Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Видове юридически професии

Словения

Настоящата страница предоставя информация за юридическите професии в Словения. Прокурори Съдии Адвокати Нотариуси Държавни адвокати

Съдържание, предоставено от
Словения

Организация на юридическите професии:

Юридически професии

В Република Словения лице, което има висше юридическо образование, може да практикува редица професии в областта на правосъдието, включително съдия, прокурор, държавен адвокат, адвокат и нотариус.




Прокурори (Tožilci)

Организация

В съответствие с член 135 от Конституцията на Република Словения прокурорите (državni tožilci) образуват наказателните производства и внасят обвинителните актове в съда и разполагат с други определени по закон правомощия. Техните правомощия и организационна структура са уредени предимно в Закона за прокуратурата (Zakon o državnem tožilstvu) и Наказателно-процесуалния закон (Zakon o kazenskem postopku).

В Словения съществуват 11 окръжни прокуратури (okrožno državno tožilstvo) в Целие, Копер, Кран, Кръшко, Любляна, Марибор, Мурска Собота, Нова Горица, Ново место, Птуй, Словен Градец, Специализирана прокуратура (Specializirano državno tožilstvo), която има регионални звена, и Върховна прокуратура на Република Словения (Vrhovno državno tožilstvo Republike Slovenije) в Любляна.

Специализираната прокуратура е компетентна за преследването на престъпни деяния, като традиционната организирана и икономическа престъпност, тероризма, корупцията и други престъпни деяния, които изискват разследване и наказателно преследване от специално организирани и обучени прокурори. Като независимо звено в организационната структура на Специализираната прокуратура действа Отдел за разследване и наказателно преследване на длъжностни лица със специални правомощия (Oddelek za preiskovanje in pregon uradnih oseb s posebnimi pooblastili), известен като Специалния отдел (posebni oddelek). Прокурорите в Специалния отдел са компетентни за наказателното преследване на престъпни деяния, извършени от служители на полицията, на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия, на военната полиция, на разузнавателните служби и службите за сигурност към Министерството на отбраната и на словенската Служба за разузнаване и сигурност. Те също така дават ръководни насоки на полицейските служители, работещи за отдела.

Върховната прокуратура е най-висшата прокуратура в страната, в рамките на която изпълняват своите функции:

  • върховни прокурори (vrhovni državni tožilci) и апелативни прокурори (višji državni tožilci),
  • прокурори на временно назначение или на непълно работно време.

Апелативните прокурори участват във въззивните обжалвания по въззивни производства пред апелативните съдилища (višja sodišča) на Словения. Върховните прокурори се явяват пред Върховния съд на Република Словения (Vrhovno sodišče Republike Slovenije) в производствата по извънредно обжалване по наказателни и гражданско-административни дела.

Върховната прокуратура се състои от:

  • три отдела – наказателен отдел (kazenski oddelek), гражданско-административен отдел (civilno-upravni oddelek) и отдел за обучение и професионален надзор (oddelek za izobraževanje in strokovni nadzor), и
  • Център за професионална информация (Strokovno informacijski center), чиито задачи включват предоставяне на необходимата за успешното изпълнение на функциите на прокурорите професионална помощ в данъчната, финансовата, счетоводната и други области, както и осигуряване на развитието, единството и действащо информационно обезпечаване на прокурорските служби.

Роля и задължения

Основната роля и задължение на прокурорите е наказателното преследване на престъпни деяния. В тази връзка те отговарят по-специално за:

  • предприемане на всички необходими действия за разследване на престъпленията и откриване на извършителите и за даване на ръководни насоки за работата на полицията по предварителните производства, по които полицията разполага с оперативна самостоятелност спрямо прокуратурата,
  • образуване на следствените дела,
  • образуване на наказателните дела и внасяне на обвинителния акт в съда, както и
  • обжалване на неокончателните съдебни решения и извънредно обжалване на окончателните съдебни решения (жалбите срещу първоинстанционните решения по наказателни дела се внасят от прокурорите, внесли обвинителния акт на първа инстанция, а извънредните жалби се внасят от върховните прокурори).

Според действащото наказателно законодателство при определени обстоятелства прокурорите могат да решат да приложат спрямо определени видове криминогенни отношения алтернативни на наказателното преследване мерки. Те включват, на първо място, прехвърляне на делото за решаване със споразумение и условно спиране на наказателното преследване, ако заподозряното лице приеме да се държи според указанията на прокурора и да извърши определени действия, разпоредени от прокурора. Ако сключването на споразумение или условното спиране на наказателното преследване завърши успешно, прокуратурата може да прекрати наказателната преписка, т.е. делото се решава извънсъдебно. Прокуратурата може също така да предложи на съда издаването на наказателно постановление, с което съдът осъжда обвиняемия на определено предложено наказание или мярка без провеждането на заседание.

