиите могат да бъдат отстранени от служба или прехвърляни на друга длъжност или пенсионирани против волята им само в случаите и по реда, предвидени от закона и въз основа на официално съдебно решение (член 88 от Федералната конституция).

Специалният статут на съдиите съгласно Конституцията е приложим само при изпълнение на техните съдебни задължения (при осъществяване на всички съдебни дейности, определени по закон или по силата на системата за разпределяне на работата). Изключение представляват въпросите, свързани с управлението на правораздавателната система (мерки за поддържане на функционирането на съдебната система). В тези случаи обаче съдиите са независими само ако разглеждат тези въпроси (например разпределяне на съдебната работа и предложения за назначения на съдебни длъжности) в съдебен състав или в комисии. В останалите случаи те се подчиняват на инструкциите на своите ръководители. Разпределянето на съдената работа осигурява спазването на правото на съдебен процес, гарантирано от конституцията.

Роля и задължения

Съдиите са натоварени с решаването на спорове по гражданскоправни и наказателни дела. По въпросите от административноправен и конституционноправен характер те изпълняват ролята на упражняващи контрол върху администрацията и пазители на конституцията.

Отговорност пред закона

Дисциплинарен съд: Съдия, който виновно нарушава своите професионални задължения, е отговорен пред дисциплинарния съд, който е учреден към апелативен съд или Върховния съд и се състои единствено от съдии (дисциплинарният съд е компетентен също така по въпросите, свързани с професионални нарушения от страна на прокурори).

Наказателен съд: Съдия, който при виновно неизпълнение на професионалните си задължения извърши и престъпление, е отговорен пред наказателния съд (например в случай на злоупотреба със служебно положение).

Граждански съд: Страна, която е понесла загуби вследствие на незаконно и виновно поведение на даден съдия (или, ако е приложимо, на прокурор) може да предяви правото си на обезщетение само срещу държавата. Държавата може да предяви регресен иск срещу съдията (или, ако е приложимо, срещу прокурора) в случай на умишлени действия или груба небрежност.

2. Прокурори

Организация

В основни линии йерархичната организация на службата на прокуратурата съответства на организацията на съдилищата.

Във всеки съд от първа инстанция с компетентност по наказателни дела (т.е. общо 17 съдилища) има служба на прокуратурата. Освен това действа и Централна служба за преследване на икономически престъпления с компетенции за цяла Австрия. Към всеки апелативен съд има служба на старшите прокурори (Oberstaatsanwaltschaft), а Главната прокуратура (Generalprokuratur)е към Върховния съд. Службите на старшите прокурори и Главната прокуратура са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.

Образование и назначаване

Образованието на прокурорите съответства на това на професионалните съдии.

Всеки, който отговаря на изискванията за назначаване на длъжност съдия, може също така да бъде назначен като прокурор.

Свободните постоянни позиции за прокурори, както постоянните позиции за съдии, трябва да се обявят публично, за да бъдат попълнени. Федералният президент е този, който има правото да назначава прокурорите, но както в случая със съдиите, той може да делегира правото за назначение по отношение на по-голяма част от постоянните позиции за прокурори на федералния министър на правосъдието.

Статут на прокурорите

Службите на прокуратурата са съдебни органи, които са отделени, но не са независими от съдилищата. Те имат йерархична структура и се подчиняват на инструкциите на службите на старшите прокурори и преди всичко на инструкциите на федералния министър на правосъдието.

Съществуват прецизни законови правила, уреждащи правото да се дават указания. Указанията на службите на старшите прокурори или на федералния министър на правосъдието могат да се дават само в писмена форма и трябва да са придружени с мотиви. Освен това получените указания трябва да бъдат регистрирани в досието по наказателното дело. Федералният министър на правосъдието носи министерска отговорност и следователно е задължен да предоставя информация на парламента, пред който се отчита.

Служителите в отделните прокурорски служби трябва да спазват указанията, дадени от ръководителя на съответната прокуратура. Ако те обаче преценят, че дадено указание противоречи на закона, имат право да изискат писмена заповед относно това указание и могат да поискат дори да бъдат освободени от задължението да работят по въпросното наказателно дело. Следователно прокуратурите са йерархично структурирани на висшестоящи и нисшестоящи нива. Това е необходимо също така с оглед на факта, че — за разлика от съдебните решения — техните решения не могат да бъдат оспорени посредством средства за правна защита.

Роля и задължения

Службите на прокуратурата са специални органи, отделени от съдилищата. Тяхната роля е да защитават обществения интерес при наказателното правораздаване. Това на първо място включва повдигане на обвинения срещу лица и поддържане на обвинението по наказателни производства. Затова те са наричани също и обвинителни органи. При наказателните производства те отговарят и за предварителното производство.

Прокурорите отговарят за повдигането и поддържането на обвинения пред окръжните съдилища и пред районните съдилища в района на съответния окръжен съд. По принцип районните прокурори поддържат обвинението пред съответните районни съдилища. Районните прокурори са длъжностни лица с експертни познания, но не е задължително да имат академична степен.

Специално място заема Централната служба за преследване на икономически престъпления, чиято компетентност за цялата страна понастоящем се разпростира до злоупотреби, извършени от държавни служители, и икономически престъпления за суми, надвишаващи 5 000 000 EUR. В обхвата на нейната компетентност попадат също така финансовите престъпления за суми над 5 000 000 EUR, квалифицираните състави на престъплението измама спрямо системата на социалното осигуряване, действия на длъжници в ущърб на кредиторите и правонарушения съгласно Закона за акционерните дружества или Закона за дружествата с ограничена отговорност, извършени в големи предприятия със съответния размер (с дружествен капитал от най-малко 5 000 000 EUR или с повече от 2000 служители).

Службите на старшите прокурори стоят по-високо в йерархията спрямо службите на прокуратурата и подпомагат апелативните съдилища във Виена, Грац, Линц и Инсбрук. Освен че изпълняват функциите по поддържане на обвинения пред апелативния съд, те отговарят също и за надзора над всички прокурорски служби в своя съдебен район и са пряко подчинени на федералния министър на правосъдието.

Главната прокуратура, учредена към Върховния съд, от своя страна заема специална позиция. Тя е пряко отговорна пред федералния министър на правосъдието и сама по себе си няма право да дава никакви указания на прокурорските служби и службите на старшите прокурори. Тя също така не съставя обвинителни актове, а подпомага работата на Върховния съд. Тя е специално оправомощена да внася т.нар. „жалби за недействителност в интерес на спазването на закона“ по наказателни дела, по които страните (повече) нямат възможност за обжалване. Следователно Главната прокуратура изпълнява важна функция, като опазва единството на закона и гарантира правната сигурност в областта на наказателните дела.

Отговорности пред закона

Дисциплинарната, наказателната и гражданската отговорност на прокурорите е уредена по същия начин като тази на съдиите.

3. Съдебни секретари (Diplomrechtspfleger)

Организация

В Австрия съдебните секретари са основен стълб на съдебната система. Повече от 80 % от всички решения на съда от първа инстанция по гражданскоправни дела са поети понастоящем от 662 съдебни секретари (по данни към 1 ноември 2012 г., представляващи активните длъжности при пълно работно време, включително в кадровия отдел).

Образование

За да бъде допуснат за обучение за съдебен секретар, кандидатът трябва да е положил успешно зрелостните изпити и/или да е придобил свидетелство за завършено училищно или професионално образование (т.е. трябва да притежава свидетелство за завършено средно образование). Съответните изпити могат да бъдат заменени от стаж или от успешно завършване или на обучение в техническа академия, или на обучение за приемен изпит в университет.

Преди да бъде допуснато за обучение за съдебен секретар, съответното лице трябва да е работило поне две години в съдебния секретариат и трябва да е положило успешно изпита към съдебния секретариат, предназначен за служители на съдебния секретариат, както и изпита за специализираната служба. Единствено тогава служителят на съда може да бъде допуснат за обучение за съдебен секретар от председателя на апелативния съд.

Обучението за съдебен секретар продължава три години и включва следното:

  • трудов стаж в едно или повече съдилища с цел подготовка за работа в съответната сфера
  • участие в основен курс и в професионален курс, както и
  • успешно полагане на изпита за секретар, който е в две части.

След успешно полагане на изпита за секретар кандидатът за съдебен секретар получава диплома, издадена от федералния министър на правосъдието.

Тази диплома се различава от удостоверението за секретар, което се издава едва след приключване на тригодишния курс на обучение и удостоверява правото на практикуване на професията на съдебен секретар. Удостоверението за секретар дава основно право на съответния съдебен служител да извършва съдебната работа, която попада в неговата сфера на дейност в рамките на съответната федерална територия.

Председателят на апелативния съд трябва впоследствие да определи съда, в който съответният съдебен служител да бъде назначен като секретар и, ако е приложимо, за какъв период. В рамките на съответния съд секретарят се зачислява от председателя на съда към отдел, ръководен от съдия, или, ако е приложимо, към няколко отдела. В рамките на отдела съответният съдия отговаря за разпределянето на работата.

Статут на съдебните секретари

Съдебните секретари са специално обучени съдебни служители, на които въз основа на Федералната конституция на Австрия (раздел 87(а)) и австрийския Закон за съдебните секретари е възложено изпълнението на точно определена работа във връзка с граждански дела на първа инстанция. Единствено указанията на съдията, отговарящ за делото съгласно разпределението на съдебната работа, са задължителни за тях. По всяко време и на всеки етап съдията има право да поеме повторно работата по делото. Съдебните секретари могат да издават само съдебни постановления. Съдиите могат да разрешат обжалване на тези постановления. Като средство за правна защита може да се поиска също делото да бъде предадено на съдия.

На практика съдебните секретари разполагат с възможно най-високата степен на независимост в своята работа. Указанията от страна на съдията не са обичайна практика и се издават изключително рядко.

Роля и задължения

Съдебните секретари работят в следните области:

  • Гражданско процесуално право, принудително изпълнение и дела за несъстоятелност („процедури по уреждане на дълга“)
  • Несъстезателни производства
  • Дела, свързани с поземлени регистри и корабни регистри
  • Дела, свързани с фирмени регистри.

Всяка от тези работни области изисква специално обучение и официално назначаване като съдебен секретар за съответната работна област.

Разпределяне на отговорностите между съдии и съдебни секретари

Сферата на дейност на съдебните секретари не включва всички дейности и решения, възникващи в горепосочените работни области. Съдебната работа, която попада в сферата на дейност на съдебните секретари, е изрично посочена в австрийския Закон за съдебните секретари, като обхватът на сферата на дейност се различава значително при отделните работни области.

Обхватът на компетенциите на съдебните секретари включва, inter alia:

  • образуване на дела за неизпълнение
  • потвърждаване на влизането в сила и изпълняемостта на решения на съдии в тяхната сфера на дейност
  • решения по заявления за правна помощ в рамките на процедурите, протичащи пред съдебните секретари
  • извършване на официални действия въз основа на искания за съдебна помощ от национален съд или национален орган.

