The European Court of Human Rights in Strasbourg, which is not an EU institution but an organ of the Council of Europe, provides an additional layer of protection in case of alleged violations of the rights set out in the European Convention on Human Rights.

The EU Charter of Fundamental Rights sets out a series of individual rights and freedoms. It entrenches the rights developed in the case law of the Court of Justice of the EU, found in the European Convention on Human Rights, as well as other rights and principles resulting from the constitutional traditions of EU Member States and other international instruments.

Drawn up by government representatives and parliamentarians from all EU countries, the Charter sets out fundamental rights – such as freedom of expression or religion, as well as economic and social rights – reflecting Europe's common values and constitutional heritage. The Charter also contains newer, so-called "third generation" rights, such as the right to data protection and the right to good administration.

If you consider that your fundamental rights have been violated, you have the possibility to seek help from various institutions or authorities in the Member States, or, under certain conditions, at EU level.

This section provides information on the institutions to contact in cases of violation of fundamental rights. Please select the relevant country's flag to obtain detailed national information.

At national level

The Charter of Fundamental Rights of the European Union applies to Member States only when they are implementing EU law. The public authorities of the Member States – legislative, executive and judicial – are only bound to comply with the Charter when implementing EU law, notably when they are applying EU regulations or decisions or implementing EU directives. Judges in the Member States, under the guidance of the Court of Justice, have the power to ensure that the Charter is respected by the Member States only when they are implementing EU law.

If a situation does not relate to EU law, it is up to national authorities, including the courts, to enforce fundamental rights. Where the Charter does not apply, fundamental rights continue to be guaranteed at national level according to the national constitutional systems. Member States have extensive national rules on fundamental rights, the respect of which is guaranteed by national courts.

All Member States have made commitments under the European Convention of Human Rights, independently of their obligations under EU law. Therefore, as a last resort, and after exhausting all remedies available at national level, individuals may bring an action at the European Court of Human Rights in Strasbourg for violation by a Member State of a fundamental right guaranteed by the European Convention on Human Rights.

The European Court of Human Rights has designed an admissibility checklist in order to help potential applicants work out for themselves whether there may be obstacles to their complaints being examined by the Court.

At EU level

The role of the European Commission

The EU Charter of Fundamental Rights applies to all actions by EU institutions. The role of the Commission is to ensure that its legislative proposals respect the Charter. All EU institutions (and notably the European Parliament and the Council) are responsible for respecting the Charter throughout the legislative process.

The Charter applies to Member States only when they are implementing EU law. If an individual considers that a national authority has violated the Charter when implementing EU law, he can complain to the Commission, which has the power to start infringement proceedings against the Member State.

The Commission is not a judicial body or a court of appeal against the decisions of national or international courts. Nor does it, as a matter of principle, examine the merits of an individual case, except if this is relevant to carry out its task of ensuring that the Member States apply EU law correctly. In particular, if it detects a wider problem, the Commission can contact the national authorities to have it fixed, and ultimately it can take a Member State to the Court of Justice. The objective of these proceedings is to ensure that the national law in question - or a practice by national administrations or courts - is aligned with the requirements of EU law.

The Court of Justice of the European Union

The Court of Justice in Luxembourg is an institution of the European Union. It is the final authority in relation to the Treaties, the Charter and EU law. It makes sure that they are interpreted and applied in the same way across the Union, and that EU institutions and the Member States do what EU law requires of them.

When individuals or businesses consider that an act of the EU institutions directly affecting them violates their fundamental rights, they can bring their case before the Court of Justice, which subject to certain conditions has the power to annul such act. However, an individual cannot bring an action against another person (natural or legal) or against a Member State before the Court of Justice.

The European Court of Human Rights

The entry into force of the Lisbon Treaty requires the European Union to accede to the European Convention on Human Rights. When this process is completed, individuals who consider their human rights have been violated by the EU, after exhausting all remedies available at national level, will also be able to bring their case in front of the European Court of Human Rights. This will introduce an additional judicial control in terms of protecting fundamental rights in the EU.

Съдилища

Институционални медиатори/Омбудсмани

Специализирани органи по правата на човека

Други

Съдилища

Белгийските съдилища могат да бъдат сезирани по всеки спор във връзка с упражняването или ползването на права, включително на основни права. В зависимост от случая съдилищата могат да бъдат сезирани от частни лица или от публични органи.

Компетентният съд се определя в зависимост от естеството и тежестта на нарушението или от статута на страните (търговец, журналист и т.н.).

Конституционният съд (Cour constitutionnelle/Grondwettelijk Hof) е юрисдикцията, която проверява дали законодателството съответства на следните членове на Конституцията:

• Дял II, членове 8—32 („За белгийците и техните права“);
• Член 170 и член 172 (законност и равенство в данъчната област);
• Член 191 (закрила на чужденците).

Информация за организацията на съдилищата и тяхната компетентност е представена на следните интернет страници на настоящия портал:

• Съдебни системи в държавите членки — Белгия
• Обикновени съдилища — Белгия
• Специализирани съдилища — Белгия (Държавен съвет и Конституционен съд)

Връзки по темата:

• Федерална публична служба „Правосъдие“ (Service public fédéral de la Justice/Federale overheidsdienst Justitie)
• Портал на съдебната система (адреси и съдебна практика на съдилищата)
• Портал на белгийската държава

Институционални медиатори/Омбудсмани

Институционалните медиатори, наричани също омбудсмани, са независими контролни органи, създадени от парламентите на федерацията и на съответните провинции на Белгия, за да разглеждат жалби на граждани във връзка с действия на административните органи или начина, по който тези органи работят. В рамките на тази обща компетентност те могат да разглеждат жалби, които засягат пряко или непряко правата на човека. Омбудсманите проверяват дали административните органи действат в съответствие с правилата за защита на правата на човека и стандартите за добро административно поведение.

Тези омбудсмани следва да се разграничават от органите, занимаващи се с частна медиация, упражнявана в рамките на гражданското или наказателното производство.

Всяко лице, което иска да подаде жалба срещу даден административен орган, може да се свърже с омбудсманите. Те работят безплатно и разполагат с широки правомощия за разследване.

Омбудсманите се опитват да решат проблемите, с които са сезирани, в сътрудничество с администрацията и отправят препоръки към компетентния орган за отстраняване на установените проблеми. Те публикуват редовно доклади за своята дейност.

Кой е компетентният омбудсман зависи от съответния административен орган, във връзка с който е подадена жалбата.

На федерално равнище гражданите могат да се обърнат към Федералния омбудсман (Médiateur fédéral/federale Ombudsman).

На регионално равнище и на равнище общности гражданите могат да се обърнат към следните служби:

• Омбудсман на Валонския регион (Service du médiateur de la Région wallonne)
• Омбудсман на Френската общност (Service du médiateur de la Communauté française)
• Ведомство на фламандския омбудсман (Vlaamse Ombudsdienst)
• Омбудсман на немскоговорящата общност (Ombudsman für die Deutschsprachige Gemeinschaft)

Освен това съществуват специализирани омбудсмани за деца:

• Генерален делегат по правата на детето на френската общност (Délégué général aux droits de l’enfant de la Communauté française)
• Служба на фламандския комисар по правата на детето (Vlaamse Kinderrechtenkommissariat)

Специализирани органи по правата на човека

• Органи по въпросите на равенството

Център за равни възможности и борба с расизма

Центърът за равни възможности и борба с расизма (Centre pour l’égalité des chances et la lutte contre le racisme/Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding) има за задача да насърчава равните възможности и да се бори с всяка форма на разделение, изключване, ограничаване или привилегии, основавани на: гражданство, претендирана раса, цвят на кожата, произход, национална или етническа принадлежност, сексуална ориентация, гражданско състояние, рождение, имуществено състояние, възраст, религиозни или философски убеждения, настоящо или бъдещо здравословно състояние, увреждания, политически убеждения, физическа или генетична характеристика, или социален произход.

С центъра може да се свърже:

• всяко лице, което има въпроси или желае консултация по проблемите на дискриминацията, расизма, пребиваването или основните права на чужденците;
• всяко лице, което е пострадало или е било свидетел на дискриминация или проява на расизъм.

Службата за първоначален прием на центъра предоставя първоначален отговор и при необходимост събира допълнителна информация за целите на по-нататъшни действия.

Ако е необходим по-задълбочен анализ или разследване или ако трябва да се осъществи контакт с трети лица с оглед разглеждането на дадено искане, досието се препраща на специалист от службата за последващ прием към този център.

Ако от анализа се установи, че въпросът е извън компетентността на центъра, съответното лице се уведомява и, ако е възможно, се пренасочва към друга служба или друго лице, което може да разгледа искането (административен орган, частна или публична служба, специализирана в предоставянето на първоначална или последваща помощ, полицията, адвокат).

С центъра може да се свържете директно. На уебсайта на центъра могат да бъдат намерени и редица адреси на различни специализирани асоциации или институции или на такива, действащи на местно ниво, с които центърът е сключил договор за сътрудничество и с които също може да се свържете за помощ по въпроси, свързани с дискриминацията.

Връзка по темата

Център за равни възможности и борба с расизма

Институт за равенство между жените и мъжете

Институтът за равенство между жените и мъжете (Institut pour l’égalité des femmes et des hommes/Instituut voor de Gelijkheid van Vrouwen en Mannen) е независим публичен орган, който насърчава равенството между жените и мъжете и се бори с дискриминацията, основана на пола.

Институтът може да оказва правна помощ и да бъде страна в съдебни спорове, свързани с дискриминация по полов признак и дискриминация по отношение на транссексуални лица.

Може да се свържете с института посредством онлайн формуляр или чрез следните данни за контакт:

Ел. поща: egalite.hommesfemmes@iefh.belgique.be

Връзка по темата:

Институт за равенство между жените и мъжете

• Комисия за защита на неприкосновеността на личния живот

Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот (Commission de la protection de la vie privée/Commisie voor de bescherming van de persoonlijke levenssfeer) е независима комисия, създадена към Камарата на представителите, след като на 8 декември 1992 г. беше приет Законът за защита на неприкосновеността на личния живот. Съответно комисията е извън компетентността на Министъра на правосъдието.

Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот е независим надзорен орган, който отговаря за гарантиране на зачитането на неприкосновеността на личния живот при обработката на лични данни.

Различните задачи на комисията са разделени на пет основни сфери на дейност: помощ, информация, разглеждане на жалби, становища и препоръки и накрая, политика по спазване на нормативните изисквания.

- Помощ: тази сфера на дейност е тясно свързана с информационната функция. Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот предоставя помощ на всички: публичните органи, частния сектор, гражданите или администраторите на лични данни (независимо дали са физически или юридически лица).

Задачите на Комисията в тази сфера включват: предоставяне на информация на всеки, който поиска такава, независимо дали става въпрос за субекти на данни или администратори на лични данни; упражняване на правото на достъп и поправка; обработка на уведомления; актуализиране на публичния регистър; предоставяне на информация като част от разглеждането на жалбите; предоставяне на информация, поискана от лица или администратори на лични данни; ежегодно докладване на парламента.

Комисията помага на публичните органи и на администраторите на лични данни като организира, въз основа на искане, предварителни информационни консултации, за да гарантира, че при разработването на проектите се вземат предвид изискванията за неприкосновеност на личния живот. Комисията помага също така на субектите на данни да упражняват своите права, като по-специално ги информира за техните права и за процедурите, които трябва да следват. В контекста на международния обмен на данни комисията предоставя помощ на организациите, участващи в трансгранични дейности. На това равнище, както и на национално ниво, тя помага на лицата, чиито данни се обработват и включват в трансгранични потоци от данни.

- Информация: Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот предоставя информация както на публичните органи, така и на субектите и администраторите на лични данни.

Тази сфера на дейност включва: ежегодно докладване пред парламента и изготвяне на план за управление; изготвяне на вътрешен процедурен правилник; водене на публичен регистър и информиране на обществеността като цяло (уебсайт, конференции, отговори, насочени към потребителите, повишаване на осведомеността и т.н.). Следва да се отбележи, че в рамките на тези различни сфери на дейност комисията не е задължена да се ограничава до работа на национално равнище, а често пъти е активна и на международно равнище, където играе важна роля в предоставянето на информация и повишаването на осведомеността.

- Разглеждане на жалби: когато даден субект на данни подаде жалба, Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот играе ролята на медиатор.

Ако администраторите на лични данни не зачитат правата на субектите на данни, Комисията се намесва по искане на субекта на данни, за да наложи зачитането на тези права (права на възражение, поправка, непряк достъп и т.н.). За тази цел комисията използва всички средства, с които разполага (доклад до прокурора, сезиране на гражданските съдилища и т.н.). В случай на трансгранични престъпления, свързани със защитата на данните, комисията оказва съдействие по международни разследвания, целящи намиране на практически решения и които изискват участието на всички компетентни органи за защита на данните.

- Становища: Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот изготвя становища във връзка с нормативните актове и стандартите.

Дейностите на комисията в тази област са фокусирани главно върху работата на публичните и другите компетентни органи: тя изготвя становища и препоръки по законопроектите, включващи аспекти, касаещи неприкосновеността на личния живот. С участието си в национални и международни работни групи (напр. работната група по член 29, Берлинската група, Конференцията на комисарите и на други надзорни органи за защита на неприкосновеността на личния живот и т.н.) и чрез контактите си с подобни организации в чужбина, тя участва във вземането на решения в областта на защитата на неприкосновеността на личния живот.

- Политика по спазване на нормативните изисквания: Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот гарантира спазването на законодателството в областта на защитата на личните данни.

Комисията разполага с правомощия във връзка с оторизацията, които се изразяват в разрешения за обработване и получаване на лични данни, издавани на органите, отговарящи за обработката на лични данни в определен сектор на дейност. Наред с това, по отношение на тези органи комисията упражнява надзор и извършва проверки, издава препоръки и оценява мерките за сигурност, които те са предприели.

Всички искания за информация или помощ, както и всички жалби могат да бъдат подавани директно до Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот по пощата, телефона или електронната поща, като се използват следните данни за контакт:

Commission de la protection de la vie privée/
Commissie voor de bescherming van de persoonlijke levenssfeer

commission@privacycommission.be

Офисите на Комисията за защита на неприкосновеността на личния живот са отворени всеки работен ден, но е нужно да си насрочите среща. За първоначална помощ, моля, обадете се на телефон +32 2 274 48 79 или попълнете онлайн формуляра за контакт.

Връзка по темата:

Комисия за защита на неприкосновеността на личния живот

• Други органи по въпросите на равенството

Комисии за надзор в местата за лишаване от свобода

Комисиите за надзор в местата за лишаване от свобода (commissions de surveillance des établissements pénitentiaires/commissies van toezicht op het gevangeniswezen) осигуряват външен надзор върху третирането на лишените от свобода лица. Комисиите препращат жалбите на задържаните лица до ръководството на затвора или до Министерството на правосъдието с оглед решаване на изложения в тях проблем.

Във всяко място за лишаване от свобода има комисия за надзор. Всяка комисия включва граждани, представляващи гражданското общество, и поне един лекар и един адвокат и се председателства от съдия. Координацията на дейността на местните комисии се осъществява от Централния съвет за надзор (Conseil central de surveillance pénitentiaire/Centrale toezichtsraad voor de gevangeniswezen), който предоставя на Министерството на правосъдието, при поискване или по собствена инициатива, становища във връзка с отношението към лишените от свобода лица.

Връзки по темата:

• Портал на Федералната публична служба „Правосъдие“
• Данни за контакт на местата за лишаване от свобода

Комисия по жалбите (която отговаря за чужденци, държани в затворени центрове, в места за настаняване или в центрове INAD).

Комисията по жалбите (Commission des plaintes/Klachtencommissie) е компетентна да разглежда индивидуални жалби, подадени от чужденци, държани в затворени центрове, места за настаняване или центрове INAD, във връзка с условията, при които протича тяхното задържане, и по-специално във връзка с обстоятелства, настъпили в тези центрове и места за настаняване и които се отнасят до правата и задълженията, предвидени в Кралски указ от 2 август 2002 г. (относно затворените центрове), Кралски указ от 8 юни 2009 г. (относно центровете INAD) и Кралски указ от 14 май 2009 г. (относно местата за настаняване).

Лицата, задържани в посочените по-горе места, може да са незаконно пребиваващи чужденци, търсещи убежище лица, чието искане за убежище е било отхвърлено, или чужденци, които не отговарят на условията за влизане и пребиваване.

Ако жалбоподателят не е съгласен с взетото решение, той може да обжалва пред Държавния съвет.

Може да се свържете с комисията на следния адрес:

Връзка по темата:

Федерална публична служба „Вътрешни работи“

Постоянен комитет за надзор върху полицейските служби

Постоянният комитет за надзор върху полицейските служби (Comité permanent de contrôle des services de police/Vast Comité van Toezicht op de politiediensten — ‘Comité P’) е орган, който упражнява външен надзор върху полицията. Той докладва пред парламента. Осъществяваният от комитета надзор се отнася по-специално до защитата на правата, предоставяни на лицата от Конституцията и закона, както и до координацията и ефикасността на полицейските служби.

Всеки гражданин, засегнат от действията на полицията, може да подаде жалба, да съобщи обстоятелство или да подаде всяка друга информация на комитета.

Всеки полицейски служител също може да подаде жалба или да съобщи за обстоятелство на комитета, без да е необходимо предварително да получи разрешение от преките си ръководители и без да подлежи на санкции за това.

Жалби могат да се подават като се използва електронният формуляр.

Може да се свържете с комитета на следния адрес:

Comité permanent de contrôle des services de police/Vast Comité van Toezicht op de politiediensten

Ел. поща: info@comitep.be

Връзка по темата:

Постоянен комитет за надзор върху полицейските служби

Други

Първоначални консултантски услуги за гражданите

Първоначалните консултантски услуги за гражданите (accueil social de première ligne/sociale eerstelijnswerking) представляват прием и информиране на гражданите, изправени пред свързани с правосъдието въпроси или затруднения в точно определени области.

• В областта на гражданското право: раздяла, развод, обща информация относно упражняването на родителските права; основно, второстепенно или редувано местоживеене на децата, право на лични отношения.
• В областта на наказателното право: медиация по наказателни дела, алтернативи на предварителното задържане, пробация, безвъзмезден труд в полза на обществото, условно предсрочно освобождаване, условно освобождаване от задържане в психиатрична институция с цел защита на обществото, реабилитация, помилване, електронно наблюдение, затворнически отпуск, условна присъда, ограничено задържане, временно освобождаване с оглед експулсиране или екстрадиция, временно освобождаване по медицински причини, замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание безвъзмезден труд в полза на обществото.
• Информация, предоставяна на жертвите на престъпления: права на гражданските ищци/увредените лица.
• Обща информация относно производствата пред гражданските и наказателните съдилища.

Указателят с адреси на Федералната публична служба „Правосъдие“ включва списък на правосъдните центрове (maisons de justice/justitiehuizen) във всеки съдебен район и данните за контакт с тях.

Връзка по темата:

Публикация на Федералната публична служба „Правосъдие“ относно достъпа до правосъдие в Белгия

Първоначална и последваща правна помощ и подпомагане по съдебни въпроси

Първоначалната правна помощ (aide juridique de première ligne/eerstelijnsbijstand) представлява практическа или правна информация или първоначално правно становище, които се дават в рамките на кратка консултация. Първоначалната правна помощ се предоставя от правни специалисти, които обикновено са адвокати.

Последващата правна помощ позволява, при определени условия, да бъде назначен адвокат, като неговите услуги са напълно или частично безплатни. Безплатното използване на услугите не се отнася до процесуалните разходи (съдебни изпълнители, вещи лица, копия от документи и т.н.), които обаче може да бъдат поети в рамките на подпомагането по съдебни въпроси.

Подпомагането по съдебни въпроси освобождава гражданина изцяло или отчасти от заплащането на съдебните и извънсъдебните процесуални разходи, ако той не разполага с достатъчно средства.

Допълнителна информация е публикувана на страницата за процесуалните разходи в Белгия, достъпна на Портала за електронно правосъдие.

Връзки по темата

• Публикация на Федералната публична служба „Правосъдие“ относно достъпа до правосъдие в Белгия
• Съюз на френскоезичните и немскоезичните адвокатски колегии в Белгия (OBFG)
• Съюз на фламандските адвокатски колегии (OVB)

Комисия за финансово подпомагане на жертвите на умишлено насилие и на случайните спасители

Законът предвижда възможност за финансова намеса на държавата в полза на жертвите на умишлено насилие и на случайните спасители, а в някои случаи — в полза на техните близки.

С комисията може да се свържете директно, но молби могат да се подават и чрез адвокат или чрез горещата линия за жетвите, ръководена от службите за социално подпомагане; можете да намерите списък на тези служби на уебсайта на Федералната публична служба „Правосъдие“ (вж. Индекс, Правосъдие от A до Z, финансова помощ за жертвите).

Може да се свържете с комисията на следния адрес:

commission.victimes@just.fgov.be

Допълнителна информация може да бъде намерена на страницата за правата на жертвите, достъпна на Портала за електронно правосъдие.

Връзка по темата

Федерална публична служба „Правосъдие“

Национални съдилища

Национални институции за основните права

Омбудсман

Специализирани органи за правата на човека

Други

Национални съдилища

Всеки български съдия е съдия по европейско право в областта на основните права на първа инстанция, откакто Хартата по основни права е част от първичното Европейско право (има същата юридическа стойност като договора от Лисабон). В този смисъл всеки гражданин на Р. България може да се обърне към Окръжен съд и да се позове на Хартата, ако счита, че някое от основните му права, фигуриращи в нея, е било нарушено. Същите правомощия съдилищата в страната имат и по отношение на основните права, закрепени в Конституцията на Република България, както и във всеки международен договор, по който България е страна.

Жалби срещу индивидуални административни актове могат да се заведат пред административните съдилища, както и пред Върховен административен съд.

Всеки един съд в България разполага с интернет страница, на която може да бъде намерена информация за структурата и дейността на съда. На интернет страницата на Висшия съдебен съвет може да бъде намерен подробен списък със съдилищата в България, както и техните адреси и интернет страници (достъпни само на български език).

Национални институции за основните права

Вижте по-долу в секцията относно Омбудсман.

Омбудсман

Омбудсман на Република България

E-mail: priemna@ombudsman.bg

Web-site: http://www.ombudsman.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Омбудсманът се застъпва с предвидените в закона средства, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Мандатът на омбудсмана е широк – отнася се до всички права на гражданите - политически, икономически, граждански, социални, културни и други. Той е орган, който защитава правата на всички граждани, в това число правата на децата, хората с увреждания, малцинствата, чужденци и т.н.

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Жалбите се подават до омбудсмана - по пощата, лично, по имейл или дори устно, за което се съставя протокол от служител на администрацията. Звената, които приемат жалби са отдел „Приемна” и деловодството. Институцията има постоянна приемна, която функционира от 5 януари 2006 г. В нея всеки ден експертите от отдела приемат граждани и отговарят на телефонни обаждания. Всеки четвъртък от 9.00 до 12.30 ч. омбудсманът приема лично граждани след предварително записване.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица, без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. Анонимни жалби и сигнали, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат. Ако прецени, че даден проблем е от обществено значение, омбудсманът може да извърши проверка по собствена инициатива.

Жалбата се завежда в регистър и се разпределя от главния секретар на съответния отдел, в зависимост от естеството на оплакването. Началникът на отдела разпределя жалбата на експерт, който в рамките на един месец извършва проверка. Ако случаят изисква по-обстойна проверка, този срок е до три месеца. При извършване на проверката може да се иска допълнителна информация от жалбоподателя, да се изисква извършване на съответни действия или информация от компетентен административен орган. Държавните и общинските органи и техните администрации, юридическите лица и гражданите са длъжни да предоставят информация, поверена им по служба и да оказват съдействие на омбудсмана, във връзка с жалбите, които са изпратени до него. Ако жалбата засяга въпрос, който може да бъде отнесен към висшестоящ административен орган или пред друг специализиран орган (комисия, агенция), омбудсманът може да посъветва подателя да се обърне към съответната институция, освен ако прецени че е наложително и той да разгледа случая. Ако жалбата е извън правомощията на омбудсмана, той не я приема за разглеждане, информира подателя за своето решение и може да го посъветва да се обърне към друг орган. Със съгласието на подателя, омбудсманът може да изпрати жалбата на друг компетентен орган.

По всяко време при разглеждане на жалба или сигнал омбудсманът може да предложи посредничеството си за доброволно уреждане на случая, като отправи предложение за посредничество до подателя и органа или лицето, срещу което е подадена жалбата или сигналът. В случай, че и двете страни приемат посредничеството, омбудсманът оказва всестранна помощ за преодоляване на конфликта (осъществяване на контакт, подпомагане в хода на евентуални преговори и други).

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

В зависимост от констатациите и установеното в хода на проверката, освен отговор на жалбоподателя, може да се отправят препоръки до компетентен орган за отстраняване на причини или практики, които създават предпоставки за нарушаване на правата на лицата. Често омбудсманът изготвя становище по определен проблем, което се публикува на сайта на институцията и се изпраща до компетентните органи и медиите. Ако се констатира, че проблеми се създават от действаща нормативна уредба, може да се отправят препоръки до Народното събрание и Министерския съвет за съответни законодателни промени. Ако се установи, че нормативна уредба е в противоречие с Конституцията и нарушава правата и свободите на гражданите, омбудсманът има правомощие да сезира Конституционния съд за установяване на противоконституционност. Освен това, при констатиране на противоречива съдебна практика, омбудсманът има правомощие да сезира Върховния касационен съд и Върховния административен съд за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление.

Специализирани органи за правата на човека

• Орган по въпросите на равенството

1. Комисия за защита от дискриминация

адрес за контакти:

Е-mail: kzd@kzd.bg

Web-site: http://www.kzd-nondiscrimination.com/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Комисия за защита от дискриминация (КЗД)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Производството пред КЗД може да се образува:

• По писмена жалба на засегнатите лица;
• По инициатива на комисията;
• По сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

Жалбата или сигналът до комисията трябва да се подадат до три години от извършване на нарушението. Ако са изтекли три години не сеобразува производство, а ако вече има образувано такова, то се прекратява. Когато установи, че посъщия спор вече има заведено дело пред съд, комисията не образува производство. Образувано производство се прекратява, когато жалбата или сигнала бъде оттеглен или не бъде поправен в срока, определенот КЗД.

Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

• името на подателя на жалбата, съответно сигнала;
• адреса или седалището и адреса на управление на подателя;
• изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът (кога, къде, от кого и от какви действия или бездействия на посочените в жалбата лица, когато са действали в лично качество или в случай, че са служители при ответника, от какви действия или бездействия, произтичащи от техни нормативно или договорно установени задължения, свързани с тяхната дейност ангажира отговорността на ответника за осъществената спрямо него дискриминация);
• конкретно посочване на исканията си с оглед компетентността на КЗД, определена в Закона за защита от дискриминация, както и да представи доказателствата, с които разполага - писмени документи или посочване на доказателствата, които смята, че следва да бъдат изследвани от КЗД (например посочване на лицата, които желае да бъдат разпитани като свидетели, посочване на местонахождението на писмени доказателства, намиращи се в трето, неучастващо в административното производство лица).
• дата и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

След като образува производството, председателят на КЗД разпределя преписката на специализиран по отделните дискриминационни признаци заседателен състав, който определя между членовете си председател и докладчик. Докладчикът започва проучване, в което събира писмени доказателства, необходими за пълното изясняване на всички обстоятелства, довели до акта надискриминация. Проучването от докладчика се извършва в срок от 30 дни. При сложни случаи срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на КЗД с още 30 дни. След приключване на проучването докладчикът изготвя и предоставя на председателя на заседателния състав доклад - заключение. Председателят на състава насрочва открито заседание на състава и призовава страните в производството.

При осъществяване на своите правомощия комисията има право:

• да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;
• да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;
• да разпитва свидетели.

В хода на проучването всички лица, държавни и местни органи са длъжни да съдействат на КЗД. Те са длъжни да предоставят исканите сведения и документи, както и да даватнеобходимите писмени обяснения, ако са им поискани такива. Ако откажат да предоставят информация, искана от комисията, виновните лица се наказват с глоба.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

В първото заседание председателя на заседателния състав приканва страните да се споразумеят и при съгласие от тяхна страна им се дава възможност да постигна тспоразумение, което се одобрява с решение и спора се прекратява. Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение. Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазването му.

Ако не се постигне споразумение КЗД разглежда спора по същество, като постановява решение в 14 дневен срок от датата на проведеното открито заседание.

С решението КЗД може да:

• установи извършено ли е нарушение;
• установи кое лице е извършило нарушението и кое лице е засегнато;
• ако е установено нарушение налага санкция и/или принудителна административна мярка;

КЗД може да прилага следните принудителни административни мерки:

• да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;
• да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

За ефективното приложение на Закона КЗД осъществява контрол върху изпълнението на решенията си.

Решенията на КЗД подлежат на обжалване пред Административен съд София-град в 14 дневен срок от съобщаването им.

2. Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет

адрес за контакти:

Web-site: https://saveti.government.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (НСРЖМ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

НСРЖМ е орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между правителствените органи и неправителствените организации при разработването и провеждането на националната политика по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Националният съвет:

• консултира Министерския съвет (МС);
• обсъжда проекти на нормативни и други актове, отнасящи се до равнопоставеността на жените и мъжете, и дава становища по тях;
• обсъжда проекти на актове на МС и дава становища за съответствието им с целите на политиката за равнопоставеност на жените и мъжете;
• координира действията на държавните органи и неправителствените организации в изпълнение на националната политика за равнопоставеност на жените и мъжете и на поети международни задължения от страна на Република България в съответната област;
• самостоятелно или съвместно с Комисията за защита от дискриминация предлага мерки за провеждане на националната политика по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете в Република България;
• поддържа контакти със сродни държавни органи в чужбина, както и с международни организации със сходни задачи и сфери на действие;
• подпомага изпълнението на национално значими национални и регионални проекти на социалните партньори и неправителствени организации в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, съвместяването на семейните и родителските с професионалните задължения и отчита крайните резултати;
• организира провеждането на изследователска дейност по въпроси, засягащи неговата дейност.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Разработване и провеждане на националната политика по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете.

• Орган по защита на данните

1. Комисията за защита на личните данни

адрес за контакти:

E-mail: kzld@cpdp.bg

Web-site: http://www.cpdp.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Комисията за защита на личните данни съдейства за провеждането на държавната политика в областта на защита на личните данни.

Тя има правомощия да разгледжа жалби, с които се търси защита на нарушени на искателя права по Закона за защита на личните данни.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

При нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни, всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Постъпилото искане в Комисията за защита на личните данни се разпределя на дирекция „Правни производства и надзор”, която представя пред Комисията становище, относно квалификацията на искането и неговата допустимост. Комисията се произнася с решение по квалификацията на искането и неговата допустимост в закрито заседание. С решението Комисията може да възложи извършването на проверка, събиране на доказателства или искане на становища от трети лица. При допустима жалба се конституират страните и се определя дата за разглеждане на жалбата по същество. Комисията разглежда жалбата по същество на открито заседание, за което уведомява страните и заинтересованите лица. Комисията постановява решение по същество на искането в 30-дневен срок от постъпването на жалбата. Препис от решението се изпраща на страните и заинтересованите лица. Комисията се произнася в 30-дневен срок от сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Решението на Комисията подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Комисията изразява становища по проекти на нормативни актове в областта на действието на Закона за защита на личните данни и по искания от физически и юридически лица, държавни органи и организации.

Комисията издава задължителни предписания до администраторите на лични данни във връзка със защитата на личните данни.

Комисията налага временна забрана за обработване на лични данни, когато при обработването на лични данни се нарушават нормите за защита на личните данни.

• Други специализирани органи

1. Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет

адрес за контакти:

Е-mail: Rositsa.Ivanova@government.bg - секретар на НССЕИВ

Web-site: http://www.nccedi.government.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Националния съвет по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет (НСЕИВ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Дейността по етническите въпроси се концентрира изцяло в НСЕИВ и в обслужващия Съвета Секретариат.

Секретариатът няма структура, която да е специализирана за приемане на молби, жалби и пр. Същевременно експертите в Секретариата се занимават при необходимост и с тази дейност.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

НСЕИВ е консултативен и координиращ орган, който подпомага Министерския съвет в разработването и провеждането на държавната политика по етническите и интеграционните въпроси

Съветът продължава да осъществява сътрудничество между държавните органи и неправителствени организации на български граждани, принадлежащи към етническите малцинства, както и неправителствените организации, които работят в областта на междуетническите отношения.

НСЕИВ координира и контролира изпълнението и осъществява текущ мониторинг на Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005 - 2015 г." и на ангажиментите на всички държавни институции съобразно функционалната им компетентност, свързани с Десетилетието на ромското включване.

В страната, към областните управители са създадени Областни съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, като консултативни и координиращи органи, подпомагащи провеждането на политиката по етническите и интеграционните въпроси на областно ниво.

С решение на съответния общински съвет в общините също могат да се създават общински съвети за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Заедно с многобройните задължения, свързани с административното обслужване на НСЕИВ Секретариатът има отговорности свързани и с поддържане на оперативни връзки и оказване на методическа поощ на областните и общенските съвети по етническите и интеграционните въпроси.

2. Агенция за хора с увреждания

адрес за контакти:

Е-mail: ahu@mlsp.government.bg

Web-site: https://ahu.mlsp.government.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Агенция за хора с увреждания (АХУ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Обработват се предимно молби за вписване в Регистъра на лицата, осъществяващи дейност във връзка с предоставяне на медицински изделия и помощни средства, за вписване в Регистъра на специализираните предприятия на и за хора с увреждания, във връзка с правата на хората с увреждания, проекти по различни програми, финансирани от АХУ.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Молбите се завеждат в АИС „Докман”, разпределят се от изпълнителния дирекор към главен секретар и директорите на дирекции, които с резолюция ги насочват към съответния отговорен служител.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Извършва се исканата административна услуга или си изпраща отговор на лицето.

3. Държавната агенция за закрила на детето

адрес за контакти:

Е-mail: sacp@sacp.government.bg

Web-site: http://sacp.government.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

С приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. и създаването на ДАЗД през 2001 г. се гарантира закрилата на правата на децата, изложени в Конвенцията на ООН за правата на детето и се заяви ангажимента на държавата да оказва подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и да осигурява създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за децата.