Също така Върховната прокуратура изпълнява функции извън същинската наказателноправна сфера. В един от трите отдела на Върховна прокуратура – гражданско-административния отдел – върховните прокурори могат да внесат молба за защита на законността (zahteva za varstvo zakonitosti) срещу решенията на въззивните съдилища (pritožbeno sodišče) по искови, охранителни и други граждански съдебни производства. Предпоставка за допустимостта на извънредната жалба е защитата на обществения интерес, който може да се установи само от върховен прокурор. Поради това страните в производството не могат да внасят молба за защита на законността.

Съдии

Организация

Професионални и непрофесионални съдии

Статутът на съдиите(sodniki) се урежда от членове 125 – 134 от Конституцията на Република Словения и Закона за съдебната власт (Zakon o sodniški službi). Съдиите са длъжностни лица, които се избират от Националното събрание (Državni zbor) въз основа на предложение от Съдебния съвет (Sodni svet). Съдиите са несменяеми, а възрастовите ограничения и условията за избор са установени в закона.

За съдия може да бъде назначено лице, което отговаря на следните общи условия:

  1. гражданин е на Република Словения и активно владее словенски език,
  2. дееспособно е и има добро общо здравословно състояние,
  3. има навършени 30 години,
  4. придобило е в Република Словения професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование или професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право, или е придобило равностойна образователна степен в чужбина, която е удостоверена с чуждестранно удостоверение за придобита квалификация с приложено становище за квалификацията или с решение за признаване на образователна степен за целите на заетостта, или с решение за признаване (odločba o nostrifikaciji),
  5. издържало е успешно държавния изпит по право,
  6. не е осъждано за престъпление,
  7. не е обект на влязла в сила присъда или, в зависимост от обвинението, е обвиняем във воден служебно наказателен процес.

След края на своя мандат съдиите постановили решения по съдебни разследвания или производства, в които решението е нарушило основни съдебни права и свободи, вече не покриват критериите за избор за съдия.

Съдиите имат статут на държавни служители и при изпълнението на своите задължения са обвързани от Конституцията и законодателството. Заемането на съдебна длъжност не е съвместимо с длъжности в други държавни органи, органи на местното самоуправление и органи на политически партии, както и с други длъжности и дейности, предвидени по закон. При съдиите няма официална специализация за придобиване на квалификация. Правната област, в която основно работи даден съдия, се определя във вътрешната организация на конкретния съд, който има различни правни отделения с оглед решаване на различни видове спорове, към които съдиите са разпределени в съответствие с годишната работна програма на съда. Съдебният съвет взема решения за повишаване на по-висока съдебна длъжност и за повишаване в категория на заплащане. Освен това Съдебният съвет прави предложения до Националното събрание за освобождаване от длъжност на съдия, който при изпълнение на задълженията си наруши Конституцията или сериозно наруши закона или умишлено извърши престъпление чрез злоупотреба със служебното си положение на съдия. Честотата на повишаване на съдиите в длъжност е определена в организацията на съдилищата в Република Словения. Съдиите могат да са: районни съдии (okrajni sodniki), окръжни съдии (okrožni sodniki), висши съдии (višji sodniki) и съдии от Върховния съд (vrhovni sodniki).

Съдиите се сдружават професионално в Сдружение на съдиите, което е член на Международната асоциация на съдиите. Членството в сдружението е на доброволна основа.

Съдебните състави могат да включват както професионални съдии (poklicni sodniki), така и непрофесионални съдии (sodniki porotniki). Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава и двама непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Когато законът изисква съдебното решение да се вземе от петчленен съдебен състав, той се състои от професионален съдия като председател на състава, още един професионален съдия и трима непрофесионални съдии като негови членове, освен ако в закона не е посочено друго. Всеки словенски гражданин, навършил 30 години, който не е бил осъждан в служебно водено наказателно производство с окончателна присъда, който е в достатъчно добро здравословно състояние, за да заеме длъжността на съдия, и който има много добри знания по словенски език. Мандатът на непрофесионалните съдии е пет години и може да бъде подновен. Председателят на съда от по-висша инстанция назначава и отстранява непрофесионалните съдии в районните съдилища, които са в неговата териториална юрисдикция.

