Обикновени съдилища — въведение

Върховен съд

Касационен съд (Cour de cassation): това е най-висшата юрисдикция, „съдът на съдилищата“, със седалище в Брюксел.

Наказателен съд

Във всяка от десетте провинции, както и в Столичния регион Брюксел, функционира по един наказателен съд (Cour d'Assises). Това не е постоянна юрисдикция; той се свиква всеки път, когато пред него бъде отправено обвинение срещу обвиняеми.

Апелативни юрисдикции

• Апелативни съдилища (cours d'appel) — в Белгия те са 5:
  • в Брюксел — за провинции Brabant wallon, Brabant flamand и столичния регион Брюксел,
  • в Лиеж — за провинции Лиеж, Намюр и Люксембург,
  • в Монс — за провинция Ено (Hainaut),
  • в Гент — за провинции Flandre occidentale и Flandre orientale,
  • в Антверпен — за провинции Антверпен и Лимбург.
• Апелативни трудови съдилища: те са 5 в Белгия. Това са апелативни съдилища, специализирани в областта на трудовото право. Тяхната териториална компетентност се припокрива с тази на горепосочените апелативни съдилища.

Първоинстанционни юрисдикции

• Първоинстанционни съдилища (tribunaux de première instance): те са 13 в Белгия (по един съд във всеки съдебен район и два в съдебния район на Брюксел — един френскоезичен и един фламандскоезичен).
• Трудови съдилища (tribunaux du travail): те са 9 в Белгия (по принцип по един на територията на компетентност на всеки апелативен съд, с изключение на територията на компетентност на съда в Брюксел, в който са включени трудовите съдилища в Льовен, Нивел и Брюксел, и с изключение на немскоезичната територия на Ойпен).
• Търговски съдилища (tribunaux de commerce): те са 9 в Белгия (по принцип по един на територията на компетентност на всеки апелативен съд, с изключение на територията на компетентност на съда в Брюксел, в който са включени търговските съдилища в Льовен, Нивел и Брюксел, и с изключение на немскоезичната територия на Ойпен).

По-нискостоящи или мирови съдилища

• Мирови съдилища (justice de paix): в Белгия функционират 187 мирови съдилища (по един съд във всяка съдебна околия).

• Полицейски съдилища (tribunaux de police): те са 15 в Белгия.

Компетентност на юрисдикциите

Мирови съд (justice de paix)

Мировият съд разглежда граждански и търговски дела с цена на иска до 1 860 EUR. Мировият съд е компетентен и по спорове, свързани с наеми, съседски отношения, сервитути и отчуждаване, независимо от цената на иска, както и такива за постановяване на временни мерки между съпрузи. С изключение на делата, при които цената на иска не превишава 1 240 EUR, решенията на мировия съдия могат да бъдат обжалвани пред първоинстанционния или търговския съд, в зависимост от това дали спорът е гражданскоправен или търговскоправен.

Полицейски съд (tribunal de police)

Полицейският съд е наказателна и гражданска юрисдикция, която разглежда дребните нарушения (contraventions/overtredingen), леките престъпления, които се третират като дребни нарушения (délits contraventionnalisés/wanbedrijven), нарушенията на някои специални закони (например Кодекса на селското стопанство (Code rural), Кодекса на горското стопанство (Code forestier) и др.), исканията за обезщетяване на вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, и нарушенията на правилата за движение по пътищата. Решенията на полицейския съд могат да се обжалват пред първоинстанционния съд, освен когато касаят въпросите, посочени в кодекса за работата на съдилищата (Code judiciaire) и решението е постановено по иск, чиято цена не надвишава 1 240 EUR.

Първоинстанционен съд (tribunal de première instance)

На първоинстанционния съд са подсъдни всички спорове, с изключение на онези, които по закон са подсъдни на други юрисдикции. Това се нарича остатъчна компетентност (compétence résiduaire) на първоинстанционния съд.

Първоинстанционният съд е разделен на три отделения: граждански съд (tribunal civil), изправителен съд (tribunal correctionnel) и съд за младежта (tribunal de la jeunesse). От 2007 г. към първоинстанционните съдилища в Антверпен, Брюксел, Източна Фландрия, Лиеж и Ено бяха създадени и отделения, наречени съдилища по прилагане на наказанията (tribunaux de l’application des peines).

Граждански съд

Гражданският съд разглежда дела, свързани с гражданското състояние на лицата (например развод, родство, осиновяване). Той е компетентен също така по спорове с цена на иска над 1 860 EUR, по дела, свързани с наследствени или авторски права, както и по въззивни жалби срещу решения, постановени от мировите съдилища.

