Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.
Swipe to change

Видове юридически професии

Хърватия

Съдържание, предоставено от
Хърватия

Практикуващи юристи в органите на правосъдието

Съдии (suci; ед. ч. sudac).

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

За съдия може да бъде назначено лице, което е хърватски гражданин.

За съдия в съд за простъпки (дребни престъпления) (prekršajni sud), общински (районен) съд (općinski sud), търговски съд (trgovački sud) или административен съд (upravni sud) може да бъде назначено лице, което е завършило Държавното училище за съдебни кадри (Državna škola za pravosudne dužnosnike).

За съдия в жупанийски (окръжен) съд (županijski sud), Висшия съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske), Висшия търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske) и Висшия административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske) може да бъде назначено лице, което е работило като съдебно длъжностно лице в продължение на поне осем години.

За назначаване като съдия във Върховния съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske) се изисква лицето да е работило поне 15 години като съдебно длъжностно лице, адвокат, нотариус или университетски професор по право (в последния случай за професионален опит се счита съответният опит след полагането на изпита пред адвокатската колегия) или да е уважаван адвокат, който е положил успешно националния изпит пред адвокатската колегия, има професионален опит от поне 20 години и се е доказал/а чрез своята работа и своите професионални и академични трудове в определена област на правото.

Закон за съдилищата (Zakon o sudovima)

Закон за Държавния съдебен съвет (Zakon o državnom sudbenom vijeću)

Закон за възнагражденията на съдиите и другите съдебни кадри (Zakon o plaćama sudaca i drugih pravosudnih dužnosnika)

Съдебни служители

Броят на съдебните служители и на помощния персонал, който е необходим за изпълнението на професионални, канцеларски и технически задачи, се определя от министъра на правосъдието.

Назначаването на държавни служители и помощен персонал в съдилищата, тяхното възнаграждение и други права, задължения и отговорности, свързани с тяхната работа, както и тяхната отговорност за професионални нарушения, са уредени с наредбите за държавните служители и помощния персонал, както и от общите трудови наредби.

Свободни длъжности в съдилищата може да се попълват само с одобрението на министъра на правосъдието.

При наемането на съдебни служители и помощен персонал в даден съд трябва да се отчита представителството на лица, принадлежащи към националните малцинства.

Министърът на правосъдието утвърждава наредбите относно образователните изисквания за съдебните служители и помощния персонал, стажовете, условията за полагане на специализиран държавен изпит, учебния план и начина на полагане на този изпит, както и други свързани въпроси.

Министърът на правосъдието може да командирова съдебните служители в друг съд, когато служебните нужди го налагат. В съда може да има съдебни съветници (sudski savjetnici; ед. ч. sudski savjetnik) и старши съдебни съветници (viši sudski savjetnici; ед. ч. viši sudski savjetnik).

Функциите на съдебен съветник може да изпълнява лице, което притежава университетска образователна степен по право и успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия.

За длъжността старши съдебен съветник или съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде определено лице, което притежава университетска образователна степен по право, успешно е положило националния изпит пред адвокатската колегия и е работило поне две години като съдебен съветник, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или от лице, което е работило поне пет години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.

За длъжността старши съдебен съветник във Върховния съд на Република Хърватия може да бъде определено лице, което е работило поне четири години като съдебен съветник, съдебно длъжностно лице, адвокат или нотариус, или лице, което е работило поне 10 години на друга юридическа позиция след успешното полагане на националния изпит пред адвокатската колегия.

Правомощия на съдебните съветници и старши съдебните съветници

Съдебните съветници и старши съдебните съветници участват в съдебните процеси и имат право да водят самостоятелно някои процесуални действия, да преценяват доказателства и да установяват факти.

На основание на такива процесуални действия съдебният съветник или старши съдебният съветник представя проект за решение на съдията, определен за случая от председателя на съда. Съдията приема решението по делото въз основа на този проект за решение. С одобрението на съдията съдебният съветник или старши съдебният съветник обнародва това решение.