4. Адвокати

Общи положения

Адвокатите са призвани и упълномощени да представляват страните във всички съдебни и извънсъдебни производства по въпроси от публичен или частен характер пред всички съдилища и публични органи на Република Австрия.

Лице, което желае да практикува като адвокат в Австрия, не се нуждае от официално назначение. Упражняването на адвокатската професия подлежи все пак на изискванията, посочени по-долу.

Основната правна уредба се съдържа в австрийския Правилник за адвокатската професия (Rechtsanwaltsordnung (RAO) — Държавен вестник на Австрия (RGBl.) № 96/1896), Дисциплинарния устав на адвокатите и кандидатите за адвокати (Disziplinarstatut für Rechtsanwälte und Rechtsanwaltsanwärter (DSt) — Държавен вестник на Австрия № 474/1990), Федералния закон за хонорарите на юристите (Bundesgesetz über den Rechtsanwaltstarif (RATG) — Държавен вестник на Австрия № 189/1969), и Закона за изпита за достъп до адвокатската професия (Rechtsanwaltsprüfungsgesetz (RAPG) —Държавен вестник на Австрия № 556/1985).

Изисквания за професионална практика

След завършване на обучението по австрийско право всеки, който желае да упражнява адвокатската професия, трябва да докаже, че в продължение на най-малко пет години се е занимавал с професионална юридическа дейност, от които най-малко пет месеца е работил в съд или в прокурорска служба и три години в кантора на австрийски адвокат като кандидат за адвокат.

Изпитът за адвокати, чието успешно полагане е условие за практикуване на адвокатската професия, може да бъде положен след практически стаж от три години, от които най-малко пет месеца да са били прекарани в съд и най-малко две години в адвокатска кантора. За полагането на изпита съществува и изискването за участие в обучителни курсове за кандидати за адвокати, определени като задължителни от адвокатската колегия.

Лице, което отговаря на установените изисквания, може да организира вписването си в регистъра на съответната адвокатска колегия, в чийто район ще практикува.

При определени условия чуждестранен адвокат, гражданин на държава — членка на Европейския съюз, или на друга договаряща държава по конвенцията за Европейското икономическо пространство или на Швейцария, има право в Австрия:

  • да осъществява дейност като адвокат за определен период от време,
  • да кандидатства за вписване в регистъра на адвокатурата на съответната адвокатска колегия след успешно полагане на изпит за правоспособност, или
  • без да полага предварителен изпит за правоспособност, веднага да започне своя практика в Австрия, като използва професионалното звание, което е имал в държавата на произход, и да бъде напълно интегриран в австрийската адвокатска професия след тригодишна „реална и редовна“ професионална практика в Австрия.

При определени обстоятелства член на адвокатска колегия на държава, присъединила се към Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), може временно да упражнява дадена точно определена дейност като адвокат в Република Австрия.

Отговорност пред закона

Адвокати, които нарушават своите професионални задължения или накърняват престижа на професията, са отговорни пред дисциплинарния съвет, избран от местната адвокатска колегия. Санкциите, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съвет, могат да се състоят дори в отписване на съответното лице от регистъра на адвокатурата. Решенията на втора инстанция се вземат от Върховния апелативен и дисциплинарен комитет (Oberste Berufungs- und Disziplinarkommission) в четиричленен състав, състоящ се от двама съдии от Върховния съд и двама адвокати.

Освен това адвокатите, разбира се, носят също и наказателна и гражданска отговорност.

Адвокатска колегия, Национална адвокатска колегия на Австрия

Адвокатите от дадена федерална провинция и кандидатите за адвокати, вписани в съответния регистър, формират адвокатска колегия. Адвокатските колегии представляват публичноправни юридически лица и автономни самоуправляващи се органи.

С цел координиране на задачите, делегатите на колегиите от отделните федерални провинции сформират съвместен представителен орган на федерално ниво — Национална адвокатска колегия на Австрия (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.rechtsanwaelte.at/).

5. Нотариуси

Общи положения

Нотариусите, като независима и безпристрастна институция за превантивно правораздаване, предлагат съдействие на нуждаещите се от правни услуги за целите на уреждането на техните частноправни отношения.

Основно тяхно задължение е да участват в извършването на правни действия и да предоставят помощ на гражданите по правни въпроси. Нотариусите изготвят нотариални актове, съхраняват вещи на трети страни, изготвят частноправни актове и представляват страните, главно в несъстезателни области. Нотариусите изпълняват освен това функцията на представители на съда при несъстезателни производства. По-специално те са търсени за консултации в качеството им на „съдебни комисари“ (Gerichtskommissäre) при производства относно наследство и завещания.

Нотариусите трябва да гарантират правната сигурност относно имуществото на починали лица, както и че това имущество ще бъде прехвърлено на правоимащите лица. Тази дейност изисква специални познания относно закона за наследството и относно несъстезателните производства, което означава също, че хората винаги се обръщат към нотариусите за консултация при формулирането на техните завещания и най-вече за съвети и представителство по наследствени въпроси.

Нотариусите изпълняват публична функция, но не са държавни служители. Те поемат търговския риск да открият кантора, в която да практикуват, но не осъществяват стопанска дейност. Те могат да се сравнят с лицата, практикуващи свободни професии, но когато изпълняват функции на съдебни комисари, те са съдебни служители. Дейността им като нотариуси е основно занимание и не може да се съчетава с адвокатска дейност.

Промените в броя на нотариалните длъжности и местонахождението на нотариалните кантори се извършват по силата на наредба на федералния министър на правосъдието. Понастоящем в Австрия съществуват 490 нотариални кантори.

Основната правна уредба за тази дейност се съдържа в Кодекса за нотариалната дейност (Notariatsordnung (NO), Държавен вестник на Австрия № 75/1871), Закона за нотариалните актове (Notariatsaktsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 76/1871), Закона за хонорарите на нотариусите (Notariatstarifgesetz (NTG), Държавен вестник на Австрия № 576/1973), Закона за изпита за нотариуси (Notariatsprüfungsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 522/1987), Закона за съдебните комисари (Gerichtskommissärsgesetz, Държавен вестник на Австрия № 343/1970) и Закона за хонорарите на нотариусите, извършващи дейност като съдебни комисари (Gerichtskommissionstarifgesetz (GKTG), Държавен вестник на Австрия № 108/1971).

Образование

Всеки, който е завършил обучението си по право (обучение по австрийско право) и проявява интерес към професията нотариус, трябва да потърси нотариус, който да го приеме като служител и да впише името му в регистъра на кандидатите за нотариуси.

Вписването в регистъра на кандидатите за нотариуси, поддържан от съответната нотариална камара, е допустимо само ако съответното лице има петмесечен стаж като практикуващ юрист в съда или в прокурорска служба и към момента на първото му вписване в регистъра на кандидатите за нотариуси все още не е навършило 35-годишна възраст.

За да бъде допуснат до изпита за нотариуси, кандидатът трябва да участва в обучителните курсове, определени като задължителни от нотариалната камара.

Изпитът за нотариус трябва да бъде положен в две части:

  • кандидатът за нотариус може да се яви на първата част от изпита 18 месеца след подаването на кандидатурата му, но трябва да го вземе не по-късно от края на петата година от кандидатстването; в противен случай името на кандидата ще бъде заличено от регистъра;
  • на втората част от изпита кандидатът може да се яви след допълнителен стаж от най-малко една година като кандидат за нотариус. Втората част от изпита за нотариус трябва да бъде взета не по-късно от края на десетата година от подаването на кандидатурата; в противен случай името на кандидата се заличава от регистъра.

Назначаване

Длъжностите за нотариуси, които са овакантени или са новооткрити, трябва да се обявят публично преди да бъдат попълнени. Законът (раздел 6 от австрийския Кодекс за нотариалната дейност) изисква, inter alia, кандидатите за длъжността нотариус да са:

  • граждани на държава — членка на ЕС, или на държава от ЕИП или на Швейцария,
  • успешно да са завършили обучението си по австрийско право,
  • да са положили успешно изпита за нотариуси, както и
  • да са в състояние да докажат, че имат седемгодишен стаж в упражняване на юридическа професия, включително най-малко тригодишен стаж като кандидати за нотариуси след полагането на изпита за нотариус.

Тези основни изисквания не дават обаче правото за назначаване като нотариус. В процедурата по назначаване кандидатите се оценяват и класират от нотариалната камара, която има съответната местна компетентност, и впоследствие от отделите за подбор на персонал към съответните окръжен и апелативен съд, като продължителността на професионалната практика е от решаващо значение. Нотариалната камара и двата отдела за подбор на персонала представят на федералния министър на правосъдието по едно предложение, съдържащо имената на трима души. Въпреки че министърът не е обвързан с предложенията, той практически назначава само един от класираните кандидати.

Нотариусите могат да практикуват до 31 януари на календарната година, която следва годината на навършване на седемдесетгодишна възраст. Недопустимо е прехвърлянето на нотариус на друга нотариална длъжност.

Надзор над дейността на нотариусите; отговорност пред закона

Поради задълженията им, свързани с изготвянето на официални документи и като съдебни комисари, нотариусите са обект на особен надзор. Осъществяването на надзора над дейността на нотариусите е отговорност на федералния министър на правосъдието, на администрацията на съдебната власт и, пряко — на нотариалната камара.

Нотариусите имат собствено дисциплинарно законодателство. Дисциплинарните нарушения се наказват на първа инстанция от апелативния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариуси, и на втора инстанция от Върховния съд, в качеството му на дисциплинарен съд за нотариусите, като в съставите, които разглеждат делата, трябва при всички случаи да участват и нотариуси. Списъкът със санкции, които могат да бъдат наложени от дисциплинарния съд, включва дори отнемане на правото на упражняване на професията. Санкциите за по-обикновени закононарушения се налагат от нотариалната камара.

Освен дисциплинарна отговорност нотариусите разбира се носят също и наказателна и гражданска отговорност.

В случаите, когато нотариусите действат като съдебни комисари, те се считат за държавни служители за целите на наказателното право и следователно носят отговорност за „престъпления по служба“, включващи по-конкретно злоупотреба със служебно положение. Тяхната отговорност съгласно гражданското право се регулира по различен начин. Ако действат в качеството си на съдебни комисари, те са субект на същите разпоредби относно отговорността като съдиите и прокурорите. По тази причина страните не могат да завеждат директно искове срещу тях, а трябва да предявят исковете си за обезщетение срещу държавата. Държавата може да заведе регресен иск в случай на умишлени деяния или груба небрежност. Освен при дейността си като съдебни комисари, те отговарят пряко пред страните съгласно гражданското право.

Нотариални колегии, Национална нотариална камара на Австрия

Нотариусите, практикуващи във федерална провинция или вписани като кандидати за нотариуси в регистъра на кандидатите за нотариуси в тази федерална провинция, формират нотариална колегия. Федералните провинции Виена, Долна Австрия и Бургенланд имат обща колегия, както и федералните провинции Тирол и Ворарлберг.

Колегията отговаря за запазването на честта и достойнството на професията и за представляване на нейните интереси.

Всяка нотариална колегия избира нотариална камара измежду своите членове. Членовете на нотариалната камара включват нотариус, изпълняващ функциите на председател, както и шест други нотариуси (дванадесет във Виена) и трима кандидати за нотариуси (шест във Виена).