Изправителен съд

Изправителният съд е наказателна юрисдикция, компетентна по всички видове леки престъпления (délits) и по-тежки престъпления с ниска степен на обществена опасност (crimes correctionnalisés), като кражба чрез измама, измама, убийство по непредпазливост, кражба с взлом, грабеж. Той изпълнява също така ролята на въззивна юрисдикция по решения, постановени от полицейския съд.

Делата пред изправителния съд могат да се заведат по два начина: чрез образуване на наказателно дело от прокуратурата или от граждански ищец без предварително производство или въз основа на определение на съвещателния състав (chambre du conseil/raadkamer), който след приключване на следствието решава дали подсъдимият трябва да се предаде на съд.

Съвещателният състав е юрисдикция, провеждаща досъдебно производство, съставена от един съдия от първоинстанционния съд, който заседава еднолично и преценява дали изправителният съд трябва да бъде сезиран или подсъдимият трябва да бъде освободен (липса на доказателства за наличието на престъпление). Съвещателният състав решава също така дали да продължи предварителното задържане на подсъдимия или да го освободи, като може да направи това под условие. Това решение се взема за всеки месец поотделно, а в случаите на престъпление с по-висока степен на обществена опасност — на всеки три месеца.

Предварителното задържане е мярка за неотклонение, чрез която лице, заподозряно в престъпление, се задържа в очакване делото му да бъде разгледано. Тази мярка се налага с цел да се предотврати възможността заподозреният да се укрие, когато трябва да се яви пред съда, да извърши междувременно други закононарушения, да опита да унищожи или укрие доказателства или да се свърже с трети лица (напр. за да упражни влияние върху свидетели или лица, заподозрени заедно с него). Ако заподозреният бъде окончателно оправдан или делото срещу него бъде прекратено, може да поиска обезщетение от министъра на правосъдието за времето, което несправедливо е прекарал в затвора — това се нарича обезщетение в случай на неправомерно задържане. За да се предостави такова обезщетение трябва да бъдат изпълнени две условия: временното задържане трябва да е продължило повече от осем дни и задържането или продължаването на задържането не трябва да е било поради личното поведение на заподозрения. Министърът е изключително стриктен при преценката дали е изпълнено второто условие.

Решенията на съвещателния състав могат да бъдат обжалвани пред обвинителния състав (chambre des mises en accusation). Този състав се занимава с действията по разследване на равнището на апелативните съдилища.

Съд за младежта

Съдът за младежта разглежда по-специално делата, свързани с прилагането на закона за защита на младежите от 1965 г., отнасящи се например за лишаване от родителски права, настаняване на малолетни и непълнолетни лица в приемни семейства или в центрове от затворен тип, както и дела за противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.

Съдията не налага наказания на непълнолетните престъпници, а взема мерки спрямо тях. На практика той може да порицае непълнолетния („да го призове да спазва реда“), да го настани в приемно семейство или в специализирана институция, където ще бъде с други младежи, ръководени от възпитатели, да му наложи мярка за полагане на общественополезен труд, а в изключителни случаи може да наложи и временно лишаване от свобода чрез изпращане в затвор. Съдът за младежта налага мерки за закрила, за опазване или възпитателни мерки. Ако непълнолетният, извършил престъплението, е навършил 16 години, съдията, компетентен по дела за младежта, може при определени обстоятелства да се десезира по делото. В такъв случай непълнолетният се изправя пред специализиран състав на съда за младежта, който изпълнява функцията на наказателен съд. При особено тежко престъпление, например ако става въпрос за убийство, обвинението срещу младежа се внася по изключение в наказателния съд (cour d’assises), независимо че става дума за непълнолетен. Съдът за младежта може също така да налага мерки по отношение на родителите, ако те не изпълняват задълженията си в областта на възпитанието (упражняване на насилие върху детето, злоупотреба с деца, много лоши условия на живот и др.). При неотложни случаи е възможно да бъдат наложени бързи мерки с цел да се защити детето.

В законопроект, приет от Камарата на представителите (la Chambre des Représentants) през юли 2011 г. и внесен в Сената (le Sénat), се предвижда създаване към първоинстанционните съдилища на самостоятелни отделения по въпросите, свързани със семейството и младежта. Проектът предвижда прехвърляне на компетентност от мировите съдилища към семейноправните състави на първоинстанционните съдилища и обратно, както и от съставите за младежта към семейноправните състави.