В случай че съдията не приеме проекта, представен от съдебния съветник или старши съдебния съветник, той/тя лично разглежда производството.

Съгласно приложимите разпоредби на Закона за съдилищата съдебните съветници и старши съдебните съветници имат право да водят производства и да предлагат проекторешения, както следва:

  1. в граждански производства по спорове за плащане на паричен иск или обезщетение, когато разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK, и по търговски спорове, когато разглежданата сума не надвишава 500 000,00 HRK;
  2. по трудови спорове, произтичащи от колективни договори;
  3. административни спорове в дело по въпроси, по които се приема решение въз основа на окончателно съдебно решение в типов спор; дело срещу действие или бездействие на публичноправен орган, както и в административни спорове, при които разглежданата сума не надвишава 100 000,00 HRK;
  4. в производства по изпълнителни дела;
  5. в производства по дела за уреждане на наследство;
  6. в производства по дела, отнасящи се до поземления регистър;
  7. в производства по дела за простъпки;
  8. в охранителни производства, с изключение на производства за лишаване от дееспособност, прекратяване на отношения на съсобственост, уреждане на граници и производства по Закона за семейството (Obiteljski zakon);
  9. в производства по дела за регистрация;
  10. в съкратени производства по дела за несъстоятелност;
  11. по отношение на разходите по съдебни производства.

Съдебните съветници и старши съдебните съветници имат право да действат и да вземат решения по-специално в производства, за които това е предвидено в специален законодателен акт.

В производства на втора инстанция и производствата, свързани с извънредни правни средства за защита, съдебните съветници и старши съдебните съветници докладват за хода по делото и изготвят проект за решението.

Стажант-съдия (sudački vježbenici; ед. ч. sudački vježbenik)

Всяка година Министерство на правосъдието определя броя на местата за стажанти в съдилищата в съответствие с финансирането, определено за целта в националния бюджет.

Условията за наемане на стажант-съдии в съдилищата, реда за уреждане на процедурата, продължителността на стажовете и мерките по тяхната организация са уредени с отделен закон.

Сътрудници-експерти (stručni suradnici; ед. ч. stručni suradnik)

Към персонала на съдилищата може да бъдат включени така също служители, които са завършили съответно професионално обучение или учебна програма с бакалавърска или магистърска университетска степен и притежават нужния професионален опит в области като дефектология, социология, образование, икономика, счетоводство и финанси или друга подходяща област.

Сътрудниците-експерти и помощник-експертите (stručni pomoćnici; ед. ч. stručni pomoćnik) помагат на съдиите в работата по делата, когато са необходими експертни познания.

Непрофесионални съдии (suci porotnici; ед. ч. sudac porotnik)

Като непрофесионален съдия може да бъде назначен пълнолетен хърватски гражданин, който отговаря на условията за заемането на тази позиция.

Непрофесионалните съдии се назначават с мандат от четири години и в края на този период може да бъдат преназначавани.

Ако няма назначен непрофесионален съдия при изтичането на мандата на действащ непрофесионален съдия, последният продължава да изпълнява своите задължения докато бъде извършено назначение.

Непрофесионалните съдии в общински (районни) и жупанийски (окръжни) съдилища се назначават от окръжния съвет (županijska skupština) или — в случая на Загреб — от Градския съвет на Загреб (Gradska skupština Grada Zagreba) по предложение на общинския или градския съвет, професионални съюзи, организации на работодатели и Стопанската камара.

Непрофесионалните съдии във Върховния съд на Република Хърватия се назначават от хърватския парламент по предложение на министъра на правосъдието по такъв начин, че да бъдат представени всички окръзи.

Преди назначаването на непрофесионалните съдии е необходимо председателят на съответния съд да даде становището си относно предложените кандидати.

Директор на съдебната администрация (ravnatelj sudske uprave)

Съд с повече от 40 съдии може да има директор на съдебната администрация.

