Юридическите професии — въведение

Този раздел съдържа информация за професиите в съдебните среди (описание, условия за упражняване на професията и др.)

Преглед на съдебната система

В Люксембург организацията на правораздаването включва два вида съдилища – общи и административни. Тази организация се основава на критерия за естеството на спора.

Общите съдилища (l'ordre judiciaire) включват 3 мирови съдилища (Justices de Paix), 2 окръжни съдилища (Tribunaux d'arrondissement), 1 апелативен съд (Cour d'Appel) и 1 касационен съд (Cour de Cassation). Тези съдилища са компетентни да разглеждат предимно спорове в областта на гражданското право, търговското право, наказателното право, както и трудовото право. Както съдиите (magistrats du siège), така и прокурорите (magistrature debout) принадлежат към системата на общите съдилища.

Административните съдилища (l'ordre administratif) включват Първоинстанционен административен съд (Tribunal administratif) и Административен съд (Cour administrative). Тези две юрисдикции решават спорове от административен и данъчен характер (преки данъци).

Конституционният съд (Cour constitutionnelle) е съставен от магистрати от общите и от административните съдилища. Той извършва контрол за съответствието на законите с Конституцията, която е върховният закон на страната.

Магистрати

Има два начина за достъп до професията на магистрат:

Назначаване чрез изпит — конкурс

Бъдещите магистрати, т.нар. младши съдии (attachés de justice), се назначават чрез изпит — конкурс. За да имат право да се явят на изпита, кандидатите следва да отговарят на следните условия:

1.   да притежават люксембургско гражданство;

2.   да не са лишени от граждански и политически права и да могат да представят изискваните гаранции за притежаване на нравствени качества;

3.   да притежават люксембургска диплома за завършено висше образование, специалност „Право“, отговаряща на призната магистърска степен, или чуждестранна диплома за завършено висше образование, специалност „Право“, отговаряща на магистърска степен, призната и обявена за редовна от министъра, отговарящ за висшето образование, съгласно Закона за висшето образование и признаването на чуждестранни дипломи и степени за висше образование от 18 юни 1969 г. (с измененията);

4.   да има необходимите познания по френски, немски и люксембургски;

5.   да е преминал юридически или нотариален стаж с продължителност най-малко дванадесет месеца;

6.   да отговаря на изискванията за физическа и психическа пригодност, които се проверяват по време на медицински и психологически преглед.

Комисията за назначаване и обучение на младши съдии (наричана по-долу „Комисията“) се състои изцяло от магистрати и организира изпита – конкурс за прием на магистрати. Конкурсът се състои от три писмени изпита по гражданска и гражданско-процесуално право, наказателно и наказателно-процесуално право и административно право и административен процес. Изпитите се състоят предимно в изготвянето на проект на съдебно решение. За да издържат успешно конкурса, кандидатите трябва да са събрали най-малко три пети от възможните точки в трите писмени изпита и най-малко половината точки от общо възможните във всеки един изпит поотделно. Класирането на кандидатите се извършва по реда на получените оценки от Комисията. Кандидатите заели челните места се назначават за магистрати.

Назначаване по документи

Става въпрос за субсидиарен начин за назначаване, който се използва единствено когато броят на младшите съдии, определен на годишна основа от министъра на правосъдието, не е достигнат след провеждането на изпита – конкурс.

Кандидатите трябва:

1.   да изпълняват определени условия измежду тези, които се изискват, за да бъдат допуснати до изпита — конкурс, по-специално условията по точки 1 до 4 и 6, посочени по-горе;

2.   да притежават диплома за проведен юридически стаж;

3.   да са упражнявали професията адвокат за период от общо най-малко пет години.

Комисията кани кандидатите на индивидуални интервюта. На тях присъства експерт психолог, който изготвя мотивирано становище за всеки кандидат. Критериите за подбор на кандидатите са резултатите от изпитите, положени по допълнителните курсове по люксембургско право и изпита след края на юридическия стаж, професионалния опит, евентуалните допълнителни квалификации, както и евентуални публикации. Подборът на кандидатите се извършва от Комисията.