Съдилища по прилагане на наказанията

Съдилищата по прилагане на наказанията (tribunaux de l'application des peines) постановяват решения относно правния статут извън затвора на осъдените на лишаване от свобода. Те се произнасят по прилагането на следните възможности: ограничено задържане, електронно наблюдение, условно освобождаване и временно освобождаване с цел експулсиране или връщане в страната на произход. Прокуратурата и осъдените могат да подадат касационна жалба срещу решенията на съставите по прилагане на наказанията.

Жалби срещу решенията на първоинстанционния съд

С изключение на решенията на съда по прилагане на наказанията, ако страните по делото или прокуратурата не са удовлетворени от решението на първоинстанционния съд, те могат да го обжалват, ако съдът го е постановил като първа инстанция, т.е. трябва самото то да не е постановено по жалба срещу решение на полицейския или мировия съд. Жалбата се разглежда от апелативния съд, независимо дали решението е било постановено от гражданския или изправителния съд или от съда за младежта.

Трудов съд

Трудовият съд е компетентен по социални въпроси: социално осигуряване (пенсии, обезщетения за безработица и др.), трудовоправни спорове (трудови договори, регламентация на заетостта и др.) и трудови злополуки. Той разглежда и искове за колективно уреждане на дългове (règlement collectif de dettes/collectieve schuldenregeling), предявени от физически лица.

Трудовият съд има различни състави. Освен в изключителните случаи, предвидени в Кодекса за работата на съдилищата, те се състоят от един професионален магистрат, който председателства състава, и двама непрофесионални „социални“ съдии (juges sociaux). В зависимост от естеството на разглежданото дело непрофесионалните съдии представляват работниците, работодателите или самонаетите лица. Те се назначават като представители на професионалните браншови организации (работодатели, служители, работници или самонаети лица). Що се отнася до прокуратурата, в тези случаи тя се нарича auditorat du travail, а прокурорът — одитор по труда (auditeur du travail).

При несъгласие с решението на съда, страните могат да го обжалват пред апелативния трудов съд.

Търговски съд

Търговският съд разглежда искове по спорове между търговци за суми над 1 860 EUR, както и дела в специфични области като несъстоятелността или по спорове между акционери в дадено дружество. Той разглежда също така въззивни жалби срещу решенията на мировите съдии по търговски искове.

Съдебните състави на търговския съд се състоят от един съдия (професионален магистрат) и двама други непрофесионални съдии (juges consulaires). Непрофесионалните съдии са представители на различни търговско-промишлени браншови организации. Кандидатите за непрофесионални съдии се избират от средите на търговците, управителите на дружества, ревизорите на дружества и счетоводителите. Прокуратурата от своя страна се представлява от членове на прокуратурата към първоинстанционния съд.

Ако страните желаят да оспорят решението на търговския съд, те подават въззивна жалба пред апелативния съд. Обжалваното решение обаче трябва да е постановено на първа инстанция и не трябва да съставлява решение, постановено срещу предишно решение на мировия съд.

Апелативни съдилища и апелативни трудови съдилища

Апелативният съд се състои от различни отделения:

• Гражданските отделения разглеждат въззивните жалби срещу решения, постановени на първа инстанция от гражданските отделения на първоинстанционните съдилища и търговските съдилища.
• Изправителните отделения разглеждат въззивните жалби срещу решения, постановени на първа инстанция от изправителните съдилища.
• Отделенията за младежта разглеждат въззивните жалби срещу решения, постановени на първа инстанция от съдилищата за младежта.
• Обвинителният състав е следственият орган, натоварен с разглеждането на въззивните жалби срещу решения на съвещателния състав. Освен това този състав повдига срещу заподозрените обвинение пред наказателния съд в случай на престъпление, нарушение на законодателството за печата или политическо престъпление.

Както при трудовия съд, съставите в апелативния трудов съд са съставени от професионален съдия, наричан съветник (conseiller), и 2 или 4 непрофесионални съдии (conseillers sociaux). Апелативният трудов съд разглежда въззивните жалби срещу решенията на трудовите съдилища.

Наказателен съд (Cour d'Assises)

Престъпления с висока степен на обществена опасност

Когато някой е обвинен в престъпление (crime), което не може да бъде разглеждано или не е било разгледано като леко престъпление, той се призовава да се яви пред наказателния съд, за да бъде съден от съдебни заседатели.

Наказателният съд се председателства от професионален магистрат, подпомаган от двама членове на съда (assesseurs), които също са професионални съдии. Те не се произнасят по вината на обвиняемия. Съдебните заседатели са тези, които решават дали обвиняемият е извършил закононарушение. Съдебните заседатели се определят чрез жребий, теглен сред населението. Всеки белгиец на възраст между 28 и 65 години, който не е лишен от гражданските и политическите си права, може да чете и пише, не е бил осъждан на лишаване от свобода за повече от 4 месеца или на принудителен труд за повече от 60 часа, може да бъде призован за съдебен заседател.