Отделни съдилища от различни инстанции и тип, които попадат в компетентността на жупанийски (окръжен) съд и които заедно имат повече от 40 съдии, може да имат общ директор на съдебната администрация, който да изпълнява свързаните с тези съдилища задачи. Съдилища, които имат общ директор на съдебната администрация, сключват договор за съвместно изпълнение на задачите, за които отговаря директорът на съдебната администрация.

Директорът на съдебната администрация отговаря за правилното и своевременно изпълнение на експертни, административни, технически и други задачи в съда, както следва:

  • следи за поддръжката на сградата, помещенията и работното оборудване на съда и инвестиционните дейности,
  • организира и координира изготвянето на годишния план за снабдяване в съответствие със закона и нуждите на съда,
  • носи отговорност за провеждането на процедурите по възлагане на обществени поръчки,
  • следи стоковите и финансовите операции и изпълнява канцеларски и помощни технически задачи,
  • следи за използването на бюджетните и собствените ресурси на съда и упражнява контрол върху разходването им,
  • участва в изготвянето и осъществяването на проекти на съдебната администрация и контролира осъществяването на такива проекти,
  • следи за надлежното функциониране на компютърната система на съда и отговаря за това,
  • осигурява надлежното и своевременно представяне на статистически данни за работата на съда,
  • осъществява сътрудничество с местните и регионалните органи във връзка със закупуването на оборудване и осигуряването на ресурси за определени дейности на съдилищата,
  • изпълнява други задачи, възложени от председателя на съда.

Директорът на съдебната администрация отчита своята работа пред председателя на съда.

За заемане на длъжността директор на съдебната администрация кандидатът трябва да притежава университетска образователна степен по право или икономика и съответния опит в организационната и финансова дейност.

Съдебен секретар (tajnik suda)

Съд, в който работят повече от 15 съдии, може да има секретар. Съдебният секретар подпомага председателя на съда при изпълнението на задачите, свързани със съдебната администрация. За съдебен секретар може да бъде назначено лице с университетска образователна степен по право.

Като секретар на Върховния съд на Република Хърватия, Висшия търговски съд на Република Хърватия, Висшия административен съд на Република Хърватия и Висшия съд за простъпки на Република Хърватия може да бъде назначено лице, което отговаря на условията за заемане на поста старши съдебен съветник в съответния съд.

Съдебният секретар отговаря за надлежното и своевременно изпълнение на канцеларската работа и други технически дейности в съда, както следва:

  • организира работата на съдебните служители и помощния персонал и носи отговорност за това,
  • следи и планира обучението на служителите и помощния персонал и контролира техните резултати,
  • със съгласието на председателя на съда взема решения по назначаването на съдебни служители и помощен персонал,
  • по поръчение от председателя на съда отговаря за молби и жалби от определени страни във връзка с работата на съда,
  • изпълнява други задачи, за които отговорност носи съдебната администрация и които са му/ѝ възложени от председателя на съда,
  • изпълнява други задачи, определени в специален законодателен акт.

Съдебният секретар отчита работата си пред председателя на съда.

Говорител на съда (glasnogovornik suda)

Съдът има говорител.

Говорителят на съда е съдия, съдебен съветник или лице, определено от председателя на съда в годишния работен график.

Председателят на жупанийски (окръжен) съд може да определи един от съдиите от съответния съд да бъде говорител както на този съд, така и на общинските (районните) съдилища, които попадат в рамките на неговата компетентност. Може да бъде назначен така също заместник-говорител.

Говорителят на съда предоставя информация за работата на съда в съответствие със Закона за съдилищата, Процесуалния правилник на съдилищата (Sudski poslovnik) и Закона за свобода на информацията (Zakon o pravu na pristup informacijama).

Прокурори (državni odvjetnici; ед. ч. državni odvjetnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

Прокурорът отговаря за изпълнението на задачи, свързани със сферата на компетентност на Прокуратурата (državno odvjetništvo) — органа, който той/тя представлява и ръководи.

Прокуратурата е автономен и независим съдебен орган, който има правото и задължението да образува съдебни производства срещу извършители на престъпления и други наказуеми деяния, да предприема правни действия за защита на активите на Република Хърватия и да прилага формите на правна защита спрямо конституцията и законодателството.