Конституцията гарантира независимостта на съдиите от политическата власт. Така например, те са несменяеми. Те могат да бъдат освобождавани или временно отстранявани от длъжност само със съдебно решение. Могат да бъдат премествани само посредством ново назначение с тяхно съгласие. Независимо от това, при определените в закона условия те могат да бъдат временно отстранявани или освобождавани от длъжност, или премествани поради тежко здравословно състояние или непристойно поведение.

Длъжността на магистрата е несъвместима с качеството на член на правителството, депутат, кмет, заместник-кмет или общински съветник, със заемането на платена публична или частна длъжност, с функциите на нотариус, съдебен изпълнител, военна професия, църковна професия, както и с адвокатската професия. Магистратите са безпристрастни и длъжни да пазят професионална тайна. Възнаграждението им се определя със закон.

За повече информация, вж. страницата за професията на магистрата на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Адвокати

Адвокатската професия е уредена с изменения Закон от 10 август 1991 г. за адвокатската професия.

Адвокатската професия е свободна и независима професия. Тя може да бъде упражнявана самостоятелно. Адвокатите могат да образуват дружества, които са юридически лица. Единствено адвокатите могат да защитават или да представляват страните, да сезират и пледират от тяхно име пред всички видове съдилища, да приемат техни документи и книжа, за да ги представят пред съдилищата, да изготвят и подписват необходимите за редовността на производството документи и да подготвят делата за решаване от съда.

Единствено адвокатите могат да дават по занятие и срещу заплащане правни консултации или да съставят за други лица частни писмени документи. Адвокатите също така представляват своите клиенти или им предоставят правна помощ пред международните съдилища като Съда на Европейския съюз или Европейския съд по правата на човека. Адвокатите са длъжни да пазят професионална тайна, като това задължение е императивно и за нарушаването му се носи наказателна отговорност.

За упражняването на адвокатската професия в Люксембург е задължително вписването в списъка на адвокатска колегия във Великото херцогство Люксембург. Това се отнася и за всеки европейски адвокат, който желае да практикува в Люксембург под своето професионално звание в държавата по произход.

Регистърът на адвокатската колегия се състои от шест списъка:

Списък 1: Адвокати, имащи право да се явяват пред висши инстанции (avocats à la Cour)

Списък 2: Адвокати (avocats)

Списък 3: Почетни адвокати (avocats honoraires)

Списък 4: Адвокати от Европейския съюз, практикуващи под своето звание в държавата на произход

Списък 5: Адвокатски кантори, имащи право да се явяват пред висши инстанции

Списък 6: Други адвокатски сдружения

За да бъде вписано едно лице в списъка на адвокатска колегия в Люксембург, то трябва да изпълни следните условия:

• да представи необходимата гаранция, че притежава необходимите нравствени качества;
• да представи доказателство, че е изпълнил условията за допускане до юридически стаж или че е издържал успешно изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава-членка на Европейския съюз, съгласно изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване по отношение на адвокатската професия на обща система за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение; или че е изпълнил условията за вписване като адвокат, упражняващ професията, във Великото херцогство Люксембург под професионалното си звание в държавата по произход съгласно изменения закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, както и да покаже добро владеене на езика, на който се изготвя законодателството, и на езиците, използвани в администрацията и съдилищата, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим;
• да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;

• да владее добре езика, на който се изготвя законодателството, и езиците, използвани в администрацията и съдилищата, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, без да нарушава член 31, параграф 1 от изменения закон от 10 август 1991 г. По отношение на люксембургския и немския език е необходимо ниво В2 (по Общата европейска референтна рамка за езиците) за слушане с разбиране и В1 за устно изразяване, а по отношение на немския език е необходимо ниво В2 за четене с разбиране. За френски език се изисква ниво В2 както за четене и слушане с разбиране, така и за писмено и устно изразяване.
  Независимо от посоченото в предходния параграф, при вписването им в списък І на адвокатската колегия европейските адвокати, посочени в член 10 от Директива 98/5/ЕО, трябва само да докажат задълбочени познания по езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, при условие че ограничават професионалните си дейности до такива, които не изискват владеене на другите езици, посочени в закона. Нивото на владеене на езика, което се изисква, е посочено в предходния параграф.

