Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница френски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Национални обикновени съдилища

Франция

В тази част ще намерите преглед на общите съдилища във Франция

Съдържание, предоставено от
Франция
Не съществува официален превод на езиковата версия, която разглеждате.
Тук ще намерите машинен превод на съдържанието. Моля, имайте предвид, че той се предоставя само с цел осигуряване на контекст. Собственикът на настоящата страница не носи никаква отговорност за качеството на този машинно преведен текст.

Общи съдилища — въведение

Първоинстанционни съдилища

Граждански съдилища

1. Окръжен съд (tribunal de grande instance)

Окръжният съд решава спорове между субекти на частното право (граждански дела), при които цената на иска е над 10 000 EUR.

Освен това, независимо от размера на иска, окръжният съд е компетентен в следните области:

  • гражданско състояние на лицата: брак, родство, осиновяване, декларации за отсъствие на лицето (déclarations d’absence);
  • внасяне на поправки в актове за гражданско състояние;
  • наследяване;
  • гражданскоправни санкции (amendes civiles) наложени на служители по гражданското състояние;
  • дела във връзка с недвижими имоти;
  • прекратяване на сдружения;
  • защитни мерки, контролирано от съда оздравяване на предприятие (redressement judiciaire) и ликвидация от съда (liquidation judiciaire), когато длъжникът не е нито търговец, нито лице, вписано в регистъра на занаятчиите (répertoire des métiers);
  • застраховка за злополука и професионално заболяване на лица, които не са наети на трудов договор, заети в селското стопанство;
  • такси за регистрация (droits d’enregistrement), такси за публикуване на обявления на кадастъра и имотния регистър (taxes de publicité foncière), гербови налози (droits de timbre) и косвени данъци, както и други данъци, приравнени на посочените такси или налози;
  • договори за отдаване под наем на търговски имоти (baux commerciaux), с изключение на спорове относно определянето на стойността на наема при предоговаряне или подновяване на договори за наем; договори за наем на имоти, свързани с извършване на професионална и занаятчийска дейност (baux professionnels), както и временни договори за търговски цели (conventions d’occupation précaire en matière commerciale);
  • претенции за фалшификация (inscription en faux) предявени срещу официални документи (actes authentiques);
  • граждански искове за клевета (diffamation) или за обида (injure), независимо дали е публична или не, устна или писмена.

Наказателното отделение на окръжния съд се нарича наказателен съд за леки престъпления (tribunal correctionnel) и той има правомощия да се произнася по престъпни деяния със средна степен на обществена опасност (délits, вж. по-долу).

Окръжният съд е съставен от професионални съдии (magistrats): председател, заместник-председатели, редови съдии, окръжен прокурор (procureur de la République), заместник-окръжни прокурори (vice‑procureurs) и редови прокурори (substituts).

Към окръжните съдилища има и специализирани съдии, например:

  • Съдията по дела, отнасящи се за малолетни и непълнолетни лица, или детски съдия (juge des enfants), е компетентен да предприема мерки за защита на малолетни и непълнолетни лица в опасност, както и да разглежда дела за дребни нарушения и нарушения със средна степен на обществена опасност (contraventions, délits), извършени от малолетни и непълнолетни лица. Когато съдията взема решение в закрито заседание, той или тя може да наложи по наказателноправни дела само мерки с оглед на по-доброто възпитание на непълнолетното лице (mesures éducatives). Когато съдията председателства съда за непълнолетни (tribunal pour enfants), той или тя заседава с двама оценители (assesseurs), които са непрофесионални съдии, и съдът има правомощие да наложи мерки за по-добро възпитание на непълнолетното лице или наказателни санкции, в зависимост от случая.
  • Съдията по изпълнение на наказанията (juge de l’application des peines) определя реда за изпълнение на наказанието при присъда лишаване от свобода. В случаите, когато на осъдения е наложено наказание лишаване от свобода, съдията може да разпореди определени мерки, които да облекчат наказанието, например настаняване в трудовопоправително общежитие от открит и полуоткрит тип, освобождаване без право да се напуска страната, условно освобождаване или поставяне под електронен надзор. Когато на осъдения не е наложено наказание лишаване от свобода, съдията отговаря за контролирането на осъдения при изтърпяване на наложеното му наказание, например при условна присъда с определяне на изпитателен срок, полагане на общественополезен труд или обществено-съдебен надзор.
  • Съдия-следователят (juge d’instruction) е под контрола на следственото отделение към апелативния съд (chambre de l’instruction de la cour d’appel). В рамките на наказателното разследване съдия-следователят е длъжен да осъществява всички действия, които допринасят за разкриване на истината. Съдия-следователят събира всички доказателства по делото, както в полза на обвинението, така и на защитата. Когато съдията прецени, че следствието е приключено, той или тя може да издаде определение за прекратяване на разследването (ordonnance de non‑lieu) или да предаде разследваното лице на наказателния съд или на съда за леки престъпления (cour d’assises) за разглеждане на делото. Съдия-следователят не може да се самосезира. Той трябва да бъде сезиран от окръжния прокурор или от пострадало лице в случай на частна тъжба с конституиране на граждански ищец (constitution de partie civile).