Прокурорът упражнява своите правомощия въз основа на конституцията, законодателството, международните спогодби, които са част от правния мир на Република Хърватия, и други разпоредби, приети в съответствие с конституцията, международен договор или закон на Република Хърватия.

Прокуратурата на Република Хърватия е създадена с цел да обхване цялата територия на Република Хърватия; общинските прокуратури (općinska državna odvjetništva; ед. ч. općinsko državno odvjetništvo) са организирани така, че да покриват териториалната компетентност на един общински съд или на повече общински съдилища, а окръжните (жупанийските) прокуратури (županijska državna odvjetništva; ед. ч. županijsko državno odvjetništvo) са организирани така, че да покриват териториалната компетентност на жупанийски (окръжен) съд или търговски съд и компетентността на административен съд.

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА ХЪРВАТИЯ

СЛУЖБА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА КОРУПЦИЯТА И

ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (URED ZA SUZBIJANJE KORUPCIJE I ORGANIZIRANOG KRIMINALITETA) [USKOK]

ОКРЪЖНИ (ЖУПАНИЙСКИ) ПРОКУРАТУРИ (15)

ОБЩИНСКИ ПРОКУРАТУРИ (33)

Прокуратура на Република Хърватия
Gajeva 30a, 10 000 Zagreb
http://www.dorh.hr/

Главен прокурор на Република Хърватия (glavni državni odvjetnik)
тел.: +385 1 459 18 88
факс: +385 1 459 18 54
ел. поща: tajnistvo.dorh@dorh.hr

Наказателноправна дирекция (kazneni odjel)
тел.: +385 1 459 18 00
факс: +385 1 459 18 05
ел. поща: tajnistvo.kazneni@dorh.hr

Дирекция „Граждански и административни въпроси“ (građansko upravni odjel)
тел.: +385 1 459 18 61
факс: +385 1 459 19 12
ел. поща: tajnistvo.gradjanski@dorh.hr

Общински прокуратури PDF (370 Kb) hr

Жупанийски (окръжни) прокуратури PDF (284 Kb) hr

Закон за прокуратурата (Zakon o državnom odvjetništvu)

(Закон за териториалната компетентност и официалното местонахождение на прокуратурите (Zakon o područjima i sjedištima državnih odvjetništava)

Новият Закон за териториалната компетентност и официалното местонахождение на прокуратурите, с който се оптимиизира мрежата от общински прокуратури, влиза в сила на 1 април 2015 г.

Закон за Службата за предотвратяване на корупцията и организираната престъпност (Zakon o Uredu za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta)

Адвокати (odvjetnici; ед. ч. odvjetnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия.

Професионалната дейност, основана на юридическата професия, представлява независима услуга, с която се предоставя правна помощ на физически и юридически лица, така че те да могат да упражняват и защитават своите права и законни интереси. Юридическата професия е уредена със Закона за юридическата професия (Zakon o odvjetništvu).

Автономността и независимостта на юридическата професия се осигурява от адвокати, които упражняват своята свободна професия по автономен и независим начин. Адвокатите са организирани в Хърватската адвокатска колегия (Hrvatska odvjetnička komora), която представлява автономно и независимо сдружение на адвокатите на територията на Република Хърватия.

Адвокатите имат право да се организират в юридическа кантора (odvjetnički ured), съвместна юридическа кантора (zajednički odvjetnički ured) или юридическо дружество (odvjetničko društvo), в последния случай по-специално като публично търговско дружество (javno trgovačko društvo) или дружество с ограничена отговорност (društvo s ograničenom odgovornošću). Адвокатите предоставят адвокатските услуги като професионална дейност и не може да изпълняват други задължения.

Адвокатите са длъжни да се присъединят към Хърватската адвокатска колегия, която е автономна и независима организация и функционира като юридическо лице. Хърватската адвокатска колегия представлява юридическата професия в Република Хърватия като цяло. Органите на Адвокатската колегия са Общото събрание (Skupština), Управителен съвет (Upravni odbor), Изпълнителен съвет (Izvršni odbor), Председател (Predsjednik) и други органи, определени в нейния устав.