Националната нотариална камара на Австрия (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.notar.at/) се състои от нотариалните камари на федералните провинции. Националната нотариална камара на Австрия има за цел да представлява нотариусите и да защитава техните права и интереси по въпроси, засягащи австрийските нотариуси като цяло, или по въпроси, чиито обхват надхвърля рамките на компетенциите на отделните нотариални камари.

Връзки по темата

Връзката отваря нов прозорецЮридически професии - Австрия

Последна актуализация: 25/06/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Прокурори

Организация

Структурата, описана по-долу, обхваща публичната прокурорска служба и други свързани с нея служби въз основа на Закона от 9 октомври 2009 г.

Публичната прокурорска служба на Полша обхваща:

  • Главния прокурор (Prokurator Generalny);
  • прокурори в общите отделения на прокуратурата и военни прокурори, които се отчитат на главния прокурор;
  • прокурори от Института за националната памет (Instutut Pamięci Narodowej) и Комисията за преследване на престъпления срещу полския народ (Komisja ds. Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu).

Главният прокурор е най-висшият орган в прокурорската служба и се назначава от президента на Полша от списък с кандидати, препоръчани от Националния съдебен съвет и Националния съвет за прокуратурата. Главният прокурор представя на министър-председателя годишен доклад за дейностите на прокуратурата. Прокурорите от общите и военните организационни отделения на прокурорската служба се назначават от Главния прокурор от списък с кандидати, съставен от Националния съвет за прокуратурата.

Общите отделения на публичната прокурорска служба са разделени на четири нива:

  • Службата на главния прокурор;
  • Апелативна прокуратура (prokuratura apelacyjna)
  • Окръжна прокуратура (prokuratura okregowa)
  • Районна прокуратура (prokuratura rejonowa)

Прокурорите от военните отделения са разделени на три нива:

  • Висша военна прокуратура (Naczelna Prokuratura Wojskowa)
  • Окръжни военни офиси на прокуратурата (Wojskowe Prokuratury Okręgowe)
  • Гарнизонни офиси на прокуратурата (Wojskowe Prokuratury Garnizonowe)

Публичните прокурори от Института за националната памет и Комисията за преследване на престъпления срещу полския народ (Instutut Pamięci Narodowej - Komisja ds. Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu) са организирани по следния начин:

  • Публични прокурори от Главната комисия за преследване на престъпления срещу полския народ (Główna Komisja ds. Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu);
  • Публични прокурори от отделите на Главната комисия за преследване на престъпления срещу полския народ (Główna Komisja ds. Ścigania Zbrodni przeciwko Narodowi Polskiemu);
  • Публични прокурори от Бюрото по контрол (Biuro lustracyjne);
  • Публични прокурори от отделите на Бюрото по контрол (Biuro lustracyjne);

В полската съдебна система се прави разлика между публични прокурори, които са професионални прокурори, назначени от главния прокурор, и частни прокурори, които участват като страни по наказателноправни производства и които, съгласно процедурните правила, могат да подпомагат публичните прокурори в тяхната работа.

В рамките на съдебната система съществуват различни професионални асоциации. Сред тях са Съветът на прокурорите (Rada Prokuratorów) в Службата на главния прокурор, събрания и съвети в рамките на апелативните прокуратури. Тези органи обаче не са публични и са организационни по характер, и не разполагат със свои уебсайтове, нито предоставят електронни услуги.

За повече информация относно публичната прокурорска служба в Полша, моля посетете уебсайта на Службата на главния прокурор.

Роля и задължения на публичната прокурорска служба:

Основните задължения на публичната прокурорска служба са да осигури спазването на законите и да упражнява надзор при наказателните производства.

Публичните прокурори изпълняват поставените им задачи основно чрез:

  • образуване, водене и надзор на досъдебното наказателно производство;
  • упражняване на функциите на публичен прокурор в съда;
  • образуване на производства по наказателни и граждански дела, внасяне на искове и участие в съдебното производство по граждански, трудови и социалноосигурителни дела, ако е необходимо, с цел осигуряване на върховенството на закона, защита на обществения интерес и собствеността или правата на гражданите;
  • предприемане на законово установените мерки за правилно и еднакво прилагане на закона;
  • извършване на разследване по въпроси, свързани с престъплението и предприемане на мерки за борба с престъпността и нейното предотвратяване;
  • събиране, обработване и анализ на данни, извлечени от проведени или контролирани разследвания съгласно закона;
  • сътрудничество с държавните органи с цел предотвратяване на престъпления и други нарушения на правото
  • сътрудничество и участие в производства, координирани от международни организации за целите на правоприлагането и предотвратяването на престъпления.

Роля и задължения на публичните прокурори:

Публичният прокурор е задължен да действа в рамките на закона, воден от принципа за безпристрастност и еднакво третиране на всички граждани. Публичните прокурори, въпреки йерархичната организация на публичната прокурорска служба, са независими при изпълнението на официалните си задължения. Публичните прокурори не могат да бъдат политически обвързани или да са професионално заети другаде и са задължени да подобряват непрестанно професионалните си квалификации.

Публичните прокурори се занимават основно с наказателни дела. Понякога те също участват в граждански дела, засягащи основно установяването на бащинство, отнемане на родителски права, правна недееспособност и административни дела, които обикновено са свързани със законодателството в областта на недвижимото имущество или строителството. Във всяка окръжна прокуратура има публичен прокурор, специализиран в сферата на международното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Обикновени съдилища

Организация

Обикновените съдилища в Полша са:

  • районните съдилища;
  • окръжните съдилища;
  • апелационните съдилища.

Обикновените съдилища раздават правосъдие (по дела извън компетентността на административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) и изпълняват задълженията си, свързани с правораздаването, възложени им от закона. Съдебните решения подлежат на съдебен контрол от Върховния съд в съответствие със закона.

Районните съдилища са компетентни за една или няколко общини (в надлежно обосновани случаи няколко районни съдилища могат да функционират на територията на една община, напр. в големите градове).

Окръжният съд е въззивната инстанция за районните съдилища, както и съд от първа инстанция по определени типове дела. Той е компетентен за поне две районни съдилища (по административния му район).

Когато дадено дело се гледа на първа инстанция пред окръжния съд, евентуална жалба по него се разглежда пред апелативния съд. Апелативният съд е компетентен за поне две окръжни съдилища (в неговата териториална компетентност).

Съдът се председателства от съдия-председател. Председателят на съда се назначава за определен мандат (четири години в районните съдилища и шест години в окръжните и апелативните съдилища).

Юридически професии в съдилищата

В Полша обикновените съдилища раздават правосъдие (по дела извън компетентността на административните съдилища, военните съдилища и Върховния съд) и изпълняват задълженията си, свързани с правораздаването, възложени им от закона. Правораздаването е запазено право на съдиите. Други задължения, свързани с правосъдието, извън правораздаването, се поемат от съдебните чиновници и висшите съдебни чиновници (и могат да бъдат изпълнявани от съдиите, ако съдебните чиновници са възпрепятствани да го сторят).

Съдии

В полската съдебна система се прави разлика между професионални съдии и непрофесионални съдии.

Съдиите се занимават с правораздаване. Те се назначават за неопределен период от президента на републиката по предложение на Националния съдебен съвет.

При изпълнението на своите задължения съдиите са независими и се подчиняват единствено на Конституцията и законите.

Независимостта на съдилищата и съдиите е гарантирана от Връзката отваря нов прозорецНационалния съдебен съвет, създаден от Конституцията.

Независимостта на съдиите се гарантира от съдийския имунитет и неопределения срок, за който се назначават, както е предвидено в Конституцията.

Съдиите подлежат на дисциплинарни наказания, ако нарушат професионалните си задължения. Дисциплинарни въпроси, засягащи съдии, се разглеждат на първа инстанция в апелативните съдилища и на втора — пред Върховния съд.

Непрофесионални съдии

Ролята на непрофесионалните съдии в правораздаването е уредена в Конституцията на Полша. Непрофесионалните съдии са независими и, както професионалните съдии, се подчиняват единствено на Конституцията и законите. Непрофесионалните съдии имат еднакви права с професионалните при разглеждането на съдебните спорове. За разлика от съдиите обаче непрофесионалните съдии не могат да председателстват процес или заседание или (по принцип) да изпълняват задължения извън даден процес.

Както в гражданските, така и в наказателните производства, по принцип заседанията се провеждат в присъствието на един съдия, т.е. без участието на непрофесионални съдии. При все това и двата закона, уреждащи двата типа процедура, предвиждат категории дела, които поради социалното си значение се разглеждат с участието на непрофесионални съдии.

Непрофесионалните съдии се назначават от общинските съвети в рамките на териториалната компетентност на съда, към който са причислени. Мандатът им е четири години.

Съдебни чиновници

Съдебните чиновници се назначават в районните и окръжните съдилища, за да изпълняват свързани с правосъдието задължения, възложени на съдилищата по закон. Съдебните чиновници се назначават на поста им считано от датата, посочено в документа за назначаване. Те се назначават от председателя на апелативния съд.

В гражданското производство съдебните чиновници изпълняват правомощията на съда в рамките на задълженията, които са им възложени, освен ако законът не предвижда друго. При все това в наказателни производства, производства, засягащи дребни нарушения и данъчни нарушения, съдебните чиновници имат право да правят препоръки и в определените от закона случаи да издават решения и постановления.

Съдебните чиновници са членове на персонала на съда и като такива могат да изпълняват съдебни задължения и да действат от името на съда в рамките на предоставените им правомощия. В рамките на предоставените им правомощия съдебните чиновници са независими по отношение на същината на съдебни решения и постановления, предвидени в закона. Тази независимост означава, че съдебната им дейност е организационно и функционално отделена от дейността на други органи, за да се осигури, че изпълняват възложените им от закона задължения по независим начин.

Информационен лист за съдебните чиновнициPDF(374 Kb)en

Съдебни помощници

Съдебните помощници подготвят съдебните заседания и осигуряват гладкото вътрешно функциониране на съда (включително правораздаването и други съдебни задължения). Кандидатите се избират посредством конкурс.

Информационен лист за съдебните помощнициPDF(374 Kb)en

Съдебни секретари

Съдебните секретари се назначават във всички обикновени съдилища и изпълняват задачи, свързани с административната подкрепа на съдилищата, различни от задачите, запазени за други професионални групи — например водят протокола на заседанията, организират съдебния секретариат и подпомагат съдиите. Техните права и задължения, както и условията им на работа, се определят от Закона за съдебния персонал и от публичния прокурор. Кандидатите се избират посредством конкурс.

Информационен лист за съдебния персоналPDF(379 Kb)en

Организация на юридическите професии

Адвокати

Адвокатите в Полша предоставят правни услуги, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите. Адвокатите предлагат правна помощ и подготвят правни становища. Освен това те осигуряват представителството на страните по наказателни, граждански, семейноправни дела и дела, свързани с непълнолетни лица, дела във връзка с трудовото и социално-осигурителното право, както и производства пред Върховния административен съд.

