Организация на обикновените съдилища

Освен Конституционния съд (Tribunal Constitucional), който по-специално е компетентен в осъществяването на правораздавателна дейност по конституционноправни въпроси, в Португалия съществуват и следните категории съдилища:

1. а. Върховен съд (Supremo Tribunal de Justiça) и общи съдилища от първа и втора (въззивна) инстанция;
2. б. Върховен административен съд (Supremo Tribunal Administrativo) и други административни и данъчни съдилища;
3. в. Сметна палата (Tribunal de Contas).

Възможно е да има и морски, арбитражни и мирови съдилища.

Случаите и начините, по които горепосочените съдилища могат да формират поотделно или съвместно съд за решаване на спорове (Tribunal dos Conflitos — Съд за решаване на спорове за компетентност), са определени от закона.

Без да се засягат разпоредбите относно военните съдилища (tribunais militares), които могат да се създават по време на война, съдилищата с изключителна компетентност по отношение на определени категории престъпления са забранени.

Общи съдилища

Върховен съд

Върховният съд е най-висшият орган в йерархията на общите съдилища, без да се засяга компетентността на Конституционния съд. Той се състои от отделения за граждански дела, наказателни дела и дела в областта на социалната сигурност.

Седалището му се намира в Лисабон и компетентността му обхваща цялата територия на Португалия.

Върховният съд работи под ръководството на председател (председателстващ съдия) и заседава в пълен състав (включващ всички съдии, съставляващи различните отделения), в пленарен състав на специализирани колегии и по отделения.

Освен в случаите на законово утвърдени изключения, Върховният съд се занимава само с правни въпроси.

Апелативни съдилища

Апелативните съдилища (tribunais da relação) по правило са съдилища от втора (въззивна) инстанция.

Към момента апелативни съдилища има в Лисабон, Порто, Коимбра, Евора и Гимараеш. Те работят под ръководството на председател (председателстващ съдия), както когато заседават в пълен състав, така и когато заседават по отделения.

Апелативните съдилища се състоят от отделения по граждански дела, наказателни дела, дела в областта на социалната сигурност, семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, търговски дела, дела, свързани с интелектуалната собственост и с конкуренцията, регулацията и надзора. Съществуването на отделения в областта на социалната сигурност, семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица, дела, свързани с интелектуалната собственост и с конкуренцията, регулацията и надзора зависи от обема и сложността на необходимата работа. Те се създават със заповед на Висшия съдебен съвет по предложение на председателя на съответния апелативен съд.

Съдилища от първа инстанция (Tribunais judiciais de 1.ª instância)

По правило съдилищата от първа инстанция са районни съдилища (tribunais de comarca). Те са компетентни по всички въпроси, които не са подсъдни на други съдилища. Районните съдилища са както с обща, така и със специализирана компетентност.

Районните съдилища се подразделят на съдилища със специализирана или обща компетентност, както и на местни съдилища по връзките. Наименованията на съдилищата се определят съгласно вида производства, които разглеждат, и наименованието на общината, в която се намират.

Възможно е създаването на следните съдилища със специализирана компетентност:

1. а. Централен граждански съд (Central cívil);
2. б. Местен граждански съд (Local cívil);
3. в. Централен наказателен съд (Central criminal);
4. г. Местен наказателен съд (Local criminal);
5. д. Местен съд, занимаващ се с наказателни дела, свързани с непълнолетни лица (Local de pequena criminalidade);
6. е. Съд за наказателни разследвания (Instrução criminal);
7. ж. Съд, занимаващ се със семейни дела и дела, свързани с ненавършили пълнолетие лица (Família e menores);
8. з. Трудов съд (Trabalho);
9. и. Търговски съд (Comércio);
10. й. Съд за принудително изпълнение (Execução).

В общите съдилища от първа инстанция съдиите заседават в еднолични състави, в пълни състави, или в пълен състав и съдебни заседатели, в зависимост от делото. Всеки районен съд има председател с правомощията да представлява и ръководи, да управлява делата и да осъществява административно и функционално управление.

Когато в един и същи съд има повече от петима съдии, председателстващият съдия, след като е изслушал другите съдии, може да представи кандидатура за съдия-координатор (magistrado judicial coordenador) на Висшия съдебен съвет за едно или за повече съдилища, като предварително има съгласието на съответния съдия. Под ръководството на председателстващия съдия съдията-координатор изпълнява задълженията, делегирани му от този съдия, без да се засяга правото делото да бъде делегирано на по-висшестоящ съд (avocação), като трябва да предоставя отчет за работата си, когато председателстващият съдия поиска това.

Административни и данъчни съдилища

Административните и данъчните съдилища са компетентнида се произнасят по искове и жалби, свързани с уреждане на спорове, произтичащи от административни и данъчни правоотношения. Административните и данъчните съдилища са следните:

1. а. Върховен административен съд;
2. б. централни административни съдилища;
3. в. окръжни административни съдилища;
4. г. данъчни съдилища.