Закрилата на детето в Р България се осъществява чрез:

• Председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия
• Дирекциите "Социално подпомагане"
• Министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на образованието, младежта и науката, министъра на правосъдието, министъра на външните работи, министъра на културата, министъра на здравеопазването и кметовете на общини.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Законът за закрила на детето осигурява специална закрила от страна на държавата по отношение на всяко дете в риск и регламентира правото на всяко дете на закрила, както и правото на детето на закрила срещу насилие т.е срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; всяко дете има право на закрила срещу и използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

Мерките за закрила на дете в риск се изразяват в:

• предприемане на мерки за закрила в семейна среда – консултиране, подпомагане, правна помощ, психологическа подкрепа, насочване към ползване на социални услуги. Мерките за закрила се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане";
• настаняване на детето извън семейна среда - настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред;
• настаняване на детето в специализирана институция - извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството

За защита правата на детето, председателят на ДАЗД има следните правомощия:

• организира проверки за спазване правата на детето във всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане", доставчици на социални услуги за деца и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето и при установяване на нарушение дава задължителни предписания за отстраняването. Неизпълнението на задължителното предписание се наказва с глоба или имуществена санкция;
• извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им. Неизпълнението на задължителното предписание се наказва с глоба или имуществена санкция;
• организира проверки за спазване на стандартите за социални услуги за деца и при установяване на нарушения дава задължителни предписания за отстраняването им. Неизпълнението на задължителното предписание се наказва с глоба или имуществена санкция. Налагането на глобите се предшества от дълъг процес. Когато след извършването на проверката се установи нарушение на правата на детето, ДАЗД издава първо задължително предписание (индивидуален административен акт), който може да се обжалва пред съда в рамките на определен срок. Ако задължителното предписание не се обжалва в рамките на законоустановения срок, който е 14 дни, то влиза в сила. След изтичане на предписанието лицето, на което е наложено предписанието трябва да уведоми ДАЗД дали се е справило.

4. Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет

адрес за контакти:

Е-mail:: sar@saref.government.bg

Web-site: http://www.aref.government.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Молби за предоставяне на статут се разглеждат по Закона за убежището и бежанците, по същия нормативен акт се разглеждат и молби за събиране на семейство – чл. 34 и жалби срещу решения по молби за закрила. Останалите молби се разглеждат в съответствие с Вътрешните правила при провеждане на производство по предоставяне на закрила в ДАБ при МС;

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Основният закон, регулиращ правата, свързани с търсещите убежище, бежанците и лицата, ползващи се от хуманитарен статут (субсидиарна закрила) в Република България е Закона за убежището и бежанците - ЗУБ. Заедно с Административнопроцесуалния кодекс и Закона за чужденците в Република България, те изграждат рамката на българската система за убежище в правно отношение.

Съгласно ЗУБ, има четири типа на особена закрила, която може да бъде предоставена на чужденците в Република България:

• Убежище – Предоставя се от Президента на Република България на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в застъпване на международно признати права и свободи;
• Статут на бежанец;
• Хуманитарен статут (което се приравнява на субсидиарна закрила съгласно член 15 от Квалификационната директива - 2004/83/ЕО);
• Временна закрила - предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, принудени да напуснат страната си на произход, при определени обстоятелства.
• Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е компетентният орган за разглеждане на молби за статут на бежанец или хуманитарен статут. Председателят на ДАБ е единственият орган който може да предостави този вид закрила в Република България.

Всички процедури за предоставяне на бежански статут по ЗУБ в момента се извършват в регистрационно-приемателните центрове, които се намират в София и в с. Баня, до гр. Нова Загора.

В Република България образуването на производството на търсещите закрила, изисква тяхното лично присъствие за регистрация в ДАБ. Ако чужденец е подал молба за закрила на границата или пред друг държавен орган, тези органи са длъжни незабавно да я изпратят на ДАБ.

Чужденец подал молба пред служители на ДАБ се регистрира на същия ден.

ДАБ е длъжна да предостави указания на чужденците, на език, който те разбират относно подаване на молбата, производството, което следва и техните права и задължения, както и за организации, които оказват правна и социална помощ. Съответните указания се прочитат на чужденците от преводач, непосредствено преди регистрацията. Заявителят получава копие от тези указания на език, който разбира. По време на регистрация, кандидатът попълва във въпросник само своите биологични данни. Следва Дъблинската процедура, която включва, освен взимане на отпечатъци за целите на системата "Евродак" и интервю за маршрута по стандартен въпросник.

Когато България се счита за отговорна да разгледа молбата, се провежда ускорена процедура. За вземането на решения в тази процедура е отговорен интервюиращият орган (упълномощено от председателя длъжностно лице). Решенията могат да бъдат за отхвърляне на молбата като явно неоснователна по изброени в ЗУБ основания, за прекратяване на производството, или за преминаване на производството по общия ред.

Ако не се вземе решение в 3-дневен срок в тази процедура, молбата автоматично са допуска до производство по общия ред. За решение на този етап, интервюиращият орган изготвя становище, което след това се съгласува от компетентните длъжностни лица. Може да бъде върнато за предприемане на допълнителни процесуални действия и за по-нататъшен анализ на определена информация. При одобрение на становището, се изготвя проект на решение, което се преглежда и одобрява от служители в методическата дирекция и след редица съгласувания се представя за одобрение и подпис от председателя на агенцията.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Получаване на бежански статут, хуманитарен статут или отказ по молбата за закрила.

5. Постоянна комисия по правата на човека и полицейската етика (ПКПЧПЕ)

адрес за контакти:

Web-site: https://mvr.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Постоянна комисия по правата на човека и полицейската етика (ПКПЧПЕ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

ПКПЧПЕ играе важна роля в дейността на МВР, като подпомага и взаимодействието със структурите на гражданското общество. Към нея функционират на регионално ниво областни комисии в областните дирекции на МВР.

На заседанията на комисията се разглеждат всички постъпващи в структурите на министерството материали, касаещи спазването на човешките права.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Дейността на ПКПЧПЕ е насочена към активно сътрудничество с обществените организации, утвърждаване на положителните полицейски практики и хармонизиране с изискванията, произтичащи от членството на Република България в ЕС и е организирана в съответствие с работен план, който се актуализира ежегодно. Планът обхваща широк спектър от теми, като например:

• мерки, свързани с проучване приложението на различни нормативни актове и разработване на предложения за тяхното усъвършенстване;
• мерки за утвърждаване в практиката на етичните норми на поведение и спазване на правата на човека в ежедневната дейност на държавните служители в МВР;
• тематично обучение на служители в областта на защита правата на човека.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

• Зачитане на правата на задържаните лица от полицейските органи;;
• Спазване на Етичния кодекс;
• Извършване на контрол за спазването на нормативните актове и актовете на министъра, заместник-министрите, главния секретар и ръководителите на структурите на МВР, в това число и тези, свързани с полицейската етика и зачитането на човешките права.

6. Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание

адрес за контакти:

E-mail: infocenter@parliament.bg
E-mail : humanrights@parliament.bg
Web-site: https://www.parliament.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите към Народното събрание (КПЧВЖПГ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Комисията осъществява своята дейност в две области – законодателна, в сферата на правата на човека и вероизповеданията и друга - отворена към проблемите на граждани, неправителствени организации, сдружения, фондации, които внасят за разглеждане жалби, молби, сигнали, предложения, петиции и др.

Тематиката е много разнообразна и обхваща всички обществени сфери извън съдебните институции. Най-много на брой са жалбите и сигналите в социалната сфера, следват тези срещу съдебната система; от потребители; против действия и бездействия на органите на МВР; срещу Общи устройствени и Подробни устройствени планове на населени места; против незаконно строителство; свързани с възстановяване собствеността на земеделските земи и земите от горския фонд. Търси се съдействие при проблеми в сферата на образованието и здравеопазването; срещу актове, действия и бездействия на органите на местната власт и местното самоуправление; по религиозни въпроси; жалби, свързани с дейността на държавната администрация; по дискриминационни, етнически проблеми и др.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Дейността на Комисията е строго специфична и осъществява непосредствената връзка на Народното събрание с гражданите на Р. България. Във Вътрешните правила на Комисията е утвърдена системата за регистриране, движение, архивиране и отчетност на дейността, свързана с многобройните жалби, молби, петиции, сигнали и предложения, които постъпват в Комисията по поща, по електронна поща и/или в деловодството на Народното събрание. Всеки документ получава входящ номер, регистрира се в специален регистър, разпределя се по ресори към съответните експерти, проучва се проблема и се подготвя отговор или се препраща до съответната компетентна институция. Следят се сроковете за кореспонденция и се обръща специално внимание на забавените отговори от държавни или общински органи, съгласно Административно-процесуалния кодекс. Осъществяват се и консултациите по телефона от експерти на Комисията, при които се разясняват процесуалните права и възможностите за оказване на помощ.

Анонимните сигнали, постъпили в Комисията, не се разглеждат.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Гражданите получават консултации и помощ относно защитата на гражданските им права, гарантирани в Конституцията на Р Бълграия.

7. Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ към Министерството на правосъдието

адрес за контакти:

E-mail: mailto:gdin_ias@abv.bg; gdin@gdin.bg

Web-site: http://www.gdin.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) към Министерството на правосъдието

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

По своето съдържание молбите /жалбите/ исковете на лишените от свобода се отнасят предимно за наложени наказания, преместване в друго място за лишаване от свобода, режим на изпълнение на наказанието, битовите условия в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване и жалби срещу действията/бездействията на служителите от затворническата администрация.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания на лишените от свобода посочени в чл. 101 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), когато са изготвени от началника на затвора или Поправителния дом /ПД/ подлежат на обжалване пред главния директор на ГДИН, а когато са наложени от главния директор подлежат на обжалване пред министъра на правосъдието в 7 дневен срок от съобщаването им. Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия” подлежат на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ПД в 3-дневен срок от съобщаването им.

Заповедите за изолиране на лишените от свобода в единична килия за срок до 2 месеца, без право на участие в колективни мероприятия по чл. 120 от ЗИНЗС се издават от главния директор на ГДИН и подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождение на затвора в 3 дневен срок от съобщаването им.

Заповедите за преместването на лишените от свобода от един затвор в друг, респективно отказа за преместването се издават от главния директор на ГДИН и подлежи на обжалване пред министъра на правосъдието в 14 дневен срок от съобщаването им.

Решенията на комисията по изпълнение на наказанията по чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС /когато заменя режима в по-тежък в рамките на определения от съда режим/ подлежат на обжалване пред окръжния съд по местонахождение на затвора или ПД в 14-дневен срок от съобщаването им.

Жалбите и исковите молби относно битовите условия в местата за лишаване от свобода, медицинското обслужване, както и действията/бездействията на служителите от затворническата администрация на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите (ЗОДОВ) се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК) пред административните съдилища. Производствата са двуинстанционни. Исковете по чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация се разглеждат пред районния съд или пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Производствата пред съда са триинстанционни и се разглеждат по реда на ГПК, а решенията на КЗД подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС) по реда на АПК.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Влезлите в сила административни и съдебни актове имат задължителен характер и се изпълняват от ГДИН и териториалните служби.

8. Национална комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет

адрес за контакти:

E-mail: office@antitraffic.government.bg

Web-site: http://antitraffic.government.bg/

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Национална комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет (НКБТХ)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

В секретариата на Националната комисия за борба с трафика на хора могат да се приемат сигнали за/ от жертви на трафик на хора.

НКБТХ приема и жалби от граждани във връзка с административни въпроси, свързани с дейността на НКБТХ, които се обработват съгласно нормативно определените срокове.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

НКБТХ препраща сигналите по компетентност до съответните министерства и държавни институции за предприемане на мерки, разследване на случая и/или изясняване на обстоятелства. Съгласно чл. 20 от Закона за борбата с трафика на хора (ЗБТХ) на жертвите на трафика на хора се осигуряват анонимност и защита на данните за самоличност. При постъпване на информация за дете - жертва на трафика на хора, НКБТХ незабавно уведомява Държавната агенция за закрила на детето, която предприема съответните мерки по Закона за закрила на детето.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗБТХ в заседанията на Националната комисия могат да участват представители на юридически лица с нестопанска цел и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по предотвратяване на трафика на хора и закрила на жертвите от него. За тази цел, съгласно чл. 12 от Правилника за организацията и дейността на НКБТХ, те заявяват писмено желанието си да участват в заседанията на Националната комисия, прилагайки определени в Правилника документи.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Националната комисия уведомява писмено заявителя за констатираните пропуски в представените документи и определя срок за отстраняването им. Председателят на Националната комисия или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и по приложените към него документи в 30-дневен срок от получаването им, като решението подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.

9. Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет

адрес за контакти:

Web-site: http://www.ckbppmn.government.bg/obshti/funktzii.html

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет (ЦКБППМН)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

ЦКБППМН извъшва следните дейности:

• координира дейността на държавните органи и юридическите лица с нестопанска цел във връзка с превенцията и противодействието на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
• ръководи и контролира дейността на местните комисии за БППМН в страната;
• анализира и обобщава статистически данни, изследва тенденции и изготвя прогнози;
• участва в разработването на нормативни актове по проблемите на малолетните и непълнолетните;
• работи по посока повишаване чувствителността на обществото към проблемите на девиациите в поведението на подрастващите.

Във функциите на Централната комисия е и да информира обществеността за рисковите ситуации, при които малолетни и непълнолетни могат да бъдат въвличани в извършването на криминални деяния, за мерките за възпитателно въздействие, които се предприемат в такива случаи, за състоянието и тенденциите на престъпността и противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) са органите за организация, ръководство и контрол на дейността по превенция и противодействие на детското асоциално поведение на ниво община.

Законът възлага на местните комисии и специфичната дейност по разглеждане на противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Текстовете в глава “Особените правила за непълнолетните” в Наказателния Кодекс, кореспондирайки с чл.40 от Конвенцията на ООН за правата на детето и правило 11 от пекинските правила, пренасочват и препращат случаите с ненавършили пълнолетие извършители на криминални деяния към разпоредбите на Закона за БППМН. В чл. 13 от Закона изчерпателно са изброени мерките за въздействие. Техният характер е извънсъдебен, изключително възпитателен, образователен и социален. Мерките включват „посещаване на консултации по проблеми в поведението”, „засилени грижи от страна на родителите”, помощ и подкрепа от професионалисти – т.нар. обществени възпитатели и т.н.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Мерките са налагат след прецизен анализ на причините и факторите, довели до девиации в поведението. Предвидени са и мерки за въздействие по отношение на родителите, които не са положили достатъчно грижи за възпитанието на децата си и те са извършили противообществени прояви.

10. Национално бюро за правна помощ

адрес за контакти:

E-mail: nbpp@nbpp.government.bg

Web-site: https://mjs.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Национално бюро за правна помощ (НБПП)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

Молбата за правна помощ се подава до председателя на НБПП.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Условията, на които трябва да отговарят молителите са:

• да получават или да отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи
• да са настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги;
• да са приемно семейство или близки или роднини, при които е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето.

Документи, които трябва да представи молителя:

• Оригинал на заповед на директора на Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене, че към момента на молбата получава месечни социални помощи по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане

или

• Оригинал на удостоверение, издадено от директора на Дирекция “Социално подпомагане” по местоживеене, че отговаря на условията за получаване на такива помощи.

както и

• Молба-декларация за семейно и имуществено състояние на молителя.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

Решение на председателя на НБПП за предоставяне или отказ на правна помощ.

Процедура и орган, пред който се обжалва отказа на председателя на НБПП е по реда на Административно-процесуалния кодекс (АПК) пред Административен съд-София град.

11. Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления

адрес за контакти:

E-mail: compensation@justice.government.bg

Web-site: https://www.compensation.bg

• наименование на звеното /органа към институцията, който приема молби / жалби / искове за нарушени права (ако е приложимо);

Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП)

• кратко описание на молбите / жалбите / исковете, които институцията обработва;

НСПКПП приема и разглежда молби за финансова компенсация по Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП). Финансова компенсация могат да получат пострадали, претърпели имуществени вреди от престъпленията: тероризъм; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство и изнасилване, от които са настъпили тежки увреждания на здравето; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са настъпили смърт или тежка телесна повреда. ЗПФКПП се прилага за горепосочените престъпления, извършени след 30.06.2005 г. Финансовата компенсация обхваща, заедно или поотделно, имуществените вреди, които са пряка последица от престъплението и се изразяват във:

1. разходи за лечение, с изключение на разходите, които се поемат от бюджета на Националната здравноосигурителна каса;

2. пропуснати доходи;

3. разходи по плащане на съдебни и деловодни разноски;

4. пропуснати средства за издръжка;

5. разходи по погребение;

6. други имуществени вреди.

Всички имуществени вреди се доказват с разходо-оправдателни документи.

• кратко описание на процедурата / производството, по реда на което се обработват молбите/ жалбите / исковете ;

Пострадалите от престъпленията, посочени в   чл. 3, ал. 3 на ЗПФКПП подават молби за финансова компенсация до областния управител по настоящия си адрес или до НСПКПП в двумесечен срок от влизането в сила на акт на орган на съдебната власт, изрично посочен в чл. 12 от ЗПФКПП. Молбата за финансова компенсация се разглежда не по-късно от три месеца от датата на постъпването й в НСПКПП.

• кратко описание на възможните резултати от процедурата / производството.

НСПКПП заседава най-малко веднъж на три месеца и приема решения за предоставяне на финансова компенсация или за отказ, като се произнася с обикновено мнозинство от присъстващите. Решенията на НСПКПП се мотивират. Те не подлежат на обжалване.

Други

База данни на НПО - http://www.ngobg.info/bg/search/advanced.html

Национални съдилища

По случаи на дискриминация най-общо като първа инстанция е компетентен съдът по местоживеене на ответника (т.е. на лицето, обвинено в дискриминация). След като са изчерпани всички възможни средства за обжалване по общия ред, е възможно да бъде подадена индивидуална конституционна жалба до Конституционния съд.

Конституционен съд (Ústavní soud)

Joštova 8, 660 83 Brno 2

тел. (+420) 542162111
факс: (+420) 542161309, (+420) 542161169

Ел. поща: podani@usoud.cz

Конституционният съд е съдебният орган, натоварен със защита на конституционността. Статутът и правомощията му са залегнали в Конституцията на Чешката република. Конституционният съд не е част от общата система на съдилищата. Основната му задача е да защитава конституционността и основните права и свободи, предвидени в Конституцията, Хартата на основните права и свободи и други конституционни закони на Чешката република, както и да гарантира, че държавната власт се упражнява по конституционен начин.

Съгласно член 87 от Конституцията Конституционният съд се произнася, наред с другото, по конституционни жалби, подадени от юридически или физически лица срещу окончателни решения и решения с изпълнителна сила, както и други намеси от страна на публични органи, които засягат техните основни права и свободи, гарантирани от Конституцията. Решенията на Конституционния съд са окончателни и не подлежат на обжалване.

На уебсайта на Конституционния съд е предоставено ръководство относно процедурата за конституционни жалби, в което се съдържа основна информация за процедурата (вж. http://www.usoud.cz/pruvodce-rizenim-o-ustavni-stiznosti).

Национални институции по правата на човека

Основната национална институция по правата на човека, която се занимава с нарушения на основните права е общественият защитник на правата (Veřejný ochránce práv) (вж. по-долу).

На правителствено равнище, правата на човека попадат в рамките на компетентността на министъра по правата на човека, равните възможности и законодателството (Ministr pro lidská práva, rovné příležitosti a legislativu); други органи, които се занимават с правата на човека, са Правителственият съвет по правата на човека, Правителственият съвет за равенство между половете, Правителственият съвет за националните малцинства и Правителственият съвет за хората с увреждания, които са консултативните органи на правителството.

Обществен защитник на правата (Veřejný ochránce práv)

Обществен защитник на правата

Údolní 39
Brno, 602 00

Телефон: +420 542 542 111
Факс: +420 542 542 112

Ел. поща: podatelna@ochrance.cz

Общественият защитник на правата е автономен, независим и безпристрастен държавен орган, който е извън системата на публичната администрация. Поради това той не е публичен орган. Той защитава лицата срещу поведението на публичните органи и други институции, които представляват държавната администрация, когато това поведение е:

• незаконосъобразно;
• законосъобразно, но въпреки това неправилно или некоректно и следователно несъответстващо на принципите на демократичния правов ред и добрата администрация;
• когато тези органи бездействат.

Защитникът има право да разглежда жалби срещу действията на:

• министерства и други административни органи, чиито компетенции обхващат територията на цялата Чешка република, и подчинените на тях административни органи;
• местни и окръжни органи (т.е. общини и окръзи), но само когато изпълняват действия в качеството си на държавна администрация, а не когато упражняват собствените си правомощия (самоуправление);
• Чешката национална банка, в качеството ѝ на административен орган;
• Съвета за радио- и телевизионно излъчване;
• полицията на Чешката република, с изключение на разследвания, касаещи наказателни производства;
• армията на Чешката република и гвардията;
• затворническата служба на Чешката република;
• съоръжения, използвани за задържане на лица и изтърпяване на присъди за лишаване от свобода, институционални грижи или грижи, постановени от съда или медицинско лечение, постановено от съда;
• здравноосигурителни дружества;
• органи на съда и прокуратурата, упражняващи функциите на държавна администрация (особено по отношение на забавяния на производствата, бездействие от страна на съдилищата и неуместно поведение от страна на съдиите), а не жалби във връзка с решение на съда или прокуратурата.

От 2006 г. насам, общественият защитник на правата упражнява надзор и върху защитата на правата на задържаните.

Общественият защитник на правата няма право да се намесва в частноправни отношения или спорове (включително спорове между служители и работодатели дори ако работодателят е държавен орган). Единственото изключение е свързано с жалби срещу дискриминационно поведение — в тези случаи защитникът може да се намеси и в частноправната област.

Защитникът може да извършва независими разследвания, но не може да действа вместо органите на държавната администрация и не може да отменя или променя техни решения. Ако обаче открие нередност, той може да поиска от органите или институциите да предоставят средство за правна защита.

Ако орган на държавната администрация или учреждение, което задържа лице, чиято свобода е била ограничена, не изпълнят задължението си да си сътрудничат със защитника или не предприемат подходящи корективни мерки след установяването на нередност, защитникът може да предостави пълна информация за това на обществеността.

Публичното оповестяване е санкция, която може да се налага от защитника по закон. В такива случаи защитникът може също така да съобщи на обществеността имената на конкретните лица, които са действали от името на органа, извършил грешката.

Жалбата, подадена пред обществения защитник на правата трябва да бъде внесена от лицето, което иска защита на правата си, или от негов процесуален представител. Ако жалбата е подадена от името на друго лице, тя трябва да бъде придружена от писмено пълномощно или от друг документ, в който се посочва характерът на упълномощаването.

Жалбата винаги трябва да съдържа:

• имената, адреса и телефонния номер на жалбоподателя; ако става въпрос за юридическо лице — наименованието, седалището и лицето, упълномощено да действа от името на юридическото лице;
• описание на съответните обстоятелства по случая, като се отбележи също дали въпросът вече е бил отнесен към друг орган и какъв е бил резултатът от това;
• наименованието на органа или органите, срещу който/които е подадена жалбата;
• доказателство, че жалбоподателят неуспешно е поискал от органа, до когото се отнася жалбата, да предостави средство за правна защита;
• ако във връзка с този въпрос вече има постановено решение, жалбоподателят трябва да предостави копие от него,
• както и копия от всички документи, които са свързани със случая и съдържат важна информация.

Продължителността на разглеждането и обработването на жалбите е различна и винаги ще зависи от обстоятелствата и сложността на случая. В закона не са установени крайни срокове за защитника; защитникът се стреми да разглежда всички жалби, които са от негова компетентност, във възможно най-кратък срок.

Не се предвиждат средства за правна защита (оспорване) срещу начина, по който защитникът е разгледал и взел решение по жалбата.

Жалба може да бъде подадена:

в писмен вид — за предпочитане е да бъде на разпечатан формуляр за жалби, който да бъде изпратен по пощата на адрес: Veřejný ochránce práv, Údolní 39, 602 00 Brno. Възможно е да се изпрати и писмо;

по електронна поща (включително без електронен подпис), изпратена на адрес: podatelna@ochrance.cz с описание на случая по същество или най-добре, като се попълни формулярът за жалби и се изпрати по електронната поща;

чрез „кутия за данни“ — идентификационният код на службата на обществения защитник на правата е jz5adky. Съобщението с данните може да съдържа попълнен стандартен формуляр или писмо, съдържащо важна информация във връзка със случая;

чрез интерактивния онлайн формуляр на електронната услуга за подаване, която дава сигурност, че жалбата съдържа всички необходими реквизити;

лично в деловодството на службата на обществения защитник на правата (Údolní 39, Brno), в работни дни от 8:00 до 16:00 ч. По този начин е възможно да се подаде жалба с приложенията не само писмено (на хартия), но също и на носител на данни.

лично и устно чрез жалба, снета в протокол — в работни дни от 8:00 до 16:00 ч. е възможно да се отиде лично до службата за внасяне на жалби в сградата на службата на обществения защитник на правата, където жалбата ще бъде обсъдена и снета от юрист от службата.

Специализирани органи по правата на човека

Обществен защитник на правата и жалби, подадени от деца

В Чешката република няма омбудсман по правата на детето; понастоящем обаче общественият защитник на правата разглежда жалби, подадени от деца относно защитата на техните права и интереси.

Обществен защитник на правата

Údolní 39
Brno, 602 00

Телефон: +420 542 542 888
Факс: +420 542 542 112

Ел. поща: deti@ochrance.cz

Децата могат да се свържат с обществения защитник на правата по различни начини, а именно чрез обикновено писмо, изпратено по пощата или доставено лично до обществения защитник на правата (Veřejná ochránkyně práv), Údolní 39, 602 00 Brno, или като използват интерактивния формуляр, попълнен съгласно инструкциите, чрез писмо по електронна поща, изпратено на адрес: deti@ochrance.cz, или лично на адреса на обществения защитник на правата, където юрист от службата на омбудсмана ще обсъди проблема с детето и ще го запише.

В жалбата трябва да се посочва ясно по-специално следното:

• срещу кого или от какво се оплаква детето (включително името на поне един орган или друга институция или лице, с което е имало контакт детето);
• имената, датата на раждане и адресът на детето;
• описание на проблема;
• данни за контакт, т.е. телефонен номер, електронна поща и пощенски адрес.

Защитникът може да помогне на детето например:

• в случай на професионална небрежност от страна на социален работник;
• ако съдебно производство продължава твърде дълго;
• при неуместно поведение от страна на съдията;
• ако детето е подложено на тормоз в училище;
• ако детето не е било прието в училище;
• в случай на необичайно строг режим, тормоз и т.н. на детето у дома;
• ако родителите на детето не са получили своите социални помощи;
• ако пенсиите на бабите и дядовците на детето са били изчислени неправилно от органите;
• ако органът по строителен контрол не взима мерки за лошото състояние (в структурно и техническо отношение) на сграда или ако някой съсед строи без разрешение;
• ако органите не взимат мерки спрямо депо за отпадъци на неразрешено място;
• ако не е разгледана жалба относно продукт, който не е бил изправен.

От друга страна, общественият защитник на правата не може например:

• да изменя решение на съда;
• да се намесва в разследване на полицията на Чешката република (определени правомощия във връзка с това има прокурорът, който наблюдава работата на полицията);
• да се намесва в лични спорове между хората (напр. спорове между съседи за земя, спорове между родители или други членове на семейството, и т.н.) — тези въпроси трябва да бъдат отнесени до съда.

Институции, предоставящи помощ на жертвите на дискриминация

Обществен защитник на правата

Údolní 39
Brno, 602 00

Телефон: +420 542 542 111
Факс: +420 542 542 112

Ел. поща: podatelna@ochrance.cz

Съгласно Закона за обществения защитник на правата (zákon o veřejném ochránci práv) защитникът предоставя на жертвите на дискриминация методологична помощ:

• защитникът оценява дали въпросното поведение може действително да представлява дискриминация съгласно Закона за борба с дискриминацията(antidiskriminační zákon);
• съветва жертвите на дискриминация как да постъпят, с кого да се свържат и как да подадат молба за образуване на производство във връзка с дискриминация.

При подаване на молба до защитника за разследване на дискриминация заявителят трябва да определи възможно най-точно предполагаемото дискриминационно поведение и да приложи към молбата доказателства, които могат да докажат наличието на дискриминация.

Служба за защита на личните данни (Úřad pro ochranu osobních údajů)

Служба за защита на личните данни

Pplk. Sochora 27
170 00 Prague 7

Телефон: +420 234 665 111

Факс: +420 234 665 444

Ел. поща: posta@uoou.cz

Службата за защита на личните данни е независим орган, който:

• наблюдава спазването на законоустановените задължения при обработката на лични данни;
• поддържа регистър на разрешените случаи, в които се обработват лични данни;
• получава жалби на граждани срещу нарушения на закона;
• предоставя консултации във връзка със защитата на лични данни.

Дейността на службата се определя със Закон № 101/2000 за защита на личните данни и за изменение на определени актове, както и от определени други актове.

Целта на Закона за защита на личните данни е зачитането на гарантираното от Хартата на основните права и свободи право на всяко лице на защита срещу непозволено навлизане в личния му живот и непозволеното събиране, публикуване или друг вид злоупотреба с лични данни.

Всеки, който разбере или който има основателни подозрения, че неговите лични данни се обработват в нарушение на правото на защита на личния му живот и в нарушение на Закона за защита на личните данни (например ако личните данни, които се обработват, са неточни или се използват за други цели извън тези, за които са поискани), има право да подаде жалба до службата.

Жалбата, с която се сигнализира за предполагаемо нарушение на Закона за защита на личните данни, следва да включва:

• идентификация на субекта, за който се предполага, че е нарушил Закона за защита на личните данни;
• описание на дейността, включваща обработката на лични данни, която е в нарушение на Закона за защита на личните данни;
• описание на личните данни (или поне на категорията, към която спадат), обработени в нарушение на Закона за защита на личните данни;
• документи или други материали (или копия от тях), с които се документират взаимоотношенията между уведомителя (жалбоподателя) и субекта, който неправилно е обработил неговите данни;
• документи или други материали (или копия от тях), от които може да бъде установено нарушение на Закона за защита на личните данни;
• евентуални препратки към наличните ресурси, с които могат да бъдат потвърдени посочените факти;
• данните за контакт на уведомителя (жалбоподателя).

Жалбата може да бъде подадена и анонимно, като се подава в службата или по електронен път.

Лицето, подало жалбата, не участва като страна в евентуално последващо административно производство, но може да бъде привлечено като свидетел.

Други специализирани органи

Главният орган, към когото могат да се обърнат физическите лица в случай на нарушение на основни права на човека, е общественият защитник на правата. Други органи в тази област са например:

Администрацията на бежанските центрове към Министерството на вътрешните работи (Správa uprchlických zařízení Ministerstva vnitra)

http://www.suz.cz/

Lhotecká 7
143 01 Prague 12

Телефон: +420 974 827 118

Факс: +420 974 827 280

Ел. поща: podatelna@suz.cz

Администрацията на бежанските центрове е ведомство, подчинено на заместник-министъра на вътрешните работи по обществения ред и сигурността (náměstek ministra vnitra pro veřejný pořádek a bezpečnost). Тя си сътрудничи с правителствени и международни институции, органи за местно самоуправление и неправителствени организации. Тя също така отговаря за управлението на места за задържане на чужденци, а от 2009 г. управлява мрежа от центрове, подпомагащи интеграцията на чужденците в регионалните столици.
Чешката република използва Администрацията на бежанските центрове, за да осигурява настаняване и други услуги на лица, търсещи убежище, бежанци и задържани чужденци съгласно Закон № 326/1999 за пребиваването на чужденци в Чешката република и Закон № 325/1999 за убежището. Целта е на тези лица да се осигуряват подходящи и достойни условия.

Чешкият национален съвет по уврежданията (Národní rada osob se zdravotním postižením ČR, z.s.)

Partyzánská 7
170 00 Prague 7 - Holešovice
телефон: 266 753 421
Ел. поща: nrzpcr@nrzp.cz

Чешкият национален съвет по уврежданията е регистриран от 11 декември 2014 г. като национална асоциация, представляваща интересите на хората с увреждания в отношенията им с държавата и държавните институции. Ролята на Съвета е да допринася за интеграцията на хората с увреждания в обществото и последователно да защитава техните човешки права. Това е главният съвещателен орган на Правителствения съвет за хората с увреждания.

Неговите приоритети включват също:

• координиране на работата на организациите за хората с увреждания по въпроси от общ интерес;
• информиране на обществеността по въпроси, свързани с уврежданията;
• наблюдение на случаи на дискриминация срещу хората с увреждания;
• изпълнение на проекти, които подобряват живота на хората с увреждания;
• планиране във връзка с равните възможности за хората с увреждания на регионално равнище;
• управление на национална мрежа от професионални центрове за социални консултации;
• издаване на публикации, списания и информационни материали.

Други

В Чешката република съществуват редица неправителствени организации, които се занимават с въпроси, свързани с правата на човека, и които помагат на хората, когато тези права са нарушени.

Център за интеграция на чужденците (Centrum pro integraci cizinců, o.p.s.)

https://www.cicops.cz/en/

Pernerova 32/10, 186 00, Prague 8
Ел. поща: info@cicpraha.org

Центърът за интеграция на чужденците е гражданска асоциация, създадена през 2003 г., с цел да помага на чужденците да се интегрират в чешкото общество.

Неговата работа е насочена към предоставяне на мобилни и информационни социални услуги и образователни програми на чужденците с дългосрочно или постоянно пребиваване в Чешката република. Центърът има клонове във всички области на Чехия, но дейността му е съсредоточена главно в Прага и в Централна Бохемия. Организацията е регистрирана като доставчик на социални услуги по Закона за социалните услуги (zákon o sociálních službách) и е акредитирана по Закона за доброволческите услуги (zákon o dobrovolnické službě).

Основните дейности на организацията включват:

• предоставяне на социални консултантски услуги на имигранти: чужденци с постоянно или дългосрочно пребиваване и бенефициери на международна/субсидиарна закрила;
• предоставяне на съвети в областта на заетостта и разработване на програми и дейности за имигрантите, които да им помогнат да влязат на пазара на труда;
• организиране на отворени курсове по чешки език с облекчени условия за прием и други специализирани курсове по чешки език за чужденци, което включва разработването на нови и напредничави методи за обучение;
• организиране на други образователни дейности (обучение на учители по чешки език и чужди езици, обучение по чужди езици, продължаващо обучение на учители, уроци, компютърни курсове и т.н.);
• програма за доброволци — наставничество под формата на индивидуално сътрудничество между клиенти и доброволци и организиране на свободното време и социални дейности, срещи, дискусии, тематични вечери и т.н.).
• информационни дейности — семинари, информационни материали.

Всички програми имат за цел да се даде възможност на имигрантите в Чешката република да водят независим и достоен живот в тази страна, като същевременно се гарантира, че те уважават и са наясно с местните закони и чисто междуличностните стандарти за поведение и държание. Те насърчават толерантност, добросърдечност и уважение към всеки мигрант като личност от страна на приемащото общество.

Национали съдилища

Всички публични органи са длъжни да зачитат основните права. Всяко лице, което смята, че основните му права са нарушени, може да потърси правна защита.

Ако смята, че конкретна правна разпоредба, която го засяга, нарушава Основния закон на Германия (Grundgesetz), то може да сезира специализиран съд. Ако уважи неговото становище, специализираният съд ще отнесе въпросната законодателна разпоредба до Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgericht) за постановяване на решение чрез средствата на особения съдебен контрол. Ако специализираният съд не потвърди решението, след изчерпване на съдебните средства за защита може да бъде подадена конституционна жалба пред Федералния конституционен съд.