Седалището на окръжния съд обикновено се намира в главния град на департамента (département), но има окръжни съдилища, които заседават в други градове. На 1 януари 2013 г. броят на окръжните съдилища бе 161.

2. Районни съдилища (tribunal d’instance)

Районният съд разглежда спорове между субекти на частното право (граждански дела), при които цената на иска не надвишава 10 000 EUR.

Районният съд има също така допълнителна компетентност, например налагане на запор върху възнаграждения (saisies des rémunérations du travail), дела относно пожизнена рента (rentes viagères), спорове, свързани с избори и договори за наем на жилищни имоти (baux d’habitation). В определени области районният съд има и административна компетентност, например главният съдебен секретар на районния съд издава удостоверения за гражданство.

Наказателното отделение към районния съд се нарича полицейски съд (tribunal de police), като той има правомощия да се произнася по леки нарушения от категория пета ( вж. по-долу).

Освен това районният съд изпълнява функциите на съд по настойничеството и попечителството, но не и по отношение на ненавършили пълнолетие лица, които по силата на приет на 12 май 2009 г. закон понастоящем попадат в обхвата на компетентността на съдия по семейно право от окръжния съд. Районният съд защитава уязвимите пълнолетни лица, като контролира управлението на имуществото им.

Районният съд е съставен от един или повече съдии, но делата се разглеждат винаги в едноличен състав.

Районният съд обикновено се намира в главния град на района (arrondissement). Към 1 януари 2013 г. броят на районните съдилища бе 307.

3. Мирови съдилища (juridiction de proximité)

Мировият съд разглежда граждански спорове между субекти на частното право, при които цената на иска не надвишава 4 000 EUR.

Мировите съдилища също така се произнасят по леките нарушения, които попадат в първите четири категории.

В мировия съд прокуратурата (ministère public, която по същество ръководи обвинението) се представлява от свой служител.

4. Търговски съдилища (tribunal de commerce)

Търговският съд разглежда спорове относно договори между търговци, между кредитни институции, или между искам двата вида, както и спорове относно търговски дружества или търговски сделки между всякакъв вид страни. Търговските съдилища разглеждат и производства, отнасящи се до неплатежоспособни предприятия.

Съдиите в търговските съдилища не са професионални съдии, а избрани търговци. Те се избират за срок от две или четири години от избирателна колегия, съставена от действащи и бивши съдии от съответния търговски съд и от делегирани представители (délégués consulaires), които сами по себе си са търговци, избрани в съдебния район на съответния съд.

Към 1 януари 2013 г. броят на търговските съдилища бе 134.

5. Комисия по трудовоправни спорове (conseil de prud’hommes)

Комисиите по трудовоправни спорове решават индивидуални спорове между работодатели и служители във връзка с трудови правоотношения или договори за стаж.

Комисиите по трудовоправни спорове са съставени от съдии на изборна длъжност, които представляват в равно съотношение работниците и работодателите. Всяка комисия е разделена на пет специализирани отделения: мениджмънт, промишленост, търговия и търговски услуги, селско стопанство и други дейности. В случай на равно разпределение на гласовете между четиримата членове комисията се председателства от съдия от районния съд.

Във всеки департамент (department) има една или няколко комисии по трудовоправни спорове, като в съдебния район на всеки окръжен съд попада най-малко една такава комисия.

Понастоящем има 210 комисии по трудовоправни спорове.

6. Съд по социалноосигурителни спорове (tribunal des affaires de la sécurité sociale)

На съда по социалноосигурителни спорове са подсъдни спорове между социалноосигурителните фондове (caisses de sécurité sociale) и осигурените лица, например във връзка с членство в даден фонд или отпускане и изплащане на обезщетения.

Съдът по социалноосигурителни спорове е съставен от председател, който е съдия от окръжния съд, и оценители, които са непрофесионални съдии, назначени за срок от три години от председателя на апелативния съд, от списък, изготвен за съдебния район на съответния съд от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване, след представяне на кандидатури от най-представителните професионални организации. Председателят на съда по социалноосигурителни спорове също представя своето становище.