Адвокатите могат да предлагат всякакви видове правна помощ, и по-специално:

  • да дават правни съвети,
  • да изготвят документи (договори, завещания, волеизявления и т.н.) и да съставят искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни правни средства за защита и други писмени изложения на страните,
  • да представляват своите клиенти.

Адвокатът може да води своята адвокатска практика самостоятелно, в съвместна кантора или в юридическо дружество.

Единствено адвокатите може да предлагат правна помощ професионално, освен когато в закона е предвидено друго. Професори и доценти (docenti), които преподават учебни предмети в областта на правото в даден университет в Република Хърватия, може да дават правни съвети и становища срещу заплащане. Това не включва изготвянето на документи (договори, завещания, волеизявления и т.н.) или съставянето на искови молби, жалби, молби, искания, заявления, извънредни правни средства за защита и други писмени изложения на страните. Тези лица нямат право да предлагат други форми на правна защита и са задължени да уведомяват Хърватската адвокатска колегия за намерението си да предложат правна помощ, за да може този факт да бъде документиран.

Кандидатът придобива правото да работи като адвокат на територията на Република Хърватия след като бъде вписан в списъка на адвокатите и положи клетва. Хърватската адвокатска колегия взема специално решение за вписване на дадено лице в списъка на адвокатите.

Хърватска адвокатска колегия
Koturaška 53/II, 10 000 Zagreb
тел.: +385 1 6165 200
факс: +385 1 6170 686
hok-cba@hok-cba.hr
http://www.hok-cba.hr/
Закон за юридическата професия

Нотариуси (javni bilježnici; ед. ч. javni bilježnik)

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен държавен изпит за упражняване на професията нотариус.

Нотариусите не представляват клиентите. Те са опитни експерти, които се наемат от клиентите. Те помагат на клиентите си, за да могат те да управляват делата си по възможно най-добрия начин и да избегнат продължителни и скъпи спорове. Освен това те са безпристрастни, тъй като техните действия са насочени към опазване на правната сигурност, вместо да са в интерес на конкретен клиент. Нотариусите не може да откажат изпълнението на официални задължения, освен ако нямат основателна причина за това. Те са задължени да третират като поверителна информацията, която получават в хода на изпълнение на своята работа.

Нотариалната услуга включва официалното изготвяне и издаване на публични документи за правни сделки, волеизявления и факти, на които се основават права, официалното заверяване на частни документи, приемането за съхранение на документи, пари и ценности и предаването им на други лица или компетентни органи и воденето на предвидените в закона производства по указание на съд или друг публичен орган. Организацията на дейността и функционирането на нотариатите като публична услуга са определени в Закона за нотариусите (Zakon o javnom bilježništvu).

Нотариалните услуги се предоставят от нотариусите в качеството им на автономни и независими професионалисти, в които обществото има доверие. Нотариусите се назначават от министъра на правосъдието. Министерството определя регистрираната кантора на нотариусите в района, за който са назначени. Официалният район на нотариуса съответства на района, определен по закон за общинския (районния) съд, в чийто район на компетентност се намира регистрирания офис на нотариуса. Нотариусът е упълномощен да представлява клиента пред съдилища и други публични органи в охранително производство, ако въпросното производство е пряко свързано с някой от издадените от него/нея документи. В такъв случай нотариусът има правата и задълженията на адвокат.

В Република Хърватия нотариусите трябва да се присъединят към Хърватската нотариална камара (Hrvatska javnobilježnička komora). Регистрираният офис на Камарата се намира в Загреб. Камарата се стреми да защитава репутацията и честта на нотариусите и да защитава техните права и интереси. Нотариалната камара взема решения по правата на нотариусите, техните задължения и отговорности. Органите на Камарата са нейното Общо събрание (Skupština), Управителен съвет (Upravni odbor) и Председател (Predsjednik).

Работата на нотариусите се следи от Министерство на правосъдието и от Камарата.