В случаите, когато оспореният закон или правна разпоредба прилага правото на ЕС, лицето може да сезира специализирания съд, позовавайки се на нарушение на Хартата на основните права. Специализираният съд е длъжен да отнесе всеки въпрос, възникващ в тази връзка, до Съда на Европейския съюз (член 267 ДФЕС). Неспазването на процедурата може да бъде оспорено пред Федералния конституционен съд посредством конституционна жалба ( Verfassungsbeschwerde ) на основание нарушение на правото на надлежен процес, предвидено във второто изречение на член 101, параграф 1 от Основния закон. Федералният конституционен съд използва Хартата на основните права като пряк стандарт за преглед при разглеждане на конституционни жалби по въпроси, определени от правото на ЕС.

Решенията на Федералния конституционен съд не подлежат на обжалване и са задължителни за всички други държавни органи.

Германски Федерален конституционен съд (Bundesverfassungsgericht)

Федералният конституционен съд се смята за пазител на основния закон. Неговите правомощия включват осигуряване на задължителни тълкувания на Основния закон и гарантиране на спазването на основните права. Това е федерален съд, който е самостоятелен и независим от всички други конституционни органи и е независим конституционен орган.

Съгласно (inter alia) член 93, параграф 1, точка 4, буква а) от Основния закон Федералният конституционен съд се произнася по конституционни жалби, подадени от всяко физическо или юридическо лице, което твърди, че германски публичен орган е нарушил някое от основните му права (вж. членове от 1 до 19 от Основния закон) или права, еквивалентни на основните права (член 20, параграф 4, член 33, член 38, член 101, член 104 от Основния закон).

Конституционната жалба не представлява удължаване на производството, проведено чрез специализираните по-нисши съдилища, а извънредно средство за защита, при което се разглежда само нарушението на конкретен конституционен закон. Подробностите са посочени в  член 93, параграф 1, точки 4а и 4б от Основния закон и член 90 и сл. от Закона за Федералния конституционен съд (Bundesverfassungsgerichtsgesetz ).

Информацията за конституционната жалба, по-специално информацията, която тя трябва да съдържа, е обобщена в информационен лист на Федералния конституционен съд.

Данните за контакт на Федералния конституционен съд са, както следва:

Пощенска кутия 1771
76006 Karlsruhe

Тел.: (+49)(0)721 9101 - 0
Факс: (+49)(0)721 9101 - 382

Уебсайт: https://www.bundesverfassungsgericht.de/DE/Homepage/homepage_node.html

Национални институции по правата на човека

Германски институт за правата на човека (Deutsche Institut für Menschenrechte)

Германският институт за правата на човека е независима германска национална институция по правата на човека (член 1 от Закона за DIMR). Тя се стреми да гарантира, че Германия зачита и насърчава правата на човека на национално и международно равнище. Институтът също така подкрепя и наблюдава прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Конвенцията на ООН за правата на детето и е създал механизми за наблюдение за тези цели.

Институтът работи по въпроси, свързани единствено с правата на човека, и е политически независим. Законът за правния статут и мандата на Германския институт за правата на човека от 2015 г. (Gesetz über die Rechtsstellung und Aufgaben des Deutschen Instituts für Menschenrechte) урежда правния статут, правомощията и финансирането на института. Институтът е структуриран като сдружение с нестопанска цел и получава финансирането си от немската долна камара (Bundestag) заедно с външно финансиране за отделни проекти.

Дейността на института не включва разглеждане на искания от лица, засегнати от нарушаване на правата на човека. Въпреки това той прави всичко възможно да предоставя информация относно подходящи консултантски услуги.

Данните за контакт на Германския институт за правата на човека са, както следва:

Zimmerstraße 26/27
10969 Berlin

Тел.: (+49)(0)30 259 359 - 0
Факс:(+49)(0)30 259 359 - 59

Електронна поща: info@institut-fuer-menschenrechte.de
Уебсайт: https://www.institut-fuer-menschenrechte.de/

Специализирани органи по правата на човека

Федерална агенция за защита от дискриминация (Antidiskriminierungsstelle des Bundes)

Федералната агенция за защита от дискриминацията, която представлява служба към Федералното министерство по семейни въпроси, възрастни граждани, жени и младежи, е независим координатор за хората, засегнати от дискриминация. Неговите задачи са определени в Общия закон за равно третиране (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz - AGG). Агенцията за защита от дискриминация е фокусна точка за всички хора, които се чувстват дискриминирани на основата на расов или етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална идентичност.

Правните правомощия на Агенцията за защита от дискриминация са:

• предоставяне на информация, съвети и при поискване — съдействие за постигане на споразумение за доброволно уреждане на спорове между страните, с препращане към местните консултативни центрове за защита от дискриминация, когато е необходимо;
• връзки с обществеността;
• мерки за предотвратяване на дискриминация;
• провеждане на научни изследвания;
• внасяне на редовни доклади в Бундестага на Федерална република Германия, придружени от препоръки за премахване и избягване на дискриминация.

Хората, които се чувстват дискриминирани или имат въпроси относно AGG, могат да се свържат с Агенцията за защита от дискриминация по телефон, електронна поща, поща или чрез електронната форма за контакт. Насоки за предприятията са достъпни на адрес http://www.antidiskriminierungsstelle.de/, където се дава отговор на основните въпроси относно прилагането на AGG в дружествата.

Данните за връзка с Агенцията за защита от дискриминация са, както следва:

Zimmerstraße 24/10117
10969 Berlin

Тел.: (+49)(0)30 18 555 - 1855

Електронна поща за консултиране: beratung@ads.bund.de
електронна поща за общи запитвания: poststelle@ads.bund.de
Уебсайт: http://www.antidiskriminierungsstelle.de/

Федералният комисар по защита на личните данни и свободата на информация (Der Bundesbeauftragte für den Datenschutz und die Informationsfreiheit — BfDI)

Федералният комисар по защита на личните данни и свободата на информацията (BfDI) е самостоятелен и независим надзорен орган за защита на личните данни на федерално ниво. Правомощията на BfDI са посочени в член 57 от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) и член 14 от Федералния закон за защита на данните (Bundesdatenschutzgesetz — BDSG). Неговите основни правомощия са:

• наблюдение и прилагане на ОРЗД, BDSG и други разпоредби, свързани със защитата на личните данни;
• повишаване на осведомеността и обучение на обществеността относно рисковете, правилата, гаранциите и правата във връзка с обработването на лични данни;
• предоставяне на съвети на Бундестага на Федерална република Германия, федералното правителство и други институции и комисии относно законодателните и административните мерки за защита на личните данни;
• повишаване на осведомеността и предоставяне на съвети на администраторите на данни в границите на тяхната компетентност относно техните задължения, произтичащи от ОЗРД, BDSG и други разпоредби за защита на личните данни;
• разглеждане на жалби от субекти на данни или жалби от сдружения за защита на личните данни;
• сътрудничество с други надзорни органи в Германия и Европа, обмен на информация и предоставяне на взаимопомощ;
• провеждане на разследвания и контрол;
• принос към работата на Европейския комитет по защита на данните.

BfDI може също да издава становища по искане на Бундестага на Федерална република Германия или някой от неговите комитети, Бундесрата, федералното правителство, други органи и агенции и обществеността. По искане на Бундестага на Федерална република Германия, един от неговите комитети или федералното правителство, BfDI проучва и всяка информация относно свързаните със защитата на личните данни процеси в публичните органи на федералното правителство.

Съгласно член 77 от ОЗРД или — в рамките на Директивата относно правоприлагането — член 60 от BDSG, всяко лице има право да подаде жалба до BfDI, ако смята, че орган, подлежащ на надзор от BfDI, е нарушил неговите права.

Данните за връзка с федералния комисар по защита на личните данни и свободата на информация са, както следва:

Graurheindorferstraße 153
53117 Bonn

Тел.: (+49)(0)228 997799 - 0
Факс: (+49)(0)228 997799 - 5550

Електронна поща: poststelle@bfdi.bund.de
Уебсайт: http://www.bfdi.bund.de

Онлайн формулярите могат да се използват и за връзка с BfDI, подаване на жалби и докладване за нарушения, свързани с личните данни.

В допълнение данните за контакт на служителите за защита на личните данни на федералните провинции (Länder) за публичната и непубличната сфера, телевизионните оператори, църквите и служителите за защита на личните данни в Европа и навсякъде другаде са достъпни на уебсайта на BFDI.

Национални съдилища

Окръжни съдилища, административни съдилища, областни съдилища и Върховен съд

Координатите за връзка на съдилищата и допълнителна информация могат да бъдат намерени на уебсайта на съдилищата.

Окръжните съдилища разглеждат всички граждански и наказателни дела и дела за наказуеми простъпки (дребни престъпления) като първа инстанция. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано пред областния съд. В Естония има четири окръжни съдилища: Окръжен съд на Харю, Окръжен съд на Виру, Окръжен съд на Тарту и Окръжен съд на Пярну.

Административните съдилища разглеждат административни дела като първа инстанция. Компетентността на административните съдилища, производството пред административен съд и правилата на административното производство са уредени в Административнопроцесуалния кодекс. В Естония има две административни съдилища: Административен съд на Талин и Административен съд на Тарту.

Областните съдилища, в качеството си на второинстанционни съдилища, разглеждат възраженията и жалбите, подадени срещу решенията на окръжните и административните съдилища. Разглеждането на делата в областните съдилища става на колегиален принцип, т.е. жалбите се разглеждат от съдебен състав от трима съдии. В Естония има две областни съдилища: Областен съд на Талин и Областен съд на Тарту.

На-висшият съд на Естония е Върховният съд. Съгласно Конституцията на Естония Върховният съд е касационен и конституционен съд. Компетентността на Върховния съд е уредена в Закона за съдилищата. Върховният съд отговаря за:

• осъществяване на конституционен контрол;
• касационно разглеждане на съдебните решения;
• разглеждане на ревизионните жалби;
• изпълнение на други функции, предвидени по закон.

Касационна жалба може да бъде подадена пред Върховния съд от всяка страна, която не е удовлетворена от решението на по-долна инстанция. Върховният съд допуска касационни жалби, когато изложените в жалбата основания сочат, че нисшестоящият съд е приложил неправилно материалноправна норма или сериозно е нарушил процесуална норма, което потенциално е довело до неправилно решение.

Ако дадено лице счита, че субект на публичното право (напр. държавен орган или орган на местно управление) е нарушил неговите права или е ограничил неговите свободи чрез административен акт или действие, то може да сезира административния съд по въпроса. Административният съд разглежда спорове във връзка с реформата на собствеността и поземлената собственост, държавната служба, данъчната администрация, гражданството и миграцията, обществените поръчки, държавната собственост, строителството и устройството на територията и отговорността на държавата.

Към окръжния съд могат да бъдат отнесени случаи, свързани с нарушаване на права от гражданскоправен характер, като договорни спорове, семейноправни спорове, наследствени или имуществени спорове, въпроси, свързани с дейността и управлението на търговски дружества и организации с нестопанска цел, спорове във връзка с интелектуална собственост и несъстоятелност, както и трудовоправни спорове.

Национални институции по правата на човека

От 1 януари 2019 г. канцлерът на правосъдието е натоварен със задачата да защитава и утвърждава правата на човека в съответствие с Резолюция 48/134 на Общото събрание на ООН от 20 декември 1993 г., озаглавена „Национални институции за утвърждаване и защита на правата на човека“. Националните органи по правата на човека могат да кандидатстват за официална международна акредитация. Канцлерът на правосъдието официално поиска да започне процеса на акредитация, но към 30 септември 2020 г. процесът все още не е приключил.

Омбудсман

Ролята на омбудсман се изпълнява от канцлера на правосъдието.

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Канцлерът на правосъдието изпълнява функциите на омбудсман, пазител на конституционността и законността на законодателните актове и омбудсман за правата на детето.

В качеството си на омбудсман канцлерът на правосъдието следи дейността на органите, изпълняващи публични функции, и проверява дали държавните органи спазват основните права и свободи на човека и добрата административна практика. Канцлерът на правосъдието проверява:

• дейността на държавните органи и институции;
• дейността на органите и институциите на местно управление;
• дейността на органите или институциите на публичноправните юридически лица или на частноправните лица, изпълняващи публични функции.

Всеки има право да подаде молба до канцлера на правосъдието с цел извършване на проверка на дейността на органите, изпълняващи публични функции.

Ако канцлерът на правосъдието установи, че дейността на орган, изпълняващ публични функции, е противозаконна, той изпраща становище до органа, в което посочва закононарушенията и при необходимост препоръчва начини за следване на законосъобразна и добра административна практика или предлага начини за отстраняване на нарушението. И в двата случая, преди да даде становището си, той преценява дали органът е спазил закона и дали комуникацията с лицето е била в съответствие с добрата административна практика. По свое усмотрение канцлерът на правосъдието може да отправи критики, да изрази мнение или да направи целеви препоръки за отстраняване на нарушението.

Канцлер на правосъдието

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Всеки има право да подаде молба до канцлера на правосъдието с цел извършване на проверка дали даден закон или друг законодателен акт е съобразен с Конституцията и законите. Канцлерът на правосъдието проверява дали законодателството, прието от законодателните и изпълнителните органи и от органите на местно управление, е съобразено с Конституцията и законите.

Канцлерът на правосъдието проверява:

• конституционосъобразността на законите;
• конституционосъобразността и законосъобразността на правителствените постановления;
• конституционосъобразността и законосъобразността на министерските постановления;
• конституционосъобразността и законосъобразността на постановленията на органите на местно управление и на общинските и градските власти;
• законосъобразността на законодателните актове, издавани от публичноправните юридически лица.

В случай че канцлерът на правосъдието установи, че даден законодателен акт е противоконституционен или незаконосъобразен:

• той прави предложение на автора на акта да го приведе в съответствие с Конституцията или съответния закон в срок от 20 дни.
  Ако предложението не бъде взето под внимание, канцлерът на правосъдието подава молба до Върховния съд да обяви законодателния акт за недействителен;
• той може да подаде доклад до Върховния съд, за да привлече вниманието му към съществуващите в законодателството проблеми.

Специализирани органи по правата на човека

Омбудсман за правата на детето (функцията се изпълнява от канцлера на правосъдието).

Канцлерът на правосъдието изпълнява задълженията по защита и утвърждаване на правата на децата съгласно член 4 от Конвенцията за правата на детето.

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Задълженията на съветниците в Отдела за правата на децата и младежите се състоят предимно в следното:

• разглеждане на молби във връзка с правата на детето по производства за конституционен контрол и производства, започнати от омбудсмана;
• подготвяне и провеждане на проверки чрез посещения на детски заведения;
• подготвяне на молби и становища по производства за конституционен контрол;
• осъществяване на образователни инициативи за правата на детето и повишаване на осведомеността относно Конвенцията на ООН за правата на детето, повишаване на осведомеността и организиране на обучения за правата на детето;
• провеждане на проучвания и изследвания по въпроси, свързани с утвърждаването и защитата на правата на детето;
• осъществяване на сътрудничество между детски и младежки организации, граждански сдружения, НПО, професионални организации, научни институции и държавни органи.

В допълнение към горепосоченото канцлерът на правосъдието:

• разрешава спорове, свързани с дискриминация, между частноправни субекти въз основа на Конституцията и други закони;
• е националният превантивен орган, посочен в член 3 от Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
• следи за спазването на основните права и свободи от органите на изпълняващата държава при организиране на събирането, обработването, използването и надзора на личните данни и свързаната с тях информация при използване на специални разузнавателни средства;
• изпълнява задачите по насърчаване и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания в съответствие с член 33, параграф 2 от нея.

Орган по въпросите на равенството

Комисар по равенството между половете и равното третиране, Roosikrantsi 8b, 10119 Tallinn, Estonia

Комисарят по равенството между половете и равното третиране е независим и безпристрастен експерт, изпълняващ функциите си съгласно Закона за равенството между половете и Закона за равното третиране. Ролята на комисаря е да следи за спазването на разпоредбите на тези два закона. Комисарят съветва и съдейства на гражданите при спорове, свързани с дискриминация, и изготвя експертни становища в случаи на дискриминация.

Комисарят по равенството между половете и равното третиране:

• получава молби от гражданите и изготвя становища по случаи на дискриминация;
• анализира въздействието на законодателството върху положението на жените и мъжете и върху представителите на малцинствени групи в обществото;
• отправя предложения за законодателни изменения до правителството и правителствените органи и до органите на местно управление;
• съветва и информира правителството, правителствените органи и органите на местно управление по въпроси, свързани с прилагането на Закона за равенството между половете и Закона за равното третиране;
• приема мерки за насърчаване на равенството между половете и равното третиране на жените и мъжете.

Комисарят издава становища на вниманието на жертвите на дискриминация и на лицата със законен интерес да следят спазването на законовите изисквания за равно третиране. Целта на тези становища е да се направи оценка, която съвместно със Закона за равенството между половете, Закона за равното третиране, международните споразумения със задължителна сила за Република Естония и други законодателни актове да позволи да се прецени дали при въпросното правоотношение принципът на равно третиране е бил нарушен.

Становище може да бъде получено, като до комисаря се подаде молба, в която се описват фактите, будещи съмнение за наличието на дискриминация. За да изготви дадено становище, комисарят има право да получи информация от всяко лице, което би могло да разполага с необходимата информация за установяването на фактите по случай на дискриминация, както и да изиска да му бъдат представени писмени обяснения относно фактите, свързани със случай на съмнения за дискриминация, и документи или копия на документи в определения от комисаря срок.

Орган по защита на данните

Инспекция по защита на данните, Tatari 39, 10134 Tallinn, Estonia

Инспекцията по защита на данните защитава следните конституционни права:

• правото на лицата да бъдат информирани за изпълнението на публични функции;
• правото на неприкосновеност на личния живот при защитата на личните данни;
• правото на достъп до собствените данни.

Ако правата на дадено лице са нарушени при обработването на лични данни или при предоставянето на достъп до публична информация, те могат да се обърнат към Инспекцията по защита на данните.

Инспекцията по защита на данните трябва да бъде информирана, ако изискванията за обработване на лични данни са нарушени от фирма или орган. Това обаче не е необходимо, ако няма вероятност нарушението да представлява заплаха за правата и свободите на физически лица. На Инспекцията по защита на данните трябва също така да бъдат предоставени координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните на въпросната фирма или орган.

Най-лесният начин за връзка с Инспекцията по защита на данните е чрез следния уебсайт: https://www.aki.ee/en/contacts.

Други специализирани органи

Не съществуват други специализирани органи.

Други

Естонска адвокатска колегия

Естонска адвокатска колегия, Rävala pst 3, 10143 Tallinn, Estonia

Естонската адвокатска колегия е сдружение на естонските адвокати, чиято основна дейност е предоставянето на правни консултации на гражданите. Естонската адвокатска колегия е създадена на 14 юни 1919 г. като самоуправляващо се професионално сдружение на адвокатите, чиято цел е да организира предоставянето на правни услуги в частен и публичен интерес. Естонската адвокатска колегия организира, наред с другото, професионалното развитие на адвокатите, отношенията с юридическите професии, държавните органи и редица местни и чуждестранни организации и активно участва в изготвянето на законодателството. Колегията също така изпълнява публични функции — осигурява защита и представителство по граждански и административни дела срещу такса, плащана от държавата.

По правило, за да се получи държавна правна помощ, трябва да се подаде молба. Молбите за държавна правна помощ обикновено се подават до съда. Молбата за държавна правна помощ се препраща до разследващия орган или до прокуратурата, ако лицето е заподозряно по наказателно производство, по което участието на защитник не е задължително.

Молбите за държавна правна помощ трябва да бъдат подадени на естонски език. Молбата може също така да се подаде на английски, ако молителят на държавна помощ е физическо лице, пребиваващо в друга държава — членка на Европейския съюз, или е гражданин на друга държава — членка на ЕС, или е юридическо лице със седалище в друга държава — членка на ЕС.

По молба на разследващия орган, прокуратурата или съда Естонската адвокатска колегия назначава адвокат, който да предостави държавната правна помощ. По правило лицата нямат право да избират адвоката, който ще им предостави държавна правна помощ. Лицата обаче имат право да поискат държавната правна помощ да бъде предоставена от определен адвокат, ако той се е съгласил да предостави такава на лицето. В такъв случай името на адвоката, който е дал съгласието си, трябва да бъде посочено още в самата молба за държавна правна помощ.

При производства, при които по закон се изисква участието на защитник, не е необходимо лицето да предприема действия за получаването на държавна правна помощ (освен ако самото лице е наело адвокат) — длъжностното лице, което води производството, трябва да организира назначаването на адвокат на лицето и не е необходимо лицето да подава молба за това.

Национални институции по правата на човека

Комисия по правата на човека и равенството на Ирландия

Адрес:

Факс: + 353 (0) 1 8589609

Електронна поща: info@ihrec.ie

Комисията по правата на човека и равенството на Ирландия (КПЧРИ ) (The Irish Human Rights and Equality Commission — IHREC) е образувана през 2013 г. чрез обединяване на тогавашните Комисия по правата на човека на Ирландия и Орган по въпросите на равенството. КПЧРИ е създадена като независим орган, установен със закон. Нейната цел е да защитава и утвърждава правата на човека и равенството и да насърчава развитието на култура на зачитане на правата на човека, равенството и междукултурното разбирателство в Ирландия.

Комисията изпълнява следните функции:

• защитава и работи за утвърждаването на правата на човека и равенството;
• насърчава развитието на култура на зачитане на правата на човека, равенството и междукултурното разбирателство в държавата;
• насърчава разбирането и осведомеността относно значението на правата на човека и равенството в държавата;
• насърчава добрите практики в междукултурните отношения, работи за утвърждаването на толерантността и приемането на многообразието в държавата, и за зачитането на свободата и достойнството на всяко лице; както и
• работи за премахването на нарушенията на правата на човека, дискриминацията и непозволеното поведение.

Комисията има също така право да оценява адекватността и ефективността на закони и практики в държавата, свързани със защитата на правата на човека и въпросите на равенството. Тя може по своя инициатива или по искане на министър от правителството да проучва всяко законодателно предложение и да докладва становището си относно възможните последици за правата на човека или равенството. По своя инициатива или по искане на правителството комисията може също така да отправи към последното препоръки, които счита за подходящи, във връзка с мерките, които според комисията трябва да бъдат предприети с цел укрепване, защита и утвърждаване на правата на човека и равенството в Ирландия.

По отношение на правните въпроси функцията на комисията е да работи за премахването на нарушенията на правата на човека, дискриминацията и непозволеното поведение. КПЧРИ може също така да поиска да ѝ бъде разрешено да се яви пред Висшия съд или пред Върховния съд, според случая, като amicus curiae по производство в съответния съд, което засяга или е свързано с правата на човека или правото на равенство на всяко лице, и да се яви като такъв amicus curiae въз основа на предоставено разрешение (което разрешение всяко от въпросните съдилища има право да предостави изцяло по собствена преценка).

КПЧРИ предоставя също така практическа помощ, включително правна помощ, на лица, които защитават правата си, по начин, какъвто счита за подходящ в съответствие с раздел 40. Съгласно раздел 41 или раздел 19 от Закона от 2003 г. КПЧРИ, когато счита за уместно, може да образува производство по целесъобразност. Съгласно раздел 35 комисията има правото да провежда разследвания в съответствие с посочения раздел. Когато счита за уместно, КПЧРИ може също така да изготвя и публикува доклади, включително доклади за всяко изследване, което тя осъществява, спонсорирана, възлага или подпомага.

КПЧРИ се стреми да създава условия за промяна и може да спонсорира, предприема, възлага или предоставя финансова или друга помощ за изследователски и образователни дейности. Тя може да осъществява или да съдейства за осъществяването на дейности по образование и обучение в области, свързани с правата на човека и равенството. По собствена инициатива или по искане на министър КПЧРИ може да предприема, спонсорира, възлага или предоставя финансова или друга помощ за програми за дейности и проекти за насърчаване на интеграцията на мигранти и други малцинства, равенството (включително равенството между половете) и зачитането на многообразието и културните различия. КПЧРИ може да извършва прегледи по въпросите на равенството и да изготвя планове за действие, или да приканва други да изготвят такива, когато е целесъобразно.

Омбудсман по правата на детето

Адрес:

Телефон: 01 865 6800

Уебсайт: http://www.oco.ie/

Електронна поща: ococomplaint@oco.ie

Функции: Службата на омбудсмана по правата на детето (СОПД) е независим, установен със закон орган, създаден през 2004 г. с цел утвърждаване и защита на правата и благоденствието на децата и младежите до 18-годишна възраст в Ирландия. Тази служба е национална институция по правата на човека съгласно Парижките принципи относно националните институции по правата на човека, приети от Организацията на обединените нации. При осъществяването на своята дейност СОПД се ръководи от международните задължения на Ирландия в областта на правата на човека, и по-специално задълженията, установени в Конвенцията на ООН за правата на детето.

Омбудсманът по правата на детето е независим при изпълнението на своите функции и се отчита пряко пред Oireachtas (парламента).

Функциите на службата на омбудсмана по правата на детето са определени в Закона за омбудсмана по правата на детето от 2002 г. Основните функции са следните:

• да осигури независим, безпристрастен и безплатен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до публични органи, училища или болници, подадени лично от деца и младежи, или от тяхно име от пълнолетни лица;
• да съветва министри от кабинета относно законодателството и политиките по отношение на децата;
• да насърчава публичните органи да подобряват своите практики и процедури в интерес на децата;
• да привлича внимание към проблеми, които засягат децата и младежите; както и
• да съдейства за подобряване на осведомеността по въпроси, свързани с правата и благоденствието на децата и относно начините за прилагане на тези права.

Що се отнася до функцията на службата да разглежда жалби, в закона от 2002 г. са определени стандартни основания за разглеждането на жалби и провеждането на разследвания, свързани с лошо управление. Предварителни проверки или разследвания могат да се образуват или въз основа на жалба, получена от службата, или служебно от омбудсмана по правата на детето.

Предвид факта, че последствията от дадено производство за конкретно дете трябва да са предмет на разследване, проведено от омбудсмана по правата на детето, и тъй като самите деца също могат да подават жалби до службата, в закона са предвидени конкретни разпоредби, които са съобразени с особено уязвимото положение на децата:

• задължение за съобразяване с висшия интерес на детето;
• задължение за надлежно отчитане на желанията на детето.

Процедури: След подаването на жалба до Службата на омбудсмана по правата на детето, първо се проучва дали тя е допустима и дали естеството на жалбата налага приоритетно разглеждане.

СОПД винаги се стреми към уреждане на жалбите на местно равнище и на възможно най-ранен етап и е длъжна като първи вариант да даде възможност на публичния орган, срещу който е подадена жалбата, да реши проблема на жалбоподателя.

Ако жалбата е допустима, пристъпва се към предварително ѝ разглеждане. Ако след приключване на предварителното разглеждане СОПД прецени, че трябва да се проведе разследване, Службата може да пристъпи към по-обстойно разследване на жалбата.

Повече информация за процедурата на СОПД за разглеждане на жалби може да бъде намерена на адрес: https://www.oco.ie/complaints/

Резултат: След приключване на разследването Службата на омбудсмана по правата на детето може да отправи препоръки към съответния публичен орган, училище или болница въз основа на направените от нея констатации. Тези препоръки може да се отнасят до подобряването на положението на съответното дете или деца и/или до извършването на по-мащабни системни промени в интерес на децата.

Въпреки че препоръките не са правно обвързващи актове, едно от законоустановените правомощия на СОПД е да внесе в Oireachtas (парламента) специален доклад, в случай че даден публичен орган не приеме препоръките на СОПД.

Омбудсман

Адрес:

Office of the Ombudsman, 
6 Earlsfort Terrace,
Dublin 2

Уебсайт: https://www.ombudsman.ie/

Електронна поща: communications@ombudsman.ie

Тел.: +353 (0) 1 639 5600

Видове разглеждани запитвания

Дадено лице може да подаде жалба до омбудсмана, свързана с

• министерства;
• местни органи;
• Изпълнителната здравна служба (ИЗС);
• изпълнители, например благотворителни и доброволчески организации, които предоставят здравни и социални услуги от името на ИЗС;
• Ирландските пощи (An Post); както и
• всички публични органи, които са обхванати от Закона за уврежданията от 2005 г. за целите на този закон.

Процедура след подаване на запитване
От съответния публичен орган може да бъде поискано да представи доклад. Ако е необходимо, може да се проучат досиета и архиви и да се разпитат длъжностни лица. След това Службата на омбудсмана решава дали:

• Вашата жалба е валидна, и
• сте пострадали вследствие на действието или решението на публичния орган.

В повечето случаи жалбите се разглеждат в неформален порядък. Службата на омбудсмана може да обсъди проблема непосредствено с публичния орган или да проучи съответните документи. При по-сложните случаи може да се наложи извършването на по-подробно разследване. Освен това е предвидена вътрешна процедура за обжалване, в случай че жалбоподателите не са удовлетворени от резултатите от разглеждането на тяхната жалба.

Възможни резултати от производството

Ако Службата на омбудсмана реши, че сте понесли вреди в резултат на несправедливо или неправилно действие на публичния орган и че публичният орган не е взел мерки да поправи това, тя може да препоръча на органа да предприеме такива действия. Ако счита за целесъобразно, Службата на омбудсмана може да поиска от органа:

• да преразгледа своето действие;
• да промени своето решение и/или
• да Ви предложи:
  • обяснение,
  • извинение, и/или
  • финансово обезщетение.

Ако Службата на омбудсмана стигне до извод, че Вашата жалба не може да бъде уважена, тя ще Ви обясни причините за това.

Специализирани органи за защита на правата на човека

Омбудсман по правата на детето

Вж. Национални институции по правата на човека по-горе.

Орган по защита на данните

Office of the Data Protection Commissioner (Служба на комисаря по защита на данните)

Уебсайт: https://www.dataprotection.ie/

Службата на комисаря по защита на данните отговаря за спазването на правата на физическите лица, установени в законите за защита на данните от 1988 г. и 2003 г., и за принудително изпълнение на задълженията на администраторите на данни, свързани със защитата на данните.

Ако дадено лице счита, че неговите права са били нарушени, то може да подаде жалба до комисаря, който ще разследва случая и ще предприеме необходимите стъпки за отстраняване на нарушението. Гражданите могат да отправя писмена жалба до комисаря по защита на данните, в която се описват подробности за инцидента, довел до жалбата. Жалбоподателят трябва ясно да посочи организацията или лицето, срещу което подава жалбата. Освен това жалбоподателят трябва да изложи стъпките, предприети от него за уреждане на проблема с организацията, и вида отговор, който е получил от организацията. Трябва да се предоставят също копия от кореспонденцията с организацията и съответните доказателства.  След това Службата на комисаря по защита на данните отнася въпроса до организацията.

В зависимост от естеството на жалбата комисарят по защита на данните може първо да направи опит за намиране на решение, приемливо за всички страни. В случай че спорът не може да се уреди доброволно, комисарят по защита на данните провежда пълно разследване на всички факти и след това изготвя официално решение. След приключване на разследването комисарят изпраща на засегнатите страни писма, с които ги уведомява за своето решение. В случай на жалби относно нарушения на правилата за електронни съобщения (нормативен акт № 535 от 2003 г., изменен с нормативен акт № 526 от 2008 г.) комисарят може да реши да образува наказателно производство срещу съответната организация.

Други специализирани органи

i) Звено за борба с трафика на хора

Dublin, D02 HK52

Телефон: +353 1 602 8202

Електронна поща: info@justice.ie

Human Trafficking Investigation and Co-ordination Unit (Звено за разследване и координация в областта на трафика на хора)

An Garda Síochána (Национална полицейска служба на Ирландия)

Dublin

Телефон: +353 1 666 0000

Електронна поща: blueblindfold@garda.ie
Уебсайт: http://www.garda.ie/Controller.aspx?Page=5416&Lang=1

• кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията.
  Запитвания за информация относно въпроси, свързани с борбата с трафика на хора в Ирландия.

ii) Апелативен трибунал за международна закрила

Функции: Апелативният трибунал за международна закрила е независим орган, който разглежда апелативни жалби по молбите за убежище след издадена от Службата на комисаря по молбите на бежанци отрицателна препоръка за предоставянето на статут на бежанец. Апелативният трибунал за международна закрила също така разглежда апелативни жалби, свързани с решения на Службата на комисаря по молбите на бежанци, приети съгласно Регламент „Дъблин II“.

Процедури:

Кандидат за убежище, чиято молба за международна закрила е била отхвърлена от Службата за международна закрила, може да обжалва решението пред Апелативния трибунал за международна закрила. В изпратеното до Вас писмо ще бъде посочено дали имате право на обжалване и конкретния срок, в който трябва да бъде подадена жалбата.

Към изпратеното до Вас писмо за отказ ще бъде приложен формуляр за обжалване. Ако не сте получили формуляр за обжалване, можете да го изтеглите от тази уебстраница.

Всички жалби, получени в Апелативния трибунал за международна закрила, се разглеждат по реда на датата. Ще бъдете уведомени, когато бъде определена дата за изслушване по Вашата жалба.

Преди да подадете жалба, трябва:

• да се уверите, че попълвате правилния формуляр за вида на жалбата, която подавате;
• да проверите дали подавате жалбата си в определения срок, посочен в изпратеното до Вас писмо за отказ от Службата за международна закрила;
• да се уверите, че всички раздели на жалбата са попълнени и формулярът е подписан.

Можете да подадете формуляра си за обжалване по следните начини:

По пощата:
The International Protection Appeals Tribunal
6/7 Hanover Street East
Dublin D02 W320
Тел.: +353 (0) 1 474 8400

Сканиран по електронна поща на: info@protectionappeals.ie

Разполагате с определено време за обжалване на решението по Вашия случай, което започва да тече от датата, на която комисарят по молбите на бежанци е издал отрицателната препоръка. Този срок обаче е различен в зависимост от констатациите на комисаря по молбите на бежанци по Вашия случай. Поради това е възможно да разполагате с 15, 10 или 4 работни дни за обжалване. Ще разберете с колко дни разполагате от писмото на комисаря по молбите на бежанци, с което Ви уведомяват, че са препоръчали да не Ви бъде предоставен статут на бежанец.

След като попълните формуляра за обжалване, трябва да го изпратите на следния адрес:

Съхранявайте грижливо разписките, които удостоверяват, че сте изпратили формуляра по пощата/факс.

Резултат: Ако обжалваното решение бъде отменено, това означава, че съответният член на трибунала препоръчва да Ви бъде предоставен статут на бежанец. Ще получите писмено уведомление за това решение. След това преписката ще бъде изпратена на звеното за министерски решения към Министерството на правосъдието и равенството.

Ако обжалваното решение бъде потвърдено, това означава, че съответният член на трибунала препоръчва да не Ви бъде предоставен статут на бежанец. Ще получите писмено уведомление за това решение. След това преписката ще бъде изпратена на звеното за репатриране към Министерството на правосъдието и равенството.

iii) Омбудсман на Garda (национална полицейска служба)

Комисия към омбудсмана на Garda Síochána

Ireland

Уебсайт: https://www.gardaombudsman.ie/

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Тази организация може да разглежда жалби и да бъде сезирана във връзка с поведението на служители на Garda Síochána. Най-честите сигнали по тези жалби са свързани със злоупотреба с власт, грубо отношение, насилие, неизпълнение на служебни задължения.
Сезирането е свързано със смъртни случаи или значителни вреди.

