1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?
Основните видове срокове са следните:
Срок за отговор на искова молба — При получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно, ответникът разполага с 14 дни или да отговори на иска, или да подаде потвърждение за връчването. След подаване на потвърждение за връчването, той разполага с 14 допълнителни дни, за да подготви защитата си. Това означава, че ответникът може да разполага с до 28 дни за отговор на исковата молба, но ако подаде потвърждението за връчването в деня след получаването на подробното изложение на исканията, той разполага само с 15 дни за подаване на писмена защита.
Срок за изпълнение на съдебно решение — Съгласно член 24 от Закона от 1980 г. за давността (Limitation Act 1980) иск не може да бъде предявен въз основа на съдебно решение след изтичането на шест години от датата, на която съдебното решение е станало изпълняемо.
Давностни срокове — По принцип се прилага давностен срок от шест години и той е приложим по отношение на:
- срока за искове за непозволено увреждане (член 2 от Закона от 1980 г. за давността)
- срока при дело за последователни прехвърляния и погасяване на правото на собственост на собственик и прехвърляне на вещи (член 3 от Закона от 1980 г. за давността)
- срока за искове за суми, подлежащи на възстановяване по закон (член 9 от Закона от 1980 г. за давността).
Давностните срокове за други видове дела се различават. Например:
- срокът за искове във връзка с официални договори е дванадесет години (член 8 от Закона от 1980 г. за давността) — например официални договори за дълг, като например ипотеки;
- срокът за искове за телесни повреди е три години (член 11 от Закона от 1980 г. за давността).
2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.
В части 2.8—2.10 от Правилата за гражданско съдопроизводство (Civil Procedure Rules) се разглежда прилагането и тълкуването на правилата с оглед на изчисляването на сроковете.
Освен събота и неделя, неработните дни в Англия и Уелс включват следните официални празници:
- Нова година: 1 януари
- Разпети петък: петък преди Великден
- Светли понеделник: понеделник след Великден
- Ранен майски празничен ден: първия понеделник през май
- Пролетен празничен ден: последния понеделник през май
- Летен празничен ден: последния понеделник през август
- Рождество Христово: 25 декември
- Деня на коледната кутия: 26 декември.
Когато Рождество Христово, Денят на коледната кутия или Нова година се падат през почивни дни, следващият делничен ден става официален празник. Ако например 25 и 26 декември се падат съответно в събота и неделя, понеделник и вторник след тях са официални празници.
Освен това около Рождество Христово всички съдилища са затворени за един допълнителен ден.
3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?
Закон от 1980 г. за давността — В него се предвиждат няколко срока за образуването на производства и се определят други срокове, в които дадено съдебно решение например подлежи на изпълнение и от страните трябва да бъдат предприети други действия. Допълнителна информация може да бъде намерена в отговора на въпрос 1 по-горе.
Закон от 1984 г. за чуждестранните давностни срокове (Foreign Limitation Periods Act 1984) — В него се предвижда, че всеки свързан с давността на искове закон за целите на дела, при които са в сила чуждестранен закон или решения, постановени от чуждестранни съдилища, трябва да предвижда разглеждането им по същество, а не като процедура. Той се прилага както по отношение на арбитражни производства, така и за съдебни производства в съдилищата в Англия и Уелс, независимо от това дали правото на другата държава трябва да бъде взето предвид.
Правила за гражданско съдопроизводство — Това са процесуалните правила за гражданските съдилища в Англия и Уелс, които включват срокове за различни искове.
4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?
Началната дата, от която започва да тече срокът, е обикновено датата на съответното събитие. Началният момент за 14-дневния срок за отговор на искова молба например е денят на получаването на исковия формуляр или на подробното изложение на исканията, в случай че се връчват поотделно (при спазване на правилата относно фикцията за връчване — вж. по-долу). Освен това началният момент за 6-годишния срок за изпълнение на съдебно решение е датата, от която решението подлежи на изпълнение.
5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?
Обичайният начин на връчване, използван за предаването на документи, е първокласна поща. Ако документът е изпратен по първокласна поща, той се счита за връчен на втория ден след изпращането му.
Допълнителна информация относно датите във връзка с фикцията за връчване за други начини на нелично връчване, като например обмен на документи, доставяне на документа до разрешения адрес или оставянето му на него, изпращане по факс или чрез други електронни средства, може да бъде намерена в част 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.
6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?
Когато срокът се изразява в брой дни, той се изчислява като пълни дни. При изчисляването на броя пълни дни в тях не се включва денят, от който започва да тече срокът, а ако краят на срока се определя от дадено събитие — денят на настъпване на събитието. Примери за това как да се изчисляват тези дни могат да бъдат намерени в част 2 от Правилата за гражданско съдопроизводство.
7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?