Допълнителни пояснения по отношение на изискванията за езиците:

Вписани адвокати, практикуващи професията самостоятелно, трябва да покажат добро ниво на владеене на езика, на който се изготвя законодателството, по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим, както и на всеки друг език, който се изисква, за да извършват професионалната си дейност, без да се засяга гореизложеното.

Адвокатите, вписани в списък II, трябва освен това да владеят добре езиците на администрацията и съдилищата на Великото херцогство Люксембург, които са необходими за изпълнение на задълженията им в рамките на юридическия им стаж.

Всеки адвокат, който поеме работата по дадено дело, трябва да притежава необходимите професионални и езикови умения, като в противен случай може да подлежи на дисциплинарни мерки.

След даване на становище от министъра на правосъдието, Съветът на Адвокатската колегия може да отмени условието за националност, ако се докаже, че е налице реципрочност от страна на държавата, която не е членка на Европейския съюз и чийто гражданин е кандидатът. Това се отнася и за кандидатите, които имат статут на политически бежанец и които имат право на убежище в Люксембург.

Единствено адвокатите, вписани в списък І на адвокатската колегия, имат право да използват званието „avocat à la Cour“. За да бъдат вписани в списък I, те трябва:

• да са преминали юридически стаж с продължителност 2 години като адвокат, вписан в списък ІІ на адвокатската колегия, и да са издържали изпита след приключването на стажа; или
• да са издържали изпита за правоспособност, предвиден за адвокатите от друга държава — членка на Европейския съюз, в изменения Закон от 10 август 1991 г. за установяване по отношение на адвокатската професия на обща система за признаване на дипломите за висше образование, които удостоверяват най-малко тригодишно професионално обучение; или
• да докажат, че в качеството си на европейски адвокати, допуснати да упражняват професията под професионалното си звание в държавата по произход, те извършват в Люксембург реална и редовна дейност в областта на люксембургското право в продължение на най-малко три години, включително в областта на правото на Европейския съюз, или че попадат в приложното поле на член 9, алинея 2 от изменения Закон от 13 ноември 2002 г. относно транспонирането в люксембургското право на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.

Единствено адвокатите, имащи право да се явяват пред висши инстанции, са оправомощени да извършват действия, за които съгласно законите и подзаконовите нормативни актове се изисква задължително процесуално представителство от адвокат, т.е. да представляват страните пред Конституционния съд, административните съдилища, Върховния съд и пред окръжните съдилища, които разглеждат граждански дела, да предявяват искания от името на страните, да получават техните документи и книжа, за да ги представят на съда, да осигуряват подписването на документите, необходими за редовността на производството и за подготвяне на делото за решаване от съда.

Адвокатите, вписани в списък ІІ на адвокатската колегия, както и вписаните в списък IV на адвокатската колегия европейски адвокати, които имат правото да упражняват професията под професионалното си звание в държавата по произход, могат да извършват тези действия само с помощта на адвокат, който е вписан в списък І на адвокатите и има право да се явява по дела пред висши съдебни инстанции. Тъй като няма ограничения за процесуалното представителство на страните пред съдилищата, където не се изисква задължително представителство от пълноправен адвокат, адвокатите, вписани в списък ІІ или списък ІV на адвокатите, могат да представляват страните без сътрудничеството на адвокат от списък І.

Достъпът до професионално обучение за адвокат е уреден с наредба на Великия херцог от 10 юни 2009 г. за организацията на юридическия стаж и за уредбата на достъпа до нотариата и за него се изисква преминаването на професионален стаж, състоящ се в допълнителни курсове по люксембургско право, последвани от практически стаж.

След получаването на удостоверение за преминато допълнително обучение по люксембургско право, се допуска стажантите да бъдат вписани в списък II на една от адвокатските колегии в Люксембург.

Целта на юридическия стаж е да се усвои адвокатската професия. По време на висшето си образование стажантът е придобил задълбочени знания по право, а допълнителните курсове по люксембургско право са обогатили тези знания чрез изучаване на специфичните особености на люксембургското право. По време на юридическия стаж се набляга основно на усвояването на практическото упражняване на адвокатската професия под ръководството на ръководител на стажа, а също така и чрез курсове, имащи за цел именно практическото изучаване на професията.