В Полша не съществува официална професионална специализация — всеки адвокат може да избере областта, в която да специализира. При все това, тъй като полското право гарантира назначен от държавата защитник за страни в затруднено финансово положение, адвокатът трябва да може да предоставя правни услуги по въпроси от различни правни области.

Съществуват 24 окръжни адвокатски колегии и Полската адвокатска колегия, която функционира на национално ниво. Тези професионални асоциации представляват и защитават професионалните права на адвокатите, отговарят за подобряването на професионалните умения на адвокатите, за осигуряването на професионалното обучение за адвокатите стажанти, за установяването и популяризирането на правилата за професионално поведение, както и за гарантирането на тяхното спазване.

Бази данни с правна информация

За повече информация можете да посетите уебсайта на Връзката отваря нов прозорецПолската адвокатска колегия.

Юрисконсулти

Юрисконсултите предоставят правни консултации на фирми, други предприятия, отдели на организации и физически лица. Те предлагат правна помощ и подготвят правни становища. За разлика от адвокатите, те могат могат да са служители на други страни. От 1 юли 2015 г. адвокатите и юрисконсултите разполагат с едни и същи процесуални права — юрисконсултите могат да бъдат правни съветници за защитата в наказателни производства, освен ако не са наети от други страни. Те могат също да участват по дела, засягащи дребни нарушения и да са правни съветници в дисциплинарни производства.

Професионалната асоциация на юрисконсултите включва 19 окръжни камари на юрисконсултите и Националната камара на юрисконсултите, която действа на национално ниво. Тези професионални асоциации представляват и защитават професионалните права на юрисконсултите, отговарят за подобряването на професионалните им умения, за осигуряването на професионалното обучение за юрисконсултите стажанти, за установяването и популяризирането на правилата за професионално поведение, както и за гарантирането на тяхното спазване.

Бази данни с правна информация

За повече информация можете да посетите уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНационалната камара на юрисконсултите.

Нотариуси

Организация

Министърът на правосъдието назначава нотариусите и определя към коя кантора ще бъдат назначени, след като получи молба от съответното лице и след консултация със съвета на съответната камара на нотариусите. Министърът на правосъдието също има право да отстранява нотариуси.

Министърът поддържа регистър на нотариалните кантори и определя максималните ставки за нотариалните сделки.

Нотариусите са обединени в професионални асоциации, които включват 11 нотариални камари и Националната камара на нотариусите.

Роля и задължения

Нотариусите извършват актове, които страните са длъжни или желаят да сключат в нотариална форма (например прехвърляне на недвижимо имущество).

Нотариусите са гаранти за доверието в правните сделки и законността на актовете. Като лица с обществено доверие, които действат от името на държавата, нотариусите трябва да гарантират сигурността на сделките с недвижими имоти.

Нотариусите извършват следните нотариални задачи: Изготвяне на нотариални актове, удостоверения за наследници и други удостоверения, внасяне на декларации, изготвяне на възражения срещу запис на заповед и чекове, съхраняване на пари в брой, ценни книжа, документи и информация на информационен носител, вписване на данни и издаване на дупликати и извлечения от документи, изготвяне на нотариални актове, декларации и други документи по искане на страни и извършването на други дейности, уредени в отделни разпоредби.

Нотариалните сделки, извършени от нотариус в съответствие със закона, се считат за официални документи.

Нотариусите извършват дейността си в индивидуални нотариални кантори. Нотариус може да ръководи само една кантора, докато няколко нотариуса могат заедно да основат обща кантора в съответствие с правилата, уреждащи гражданскоправните партньорства. В такъв случай обаче всеки нотариус извършва дейност от свое име и носи отговорност за собствените си проведени сделки.

Бази данни с правна информация

За повече информация можете да посетите уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНационалната камара на нотариусите (не е налична информация на английски език).

Други юридически професии

Полското право предвижда следни юридически професии: съдебни изпълнители.

Съдебни изпълнители

По полското право съдебните изпълнители са служители по съдебното принудително изпълнение. Те също имат статут на държавни служители, защото той им предоставя достатъчна легитимация за изпълнение на задълженията им, които засягат значително гражданските права и свободи. Тези задължения включват преди всичко принудителни мерки, необходими за изпълнението на съдебни решения и прилагането на практика на конституционното право на справедлив процес.

Правомощията на съдебните изпълнители включват извършването на изпълнителния процес по граждански дела.

Те се назначават от Министъра на правосъдието от списък с предварително подбрани кандидати, които трябва да изпълняват изискванията, предвидени в Закона за съдебните изпълнители и изпълнителния процес. Тези изисквания включват притежаването на диплома по право, преминаването на стаж, издържането на изпит за съдебен изпълнител и преминаването на пробен срок от поне две години като помощник съдебен изпълнител.

Министерството на правосъдието, председателите на съдилищата, в които действат съдебните изпълнители, и асоциациите на съдебните изпълнители — Националният съвет на съдебните изпълнители и съветите на камарите на съдебните изпълнители — упражняват контрол върху действията на представителите на тази юридическа професия.

Вж. убестраницата на Връзката отваря нов прозорецМинистерството на правосъдието и на Връзката отваря нов прозорецНационалния съвет на съдебните изпълнители.

Организации, предоставящи юридически услуги про боно (безплатно)

Голям брой организации предоставят такива услуги в Полша. Те включват:

  • Blue Line“ — под егидата на Министерство на семейството, заетостта и държавната политика, чиято цел е да се бори с домашното насилие. За повече информация можете да посетите уебсайта на Връзката отваря нов прозорецBlue Line или да се свържете с тях на телефон +48 22 668 70 00.
  • Безплатна правна помощ може да бъде получена и от правните клиники, които се управляват от студенти от асоциации, действащи към правните факултети на всички големи универстите в Поша.
Последна актуализация: 11/10/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница португалски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Съдии в общите съдилища и съдии в административните и данъчните съдилища

Според португалската Конституция съдиите са част от независим държавен орган — съдилищата.

Подчинени единствено на закона, съдиите раздават правосъдие от името на народа.

Нормативната уредба относно съдиите в общите съдилища се съдържа в Конституцията и Статута на съдиите в общите съдилища (Estatuto dos Magistrados Judiciais). В съответствие с йерархията на съответните съдилища съществуват три вида съдии в общите съдилища:

  • съдии във Върховния съд (Supremo Tribunal de Justiça), наричани Conselheiros;
  • съдии в апелативните съдилища (Tribunais das Relações), наричани Desembargadores;
  • съдии в първоинстанционните съдилища, наричани Juízes de Direito.

Нормативната уредба относно съдиите в административните и данъчните съдилища се съдържа в Конституцията и Статута на административните и данъчните съдилища (Estatuto dos Tribunais Administrativos e Fiscais) и субсидиарно в Статута на съдиите в общите съдилища (Estatuto dos Magistrados Judiciais). В съответствие с йерархията на съответните съдилища съществуват три вида съдии в административните и данъчните съдилища:

  • съдии във Върховния административен съд (Supremo Tribunal Administrativo), наричани Conselheiros;
  • съдии в централните административни съдилища, наричани Desembargadores;
  • съдии в окръжните административни и данъчни съдилища, наричани Juízes de Direito.

Достъпът до професията на съдия е процес, състоящ се от три етапа — открит конкурс, теоретичен и практически курс на обучение в Центъра за съдебни науки (Centro de Estudos Judiciários) и стаж. Лицата, успешно преминали през всички три етапа, се назначават като Juízes de Direito.

Съдиите продължават да се обучават през цялата си кариера.

Висшият съдебен съвет (Conselho Superior da Magistratura) извършва редовни проверки на първоинстанционните съдилища, а Висшият съвет на административните и данъчните съдилища (Conselho Superior dos Tribunais Administrativos e Fiscais) има същите функции спрямо съдиите в тези съдилища. След всяка проверка съдиите се класират според техните качества в категориите „отличен“, „много добър“, „добър“, „задоволителен“ и „незадоволителен“. Класирането на съдия като „незадоволителен“ води до отстраняването му от длъжност и започването на разследване за професионална непригодност.

За назначаването, разпределянето, преместването, повишаването в длъжност и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо съдиите в общите съдилища и съдиите в административните и данъчните съдилища са компетентни съответно Висшият съдебен съвет и Висшият съвет на административните и данъчните съдилища.

За да се гарантира независимостта и безпристрастността на съдиите, Конституцията предвижда, че практикуващите съдии не могат да изпълняват други функции, независимо дали са публични или частни, с изключение на безвъзмездна преподавателска или научна дейност в областта на правото. Съдиите могат да бъдат премествани, временно отстранявани от длъжност, пенсионирани или освобождавани от длъжност само в случаите, предвидени в закона. Те не могат да бъдат подвеждани под отговорност за взетите от тях решения, освен ако законът не предвижда изключения.

Прокурори в прокуратурата (Ministério Público)

Прокурорите в прокуратурата са компетентни да представляват държавата, да водят наказателното преследване и да защитават съществуващия правен ред и определените от закона интереси. Прокурорите имат собствен статут и са независими според предвиденото в закона.

Достъпът до професията на прокурор става с открит конкурс, който се състои от проверка на знанията, оценка на автобиографията и психологически тест за подбор, които се провеждат в Центъра за съдебни науки (Centro de Estudos Judiciários).

Допуснатите кандидати се назначават като стажанти (auditores de justiça). След успешното завършване на теоретичното и практическото обучение в Центъра за съдебни науки те се назначават като младши прокурори стажанти.

Кариерата на прокурора се състои от пет нива, подредени в низходящ йерархичен ред:

  • главен прокурор (Procurador-Geral da República);
  • заместник-главен прокурор (Vice-Procurador-Geral da República);
  • старши прокурор (Procurador-Geral Adjunto);
  • прокурор (Procurador da República);
  • младши прокурор (Procurador da República Adjunto).

Главната прокуратура (Procuradoria-Geral da República) е най-висшият орган в прокуратурата и тя се ръководи от главния прокурор. Тя включва също така Висшия съвет на прокуратурата (Conselho Superior do Ministério Público), Консултативния съвет, служебни юридически съветници и административни служби.

Висшият съвет на прокуратурата е компетентен за назначаването, разпределянето, преместването, повишаването в длъжност и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо прокурорите.

Адвокати (Advogados)

Адвокатите са юристи, които, след като бъдат вписани в Адвокатската колегия, осигуряват процесуално представителство и предоставят правни съвети, състоящи се в тълкуванието и прилагането на правните норми по искане на трето лице.

За да упражняват професията, адвокатите в Португалия трябва да се впишат в Адвокатската колегия (Ordem dos Advogados).

За да имат достъп до професията е необходимо:

  • да имат португалска диплома по право или чуждестранна диплома по право, която е призната от Португалия за еквивалентна или за диплома от същото ниво;
  • да преминат успешно осемнадесетмесечен стаж, който включва две фази на обучение: фаза на шестмесечно начално обучение и фаза на дванадесетмесечно допълнително обучение;
  • да положат успешно писмения и устния изпит на Адвокатската колегия.