Организацията може да получава жалби от граждани (които не са служители на Garda Síochána), подадени лично в офис на публична служба, по електронен път, по телефон, поща, чрез всяко полицейско управление или лично на член на комисията. Освен това организацията може да бъде сезирана от комисаря на Garda Síochána във връзка с обстоятелства, които дават на комисаря на Garda основания да счита, че поведението на служител на Garda Síochána може да е довело до смърт или до значителна вреда на дадено лице. Комисията може да започне разследване без получена жалба, ако счита, че това е в интерес на обществото.

Кратко описание на процедурата след подаване на запитване:

Подадената жалба се оценява за допустимост или недопустимост съгласно закона. Ако тя бъде счетена за недопустима, не се провежда разследване.
Ако жалбата бъде счетена за допустима и ако е уместно, се правят опити за неформално уреждане на въпроса със съгласието на жалбоподателя и съответния служител на Garda Síochána. В противен случай се провежда разследване за потенциално нарушение на дисциплинарния правилник на Garda Síochána от 2007 г. (Garda Síochána (Discipline) Regulations 2007) или потенциално нарушение по наказателното право. Засегнатите страни имат право да получават информация за напредъка на разследването и за резултатите от него.

Кратко описание на възможните резултати от производството:

Жалбата може да бъде счетена за недопустима.

Разследването може да бъде прекратено във всеки момент, ако въз основа на информация, получена след обявяването на жалбата за допустима, комисията прецени, че жалбата е явно необоснована или злонамерена; че при изготвянето на жалбата на жалбоподателя е било известно, че тя е невярна или подвеждаща, или ако предвид всички обстоятелства комисията прецени, че провеждането на по-нататъшно разследване не е необходимо или разумно осъществимо.

Разследването може да доведе до налагането на санкция на Garda.

В резултат на разследването може да се образува дисциплинарно производство и да се наложи санкция на Garda.

Преписката може да бъде изпратена на директора на прокуратурата и да бъде издадено указание за наказателно преследване. В такъв случай може да се стигне до съдебно производство.

Национални съдилища

В Гърция не съществува специален компетентен съд, чрез който да се потърси правна защита в случай на нарушение на основните права. В зависимост от характера на престъплението или нарушението правна защита може да се потърси от националните граждански, наказателни или административни съдилища.

Дали има нарушение на основните права се определя въз основа на националното материално право. Приложимата процедура пред компетентния (граждански, наказателен или административен) съд е уредена в националното процесуално (гражданско, наказателно или административно) право.

Съответната процедура завършва със съдебно решение, което или води до отхвърляне на иска, или, ако е окончателно, може да бъде принудително изпълнено.

Специализирани органи за защита на правата на човека

Национална комисия по правата на човека на Гърция

Националната комисия по правата на човека (НКПЧ) беше създадена неотдавна в съответствие с правилата на ООН и на принципите от Париж като независим орган, който дава консултации на правителството по въпросите на правата на човека. Нейните членове произхождат от тридесет и две организации (независими органи, университетски факултети по право и науки, синдикални организации, неправителствени организации, политически партии и министерства).

НКПЧ има за цел да предоставя постоянни насоки на всички правителствени органи относно необходимостта от ефективна защита на правата на човека по отношение на всички лица, пребиваващи на територията на Гърция.

Съгласно закона, с който е създадена НКПЧ (Закон № 2667/1998, с измененията си, в сила понастоящем), тя е натоварена с изпълнението на следните основни задачи:

а) разглеждане на въпроси, свързани със защитата на правата на човека, повдигнати от правителството или от Конференцията на парламентарните председатели, или предложени от членове на парламента или от неправителствени организации (НПО);

б) отправяне на препоръки и предложения, изготвяне на проучвания и представяне на отчети и становища за законодателни, административни или други дейности, спомагащи за подобряването на защитата на правата на човека;

в) подемане на инициативи за повишаване на обществената и медийната осведоменост по въпросите на правата на човека;

г) предприемане на инициативи за насърчаване на зачитането на правата на човека в рамките на образователната система;

д) поддържане на постоянни контакти и сътрудничество с международни организации, аналогични органи в други държави и национални и международни НПО;

е) предоставяне на становища относно национални доклади, представяни на международни организации по въпросите на правата на човека;

ж) популяризиране на позициите на НКПЧ чрез всички подходящи средства;

з) изготвяне на годишен доклад за защитата на правата на човека;

и) създаване на Център за документация по правата на човека; както и

й) наблюдение на адаптирането на гръцкото законодателство към разпоредбите на международното право относно защитата на правата на човека и предоставяне на становища по този въпрос на компетентните държавни органи.

Омбудсман

Омбудсманът е независим орган, уреден в Конституцията. Омбудсманът е създаден със Закон № 2477/97 и започва да функционира на 1 октомври 1998 г. Дейността на омбудсмана е уредена със Закон № 3094/03. Предоставяните от омбудсмана услуги са безплатни.

Омбудсманът разглежда индивидуални административни актове или случаи на действие или бездействие от страна на органи, предоставящи публични услуги, при които са били нарушени правата или законовите интереси на физически или юридически лица.

Всеки гражданин, който подава жалба до омбудсмана, трябва първо да се е обърнал към съответната публична служба. Гражданинът може да се обърне към омбудсмана само ако при този контакт проблемът не е бил разрешен.

Мисията на омбудсмана е да осъществява медиация между гражданите и публичните служби с цел защита на правата на гражданите, борба със злоупотребите в администрацията и отстояване на върховенството на закона.

В ролята си на медиатор омбудсманът дава насоки и препоръки на публичните административни органи. Омбудсманът не налага санкции и не отменя незаконни административни актове.

Специализирани органи за защита на правата на човека

Роля на омбудсмана при случаи, свързани с правата на деца

Омбудсманът (вж. по-горе) също така разглежда действия или случаи на бездействие от страна на публични административни органи и частни лица в нарушение на правата на детето.

С оглед защита на правата на детето омбудсманът също така се занимава със случаи на нарушения на правата на детето от страна на частни юридически лица или физически лица.

Органи, които носят официална отговорност за насърчаването на принципа на равенство

I. Закон № 3304/2005, транспониращ Директиви 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. и 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г., определя омбудсмана, Комисията за равно третиране и Инспекцията по труда (SEPE) като органи за насърчаване на равното третиране и определя всяка от техните отговорности.

По-конкретно:

1. Омбудсманът отговаря за насърчаването на принципа на равенство, когато този принцип е нарушен от страна на публични административни органи. В случая понятието „публични административни органи“ се отнася до органите, посочени в член 3, параграф 1 от Закон № 3094/2003 (Държавен вестник, серия I, бр. 10), „Омбудсман и други разпоредби“.
2. Комисията за равно третиране отговаря за насърчаването на принципа на равенство, когато този принцип е нарушен от страна на физически или юридически лица, различни от посочените по-горе, с изключение на въпросите, свързани със заетостта и труда.
3. Инспекцията по труда (SEPE) отговаря за защитата на принципа на равенство в областта на заетостта и труда, когато този принцип е нарушен от страна на физически или юридически лица, различни от посочените в параграф 1.

ΙΙ. Закон № 3896/2010 (Държавен вестник, серия I, бр. 207, 8.12.2010 г.) «за прилагане на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на работата и заетостта — хармонизиране на действащото законодателство с Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. и с други приложими разпоредби», въвежда абсолютна забрана на всички форми на пряка или непряка дискриминация, основана на пола.

Законът има за цел да гарантира прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, що се отнася до:

а) достъпа до заетост, включително професионалното развитие, както и до професионална квалификация;

б) условията на труд, включително заплащането; както и

в) професионалните социалноосигурителни схеми, както е предвидено в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Омбудсманът отговаря за мониторинга и насърчаването на прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в приложното поле на горепосочения закон (член 25 от Закон № 3896/2010).

Орган за защита на данните на Гърция (Αρχή Προστασίας Δεδομένων Προσωπικού Χαρακτήρα)

Гръцкият орган за защита на данните е независим орган, създаден със Закон № 2472/1997, транспониращ Директива 95/46/ЕО.

Гръцкият орган за защита на данните отговаря за защитата на личността и правото на неприкосновеност на личния живот на физическите лица в Гърция, както е предвидено в закони № 2472/1997 и 3471/2006.

Основната цел на гръцкия орган за защита на данните е да защитава гражданите от незаконно обработване на лични данни и да ги подпомага при нарушаване на техните права в тази връзка в която и да е оперативна област.

Гръцкият орган за защита на данните има за цел също така да предоставя подкрепа и насоки на обработващите лични данни във връзка с изпълнението на техните законови задължения, като се вземат предвид нуждите на гръцкото общество от нови услуги и проникването на модерни цифрови комуникации и мрежи.

Гръцкият орган за защита на данните, действайки служебно или в отговор на подадена жалба, провежда административни проверки на данни, съхранявани както в публичния, така и в частния сектор. Тези проверки се осъществяват от длъжностни лица от Инспектората (Τμήματος των Ελεγκτών), които при важни случаи се подпомагат от членове на гръцкия орган за защита на данните. Извършващите проверките, в качеството си на специални разследващи лица, имат право на достъп до всички записи и срещу тях не може да бъде приложена никаква форма на поверителност.

Проверките обхващат анализ на това дали инспектираните органи съблюдават изискванията на Закон № 2472/97 и Закон № 3471/2006 (относно уведомяването, информацията, другите задължения и доказателствата). След това се извършва проверка на информационната система, която съгласно членове 6 и 10 от Закон № 2472/1997 обхваща основните характеристики на системата, естеството на данните и нивото на сигурност, осигурено от организационните и техническите мерки за защита на данните, предприети от администратора на данни. След приключване на проверката се изготвя констативен протокол, който се представя на гръцкия орган за защита на данните.

Гръцкият орган за защита на данните също така провежда независим надзор на националната част на Шенгенската информационна система съгласно член 114, параграф 1 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген (Закон № 2514/1997, Държавен вестник, серия I, бр. 140); изпълнява функциите на национален надзорен орган, както е предвидено в член 23 от Конвенцията за Европол (Закон № 2605/1998, Държавен вестник, серия I, бр. 88), както и на национален надзорен орган по смисъла на член 17 от Конвенцията за използване на информационните технологии за нуждите на митниците (Закон № 2706/1999, Държавен вестник, серия I, бр. 77); и изпълнява надзорните отговорности, произтичащи от всяко друго международно споразумение.

Гръцкият орган за защита на данните разглежда жалби и въпроси, свързани с прилагането на закона и защитата на правата на жалбоподателите, когато те са нарушени от обработването на данни, и взема решения в това отношение. Той също така налага административни санкции на администраторите на лични данни или на техните представители, ако има такива, ако те нарушат задълженията си, произтичащи от Закон № 2472/97, както и от всяка друга разпоредба относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни. Накрая, гръцкият орган за защита на данните може да уведомява компетентните административни и съдебни органи за нарушения на законодателството за защита на данните.

Полезни връзки

Национална комисия по правата на човека на Гърция

Орган за защита на данните на Гърция

Омбудсман на Гърция

Национални съдилища

Национални институции, работещи в областта на правата на човека

Омбудсман

Специализирани органи в областта на правата на човека

Други

Национални съдилища

Конституционен съд (Tribunal Constitucional)

Основните права и свободи на човека се гарантират на първо място от съдиите и съдилищата. Конституцията обаче предвижда особена система като последна възможност за защита на тези права, а именно предявяването на конституционна жалба (amparo constitucional), която се разглежда от Конституционния съд. Този съд тълкува Конституцията като върховна инстанция. В това си качество той е върховният съдебен орган в областта на конституционните гаранции и е основният гарант на основните права и свободи, признати от Конституцията.

Ако имате въпроси, има четири начина да се свържете с Конституционния съд:

• по пощата, на следния адрес:
  Tribunal Constitucional
  Calle Domenico Scarlatti, 6
  28003 Madrid
  Spain.
• по телефона: +34 915508000.
• по факс: +34 915444088.
• по електронна поща: buzon@tribunalconstitucional.es..

Повече информация можете да намерите на следните уебсайтове: : https://www.tribunalconstitucional.es/en и https://www.poderjudicial.es

Национални институции, работещи в областта на правата на човека

Вж. раздела, посветен на омбудсмана.

Омбудсман (Defensor del Pueblo)

Омбудсманът (Defensor del Pueblo) е институцията, натоварена със закрилата и защитата на основните права и гражданските свободи на гражданите. За тази цел той е оправомощен да контролира дейността на административните органи и на органите, занимаващи се с управлението на обществени услуги, на територията на цялата страна, както и дейността на административните делегации на Испания, обслужващи испанските граждани в чужбина.

Настоящият омбудсман е Francisco Fernandez Marugan.

Когато получи жалба във връзка с неправомерно функциониране на правораздаването, омбудсманът я изпраща на прокуратурата за провеждане на разследване на случилото се и за предприемане на подходящи мерки в съответствие с нормативната уредба или я предава за разглеждане на Висшия съдебен съвет (Consejo General del Poder Judicial). Омбудсманът може също така да отправи препоръки към правителството относно необходимостта от извършване на законодателни промени.

Омбудсманът разполага с правомощия да подава жалби за противоконституционност и за нарушение на права и свободи (amparo), както и за иницииране на процедурата habeas corpus.

Омбудсманът НЕ МОЖЕ да се намесва в следните случаи:

• когато не е имало намеса от страна на публичната администрация;
• когато се касае за спор за частни взаимоотношения;
• ако е изминала повече от една година от момента, в който гражданинът е узнал фактите предмет на жалбата;
• когато жалбата е подадена анонимно, не съдържа конкретно искане и от нея личи, че подателят е недобросъвестен или ако разглеждането ѝ може да накърни законните права на трети лица;
• когато е налице несъобразяване със съдържанието на съдебно решение.

Гражданите, които желаят да се обърнат към омбудсмана, не се нуждаят от помощта на адвокат или доверител и цялото производство е безплатно за тях.

Производството се открива с подаване на жалба. Жалбата трябва да бъде подписана и в нея задължително трябва да са посочени собственото и фамилното име на жалбоподателя, адрес за контакти, описание на обстоятелствата, поради които се подава жалбата, както и органът или администрацията, срещу които тя се подава.

По възможност към жалбата се прилагат копия на най-важните документи, свързани с разглеждания проблем. След разглеждане на преписката, на жалбоподателя се изпраща документ, в който се посочва номерът, под който е заведена жалбата, в случай че той желае да получи информация във връзка с нея.

Жалбата може да бъде подадена по един от следните начини:

• онлайн: от страницата на електронния регистър, която е достъпна от уебсайта на омбудсмана под рубрика „Presenta tu queja“ („Подаване на жалба“);

• лично: в приемната на службата на омбудсмана на следния адрес: calle Zurbano nº 42, Madrid. Приемните часове са: от понеделник до петък 9,00 — 14,00 ч. и от понеделник до четвъртък 16,00 —18,00 ч. (през август приемната е затворена следобед);

• по пощата: чрез изпращане на подписано писмо на адрес:
  Defensor del Pueblo
  Calle Zurbano, 42
  28010 Madrid
  Spain

• по факс: чрез изпращане на подписано писмо на номер +34 913081158.

Ако се нуждаете от информация за институцията на омбудсмана или искате да узнаете какво е движението по преписката, можете:

• да отидете направо в приемната на следния адрес: calle Zurbano nº 42 de Madrid.
• да изпратите съобщение по електронна поща: registro@defensordelpueblo.es.
• да се обадите по телефона на някой от следните номера:
  - 900101025 (единствено от Испания) — на тази безплатна телефонна линия можете да получите информация за институцията, за нейната роля и функции, както и за това как да подадете жалба.
  - +34 914327900: за да узнаете какво е движението по дадена жалба.
  работно време на тези телефонни услуги е както следва:
  - 9,00 — 14,00 ч. и 15,00 — 18,00 ч., от понеделник до четвъртък,
  - 9,00 — 14,00 ч. и 16,00 —18,00 ч. в петък (през август телефонните услуги не работят следобед).

Повече информация можете да намерите на следния уебсайт: https://www.defensordelpueblo.es

Специализирани органи в областта на правата на човека

• Омбудсман по въпросите на правата на децата (Defensor del Pueblo para los derechos de la infancia)

Омбудсманът осигурява защита на правата на всички граждани, независимо от възрастта им. В допълнение към това някои автономни общности в Испания са създали институции за защита на малолетните и непълнолетните.

Испанското законодателство гарантира на малолетните и непълнолетните правото да подават жалби до Омбудсмана или до признатите автономни институции.

• Органи по въпросите на равенството (Organismo de igualdad)

Съвет за насърчаване на еднаквото третиране и за борба с дискриминацията, основана на раса или етническа принадлежност

Съветът е съставен от различни държавни, регионални и местни органи на публичната власт, от представителни професионални и синдикални организации, както и от образувания с нестопанска цел, работещи в областта на насърчаването на еднаквото третиране и борбата с дискриминацията, основана на раса или етническа принадлежност.

Неговата цел е да допринася за спазване на принципа на еднакво третиране и за борбата с дискриминацията, основана на расов или етнически произход, в области като образованието, здравеопазването, достъпът до социално осигуряване, обществени услуги, жилищно настаняване, заетост, обучение и т.н., и най-общо погледнато, достъпът до всички видове стоки и услуги.

За тази цел Съветът изпълнява четири основни функции:

1. Предоставя независими съвети на жертвите на дискриминация при обработване на жалбите им.
2. Публикува самостоятелно независими проучвания, разследвания и доклади.
3. Насърчава мерките, които допринасят за еднаквото третиране и за премахване на дискриминацията, като отправя полезни препоръки и предложения.
4. Изготвя и одобрява годишния доклад за дейността на Съвета и го представя на Министъра по въпросите на равноправното третиране.

Повече информация можете да намерите на следните уебсайтове: https://igualdadynodiscriminacion.igualdad.gob.es и https://igualdadynodiscriminacion.igualdad.gob.es/contactar/home.htm.

• Орган по защита на данните (Organismo de protección de datos)

Испанска агенция за защита на данните

Испанската агенция за защита на данните е независим орган за осъществяване на контрол, който следи за спазване на правната уредба в областта на защитата на данните и гарантира и защитава основното право на защита на личните данни.

Тя обработва исканията и оплакванията на гражданите и предоставя информация за правата, регламентирани в Ley Orgánica de Protección de Datos (органичен закон относно защитата на данните). Агенцията предоставя също така помощ и информация на образуванията, работещи с досиета, съдържащи лични данни (предприятия, институции и публична администрация), за да гарантира съблюдаването на закона от тяхна страна.

Отношения със засегнатите лица

• Обработва заявленията и оплакванията на засегнатите лица.
• Предоставя информация относно правата, регламентирани от правната уредба.
• Оказва съдействие на медийни кампании.

Отношения с лицата, обработващи данни

• Издава разрешенията, предвидени от закона.
• Налага корективни мерки.
• При нарушения на закона, изисква заличаване на данните и прекратяване на дейността по обработване на данни.
• Упражнява правомощия по налагане на санкции.
• При необходимост, търси помощ и информация.
• Дава разрешения за международно предаване на данни.

За всякакви въпроси, разяснения, искания, оплаквания или предложения, можете да се свържете с Испанската агенция за защита на данните по три начина:

• по пощата, на следния адрес:
  Agencia Española de Protección de Datos.
  Calle Jorge Juan, 6
  28001 Madrid
  Spain
• по телефона: +34 912663517.
• по електронна поща на адрес: ciudadano@agpd.es.

Повече информация можете да намерите на следния уебсайт: https://www.agpd.es/.

• Други специализирани органи

Испански комитет на представителите на хората с увреждания

Испанският комитет на представителите на хората с увреждания (Comité Español de Representantes de Personas con Discapacidad), по-известен със съкращението CERMI, е платформата за осъществяване на представителство, защита и дейност на испанските граждани, страдащи от увреждания. С ясната представа за статута си на социална група, която е в неблагоприятно положение, повече от 3,5 милиона души, заедно със своите семейства, решиха да се обединят посредством организации шапки, за да въздействат на работата по признаването на правата им и да постигнат пълното си качество на граждани с равни права и възможности, сравними с тези на останалите групи в обществото.

Ако имате въпроси, има три начина да се свържете със CERMI:

• по пощата, на следния адрес:
  Comité Español de Representantes de Personas con Discapacidad
  Secretaría General
  Calle Recoletos, 1 Bajo
  28001 Madrid
  Spain
• по телефона: +34 913601678,
• по факс: +34 914290317,
• по електронна поща на адрес: cermi@cermi.es

Повече информация можете да намерите на следния уебсайт: http://www.cermi.es/.

Полезна информация се съдържа и на уебсайта на Националната обсерватория за хората с увреждания: https://www.observatoriodeladiscapacidad.info

Служба „Убежище и бежанци“

Служба „Убежище и бежанци“ е част от Министерство на вътрешните работи и е натоварена с изготвянето на предложения за издаване на разрешения за пребиваване в Испания в съответствие със законодателството в областта на правото на убежище.

Освен това тя има следните функции:

• Проучва и обработва досиета, за да определи държавите, отговарящи за разглеждането на молбите за предоставяне на убежище, в съответствие с действащите международни споразумения;
• Разглежда и обработва всички молби за предоставяне на убежище, подадени на граничните пунктове, на територията на страната и в дипломатическите представителства на Испания в чужбина.

Повече информация можете да получите:

• по пощата:
  Oficina de Asilo y Refugio
  Calle Pradillo, 40
  28002 Madrid
  Spain
• по телефона: +34 915372170.

За повече информация се свържете със съответния отдел в Министерство на вътрешните работиhttp://www.interior.gob.es/web/servicios-al-ciudadano/oficina-de-asilo-y-refugio.

Генерален секретариат за затворническите учреждения

Затворническите учреждения са основна част от политиката на сигурност и от социалната политика на една страна. Предназначението им, заложено в конституцията, както и основната им цел е да осъществяват надзор и ръководство върху всички дейности, насочени към предоставяне на обществени услуги във връзка с изпълнението на присъдите и наказателните мерки.

Повече информация можете да получите:

• по пощата:
  Secretaría General de Instituciones Penitenciarias
  Calle Alcalá, 38-40
  28014 Madrid
  Spain
• по телефона: +34 913354700,
• по факс: +34 913354052.

Повече информация можете да намерите на следния уебсайт: http://www.institucionpenitenciaria.es/.

Други

Общ съвет на адвокатските колегии в Испания (Consejo General de la Abogacía Española)

Общият съвет на адвокатските колегии в Испания (Consejo General de la Abogacía Española, CGAE) е висшият орган на испанските адвокатски колегии, който разполага с представителни, координационни и изпълнителни функции и за всякакви цели има статут на публично образувание със собствена правосубектност и пълни правомощия за постигане на целите си.

CGAE отговаря за регулирането на адвокатската професия и следи за запазването на нейния престиж. В Испания има 83 адвокатски колегии, в които понастоящем членуват общо 137 447 практикуващи адвокати (по данни от декември 2016 г.), както и 10 автономни съвета на адвокатски колегии.

Правото на безплатна правна помощ е силно застъпено в Испания. Испанските адвокатски колегии гарантират осъществяването на ефективна съдебна защита на всички граждани посредством системата за предоставяне на правна помощ, юридическа помощ и правни консултации за обвиняемите, юридическа помощ и консултации за имигранти, правни консултации за лишените от свобода, юридическа помощ и консултации за жени, юридическа помощ за жертвите на домашно насилие, както и юридическа помощ и консултации за възрастни хора.

Ако имате въпроси, има три начина да се свържете със CGAE:

• по пощата, на следния адрес:
  Consejo General de la Abogacía Española
  Paseo Recoletos, 13
  28004 Madrid
  Spain
• по телефона: +34 915232593,
• по електронна поща на адрес: informacion@cgae.es.

Повече информация можете да намерите на следните уебсайтове: http://www.cgae.es/ и https://www.abogacia.es/servicios/ciudadanos/servicios-de-orientacion-juridica-gratuita.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Франция

Съдилища

Национална институция по правата на човека

Институционален омбудсман: Защитник на правата

Специализирани органи по правата на човека

Други специализирани институции

Съдилища

Основните права и свободи на хората са гарантирани на първо място от административните съдилища и съдилищата, пред които гражданите могат да заведат дело.

Освен това Конституционният съвет (Conseil constitutionnel), който се произнася по конституционността на законите, упражнява два вида контрол:

• Контрол на необнародваните закони: Конституционният съвет се сезира задължително за устройствените закони — преди тяхното обнародване, и за процедурните правилници на камарите на парламента — преди влизането им в сила. Съветът може също така да бъде сезиран във връзка с международен ангажимент преди същият да бъде ратифициран или одобрен. Що се отнася до обикновените закони, Съветът може да бъде сезиран във връзка с тях преди обнародването им.
• Контрол на обнародваните закони: с конституционната промяна от 23 юли 2008 г. в Конституцията бе включен член 61-1, с който бе въведен т.нар. приоритетен въпрос за конституционност (question prioritaire de constitutionalité). Реформата дава възможност на гражданите да оспорват в хода на висящо производство конституционността на обнародван закон, за който твърдят, че нарушава гарантираните от Конституцията права и свободи. Съдът, който разглежда висящото дело, препраща приоритетния въпрос за конституционност на Касационния съд (Cour de cassation) или на Върховния административен съд (Conseil d'État). Конституционният съвет може да бъде сезиран по въпроса от Върховния административен съд или от Касационния съд. Той трябва да се поизнесе в срок от три месеца. По този начин считано от 1 март 2010 г., след като бъде сезиран от Върховния административен съд или Касационния съд, Конституционният съвет проверява дали законодателна разпоредба, която вече е в сила, нарушава гарантираните от Конституцията права и свободи. Когато е необходимо, Конституционният съвет може да отмени въпросната разпоредба.

За повече информация относно приоритетния въпрос за конституционност:

• https://www.service-public.fr/particuliers/vosdroits/F21088
• http://www.vie-publique.fr/actualite/faq-citoyens/qpc/

Информация за организацията на съдилищата и тяхната компетентност е предоставена на уебсайтовете на Върховния административен съд, Касационния съд и Конституционния съвет:

• https://www.conseil-etat.fr
• https://www.courdecassation.fr/
• https://www.conseil-constitutionnel.fr/en

Националнa институция по правата на човека

Национална консултативна комисия по правата на човека

Националната консултативна комисия по правата на човека (НККПЧ) (Commission nationale consultative des droits de l’homme — CNCDH) е националната институция по правата на човека на Франция и е създадена през 1947 г. Считана за независим административен орган, тя е държавна структура, която изпълнява задачите си напълно независимо (съгласно Закон № 2007-292 от 5 март 2007 г.). В състава на НККПЧ влизат 64 водещи личности и представители на организации на гражданското общество.

Задачи

НККПЧ насърчава диалога между правителството, парламента, институциите и гражданското общество в областта на правата на човека, хуманитарното право и хуманитарните дейности и борбата срещу расизма.

• Тя оказва помощ при изготвянето на доклади, които трябва да бъдат представени от Франция пред международните организации, съгласно поетите от нея договорни задължения в областта на правата на човека.
• Тя допринася за образованието в областта на правата на човека.
• Съгласно член 2 от Закона от 13 юли 1990 г. тя отговаря за изготвянето на публичен годишен доклад за борбата срещу расизма.
• По собствена инициатива тя може да насочи вниманието на публичните органи към мерки, за които счита, че биха могли да благоприятстват защитата и укрепването на правата на човека. Комисията може да повдига всички въпроси, свързани с извънредна хуманитарна ситуация, и да обменя информация за възможните решения по отношение на такива ситуации.
• Приетите от нея становища и доклади се публикуват.

Работата, извършвана от НККПЧ, е разделена между пет подкомисии: социални въпроси, етични въпроси; расизъм, антисемитизъм, ксенофобия, дискриминация и уязвими групи; институции, правосъдие, полиция, въпроси, свързани с миграцията; европейски и международни въпроси; международно хуманитарно право и хуманитарни дейности.

Адрес:

Commission nationale consultative des droits de l’homme
35 Rue Saint-Dominique, 75007
Paris

За повече информация: https://www.cncdh.fr

Институционален медиатор: Защитник на правата

Защитникът на правата (Défenseur des droits) е независима институция, предвидена в Конституцията вследствие на промените от 23 юли 2008 г. и създадена с Устройствен закон № 2011-33 и обикновен закон № 2011-334 от 29 март 2011 г.

Задачи

Защитникът на правата има следните задачи:

• защитава личните права и свободи в контекста на отношенията с административните органи;
• защитава и насърчава интересите и правата на децата;
• бори се срещу забранената по закон дискриминация и насърчава равенството;
• гарантира спазването на етиката от лицата, участващи в дейности по осигуряване на сигурността.

Институцията „Защитник на правата“ е резултат от обединяването на четири предшестващи я институции: Националния омбудсман (Médiateur de la République), Защитника на децата (Défenseur des enfants), Висшия орган за борба с дискриминацията и насърчаване на равенството (Haute Autorité de Lutte contre les Discriminations et pour l’Egalité — HALDE) и Националната комисия по етика на сигурността (Commission Nationale de Déontologie de la Sécurité — CNDS).

Правомощия

Защитникът на правата има право да получава жалби от всяко физическо или юридическо лице, включително от малолетни и непълнолетни лица, които търсят защита на правата си. Той може също така, по собствена инициатива и при всякакви обстоятелства, да разглежда случаи, които попадат в обхвата на неговите правомощия.

За да изпълнява задачите си, Защитникът на правата разполага, от една страна, с правомощия да разследва и да прави проучвания в случай на индивидуални жалби, което му дава възможност да получава всички съответни документи, да разпитва физически лица и дори да извършва проверки на място. От друга страна, Защитникът на правата може да предлага изменения на закони или разпоредби и да изготвя препоръки както за публичните, така и за частните органи.

Той може също да отправя препоръки с цел да отстрани трудностите или нарушенията на правата, с които е сезиран. Засегнатите лица или органи трябва да уведомяват Защитника на правата за предприетите от тях действия в отговор на тези препоръки. Ако не го направят или ако той прецени, че препоръките му не са взети под внимание, може да разпореди на съответното лице или орган да предприеме необходимите мерки в рамките на определен срок. Ако в отговор на това разпореждане не бъдат предприети действия, Защитникът на правата може да изготви специален доклад до въпросното лице или орган. Този доклад се оповестява публично.

Защитникът на правата може също така да оказва помощ при медиация или да предлага компромисни решения, както и да помага на жертвите да подготвят досието по жалбата си и да установят кои процедури са подходящи за техния казус.

Защитникът на правата може да сезира органите, оправомощени да образуват дисциплинарни производства, във връзка с узнати от него факти, за които смята, че е оправдано да бъдат наложени санкции. Той може също така да участва в съдебни производства в подкрепа на дадена жалба като представя писмени или устни становища.

Организация

В седалището на Защитника на правата в Париж работят близо 250 души. В континентална Франция и нейните отвъдморски департаменти работят около 400 доброволци, които помагат на гражданите да защитават правата си, получават техните жалби и отговарят на техни искания. Те могат да бъдат намерени в различни местни и достъпни структури, като например префектури, подпреферктури, центрове за юридически консултации, точки за достъп до правна информация, и общински сгради. Тези представители провеждат също така консултации в затвори и работят с ведомствените центрове за хора с увреждания.

Защитникът на правата председателства съвети, които му оказват помощ при изпълнението на неговите задачи в областта на „защитата и насърчаването на правата на децата“, „борбата срещу дискриминацията, насърчаването на равенството“ и „етиката в областта на сигурността“.

По предложение на Защитника на правата министър-председателят назначава неговите заместници, сред които са:

• защитник по въпроси, свързани с децата, който е заместник-председател на съвета, отговарящ за защитата и укрепването на правата на децата;
• заместник, който е заместник-председател на съвета, отговарящ за етиката в областта на сигурността;
• заместник, който е заместник-председател на съвета, отговарящ за борбата срещу дискриминацията и за насърчаване на равенството.

Сезиране на Защитника на правата

Всяко физическо лице (частно лице) или всяко юридическо лице (дружество, сдружение и т.н.) може да сезира Защитника на правата директно и безплатно, когато:

• счита, че спрямо него се прилага дискриминация;
• знае, че представител на обществените (полиция, жандармерия, митници и т.н.) или частни (служител по сигурността) правоприлагащи агенции не е спазил правилата за добро поведение;
• изпитва затруднения в отношенията си с дадена публична служба (фонд за семейни надбавки (Caisse d’Allocations Familiales), център за заетост (Pôle Emploi), пенсии и т.н.);
• счита, че е налице случай на незачитане на правата на детето.

Защитникът на правата може да бъде сезиран от дете или непълнолетно лице под 18 годишна възраст, от членове на семейството на детето или негов законен представител, медицински или социални служби, сдружение, определено да защитава правата на децата, член на френския парламент и член на Европейския парламент от Франция, както и чуждестранна институция, която има същите функции като тези на Защитника на правата. Последният може да действа от името на френски и чуждестранни деца, живеещи във Франция, и френски деца, живеещи в чужбина, в много области, свързани със защита на правата на детето, и по-специално: закрила на детето, здравеопазване и увреждания, наказателно правосъдие, осиновяване, образование за всички и малолетни и непълнолетни лица от чужди държави.

Гражданите могат да подават своите жалби директно до Защитника на правата:

• като използват онлайн формуляра за сезиране
• безплатно по пощата.

Адрес:

Défenseur des droits
Libre réponse 71120
75342 Paris Cedex 07

За повече информация: https://www.defenseurdesdroits.fr/en

Специализирани органи по правата на човека

Има и други специализирани органи, действащи в областта на правата и свободите:

Надзорен орган по защита на данните:

Национална комисия по въпросите на информатиката и свободите (НКВИС) (Commission nationale de l’informatique et des libertés — CNIL)

НКВИС е френският надзорен орган по защита на личните данни. Тя изпълнява задачите си в съответствие със Закон № 78-17 от 6 януари 1978 г. с последващите му изменения.

Задачи

Националната комисия по въпросите на информатиката и свободите е независим административен орган. Тя изпълнява по-специално следните задачи:

• Информира всички субекти на данни и администратори на лични данни за техните права и задължения.
• Гарантира, че личните данни се обработват в съответствие с разпоредбите на Закона от 6 януари 1978 г., с последващите му изменения. В зависимост от данните, за които става въпрос, тя разрешава обработката, дава становище и получава декларациите за обработка на данните.
• Получава искания, петиции и жалби, свързани с обработката на лични данни, и уведомява лицата, които са ги подали, за предприетите във връзка с тях действия.
• Отговаря на исканията за становища от публични органи, а когато е уместно — на съдилищата, и консултира физическите лица и органите, които извършват или планират да извършват автоматична обработка на лични данни.
• Уведомява своевременно прокуратурата, в съответствие с член 40 от Наказателнопроцесуалния кодекс (Code de procédure pénale), за престъпления, които са привлекли вниманието ѝ, и може да представя становища по наказателни производства.
• Чрез специално решение може да възлага на един или повече от своите членове или на генералния си секретар да извърши проверки във връзка с всяка обработка или да организира извършване на такива проверки от служители на комисията, а когато е приложимо — да получи копия от всички документи или носители на данни, свързани със задачите ѝ.
• С нея се извършват консултации по всеки законопроект или указ, или за всяка разпоредба, свързана със законопроект или указ, отнасящ се до защитата на личните данни или обработката на такива данни.