Върховен административен съд

Върховният административен съд е най-висшият орган в йерархията на административните и данъчните съдилища, без да се засяга компетентността на Конституционния съд.

Седалището му се намира в Лисабон и компетентността му обхваща цялата територия на Португалия.

Върховният административен съд се състои от отделение за административни спорове и отделение за данъчни спорове. Основната му отговорност е да се произнася по жалби срещу решения, постановени от централните административни съдилища.

Върховният административен съд работи под ръководството на председател (председателстващ съдия), чиято дейност се подпомага от трима заместник-председатели.

В зависимост от разглежданото дело съдът заседава в пълен състав, в пълен състав за всяко отделение или само по отделения. Когато заседава в пълен състав или пълен състав за всяко отделение, съдът разглежда единствено правни въпроси.

Централни административни съдилища

По правило централните административни съдилища са съдилища от втора (въззивна инстанция) с административна компетентност. Понастоящем съществуват две централни административни съдилища (Северен съд и Южен съд).

Основната им функция е да се произнасят по жалби срещу решения на окръжните административни съдилища и данъчните съдилища.

Всеки съд се състои от отделение за административни спорове и отделение за данъчни спорове.

Централните административни съдилища работят под ръководството на председател (председателстващ съдия), подпомаган от двама заместник-председатели.

Централните административни съдилища разглеждат фактически и правни въпроси.

Окръжни административни съдилища и данъчни съдилища

Това са съдилища от първа инстанция, чиято основна функция е да решават спорове по административни и данъчни въпроси. Те могат да функционират независимо под наименованията окръжни административни съдилища или данъчни съдилища, или съвместно под наименованието административен и данъчен съд.

Те работят под ръководството на председател, който се назначава за срок от пет години от CSTAF (Conselho Superior dos Tribunais Administrativos e Fiscais — Висш съвет на административните и данъчните съдилища).

Тези съдилища обикновено се председателстват от един съдия, но законът гласи, че в определени случаи могат да се прилагат различни разпореждания.

Мирови съдилища

Мировите съдилища (julgados de paz) предлагат алтернативен начин за уреждане на спорове, които са изключително от гражданскоправен характер, по въпроси, включващи малки парични суми, и не разглеждат въпроси в областта на семейното, наследственото или трудовото право.

Съгласно условията на настоящата редакция на Закон № 78/2011 от 13 юли 2011 г. мировите съдилища са компетентни да разглеждат и да се произнасят по установителни искове, чиято цена не надвишава компетентността на съдилищата от първа инстанция (15 000 EUR).

Съгласно член 9 от посочения по-горе закон мировите съдилища са компетентни да разглеждат и да решават:

1. а. искове за изпълнение на задължения, с изключение на тези, които включват спазване на финансови договори за присъединяване;
2. б. искове за предаване на движими вещи;
3. в. искове, произтичащи от правата и задълженията на съсобственици, когато съответното общо събрание не е наложило задължение за провеждане на арбитраж за уреждане на спорове между съсобственици или между съсобствениците и управителя;
4. г. искове за уреждане на спорове между собственици на сгради относно временно принудително преминаване, естествено оттичане на води, дейности за защита от наводнения, споделяне на канализация, канали и живи плетове; изграждане на прозорци, врати, веранди и подобни конструкции; изтичане на дъждовна вода от покривите, засаждане на дървета и храсти, вътрешни и външни стени;
5. д. искове за възстановяване на имущество, искове, свързани с владение, искове, свързани с придобивна давност, придобиване и разделяне (на общи активи);
6. е. искове относно правото на ползване и управление на съсобственост, права на строеж, права на плодоползване, права на ползване и обитаване и вещно право върху договори за разпределено във времето ползване на собственост;
7. ж. искове, свързани с договори за наем на имущество, с изключение на извеждане от имота;
8. з. искове, свързани с гражданска отговорност, договорна и извъндоговорна;
9. и. искове, свързани с неизпълнение на договори, с изключение на трудови договори и договори за аренда;
10. й. искове, свързани с общо гарантиране на задължения.

Мировите съдилища са компетентни да разглеждат и искания за обезщетение от граждански характер, когато не е било повдигнато наказателно обвинение или обвинението не е било поддържано, в резултат на:

1. а. телесна повреда;
2. б. телесна повреда, причинена поради небрежност;
3. в. клевета;
4. г. обида;
5. д. кражба;
6. е. вреди;
7. ж. заличаване на отличителни знаци;
8. з. измама с цел получаване на храна, напитки или услуги.

В съответствие с член 16 във всеки мирови съд има служба за медиация, достъпна за тези, които желаят медиация като алтернативен метод за разрешаване на спорове. Целта на тази служба е да се насърчи ранното уреждане на спорове чрез споразумение между страните. Службата е компетентна да провежда медиация по всеки подлежащ на медиация спор, включително тези, които не са от компетентността на мировия съд.