Чуждите граждани, които са получили дипломата си по право в Португалия, могат да се впишат в португалската Адвокатска колегия по същия начин като португалските граждани, при условие че държавата, чиито граждани са, предоставя същите права на португалските граждани.

Адвокатите от държавите — членки на ЕС, които искат да се установят за постоянно, за да практикуват в Португалия под професионалното звание, придобито в държавата им на произход, трябва да се впишат в Адвокатската колегия. В такива случаи те могат да осигуряват процесуално представителство в съда само под ръководството на адвокат, който е вписан в Адвокатската колегия. Ако искат да практикуват като адвокати със същите права и задължения като португалските адвокати, те трябва да се впишат в Адвокатската колегия и да положат успешно писмен и устен изпит за проверка на знанията на португалски език.

Адвокатската колегия е публичното сдружение, което представлява юристите, практикуващи професията на адвокат, в съответствие с устава на сдружението. Колегията е компетентна по-специално да осигурява достъп до правото, да регламентира упражняването на професията на адвокат, единствена да предприема дисциплинарни мерки спрямо адвокатите и стажант-адвокатите, да защитава социалната роля, достойнството и престижа на адвокатската професия и да насърчава достъпа до знанията и прилагането на закона.

Юрисконсулти (Consultores jurídicos)

В португалската правна система не се прави разграничение между адвокати и юрисконсулти.

Правни консултанти (Solicitadores)

Правните консултанти упражняват свободна професия, като предоставят на клиентите си правни съвети и действат като процесуални представители в съда в рамките на ограниченията, наложени от техния статут и процесуалното законодателство. Те могат да представляват страните в съда, когато процесуалното представителство от адвокат (advogado) не е задължително.

Правните консултанти могат да действат като процесуални представители на гражданите и предприятията извън съда, например пред данъчната администрация, нотариалните кантори, службите по вписванията и органите на публичната администрация.

За да имат достъп до професията е необходимо:

  • да имат диплома по право и да не са вписани в Адвокатската колегия или да имат диплома на правен консултант, които трябва да са признати и в двата случая. Гражданите на други държави — членки на ЕС, трябва да имат академичните и професионални квалификации, които се изискват по закон за упражняването на професията в съответната им държава на произход;
  • да преминат успешно стаж с продължителност между 12 и 18 месеца;
  • да имат подходящи препоръки, получени по време на стажа и предоставени от наставника и от стажантските центрове, и да положат успешно национален изпит, изготвен в съответствие с приложимите правила.

Юристите от друга държава — членка на ЕС или на Европейското икономическо пространство, могат да се впишат в Колегиума на правните консултанти (Colégio dos Solicitadores) в съответствие със Закон № 9/2009 от 4 март 2009 г., изменен със Закон № 41/2012 от 28 август 2012 г. и Закон № 25/2014 от 2 май 2014 г.

Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители (Ordem dos Solicitadores e dos Agentes de Execução) е публичното сдружение, което представлява тези правни специалисти. Тя е компетентна по-специално да предприема дисциплинарни мерки спрямо членовете си и да дава становища по законодателните проекти в нейната сфера на компетентност.

Повече информация може да намерите на Връзката отваря нов прозорецhttp://www.osae.pt/.

Съдебни изпълнители (Agentes de execução)

Съдебните изпълнители са юристи, на които са предоставени правомощия на национално равнище да предприемат действия за изпълнение на актовете в рамките на гражданския изпълнителен процес. При изпълнението на своите задължения те са независими и безпристрастни и не представляват никоя от страните, като са компетентни да извършват всички формалности по принудителното изпълнение, включително запори, възбрани, връчване на документи и известия и продажба на запорирано/възбранено имущество. В някои случаи функциите им може да се изпълняват от съдебен служител.

Съдебните изпълнители се назначават от взискателя или от съда.

Съдебните изпълнители трябва да имат диплома на правен консултант или диплома по право и:

  • да са португалски граждани;
  • да не попадат под нито едно от ограниченията, определени в уставите на Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители или на Адвокатската колегия;
  • през последните десет години да не са били включени в предвидения от закона официален публичен списък на длъжниците;
  • да са преминали успешно стажа за съдебен изпълнител;
  • след като са работили повече от три години като съдебни изпълнители, да са положили успешно изпит и да са получили положително становище от Комисията, отговаряща за съдебните служители (Comissão para o Acompanhamento dos Auxiliares de Justiça);
  • в срок от три години след успешното преминаване на стажа да се впишат в съответното професионално сдружение;
  • да разполагат с изискваните минимални ИТ структури и ресурси, както е предвидено в наредба, приета от общото събрание.

Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители и Специализираната колегия на съдебните изпълнители (Colégio de Especialidade dos Agentes de Execução) са органите, компетентни за регулирането на професията.

Комисията, отговаряща за съдебните служители — независим орган от Колегията на правните консултанти и съдебните изпълнители — е компетентна за надзора и предприемането на дисциплинарни мерки спрямо съдебните изпълнители.

Повече информация може да намерите на следните уебсайтове: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.osae.pt/ и Връзката отваря нов прозорецhttp://www.caaj-mj.pt/.

Нотариуси (Notários)

Нотариусите са специализирани юристи, оправомощени да извършват правни действия в особен юридически контекст, тъй като те имат основна роля в международната и вътрешната търговия.

Нотариусите имат правомощия:

  • да съставят частноправни договори и да съветват страните, при спазване на задължението за лоялно отношение към всяка от тях. При съставянето на официални документи нотариусът е отговорен за законосъобразността на тези документи и за изразеното правно становище. Той е длъжен да уведоми страните за значението и последиците на задълженията, които те възнамеряват да поемат;
  • да изповядват правните сделки, сключени пред тях. Актът може да бъде вписан направо в официалните регистри или, ако една от страните не изпълни своите задължения, той може да бъде изпълнен принудително, без намесата на съдия;
  • да изпълняват функциите на арбитри, безпристрастно и при пълно спазване на закона, за да могат страните да постигнат съгласие;
  • да изготвят документите в производствата по опис на имущество и условията на тези производства, освен по въпроси, които поради своето естество или своята правна или фактическа сложност не могат да се решават в такова производство, а трябва да се решават от съдията в районния съд (tribunal de comarca), в чийто съдебен район се намира нотариалната кантора, в която е започнало производството (правомощие, предоставено на нотариусите в Закон № 2/2013 от 5 март 2013 г., с който се приема правната уредба на производствата по опис на имущество, като по този начин се създава система на споделена компетентност).

С реформата на професията на нотариус и произтичащото от нея приватизиране на сектора нотариусите изпълняват двойна роля: те едновременно изпълняват публичноправна функция и упражняват свободна професия, но повече не се считат за държавни служители.

Поради статута им на лица, изпълняващи публичноправна функция, нотариусите подлежат на надзор от страна на Министерството на правосъдието, което има дисциплинарни и регулаторни правомощия спрямо тях. Предвид на новия аспект в статута на нотариусите, свързан с упражняването на свободна професия, от 2006 г. насам Нотариалната камара регулира нотариалната дейност в партньорство с Министерството на правосъдието, като гарантира, че нотариусите спазват принципите на професионалната етика, присъщи на професията, и изпълняват възложените им функции в обществен интерес, без това да засяга правото на намеса на Министерството на правосъдието, което, предвид на естеството на професията, му е предоставено по закон.

Длъжностни лица по вписванията (Conservadores)

Длъжностните лица по вписванията са държавни служители, които са компетентни за вписването и оповестяването на правни действия и факти, свързани с недвижимо имущество, с движими вещи, които подлежат на вписване, с търговска дейност и със събития в живота на гражданите. Тяхната функция се състои основно в това да извършват проверки за законосъобразност на горепосочените и на свързаните с тях документи съгласно законовите разпоредби и да гарантират, че правата, съдържащи се в документите, удостоверяващи обстоятелствата, които се вписват, са правилно определени и са в съответствие със законовото изискване за вписване и оповестяване, като по този начин могат да решат дали да впишат или не съответното правно действие или факт в регистъра.

В зависимост от правната материя, предмет на техните функции, длъжностните лица по вписванията могат да бъдат:

  • длъжностни лица по гражданското състояние (conservadores do registo civil), чиито функции са свързани с определянето и оповестяването на правни факти и действия, свързани с живота на физическите лица. Тяхната компетентност включва вписването на актове, като удостоверения за раждане, брак, смърт, осиновяване и установяване на майчинство/бащинство, организирането на производства, като тези свързани с развода и раздялата по взаимно съгласие, и издаването на удостоверения и копия от вписани документи;
  • длъжностни лица по вписванията в кадастъра и имотния регистър (conservadores do registo predial), които оповестяват правния статут на земята и на недвижимите имоти с оглед на правната сигурност на сделките с недвижими имоти;
  • длъжностни лица по вписванията в регистъра на превозните средства (conservadores do registo de veículos), чиито функции са свързани с оповестяването на права върху движими вещи, които трябва да бъдат вписани (моторни превозни средства, кораби и самолети), и с оповестяването на правното положение на моторни превозни средства и ремаркета с оглед на правната сигурност на сделките;
  • длъжностни лица по вписванията в търговския регистър (conservadores do registo commercial), които оповестяват правното положение на едноличните търговци, търговските дружества, гражданските дружества с търговска форма, едноличните дружества с ограничена отговорност и други субекти, които трябва да се впишат в търговския регистър с оглед на правната сигурност на сделките.

За достъп до професията се изисква португалска диплома по право или равностойна академична квалификация, както и успешното полагане на изпити за правоспособност, преминаването на допълнителен шестмесечен курс на университетско обучение с акцент върху правните дисциплини, свързани с вписването, необходими за упражняването на дейността, и преминаването на едногодишен стаж, последван от открит конкурс. Кандидатите се оценяват на всеки етап от този процес и могат да бъдат изключени от него, ако не са се справили успешно. Процесът протича под формата на открит конкурс, провеждан от Института за регистрите и нотариалната дейност (Instituto dos Registos e do Notariado).

Институтът за регистрите и нотариалната дейност отговаря за ръководството, координирането, подпомагането, оценката и упражняването на надзор върху дейността на службите по вписване.

Съдебни служители (Oficiais de Justiça)

Съдебните служители са група служители — част от правосъдните служители (funcionário de justiça), чиято специфична черта са, наред с другите им функции, функциите им в съда и в прокуратурата. Понятието „правосъден служител“ обаче обхваща и ИТ специалистите, административния, техническия и помощния персонал и работниците по поддръжката.

Достъпът до професията на съдебен служител става чрез назначаване на длъжност помощник чиновник (escrivão auxiliar) и помощник правен чиновник (técnico de justiça auxiliar), които представляват първото йерархично стъпало на кариерата съответно в съда и в прокуратурата. Достъп имат лицата, които са завършили курс на професионално обучение и са одобрени чрез процедура за прием.

Професията на правосъдните служители е уредена в специален статут (Estatuto dos Funcionários de Justiça) със Законодателен указ № 343/1999 от 26 август 1999 г. Изпълнението на техните функции има важна роля за международното съдебно сътрудничество, особено за прилагането на европейските директиви и регламенти.