Съдебен съвет

Съдебният съвет (Sodni svet) е централният орган, отговарящ за регулирането на професията.

Съдебният съвет се състои от 11 членове.

Пет членове се избират от Народното събрание по предложение на президента на Република Словения, от предварително подбран списък на университетски преподаватели по право, адвокати и юристи, а шестима членове — от предварително подбран списък, направен от съдии, работещи на пълен работен ден в съдебна структура. Членовете на Съвета избират своя председател помежду си.

Съдебният съвет разполага със следните правомощия:

  • предлага на Народното събрание кандидати за избиране на съдебна длъжност;
  • предлага на Народното събрание освобождаването от длъжност на съдии;
  • назначава и освобождава от длъжност председателите на съдилищата, с изключение на председателя на Върховния съд на Република Словения,
  • взема решения за повишаване в длъжност и за по-бързо повишаване в категория, в длъжност на старши съдия (svetnik) или в по-висока съдебна длъжност, както и за извънредно повишаване на по-висока съдебна длъжност;
  • произнася се по обжалването на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия, както и по обжалването на решения за класиране в категория;
  • взема решения по въпроси на несъвместимостта със съдебните функции;
  • дава становище относно проектобюджета и становище пред Националното събрание относно законодателството, уреждащо статута, правата и задълженията на съдиите и съдебните служители;
  • приема етичен правилник на съдиите;
  • приема критериите за избора на кандидати за съдебни длъжности след получаване на становище от министъра на правосъдието и критерии за оценка на представянето на съдиите за оценка на техния съд;
  • одобрява политиката за откриване и управление на риска от корупция, на който съдилищата са изложени, и наблюдава нейното прилагане;
  • назначава членовете на Комисията за етика и професионален интегритет (Komisija za etiko in integriteto);
  • разглежда основателността на жалбите на съдии, които считат, че техните права, независимост или независимостта на съдебната власт са нарушени;
  • изпълнява други функции, предвидени по закон.

Освен ако законът не предвижда друго, е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на всички членове на Съдебния съвет за вземане на решения по предложения за:

  • избора на съдии;
  • назначаването, повишаването и класирането на съдиите по категории на заплащане;
  • обжалване на решения за преместване или назначаване на съдебна позиция, на съдебна длъжност или на длъжността старши съдия;
  • обжалване на решения за класиране в категория на заплащане;
  • освобождаване от длъжност на съдии;
  • критериите за избора на кандидати за съдебни длъжности, критериите за качеството на работата на съдиите и критериите за качеството на работа на съдилищата;
  • процедурния правилник на Съдебния съвет.

Адвокати

Член 137 от Конституцията на Република Словения постановява, че адвокатурата (odvetništvo) е свободна и независима част от съдебната система и се урежда със закон. Законът за адвокатурата (Zakon o odvetništvu) предвижда, че при упражняване на адвокатската професия адвокатите (odvetniki) предоставят правни консултации, представляват и защитават страните пред съдилищата и други държавни органи, съставят документи и представляват страните в техните правоотношения. Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане, освен ако в закона не е предвидено друго.

Адвокат може да бъде всяко лице, което отговаря на следните условия:

  1. гражданин е на Република Словения,
  2. дееспособно е,
  3. придобило е в Република Словения следното професионално звание или е завършило равностойна образователна степен в чужбина, която е призната в съответствие със Закона за признаване и оценяване на образованието:
    • професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование,
    • професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право,
    • професионалното звание магистър по право въз основа на магистърска програма от втория цикъл на процеса от Болоня,
  4. издържало е успешно държавния изпит по право,
  5. има четири години трудов стаж като юрист след завършено висше юридическо образование, от които най-малко една година след полагането на държавния изпит по право трябва да бъде придобит при адвокат или адвокатска кантора, съд, прокуратура, кантора на държавен адвокат или нотариус при редовно трудово правоотношение на трудов договор на пълен работен ден.
  6. активно владее словенски език,
  7. достойно е за доверие да практикува адвокатската професия,
  8. разполага с необходимото оборудване и помещения за практикуване на адвокатската професия,
  9. издържало е изпит за проверка на знанията в областта на законодателството за адвокатурата, тарифата на адвокатските възнаграждения и Етичния кодекс на адвокатската професия на Адвокатска колегия на Словения (Odvetniška zbornica Slovenije).

Законът за адвокатурата предвижда, че при изпълнение на своите задължения адвокатът:

  • предоставя правни консултации,
  • представлява и защитава страните пред съдилищата и други държавни органи,
  • съставя документи и
  • представлява страните в техните правоотношения.