Всяка година НКВИС представя публичен доклад за изпълнението на задачите си на президента на републиката и на министър-председателя.

Сезиране на НКВИС

Всеки може да се свърже с НКВИС, в случай че има затруднения при упражняване на правата си. За да защитят правата и свободите си във връзка с данните, гражданите трябва първо да подадат директно молба до органите, които съхраняват техните данни. Ако са налице затруднения, получи се незадоволителен отговор или изобщо не се получи отговор, те могат да подадат до НКВИС онлайн жалба във връзка с различни области: интернет, търговия, работа, телефони, банкиране и кредити.

Връзка по темата: https://www.cnil.fr/fr/plaintes

Адрес:

Commission Nationale de l'Informatique et des Libertés
3 Place de Fontenoy - TSA 80715
75334 PARIS CEDEX 07

За повече информация: https://www.cnil.fr/

Генерален контрольор на местата за лишаване от свобода

След ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, приета от Общата асамблея на ООН на 18 декември 2002 г., съсЗакон № 2007-1545 от 30 октомври 2007 г. френският законодател създаде „Генерален контрольор на местата за лишаване от свобода“ (Contrôleur général des lieux de privation de liberté). Това е независим административен орган.

Задачи

Генералният контрольор гарантира, че лицата, лишени от свобода се третират хуманно и при зачитане на присъщото на хората достойнство и че между зачитането на основните права на лицата, лишени от свобода, и съображенията във връзка с обществения ред и сигурността, е постигнат достатъчен баланс. Този орган носи отговорност за предотвратяване на всяко нарушаване на техните основни права.

Като част от своите задължения, генералният контрольор не само проучва условията на лишаване от свобода, задържане или хоспитализиране, но и условията на труд за персонала и други участващи лица, доколкото те засягат функционирането на учреждението и естеството на отношенията с лицата, лишени от свобода. Генералният контрольор може да избира учрежденията, които да посети, и тези посещения могат да бъдат планирани (в този случай ръководителят на учреждението се уведомява за посещението няколко дена по-рано) или необявени.

Правомощия

Генералният контрольор може да посети по всяко време, навсякъде във Франция, всяко място, в което лицата са лишени от свобода: затвори, здравни институции, учреждения под съвместния контрол на Министерството на здравеопазването и Министерството на правосъдието, полицията и жандармерията, митниците, административните центрове за задържане и учреждения за чужденци, зони за задържане в пристанищата и летищата и т.н. Генералният контрольор носи отговорност за надзора върху практическото изпълнение на процедурите за извеждане на чужденци до предаването им на органите на приемащата държава.

Съответните органи могат да възразят срещу дадено посещение само поради сериозни и убедителни основания, свързани с националната отбрана, обществената сигурност, природни бедствия или сериозни смущения на мястото на посещението.

Генералният контрольор изпраща на съответния министър доклад от посещението и препоръки, които могат да бъдат оповестени публично. Той може също така да представи годишни доклади за дейността пред президента на републиката или пред парламента, които се оповестяват публично.

Сезиране на Генералния контрольор на местата за лишаване от свобода

Гражданите могат да отнасят случаи до Генералния контрольор на местата за лишаване от свобода, за да докладват за ситуации, в които според тях са нарушени основните им права или основните права на лице, лишено от свобода (или което наскоро е било лишено от свобода), и които са свързани с условията на лишаване от свобода, задържане, принудително настаняване или хоспитализиране, или с организацията и работата на службата. Случаите могат да бъдат препратени до Генералния контрольор на местата за лишаване от свобода единствено по пощата на следния адрес:

Madame la Contrôleure générale des lieux de privation de liberté
BP 10301
75921 Paris cedex 19

По време на посещението в учреждението лицата, лишени от свобода, техните близки, лицата, работещи в учреждението, и персоналът могат да поискат директно разговор с Генералния контрольор или с някого от инспекторите от екипа му.

Адрес:

Le Contrôleur général des lieux de privation de liberté
16/18 quai de la Loire
BP 10301
75921 Paris Cedex 19

За повече информация: https://www.cglpl.fr

Други специализирани институции

• Достъп до правосъдие: точки за достъп до правна информация, центрове за юридически консултации и звена за информационна дейност в областта на правосъдието

За да бъде улеснен достъпът на лицата до информация за техните права, съдебните процедури и съдебната система и за да бъдат подпомогнати в хода на упражняване на дадено право, във Франция са разработени точки за достъп до правна информация (points d’accès au droit), центрове за юридически консултации (maisons de justice et du droit) и звена за информационна дейност в областта на правосъдието (antennes de justice), които представляват местни, достъпни правни служби, които могат да информират гражданите за техните права, и по-специално предлагат определени методи за уреждане на спорове по взаимно съгласие.

Указател за точките за достъп до правна информация, центровете за юридически консултации и звената за информационна дейност в областта на правосъдието:

http://www.annuaires.justice.gouv.fr/annuaires-12162

За повече информация:

http://www.vie-publique.fr/decouverte-institutions/justice/fonctionnement/modes-alternatifs/que-sont-maisons-justice-du-droit.html

Национални съдилища

Създадените със закон съдилища имат специална роля в защитата на правата на човека. Тяхната автономия и независимост са гарантирани от Конституцията. Съществува специален механизъм за гарантиране на упражняването на конституционните права и свободи: конституционна жалба, която може да бъде подадена от гражданите, които считат, че националните органи, местните и областните (регионалните) органи на самоуправление и публичноправните субекти, които вземат решения относно техните права и задължения или във връзка с подозрение или обвинение в престъпление, са нарушили техните човешки права или основни свободи, гарантирани от Конституцията. Жалбата може да се подава само след като преди това са били изчерпани всички налични правни средства за защита.

Конституционен съд на Република Хърватия (Ustavni sud Republike Hrvatske)
Trg svetog Marka 4
10 000 Zagreb
Тел. +385 16400251
Факс +385 14551055
https://www.usud.hr/

Върховен съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske)
Trg Nikole Šubića Zrinskog 3
10 000 Zagreb
Тел. +385 14862222, +385 14810036
Факс +385 14810035
Електронна поща: vsrh@vsrh.hr
http://www.vsrh.hr/

Жупанийски (окръжни) съдилища (Županijski sudovi)
Общински (районни) съдилища (Općinski sudovi)

Висш търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske)
Berislavićeva 11, 10 000 Zagreb
Тел. +385 14896888
Факс +385 14872329
http://www.vtsrh.hr/
Търговски съдилища (Trgovački sudovi) в Република Хърватия (192 Kb)

Търговски съдилища

Висш административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske)
Frankopanska 16, 10 000, Zagreb
Тел. +385 14807800
Факс +385 14807928
http://www.upravnisudrh.hr/

Административни съдилища (Upravni sudovi)

Висш съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske)
Ulica Augusta Šenoe 30, 10 000 Zagreb
Тел. +385 14807510
Факс +385 14611291
Електронна поща: predsjednik@vpsrh.pravosudje.hr
https://sudovi.hr/VPSRH/

Омбудсман (Pučki pravobranitelj)

Trg hrvatskih velikana 6
10 000 Zagreb
Хърватия
Тел. +385 14851855, +385 14851853
Електронна поща: info@ombudsman.hr
Факс +385 16431628

Съгласно член 93 от Конституцията на Република Хърватия омбудсманът е представителят на хърватския парламент по въпросите на насърчаването и защитата на правата на човека и свободите, установени в Конституцията, законите и международните правни актове за правата на човека и свободите, подписани от името на Република Хърватия.

Омбудсманът и неговите заместници се избират от хърватския парламент за срок от осем години. Омбудсманът защитава гражданите срещу нарушения на правата на човека, произтичащи от действия на държавните органи или юридическите лица с властнически правомощия. Службата на омбудсмана е централният орган за борба с дискриминацията и изпълнение на функциите на национален превантивен механизъм срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Омбудсманът разполага с независимост и автономност в изпълнението на своите задачи.

Компетентност:

Защита на правата на човека

Гражданите имат право на подадат жалба до омбудсмана, когато смятат, че правата им са били нарушени от органи с властнически правомощия. Омбудсманът провежда разследване в отговор на жалбата и въз основа на получените документи. Всички държавни органи, органи с властнически правомощия и местни и областни (регионални) органи на самоуправление — т.е. всички публичноправни органи — са длъжни да предоставят исканата информация.

Въз основа на установените факти омбудсманът може да издава становища, препоръки и предупреждения до съответните органи или висшестоящите органи и ако е необходимо, да уведомява хърватския парламент.

Освен това омбудсманът проверява съответствието на нормативните актове с Конституцията на Република Хърватия и международните конвенции за защита на правата човека и може да предупреди хърватското правителство за необходимостта от изменение или приемане на нормативни актове в областта на правата на човека. Той може също така да предупреди хърватския парламент за необходимостта от хармонизиране на нормативни актове с Конституцията и законите. Омбудсманът има право също да започне производство пред Конституционния съд на Република Хърватия за проверка на съответствието на законите и други нормативни актове с Конституцията на Република Хърватия.

Насърчаване на правата на човека

Насърчаването на правата на човека включва дейност по изследване и анализ, разработване и поддържане на бази данни и документация, навременно и редовно информиране на обществеността и заинтересованите страни, активно насърчаване и поддържане на сътрудничество с гражданското общество, международните организации и академичните изследователски институции, както и инициативи за хармонизиране на законодателството с международните и европейските стандарти и за прилагане на това законодателство.

Централен орган за борба с дискриминацията

Омбудсманът приема жалби от физически и юридически лица, предоставя необходимата информация относно правата и задълженията и възможностите за съдебна и друга защита, разглежда отделни молби и предприема действия в рамките на своята компетентност за премахване на дискриминацията и защита на правата на дискриминираните лица (освен ако не е в ход съдебно производство), провежда процедури по медиация с възможност за сключване на извънсъдебно споразумение със съгласието на страните и подава към компетентната прокуратура сигнали за извършени престъпления във връзка със случаи на дискриминация.

Национален превантивен механизъм

Омбудсманът изпълнява функции по линия на националния превантивен механизъм за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание на всички места, където лица са лишени от свобода, задържани под стража, арестувани или настанени в места под публичен надзор, които не могат да напуснат по собствено желание.

Това означава, че представителите на службата на омбудсмана, като действат в това си качество, посещават местата за лишаване от свобода, местата за задържане и различните институции, в които са настанени лица с психични разстройства, като превантивна мярка за защита на лицата, които са лишени от свобода или чиято свобода е ограничена.

Национална институция по правата на човека (НИПЧ)

От 2009 г. насам омбудсманът е единствената национална институция за защита и насърчаване на правата на човека (НИПЧ) в Република Хърватия със статут „А“ съгласно Парижките принципи на ООН, които определят параметрите за независимост на националните институции за защита на правата на човека.

Това е най-високото ниво на институционална независимост и то отново беше присъдено на Службата на омбудсмана през юли 2013 г. след мониторинг от страна на ООН на изпълнението на нейните препоръки, свързани със запазването и укрепването на независим статут.

Специализирани органи по правата на човека

Омбудсман за правата на детето (Pravobranitelj za djecu)

Teslina 10
10 000 Zagreb
Хърватия
Електронна поща: info@dijete.hr
Тел. 01/4929669
Факс 01/4921277
http://www.dijete.hr

Дейности

Омбудсманът за правата на детето следи за съответствието на законите и другите нормативни актове в Република Хърватия, свързани със защитата на правата и интересите на децата, с Конституцията на Република Хърватия, Конвенцията за правата на детето и други международни документи, имащи отношение към защитата на правата и интересите на децата. Службата следи нарушенията на индивидуалните права на децата и проучва общото проявление и видовете нарушения на правата и интересите на децата. Тя се застъпва за защитата и насърчаването на правата и интересите на децата със специални потребности. Предлага мерки за изграждане на всеобхватна система за защита и насърчаване на правата на децата и за предотвратяване на вредните действия, застрашаващи техните интереси. Службата информира и съветва децата за начина, по който да упражняват и защитават своите права и интереси, сътрудничи си с тях, насърчава ги да изразяват мнението си и го зачита, инициира и участва в публични дейности, насочени към подобряване на положението на децата, и предлага мерки за засилване на тяхната роля в обществото. Тя има достъп до всички данни, информация и документи, свързани с правата и защитата на децата, независимо от степента на поверителност, и има право да извършва справки с тях. Службата има право да проверява всяка институция, държавен орган, юридическо и физическо лице, които по закон полагат грижи за деца, както и религиозните общности, където деца пребивават или са временно или постоянно настанени.

Ако службата установи, че дете е било обект на физическо или психическо насилие, сексуален тормоз, сексуално насилие или сексуална експлоатация, липса на грижи или небрежно отношение, тя трябва незабавно да подаде сигнал до компетентната прокуратура и да предупреди компетентното заведение за социални грижи, като предложи мерки за защита на правата и интересите на детето. Службата на омбудсмана може да потърси професионална помощ от експерти и професионални институции, които се занимават със защитата, грижата, развитието и правата на децата, които са длъжни да осигурят тази помощ своевременно.

Омбудсман за равенството между половете (Pravobraniteljica za ravnopravnost spolova)

Preobraženska 4/1
10 000 Zagreb
Тел. +385 14848100
Факс +385 14844600
Електронна поща: ravnopravnost@prs.hr
http://www.prs.hr

Дейности

Омбудсманът за равенството между половете разглежда жалби във връзка с дискриминация, основана на пола, брачното или семейното положение и сексуалната ориентация. Службата разглежда случаи на нарушения на принципа на равенство между половете и случаи на дискриминация срещу лица или групи лица от страна на държавните органи, звена на местните или областните (регионалните) органи на самоуправление и други органи с властнически правомощия, служители в тези органи и други юридически и физически лица.

При осъществяването на дейността си омбудсманът е оправомощен да уведомява, да предлага мерки и да отправя препоръки.

Ако омбудсманът установи, че е бил нарушен принципът на равенство между половете, той има право да внесе предложение за започване на контрол за конституционосъобразност на закона или контрол за конституционосъобразност и законосъобразност на други нормативни актове.

Омбудсман за правата на лицата с увреждания (Pravobraniteljica za osobe s invaliditetom)

Savska cesta 41/3
10 000 Zagreb
Тел. +385 16102170
Факс +385 16177901
Електронна поща: ured@posi.hr

Дейности

Службата на омбудсмана за правата на лицата с увреждания е независима държавна институция, чиято основна роля е да наблюдава и насърчава правата на лицата с увреждания, които се основават на Конституцията на Република Хърватия и международните договори и закони. В случай на нарушение на правата на лицата с увреждания омбудсманът има право да предупреждава, да предлага мерки, да отправя препоръки, да уведомява и да изисква отчети за предприетите действия.

Ако омбудсманът установи, че дадено законово решение е в ущърб на лица с увреждания или деца със затруднения в развитието, че ги ограничава по някакъв начин или ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо лица без увреждания, омбудсманът предлага изменение на това законово решение.

Службата на омбудсмана за правата на лицата с увреждания получава индивидуални жалби от лица с увреждания и лица, работещи в техен интерес, разглежда жалби за нарушаване на правата на лица с увреждания и в контакт с институциите, които отговарят за решаването на тези въпроси, се стреми да постигне най-благоприятното решение. Омбудсманът за правата на лицата с увреждания оказва помощ на такива лица, като ги консултира как да упражняват и защитават своите права и интереси.

Защита на личните данни

Агенция за защита на личните данни (Agencija za zaštitu osobnih podataka)

Martićeva 14
10 000 Zagreb

Тел. +385 4609000
Факс +385 4609099
Електронна поща: azop@azop.hr
http://www.azop.hr

Агенцията за защита на личните данни е юридическо лице с властнически правомощия, което извършва своята дейност независимо и автономно в рамките на своите задачи и правомощия. Агенцията отговаря за изпълнението на административни и професионални задачи, свързани със защитата на личните данни. В рамките на възложените ѝ публични функции Агенцията следи за защитата на личните данни, посочва случаи на злоупотреби при събирането на лични данни, изготвя списък на държавите и международните организации, които имат подходяща регулаторна уредба на защита на личните данни, разглежда молбите за установяване на нарушения на правата, гарантирани от Закона за защита на личните данни, и води централен регистър за досиетата с личните данни.

Безплатна правна помощ

С приемането на Закона за безплатната правна помощ Министерството на правосъдието се зае с обширната и трудоемка задача по създаване на система за безплатна правна помощ.

Системата за безплатна правна помощ позволява на гражданите в неравностойно социално положение да си наемат адвокат и да получат правна помощ за конкретни правни действия и равен достъп до съдебни и административни процедури.

Получатели на безплатна правна помощ

По смисъла на Закона за безплатната правна помощ получатели на правна помощ могат да бъдат:

• хърватските граждани;
• децата, които не са хърватски граждани, но се намират в Хърватия, без да са придружени от възрастно лице, отговорно за тях по закон;
• временно пребиваващите чужденци въз основа на реципрочност и постоянно пребиваващите чужденци;
• чужденците под временна закрила;
• незаконно пребиваващите чужденци и чужденците с краткосрочен престой — в производството по експулсиране или връщане;
• търсещите убежище лица, лицата с право на убежище и чужденците под субсидиарна закрила и членовете на техните семейства, които пребивават законно в Хърватия — в производства, при които не им е осигурена правна помощ съгласно специален закон.

Лица, предоставящи безплатна правна помощ

В Закона за безплатната правна помощ са посочени следните лица, предоставящи безплатна правна помощ:

• адвокатите;
• одобрените сдружения;
• правните клиники;
• службите на държавната областна (регионална) администрация.

Видове безплатна правна помощ

Видовете безплатна правна помощ обхващат първичната правна помощ и вторичната правна помощ.

Първична правна помощ

Първичната правна помощ съществува под следните форми:

• обща правна информация;
• правни съвети;
• изготвяне на становища пред публичноправни органи, Европейския съд по правата на човека и международни организации по силата на международни споразумения и правилата за функционирането на тези органи;
• представителство в производства пред публичноправни органи;
• правна помощ при извънсъдебно уреждане на спор по взаимно съгласие.

Първичната правна помощ се предоставя от службите на държавната областна (регионална) администрация, одобрените сдружения и правните клиники.
При предоставянето на първична правна помощ службите са оправомощени да предоставят обща правна информация и правни съвети, както и да изготвят становища.

Молителите, търсещи първична правна помощ, следва да се обърнат директно към лице, предоставящо първична правна помощ.

Вторична правна помощ

Вторичната правна помощ съществува под следните форми:

• правни съвети;
• изготвяне на становища в производства за защита на правата на работниците пред работодателя;
• изготвяне на становища по съдебни дела;
• представителство в съдебни производства;
• правна помощ при уреждане на спор по взаимно съгласие;
• освобождаване от разноски за съдебни производства;
• освобождаване от съдебни такси.

Вторичната правна помощ се предоставя от адвокатите.

Що се отнася до вида на производствата, вторична правна помощ може да бъде предоставена в следните производства:

• производства, свързани с вещни права, с изключение на производства във връзка с поземлените регистри;
• производства в областта на трудовите правоотношения;
• производства, свързани със семейни отношения, с изключение на производства за развод по взаимно съгласие, ако съпрузите нямат общи или осиновени деца, ненавършили пълнолетие, или пълнолетни деца, намиращи се под родителската им грижа;
• производства, свързани с изпълнителни и обезпечителни производства, във връзка с принудително събиране или обезпечаване на вземания, произтичащи от производства, при които може да бъде предоставена правна помощ съгласно разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ;
• уреждане на спор по взаимно съгласие;
• по изключение, във всички други административни или граждански съдебни производства, ако такава необходимост произтича от специфични житейски обстоятелства на молителите и членовете на техните домакинства, в съответствие с основната цел на Закона за безплатната правна помощ.

Процедурата по предоставяне на вторична правна помощ започва с подаване на молба до компетентния окръжен административен орган или до този на град Загреб.

Съгласно разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ лицата, които желаят да упражнят правото си на безплатна правна помощ, трябва да подадат попълнен образец на молба за предоставяне на правна помощ до службата на държавната окръжна администрация по местопребиваването на молителя. Към молбата трябва да се приложат изричното писмено съгласие на молителя и на пълнолетните членове на неговото домакинство за разкриване на всички свързани с имущественото състояние данни и за поемане на материалната и наказателната отговорност за верността на твърденията на молителя.

Образецът на молбата може да бъде изтеглен от уебсайта на Министерството на правосъдието или да бъде получен от службите на държавната областна (регионална) администрация, от общинските (районните) съдилища или от сградата на заведенията за социални грижи в рамките на обичайното им работно време.

Молбите се подават лично или с препоръчана поща и за тяхното подаване не се плаща административна такса.

Предоставянето на правна помощ обхваща пълното или частично покриване на разноските за правна помощ в зависимост от финансовото състояние на молителя. А именно, предвижда се в зависимост от материалното състояние на получателя на правната помощ той да участва в разноските по процедурата в определен процент.

Когато правната помощ се предоставя в намален размер, разликата между общия присъден размер и адвокатския хонорар се поема от получателя на правната помощ съобразно стойността на услугата, определена в Тарифата за възнагражденията и възстановяването на разноските за адвокатски хонорари.

Министерството на правосъдието постановява решения като втора инстанция по жалбите на молителите, търсещи правна помощ, взема решения като първа инстанция относно вписването на сдружения и правни клиники в Регистъра на лицата, предоставящи първична правна помощ, води Регистъра и осъществява административен и професионален надзор на работата на лицата, предоставящи първична правна помощ.

Информация за безплатната правна помощ можете да намерите на уебсайта на Министерството на правосъдието на Република Хърватия или да получите по електронната поща: besplatna.pravna.pomoc@pravosudje.hr, като можете да очаквате отговор във възможно най-кратък срок.

Може да отправяте всички въпроси директно до службите на държавната областна (регионална) администрация.

Презгранични спорове

Презграничен е този спор, при който страната, която кандидатства за правна помощ, има местоживеене или местопребиваване в държава — членка на ЕС, различна от държавата членка, в която заседава съдът или в която трябва да се изпълни решението.

Правна помощ при презграничните спорове се предоставя по граждански и търговски дела, производства по медиация, извънсъдебно решаване на спорове, при принудително изпълнение на публични инструменти, както и за получаване на правни съвети в рамките на тези производства. Разпоредбите относно презграничните спорове не се прилагат за данъчните, митническите и други административни производства.

Молител, който има местоживеене или местопребиваване в Република Хърватия и иска да получи правна помощ по презграничен спор пред съда на друга държава членка, трябва да подаде молба до службата по своето местоживеене или местопребиваване. Компетентната служба предава молбата на Министерството на правосъдието в срок от осем дни от нейното получаване. Министерството на правосъдието превежда молбата и приложените документи на официалния език или на един от официалните езици на държавата членка и на компетентния получаващ орган и ги препраща в срок от 15 дни от получаването им на компетентния орган на държавата членка, в която заседава съдът или в която трябва да се изпълни съдебното решение (получаващия орган). Ако не бъде предоставена правна помощ, молителят е длъжен да покрие разходите за превод.

Молителят може също така да подаде молба директно до получаващия орган в държавата членка, в която заседава съдът или в която трябва да се изпълни съдебното решение.

Молител, който има местоживеене или местопребиваване в друга държава — членка на ЕС, и иска правна помощ по презграничен спор пред съд в Република Хърватия, има право на правна помощ в съответствие с разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ. В Република Хърватия молителите или компетентният орган на държавата членка, в която те имат местоживеене или местопребиваване (предаващият орган), трябва да изпратят молбата до Министерството на правосъдието (получаващия орган). Образците и приложените документи трябва да бъдат преведени на хърватски език, в противен случай молбата ще бъде отхвърлена.

Молбите се подават по образеца, определен с Решение 2004/844/ЕО на Комисията от 9 ноември 2004 г. за установяване на формуляр за молба за правна помощ съгласно Директива 2003/8/ЕО на Съвета относно подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове.

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Кипър

Национални съдилища

Районен съд на Никозия (Eparchiakó Dikastírio Lefkosías)
Charalampos Mouskou St.
1405 Nicosia
Cyprus

Районен съд на Лимасол (Eparchiakó Dikastírio Lemesoú)
8 Lordou Vyrona Ave.,
3726 Limassol
PO Box 54619
Cyprus

Районен съд на Ларнака (Eparchiakó Dikastírio Lárnakas)
Artemidos Ave.
6301 Larnaca
PO Box 40107
Cyprus

Районен съд на Пафос (Eparchiakó Dikastírio Páfou)
Corner of Neophytou St. & Nikolaidi St.
8100 Paphos
PO Box 60007
Cyprus

Районен съд на Фамагуста (Eparchiakó Dikastírio Ammochóstou)
2 Sotiras St.
5286 Paralimni
Cyprus

Районен съд на Кирения (Eparchiakó Dikastírio Kerýneias)
Charalampos Mouskou St.
1405 Nicosia
Cyprus

Национални институции за защита на правата на човека:

Комисар за администрацията и правата на човека (Омбудсман)

Комисарят за администрацията и правата на човека (Epítropos Dioikíseos kai Anthropínon Dikaiomáton, известен още като „Омбудсман“) е независим държавен служител, който осъществява дейност официално от 1991 г. насам. Комисарят е институцията, която носи основната отговорност за извънсъдебния контрол на администрацията и защитата на правата на човека.

Главната цел на комисаря е да гарантира законността, да насърчава доброто управление, да защитава правата на физическите лица, да се бори с лошото управление и да защитава правата на гражданите и правата на човека като цяло.

Обикновено комисарят започва разследване въз основа на жалба на гражданин, който е пряко и лично засегнат от действието, срещу което е подал жалбата. По въпроси от общ интерес обаче комисарят може да започне разследване и по заповед на Министерския съвет или по собствена инициатива.

Предложенията или препоръките, отправени от комисаря, не са задължителни. Ако обаче съответните страни не се съобразяват с тях, възниква принципен въпрос. Тази позиция е затвърдена с последните изменения на законодателството, които дават право на комисаря да провежда консултации със съответния орган в опит да намери начин органът да приеме становищата на комисаря и практически да се придържа към тях.

Правомощията на комисаря по отношение на администрацията са много широки предвид факта, че освен да изпълнява горепосочените функции, той изпълнява и ролята на:

Орган за борба с дискриминацията: в качеството си на такъв комисарят проверява въз основа на подадена жалба от дадено лице или по собствена инициатива дали е налице нарушение на принципа на равното третиране на лицата, основано на расов, национален или етнически произход, общност, език, цвят на кожата, възраст, увреждане, сексуална ориентация, религия, политически или друг вид убеждения — в областта на социалната защита, социалната сигурност, социалните ползи, здравеопазването, образованието, участието в сдружения и синдикални организации или достъпа до стоки и услуги, включително жилищно настаняване. Комисарят може да действа както в публичния, така и в частния сектор.

Орган по въпросите на равенството: в качеството си на такъв комисарят проверява въз основа на подадена жалба от дадено лице или по собствена инициатива дали е налице нарушение на принципа на равното третиране на лицата, основано на пол и полова принадлежност, расов, национален или етнически произход, общност, език, цвят на кожата, възраст, увреждане, сексуална ориентация, религия, политически или друг вид убеждения — в областта на заетостта, работата и професионалното обучение, включително трудови договори или документи, уреждащи трудови правоотношения, наемане, освобождаване, обяви за свободни работни места във вестниците и т.н. Комисарят проверя по-специално дали е налице основана на пола дискриминация срещу лица във връзка с техния достъп до стоки и услуги (напр. образование, здравеопазване, банкиране или застрахователни услуги). Комисарят може да действа както в публичния, така и в частния сектор.

Независим орган за предотвратяване на изтезания: в това си качество комисарят посещава свободно места, в които лицата са напълно или частично лишени от свобода (например места за лишаване от свобода, полицейски центрове за задържане, психиатрични институции или домове за възрастни хора), за да наблюдава и докладва условията за живот. Целта е да се осигурят достоен живот и права на лицата, които се намират при тези обстоятелства. След посещенията си комисарят отправя препоръки за подобряване както на установените условия, така и на съответното законодателство и институционалната рамка. Също така във връзка с упражняването на контрол и в рамките на откритата комуникация с компетентните органи комисарят може да отправя препоръки и предложения с оглед предотвратяването на изтезания и нечовешко или унизително отношение. Комисарят може да действа както в публичния, така и в частния сектор.

Национална институция за защита на правата на човека: в това си качество комисарят отправя мнения, препоръки и предложения, когато счита, че даден държавен орган е нарушил или ограничил правата на човека. Комисарят предприема също така по-широкообхватни действия за насърчаване на зачитането на правата на човека, като за тази цел се свързва с НПО, които действат в областта на правата на човека, и други организирани групи.

Независим орган за укрепване на правата на лицата с увреждания: в това си качество комисарят отговаря за насърчаването, защитата и контрола на изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

Комисарят проверява по собствена инициатива или въз основа на подадени жалби спазването на разпоредбите на Конвенцията от държавните органи и докладва за начините на подобряване на положението. Той също така работи заедно с други органи, които осъществяват дейност в тази област, и осигурява обучение, насърчава повишаването на осведомеността и укрепва прилагането на практика на правата на лицата с увреждания.

Полиция на Кипър

В рамките на полицията на Кипър са създадени и функционират служби, които насърчават, защитават и укрепват основните права на човека. По-долу следва кратко описание на задълженията на тези служби, като се посочват усилията, които те полагат, за да гарантират защитата на основните права от страна на полицията.

• Служба за защита на правата на човека

Службата за защита на правата на човека се отчита пред Дирекция „Европейско и международно полицейско сътрудничество“ към Главна дирекция „Полиция“ на Кипър и:

1. отговаря за разглеждането и изпълнението на задълженията, предвидени в решенията на различните институции на Съюза в областта на правата на човека, които са от компетентността на полицията;
2. поставя акцент върху изпълнението на препоръките, отправени от Съвета на Европа относно условията за задържане в полицейските центрове за задържане и т.н.;
3. извършва систематични проверки в полицейските центове за задържане, представя съответните доклади и отправя препоръки за подобряване на местата за задържане и условията за живот на задържаните;
4. работи заедно с други държавни ведомства, НПО и независими органи по въпроси, свързани със защита на правата на човека за всички граждани, и отправя препоръки с цел да се гарантира спазването от страна на полицията на разпоредбите на правните актове и конвенциите, подписани и ратифицирани от Република Кипър;
5. работи заедно с Полицейската академия на Кипър при планирането и изпълнението на програмите за обучение в областта на правата на човека;
6. изготвя и изпраща указания и наръчници за защита и укрепване на правата на човека.

• Служба за борба с дискриминацията

Службата за борба с дискриминацията докладва пред отдел „Престъпления“ към Главна дирекция „Полиция“ и нейната цел е да предотвратява и да се бори с дискриминацията, расизма и ксенофобията.

Част от основните функции на службата са:

1. да осигурява координация, мониторинг и сътрудничество между полицейските служби във връзка с разследването и регистрирането на престъпления и инциденти, свързани с расизъм или престъпления, мотивирани от расизъм.
2. да работи заедно с други държавни ведомства и НПО, ангажирани с борбата с дискриминацията и расизма;
3. да работи заедно с Полицейската академия на Кипър и други организации за осигуряване на допълнително обучение на полицейските служители;
4. да служи като бюро за връзка между полицията на Кипър и други агенции, отговорни за по-ефективното създаване на политика за борба с расизма;
5. да укрепва и изпълнява националната правна рамка, свързана с международни и европейски насоки и задължения.

• Служба за борба с домашното насилие и малтретирането на деца

Службата за борба с домашното насилие и малтретирането на деца докладва пред отдел „Престъпления“ към Главна дирекция „Полиция“ и се занимава главно с координация, изпълнение и подкрепа.

Нейните основни функции включват наблюдение по случаи или инциденти, проучване на криминални досиета и отправяне на препоръки за по-нататъшни действия. Предвид отговорността ѝ за прилагането на закона Службата за борба с домашното насилие и малтретирането на деца работи заедно със следователите, които отговарят за тези случаи, семейни консултанти или служители на службите за социално подпомагане и други държавни или недържавни служители, които имат отговорности в тази област, както и с жертви, които са се свързали лично или по телефона. В сътрудничество с Полицейската академия на Кипър службата организира семинари за обучение за полицейските служители.

• Служба за борба с трафика на хора

Службата за борба с трафика на хора докладва пред отдел „Престъпления“ към Главна дирекция „Полиция“ и нейната цел е да се бори с трафика на хора в съответствие със Закона за предотвратяване и борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите или всяко друго съответно законодателство и полицейски задължения както на европейско, така и на международно равнище.

Част от основните функции и отговорности на службата са:

1. да обработва, анализира и събира информация относно престъпления, свързани с нейната дейност;
2. да координира дейностите и действията на всички дирекции/агенции/отдели, за да гарантира, че операциите на национално равнище са добре планирани и организирани по подходящ начин;
3. да идентифицира жертви на трафик или експлоатация съгласно съответния наръчник за идентифициране и разпоредбите на съответното законодателство;
4. да предоставя на полицейските служители насоки относно трафика на хора;
5. да следи разследването на случаи, свързани с трафика на хора, и да предоставя на служителите, които провеждат разпитите, насоки, когато е целесъобразно, независимо от мястото им на работа;
6. да поема под ръководството на ръководителя на отдел „Криминални престъпления“ разследването на сложни и тежки случаи на нарушение на Закона за предотвратяване и борба с трафика и експлоатацията на хора и защита на жертвите в сътрудничество с надлежно обучени служители, работещи в районните отдели за наказателни разследвания;
7. да отговаря на искания от други държави за предоставяне на правна помощ, свързана с трафика на хора;
8. да поддържа статистическа база данни и да изготвя съответните доклади и статистики;
9. да осъществява всички други функции, предвидени в законодателството и националния план за действие срещу трафика на хора, или поверени ѝ от началника на полицията.

С оглед на осигуряването и защитата на правата на идентифицираните жертви на трафик на хора службата работи, освен със службите за социално подпомагане, и с такива НПО като Cyprus Stop Trafficking, KISA, Caritas, Well Spring, и т.н.

Комисар по правата на детето

Комисарят по правата на детето (Epítropos Prostasías ton Dikaiomáton tou Paidioú) е създаден като институция със Закона за комисаря за защита на правата на детето от 2007 г. (Закон 74(I)/2007), който влезе в сила на 22 юни 2007 г. В закона се предвижда назначаването на комисар, създаването и функционирането на службата на комисаря и други свързани въпроси. Той бе изменен през 2014 г. със Закона за защита на правата на детето от 2014 г. [44(I)/2014] с цел да бъдат разгледани допълнителни въпроси.