Практическият стаж е с продължителност най-малко две години и приключва с изпит. След успешно полагане на изпита кандидатът получава правото да се явява по дела пред висши съдебни инстанции и се вписва в списък І.

При представяне на мотивирана и подкрепена с доказателства молба стажантът може да получи разрешение от Ръководния комитет да премине най-малко три и най-много шест месеца от юридическия си стаж в адвокатска кантора в държава — членка на Европейския съюз. Този период от стажа, за който има официално разрешение, се зачита като част от юридическия стаж.

Адвокатите са обединени в съсловна колегия, която представлява независимо от политическата и съдебната власт сдружение. Съществува една Адвокатска колегия в Люксембург и една Адвокатска колегия в Дикирх. Всяка колегия е юридическо лице. Адвокатската колегия включва следните органи: общо събрание, съвет на колегията, председател на колегията, а за всички упражняващи професията – Дисциплинарен и административен съвет.

За повече информация, вж. страницата за адвокатската професия на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Нотариуси

Броят на нотариусите се определя с наредба на Великия херцог съгласно член 13 от изменения Закон от 9 декември 1976 г. относно организацията на нотариата. В момента броят на нотариусите е 36 за цялата страна.

Нотариусите (notaires) са длъжностни лица, упълномощени да заверяват всички документи или договори, които страните са задължени или искат да заверят, като по този начин им придават същата степен на достоверност като на официалните актове, както и да осигуряват тяхното датиране, съхранение и издаването на преписи и копия от тях.

Нотариусите нямат право, нито лично, нито чрез посредничество на друго лице, нито пряко, нито косвено: да извършват търговска дейност, да бъдат управители, неограничено отговорни съдружници, синдици или ликвидатори на търговско дружество или на промишлено или търговско предприятие; да участват в управлението и надзора на дружества, предприятия или представителства, имащи за предмет покупка, продажба, парцелиране на имоти или строителство на сгради, или да имат свързан с тях интерес; да се намират с въпросните дружества, предприятия или представителства в трайни отношения, които биха попречили на свободния избор на нотариус от страните; да извършват по занятие банкови, сконтови или брокерски операции или борсови спекулации, с изключение на сконтовите операции, извършвани във връзка с действия по упражняването на своята дейност; да приемат парични влогове, с изключение на извършваните с оглед или във връзка с упражняването на дейността или делба на наследство; да упражняват професията си по сделки, от които имат интерес; да използват подставени лица за действия, които не могат да извършват пряко; да наемат, на каквото и да е основание, посредници или агенти по недвижими имоти.

Нотариално заверените актове са автентични съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс; те подлежат на изпълнение, когато съдържат клауза за изпълнение. При съставянето на документи нотариусите са длъжни да ползват френски или немски език, по избор на страните.

Нотариусите извършват дейността си на цялата територия на страната. Чрез своята дейност те участват в упражняването на публичната власт.

Нотариалната камара (Chambre des Notaires) е съставена от седем членове, избрани измежду нотариусите в страната от общото събрание на нотариусите.

Освен предоставените ѝ от законите и подзаконовите нормативни актове правомощия Нотариалната камара има, наред с останалото, следните задачи:

• да поддържа дисциплината между нотариусите и да упражнява дисциплинарни правомощия посредством дисциплинарния си съвет; да предотвратява споровете между нотариусите или да способства за постигането на помирение по тях и ако не може да бъде постигнато съгласие, да дава становище по спора;
• да разрешава спорове между нотариуси и трети лица;
• да дава становища по проблеми относно хонорари, възнаграждения, заплати, такси, разходи и разноски, фактурирани от нотариусите, както и относно всички спорове по тези въпроси, с които е сезиран гражданският съд;
• да съхранява описа на оригиналните документи; да проверява счетоводството на нотариусите;
• да представлява нотариусите на Великото херцогство, с оглед на защитата на правата и интересите на упражняващите професията.

Дисциплинарният съвет се състои от председателя на окръжния съд на Люксембург или неговия заместник, в качеството на председател, както и от четирима членове на Нотариалната камара, избрани по продължителността на трудовия им стаж като нотариуси.