Понастоящем има 115 съдилища по социалноосигурителни спорове.

7. Съдилища по спорове за нетрудоспособност (tribunal du contentieux de l’incapacité)

Съдът по спорове за нетрудоспособност решава спорове относно инвалидност или нетрудоспособност на социалноосигурени лица, тоест във връзка със състоянието или степента на нетрудоспособност в случай на заболяване или трудова злополука или състоянието или степента на инвалидност вследствие на непрофесионално заболяване или злополука.

Съдът по спорове за нетрудоспособност е съставен от председател, който е почетен съдия или квалифицирано лице, един оценител, който представлява служителите, както и един оценител, който представлява работодателите или самонаетите лица. И двамата оценители се назначават за срок от три години от председателя на апелативния съд, в чийто съдебен район се намира съдът, от списък, изготвен от директора на регионалната дирекция за младежта, спорта и социалното сближаване въз основа на представени кандидатури от най-представителните професионални организации.

Понастоящем има 26 съдилища по спорове за нетрудоспособност.

Националният съд по нетрудоспособност и определяне на обезщетения за трудови злополуки (Cour nationale de l’incapacité et de la tarification de l’assurance des accidents du travail), който също така е съд от първа и последна инстанция за спорове относно определянето на обезщетения за трудови злополуки, се явява апелативен съд на тези съдилища.

8. Съд по дела за земеделска аренда (tribunal paritaire des baux ruraux)

Съдът по дела за земеделска аренда решава спорове между арендодатели и арендатори на земеделска земя по отношение на различни видове договори за аренда или наем, както и за обработване на земя (fermage, métayage, baux à cheptel, baux à domaine congéable, baux à complants, baux emphytéotiques, или contrats d’exploitation de terres à vocation pastorale).

Съдът по дела за земеделска аренда се председателства от съдия от районния съд. Председателят се подпомага от четирима непрофесионални оценители: двама от тях са арендодатели, а другите двама са арендатори, като и четиримата се избират измежду останалите за срок от шест години от списъци с кандидати, изготвени от префекта по предложение на комитета за изготвяне на избирателни списъци.

Наказателни съдилища

1. Наказателен съд (Cour d’assises)

На наказателния съд са подсъдни тежките престъпления (crimes). Тези престъпления се отнасят към най-сериозната категория престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, чийто срок е минимум десет години до доживотен затвор.

Наказателният съд работи на ниво департамент (départment), но не заседава постоянно. Датите на заседанията му се определят при необходимост. В най-големите департаменти (départements) обаче този съд заседава почти постоянно.

Съдът е съставен от трима професионални съдии: председател, който е председател на отделение или редови съдия от апелативния съд, и двама оценители, които са редови съдии от апелативния съд или съдии от окръжния съд за съответния департамент (départment), както и шестима съдебни заседатели, които са граждани, определени чрез жребий. Когато съдът разглежда тежки престъпления, извършени от непълнолетни лица, той изпълнява ролята на съд по наказателни дела за непълнолетни (cour d’assises des mineurs). В този случай двамата оценители са съдии от съдилищата за непълнолетни.

Някои престъпления, свързани с антитерористичното и военното законодателство, както и с трафика на наркотици, се разглеждат от наказателния съд, съставен единствено от професионални съдии.

Прокуратурата е представена от генерален адвокат (avocat général).

2. Наказателен съд за леки престъпления (tribunal correctionnel)

Наказателният съд за леки престъпления е компетентен по отношение на престъпни деяния с по-ниска степен на обществена опасност (délits). Това са престъпления, за които в закона се предвижда наказание не повече от десет години лишаване от свобода или глоба не по-малка от 3 750 EUR. Наказателният съд за леки престъпления се създава към окръжния съд. По правило той е съставен от трима професионални съдии, освен при определени престъпления, които се разглеждат в едноличен състав.

Прокуратурата е представена от окръжен прокурор (procureur de la République) или един редови прокурор (substituts).

3. Полицейски съд (tribunal de police)

Полицейският съд разглежда дребни нарушения от пета категория (contraventions de cinquième classe). Неговото седалище е в районния съд. Председател на съда е районен съдия, който заседава в едноличен състав.

Прокуратурата е представена от окръжен прокурор или един от редовите прокурори.