В закона са предвидени важни разпоредби, които позволяват на службата на комисаря да функционира като независима национална организация по правата на човека, която отговаря за защитата и укрепването на правата на детето. В закона се предвиждат всеобхватни функции и задължения на комисаря, които с информационна цел могат да се обобщят в четири групи:

• контрол и мониторинг на законодателството, процедурите и практиките от органи в публичния и частния сектор;
• овластяване и участие на децата;
• образование и повишаване на осведомеността сред децата и обществото като цяло във връзка с правата на детето;
• представляване на децата и техните интереси в процедури, които ги засягат.

Първият назначен комисар по правата на детето е г-жа Леда Коурсумба. Понастоящем тя изпълнява втория си мандат като комисар.

Данни за контакт:

Corner of Apelli St. and Pavlou Nirvana St., 5^th floor, 1496

Тел.: +357 22873200
Факс: +357 22872365

Ел. поща: childcom@ccr.gov.cy
Уебсайт: http://www.childcom.org.cy/

Комисар за защита на личните данни

Комисарят за защита на личните данни (Epítropos Prostasías Dedoménon Prosopikoú Charaktíra) действа като независим надзорен орган, създаден по силата на Закона за обработката на личните данни (защита на лицата) 112 от 2001 г. (Закон 112(I)/2001), с който в националното законодателство беше транспонирана Директива 95/46/ЕО.

Комисарят наблюдава изпълнението на горепосочения закон. Функциите на комисаря включват упражняване на контрол, издаване на предвидените от закона разрешения и налагане на административни санкции при нарушаване на закона. Комисарят работи заедно със съответните органи в други държави членки и със Съвета на Европа във връзка с въпроси, попадащи в обхвата на отговорностите на комисаря, и насърчава зачитането на правата на европейските граждани на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

Комисарят действа като национален надзорен орган за Европол, Евроюст, Евродак, SIS II (Шенгенска информационна система от второ поколение), VIS (Визова информационна система), CIS (Митническа информационна система) и IMI (Информационна система за вътрешния пазар).

Службата на комисаря има за цел да предоставя на обществеността по-подробна информация за предвидените в закона права и да създава благоприятна за неприкосновеността на личния живот среда както в публичния, така и в частния сектор.

Отдел „Социално приобщаване на лицата с увреждания“ на Министерство на труда, социалните грижи и социалното осигуряване

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е важен исторически етап по отношение на уврежданията и съгласно нея държавите трябва да предприемат всички подходящи законодателни, административни и други мерки с оглед на защитата на правата на лицата с увреждания във всички аспекти на живота. Република Кипър ратифицира Конвенцията през 2011 г., а през 2013 г. подготви и прие първия си национален план за действие за лицата с увреждания.

В ролята си на фокусна точка отдел „Социално приобщаване на лицата с увреждания“ има за задача да координира ефективното изпълнение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и на националния план за действие за лицата с увреждания за периодите 2013—2015 г. и 2017—2020 г.

Освен това отдел „Социално приобщаване на лицата с увреждания“ има за цел да насърчава социалната защита, социалното приобщаване и заетостта на лицата с увреждания. Основните му дейности включват:

• изготвяне на оценки и издаване на удостоверения във връзка с уврежданията и функционалния капацитет;
• предоставяне на социални ползи на лицата с увреждания;
• предоставяне на пряка и косвена професионална рехабилитация и други помощни услуги.

Работата на отдела е насочена към подобряване на качеството на живот на лицата с увреждания и откриване на нови възможности за социална интеграция за тях чрез планиране, координиране и изпълнение на реформата.

Национален механизъм за правата на жените

1. Националният механизъм за правата на жените (Ethnikós Michanismós gia ta Dikaiómata tis Gynaíkas) е създаден на 16 февруари 1994 г. по силата на Решение № 40.609 на Министерския съвет.
2. Националният механизъм за правата на жените е ключова организация за създаване и насърчаване на политиката на правителството за премахване на основаната на закона дискриминация срещу жените и установяването на равенство между мъжете и жените във всички областта на правото. Той също така помага за установяване на принципа на равенство и равни възможности на практика, което изисква, наред с другото, промяна в отношението, популяризирането на специални програми за подпомагане и насърчаване на жените в многостранните им роли, както и интегрирането на равенството във всички програми и политики.
3. В съответствие с Решение № 76.789 на Министерски съвет от 23 април 2014 г. Съветът и Националният комитет към Националния механизъм за правата на жените се председателстват от Комисаря по въпросите на равенството между половете, а главният секретариат на механизма включва служители от звеното за равенство между половете към Министерството на правосъдието и обществения ред.
4. Националният механизъм по правата на жените обединява три колективни органа: а) Съвет, б) Национален комитет и в) Междуведомствен комитет. Наред с това той ръководи генерален секретариат.
5. Съветът към Националния механизъм за правата на жените се състои от 19 членуващи организации. Членовете на Съвета включват организации на жените, синдикални организации и други НПО, включително две турско-кипърски организации на жените (приложен е списък на членуващите организации на Съвета).
6. Националният комитет към Националния механизъм за правата на жените се състои от 69 членуващи организации, включително организации, свързани с политически партии, организации за борба с насилието срещу жените и тяхната експлоатация, организации за обучение, научни изследвания, борба с расизма и селскостопански организации, синдикални организации, организации за мир, за разселените лица, за семейството и за децата и т.н.
7. Междуведомственият комитет към Националния механизъм за правата на жените включва служители, които отговарят за правата на жените, от всички министерства и от Генералната дирекция за европейски програми, координация и развитие.
8. Генералният секретариат подготвя срещите на всички органи на Националния механизъм за правата на жените и подпомага изпълнението на всички взети решения, като предоставя административна и научна подкрепа и насоки.

Парламентарна комисия по правата на човека и равните възможности за мъжете и жените

Основната задача на Парламентарната комисия по правата на човека и равните възможности за мъжете и жените е да извършва проучвания и да следи, в контекста на упражняването парламентарен контрол, за спазване от страна на Кипър на разпоредбите на Конституцията на Кипър, международните конвенции и съответното законодателство.

В тази връзка комисията разглежда случаи, свързани с нарушения на правата на човека, касаещи граждани и други лица, живеещи в Република Кипър, и съответно докладва на Камарата на представителите.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Латвия

Националните съдилища

В Латвия гражданските, наказателните и административните дела се разглеждат от съдилища, организирани в три нива — районни (градски) съдилища (rajonu (pilsētu) tiesas), окръжни съдилища (apgabaltiesas) и Върховния съд (Augstākā tiesa). За да разгледате списъка на съдилищата, натиснете тук.

Освен тях има и Конституционен съд (Satversmes tiesa), който в съответствие с Конституцията и Закона за Конституционния съд (Satversmes tiesas likums) разглежда дела, отнасящи се до съответствието на законите и подзаконовите нормативни актове с Конституцията, и други въпроси, отнесени до него в съответствие с неговата компетентност по закон.

Съгласно Закона за съдебната власт (Likums „Par tiesu varu“) принципите и процедурите за водене на съдебното производство са определени в Закона за Конституционния съд, Гражданския процесуален закон (Civilprocesa likums), Наказателно-процесуалния закон (Kriminālprocesa likums), и Административнопроцесуалния закон (Administratīvā procesa likums), с които се уреждат движението на делата, решенията, които трябва да бъдат постановени по време на и в края на производствата, и процедурите за изпълнение.

Специализирани органи по правата на човека

Службата на омбудсмана (Tiesībsarga birojs) функционира съгласно Закона за омбудсмана (Tiesībsarga likums).

Всяко лице, което счита, че е възможно да са нарушени правата на човека, независимо дали неговите собствени или тези на друго лице, или са нарушени принципите на доброто управление, има право да подаде писмена жалба или документи до Службата на омбудсмана. Процедурата за получаване и разглеждане на жалби се урежда от Закона за омбудсмана и разпоредбите относно разглеждането на жалби (sūdzību izskatīšanas reglaments). Съгласно тези разпоредби при получаване на писмена жалба омбудсманът трябва да реши дали да разгледа жалбата или да я отхвърли (жалбата ще бъде отхвърлена, ако не съдържа достатъчно данни за нарушението или ако е извън компетентността на омбудсмана) и трябва да уведоми жалбоподателя за своето решение. Случаят трябва да бъде разгледан в тримесечен срок. Той приключва или със споразумение между страните, или с отправена от омбудсмана препоръка. Препоръката на омбудсмана не е правно обвързваща.

В член 13, параграф 6 от Закона за омбудсмана се предвижда, че той също така може да проучва случаи по собствена инициатива.

Информация за контакт с омбудсмана на Република Латвия:

Baznīcas ielā 25
Riga
LV-1010

Тел: +371 67686768
Факс: 67244074

Ел. поща: tiesibsargs@tiesibsargs.lv

Работно време с граждани, всеки ден от 9,00 ч. до 16,00 ч.

Консултации се провеждат след насрочване на среща. Не се заплаща такса.

Омбудсман по случаи, свързани с правата на детето

Омбудсманът действа съгласно Закона за омбудсмана. Освен това в съответствие с член 65², параграф 2 от Закона за защита на правата на детето (Bērnu tiesību aizsardzības likums) Службата на омбудсмана разглежда също и жалби във връзка с нарушения на правата на детето, като отделя особено внимание на нарушенията, извършени от държавни органи и от органи на местното самоуправление или от техни служители.

Информация за контакти с омбудсмана на Република Латвия:

Baznīcas ielā 25
Riga
LV-1010

Тел: +371 67686768
Факс: 67244074

Ел. поща: tiesibsargs@tiesibsargs.lv

Работно време с граждани, всеки ден от 9,00 ч. до 16,00 ч.

Консултации се провеждат след насрочване на среща. Не се заплаща такса.

Държавният инспекторат за защита на правата на детето (Valsts bērnu tiesību aizsardzības inspekcija) наблюдава и проверява изпълнението на законите и подзаконовите нормативни актове в областта на защитата на правата на детето в съответствие с член 65¹ от Закона за защита на правата на детето.

Можете да се обърнете към инспекторите по защита на правата на детето на адрес:

53 Ventspils iela
Riga
LV–1002

Тел: +371 67359128, +371 67359133

Работно време с граждани — понеделник от 13:00 ч. до 18:00 ч. и четвъртък от 8:30 ч. до 14:00 ч.
Моля, натиснете тук за по-подробна информация относно молбите и жалбите, отнасящи се до въпроси, свързани с правата на детето.

Орган по въпросите на равенството

Омбудсманът действа съгласно Закона за омбудсмана.

Информация за контакт с омбудсмана на Република Латвия:

25 Baznīcas ielā
Riga
LV-1010

Тел: +371 67686768
Факс: 67244074

Ел. поща: tiesibsargs@tiesibsargs.lv

Работно време с граждани: всеки ден от 9:00 ч. до 16:00 ч.

Консултации се провеждат след насрочване на среща. Не се заплаща такса.

Орган за защита на данните

Държавният инспекторат по данните (Datu valsts inspekcija, „DVI“) осъществява надзор над защитата на личните данни. Той проверява и наблюдава съответствието на обработката на лични данни в държавата с изискванията на Закона за защита на личните данни (Fizisko personu datu aizsardzības likums).

Съгласно член 5, параграф 3 от Закона за официалните молби (Iesniegumu likums, който е в сила от 1 януари 2008 г.) и член 64 от Административнопроцесуалния закон (в сила от 1 февруари 2004 г.) инспекторатът трябва да разгледа отправена до него молба или жалба и да отговори в едномесечен срок от получаването ѝ. Този краен срок може да бъде удължен, ако е необходима допълнителна информация във връзка с разглеждането на молбата или жалбата.

Инспекторатът разполага с правомощия да налага санкции за нарушения във връзка със защитата на личните данни. Неговите решения могат да бъдат оспорени в съдилищата.

Информация за контакт с Държавния инспекторат по данните:

Blaumaņa iela 11/13-15.
Riga
LV-1011

Тел: +371 67223131
Ел. поща: info@dvi.gov.lv

Приемането е възможно след насрочване на среща.

Персоналът е на разположение за консултации по телефона през почивните дни между 14:00 ч. и 16:00 ч.

Други специализирани органи

Латвийският център за правата на човека (Latvijas cilvēktiesību centrs, „LCC“) е независима неправителствена организация, занимаваща се с образование в областта на правата на човека, изследвания във връзка с правата на човека и въпроси, свързани с националните отношения. Неговите сфери на дейност включват социална интеграция, толерантност и борба срещу дискриминацията, затворени институции, правни консултации, защита на интересите на лица с психични заболявания и превенция на дискриминацията срещу тях, престъпления от омраза и търсещи убежище лица.

Информация за контакти с латвийския Център за правата на човека

13 Alberta iela
7.stāvs
Riga
LV-1010
Latvia

Тел: +371 67039290
Факс: +371 67039291

Ел. поща: office@humanrights.org.lv

Други

Администрацията за правна помощ (Juridiskās palīdzības administrācija, „JPA“) функционира съгласно Закона за държавната правна помощ (Valsts nodrošinātās juridiskās palīdzības likums), Закона за държавните обезщетения за жертви (Likums par valsts kompensāciju cietušajiem) и подзаконов нормативен акт № 869 на Министерски съвет от 15 ноември 2005 г. за определяне на Хартата на Администрацията за правна помощ (Juridiskās palīdzības administrācijas nolikums). Тя разглежда молби за държавна правна помощ и взема решение дали да предостави такава помощ или да я откаже; разглежда искания за държавни обезщетения и решава дали да ги изплати или да откаже плащането им; разглежда заявленията на физически лица за одобрение като доставчици на държавна правна помощ и сключва договори с доставчици на правна помощ; както и изпълнява други задачи в съответствие с горепосочените закони и подзаконови нормативни актове.

Можете да намерите формуляра за получаване на статут на доставчик на държавна правна помощ на уебсайта на администрацията https://www.jpa.gov.lv/par-mums-eng в раздел „Juridiskās palīdzības sniedzējiem“ [доставчици на правна помощ].

Информация за контакт с Администрацията за правна помощ:

Brīvības gatve 214
Riga
LV-1039

Безплатен телефонен номер: + 371 680001801, тел.: +371 67514208
Факс: +37167514209

Ел. поща: jpa@jpa.gov.lv

Сдружение за осигуряване на подслон „Безопасен дом“ (Safe House Shelter Association)

Сдружението за осигуряване на подслон „Безопасен дом“ [NVO „Patvērums „Drošā māja““] е създадено с цел да развива услуги за подкрепа на лица, които са жертви на трафик, и законни имигранти, включително лица, търсещи убежище, бежанци и лица, на които е предоставен алтернативен статус, за да се гарантира правото на всяко лице да получи подходяща помощ и защита; да насърчава рехабилитацията и реинтеграцията на жертвите на трафик; както и да предоставя услуги за подкрепа на законните имигранти чрез разработване на интерактивни форми на обучение и сътрудничество с държавни и местни институции и със социални и християнски организации в Латвия и в други части на света. През септември 2010 г. сдружението беше признато за организация с общественополезна цел. От 2007 г. насам то има право да предоставя финансирани от държавата услуги за социална рехабилитация на жертвите на трафик на хора.

Информация за контакт:

Lāčplēša iela 75 - 9/10
Riga
LV-1011

Тел: +371 67898343, +371 28612120

Ел. поща: drosa.maja@gmail.com

Национални съдилища

Основните права са залегнали в международни текстове като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и конвенциите на Организацията на обединените нации, както и в Конституцията на Люксембург и Хартата на основните права на Европейския съюз, когато се касае за въпроси, свързани с европейското право.

Позоваване на основните права, залегнали в тези правни текстове, може да се прави пред всеки национален съд: наказателен, граждански, търговски или административен.

Следва да се отбележи, че нарушенията на основните права могат да бъдат санкционирани чрез съдебни решения, постановени от национални съдилища, както наказателни, така и граждански, или в съответните случаи — от търговски или административни съдилища.

https://justice.public.lu/fr.html

https://justice.public.lu/fr/annuaire.html

Омбудсман (Médiateur institutionnel)

Омбудсман

Омбудсманът се назначава от парламента (Chambre des députés) и в хода на своята работа не получава инструкции от друг орган.

Задачата на омбудсмана е да получава жалби, подадени от физически лица или частноправни юридически лица по въпрос, който ги засяга и който е свързан с функционирането на държавата и местните органи, както и на публичните учреждения, за които държавата и местните органи носят отговорност, като се изключват техните промишлени, финансови и търговски дейности. В този контекст омбудсманът може да получава жалби, които пряко или косвено са свързани с правата на човека.

Всяко физическо лице или частноправно юридическо лице, което счита, че във връзка с въпрос, който го засяга, някой от изброените в предишния параграф органи не функционира в съответствие с определената му роля или нарушава действащите конвенции, закони или подзаконови нормативни актове, може да подаде до секретариата на омбудсмана индивидуална писмена жалба или да направи устно волеизявление и да поиска омбудсманът да бъде уведомен за този въпрос.

Жалбата може да бъде подадена само след приключване на съответните административни стъпки пред въпросните органи с цел разрешаване на този въпрос.

Подаването на жалба до омбудсмана не води до отлагане на сроковете, предвидени за други производства, по-специално тези, образувани пред компетентните съдилища.

Омбудсманът не може да се намесва в съдебни производства, нито може да оспорва мотивите за решението на съда. В случай обаче на неизпълнение на дадено решение, което се ползва със силата на присъдено нещо, той може да разпореди на въпросния орган да спази решението в рамките на определен от омбудсмана срок.

Жалбата трябва да засяга конкретен въпрос, касаещ лицето, което подава жалбата. Жалбите не могат да засягат функционирането на администрацията като цяло.

Ако омбудсманът счита, че дадена жалба е основателна, той ще отправи съвети към жалбоподателя и администрацията и ще представи всички препоръки по отношение на въпросната служба и жалбоподателя, за които счита, че ще позволят уреждането на жалбата по взаимно съгласие. Тези препоръки могат да включва предложения за подобряване на начина, по който функционира службата.

Ако омбудсманът счита, че във връзка с получена от него жалба прилагането на оспорваното решение води до несправедливост, той може да препоръча на въпросната служба, в съответствие със съответното законодателство и подзаконови нормативни актове, всяко решение, което позволява ситуацията на жалбоподателя да бъде разрешена по справедлив начин, и може да предложи всички промени, които счита, че трябва да бъдат внесени в законодателството или в подзаконовите нормативни актове, на които се основава решението.

Решение на омбудсмана да не предприема никакви действия по жалбата не може да бъде обжалвано в съда.

Омбудсман

36, rue du Marché-aux-Herbes
L-1728 Luxembourg

Тел. +352 26270101
Факс +352 26270102

Уебсайт: http://www.ombudsman.lu/
Ел. поща: info@ombudsman.lu

Специализирани органи по правата на човека

Консултативна комисия по правата на човека (Commission consultative des droits de l'homme)

Консултативната комисия по правата на човека (CCDH) е консултативен държавен орган, който отговаря за укрепването и защитата на правата на човека във Великото херцогство Люксембург. Във връзка с тази цел тя предоставя на правителството становища, проучвания, документи за позиции и препоръки, които изготвя напълно независимо по всички въпроси от общ характер, засягащи правата на човека във Великото херцогство Люксембург. В изготвените от нея становища тя насочва вниманието на правителството към мерките, които счита, че ще спомогнат за защитата и укрепването на правата на човека. Министър-председателят представя на парламента становищата, проучванията, позициите и препоръките на комисията.

Комисията е държавен орган с чисто консултативен характер, който няма никакви правомощия да взема решения.

Комисията няма правомощия да разглежда отделни случаи.

В работата си комисията:

• разглежда свободно всеки въпрос, попадащ в рамките на нейната компетентност, независимо дали е внесен от правителството или е разгледан от самата комисия въз основа на предложение от някой от нейните членове или от всяко лице или организация;
• изслушва отделни лица и получава всяка съответна информация или документи, необходими за оценка на ситуации, попадащи в рамките на нейната компетентност;
• се обръща към обществеността пряко или чрез пресата, по-специално за да популяризира своите становища и препоръки;
• поддържа диалог с други органи, както съдебни, така и несъдебни, чиято цел е да се укрепват и защитават правата на човека.

Consultative Committee on Human Rights

71-73, rue Adolphe Fischer
L-1520 Luxembourg

Тел. +352 26202852
Факс +352 26202855
Факс +352 26202855

Уебсайт: https://ccdh.public.lu/
Ел. поща: info@ccdh.public.lu

Омбудсман за децата и юношите (Ombudsman fir Kanner a Jugendlecher (OKaJu))

Задължения на омбудсмана за децата и юношите

Законът от 1 април 2020 г. за създаване на омбудсман за децата и юношите определя задълженията на омбудсмана:

1. да разглежда жалби относно нарушения на правата на детето; да отправя препоръки за коригиране на докладваната ситуация;
2. да анализира въведените системи и при необходимост да препоръча на компетентните органи да се адаптират, за да се гарантира по-добра защита и насърчаване на правата на детето в дългосрочен план;
3. да докладва на компетентните органи нарушения на правата на детето;
4. да съветва физическите или юридическите лица относно това как да упражняват правата на детето;
5. да повишава осведомеността на децата за техните права и осведомеността на обществеността за правата на децата;
6. да изготвя становища по всички законопроекти, проектозакони и проекти за наредби на великия херцог, които оказват въздействие върху зачитането на правата на детето;
7. изготвя становища по искане на правителството или на парламента по всеки въпрос, свързан с правата на детето.

Членовете на службата на омбудсмана за децата и юношите изпълняват задълженията си, без да се намесват в текущи съдебни производства.

Всяко физическо или юридическо лице може да подаде писмено или устно искане до омбудсмана за децата и юношите за съвет относно упражняването на правата на детето.

Отговорът на омбудсмана за децата и юношите може да бъде писмен или устен в зависимост от формата на искането.

Ombudsman for Children and Young People

2, rue Fort Wallis
L-2714 Luxembourg

Тел. +352 26123124
Факс +352 26123125

Уебсайт: http://ork.lu/index.php/en/

Център за равно третиране (Centre pour l'égalité de traitement)

Центърът за равно третиране, който извършва своята работа напълно независимо, има за цел да насърчава, анализира и наблюдава равното третиране на всичко хора без дискриминация, основана на раса, етнически произход, пол, религия или убеждения, увреждане или възраст.

В хода на своята работа центърът може по-специално:

• да публикува доклади, да изготвя становища и препоръки и да провежда проучвания по всички въпроси, свързани с горепосочените видове дискриминация;
• да изготвя и да предоставя всяка информация или документация, която е полезна в хода на работата му;
• да предоставя помощ на хората, които считат, че са жертви на дискриминация съгласно член 1 от Закона за равното третиране от 28 ноември 2006 г., като им предоставя съвети и насоки относно техните индивидуални права, законодателството, съдебната практика и средствата за упражняване на техните права.

Информацията относно индивидуални ситуации или случаи, която е предоставена на членовете в хода на тяхната работа, е поверителна. Поверителността не възпрепятства центъра да предоставя на компетентните съдебни органи информация относно дискриминация срещу жертвата съгласно член 1 от Закона за равното третиране от 28 ноември 2006 г.

В хода на своята работа членовете на центъра не могат да се намесват в текущите съдебни производства.

Членовете на центъра имат правото да поискат всяка информация, доказателство или документ, които са им необходими при изпълнение на тяхната работа, с изключение на информацията, попадаща в обхвата на лекарската тайна или всички други правила за професионална тайна.

Centre for Equal Treatment

B.P. 2026
L-1020 Luxembourg

Tel. +352 26483033
Fax +352 26483873

Уебсайт: http://cet.lu/fr/
Ел. поща: info@cet.lu

Национална комисия за защита на личните данни (Commission nationale pour la protection des données)

Националната комисия за защита на личните данни е публичен орган, създаден като публична институция. Тя изпълнява задачите си напълно независимо.

Всяка година комисията представя на министерския съвет писмен доклад относно извършената от нея работа.

Ролята на комисията е:

• да наблюдава и да проверява законосъобразността на събирането и използването на обработените данни и да информира лицата, отговорни за обработването им, за техните задължения;
• да гарантира зачитането на основните права и свободи на хората, по-специално неприкосновеността на личния живот, и да информира обществеността за правата на засегнатите лица;
• да получава и разглежда жалби и искания за проверка на законосъобразността на обработката на данни;
• да съветва правителството по негово искане или по своя инициатива относно последствията от развитието в областта на обработката на данните и информационните технологии по отношение на зачитането на основните права и свободи; за тази цел тя може да провежда проучвания, изследвания или експертни оценки.

Комисията е задължена също така да гарантира прилагането на изменения Закон от 30 май 2005 г. относно защитата на неприкосновеността на личния живот в сектора на електронните комуникации, както и правилата за неговото прилагане.

Всяко лице, действащо от свое име, може чрез своя адвокат или чрез всяко надлежно упълномощено физическо или юридическо лице да подаде до комисията искане относно зачитането на неговите основни права и свободи по отношение на обработката на данните. Въпросното лице ще бъде информирано за последващите действия във връзка с искането му.

По-специално искане до комисията може да бъда подадено от лице, което иска проверка на законосъобразността на обработването на личните данни, когато му е било отказано право на достъп или това право е било ограничено.

Комисията информира съдебните органи за всяко нарушение, за което е уведомена.

National Commission for Data Protection

15, Boulevard du Jazz
L-4370 Belvaux

Тел. +352 261060-1
Факс +352 261060-29

Уебсайт: https://cnpd.public.lu/fr/index.html

Национална служба за приемане (Office national de l'accueil (ONA))

Националната служба за приемане (ONA) е създадена със Закона от 4 декември 2019 г. Разпоредбите на новия закон за приемане влязоха в сила на 1 януари 2020 г.

Националната служба за приемане заменя Люксембургската служба за приемане и интеграция (Office luxembourgeois de l'accueil et de l'intégration (OLAI)), създадена с изменения Закон от 16 декември 2008 г. за приемането и интеграцията на чужденците във Великото херцогство Люксембург.

Задълженията на националната служба за приемане са:

1. да организира приемането на кандидати за международна закрила, както е определено в Закона от 18 декември 2015 г. за международната закрила и временната закрила;
2. да управлява местата, запазени за временно настаняване на кандидати за международна закрила, бежанци и лица, отговарящи на условията за субсидиарна закрила, както е определено в посочения по-горе Закон от 18 декември 2015 г.
3. да си сътрудничи с други органи при създаването и управлението на места за настаняване за временно настаняване на кандидати за международна закрила, бежанци и лица, отговарящи на условията за субсидиарна закрила;
4. да работи с компетентните органи за насърчаване на изграждането и оборудването на жилищни помещения за временно настаняване на кандидати за международна закрила, бежанци и лица, отговарящи на условията за субсидиарна закрила.

Националната служба за приемане си сътрудничи с европейски и международни органи при изпълнението на тези задачи.

В изключителни случаи, надлежно обосновани във връзка със семейни, хуманитарни или здравословни причини, националната служба за приемане може да предоставя подкрепа ad hoc на граждани на трети държави, които нямат право на съществуваща помощ и надбавки, както е определено в член 3, буква (c) от изменения Закон от 29 август 2008 г. за свободното движение на хора и имиграцията.

National Reception Office (ONA)

5, rue Carlo Hemmer
L-1734 Luxembourg

Тел. +352 24785700
Факс +352 24785720

Уебсайт: https://ona.gouvernement.lu/en/service.html
Ел. поща: info@olai.public.lu

Достъп до правосъдие

Служба за съдебна информация (Service d’accueil et d’information juridique)

Тази служба, която е създадена към съдилищата, е под ръководството на главния прокурор (procureur général d’Etat). Нейната цел е да отговаря на запитванията на физически лица и да им предоставя обща информация относно обхвата на техните права, както и относно механизмите и средствата, които да използват, за да ги защитят.

Ролята на службата е:

• да отговаря на запитванията на физически лица и да ги насочва към подходящите отдели, като им предоставя информацията и техническите средства, от които се нуждаят;
• да предоставя на физически лица обща информация относно обхвата на техните права във връзка с възникналите проблеми и относно механизмите и средствата за упражняването на тези права;
• да изслушва оплакванията им относно трудностите, които те срещат при упражняването на своите права, и да предлага начини за тяхното преодоляване.

Службата предоставя информация единствено в устна форма. Тя не предоставя писмени консултации.

Judicial information service - Luxembourg

Cité judiciaire
Bâtiment BC
L-2080 - Luxembourg

Тел. +352 475981-345/325/600

pgsin@justice.etat.lu

Judicial information service - Diekirch

Justice of the peace court (Justice de paix)

Place Joseph Bech
L-9211 - Diekirch

Тел. +352 802315

Правна помощ

Правна помощ може да бъде предоставена на ищеца или ответника по съдебни или извънсъдебни производства или по охранителни или състезателни производства. За да отговаря на условията за предоставяне на правна помощ, доходът на кандидата трябва да бъде недостатъчен, т.е. трябва да се равнява на доходите за социална интеграция (revenu d'insertion sociale (REVIS)). Оценка за това дали средствата, с които разполагат лицето, което иска помощ, са недостатъчни, се изготвя въз основа на неговия доход и имуществено състояние, както и на членовете на неговото домакинство.

Правна помощ се отказва, ако искът на лицето е очевидно недопустим, без основание или неправомерен, или ако разходите, които ще бъдат направени, са непропорционални на неговата цел.

Правна помощ се отказва и ако заявителят е в правото си да получи от трета страна на каквото и да е основание възстановяване на разноските, които правната помощ следва да покрие.

Лице, което получава правна помощ, има право на защита от адвокат и всеки представител на юридическата професия, когато тя е необходима по делото, производството или изпълнението на решението по него.

Решението за това дали се предостави правна помощ или не се взема от председателя на Адвокатската колегия (Bâtonnier de l'ordre des avocats) или от този член на Съвета на колегията, който е упълномощен от него за района по местожителство на заявителя. Ако лицето няма местожителство, компетентен е председателят на Адвокатската колегия или упълномощен от него за тази цел член на Съвета на колегията.

Лицата, които не разполагат с достатъчно средства, могат да се обръщат към председателя в приемното време или писмено.

Ако задържано от полицията лице твърди, че има право на правна помощ и поиска такава, защитаващият го по време на задържането адвокат предава искането на председателя.

Уебсайт: https://www.barreau.lu/recourir-a-un-avocat/assistance-judiciaire/

За съдебния район на Люксембург

Chair of the Luxembourg Bar
Legal Aid Service (Service de l'Assistance Judiciaire)
45, Allée Scheffer, L-2520 Luxembourg
L-2013 Luxembourg

Тел. +352 467272-1

За съдебния район на Дикирх

Chair of the Diekirch Bar
B.P. 68
L-9201 Diekirch

I. Национални съдилища

I.1. Съдилища

I.2. Конституционен съд

II. Национални институции за защита на правата на човека, омбудсман

II.1. Комисар по основните права

II.2. Специализирани органи за защита на правата на човека

II.2.1. Унгарски национален орган за защита на данните и за свободата на информацията

II.2.2. Орган по въпросите на равното третиране

II.2.3. Независим съвет за жалби срещу полицията

III. Други

III.1. Прокуратура на Унгария

III.2. Подпомагане на жертвите на престъпления

III.3. Правна помощ

I. Национални съдилища

I. 1. Съдилища

1. Задачи

Съгласно Основния закон на Унгария (Конституцията на Унгария) съдилищата са отговорни за осъществяването на правораздавателната дейност. Това означава да се произнасят по наказателни дела и частноправни спорове и по законосъобразността на административни решения и общински актове и да установяват дали местните власти са спазили законоустановените си регулаторни задължения. Със закон на съдилищата може да бъде възложено и разглеждането на други дела.

Принципите, гарантиращи съдебна независимост, са установени в Основния закон: съдиите се подчиняват единствено на закона, те не могат да получават указания относно извършваните от тях правораздавателни дейности и могат да бъдат освобождавани от длъжност единствено на основанията, предвидени в закона, и съгласно определените в закона процедури. Те не могат да членуват в политическа партия или да участват в политически дейности.

2. Организация

Правораздавателната дейност в Унгария се осъществява от Върховния съд (Kúria) на Унгария, регионалните апелативни съдилища, регионалните съдилища, районните съдилища и административните и трудовите съдилища.

Между различните съдебни равнища не съществува йерархична зависимост. По-висшестоящите в йерархията съдилища нямат правомощия да дават указания на съдилища, намиращи се по-долу в йерархията. Съдиите постановяват решенията си в съответствие със закона и своите морални убеждения.

Районни съдилища (járásbíróságok)

На първа инстанция по-голямата част от делата се разглеждат от районните съдилища. Понастоящем делата в Унгария се разглеждат от 111 окръжни съдилища. Унгарският термин за районните съдилища в Будапеща е „kerületi bíróság“. В 23-те района на Будапеща осъществяват дейност общо шест обединени районни съдилища (egyesített kerületi bíróság). Районните съдилища са първоинстанционни съдилища и се председателстват от председател.

Административни и трудови съдилища

В Унгария има 20 административни и трудови съдилища, които, както става ясно от името им, разглеждат изключително административни и трудови дела. Основната им задача е да упражняват съдебен контрол върху административни решения и да се произнасят по дела, произтичащи от трудови правоотношения и квазитрудови правоотношения.

Регионални съдилища (törvényszékek)

Регионалните съдилища са първоинстанционни или второинстанционни съдилища. Общ съд може да бъде сезиран по един от двата посочени начина. Единият начин е когато постановеното на първа инстанция съдебно решение (с други думи постановено от районен съд или административен и трудов съд) се обжалва от заинтересована страна. Някои дела обаче се образуват в регионалните съдилища и в този случаи тези съдилища действат като първоинстанционни съдилища. В процесуалните закони (Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния закон) се определя за кои дела се отнася това, например въз основа на размера на сумата по делото или дали делото представлява специално дело или включва конкретно сериозно престъпление. Регионалните съдилища се състоят от състави, отделения и наказателни, граждански, стопански, административни и трудови колегии, които се ръководят от председател.

Регионални апелативни съдилища (ítélőtáblák)

Петте регионални апелативни съдилища представляват равнище между регионалните съдилища и Върховния съд и бяха създадени с цел намаляване на тежестта върху предишния Върховен съд. Регионалните апелативни съдилища разглеждат жалби, подадени срещу решения, постановени от регионалните съдилища. Регионалните апелативни съдилища са третоинстанционни съдилища по наказателни дела, по които регионалният съд се явява второинстанционен съд. Регионалните апелативни съдилища се състоят от състави и граждански и наказателни колегии, които се ръководят от председател.

Върховен съд на Унгария

Върховният съд се намира на върха на съдебната йерархична структура и се ръководи от неговия председател. Най-важното задължение на този съд е гарантирането на уеднаквена и последователна съдебната практика. Върховният съд изпълнява това си задължение, като постановява така наречените решения за еднакво прилагане на законодателството. Тези решения осигуряват принципни насоки и са със задължителен характер за съдилищата.

Върховният съд

• се произнася по жалби срещу решения, постановени от регионалните съдилища или регионалните апелативни съдилища, в предвидените от закона случаи:
• разглежда искания за преразглеждане;
• се произнася с решения за еднакво прилагане на законодателството, които са със задължителен характер за съдилищата;
• анализира съдебната практика по дела, които са приключени и по които са произнесени окончателни решения, и в тази рамка проучва и проверява съдебната практика на съдилищата;
• публикува принципни съдебни решения;
• взема решения относно това дали общински актове противоречат на друг вид законодателство и трябва да бъдат отменени;
• взема решения, с които се установява, че местните власти са в нарушение на законоустановени си регулаторни задължения.

