Срокове в процеса

Кипър
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

1 Какви видове срокове съществуват в рамките на гражданските производства?

Най-важните срокове съгласно Правилата за гражданското съдопроизводство са, както следва:

Срок за представяне на документи:

Когато делото е заведено с обща заверена призовка за образуване на съдебно производство, ищецът трябва да подаде своята искова молба пред съда и да я връчи на ответника в срок от 10 дни от датата, на която ответникът е подал своята декларация за участие в делото, освен ако съдът е разпоредил друго.

Ответник, който вече е подал декларация за участие в делото, трябва да внесе своята писмена защита в срок от 14 дни от датата на получаване на исковата молба, освен ако съдът е удължил този срок.

Срок за привеждане в изпълнение на съдебно решение:

Съдебно решение може да бъде приведено в изпълнение в срок до 6 години от датата, на която то е станало окончателно. Ако съдебното решение не може да бъде приведено в изпълнение в предвидения срок, ищецът може да поиска подновяване на решението (което представлява непряко удължаване на срока за привеждане в изпълнение).

2 Списък на неработните дни в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 от 3 юни 1971 г.

Освен съботните и неделните дни, неработни в Кипър са следните дни:

  • 1 януари (Нова година);
  • 6 януари (Богоявление);
  • Чисти понеделник (първи ден на Великия пост, подвижен празник);
  • 25 март (национален празник — начало на революцията през 1821 г.);
  • 1 април (национален празник — начало на борбата за освобождение на Кипър, 1955—1959 г.);
  • 1 май (ден на труда);
  • Разпети петък: последният петък преди Великден;
  • Светли понеделник: първият понеделник след Великден;
  • Петдесетница (подвижен празник);
  • 15 август (Успение на Пресвета Богородица);
  • 1 октомври (Ден на независимостта);
  • 28 октомври (национален празник — годишнина от деня „Не!“ през 1940 г.);
  • 24 декември (Бъдни вечер);
  • 25 декември (Коледа);
  • 26 декември (втори ден на Коледа).

Освен това съгласно член 61 от Правилата за гражданското съдопроизводство следните дати са официални почивни дни за съдебната система:

  • периодът от 10 юли до 9 септември включително (лятна ваканция);
  • периодът от 24 декември до 6 януари включително (коледна ваканция);
  • периодът от Велики четвъртък (последният четвъртък преди Великден) до Томина неделя включително (великденска ваканция).

През посочените периоди съдебни заседания и други процесуални действия могат да се извършват само по указания на Върховния съд или на съдия по отношение на процесуални действия, които попадат в неговата юрисдикция.

3 Какви са общите правила, приложими за сроковете по различните граждански производства?

  • По отношение на процесуалните срокове се прилагат правилата за гражданското съдопроизводство.
  • Сроковете за предявяване на иск са уредени със Закон № 165(I)/2002 за давността.

4 Когато дадено действие или формалност трябва да се извърши в определен срок, от кой момент започва да тече този срок?

Срокът започва да тече от деня, следващ датата на връчването, тъй като съгласно член 2 от Закона за тълкуването понятието „дни“ означава „пълни дни“.

5 Възможно ли е начинът на предаване или връчване на документите (лично връчване чрез връчител или по пощата) да се отрази или да промени началния момент, от който тече срокът?

Съгласно Правилата за гражданското съдопроизводство в Република Кипър документите се връчват лично чрез съдебен служител [призовкар] (освен в случаите, когато по изключение съдът е разпоредил друг начин на връчване по искане на страната). Срокът не се влияе от датата на връчване.

6 Ако срокът започва да тече от настъпването на дадено събитие, денят на настъпване на събитието включва ли се в срока?

Не (вж. отговора на въпрос 4 по-горе).

7 Когато срокът се брой в дни, посоченият брой дни до календарни дни ли се отнася или до работни дни?