Наказателният процес започва с прочитане на обвинителния акт, представляващ обобщение на разследването, което включва основните доказателства, събрани по време на следствието. След това се изслушват свидетелите и участвалите в следствието лица. Изслушването цели да даде възможност на съдебните заседатели, които не са се запознали с делото, да си съставят мнение. След това прокурорът произнася обвинителна реч, дава се възможност на гражданските ищци да говорят пред съда и адвокатите представят устната си защита. Обвиняемият също се изслушва. Той отговаря на въпросите на председателя на състава, дава обяснения във връзка с изложените факти и може дори да пледира, че е невинен. След приключване на разискванията дванадесетте съдебни заседатели заседават при закрити врати. Те трябва да вземат решение дали обвиняемият е виновен. Решението се взема чрез гласуване, като то може да бъде нюансирано. Например те могат да признаят обвиняемия за виновен, като признаят същевременно наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Ако обвиняемият бъде признат за виновен, професионалните съдии и съдебните заседатели заедно разискват какво наказание да бъде наложено. Решението по този въпрос се взима с абсолютно мнозинство. Решението относно наличието на вина трябва да бъде мотивирано.

По принцип решението на наказателния съд не подлежи на обжалване. Осъденият, гражданският ищец и прокуратурата могат обаче да подадат касационна жалба пред Касационния съд. При касиране на дадена присъда, т.е. в случай че тя бъде отменена от Касационния съд, делото се изпраща за решаване от друг наказателен съд, който ще трябва да постанови нова присъда.

Нарушение на законодателството за печата и политическо престъпление

Нарушение на законодателството за печата има тогава, когато е изразен престъпен умисъл чрез текстове, разпространени в голям брой екземпляри чрез технически способ. Престъплението е политическо, когато е извършено по политически мотиви и с политически цели. Публичните дела за политически престъпления и нарушения на законодателството за печата се разглеждат от наказателния съд, с изключение на нарушенията на законодателството за печата, основани на расизъм или ксенофобия.

Касационен съд

Касационният съд е гарант за спазването на правото от съдилищата. Компетентността му се отнася за цялата територия на страната. Касационният съд не се произнася по фактите, а само по правната страна на делото. Касационното обжалване е допустимо само въз основа на правни основания, тоест при нарушаване на закона или на общ принцип на правото. Касационната жалба е допустима само срещу решения, постановени на последна инстанция, тоест такива, при които не е възможно въззивно обжалване.

Касационният съд е съставен от председател на съда (premier président), председатели на отделения (présidents), председатели на състави (présidents de section) и съветници (conseillers). Прокуратурата се представлява от главния прокурор към Касационния съд или от генерален адвокат (avocat général). Съдът има три отделения: първото разглежда гражданските, търговските, данъчните и дисциплинарните дела, второто — наказателните, а третото — трудовите дела и тези, свързани със социалното осигуряване. Всяко отделение има един френскоезичен и един нидерландскоезичен състав. По правило във всеки състав заседават пет съветника (conseillers).

Преди да се произнесат, съдиите изслушват заключенията на прокуратурата към Касационния съд. Касационният съд може да реши да отхвърли касационната жалба. Ако представените аргументи не бъдат уважени, касационната жалба се отхвърля и оспорваното съдебно решение става окончателно. Ако Касационният съд приеме, че оспорваното решение е било постановено в нарушение на закона, то се отменя изцяло или частично, със или без връщане за ново разглеждане на делото. Когато решението бъде отменено и върнато за ново разглеждане и делото трябва да се преразгледа по същество, то се изпраща на съд със същия ранг като инстанцията, постановила оспорваното решение. В подобни случаи винаги се сезира различна юрисдикция от тази, която вече се е произнесла по делото.

Забележка

Следва да се отбележи, че наред с гражданските съдилища, граждански искове (главно свързани с искания за обезщетения) се разглеждат и от изправителните отделения на апелативния съд, наказателните съдилища, изправителните отделения на първоинстанционните съдилища (изправителен съд) и полицейските съдилища (когато разглеждат наказателни дела). Това са искове, предявявани от гражданските ищци, т.е. от жертвите на престъпления в широкия смисъл на думата.

Бази данни с правна информация

За да получите допълнителна информация за съдилищата, моля, направете справка в портала на Съдебната власт в Белгия.

Достъпът до базата данни безплатен ли е?

Да, достъпът до базата данни е безплатен.

Връзки по темата

Федерална публична служба „Правосъдие“