Върховният съд се състои от състави за правораздаване, състави за решения за еднакво прилагане на законодателството, състави за местната власт и състави за издаването на принципни решения; той включва и наказателни, граждански, административни и трудови колегии, както и отделения за анализиране на съдебната практика.

Национална съдебна служба (Országos Bírósági Hivatal) и Национален съдебен съвет (Országos Bírói Tanács)

Председателят на Националната съдебна служба (НССл) изпълнява централизирани задачи, свързани с администриране на съдилищата, упражнява управленски правомощия съгласно главата за съдилищата от Закона за бюджета и осъществява надзор върху административните дейности на председателите на регионалните апелативни съдилища и регионалните съдилища. Националният съдебен съвет (НСС), който е независим орган, избран от съдии и съставен изключително от съдии, е надзорният съвет за централизираната администрация на съдилищата. В допълнение към надзорната му дейност НСС може да участва и в администрирането на съдилищата.

3. Данни за контакт

Országos Bírósági Hivatal
Адрес: 1055 Budapest, Szalay u. 16.
Пощенски адрес: 1363 Budapest Pf.: 24.

Телефон: +36 (1) 354 41 00
Факс: +36 (1) 312-4453

Ел. поща: obh@obh.birosag.hu
Уебсайт на съдилищата

I.2. Конституционен съд

1. Задачи

Конституционният съд (Alkotmánybíróság) е главният орган за защита на Основния закон. Неговите задължения включват защита на демократичния правов ред, конституционния ред и правата, гарантирани от Основния закон, защита на вътрешната съгласуваност на правната система и укрепване на принципа на разделение на властите.

Конституционният съд беше създаден от Народното събрание през 1989 г. В Основния закон са определени основните правила, отнасящи се до задълженията и функциите на Конституционния съд, докато основното описание на административните и процедурните правила се съдържа в Закона за Конституционния съд. Подробните правила относно процедурите на Конституционния съд са определени в Процедурния правилник.

2. Организация

Конституционният съд е орган, който се състои от петнадесет членове. Неговите членове се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети, а мандатът им е дванадесет години. За да може дадено лице да стане съдия в Конституционния съд, то трябва да е изтъкнат юрист или да има най-малко десет години професионален опит в областта на правото. Председателят на Конституционния съд се избира от Народното събрание измежду съдиите от Конституционния съд в рамките на мандата му като съдия в Конституционния съд.

Конституционният съд заседава в пленарен състав, в петчленни състави или в еднолични състави. Решенията относно конституционността на закони и по други важни дела се постановяват от пленарния състав.

Съдебната служба се грижи за организационните, оперативните и административните задачи и тези, свързани с вземане на решения. Службата се ръководи от главен секретар, който се избира от пленарния състав по предложение на председателя.

3. Правомощия

Предварителен контрол за съответствие с Основния закон

Вносителите на закон, правителството или председателят на Народното събрание могат да поискат от Народното събрание да представи приет закон на Конституционния съд за конституционен контрол с цел да се разгледа съответствието му с Основния закон.

Освен това президентът на републиката е длъжен вместо да подпише приетия от парламента закон да го представи на Конституционния съд, ако счита, че законът или някоя от неговите разпоредби противоречи на Основния закон, за да може съдът да прецени дали той е в съответствие с Основния закон. Ако Конституционният съд установи, че разглежданият закон противоречи на Основния закон, законът не може да бъде обнародван.

Последващ контрол за съответствие с Основния закон (процедура за последващ контрол)

Тази процедура, която беше въведена през 2012 г., може да бъде инициирана от правителството, една четвърт от членовете на парламента, комисаря по основните права, председателя на Върховния съд или главния прокурор.

При тази процедура Конституционният съд отменя всяка спорна разпоредба, за която счита, че противоречи на Основния закон.

Започване на процедура за инцидентен контрол за констиционност по инициатива на съдия

Съдия, който при разглеждане на дадено дело стигне до заключението, че приложимият закон противоречи на Основния закон, трябва да поиска от Конституционния съд да извърши проверка и трябва да спре производството. По дело, образувано по искане на съдия, Конституционният съд може да установи несъответствието на закона или на отделна негова разпоредба с Основния закон и да обяви неговата/нейната неприложимост в конкретния случай или като цяло.

Конституционни жалби

Конституционната жалба е един от най-важните инструменти за защита на основните права. Тя може да се използва главно, когато при произнасянето на съдебно решение предвидените от Основния закон основни права на жалбоподателя са били нарушени. Такова нарушение може да настъпи в хода на съдебни производства, свързани със случая, когато се прилага закон, който противоречи на Основния закон, или ако постановеното решение по съществото на делото или всяко друго решение, с което съдебното производство се приключва, противоречи на Основния закон. По изключение конституционна жалба може да се подаде, ако основните права на жалбоподателя са били директно нарушени по даден случай без постановяване на съдебно решение. При установяване на противоконституционност на определена правна норма или определено съдебно решение Конституционният съд отменя съответната норма или съответното решение.

Проверка за несъответствие с международни споразумения

Съгласно Закона за конституционния съд е възможно да се направи проверка за съответствие на унгарски закон с дадено международно споразумение. Процедурата може да бъде инициирана от една четвърт от членовете на парламента, правителството, комисаря по основните права, председателя на Върховния съд, главния прокурор или съдия във връзка с приложимия по дадено дело закон.

Конституционният съд може да отмени напълно или отчасти всеки закон, за който счита, че противоречи на международно споразумение, и да отправи искане до законодателя да предприеме необходимите за отстраняване на това несъответствие мерки преди определения краен срок.

Допълнителни правомощия

Конституционният съд тълкува разпоредбите на Основния закон във връзка с всеки конкретен конституционен въпрос по предложение на Народното събрание или някоя от неговите постоянни комисии, президента на републиката или правителството, ако такова тълкуване може да произтича пряко от Основния закон.

Всеки може да подаде предложение до Конституционния съд за контрол на решение на Народното събрание относно провеждането на референдум или отхвърляне на провеждането на задължителен референдум.

Народното събрание може да разпусне представителния орган на местната власт или на самоуправление на дадено малцинство, ако той действа в противоречие с Основния закон. Преди това по предложение на правителството Конституционният съд представя своето становище по случая.

Конституционният съд провежда процедурата по отстраняване на президента на републиката от длъжност по предложение на Народното събрание.

Той може да решава спорове за компетентност между държавни органи и между държавата и органите на местно управление.

Конституционният съд може да установи служебно, че дадена мярка противоречи на Основния закон поради пропуски в законодателството, като в този случай той призовава отговорния за тези пропуски орган да ги отстрани.

4. Данни за контакт

Адрес: 1015 Budapest, Donáti u. 35–45.
Пощенски адрес: 1535 Budapest, Pf. 773.

Телефон: +36 (1) 488 31 00

Уебсайт на Конституционния съд
Фейсбук страница

II. Национални институции за защита на правата на човека, омбудсман

II.1. Комисар по основните права (Az Alapvető Jogok Biztosa) (Национална институция за защита на правата на човека към Организацията на обединените нации)

1. Комисар по основните права

В съответствие с Основния закон на Унгария Народното събрание е приело също така Закон за комисаря по основните права, с който се създава нова единна система на омбудсмана.

Комисарят по основните права се отчита единствено пред парламента. В хода на провежданата от него процедура омбудсманът предприема независими действия, които се основават изключително на Основния закон и на други закони. Омбудсманът се избира с гласовете на две трети от представителите в Народното събрание по предложение на президента на републиката за срок от шест години и ежегодно се отчита за работата си пред Народното събрание.

Комисарят по основните права може да бъде преизбран само веднъж. Съгласно Закона за комисаря по основните права заедно с комисаря работят двама негови заместници: заместник-комисар, отговарящ за защитата на интересите на бъдещите поколения, и заместник-комисар, отговарящ за защитата на правата на етническите малцинства, живеещи в Унгария. Както комисарят, така и предложените от него заместници се избират от Народното събрание.

2. Процедура и действия

Основната задача на омбудсмана е да разследва злоупотреби, свързани с основните права, и да предприема общи или специфични мерки за тяхното преустановяване.

В установените граници от закона, уреждащ правомощията му, омбудсманът избира действията, които счита за подходящи и които могат да включват:

• препоръка за преустановяване на злоупотреба, свързана с основните права, отправена до надзорния орган, който осъществява контрол върху органа, причинил злоупотребата,
• иницииране на средство за правна защита по отношение на злоупотребата чрез председателя на съответния орган,
• предложение за процедура пред Конституционния съд,
• иницииране на контрол от страна на Върховния съд дали общински акт е съвместим с друго законодателство,
• иницииране чрез главния прокурор на действие, което да бъде предприето от прокуратурата,
• започване на процедура относно търсенето на отговорност от дадено лице пред компетентния орган, ако омбудсманът установи, че е налице основателно съмнение за извършването на дребно нарушение или дисциплинарно нарушение; ако нарушението е престъпление, процедурата трябва да бъде започната,
• предложение за изменение, отмяна или публикуване на законодателство или правен инструмент на държавната администрация от орган, имащ правомощия да законодателства или да издава правни инструменти на държавната администрация.
• като крайна мярка, представяне на даден случай на Народното събрание като част от годишния доклад.

Всяко лице, което счита, че действията или бездействията на даден орган са нарушили основните му права или са създали непосредствена опасност това да се случи, може да се обърне към комисаря по основните права, при условие че лицето е използвало всички възможности за административни средства за правна защита, с изключение на съдебен контрол по отношение на административни решения, или при условие че не са налични средства за правна защита.

Комисарят по основните права и заместник-комисарите следят за зачитането на правата на етническите малцинства, живеещи в Унгария, и интересите на бъдещите поколения.

Комисарят по основните права не може да разследва дейностите на Народното събрание, президента на републиката, Конституционния съд, Държавната сметна палата на Унгария или прокуратурата, с изключение на разследващия орган на прокуратурата.

Комисарят не може да предприема действия, ако

• е изминала повече от една година от постановяването на окончателното административно решение по случая, по който е подадена жалбата.
• процедурата е започнала преди 23 октомври 1989 г.
• производството е образувано, за да се преразгледа административно решение, или вече е било произнесено окончателно съдебно решение
• лицето, подало молбата, не е разкрило идентичността си и разследването не може да бъде проведено без тази информация.

Никой не може да бъде подложен на дискриминация за това, че се е обърнал към комисаря по основните права.

Начини на подаване на жалба:

• по електронен път с използването на функцията „Ügyet szeretnék indítani“ (Бих искал да съобщя за определен случай) от менюто на уебсайта www.ajbh.hu или с помощта на „Intelligens űrlap“ (Интелигентен формуляр), който може да бъде намерен на уебсайта.
• по ел.поща: panasz@ajbh.hu
• лично в службата за жалби към службата на комисаря по основните права (Budapest V. ker., Nádor u. 22.), като се насрочи среща.
• по пощата на адрес: Alapvető Jogok Biztosának Hivatala (служба на комисаря по основните права) 1387 Budapest Pf. 40.

Подаването на документи и провежданата от комисаря процедура са безплатни. Към молбата следва да се приложат копие от издадените до момента документи по случая и документите, необходими за оказване на помощ от страна на комисаря.

3. Огласяване в интерес на обществеността

Съгласно Закона за жалбите и огласяването в интерес на обществеността, считано от 1 януари 2014 г., огласяването в интерес на обществеността може да се извърши чрез защитена електронна система, подържана от комисаря по основните права. Огласяването в интерес на обществеността насочва вниманието към ситуации, чието разрешаване или отстраняване е в интерес на общността или на обществото като цяло. Огласяването в интерес на обществеността може да включва и препоръка.

Методи за огласяване в интерес на обществеността:

• по електронен път чрез защитена електронна система (https://www.ajbh.hu/kozerdeku-bejelentes-benyujtasa) или
• лично в службата за жалби към службата на комисаря по основните права (Budapest V. ker., Nádor u. 22.), като се насрочи среща.

4. Национален превантивен механизъм съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

От 1 януари 2015 г. Комисарят по основните права изпълнява лично или чрез своите служители функцията на национален превантивен механизъм в Унгария съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Задачите на националния превантивен механизъм включват:

• проверка на местата за задържане с цел превенция и последващо докладване
  • провеждане на интервюта със задържани
  • проучване на документация
• изпращане на обратна информация
• провеждане на консултации с органите
• формулиране на препоръки
• изготвяне на доклади

5. Данни за контакт

Адрес: 1051 Budapest, Nádor utca 22.
Пощенски адрес: 1387 Budapest Pf. 40.

Телефон: (+36-1) 475-7100
Факс: (+36-1) 269-1615

Ел. поща: panasz@ajbh.hu
Уебсайт: http://www.ajbh.hu/hu

II.2. Специализирани органи за защита на правата на човека

II.2.1. Унгарски национален орган за защита на данните и за свободата на информацията

1. Задачи и организация

Правото на защита на личните данни и правото на огласяване на информация от обществен интерес са основни конституционни права: Член VI от Основния закон на Унгария гласи, че:

1) Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, жилище, съобщения и репутация.

2) Всеки има право на защита на неговите лични данни, както и на достъп до и разпространение на информация от обществен интерес.

3) Независим орган, създаден с органичен закон, упражнява надзор върху прилагането на правото на защита на личните данни и правото на достъп до данни от обществен интерес.

Унгарският национален орган за защита на данните и за свободата на информацията (Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság — NAIH) замени омбудсмана по защита на данните, който упражняваше дейност между 1995 г. и 2011 г.). От 1 януари 2012 г. NAIH спомага за гарантирането на правото на информация чрез допълнителни регулаторни средства (като например налагане на глоби във връзка със защитата на личните данни).

Същността на тези права, задълженията на администраторите на лични данни и организацията и процедурите на NAIH са определени в Закона за информацията (Закон CXII от 2011 г. относно правото на информационно самоопределяне и свободата на информацията), но подробните изисквания за специфичните процедури за обработка на данните се съдържат в друго съответно законодателство (като например Закона за полицията и Закона за публичното образование). Съгласно член 1 от Закона за информацията целта на закона е да защитава личното пространство на физическите лица и да гарантира прозрачността на обществените дела.

NAIH е независим автономен държавен орган, неговият председател се назначава за срок от девет години от президента на републиката по предложение на министър-председателя, а неговата организационна структура е съставена от отдели.

2. Правомощия

Основната задача на NAIH е да извършва проверки по въпроси, свързани със защитата на данните и свободата на информацията, въз основа на доклади и жалби (подадени онлайн, в писмен вид или лично) и да провежда служебно административни производства за защита на данните (ако предполагаемото нарушение засяга множество лица или може да причини значително увреждане на интереси или големи щети).

Освен това органът може да провежда служебно административни производства във връзка с контрола на класифицирани данни, да сезира съда за случаи, свързани с информация от обществен интерес или информация, която е публична по причини от обществен интерес, и да встъпва по съдебни дела. Той също така поддържа регистър за защита на данните.

Правомощията на органа включват предоставяне на становища относно приложимото законодателство, представляване на Унгария в общи съвети на ЕС за защита на данните и извършване одити във връзка със защитата на данните безплатно по искане на администратор на лични данни.

3. Данни за контакт

Адрес: 1125 Budapest Szilágyi Erzsébet fasor 22/C.
Пощенски адрес: 1530 Budapest, Pf.: 5.

Телефон: (+36-1) 391-1400

Ел. поща: ugyfelszolgalat@naih.hu
Уебсайт: http://www.naih.hu/

II.2.2. Орган по въпросите на равното третиране

1. Задачи и организация

По смисъла на Закона за равното третиране и насърчаване на равните възможности изпълнението на изискването за равно третиране в Унгария се следи от Органа по въпросите на равното третиране (Egyenlő Bánásmód Hatóság), който е компетентен на територията на цялата държава. Органът е автономен държавен орган, който е независим и се подчинява единствено на закона. Той не е обвързван от указания и изпълнява задачите си отделно от другите органи и без ненужно влияние. Задачите на органа могат да му бъдат делегирани по закон. Органът се ръководи от председател, който се назначава за срок от девет години от президента на републиката по предложение на министър-председателя.

Основната задача и главната дейност на органът е да разследва жалби и доклади, които е получил по въпроси, свързани с дискриминацията. В работата си органът се подпомага от национална мрежа от служители по въпросите на равното третиране.

Съгласно закона нарушението на изискването за равно третиране (дискриминация) означава дискриминация срещу лице въз основа на действителни или предполагаеми защитени признаци.

Защитени признаци съгласно закона са:

а.   пол

б.   раса

в.   цвят на кожата

г.   гражданство

д.   национална принадлежност

е.   майчин език

ж.  увреждане

з.    здравословно състояние

и.   религиозни или философски убеждения

й.   политически или други възгледи

к.   семейно положение

л.   майчинство (бременност) или бащинство

м.   сексуална ориентация

н.   полова идентичност

о.   възраст

п.   социален произход

р.   имущество

с.   трудово правоотношение или квазитрудово правоотношение със съкратено работно време или фиксирана продължителност

т.   членство в сдружения за представяне на интереси

у.   друг статут, особености или характеристики

В категорията „друг статут“ за защитени признаци могат да бъдат счетени особености и характеристики, които не са изброени в закона, но имат подобен характер, в съответствие с тълкуването на закона от органа.

Органът разследва нарушения, засягащи лица и групи, чиито защитени признаци са широко определени съгласно закона. Обикновено той действа по искане на лице или лица, които са пострадали от дискриминация, но е възможно организации на гражданското общество или представителни сдружения да инициират процедура пред органа, когато е налице нарушение или заплаха от нарушение, засягащо група със защитени признаци. Органът може да действа служебно срещу унгарската държава, органите на местното управление и самоуправлението на малцинствата, техните органи, организации, действащи в качеството си на публични органи, унгарските сили за отбрана и правоприлагащите органи. Най-типичните области, в които органът осъществява разследвания, са заетост, социална сигурност, здравеопазване, жилищно настаняване, образование и предоставяне на стоки и услуги.

2. Правомощия

Органът провежда разследванията си в рамките на административно производство. В хода на производството се прилагат специални правила във връзка с доказателствата. Увредената страна (заявителят) трябва да докаже, че е била в неравностойно положение и към момента на нарушението действително е притежавала — или че нарушителят е предполагал, че увредената страна притежава — определени от закона защитени признаци. Ако заявителя е изпълнил задължението да представи такова доказателство, другата страна (ответната страна) трябва да докаже, че обстоятелствата, подкрепени от доказателствата, представени от увредената страна, не са настъпили или че е спазила изискването за равно третиране или не е била задължена да се съобразява с него в даденото правоотношение.

Органът винаги се стреми да постигне уреждане на спора между страните преди да се произнесе с решение и при постигане на такова споразумение той го одобрява. Ако страните не постигнат споразумение, органът постановява решение по съществото на случая въз основа на проведеното от него разследване. Ако органът установи, че изискването за равно третиране е било нарушено, като санкция може да разпореди отстраняването на незаконосъобразните обстоятелства, да забрани незаконосъобразното поведение в бъдеще, да разпореди публично оповестяване на окончателното му решение за установяване на нарушението, да наложи глоба в размер от 50 000 HUF до 6 милиона HUF и да наложи допълнителни правни последици, определени в специално законодателство. Решението на органа не може да бъде обжалвано по административен път, но може да бъде преразгледано от административния и трудовия съд в рамките на административно производство.

Освен да разследва конкретни случаи на дискриминация, органът има също така редица определени по закон задачи. Те включват например предоставяне на информация и помощ на тези, които са засегнати, за да се предприемат действия срещу нарушенията на принципа на равно третиране, издаване на становища по законопроекти относно равното третиране, предлагане на законодателство относно равното третиране, предоставяне на информация на обществеността и на Народното събрание за състоянието на прилагането на равното третиране, сътрудничество с организациите на гражданското общество и международните организации и т.н.

Органът е член на Европейската мрежа на националните органите за равно третиране (Equinet), която обединява над 40 членуващи организации от 33 европейски държави, действащи като национални органи по въпросите на равното третиране в собствените си държави. Служителите на органа вземат участие в работата на тематични работни групи на Equinet, както и в обученията и семинарите, организирани няколко пъти годишно с цел запознаване с най-новите постижения в международното развитие на правото в областта на равното третиране и обмяната на опит с представителите на европейските организации, изпълняващи задачи, сходни с тези на органа.

Органът участва редовно в събития и тематични проекти на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (EcRi) към Съвета на Европа като част от поддържаните от него международни отношения.

Подробна информация за органа е налична на неговия уебсайт.

3. Данни за контакт

Седалище: 1013 Budapest, Krisztina krt. 39/B

Телефонен номер: (+36-1) 795-2975
Факс: (+36-1) 795-0760

Уебсайт: http://www.egyenlobanasmod.hu/

II.2.3. Независим съвет за жалби срещу полицията

1. Задачи и организация

През 2008 г. Народното събрание реши да създаде Независим съвет за жалби срещу полицията (Független Rendészeti Panasztestület) с цел установяването на специална институция за жалби срещу полицейските процедури. Членовете на институцията се избират от Народното събрание за срок от шест години. Те притежават диплома по право, не получават указания от никого, а основанията за техния процедурен правилник са определени в закона.

Правната уредба за работата на съвета се урежда главно от Закона за полицията. Целта на съвета е да провежда разследвания в рамките на процедури по жалби в сферата на дейност на полицията от гледна точка на защитата на основните права, независимо от йерархичните отношения. По този начин действията на полицията се разглеждат от съвета въз основа на конкретни жалби по отделни случаи, а не като цяло и на теория.

2. Правомощия и процедура

Кой може да подаде жалба, кога и как?

Жалба може да бъде подадена от всяко лице, независимо от неговото гражданство:

• което е било адресат на полицейска мярка или което е засегнато от полицейска мярка
• или по отношение на което полицията не е предприела необходимите действия
• или което е било адресат на принудителни мерки от страна на полицията и смята, че в резултат на тях са били ограничени неговите основни права или са били нарушени неговите човешки права.

Жалбата може да бъде подадена лично от съответното лице, от негов пълномощник или законен представител (в случай на малолетно или лице, лишено от дееспособност — чрез неговия законен представител). Тя трябва да се подаде в срок от 20 дни от мярката, бездействието или принудителна мярка на полицията или, ако жалбоподателя не е бил уведомен до този момент за това, в рамките на 20 дни от датата, на която е бил уведомен. Жалбата може да бъде подадена по пощата (в този случай жалбоподателят трябва да подпише лично молбата), по факс или електронна поща чрез уебсайта на съвета или лично в рамките на работното време на съвета (след насрочване на среща по телефона).

Ако поради обективни пречки жалбоподателят не успее да подаде жалбата в рамките на определения срок, забавянето може да бъде оправдано, ако жалбоподателят предостави обяснение за късното подаване (например продължително медицинско лечение) в рамките на шест месеца.

Лице, което е пропуснало 20-дневния срок, но по отношение на което все още не е изминал тридесетдневният срок от настъпването (или от узнаването), може да подаде жалба до началника на полицейския орган (началник на полицията или комисар), в който служителите са приложили мерките, срещу които е подадена жалбата, и така да спази срока. В този случай процедурата по подаване на жалба ще се ръководи от началника на полицейското управление.

Какво проверявя съветът?

• изискването за изпълнение на полицейските задължения и указания, нарушения на такива задължения и указания или тяхното неизпълнение (по-специално: изискване за предприемане на мерки, пропорционалност, разграничимост, задължение за предоставяне на помощ и т.н.).
• полицейски мерки или неизпълнение на полицейски мерки, тяхната законосъобразност (по-специално: проверка на самоличност, претърсване, проверка на багаж и превозни средства, задържане, отвеждане за разпит, полицейски процедури във връзка с чужденци, мерки, предприети в частни жилища, мерки за прилагане на закона за движение по пътищата и т.н.),
• използване и законосъобразност на средства за принуждаване (по-специално: физическа принуда, белезници, химически агенти, пистолети за зашеметяване, палки, пътни блокове, използване на огнестрелни оръжия, използване на групова сила, разпръскване на тълпа и т.н.)

Кога съветът няма право да започва процедура или да извършва проверка по съществото на случая?

Тъй като не му е разрешено по закон, съветът няма правомощия и следователно не му е позволено:

• да прави оценка на общи становища, мнения, в които се предлагат подобрения, или критични коментари или огласявания в интерес на обществеността;
• да разследва дребни нарушения или да намалява или отменя наложени административни глоби;
• да оценява законосъобразността на действия, извършени в хода на наказателно производство;
• да присъжда обезщетения за щети;
• да установява наказателна, административна или дисциплинарна отговорност на предприемащи действия полицейски служители;
• да преразглежда законосъобразността на решения, постановени в административни и наказателни производства;

Освен това, ако в хода на друго текущо производство, например наказателно или административно производство, бъдат осъществени неприемливи действия от страна на полицията, жалбоподателят трябва да използва наличните средства за правна защита и да заяви възраженията си в тези текущи производства, освен ако жалбоподателят не е възразил срещу начина на провеждане на процедурното действие (например тона на гласа, използван при разпит на свидетел, начина, по който е претърсено жилище), като в този случай съветът също има право да извърши проверка.

Какво трябва да знаете за процедурата

За да бъда разследван случаят на даден жалбоподател, той има право да избере дали да подаде молба до началника на полицейската служба, която е приложила мярката, срещу която е подадена жалба, или до съвета. По този начин жалбоподателят може да избира дали жалбата му да се разгледа от служба в рамките на организационната структура на полицията (началника на управлението, приложило мярката) или от независим орган извън полицията (съвета). В същото време тази разпоредба е предназначена да служи за разделяне на двете процедури и позволява в даден момент да се провежда само едната от тях — именно тази, избрана от жалбоподателя.

Освен това съветът има право да провежда разследвания относно всяка жалба, подадена в полицията, и ако узнае за случай, при който са приложими условията за неговата намеса, уведомява жалбоподателя и полицейската служба, в която се разглежда съответният случай. След проведена проверка от съвета, в рамките на осем дни от получаването на уведомлението жалбоподателят може да поиска от полицейската служба да разгледа жалбата. При получаване на уведомлението от съвета полицейската служба, която разглежда случая, спира процедурата. Това прехвърляне може да бъде поискано от самите жалбоподатели в хода на процедурата по подаване на жалби в полицията до постановяване на окончателното административно решение и, ако условията за прехвърлянето са спазени, случаят на жалбоподателя ще продължи да се разглежда съгласно процедурата на съвета.

При разглеждане на същността на дадена жалба съветът има за цел да установи дали полицейските мерки, описани в жалбата, са били осъществени съгласно правилата, са били необходими, оправдани и пропорционални и дали са нарушили някое основно право на жалбоподателя.

Ако в хода на проверката е установено нарушаване на основните права на жалбоподателя, съветът трябва да изготви оценка също така на тежестта на нарушението с оглед на всички обстоятелства по случая. Ако съветът заключи, че:

• не е било налице нарушение (например поради това, че основните права на жалбоподателя са били законно ограничени); или
• не може да бъде установено нарушение на основно право поради противоречие между твърденията, което не може да бъде отстранено въз основа на наличните документи, или
• е било налице нарушение на основно право, но то е било маловажно,

тогава съветът ще препрати оценката си до началника на компетентната полицейска служба, който ще вземе решение съгласно процедурата за подаване на жалби въз основа на официалните правила, уреждащи работата на полицията, като взема под внимание правното становище, изложено в оценката на съвета. Жалбоподателят може да обжалва това решение, като правото на защита включва възможност за съдебен контрол на решението в съответствие със Закона за общите правила за административните процедури и услуги. Жалбоподателите могат предварително да възразят пред съвета, като се позоват на процедурата за подаване на жалба до компетентната полицейска служба, ако например смятат, че полицейската служба би била пристрастна, или ако се страхуват от възможни последици. В този случай обаче съветът ще трябва да прекрати процедурата, тъй като не може да сезира никого поради възражението на жалбоподателя.

Ако съветът открие сериозни нарушения на основните права, в зависимост от въпросната служба той ще препрати оценката си на главния комисар на националната полиция на Унгария, главния директор на органа, отговарящ за предотвратяване на вътрешни престъпления и откриване на престъпления или на главния директор на органа за борба с тероризма, който след това ще вземе решение по жалбата въз основа на приложимите правила и като взема предвид правното становище, изложено в оценката на съвета. Ако решението на органа, разглеждащ случая, се различава от оценката на съвета, трябва да бъдат посочени основанията на за това. Възможно, е разбира се, постановено по този начин решение на полицията да бъде обжалвано пред съдилищата. Оценката на съвета може да бъде използвана в тези съдебни производства.

Допълнителни подробни правила относно работата на съвета могат да бъдат намерени в процедурния правилник или на неговия уебсайт.

3. Данни за контакт

Пощенски адрес: H-1358 Budapest, Széchenyi rakpart 19.

Телефон: +36-1/441-6501
Факс: +36-1/441-6502

Ел. поща: info@repate.hu
Уебсайт: https://www.repate.hu/index.php?lang=hu

III. Други

III.1. Прокуратура на Унгария

1. Организация на прокуратурата

Прокуратурата на Унгария е независима конституционна организация, която се подчинява единствено на закона.

Прокуратурата се ръководи и управлява от главния прокурор, който се избира от Народното събрание измежду прокурорите за срок от девет години и съответно се отчита пред парламента съгласно публичното право. Главният прокурор трябва да докладва ежегодно за действията на службата.

Органите на прокуратурата в Унгария са:

а.   службата на главния прокурор

б.   главни апелативни прокурори

в.   главни прокуратури

г.   районни прокуратури

Възможно да бъде създадена независима главна прокуратура или прокуратура на районно равнище, която да провежда разследвания във връзка с наказателно преследване и други дейности като прокуратура в обосновани случаи.

Има пет апелативни главни прокуратури и двадесет и една (една столична, деветнадесет районни и една централна разследваща) главни прокуратури, които са под ръководството на службата на главния прокурор. Организационната структура на главните прокуратури, с изключение на централната разследваща главна прокуратура, е разделена по същество на дейности, които попадат в обхвата на наказателното и в обхвата на публичното право.

Районните прокуратури и прокуратурите на районно равнище под ръководството на столичната и окръжната главни прокуратури работят по случаи, които не са възложени на друг разследващ орган съгласно законодателството или съгласно указанията на главния прокурор, и изпълняват задачи, свързани с разследвания във връзка с наказателно преследване.

Научноизследователският институт към прокуратурата — Националният институт по криминология (Országos Kriminológiai Intézet), е част от организацията на прокуратурата, но не е орган за наказателно преследване. Неговата работа е свързана с разработването на теории и практики в разследването на престъпления, криминологията и наказателното право.

2. Основни задачи на прокуратурата

Главният прокурор и прокуратурата са независими и като органи на съдебната власт те са единственият изпълнител на правото на държавата да наказва. Прокуратурата осъществява наказателно преследване по отношение на престъпления, предприема действия срещу други незаконосъобразни действия и бездействия и насърчава предотвратяването на престъпления.

Главният прокурор и прокуратурата

а.   упражняват определените от закона права във връзка с разследвания;

б.   представляват прокуратурата в съдебни производства;

в.   контролират дали службите за изтърпяване на наказания функционират съгласно закона;

г.   упражняват други права и отговорности, определи от закона, като защитници на обществения интерес.

Прокуратурата

а.   разследва случаите, посочени в Наказателно-процесуалния закон (разследвания във връзка с наказателно преследване);

б.   наблюдава дали независимите разследвания, провеждани от разследващ орган, се извършват по законосъобразен начин (контрол на разследванията);

в.   упражнява други определени по закон правомощия във връзка с разследвания;

г.   упражнява, в лицето на прокурора, правомощието, възложено на този публичен орган да повдига обвинение; представлява обвинението в съдебни производства и упражнява правото на обжалване, гарантирано от Наказателно-процесуалния закон;

д.   упражнява надзор за законност върху изпълнението на наказанията, допълнителните наказания, мерките, принудителните мерки за лишаване от свобода или ограничаване на свободата и последващите мерки, както и за спазването на закона при поддържане на бази данни относно престъпления, административни нарушения и заповеди за арест и при решения, с които на централно равнище се премахва достъпът до електронни данни; тя също така участва в процедури, провеждани от съдии, налагащи осъдителни присъди;

е.   допринася за правилното прилагане на закона в съдебни производства (участие на прокурор в спорни и безспорни съдебни производства по граждански, трудови, административни и търговски дела);

ж.  насърчава спазването на законите от органите, действащи в качеството си на публични органи или уреждащи извънсъдебни спорове;

з.   обръща специално внимание на наказателното преследване на престъпления, извършени от деца или срещу деца, и на съответните специални норми, касаещи административни и наказателни производства, образувани срещу непълнолетни лица; оказва сътрудничество в прилагането на правата на децата в случаите, определени от закона, и започва процедури за предприемане на необходимите мерки за закрила на детето;

и.   изпълнява задачи, произтичащи от международни споразумения, и по-специално във връзка с предоставяне на искания за правна помощ;

й.   изпълнява задачи на Унгария, свързани с участието ѝ в Евроюст;

к.   осигурява представителство по дела за обезщетение за нарушения и вреди, причинени в хода на дейността ѝ.

Във връзка със защитата на обществения интерес прокуратурата работи за гарантиране на спазването на закона от всички. Когато законите са нарушени, прокуратурата предприема действия в интерес на законността в случаите и по начините, определени в закона. Освен ако не се предвижда друго по закон, прокуратурата трябва да предприеме действия, ако органът, който трябва да преустанови дадено нарушение на закона, не предприеме необходимите действия, въпреки че е задължен да го направи съгласно Основния закон, закон или друг законодателен или правен инструмент на държавната администрация, или ако е необходимо незабавно действие от страна на прокуратурата за преустановяване на нарушение на право, произтичащо от нарушението на закона.

В специално законодателство са определени правомощия и отговорности от обществен интерес и нямащи наказателноправен характер, които прокуратурата трябва упражнява като орган на съдебна власт. Прокурорът упражнява предоставените му правомощия главно като започва спорни и безспорни съдебни производства, както и като започва процедури пред административни органи и като извършва обжалване.

3. Данни за контакт

Главен прокурор: Dr. Péter Polt
Седалище: 1055 Budapest, Markó u. 16.
Пощенски адрес: 1372 Budapest, Pf. 438.

Телефонен номер: +36-1354-5500

Ел. поща: info@mku.hu
Уебсайт: http://mklu.hu/

III.2. Подпомагане на жертвите на престъпления

Службата за подпомагане на жертвите на престъпления (Áldozatsegítő Szolgálat) предоставя помощ главно на жертви, които са били наранени, по-специално физически или психически (психологическа травма, шок), или са преживели загуба като пряка последица от престъпление против собствеността или друго престъпление. Държавата оценява нуждите на жертвите и им предоставя пригодени по подходящ начин услуги.

1. Процедурата

Услугите за подпомагане на жертвите на престъпления се предоставят от определени за целта организационни единици на столичната (районната) общинска администрация. Жертвите могат да поискат помощ от всяка служба за подпомагане на жертвите на престъпления, за да заявят претенциите си, и могат да подадат молбата си за незабавна финансова помощ, удостоверение за статут на жертва и обезщетение до всяка служба за подпомагане на жертвите на престъпления (PDF).