Когато съдът постанови решение, разпореждане или указание, с което налага срок за извършване на действие, последната дата за спазването му, когато това е практически възможно, трябва да бъде изразена като календарен ден; той включва също моментът от деня, до който действието трябва да бъде извършено. Когато датата, до която трябва да бъде извършено дадено действие се вписва в документ, тя трябва да бъде изразена, когато това е практически възможно, като календарен ден.
Ако например на дадено лице е връчен документ на 4 април и то трябва да отговори в срок от 14 дни от връчването, лицето следва да отговори преди 18 април.
Ако обаче посоченият срок е по-кратък от 5 дни, в него не се включват съботите, неделите и официалните празници.
8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?
Когато в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се посочва думата „месец“, това означава календарен месец.
Когато срокът се определя в години, макар и това да не е изрично правило, трябва да се прилага по аналогичен начин част 2.10 от Правилата за гражданско съдопроизводство. Поради това, ако в някое решение, разпореждане, указание или друг документ се използва думата „година“, това означава календарна година.
9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?
Ако краят на срока се определя чрез позоваване на дадено събитие, в него не се включва денят на настъпване на събитието. Вж. също отговора на въпрос 6 по-горе.
10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?
Когато определеният в Правилата за гражданско съдопроизводство, практически насоки, съдебно решение или съдебно разпореждане срок за извършване на действие в съдебната служба изтича в ден, в който службата е затворена, това действие е навременно, ако се извърши на следващия работен за съдебната служба ден. Тези правила се прилагат винаги когато има преклузивен срок.
11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?
Когато исков формуляр се връчва извън юрисдикцията, се прилагат специални правила. Когато например връчването е в държава — членка на ЕС, или в договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, срокът за подаване на потвърждение е 21 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 21 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 35 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Ако връчването се извършва на всяка друга територия на договаряща държава по Хагската конвенция от 1965 г., срокът за подаване на потвърждение е 31 дни след датата на връчване на исковия формуляр или подробното изложение на исканията. Срокът за подаване на писмена защита е 31 дни след датата на връчване на подробното изложение на исканията или, ако ответникът подаде потвърждение за връчване — 45 дни след връчване на подробното изложение на исканията. Повече информация може да бъде намерена вчаст 6 от Правилата за гражданско съдопроизводство.
Когато връчването е в която и да е друга държава, срокът за подаване на потвърждение за връчване или за подаване на писмена защита е посоченият в таблицата (предоставена във връзката по-долу) брой дни след връчване на подробното изложение на исканията или, когато ответникът е подал потвърждение за връчването — посоченият в таблицата брой дни плюс допълнителни 14 дни след връчването на подробното изложение на исканията. Таблицата може да бъде намерена вПрактически насоки 6Б от Правилата за гражданско съдопроизводство
12 Какви са сроковете за обжалване?
Срокът за обжалване на решения е 14 дни. Срокът за подаването на молба до съдия за преразглеждане на решението на орган, ако имате право на това по закон, е 28 дни, освен ако във въпросния закон не е предвидено друго.
13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?
Ако ищецът смята, че са налице изключителни причини, той може да поиска от съда да разгледа молбата незабавно и без на ответника да бъдат връчени каквито и да е документи, т.е. „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“. Ако съдията издаде разпореждане „в отсъствието на страна (ex parte)“ или „без уведомление“, на ищеца ще бъде определена допълнителна дата за явяване пред съда. Ответникът ще има право да присъства по време на това явяване, така че след това съдията може да изслуша и двамата, преди да реши дали да издаде друго разпореждане.
Допълнителни възможности за удължаване на срока са предоставени в част II от Закона за давността от 1980 г. Така например давностният срок може да бъде удължен в случаите, когато ищецът има увреждане (член 28 от Законът за давността от 1980 г.).
Освен ако в Правилата за гражданско съдопроизводство или в практическите насоки не е предвидено друго или когато съдът разпореди друго, определеният с правило или от съда срок, в който дадено лице трябва да извърши някакво действие, може да бъде променян с писменото съгласие на страните. Освен това съдиите разполагат с широки правомощия за управление на делата, за да променят сроковете.
14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?
Не. Страната няма да загуби правото си да се ползва от това предимство.
15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?
Ако ответникът не успее да защити или да признае иска в необходимия срок, ищецът може да подаде искане или молба за неприсъствено решение. Ответникът обаче все още разполага с възможността да обжалва това решение или съдът може да отмени решението.
На разположение са и други свързани с управлението на делата санкции. Когато например дадена страна има задължение да представи в определен срок нещо, напр. експертно заключение на вещо лице, и не го направи, съдът може да определи това заключение за недопустимо.
Съдът прибягва до санкции също така при неуважение към съда.
16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?
Неизправните страни могат да се обърнат към съда и да поискат сроковете да бъдат удължени. Ако изтичането на срока е довело до неприсъствено решение, те могат да обжалват решението или да поискат то да бъде отменено.
Връзки по темата
Министерство на правосъдието
Правила за гражданско съдопроизводство