Хърватска нотариална камара
Radnička cesta 34/II, 10 000 Zagreb
тел.: +385 1 4556 566
факс: +385 1 4551 544
ел. поща: hjk@hjk.hr
http://www.hjk.hr/Uredi
Закон за нотариусите (Zakon o javnom bilježništvu)
Закон за нотариалните такси (Zakon o javnobilježničkim pristojbama)

Юристи в национални, местни и регионални органи

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

Позицията на държавни служители (включително юрисконсулти) в национални органи е уредена със Закона за държавните служители (Zakon o državnim službenicima), докато позицията на служители (включително юрисконсулти) в местни и регионални органи е уредена със Закона за местното и регионалното самоуправление (Zakon o lokalnoj i područnoj (regionalnoj) samoupravi).

Юрисконсулти в търговски дружества

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

По силата на трудовоправното отношение юрисконсултите в търговски дружества имат право да представляват съответното търговско дружество в качеството им на упълномощени представители пред всички органи и във всички правоотношения като граждански производства, сключване на договори, въпроси в областта на трудовото право, имуществото и статута, производства за простъпки, наказателни производства и т.н. Юрисконсултите, които работят в дадено предприятие, имат право да се явят на националния изпит пред адвокатската колегия при спазване на определените от закона условия.

В Република Хърватия няма камара на юрисконсултите, които работят в търговски дружества. Поради това някои от юрисконсултите, които работят в търговски дружества, се числят към организации на гражданското общество, които са създадени за защита на интересите на юридическата професия в стопанската дейност и за предоставяне на допълнително професионално обучение за юрисконсулти в такива дружества.

В Република Хърватия позицията на юрисконсултите, които работят в търговски дружества, не е регулирана по специални разпоредби.

Юрисконсулти в институции и академични организации

Образователни изисквания: кандидатите да имат присъдена университетска степен или магистърска степен по право и успешно положен национален изпит пред адвокатската колегия (за длъжност, включваща представляване на работодателя).

Образователни изисквания за работа в академични организации и за осъществяване на научни и образователни дейности: съответният кандидат да има присъдена университетска степен или магистърска степен по право или докторска степен, да е правил публични презентации на научни или академични форуми в съответната област и да е публикувал научни и академични разработки.

Държавен съдебен съвет (Državno sudbeno vijeće)

Държавният съдебен съвет е автономен и независим орган, който гарантира автономността и независимостта на съдебната власт в Република Хърватия. В съответствие с конституцията и по закон той взема самостоятелно решения относно назначаването, повишаването, прехвърлянето, освобождаването и дисциплинарната отговорност на съдиите и председателите на съдилища, като това не важи единствено за председателя на Върховния съд на Република Хърватия. Председателят на Върховния съд се избира и освобождава от Хърватския парламент по предложение на Президента на Хърватия, след като Общото събрание (Opća sjednica) на Върховния съд на Република Хърватия и компетентната комисия от Хърватския парламент са дали своето становище. Председателят на Върховния съд на Република Хърватия се избира с мандат от четири години.

Държавния съдебен съвет има 11 члена, от които седем са съдии, двама са университетски професори по право и двама са членове на Парламента, единият от които трябва да бъде от редовете на опозицията.

Закон за Държавния съдебен съвет (Zakon o državnom sudbenom vijeću)

Прокурорски съвет (Državnoodvjetničko vijeće)

Прокурорският съвет назначава и освобождава прокурорите и взема решения за дисциплинарната им отговорност, което не се отнася за главния прокурор на Република Хърватия и за неговите/нейните заместници. Главният прокурор на Република Хърватия се назначава с мандат от четири години от Хърватския парламент по предложение на Правителството на Република Хърватия, след като компетентната комисия от Хърватския парламент е дала своето становище.

Националният прокурорски съвет се състои от 11 члена, от които седем са заместник-прокурори, двама са университетски професори по право и двама са членове на Парламента, единият от които трябва да бъде от редовете на опозицията.

Последна актуализация: 07/09/2016

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.