4. Мирови съдилища (juridiction de proximité)

Мировият съд разглежда дребни нарушения от първа до четвърта категория (contraventions de la première à la quatrième classe). Неговото седалище е в районния съд. Председател на съда е мирови съдия, който заседава в едноличен състав.

Функциите на прокуратурата обикновено се изпълняват от полицейски комисар.

5. Специализирани наказателни съдилища

Също така има специализирани съдилища, които разглеждат специфични наказателноправни въпроси, например морските търговски съдилища (tribunaux maritimes commerciaux), които понастоящем са 14 на брой и които разглеждат определени морски нарушения.

Второинстанционни съдилища

Апелативните съдилища (cours d’appel) разглеждат жалби по въпроси от фактическа и правна гледна точка срещу съдебни решения, постановени от първоинстанционните съдилища.

Апелативният съд е съставен единствено от професионални съдии: председател на съда (premier président), председатели на отделения (présidents de chambre) и редови съдии от апелативните съдилища (conseillers) (с изключение на апелативния наказателен съд, вж. по-долу).

Всеки съд включва специализирани отделения, които разглеждат граждански, социални, търговски или наказателни дела, като всяко от тези отделения е съставено от трима професионални съдии: председател и други двама съдии.

Жалбите срещу решения на наказателния съд се разглеждат от апелативния наказателен съд (cour d’assises d’appel), членовете на който се определят от наказателното отделение на Касационния съд. Апелативният наказателен съд има съдебен състав с 9 съдебни заседатели.

Жалбите срещу решения на съдилищата по спорове за нетрудоспособност, се разглеждат от националния съд по нетрудоспособност и определяне на обезщетения за трудови злополуки.

Прокуратурата се представлява от генералния прокурор (procureur général) или от негов заместник-генерален прокурор (substitut général) или редови прокурор.

Касационен съд (Cour de cassation)

Касационният съд е върховният съд в структурата на общите съдилища. Седалището му е в Париж. Неговата функция е да проверява законосъобразността на решенията на съдилищата, без да извършва нова преценка на фактите. Касационният съд не се разглежда като трета съдебна инстанция, а осигурява единството на съдебната практика и представлява контролен орган по правото и спазването на законността.

Касационният съд се сезира с т.нар. "касационна жалба", която се подава от страна, по отношение на която е постановено съдебно решение, или от прокуратурата.

Ако прецени, че обжалваното решение е било прието незаконосъобразно, съдът отменя това решение. След това делото се връща за ново разглеждане.

В противен случай съдът отхвърля жалбата, с което обжалваното решение се превръща в окончателно.

По изключение Касационният съд може да отмени решението, без да го връща за ново разглеждане, когато отмяната не изисква ново произнасяне по съществото на спора. При отмяна на решение без връщане за ново разглеждане Касационният съд може също така да сложи край на спора, когато фактите, така както са установени и преценени от съда по съществото на спора (като Касационният съд няма да преразглежда констатациите и оценката на фактите), позволяват прилагането на съответната правна норма.

Касационният съд е разделен на отделения (chambres): три граждански отделения, едно търговско, едно по социалноосигурителни дела и едно наказателно отделение, всяко от които се състои от председател и други професионални съдии. В зависимост от характера на делото съдът може да се произнася и в смесени колегии (chambre mixte, най-малко от три отделения) или в пленум (assemblée plénière, съставен от председателя на съда, председателите на отделения и редовите съдии).

Прокуратурата се представлява от генералния прокурор и от генерални адвокати.

Бази данни с правна информация

Базите данни с правна информация във Франция са предмет на публична услуга за разпространение в интернет. Така например уебсайтът Légifrance включва решенията на Касационния съд и на апелативните съдилища:

  • в базата данни „CASS“ — за публикувани решения на Касационния съд,
  • в базата данни „INCA“ — за неиздадени решения, и
  • в базата данни „CAPP“ — за решения на апелативните съдилища.

Безплатен ли е достъпът до базата данни?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.

Кратко описание на съдържанието

Решенията са достъпни на френски език. Някои решения също така са преведени на английски, арабски или китайски език.

  • Базата данни „CASS“ съдържа запас от 120 000 решения и в нея годишно постъпват 2 100 решения.
  • Базата данни „INCA“ има запас от 246 000 решения и в нея годишно постъпват 10 000 решения.
  • Базата данни „CAPP“ има запас от 19 000 решения и в нея годишно постъпват 20 000 решения.

Връзки по темата

Компетентност на съдилищата — Франция

Последна актуализация: 27/09/2013

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.

Коментари

Използвайте формуляра по-долу, за да споделите вашите коментари и мнения за нашия нов уебсайт