Срокове в процеса

Люксембург
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Сред процесуалните срокове, предвидени от люксембургското право, са сроковете за обжалване, сроковете за извършването на процесуални действия, сроковете за явяване пред съд, сроковете поради отдалеченост и др.

Тъй като давностните и преклузивните срокове не са от чисто процесуално естество, те няма да бъдат разглеждани в рамките на настоящата разработка.

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

За неработни дни се считат съботите и неделите, както и следните законоустановени празнични дни:

  • Нова година, Свети понеделник, 1-ви май, Възнесение Господне, Петдесетница, Националният празник, който се чества на 23 юни;
  • Успение на Пресвета Богородица, Вси Светии и първият и вторият ден от Коледа.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

Процесуалните срокове зависят от правния спор и от вида на образуваното производство.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от полунощ на деня на действието, събитието, решението или уведомяването/връчването на акта.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Да, ако според закона се изисква връчване от съдебен изпълнител или уведомяване от съдебен деловодител, връчването или уведомяването могат да се считат за извършени на друг ден, различен от деня на реалното лично връчване на документа на съответното лице (напр. при отказ да се получи документът, при уведомяване или връчване на адреса, където лицето живее, и др.).

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Всеки процесуален срок започва да тече от полунощ на деня на действието, събитието решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът.

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Законоустановените празнични дни, съботите и неделите се броят като част от сроковете.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Законоустановените празнични дни, съботите и неделите се броят като част от сроковете.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

Всеки процесуален срок изтича в полунощ на последния ден.

Когато срокът се брои на седмици, той изтича в деня на последната седмица, който е същият като деня на действието, събитието, решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът.

Когато срокът се брои на месеци или години, той изтича в деня на последния месец или на последната година, който е същият като деня на действието, събитието, решението, връчването или уведомяването, от които започва да се отчита срокът. При липса на съответствие срокът изтича на последния ден от месеца.

Когато срокът се брои на месеци и дни или в части от месеци, първо се броят пълните месеци, а след това дните или частите от месеца; при изчисляването на частите от месеца се счита, че месецът се състои от 30 дни.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Всеки срок, който нормално изтича в събота, неделя или в деня на законоустановен празник или на ден, приравнен на празничен, се удължава до първия следващ работен ден. Същото се отнася за уведомленията, които се обявяват в сградата на общината в случая, когато общинските служби не приемат граждани в последния ден, на който срокът изтича.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

За лицата, които живеят в чужбина, се прилага срок поради отдалеченост, когато срещу тях е заведен иск пред люксембургски съд. Този срок варира от петнадесет до тридесет и пет дни в зависимост от мястото, на което живее призованото лице.

12 Какви са сроковете за обжалване?

По принцип срокът за обжалване е четиридесет дни, като за лицата, които живеят в чужбина, се прилага срок поради отдалеченост. Освен това жалба срещу съдебно решение, което не подлежи на предварително изпълнение, не може да бъде подавана преди изтичането на осем дни.

Срокът за обжалване на съдебно решение, което е постановено неприсъствено, е петнадесет дни и започва да тече от датата, на връчването или на уведомяването за решението.

Определение за налагане на обезпечителна мярка може да се обжалва в срок от петнадесет дни от датата на връчването му. Ако то е постановено в отсъствието на ответника, срещу него може да се направи възражение в срок от осем дни от връчването му. Срокът за представяне на възражения и срокът за обжалване текат едновременно.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

В областта на обезпечителните мерки — исковата молба се предявява, като за тази цел насрещната страна се призовава в съдебно заседание в обичайните ден и час за постановяване на обезпечителни мерки. При все това, ако е необходимо бързо провеждане на производството, председателят на съда или съдията, който го замества, може да постанови призоваване на страните в определен час — в съдебно заседание или в неговия дом, — дори и през празнични или неработни дни.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Когато във Великото Херцогство се призовава лично страна с местоживеене отвъд териториалните граници на Великото Херцогство, за нея се прилагат обичайните срокове, освен ако съдът не ги удължи при необходимост.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Изтичането на срока за обжалване води до преклузия, погасяване на правото. По принцип изтичането на срока за извършването на процесуални действия води до погасяване или заличаване на правото на извършване на тези действия.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ако дадено лице не е предприело процесуални действия в установения срок, преклузивното действие, настъпило в резултат на изтичането на срока, може да бъде отменено по всяко едно дело, ако лицето не по своя вина не е могло да се запознае своевременно с акта, от чиято дата на постановяване започва да тече срокът, или ако за лицето е било невъзможно да предприеме процесуални действия. Молбата за това е допустима единствено, ако е предявена в срок от петнадесет дни, считано от момента, в който заинтересованото лице се е запознало с акта, от който започва да тече срокът, или от момента, в който лицето е могло да предприеме процесуални действия. Молбата е недопустима след изтичането на повече от една година от изтичането на срока, който би текъл вследствие на въпросния акт. Тези срокове нямат суспензивно действие.

Ако в рамките на три години не се предприемат процесуални действия, всяко производство се прекратява. Този срок се удължава с шест месеца във всички случаи, когато е налице подновяване на производството или конституиране на нов адвокат. Прекратяването на производството не води до погасяване на правото на иск. Лицето, което желае да действа процесуално, трябва да предяви нов иск с оглед защитата на правата си, освен ако правото му на иск е погасено по давност.

Определението за прекратяване на производството поради неспазване на определените срокове от адвокатите не подлежи на обжалване.

Връзки по темата

http://www.legilux.lu/

Последна актуализация: 30/04/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.