Само адвокат може да представлява страна пред съда срещу заплащане. В определени случаи адвокатът може да бъде заместен от помощник-адвокат.

Само адвокат може да защитава подсъдим по наказателно производство.

По граждански дела всяко дееспособно лице може да представлява страната пред районния съд, но само адвокат или лице, издържало държавния изпит по право, може да я представлява пред окръжния, апелативния или Върховния съд. В производствата по извънредно обжалване обаче страната задължително трябва да бъде представлявана от адвокат (с изключение на случаите, в които страната или нейният законен представител са издържали държавния изпит по право).

Представителство от адвокат е задължително и във всички производства пред съдилищата по Закона за психичното здраве (Zakon o duševnem zdravju).

Чуждестранен адвокат, който е придобил правото да упражнява адвокатската професия в държавата си на произход, може при условията на гореспоменатия закон да изпълнява следните функции в Република Словения:

  • да предоставя специфични адвокатски услуги, свързани с упражняване на адвокатската професия,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание, придобито в държавата си на произход,
  • да упражнява адвокатската професия с професионалното звание „адвокат“ (odvetnik).

Държавата на произход на адвоката е държавата, в която има право да упражнява адвокатската професия под професионалното звание, придобито според законите на тази държава.

Адвокат от друга държава, която е държава – членка на Европейския съюз, съгласно този закон има право да упражнява адвокатската професия във всяка от държавите – членки на Европейския съюз, под професионалното звание, придобито според законите на тази държава. Адвокат от друга държава, която е държава – членка на Европейския съюз, се вписва в регистъра на чуждестранните адвокати, които могат да упражняват адвокатската професия в Република Словения под професионалното звание „адвокат“ с всички права и задължения, които важат за практикуващите адвокати, ако това лице отговаря на законовите изисквания и издържи изпит за проверка на знанията в областта на националното законодателство на Република Словения. По-подробна информация относно изпита и процедурата за полагането му се съдържа в Наредбата за изпита за адвокати от други държави (Uredba o preizkusnem izpitu za odvetnike iz drugih držav).

Адвокатите могат да рекламират услугите си при определени условия, тъй като законът позволява определени форми на реклама. Адвокатът може да упражнява професията си самостоятелно или в адвокатска кантора. Представителната организация на адвокатите е Адвокатската колегия (Odvetniška zbornica Slovenije), която има свои собствени правила и устав. Правото на упражняване на адвокатската професия се придобива чрез вписване в регистъра на адвокатите, който се води в Адвокатската колегия на Словения. Адвокат, който достигне определена степен на професионална квалификация или на професионална специализация, може при определени условия да поиска от Адвокатската колегия да признае статута му на адвокат – специалист. Заплащането на адвокатските услуги е установено в тарифата на адвокатските възнаграждения, която се издава от Адвокатската колегия след одобрение от министъра на правосъдието.

Бази данни с правна информация

Основните нормативни актове във връзка с адвокатите могат да бъдат намерени на английски език на уебсайта на Адвокатската колегия.

Адвокатската колегия поддържа търсачка (на словенски и английски език), която може да се използва за търсене на адвокат по:

  • име,
  • район,
  • владеене на чужди езици и
  • области на компетентност.

Нотариуси

Организация

Член 137, алинея 2 от Конституцията на Република Словения постановява, че нотариусите (notarji) извършват обществена дейност, която се урежда със закон. Законът за нотариалната дейност (Zakon o notariatu) предвижда, че нотариусите: като лица, ползващи се с обществено доверие, изготвят в съответствие с разпоредбите на този закон официални документи относно правни сделки, волеизявления и правопораждащи факти, приемат документи, пари и ценни книжа на съхранение за предаване на трети лица или държавни органи, по искане на съдилищата изпълняват задачи, които могат да им бъдат делегирани в съответствие със закона.

За нотариус може да бъде назначено лице, което отговарят на следните условия:

  1. гражданин е на Република Словения, на друга държава – членка на Европейския съюз, или на Европейското икономическо пространство или е гражданин на Конфедерация Швейцария или на държава – членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие,
  2. дееспособно е и има добро общо здравословно състояние,
  3. придобило е в Република Словения професионалното звание юрист след завършено висше юридическо образование или професионалното звание бакалавър по право (UN) и магистър по право, или е придобило равностойна образователна степен в чужбина, която е удостоверена с чуждестранно удостоверение за придобита квалификация с приложено становище за квалификацията или с решение за признаване на образователна степен за целите на заетостта, или с решение за признаване (odločba o nostrifikaciji),
  4. издържало е успешно държавния изпит по право,
  5. има пет години трудов стаж като юрист след завършено висше юридическо образование, от които най-малко една година при нотариус и една година към съд, адвокат или държавен адвокат,
  6. достойно е за обществено доверие да изпълнява функциите на нотариус,
  7. активно владее словенски език,
  8. разполага с подходящото оборудване и помещения за изпълнението на функциите на нотариус,
  9. е на възраст под 64 години.

