Срокове в процеса

Малта
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Общата процедура по глава 12 от Законите на Малта е, че едно лице разполага с двадесет дни от датата на връчването, за да подаде своя отговор. Има специални закони обаче, в които са предвидени различни срокове.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

1 януари, 10 февруари, 19 март, 31 март, Разпети петък, 1 май, 7 юни, 29 юни, 15 август, 8 септември, 21 септември, 8 декември, 13 декември, 25 декември.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

По принцип лице, срещу което е образувано гражданско производство, разполага с двадесет дни за подаване на отговор в съда. Има специални закони обаче, в които са предвидени по-кратки или по-дълги срокове, в зависимост от случая.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

От датата на връчването.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Не, начинът на връчване не се отразява на началния момент, от който започва да тече срокът. Взема се предвид датата на връчването.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

По принцип срокът започва да тече от следващия ден. Възможно е обаче по закон или с постановление на съда да се определи срок, при който датата на връчване се включва в срока.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

В малтийското право се приема, че ако в даден закон не е изрично предвидено, че сроковете, които са определени в дни, се броят в работни дни, нормативно определените срокове се броят в календарни дни.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

При броене на срока, под един ден се разбира период от време с продължителност от 24 часа, а месеците и годините се броят в съответствие с календара.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

При броене на срока, под един ден се разбира период от време с продължителност от 24 часа, а месеците и годините се броят в съответствие с календара.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, ако срокът изтича в неработен ден (т.е. в събота, неделя или на официален празник), той се удължава до следващия работен ден в съответствие с член 108 от глава 12 от Законите на Малта.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Срокът може да бъде удължен само с разрешение на съда, като се допуска съответното лице да подаде своя отговор, ако може да докаже в удовлетворителна за съда степен, че поради сериозни основания не е могло да даде клетвен отговор.

12 Какви са сроковете за обжалване?

След произнасянето на съдебно решение от първоинстанционен съд дадено лице може да подаде жалба в срок от двадесет (календарни) дни от датата на произнасяне на решението. Ответникът разполага с двадесет дни за отговор. По конституционни дела, ако искът е подаден чрез молба, срокът за обжалване е двадесет дни от произнасянето на съдебното решение. Ако делото е препратено към Конституционния съд от друг съд, срокът за облажване е осем работни дни. По конституционно дело ответникът разполага с осем работни дни за отговор. Ако определение бъде обжалвано преди произнасяне на окончателното решение, жалбата трябва да бъде подадена в срок от шест дни от деня на прочитане на определението в открито съдебно заседание. Това е процедурата по общия ред. Следва да се отбележи обаче, че има специални закони, в които се предвиждат различни срокове за обжалване, ако жалбата се разглежда в различен трибунал от горепосочените.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

Жалбите по всички граждански дела по общия ред трябва да бъдат насрочени за разглеждане в срок от два месеца и заседанията се провеждат на всеки два месеца. Съдът може да избере да не насрочва заседания от 16 юли до 15 септември на всяка година.

По конституционни дела съдът трябва да определи дата за разглеждане, която е не по-късна от осем работни дни от датата на подаване на молбата или от подаването на отговор от ответника в срока, предвиден за такъв отговор, или, ако не е подаден отговор, от изтичането на този срок.

В случай на бързо или специално производство ответникът трябва да бъде призован да се яви в съда не по-рано от петнадесет дни и не по-късно от тридесет дни от връчването.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

В Малта няма места, в които местно лице да може да се възползва от удължаване на срок.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Страна, която не е спазила сроковете, се счита за виновна в неуважение към съда и губи правото да внесе своя отговор и да представя доказателства. Преди произнасяне на решението обаче съдът дава на ответника кратък и императивен срок да представи писмена или устна защита срещу иска на ищеца. Неизправната страна запазва правото си на обжалване на окончателното решение, ако то не е в нейна полза.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Тя трябва да представи обяснение за неизправността си. Ако съдът реши, че тя има основателна причина за неизправността си, той може да ѝ разреши да подаде отговор.

Последна актуализация: 25/02/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.