Главна дирекция „Правораздаване“ (Direção-Geral da Administração da Justiça) е органът на Министерството на правосъдието, който отговаря за наемането, управлението и административното обслужване на правосъдните служители.

Съветът на съдебните служители (Conselho dos Oficiais de Justiça) е органът, отговарящ за оценката на професионалните качества на съдебните служители и за предприемането на дисциплинарни мерки спрямо тях.

Медиатори (Mediadores)

В член 2, буква b) от Закон № 29/2013 от 19 април 2013 г. медиаторът се определя като „(...) безпристрастна и независима трета страна, без правомощия да налага изпълнение на страните, предмет на медиация, която им помага да постигнат окончателно споразумение по отношение на предмета на спора“. С този закон се уреждат също така статутът на медиаторите, които осъществяват дейност в Португалия, и вписването им в списъците на всяка от публичните системи за медиация. Това става чрез процедура за подбор, установена в правилника, одобрен с Указ (Portaria) № 282/2010 от 25 май 2010 г.

Дейността на медиатора е от голямо значение, тъй като помагайки на страните да постигнат съгласие, той допринася за запазването, а в някои случаи и за възстановяването на социалния мир. В Португалия съществуват специализирани медиатори, които се занимават с медиация по семейни, трудови и наказателни дела. Не съществуват НПО, които да работят в областта на медиацията, но съществуват частни сдружения, които предоставят услуги по медиация и обучение за медиатори.

Няма национален етичен кодекс на медиаторите, но Законът за медиацията, посочен по-горе, съдържа глава относно правата и задълженията на медиаторите, които трябва да осъществяват дейността си в съответствие с принципите на Европейския кодекс за поведение за медиатори — неразделна част от обучението им.

Дейността на медиаторите се контролира от публичната система за медиация, разделена на три части: граждански, трудови и наказателни дела. Всяка част от публичната система за медиация се управлява от публичен орган, който е определен в съответния устав.

В Португалия не съществува публичен орган за обучение на медиаторите, които се обучават от частни организации, сертифицирани от Главна дирекция „Правосъдна политика“ (Direção Geral da Política de Justiça) по силата на Указ № 345/2013 от 27 ноември 2013 г., като се отделя особено внимание на зачитането на рамката за качество.

Главна дирекция „Правосъдна политика“ — субектът, който управлява публичните системи за медиация чрез своята Служба за алтернативно решаване на спорове (Gabinete de Resolução Alternativa de Litígios) — не предоставя информация относно намирането на медиатор, но поддържа списъци с имената на медиатори, в които те могат да се впишат, като участват в процедурата за подбор, установена в правилника, одобрен с Указ № 282/2010 от 25 май 2010 г.

Повече информация може да намерите на следния адрес: Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dgpj.mj.pt/.

Съдебни администратори (Administradores Judiciais)

Съдебните администратори отговарят за надзора и координирането на правните действия, които са част от специалната процедура по оздравяване (processo especial de revitalização) на предприятията, както и за управлението или осребряването на масата на несъстоятелността в производствата по несъстоятелност, и извършват всички правни действия, възложени им съгласно техния статут или по закон. В зависимост от функциите, които ще изпълнява по време на производството, съдебният администратор се назначава като временен съдебен администратор, синдик или доверено лице.

Статутът на съдебния администратор се урежда в Закон № 22/2013 от 26 февруари 2013 г.

Съдебният администратор трябва:

  • а) да има диплома и професионален опит, подходящи за упражняването на дейността;
  • б) да премине успешно шестмесечен професионален стаж в тази област;
  • в) да положи успешно специално организиран приемен изпит за оценка на знанията, придобити по време на професионалния стаж;
  • г) да не се намира в положение, което е несъвместимо с упражняването на дейността;
  • д) да е годен да упражнява дейността на съдебен администратор.

Комисията, отговаряща за съдебните служители (Comissão para o Acompanhamento dos Auxiliares da Justiça), е субектът, който отговаря за назначаването на съдебните администратори като такива и контролира изпълнението на техните функции.

Представители по индустриална собственост (Agente Oficial da Propriedade Industrial)

Представителите по индустриална собственост са специалисти в областта на индустриалната собственост, към които дружествата и физическите лица могат да се обърнат, за да им помогнат да защитят своите права и интереси.

Представители по индустриална собственост са лицата, на които Националният институт по индустриална собственост (Instituto Nacional da Propriedade Industrial) признава правото да извършват действия по отношение на индустриалната собственост от името и в интереса на своите клиенти, без да е необходимо да представят пълномощно.

Упражняването на професията на представител по индустриална собственост към Националния институт по индустриална собственост е нормативно уредено със Законодателен указ № 15/95 от 24 януари 1995 г.

Организации, които предоставят безплатни правни услуги (pro bono)

Министерството на правосъдието, съвместно с Адвокатската колегия и органите на местната власт, осигурява наличието навсякъде в Португалия на служби за правни съвети (Gabinetes de Consulta Jurídica), където гражданите могат да получат безплатни правни съвети от юристи. Списък с тези служби, както и съответните данни за връзка, са достъпни онлайн, включително на уебсайта на Главна дирекция „Правосъдна политика“ (Връзката отваря нов прозорецhttp://www.dgpj.mj.pt).

Последна актуализация: 20/10/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница румънски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Юридически професии - Румъния

Настоящата страница съдържа преглед на юридическите професии в Румъния.

Юридически професии — въведение

В Румъния съществуват следните юридически професии:

Прокурори

Организация

Румънската прокуратура се състои от:

  • прокуратури към апелативните съдилища, трибуналите, трибуналите за непълнолетни лица и семейноправни въпроси и съдилищата от първа инстанция; и
  • прокуратури към военните съдилища.
  1. Най-високо в йерархията стои прокуратурата към Висшия касационен съд, включително нейните специализирани структури (Национална дирекция за борба с корупцията и Дирекция за разследване на организираната престъпност и тероризма).
  2. Първо ниво: прокуратури към съдилищата от първа инстанция.
  3. Второ ниво: прокуратури към трибуналите (42) и прокуратури към Трибунала за непълнолетни лица и семейноправни въпроси (1);
  4. Трето ниво: прокуратури към апелативните съдилища (15).

Връзката отваря нов прозорецВисшият съвет на магистратурата е централният орган, отговарящ в рамките на съдебната система за регулирането на прокурорската професия. Първоначалното и последващото професионално обучение на съдиите и прокурорите се осигурява от Връзката отваря нов прозорецНационалния институт на магистратурата, представляващ държавна институция, която е юридическо лице и по отношение на която Висшият съвет на магистратурата упражнява координационни правомощия. Правомощията наВръзката отваря нов прозорецпрокуратурата се упражняват от прокурорите, работещи в прокуратурите. Прокуратури има към всички съдилища, с изключение на специализираните трибунали по търговски спорове.

Наказателни производства, провеждани от прокуратурите към апелативните съдилища, трибуналите или трибунала за непълнолетни лица и семейноправни въпроси

Институционалната йерархия на прокуратурата е следната:

  1. Най-високо в йерархията стои прокуратурата към Висшия касационен съд (Генерална прокуратура), оглавявана от Генералния прокурор на Румъния. Тя координира дейността на прокурорските служби към 15-те апелативни съдилища.
  2. Прокуратурите към апелативните съдилища координират дейностите на прокурорските служби към 43-те трибунала (включително специализирания трибунал за непълнолетни лица и семейноправни въпроси). Всяка от тези прокуратури се ръководи от водещ прокурор.
  3. Прокуратурите към трибуналите координират дейностите на прокуратурите към 176-те функциониращи съдилища от първа инстанция. Всяка от тези прокуратури се ръководи от първи прокурор.
  4. Прокуратурите към 176-те функциониращи съдилища от първа инстанция представляват първото (най-ниското) йерархическо ниво и се ръководят от първи прокурори.

Две отделни специализирани структури действат в рамките на прокуратурата към Върховния касационен съд. Това са:

  • Националната дирекция за борба с корупцията (DNA), отговаряща за разследването и наказателното преследване на корупционни престъпления. Тя се оглавява от главен прокурор.
  • Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма (DIICOT), отговаряща за разследването и наказателното преследване на организираната престъпност и тероризма. Тя се оглавява от главен прокурор, който действа под ръководството на Генералния прокурор на Румъния.

Наказателни производства, провеждани от прокуратурите към военните съдилища

Наказателните производства във връзка с престъпления, извършени от военнослужещи, се провеждат от военни прокуратури с правен статут на военни звена. Военните прокуратури са функционално свързани с военните трибунали, с военния трибунал в Букурещ или с военно-апелативния съд в Букурещ.

Функционалната йерархия на прокурорите

Прокурорите изпълняват своите функции в съответствие с принципите на законност, безпристрастност и йерархичен контрол.

Прокурорите изпълняват своите функции в съответствие със закона с цел зачитане и закрила на човешкото достойнство и защита на правата на физическите лица.

Прокурорите от съответната прокуратура докладват на административния ръководител на тази прокуратура, който от своя страна докладва на административния ръководител на по-горестоящата прокуратура.

Генералният прокурор, ръководещ прокуратурата към Върховния касационен съд, главният прокурор, ръководещ Националната дирекция за борба с корупцията и водещият прокурор в прокуратурата към апелативния съд упражняват надзор върху долустоящите прокурори пряко или чрез определени за целта прокурори.

Роля и задължения

В Румъния има две категории прокурори:

  1. цивилни прокурори, които отговарят за разследването и наказателното преследване на престъпления, извършени от цивилни лица; и
  2. военни прокурори, които отговарят за разследването и наказателното преследване на престъпления, извършени предимно от военнослужещи.

На национално равнище съществуват следните категории прокурори:

  • генерален прокурор на Румъния (ръководител на прокурорската служба към Върховния касационен съд);
  • главен прокурор (ръководител на DNA и DIICOT);
  • водещи прокурори (ръководители на прокуратурите към апелативните съдилища);
  • първи прокурори (ръководители на прокуратурите към трибуналите или съдилищата от първа инстанция);
  • началници на отделения (ръководители на вътрешните отделения на прокуратурите);
  • началници на отдели (ръководители на вътрешните отделения на прокуратурите);
  • началници на бюра (ръководители на вътрешните бюра на прокурорските служби);
  • прокурори.

При необходимост, служебно или по искане на Висшия съвет на магистратурата, министърът на правосъдието може да упражнява контрол върху дейността на прокурорите чрез прокурори, определени от генералния прокурор на Румъния, от главния прокурор, ръководещ Националната дирекция за борба с корупцията, или от самия него, за проверка на следното:

  • ефективност на прокурорите при изпълнението на ръководни функции;
  • резултатите от работата на прокурорите и изпълнението на техните задачи; и
  • качеството на професионалните взаимоотношения на прокурорите с граждани и с други лица във връзка с действия, извършвани от прокуратурата.

Този контрол обаче не се прилага по отношение на пълния набор от мерки, които прокурорите могат да предприемат по време на наказателно производство, нито по отношение на съответните решения.