Дисциплинарният съвет упражнява дисциплинарни правомощия по отношение на всички нотариуси във връзка с: нарушаване на законовите и подзаконовите разпоредби относно упражняването на професията; професионални грешки и пропуски; простъпки, противоречащи на дискретността и професионалното достойнство, на професионалната чест и лоялност; без това да засяга възможността за съдебно преследване поради тези действия. Решенията на дисциплинарния съвет могат да бъдат обжалвани както от нотариуса, който е техен адресат, така и от главния прокурор. Жалбата се подава до гражданската колегия на Върховния съд, която се произнася с окончателно решение.

За да бъде допуснато едно лице да упражнява професията нотариус, е необходимо:

• да е гражданин на Люксембург или на друга държава — членка на Европейския съюз;
• да може да упражнява всичките си граждански и политически права;
• да е навършило 25 години и да има диплома за кандидат-нотариус съгласно люксембургското законодателство (според действащия режим) или удостоверение, че е преминало необходимия стаж, за да бъде допуснато да упражнява професията на нотариус (според предишния режим);
• да владее добре езика, на който се създава законодателството, както и езиците на администрацията и съдилищата по смисъла на Закона от 24 февруари 1984 г. за езиковия режим.

За повече информация, вж. страницата за професията на нотариус на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Други юридически професии

Съдебен изпълнител

Съдебният изпълнител (huissiers de justice) е единственото длъжностно лице, което може да:

• връчва актовете и призовките и да извършва предвидените в закона и подзаконовите нормативни актове уведомления, когато начинът на уведомяване не е уреден в закона;
• пристъпва към изпълнението на съдебните решения както и на актове или титули, за които е издаден изпълнителен лист.

Съдебният изпълнител може да пристъпва към:

• доброволното събиране на вземания или към събирането им по съдебен ред; това правомощие обхваща правото да подписва от името на взискателите молби за издаване на разпореждане за плащане или за запор върху периодични вземания;
• оценка и продажба на мебели, движими вещи и реколта, при спазване на съответните законови и подзаконови нормативни актове.

Съдът може да му възложи да изготви:

• чисто фактически констатации, изключващи всякакво становище относно фактическите или правни последици, които могат да възникнат от тях;
• констатации от същото естество по искане на частни лица; и в двата случая тези констатации са валидни до доказване на противното.

Тарифата на съдебните изпълнители се определя с нормативен акт на Великия херцог.

Камарата на съдебните изпълнители (Chambre des huissiers de justice) е съсловна организация, представляваща съдебните изпълнители на национално равнище. Тя се управлява от Управителен съвет от трима членове: председател, секретар и ковчежник. Председателят представлява Камарата на съдебните изпълнители по юридически и други въпроси.

За повече информация, вж. страницата за професията на съдебен изпълнител на уебсайта на Министерство на правосъдието.

Съдебни секретари

Главният съдебен секретар (greffier en chef) изпълнява функциите на ръководител на съдебния секретариат и на персонала. Административните задачи на главния съдебен секретар включват по-специално предоставянето на копия на адвокатите и лицата (напр. удостоверения за прекратен граждански брак за легализация в чужбина), предоставя копия от съдебни актове, депозира писмените завещания, декларациите в рамките на процеса на наследяване, полагането на клетва на съдебните секретари, подготовката на общите събрания, статистиката, както и поддръжката на архива. Освен това главният съдебен секретар получава исканията за отвод на съдиите.

Функцията на съдебните секретари е да асистират на съдията в изготвянето на всички актове и протоколи, които са от неговата компетентност, по време на заседанията, явяванията на страните, разследванията, посещенията на мястото на престъплението, аутопсиите, изготвяне на инвентарни списъци при несъстоятелност, изготвянето на решенията и изслушванията на страни, поставени под попечителство и настойничество. Съдията не може да провежда заседание без присъствието на своя секретар.

Функциите на съдебните секретари са определени в член 78 и следващи от изменения закон за организацията на съдебната власт.

Сборник специални закони стр. 7 – 40.

Достъпът до тази професия е регламентиран в изменения закон от 16 април 1979 г. определящ общия статут на държавните служители.

http://www.fonction-publique.public.lu/fr/publications/Reformes/Recueils/1_Statut.pdf

Връзки

Министерство на правосъдието