Когато срокът е посочен в дни, той се изчислява в „календарни дни“, освен ако по конкретно дело съдът е определил срока по друг начин. Например съдът може да се разпореди, че жалбата на ответника трябва да бъде регистрирана „в срок от 3 работни дни, считано от днешна дата“ или че издаденото съдебно разпореждане трябва да бъде връчено (например на ответника по производства ex-parte или на банкова институция по производства за налагане на запор върху сметки) „в срок от 5 работни дни от неговото издаване“.

Съгласно Закона за тълкуването понятието „дни“ винаги означава „пълни дни“.

8 А когато този срок се брои в седмици, месеци или години?

Срокът се изчислява в календарни седмици или месеци.

9 Кога изтича срокът, ако се брои в седмици, месеци или години?

В тези случаи срокът изтича с края на последния час от последния ден на последната седмица, месец или година от срока.

10 Ако срокът изтича в събота, неделя, неработен ден или на официален празник, той удължава ли се до първия следващ работен ден?

Да, в тези случаи срокът се удължава до първия следващ работен ден.

11 Съществуват ли обстоятелства, при които сроковете се удължават? При какви условия може да се ползва такова удължаване на срока?

Съгласно член 57, параграф 2 от Правилата за гражданското съдопроизводство съдът може да удължава или да съкращава всички срокове, които са предвидени във въпросните Правила или са определени със съответно съдебно разпореждане, без да определя условия или при условия, налагани в интерес на правосъдието.

12 Какви са сроковете за обжалване?

Жалба срещу временно или окончателно съдебно определение по въпрос, който няма характера на граждански иск, както и срещу определение за отхвърляне на междинно искане, може да бъде внесена в срок от 14 дни от датата на влизане в сила на определението или датата, на която е отхвърлено искането.

Във всички останали случаи (например при обжалване на окончателно съдебно решение по гражданско дело) жалбата трябва да бъде внесена в срок от 6 седмици от датата на влизане в сила на съдебното решение.

Удължаване на срока се допуска само в редки и изключителни случаи.

Сроковете за предявяване на искове са предвидени в Закон № 165(I)/2002 за давността.

13 Съдилищата могат ли да изменят сроковете, по-специално сроковете за явяване пред съда или да определят специална дата за явяване пред съда?

След връчването на исковата молба ответникът трябва да внесе своята декларация за участие в делото в десетдневен срок.

Що се отнася до останалите срокове, датите за явяване на страните пред съда се определят от съда.

Датата на първото съдебно заседание по производства, образувани въз основа на искова молба, се определя от деловодството на съда при регистриране на исковата молба, освен ако са налице специални основания за определяне на специална дата за провеждане на заседанието. В такъв случай специалната дата се определя с разрешението на съда, който ще разглежда делото.

За измененията на други срокове вж. отговора на въпрос 11 по-горе.

14 Ако на страна, пребиваваща на място, където би се ползвала от удължаване на срока, бъде връчен акт на друго място, където пребиваващите лица, не се ползват от такова удължаване на срока, губи ли страната правото си да се ползва от това предимство?

Ако в съответната юрисдикция е приложимо кипърското законодателство, се прилагат същите правила и срокове, без оглед на местопребиваването на страната, на която се връчва актът.

15 Какви са последиците при неспазване на сроковете?

Ако ответник не внесе в предвидените срокове своята декларация за участие в делото или (на следващия етап) своята писмена защита, ищецът може да подаде искане за постановяване на решение в негова полза.

Аналогично ответникът може да поиска отхвърляне на иска, ако след подаване на обща заверена призовка за образуване на съдебно производство ищецът не е внесъл искова молба в предвидения срок.

Освен това съдът може да не уважи възражение срещу искова молба, което е подадено след изтичането на предвидения срок, и следователно пропусналият срока ответник може да изгуби правото си на участие в производството.

16 При изтичане на срока с какви правни средства за защита разполагат пропусналите срока лица, т.е. неизправните страни?

Ищец, който е пропуснал срока и чиято искова молба не е приета за разглеждане, може да поиска повторното ѝ завеждане.

Ответник, който е пропуснал срока и срещу когото е постановено съдебно решение, може да подаде искане за отмяна на съдебното решение.

Такива искания се удовлетворяват само в изключителни случаи.

Последна актуализация: 15/10/2019

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.