Министърът на правосъдието може да поиска от генералния прокурор на Румъния или, когато е подходящо, от главния прокурор, ръководещ Националната дирекция за борба с корупцията, да докладва за дейностите на прокуратурите и може да издава инструкции относно мерките, които трябва да се предприемат за ефективна превенция и борба с престъпността.

Прокуратурата към Върховния касационен съд представя годишен доклад за дейността си на Висшия съвет на магистратурата и на министъра на правосъдието, който от своя страна представя заключенията си по доклада на румънския парламент.

Съдии

Организация

Централният орган в рамките на съдебната система, отговарящ за регулирането на съдийската професия е Връзката отваря нов прозорецВисшият съвет на магистратурата (CSM). Първоначалното и последващото професионално обучение на съдиите и прокурорите се осигурява от Връзката отваря нов прозорецНационалния институт на магистратурата, представляващ държавна институция, която е юридическо лице и по отношение на която Висшият съвет на магистратурата упражнява координационни правомощия.

Роля и задължения

В Румъния съдиите се специализират в следните категории дела:

  • граждански дела и принудително изпълнение по граждански дела;
  • наказателни дела и изпълнение на наказанията
  • търговски дела (съдии по несъстоятелност);
  • семейноправни дела и дела, свързани с непълнолетни лица;
  • административни и данъчни/финансови дела;
  • дела, свързани с трудови спорове и със социалното осигуряване;
  • конституционни дела;
  • военни дела.

Организация на юридическата професия: адвокати

Адвокати

Централният орган, отговарящ за регулирането на адвокатската професия, е Връзката отваря нов прозорецНационалният съюз на адвокатските колегии в Румъния (UNBR), който е юридическо лице, извършващо дейност в обществен интерес и обединяващо всички адвокатски колегии в Румъния. Тя гарантира зачитането на правото на адвокатска защита, професионалната компетентност и дисциплина на адвокатите, които са членове на Съюза, както и защитата на достойнството и честта им. Всички адвокатки колегии в Румъния са членове на Националния съюз на адвокатските колегии в Румъния.

Бази данни с правна информация

Информация за адвокатите в Румъния е достъпна на уебсайта на Връзката отваря нов прозорецНационалния съюз на адвокатските колегии в Румъния.

Достъпът до тази база данни безплатен ли е?

Да, достъпът до тази база данни е безплатен.

Правни съветници

В съответствие с нормативната уредба правните съветници могат да учредяват сдружения на окръжно равнище по сектори или области на дейност според професионалните си интереси или, ако е приложимо, национални сдружения съгласно Закона за сдруженията и фондациите. Едно от професионалните сдружения, учредено в съответствие със Закона за сдруженията и фондациите е Съюзът на колегиите на правните съветници в Румъния(O.C.J.R.). Той включва всички сдружения на правните съветници във всички окръзи. Правните съветници могат да учредяват и други професионални сдружения. Списъците на правните съветници по окръзи са достъпни на уебсайтовете на отделните сдружения, членуващи в O.C.J.R. Връзките към тях са достъпни на уебсайта на O.C.J.R.

Нотариуси

Организация

В съответствие със закона Министерството на правосъдието на Румъния да е възложило извършването на нотариалната дейност на Връзката отваря нов прозорецНационалния съюз на нотариусите (UNNP). Връзката отваря нов прозорецНационалният съюз на нотариусите е професионалният орган, представляващ нотариусите, и отговаря за организацията на професията на нотариусите, за защитата на професионалните интереси на неговите членове и за поддържането на репутацията и авторитета на тази професия. Всички нотариуси са членове на този съюз. Нотариусите са организирани в 15 нотариални камари, всяка от които е свързана със съответния апелативен съд.

Роля и задължения

В Румъния нотариусите предоставят следните правни услуги:

  • изготвяне на необходимите документи за наследяване по закон и наследяване по завещание;
  • сключване на договори (договори за продажба, договори за замяна, договори за издръжка, договори за дарение, договори за ипотека, договори за залог/поръчителство, договори за лизинг, договори за наем) и извършване на други актове (гаранции, които различни институции изискват от техните администратори);
  • изготвяне на учредителни актове на търговски дружества, сдружения и фондации;
  • удостоверяване на автентичността на документи;
  • заверки на подписи, спесимени на подписи и печати;
  • всякакви други услуги, предвидени от закона.

Други юридически професии

Съдебни изпълнители

Връзката отваря нов прозорецНационалният съюз на съдебните изпълнители в Румъния (UNEJ) е професионална организация, която е юридическо лице и в която членуват всички съдебни изпълнители. Тя отговаря за запазване на репутацията и авторитета на професията на съдебния изпълнител. Основната ѝ задача е да представлява и да защитава професионалните интереси на своите членове. Съдебните изпълнители са организирани в 15 камари, всяка от които е свързана със съответния апелативен съд.

Списък на съдебните изпълните е достъпен на Връзката отваря нов прозорецуебсайта на Националния съюз на съдебните изпълнители в Румъния и на уебсайта на Министерство на правосъдието. Структурата на двете бази данни обаче е различна.

Съдебни служители

Централният орган в рамките на съдебната система, отговарящ за регулирането на професията на съдебния служител е Връзката отваря нов прозорецВисшият съвет на магистратурата (CSM).

Националната школа за съдебни служители (SNG) е публична институция, която е юридическо лице и е подведомствена на Висшия съвет на магистратурата. Тя отговаря за провеждането на първоначалното и последващото професионално обучение на съдебните служители.

В румънската съдебна система съществуват няколко категории съдебни служители:

  • съдебни секретари;
  • съдебни статистици;
  • съдебни документалисти;
  • съдебни информатици;
  • съдебни архивари;
  • съдебни деловодители.

Повече информация за тези категории професии може да намерите в този документPDF(390 Kb)en.

Последна актуализация: 28/10/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Юридически професии - Словения

Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Словения.

Прокурори
Съдии
Адвокати
Нотариуси
Държавни адвокати

Организация на юридическите професии:

Юридически професии

В Република Словения лице, което има висше юридическо образование, може да практикува редица професии в областта на правосъдието, включително съдия, прокурор, държавен адвокат, адвокат и нотариус.




Прокурори (Tožilci)

Организация

В съответствие с член 135 от Конституцията на Република Словения прокурорите (državni tožilci) образуват наказателните производства и внасят обвинителните актове в съда и разполагат с други определени по закон правомощия. Техните правомощия и организационна структура са уредени предимно в Закона за прокуратурата (Zakon o državnem tožilstvu) и Наказателно-процесуалния закон (Zakon o kazenskem postopku).

В Словения съществуват 11 окръжни прокуратури (okrožno državno tožilstvo) в Целие, Копер, Кран, Кръшко, Любляна, Марибор, Мурска Собота, Нова Горица, Ново место, Птуй, Словен Градец, Специализирана прокуратура (Specializirano državno tožilstvo), която има регионални звена, и Върховна прокуратура на Република Словения (Връзката отваря нов прозорецVrhovno državno tožilstvo Republike Slovenije) в Любляна.

Специализираната прокуратура е компетентна за преследването на престъпни деяния, като традиционната организирана и икономическа престъпност, тероризма, корупцията и други престъпни деяния, които изискват разследване и наказателно преследване от специално организирани и обучени прокурори. Като независимо звено в организационната структура на Специализираната прокуратура действа Отдел за разследване и наказателно преследване на длъжностни лица със специални правомощия (Oddelek za preiskovanje in pregon uradnih oseb s posebnimi pooblastili), известен като Специалния отдел (posebni oddelek). Прокурорите в Специалния отдел са компетентни за наказателното преследване на престъпни деяния, извършени от служители на полицията, на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на военната полиция, на разузнавателните служби и службите за сигурност към Министерството на отбраната и на словенската Служба за разузнаване и сигурност. Те също така дават ръководни насоки на полицейските служители, работещи за отдела.

Върховната прокуратура е най-висшата прокуратура в страната, в рамките на която изпълняват своите функции:

  • върховни прокурори (vrhovni državni tožilci) и апелативни прокурори (višji državni tožilci),
  • прокурори на временно назначение или на непълно работно време.

Апелативните прокурори участват във въззивните обжалвания по въззивни производства пред апелативните съдилища (višja sodišča) на Словения. Върховните прокурори се явяват пред Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije) в производствата по извънредно обжалване по наказателни и гражданско-административни дела.

Върховната прокуратура се състои от:

  • три отдела – наказателен отдел (kazenski oddelek), гражданско-административен отдел (civilno-upravni oddelek) и отдел за обучение и професионален надзор (oddelek za izobraževanje in strokovni nadzor), и
  • Център за професионална информация (Strokovno informacijski center), чиито задачи включват предоставяне на необходимата за успешното изпълнение на функциите на прокурорите професионална помощ в данъчната, финансовата, счетоводната и други области, както и осигуряване на развитието, единството и действащо информационно обезпечаване на прокурорските служби.

Роля и задължения

Основната роля и задължение на прокурорите е наказателното преследване на престъпни деяния. В тази връзка те отговарят по-специално за:

  • предприемане на всички необходими действия за разследване на престъпленията и откриване на извършителите и за даване на ръководни насоки за работата на полицията по предварителните производства, по които полицията разполага с оперативна самостоятелност спрямо прокуратурата,
  • образуване на следствените дела,
  • образуване на наказателните дела и внасяне на обвинителния акт в съда, както и
  • обжалване на неокончателните съдебни решения и извънредно обжалване на окончателните съдебни решения (жалбите срещу първоинстанционните решения по наказателни дела се внасят от прокурорите, внесли обвинителния акт на първа инстанция, а извънредните жалби се внасят от върховните прокурори).

Според действащото наказателно законодателство при определени обстоятелства прокурорите могат да решат да приложат спрямо определени видове криминогенни отношения алтернативни на наказателното преследване мерки. Те включват, на първо място, прехвърляне на делото за решаване със споразумение и условно спиране на наказателното преследване, ако заподозряното лице приеме да се държи според указанията на прокурора и да извърши определени действия, разпоредени от прокурора. Ако сключването на споразумение или условното спиране на наказателното преследване завърши успешно, прокуратурата може да прекрати наказателната преписка, т.е. делото се решава извънсъдебно. Прокуратурата може също така да предложи на съда издаването на наказателно постановление, с което съдът осъжда обвиняемия на определено предложено наказание или мярка без провеждането на заседание.

Също така Върховната прокуратура изпълнява функции извън същинската наказателноправна сфера. В един от трите отдела на Върховна прокуратура – гражданско-административния отдел – върховните прокурори могат да внесат молба за защита на законността (zahteva za varstvo zakonitosti) срещу решенията на въззивните съдилища (pritožbeno sodišče) по искови, охранителни и други граждански съдебни производства. Предпоставка за допустимостта на извънредната жалба е защитата на обществения интерес, който може да се установи само от върховен прокурор. Поради това страните в производството не могат да внасят молба за защита на законността.

Съдии

Организация

Професионални и непрофесионални съдии

Статутът на съдиите(sodniki) се урежда от членове 125 – 134 от Конституцията на Република Словения и Закона за съдебната власт (Zakon o sodniški službi). Съдиите са длъжностни лица, които се избират от Националното събрание (Državni zbor) въз основа на предложение от Съдебния съвет (Sodni svet). Съдиите са несменяеми, а възрастовите ограничения и условията за избор са установени в закона.