Независимо от точка 1 от предходния параграф, гражданите на държава, която не е членка нито на Европейския съюз, нито на Европейското икономическо пространство и която не е нито Конфедерация Швейцария, нито членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също могат да бъдат назначавани за нотариуси при условията на правна и фактическа реципрочност.

Задълженията на нотариуса са несъвместими с тези на адвокат или с всяка платена длъжност или позиция.

Нотариусът няма право да извършва дейности, които са несъвместими с доброто име и почтеността, свързани с изпълнението на функциите на нотариус, или които могат да уронят доверието в безпристрастността на нотариуса или в надеждността на документите, които съставя той.

Нотариусите се назначават на вакантна длъжност от министъра, отговарящ за правосъдието. Преди назначаването на длъжност на нотариусите министърът получава становището на Нотариалната камара на Словения (Notarska zbornica Slovenije) относно предложените кандидатури. Броят на нотариусите е ограничен и се определя въз основа на критерии, зададени от Министерството на правосъдието. В случай на установена по закон нередност нотариусът се освобождава от длъжност от министъра на правосъдието. Нотариалната камара е представителната организация на нотариусите.

По закон нотариусите са длъжни да бъдат членове на Нотариалната камара на Словения.

Роля и задължения

Нотариусите предоставят обществени услуги, предимно като изготвят официални и частни документи, което е от особена важност за сигурността на правните сделки.

Основните официални документи, издавани от нотариусите, са нотариалните актове и нотариалните протоколи. Нотариусът може да изготвя всякакви видове писмени договори между страните, но съществуват някои видове договори и устави на публични и частни дружества с ограничена отговорност, които според словенското законодателство са действителни само ако са издадени с нотариална заверка. Нотариусът може да изготвя нотариални завещания. Освен това понякога е нужно копията на документи и подписите на физически лица да бъдат нотариално заверени, за да се гарантира тяхната действителност пред съда. При нотариусите могат да бъдат оставяни за съхранение документи и ценни книжа.

Бази данни с правна информация

Уебсайтът на Нотариалната камара предоставя достъп до списък на всички нотариуси в Словения с координати за връзка и обикновена търсачка.

От нейния уебсайт има връзка към трите регистъра, поддържани от Нотариалната камара:

Други юридически професии

Съдебен помощник (Sodniški pomočnik) PDF (372 Kb) en

Държавни адвокати

Ролята на държавните адвокати (državni pravobranilci) е уредена в Закона за държавната адвокатура (Zakon o državnem pravobranilstvu). Държавната адвокатура ( Državno pravobranilstvo) представлява държавата, нейните органи и административни организации, които са юридически лица, пред съдилищата и изпълнява други задължения в съответствие със закона. Функциите на държавната адвокатура се осъществяват от генералния държавен адвокат (generalni državni pravobranilec), държавните адвокати и помощник-държавните адвокати (pomočniki državnega pravobranilca). Държавните адвокати и помощник-държавните адвокати се назначават от словенското правителство по предложение на министъра на правосъдието след предварително становище от страна на генералния държавен адвокат. Мандатът им е осем години и може да бъде подновен. Условията за назначаване на длъжността държавен адвокат са същите като за съдебната длъжност, с допълнителни изисквания за трудов стаж. Държавният адвокат изпълнява своите задължения в съответствие с Конституцията и законите. Той представлява държавата служебно. Държавните адвокати и помощник-държавните адвокати имат право на основна заплата в съответствие с категорията на заплащане за длъжността, на която са назначени. Разпоредбите относно несъвместимостта на функциите на съдиите с изпълнението на други функции се прилагат по аналогия към функциите на държавните адвокати. Те също така представляват Република Словения в производствата пред Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.

Връзки по темата

Информация за юридическите професии на уебсайта на Върховната прокуратура на Република Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Съдебния съвет

Информация за юридическите професии на уебсайта на съдебната власт на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Адвокатската колегия на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Нотариалната камара на Словения

Информация за юридическите професии на уебсайта на Държавната адвокатура

Последна актуализация: 31/01/2017

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.