За съдия може да бъде назначено лице, което отговаря на следните общи условия:

  1. гражданин е на Република Словения и активно владее словенски език,
  2. дееспособно е и има добро общо здравословно състояние,
  3. има навършени 30 години,
  4. придобило е в Република Словения професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование или професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право, или е придобило равностойна образователна степен в чужбина, която е удостоверена с чуждестранно удостоверение за придобита квалификация с приложено становище за квалификацията или с решение за признаване на образователна степен за целите на заетостта, или с решение за признаване (odločba o nostrifikaciji),
  5. издържало е успешно държавния изпит по право,
  6. не е осъждано за престъпление,
  7. не е обект на влязла в сила присъда или, в зависимост от обвинението, е обвиняем във воден служебно наказателен процес.

След края на своя мандат съдиите постановили решения по съдебни разследвания или производства, в които решението е нарушило основни съдебни права и свободи, вече не покриват критериите за избор за съдия.

Съдиите имат статут на държавни служители и при изпълнението на своите задължения са обвързани от Конституцията и законодателството. Заемането на съдебна длъжност не е съвместимо с длъжности в други държавни органи, органи на местното самоуправление и органи на политически партии, както и с други длъжности и дейности, предвидени по закон. При съдиите няма официална специализация за придобиване на квалификация. Правната област, в която основно работи даден съдия, се определя във вътрешната организация на конкретния съд, който има различни правни отделения с оглед решаване на различни видове спорове, към които съдиите са разпределени в съответствие с годишната работна програма на съда. Съдебният съвет взема решения за повишаване на по-висока съдебна длъжност и за повишаване в категория на заплащане. Освен това Съдебният съвет прави предложения до Националното събрание за освобождаване от длъжност на съдия, който при изпълнение на задълженията си наруши Конституцията или сериозно наруши закона или умишлено извърши престъпление чрез злоупотреба със служебното си положение на съдия. Честотата на повишаване на съдиите в длъжност е определена в организацията на съдилищата в Република Словения. Съдиите могат да са: районни съдии (okrajni sodniki), окръжни съдии (okrožni sodniki), висши съдии (višji sodniki) и съдии от Върховния съд (vrhovni sodniki).

Съдиите се сдружават професионално в Сдружение на съдиите, което е член на Международната асоциация на съдиите. Членството в сдружението е на доброволна основа.

Съдебните състави могат да включват както професионални съдии (poklicni sodniki), така и непрофесионални съдии (sodniki porotniki). Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава и двама непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от петчленен съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава, още един професионален съдия и трима непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Всеки словенски гражданин, навършил 30 години, който не е бил осъждан в служебно водено наказателно производство с окончателна присъда, който е в достатъчно добро здравословно състояние, за да заеме длъжността на съдия, и който има много добри знания по словенски език. Мандатът на непрофесионалните съдии е пет години и може да бъде подновен. Председателят на съда от по-висша инстанция назначава и отстранява непрофесионалните съдии в районните съдилища, които са в неговата териториална юрисдикция.

Съдебен съвет

Връзката отваря нов прозорецСъдебният съвет (Sodni svet) е централният орган, отговарящ за регулирането на професията.

Съдебният съвет се състои от 11 членове.

Пет членове се избират от Народното събрание по предложение на президента на Република Словения, от предварително подбран списък на университетски преподаватели по право, адвокати и юристи, а шестима членове — от предварително подбран списък, направен от съдии, работещи на пълен работен ден в съдебна структура. Членовете на Съвета избират своя председател помежду си.

Съдебният съвет разполага със следните правомощия:

  • предлага на Народното събрание кандидати за избиране на съдебна длъжност;
  • предлага на Народното събрание освобождаването от длъжност на съдии;
  • назначава и освобождава от длъжност председателите на съдилищата, с изключение на председателя на Върховния съд на Република Словения,
  • взема решения за повишаване в длъжност и за по-бързо повишаване в категория, в длъжност на старши съдия (svetnik) или в по-висока съдебна длъжност, както и за извънредно повишаване на по-висока съдебна длъжност;
  • произнася се по обжалването на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия, както и по обжалването на решения за класиране в категория;
  • взема решения по въпроси на несъвместимостта със съдебните функции;
  • дава становище относно проектобюджета и становище пред Националното събрание относно законодателството, уреждащо статута, правата и задълженията на съдиите и съдебните служители;
  • приема етичен правилник на съдиите;
  • приема критериите за избора на кандидати за съдебни длъжности след получаване на становище от министъра на правосъдието и критерии за оценка на представянето на съдиите за оценка на техния съд;
  • одобрява политиката за откриване и управление на риска от корупция, на който съдилищата са изложени, и наблюдава нейното прилагане;
  • назначава членовете на Комисията за етика и професионален интегритет (Komisija za etiko in integriteto);
  • разглежда основателността на жалбите на съдии, които считат, че техните права, независимост или независимостта на съдебната власт са нарушени;
  • изпълнява други функции, предвидени по закон.

Освен ако законът не предвижда друго, е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на всички членове на Съдебния съвет за вземане на решения по предложения за:

  • избора на съдии;
  • назначаването, повишаването и класирането на съдиите по категории на заплащане;
  • обжалване на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия;
  • обжалване на решения за класиране в категория на заплащане;
  • освобождаване от длъжност на съдии;
  • критериите за избора на кандидати за съдебни длъжности, критериите за качеството на работата на съдиите и критериите за качеството на работа на съдилищата;
  • процедурния правилник на Съдебния съвет.

Адвокати

Член 137 от Конституцията на Република Словения постановява, че адвокатурата (odvetništvo) е свободна и независима част от съдебната система и се урежда със закон. Законът за адвокатурата (Zakon o odvetništvu) предвижда, че при упражняване на адвокатската професия адвокатите (odvetniki) предоставят правни консултации, представляват и защитават страните пред съдилищата и други държавни органи, съставят документи и представляват страните в техните правоотношения. Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане, освен ако в закона не е предвидено друго.

Адвокат може да бъде всяко лице, което отговаря на следните условия:

  1. гражданин е на Република Словения,
  2. дееспособно е,
  3. придобило е в Република Словения следното професионално звание или е завършило равностойна образователна степен в чужбина, която е призната в съответствие със Закона за признаване и оценяване на образованието:
    • професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование,
    • професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право,
    • професионалното звание магистър по право въз основа на магистърска програма от втория цикъл на процеса от Болоня,
  4. издържало е успешно държавния изпит по право,
  5. има четири години трудов стаж като юрист след завършено висше юридическо образование, от които най-малко една година след полагането на държавния изпит по право трябва да бъде придобит при адвокат или адвокатска кантора, съд, прокуратура, кантора на държавен адвокат или нотариус при редовно трудово правоотношение на трудов договор на пълен работен ден.
  6. активно владее словенски език,
  7. достойно е за доверие да практикува адвокатската професия,
  8. разполага с необходимото оборудване и помещения за практикуване на адвокатската професия,
  9. издържало е изпит за проверка на знанията в областта на законодателството за адвокатурата, тарифата на адвокатските възнаграждения и Етичния кодекс на адвокатската професия на Адвокатска колегия на Словения (Odvetniška zbornica Slovenije).

Законът за адвокатурата предвижда, че при изпълнение на своите задължения адвокатът:

  • предоставя правни консултации,
  • представлява и защитава страните пред съдилищата и други държавни органи,
  • съставя документи и
  • представлява страните в техните правоотношения.

Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане. В определени случаи адвокатът може да бъде заместен от помощник-адвокат.

Само адвокат може да защитава подсъдим по наказателно производство.

По граждански дела всяко дееспособно лице може да представлява страната пред районния съд, но само адвокат или лице, издържало държавния изпит по право, може да я представлява пред окръжния, апелативния или Върховния съд. В производствата по извънредно обжалване обаче страната задължително трябва да бъде представлявана от адвокат (с изключение на случаите, в които страната или нейният законен представител са издържали държавния изпит по право).

Представителство от адвокат е задължително и във всички производства пред съдилищата по Закона за психичното здраве (Zakon o duševnem zdravju).

Чуждестранен адвокат, който е придобил правото да упражнява адвокатската професия в държавата си на произход, може при условията на гореспоменатия закон да изпълнява следните функции в Република Словения:

  • да предоставя специфични адвокатски услуги, свързани с упражняване на адвокатската професия,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание, придобито в държавата си на произход,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание „адвокат“ (odvetnik).

Държавата на произход на адвоката е държавата, в която има право да упражнява адвокатската професия под професионалното звание, придобито според законите на тази държава.

Адвокат от друга държава, която е държава – членка на Европейския съюз, съгласно този закон има право да упражнява адвокатската професия във всяка от държавите – членки на Европейския съюз, под професионалното звание, придобито според законите на тази държава. Адвокат от друга държава, която е държава – членка на Европейския съюз, се вписва в регистъра на чуждестранните адвокати, които могат да упражняват адвокатската професия в Република Словения под професионалното звание „адвокат“ с всички права и задължения, които важат за практикуващите адвокати, ако това лице отговаря на законовите изисквания и издържи изпит за проверка на знанията в областта на националното законодателство на Република Словения. По-подробна информация относно изпита и процедурата за полагането му се съдържа в Наредбата за изпита за адвокати от други държави (Uredba o preizkusnem izpitu za odvetnike iz drugih držav).

Адвокатите могат да рекламират услугите си при определени условия, тъй като законът позволява определени форми на реклама. Адвокатът може да упражнява професията си самостоятелно или в адвокатска кантора. Представителната организация на адвокатите е Адвокатската колегия (Odvetniška zbornica Slovenije), която има свои собствени правила и устав. Правото на упражняване на адвокатската професия се придобива чрез вписване в регистъра на адвокатите, който се води в Адвокатската колегия на Словения. Адвокат, който достигне определена степен на професионална квалификация или на професионална специализация, може при определени условия да поиска от Адвокатската колегия да признае статута му на адвокат – специалист. Заплащането на адвокатските услуги е установено в тарифата на адвокатските възнаграждения, която се издава от Адвокатската колегия след одобрение от министъра на правосъдието.

Бази данни с правна информация

Връзката отваря нов прозорецОсновните нормативни актове във връзка с адвокатите могат да бъдат намерени на английски език на уебсайта на Адвокатската колегия.

Адвокатската колегия поддържа Връзката отваря нов прозорецтърсачка (на словенски и английски език), която може да се използва за търсене на адвокат по:

  • име,
  • район,
  • владеене на чужди езици и
  • области на компетентност.

Нотариуси

Организация

Член 137, алинея 2 от Конституцията на Република Словения постановява, че нотариусите (notarji) извършват обществена дейност, която се урежда със закон. Законът за нотариалната дейност (Zakon o notariatu) предвижда, че нотариусите: като лица, ползващи се с обществено доверие, изготвят в съответствие с разпоредбите на този закон официални документи относно правни сделки, волеизявления и правопораждащи факти, приемат док