Молби за незабавна финансова помощ, удостоверения за статут на жертва или обезщетение трябва бъдат подадени чрез съответните формуляри (Формуляр, Молба за удостоверение за статут на жертва ). Службата за подпомагане на жертвите на престъпления предоставя помощ за попълване на формулярите.

Процедурите за подпомагане на жертвите са безплатни.

Молбите за незабавна финансова помощ могат да бъдат подадени в срок от пет дни от извършване на престъпление против собствеността или на друго престъпление. Молби за обезщетения могат да се подават в рамките на три месеца след извършване на престъплението, с изключенията по Закона за подпомагане на жертвите на престъпления и обезщетения от държавата.

Жалби срещу решения на службите за подпомагане на жертвите на престъпления трябва да бъдат подадени в срок от 15 дни до тези служби, но трябва да са адресирани до Правосъдната служба.

2. Услуги

Съгласно закона се предоставят следните услуги:

• помощ при подаване на искове: службата за подпомагане на жертвите на престъпление помага на жертвите по начин и в степен, подходящи за техните нужди, при зачитане на техните основни права, което означава, че ги консултира за техните права и задължения в наказателни и административни производства, за условията за достъп до здравеопазване, здравно осигуряване, социални помощи и друг вид държавна помощ и предоставя информация, правни консултации, емоционална подкрепа и всякакъв друг вид практическа помощ в този контекст;
• незабавна финансова помощ, която може да бъде предоставена в хода на текущо наказателно производство в определен в закона размер за жилищно настаняване, дрехи, пътуване и храна и за медицински разходи или разходи за погребение, ако жертвата не може да поеме сама тези разходи в резултат на престъпление против собствеността или друго престъпление;
• удостоверение за статут на жертва: в хода на текущо наказателно производство, службата за подпомагане на жертвите на престъпления удостоверява статута на жертвата посредством официално удостоверение, основано на полицейски документи; жертвата може да използва удостоверението за административни и друг вид процедури, като например издаване на документи или предоставяне на достъп до правна помощ и т.н.;
• помощ за свидетели: призованите свидетели в съдебно заседание могат да се консултират със служителя на съда за предоставяне на помощ на свидетели, който да им даде подходящ съвет; служителят на съда за оказване на помощ на свидетели е чиновник, който дава указания на свидетелите, както е предвидено в съответното законодателство, относно даване на свидетелски показания с цел да улесни тяхното явяване в съда;
• осигуряване на убежища: държавата осигурява убежища, от които се нуждаят унгарски граждани или лица, които имат право на свободно движение и пребивават в Унгария, за които е установено, че са жертви на трафик на хора, независимо от това дали наказателното производство е започнало;
• обезщетение от държавата: близките на лице, което е било убито при тежко престъпление срещу личността, или лице, което сериозно е пострадало при такова престъпление, могат да поискат от държавата обезщетение под формата на еднократно плащане или на месечни вноски, ако се нуждаят от него, съгласно определеното в закона.

3. Данни за контакт

Линия за подпомагане на жертвите на престъпления, която е функционира денонощно, седем дни в седмицата и която е безплатна от мрежите в Унгария:

+36 (1) 80 225 225

Служби за подпомагане на жертвите на престъпления

Допълнителна подробна информация за подпомагане на жертвите на престъпления.

III.3. Правна помощ

Съгласно Закона за правната помощ основната цел на Службата за правна помощ (Jogi Segítségnyújtó Szolgálat) е да предоставя професионална правна помощ на лица със социални нужди за упражняване на техните права и решаване на правните им спорове — при определени ограничения и в конкретна форма.

1. Процедурата

Молба за правна помощ може да бъде подадена лично или по пощата (Правна помощ — данни за контакт) до организационната единица („регионалната служба“), отговаряща за правната помощ към компетентната районна (столична) общинска администрация по местоживеене или обичайно пребиваване на заявителя или при липсата на такова, по съответния му адрес за кореспонденция или месторабота, чрез попълване и подписване на формуляр (http://igazsagugyihivatal.gov.hu/dokumentumok-jogi-segitsegnyujtas) и добавяне на необходимите приложения. Подаването на молба е безплатно.

При получаване на (окончателно) разрешение, издадено от регионалната служба, лицето получава достъп до услугите на всеки дежурен адвокат (адвокати, правни кантори, организации на гражданското общество), вписани в списъка на дежурните адвокати, който се поддържа от Правосъдната служба (http://www.kimisz.gov.hu/alaptev/nepugyvedje/nevjegyzek).

Жалби срещу решения на Службата за правна помощ трябва да бъдат подадени в срок от 15 дни до регионалната служба, но трябва да са адресирани до Правосъдната служба.

2. Основни видове правна помощ

А) Помощ за извънсъдебни производства

• ако все още не образувано съдебно производства за решаване на спора,
• консултации и/или изготвяне на документи,
• не дава право на представителство; дежурният адвокат не може да действа от името на или вместо клиента.

Б) Помощ за съдебни производства

• ако делото все още е в ход,
• предоставя се представителство,
• не може да бъде предоставена на лицето, което е извършило престъплението или нарушението,
• на жертвата може да бъде предоставено право на процесуално представителство на етапа на разследване и наказателно преследване от наказателното производство.

В) В по-обикновени случаи службата предоставя кратка устна консултация, без да разпитва клиента.

3. Условия за получаване на право на помощ

А) В спорни и безспорни граждански производства

• държавата поема хонорарите на дежурния адвокат/процесуалния представител или заплаща предварително таксите за правни услуги за една година, ако доходът и имущественото състояние на клиента отговарят на определените от закона критерии,
• държавата заплаща предварително таксите за правни услуги за всеки клиент, за когото е установено в индивидуална процедура от службата за подпомагане на жертвите на престъпления, че е жертва на престъпление, и който отговаря на определените от закона условия относно доходите и имуществото.

Б) В наказателното производство:

• държавата заплаща предварително хонорарите на дежурния адвокат/процесуалния представител за една година, ако доходът и имущественото състояние на клиента отговарят на определените от закона критерии,
• държавата плаща предварително таксите за правни услуги за всеки клиент, за когото е установено в индивидуална процедура от службата за подпомагане на жертвите на престъпления, че е жертва на престъпление, и който отговаря на определените от закона критерии за доходите и имуществото.

В) Общи правила:

Клиентите трябва да предоставят доказателства за доходите си и за доходите на всички лица, живеещи в общо домакинство с тях, чрез документите, определени в Закона за правната помощ.

В закона се определят случаи, в които помощ не може да бъде предоставена, например изготвяне на договори, освен когато страните, сключили договора, кандидатстват съвместно за помощ и отговарят на условията за помощ във всяко едно отношение, или при случаи, свързани с митници, и т.н.

4. Данни за контакт

Регионални служби:

Допълнителна подробна информация относно правната помощ.

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Малта

Национални съдилища

Омбудсман

Специализирани органи за защита на правата на човека

Други

Национални съдилища

Адрес

First Hall Civil Court (Constitutional Jurisdiction)

Constitutional Court

Courts of Justice

Republic Street

Valletta

Malta

Кратко описание на видовете молби, които институцията разглежда

Всяко лице, което твърди, че разпоредбите на членове 33—45 (основни права на човека) от Конституцията са били нарушени, в момента се нарушават или вероятно ще бъдат нарушени по отношение на него, или друго лице, назначено от Гражданския съд с обща компетентност в Малта по искане на лице с подобни твърдения, може да се обърне към Гражданския съд с обща компетентност за съдебна защита, без това да засяга другите допустими от закона действия по същия въпрос.

Искове във връзка с правата на човека могат да се подават само от лицата, които са пряко засегнати в юридически смисъл. Това е основно изискване.

Важно е да се подчертае, че лицето трябва първо да е изчерпило всички други налични правни средства за защита, т.е. други адекватни средства за съдебна защита, преди да подаде иск за съдебна защита до Гражданския съд с обща компетентност във връзка с Конституцията.

Поради това ако дадено лице счита, че неговите основни права са били нарушени, то трябва първо да изчерпи всички други налични правни средства за защита. Ако нито едно от тях не е успешно, лицето може да подаде иск до Гражданския съд с обща компетентност (конституционна компетентност). Решенията на Гражданския съд с обща компетентност могат да се обжалват от всяка от страните по делото пред Конституционния съд. Следователно Конституционният съд се явява съд от втора инстанция. Съответното лице може да се обърне към Европейския съд по правата на човека в Страсбург само ако загуби делото пред Конституционния съд или ако не е съгласно с решението на Конституционния съд или не е удовлетворено от него.

Кратко описание на процедурата след подаването на иск

Когато Съдът на магистратите разглежда конституционен въпрос, той първо проучва дали искът не е неоснователен или не представлява злоупотреба с право. Ако съдът постанови, че искът е неоснователен или представлява злоупотреба с право, това решение не подлежи на обжалване. Ако обаче съдът прецени, че искът не е неоснователен и не представлява злоупотреба с право, Съдът на магистратите ще препрати делото до Гражданския съд с обща компетентност (конституционна компетентност). Ако съответното лице е неудовлетворено от решението на Гражданския съд с обща компетентност (конституционна компетентност), то има право да обжалва решението пред Конституционния съд и след решението на Конституционния съд делото се връща обратно в съда на магистратите.

В исковете до Гражданския съд с обща компетентност ясно и сбито се описват фактите, на които се основава жалбата, и се посочва наредбата или наредбите в Конституцията, за които се твърди, че са били нарушени, ще бъдат нарушени или е вероятно да бъдат нарушени.

Жалбоподателят също така посочва обезщетението, което желае да получи, при условие че то е обосновано според съда, ако жалбата е допустима, но съдът може да присъди друго обезщетение в рамките на своите правомощия, което счита за по-подходящо.

Апелативно производство

При делата, представени пред Гражданския съд с обща компетентност, искът незабавно се връчва на ответника или обвиняемия и съдът определя дата за разглеждане на делото в срок от осем дни след подаването на иска или от подаването на отговор от ответника в съответния срок, или след изтичането на този срок при липса на отговор.

Решението може да се обжалва в срок от осем работни дни от произнасянето му и ответникът може да подаде писмен отговор в срок от шест работни дни след връчването.

В неотложни случаи съдът, който е произнесъл решението, обжалвано пред Конституционния съд, може при поискване (включително устно) от една от страните да съкрати времето за обжалване или подаване на отговор още при произнасянето на решението. Ако страните не отправят такова искане при произнасянето на решението, всяка от тях може да отправи такова искане на по-късен етап чрез молба, в съответствие с която съдът накратко ще изслуша страните, ако смята за необходимо, и ще прецени дали да разпореди съкращаване на срока.

След като бъде насрочена дата за разглеждане на дадено дело, съдът гарантира в съответствие с надлежното и правилно правораздаване, че разглеждането на делото ще бъде експедитивно и че изслушванията ще бъдат насрочени за последователни дни или, ако това не е възможно, на близки дати.

Искове, основаващи се на Конституцията и закона за Европейската конвенция, както и спешните дела се насрочват за разглеждане в следобедните часове, когато е необходимо, с цел да не се възпрепятства предварително планираният работен график на съда и се разглеждат в последователни дни до приключване на делото и произнасяне на решение.

Кратко описание на възможните резултати от производството

От 1987 г. насам всяко лице в Малта, което след приключване на производство пред Гражданския съд с обща компетентност и Конституционния съд на Малта не е съгласно или не е удовлетворено от решението на Конституционния съд, има право да отнесе делото пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Докато обжалването на дело пред Конституционния съд може да се извърши както от засегнатото лице, така и от правителството, отнасянето на делото пред Европейския съд по правата на човека може да се извърши само от засегнатото лице (право на индивидуална петиция). Следователно правителството не може да отнесе делото пред Европейския съд по правата на човека.

Омбудсман

Адрес

Office of the Ombudsman

11, St Paul’s Street,

Valletta VLT 1210

Malta

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Институцията на парламентарния омбудсман се основава на идеята за защита на правата на човека и необходимостта от правен надзор на лицата, натоварени с публични правомощия. Тази институция се доказа като важен инструмент за разработване на правила за функционирането на администрацията и за развитието на единно и правилно прилагане на закона. Като служител в парламента, омбудсманът допълва работата на парламента, като следи действията на администрацията. По този начин институцията на омбудсмана също така укрепва парламентарната институция и засилва демократичния процес, посредством който парламентът контролира администрацията.

Омбудсманът разследва жалби от граждани, които твърдят, че са били нарушени техните икономически, социални и културни права поради лошо управление по причина неправилно прилагане на изпълнителни правомощия, без значение дали неволно или умишлено, или неправомерно, неправилно или неадекватно поведение от страна на съответния публичен орган.

Жалбите могат да включват:

• Неоснователно и ненужно забавяне на решение, отговор и предоставяне на полагащите се права и привилегии на гражданите;
• Несправедливо прилагане на правила и процедури и неспазване на правилните процедури;
• Административно поведение и практики, които се отклоняват от начина на действие на публичните органи при подобни случаи в миналото;
• Отказване на достъп до информация, която е в пряк интерес на гражданите, и отказ да се предостави информация в рамките на нормалното;
• Третиране по различен начин на граждани в сходно положение;
• Грубо отношение от длъжностните лица към гражданите;
• Грешки при обслужването на гражданите;
• Буквално и стриктно прилагане на правила и процедури, което води до неравенство;
• Неспазване на изискването за информиране на хората за правото им да обжалват и как могат да обжалват решения, които са в ущърб на техните интереси;
• Неспазване на изискването за отстраняване на щети, причинени от публичния орган на граждани, както и липса на откритост към предложения за вземане на подходящи мерки, например извинения, обяснения и компенсаторни плащания дори когато няма правни разпоредби;
• Неспазване на задължението на публичните органи да посочат причините за действия и решения на лицата, пряко засегнати от тях;
• Неспазване на изискването да се действа по справедлив и независим начин и да се избягват предубеждения, пристрастия и привилегировано третиране, независимо от основанието.

Кратко описание на процедурата след подаване на жалба

След като получи жалба, омбудсманът първо проверява дали тя е допустима. Ако е недопустима, жалбоподателят се уведомява, че омбудсманът няма да се заеме със случая. Ако обаче жалбата е допустима, ще се проведе разследване на случая, за да се установи дали действително е налице лошо управление.

На жалбите, които се подават в службата, се отговаря в срок от 48 часа и жалбоподателите се уведомяват за служителя по разследването, който ще подпомага омбудсмана при разглеждането на случая и който ще бъде готов да се срещне с тях за консултация. В отговора се посочва и информация за действието, което ще бъде предприето за разглеждане на жалбата.

Срокът за разследване на жалбите е средно между 50 и 60 работни дни.

В допустимите случаи омбудсманът първо проучва обстоятелствата, довели до жалбата, с цел установяване на фактите.

Омбудсманът уведомява началника на съответния отдел, главния ръководител на съответната организация или кмета на общинския съвет според случая за своето намерение да проведе разследване.

Омбудсманът може да изслушва или да получава информация от съответните лица по своя преценка и да отправя запитвания по своя преценка. Омбудсманът разполага с правомощия да призовава свидетели и да привежда под клетва всички свидетели или засегнати от разследването лица, както и да изисква от тях да дават показания.

Ако лице, призовано да даде показания, откаже без основателна причина да отговори добросъвестно на въпросите на омбудсмана или да предостави изискваните документи, то ще бъде обвинено в извършване на нарушение. При все това лицата, които представят доказателства пред омбудсмана, не могат да бъдат заставяни да отговарят на въпроси, които биха довели до наказателното им преследване. Всеки свидетел има право на привилегиите, полагащи се на свидетел, призован да даде показания в съд.

В случай че разследването е свързано с министерство, организация или общински съвет, омбудсманът може във всеки момент от разследването или след това да се консултира с министър, началник на отдел, управител, кмет или други лице по негово искане или по препоръка, свързана с предмета на разследването.

Ако по време на или след разследването омбудсманът достигне до заключението, че са налице съществени доказателства за значително неспазване на задълженията или злоупотреба от страна на служител или длъжностно лице на министерство, организация или общински съвет, той отнася този въпрос до съответния орган, включително полицията.

Кратко описание на възможните резултати от производството

Въз основа на разследването омбудсманът изготвя независимо становище дали разглежданото действие или решение:

• изглежда противоречи на закона
• е неоснователно, несправедливо, репресивно или дискриминационно
• се основава на закони или практики, които са или могат да бъдат неоснователни, несправедливи, репресивни или дискриминационни
• се основава изцяло или отчасти на фактологична грешка или грешно прилагане на закона
• е погрешно.

Ако омбудсманът е на мнение, че:

• случаят трябва да се отнесе до компетентния орган за допълнително проучване или
• пропускът трябва да се поправи или
• решението трябва да се отмени или измени или
• практиката, на която се базира решението, препоръката, действието или пропускът, трябва да се измени или
• законът, на който се базира решението, препоръката, действието или пропускът, трябва да се преразгледа или
• трябва да се посочат причините за решението или
• трябва да се предприемат други действия,

омбудсманът съобщава своето становище и причините за него на съответното министерство, организация или общински съвет и може да изготви препоръки по своя преценка. В такъв случай той може да поиска от министерството, организацията или общинския съвет да го уведоми в определен срок за предприетите действия за изпълнение на неговите препоръки. Ако провежда разследване, омбудсманът също така изпраща копие от своя доклад или препоръка до съответния министър и до кмета в случай че става въпрос за общински съвет.

Ако не бъдат предприети действия в разумен срок след изготвянето на доклада, омбудсманът проучва коментарите на министерството, организацията или общинския съвет, ако има такива, и по своя преценка може да изпрати копие от доклада и препоръките на министър-председателя и впоследствие да изготви доклад по въпроса до камарата на представителите, ако счита за подходящо.

Производството или препоръките на омбудсмана не могат да се оспорват пред съда, освен на основание липса на компетентност.

Обикновено омбудсманът разполага с правомощия да провежда разследвания и да изразява становище, тоест той не се нуждае от жалба, за да извърши преглед на даден въпрос или случай. Омбудсманът също така разполага с правомощия да прави административни или законодателни препоръки. Освен това той може да прави препоръки до администрацията за съответната промяна, за начина на разглеждане на конкретни случаи или да препоръчва промени на закона. Решението на омбудсмана обаче не е задължително. Решението на омбудсмана има значителна морална и политическа сила в смисъл, че независима и уважавана институция предлага преустановяване на конкретна практика или промяна на конкретен закон. Поради това решенията на омбудсмана не могат да се отнасят пред съда или да се издава съдебно нареждане за принудителното им изпълнение.

Специализирани органи за защита на правата на човека

• Ombudsperson for rights of the child

Комисар по въпросите на детето

Адрес

Commissioner for Children

Centru Hidma Socjali

469, St Joseph High Rd,

Santa Venera SVR 1012

Malta

Звено/орган за отправяне на запитвания към институцията, ако е уместно

Агенция Appogg

Агенцията осигурява качествени услуги, свързани със защита на деца и младежи под 18 години в уязвимо положение, които са били малтретирани и/или пренебрегнати или които са изложени на риск от малтретиране и/или пренебрегване.

Службата за защита на детето разследва сигнали, получени от обществеността и от други професионални организации, които работят с деца и техните семейства, винаги когато има съмнения, че дадено дете страда или е изложено на риск от значителна вреда в резултат на физическо, сексуално, емоционално малтретиране и/или пренебрегване.

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Жалби относно семейноправни въпроси във връзка с разделяне на партньорите и попечителство над детето. В рамките на тези производства рядко се обръща внимание на желанията на детето. От огромно значение е мнението на детето да се вземе предвид по адекватен начин, предвид факта, че решението на съда ще окаже огромно въздействие върху живота на детето.

Жалби в сферата на образованието, когато става въпрос за опасни строителни съоръжения в близост от училища и състоянието на превозните средства, използвани за училищен транспорт.

Жалби срещу решения на съда, включително по случаи, свързани с издръжка на деца и попечителство, в които родителите често възразяват срещу решението на съда, като заявяват, че съдът е бил пристрастен или че решението ще доведе до сериозни вреди за детето.

Жалби във връзка с регистриране на деца в клубове, когато децата се експлоатират от клубовете и не получават възможност да се възползват от и да участват в спортни дейности. Жалби относно влошаващото се състояние на спортните съоръжения във връзка с опасения за безопасността на децата, които ги използват.

Жалби относно малтретиране.

Кратко описание на процедурата след подаване на жалба

Комисарят може да извърши разследване за всички цели, свързани с изпълнението на неговите задължения, или въз основа на писмена жалба, подадена до комисаря от което и да е лице, или по собствена инициатива. При все това комисарят няма право да извършва разследвания по специфични и индивидуални конфликти между дете и неговите родители или настойници, включително по въпроси, свързани с упражняване на родителска отговорност, или други въпроси в обхвата на компетентност на съд или трибунал. В тези случаи комисарят съобщава на жалбоподателя причините за отхвърляне на жалбата.

Когато вземе решение да разследва дадена жалба, комисарят уведомява жалбоподателя за решението да разследва случая и също така уведомява съответното министерство, агенция или организация, че възнамерява да проведе разследване.

Комисарят може да посъветва жалбоподателя да се възползва от всички възможности за административна и съдебна защита.

За целите на разследването комисарят може да поиска от всяко лице, което разполага с документи или информация във връзка с разследването, да ги представи в писмен вид и/или да се яви в предварително определено време и място и да представи информацията под клетва.

Комисарят може да призовава свидетели и да привежда под клетва всяко лице, засегнато от разследването, и да изисква от тях да предоставят съответната информация. Независимо от това никой не може да бъде принуден да предоставя информация или документи, които не може да бъде принуден да предостави в гражданско или наказателно производство в съд.

Кратко описание на възможните резултати от производството

Ако в хода на разследването комисарят заключи, че действието на дадено лице нарушава или може да нарушава наказателен закон, комисарят незабавно докладва този факт на главния прокурор.

Комисарят изготвя и публикува доклад със заключенията от всяко официално разследване и в него включва препоръки, които счита за необходими и целесъобразни.

Комисарят може да препоръча да се предприемат необходими и целесъобразни действия от други лица или органи и да публикува тези препоръки, ако счита, че това е уместно, без да разкрива самоличността на лицата, към които се отнася докладът.

В случаите, в които комисарят реши да даде препоръки, той изготвя доклад с причините за препоръките и копие от този доклад се изпраща до всички лица или органи, към които са насочени препоръките.

Ако дадено лице или орган изглежда не спазва разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето, ратифицирана от Малта, комисарят може да изготви препоръки под формата на известие на несъответствие, в което се посочва мнението на комисаря за това как са нарушени разпоредбите на Конвенцията и какви действия трябва да се предприемат.

При необходимост комисарят може да извърши оценка за въздействие върху детето на решения или предложения за политика, които засягат децата. Комисарят може също така да публикува оценката за въздействие върху детето.

• Equality Body

Национална комисия за насърчаване на равенството

Адрес

Flat 4, Gattard House,

National Road,

Blata l-Bajda

Malta

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Всички лица, които считат, че са жертва на дискриминация въз основа на пол/раса или етнически произход, могат да подадат жалба до Националната комисия за насърчаване на равенството (НКНР).

Комисията се занимава с жалби за дискриминация въз основа на пол или семейни задължения, при които е налице:

• неравностойно третиране на мъже и жени по пряк или косвен начин въз основа на техния пол или поради семейни задължения
• неравностойно третиране на жени поради реална или възможна бременност или раждане
• неравностойно третиране на мъже и жени за това, че са родители, поради семейни задължения или други причини, свързани с пола
• третиране въз основа на разпоредба, критерий или практика с поставяне на един от половете в неравностойно положение спрямо другия пол, освен ако съответната разпоредба, критерий или практика е уместна и необходима и може да бъде обоснована от обективни фактори, несвързани с пола.

Освен това комисията се занимава със случаи на дискриминация в сферата на заетостта, тоест пряка или косвена дискриминация срещу дадено лице при договарянето кой следва да заеме дадена длъжност, условията, при които се предлага заетост, или при решаване кой следва да бъде съкратен от работа.

Приемат се и жалби за дискриминация на лица при отпускането на финансови инструменти от банки, финансови институции или застрахователни компании.

Жалби за дискриминация на съпрузи или съпруги на самостоятелно заети работници, че не са служители или партньори, въпреки че участват в техните дейности и извършват същите или подобни задачи.

Жалби за дискриминация на лица при достъп до курсове, професионално обучение или консултация, присъждане на образователни субсидии на студенти или обучаващи се лица, изготвяне и прилагане на учебни планове и при оценка на уменията и знанията на студентите или обучаващите се лица.

Жалби, свързани със сексуален тормоз, при което засегнатото лице се подлага на физическа интимност или се искат сексуални услуги от други лица, или пък при действия спрямо други лица или поведение със сексуални конотации, включително устно, посредством жестове или чрез създаване, показване или разпространение на текст, снимки или друг материал, при което действието, думите или поведението са неприемливи за лицата, към които са насочени, и могат основателно да бъдат счетени за обидни, унизителни или заплашителни от тези лица.

Жалби за дискриминация при публикуване на реклами или обяви за работни места, при които е налице дискриминация между търсещите работа или при които от тях се изисква информация за личния им живот или семейни планове.

Кратко описание на процедурата след подаване на жалба

Комисарят може да започне разследване по отношение на действие или бездействие, за което се твърди, че е незаконно, или при получаване на писмена жалба от лица, които твърдят, че са жертва на дискриминация.

Всеки случай, представен за разследване пред комисията, се обработва в условията на поверителност.

На всяка жалба се отговаря писмено.

Подкомисията за жалби към НКНР се среща, за да обсъди получените жалби и изпраща писма до страните, срещу които е подадена жалба, с които ги информира за твърденията и ги кани да представят своята версия на фактите.

За улесняване на разследването може да се проведат и лични интервюта.

Освен това комисията може да призове двете страни и да действа като медиатор за намиране на приемливо решение, ако и двете страни са съгласни.

НКНР се стреми да гарантира, че всяка жалба се обработва във възможно най-кратък срок.

Кратко описание на възможните резултати от производството

След провеждане на разследването комисарят може да отхвърли жалбата.

Ако комисарят счита, че жалбата е основателна и че описаното в нея действие представлява нарушение, той изготвя доклад до комисаря на полицията за предприемане на съответните действия.

Когато описаното действие не представлява нарушение, комисарят се свързва с лицето, срещу което е подадена жалбата, с цел отстраняване на проблема и медиация между жалбоподателя и това лице за уреждане на въпроса.

В случай че едно лице обвинява друго лице в дискриминация, комисията може сама да препрати въпроса към компетентния граждански съд или промишления трибунал за уреждане на въпроса.

• Data Protection Body

Комисар по защита на данните

Адрес

Office of the Information and Data Protection Commissioner

Airways House, Second Floor

High Street,

Sliema SLM 1549

Malta

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Защитата на данните придобива все по-голямо значение, тъй като в хода на своята дейност административните органи събират големи количества данни, които представляват лична информация за конкретни лица. Приема се, че публичните органи имат определени задължения по отношение на информацията, която събират. Тези задължения от една страна целят постигане на баланс между свободата на хората да предоставят, получават и съобщават информация като част от свободата на изразяване като основно право на човека и от друга страна зачитане на неприкосновеността на личния и семейния живот на всички хора.

Комисарят разследва жалби по отношение на:

• лични данни, които не се обработват по справедлив и законен начин
• лични данни, които не се обработват в съответствие с добрите практики
• лични данни, събрани за незаконни цели
• лични данни, обработени за цели, които са несъвместими с целта, с която са събрани данните
• нежелани съобщения за целите на директния маркетинг, известни като спам
• предаване на лични данни до трета държава в разрез със закона за защита на данните.

Кратко описание на процедурата след подаване на жалба

За целите на разследването комисарят има право на достъп до личните данни, които са били обработени, и до информацията и документацията за обработването на личните данни.

Комисарят консултира заинтересованите страни, които могат да бъдат пряко засегнати от разследването.

Комисарят може да призове всяко лице да се яви пред него и да представи доказателства и документи.

Комисарят разполага със същите правомощия за достъп и обиск на помещения като тези на полицията съгласно действащите закони. Поради това ако възникне необходимост комисарят може да извърши обиск на помещенията, посочени в жалбата.

Кратко описание на възможните резултати от производството

Комисарят може да образува гражданско производство, ако разпоредбите на закона за защита на данните са били или ще бъдат нарушени.

Комисарят препраща към компетентния публичен орган всички подлежащи на наказателното право нарушения, които е констатирал в хода на разследването.

Комисарят може да разпореди блокиране, заличаване или унищожаване на данни, да наложи временна или постоянна забрана за обработване на данни или да предупреди или порицае администратора на данни.

Ако комисарят не може да се сдобие с достатъчно информация, за да заключи, че обработването на лични данни е законно, той може да забрани на администратора на лични данни да обработва лични данни по всякакъв начин освен да ги съхранява.

Когато комисарят заключи, че лични данни са били или може би се обработват по незаконен начин, той може да разпореди отстраняване на проблема и, ако това не бъде извършено или ако случаят е спешен, комисарят може да забрани на администратора на лични данни да продължи да обработва личните данни по всякакъв начин освен да ги съхранява.

Когато администраторът на лични данни не прилага мерки за сигурност, комисарят може да наложи административна санкция и, ако администраторът не се съобрази с нея, комисарят ще открие производство срещу администратора.

Тази административна санкция е дължима на комисаря като граждански дълг и представлява изпълнителен титул, все едно че плащането на размера на санкцията е било разпоредено с решение на граждански съд.

Ако комисарят заключи, че личните данни са били обработени незаконно, той нарежда с известие на администратора на лични данни да заличи личните данни.

Ако от друга страна администраторът на данни счита, че е ощетен от решението на комисаря, той има право в срок от 15 дни от получаване на известието да обжалва нареждането на комисаря пред апелативния съд.

Всяко лице, което счита, че е ощетено от решение на комисаря, има право да обжалва писмено решението пред апелативния трибунал по защита на данните в срок от 30 дни от известието за съответното решение.

• Other specialised bodies

Национална комисия по въпросите на лицата с увреждания

Адрес

National Commission Persons with Disability

Bugeja Institute,

Braille Street,

Santa Venera SVR 1619

Звено/орган за отправяне на запитвания към институцията, ако е уместно

Звено за спазване на изискванията за равни възможности

Националната комисия по въпросите на лицата с увреждания създаде звеното за спазване на изискванията за равни възможности към своя секретариат, което работи за насърчаване на равните възможности и прилага разпоредбите на закона за равни възможности (лица с увреждания) и в тази връзка разследва случаи на дискриминация въз основа на увреждания.

• Звеното извършва консултации и предоставя информация в тази сфера.
• То подпомага лицата с увреждания да упражняват своите права съгласно закона за равни възможности.
• То работи за промяна на политики и практики и повишаване на осведомеността, така че лицата с увреждания да се третират по по-справедлив начин.
• То регистрира и разследва твърдения за дискриминация въз основа на увреждания, работи за намиране на справедливо решение и само като краен вариант се обръща към съдилищата за съдебна защита.

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Постепенно се повишава осведомеността на лицата с увреждания и техните семейства за техните права. Комисията полага всички усилия за идентифициране, разследване и решаване на жалби, които засягат лица с увреждания.

Запитванията, които комисията обработва, включват:

• Искания да се работи по-малко часове
• Запитвания във връзка с наемане на асистент за подпомагане на ученето
• Жалби във връзка с липса на достъпен транспорт до училището
• Жалби във връзка с липса на достъп до църкви, театри, клубове, тоалетни, банкови клонове, хотели, магазини, ресторанти, липса на рампи на тротоари, недостъпни тротоари
• Жалби във връзка с тормоз на лица с увреждания
• Жалби във връзка с липса на асансьори
• Жалби във връзка с липса на услуги за коли под наем с изцяло ръчно управление
• Жалби във връзка с липса на адекватно настаняване
• Дискриминационни пътни застраховки

Кратко описание на процедурата след подаване на жалба

Комисията може сама да започне разследване по случай, в който се твърди, че дадено действие противоречи на разпоредбите на закона за равни възможности (лица с увреждания).

Комисията може също така да започне разследване, ако получи писмена жалба, в която се твърди, че дадено лице е извършило действие, което противоречи на разпоредба от закона за равни възможности (лица с увреждания).

Такива жалби могат да се подават до комисията от всяко лице, ощетено от действието, или всяко лице, което е родител, законен попечител или член на семейството на лице с умствено увреждане.

Ако лицето, което желае да подаде жалба, се нуждае от помощ за изготвяне на жалбата устно или писмено, комисията ще съдейства по уместния начин на това лице.

На писмените жалби се изпраща потвърждение. Звеното проучва жалбата и, ако тя не може да бъде подкрепена, жалбоподателят ще получи писмена консултация заедно с възможни алтернативни средства за защита.

Ако жалбата може да бъде подкрепена и поне на пръв поглед е извършена дискриминация, звеното ще проведе разследване по жалбата.

На ответника ще бъде изпратено известие за жалбата с искане за допълнителни коментари. Това ще помогне на звеното да изготви неокончателно становище по случая.

От ответника ще бъде поискано да представи предложение с включен срок, в което се посочва как и кога ще бъдат въведени измененията, необходими за елиминиране на дискриминацията.

Звеното използва процедури по медиация за достигане до бързо и справедливо решение.

Ако това е невъзможно, комисията ще бъде принудена да пристъпи към правни действия чрез арбитражния център или съдилищата.

Кратко описание на възможните резултати от производството

След разследването комисията може да предприеме подходящи правни действия.

В случай че едно лице обвинява друго лице в дискриминация, комисията може сама да препрати въпроса към Гражданския съд с обща компетентност. Това препращане обаче не пречи на съответното лице с правен интерес да заведе дело по иск за дискриминация, включително дело за щети пред съда.

Комисията полага усилия за достигане до приятелски споразумения.

Комисия по въпросите на бежанците и апелативен съвет по въпросите на бежанците

Адрес

Malta Emigrants’ Commission

Dar l-Emigrant,

Castille Place,

Valletta

Malta

Комисията по миграционни въпроси е неправителствена, доброволческа организация с идеална цел, която бе създадена, за да помага и защитава хората в нужда, като им предлага безплатни съвети, консултации и защита.

Нейните услуги обхващат всички мигранти, включително имигранти, бежанци и туристи.

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Основната отговорност на службата на комисаря по въпросите на бежанците е да приема, обработва и произнася решения по молби за предоставяне на убежище съгласно закона за предоставяне на убежище. Основната цел на службата е да гарантира напълно независим, справедлив, ефикасен и бърз процес на определяне на допустимостта, като същевременно се гарантира възможно най-високо качество на изслушването, анализа и взетите решения по молбите.

Търсещите убежище лица в центрове за настаняване могат да се регистрират като търсещи убежище в комисията по въпросите на бежанците, като попълнят формуляра „Предварителен въпросник“. Този формуляр е достъпен за имигранти в центрове от затворен тип заедно с уместната информация, която им се дава във връзка с тяхното право да кандидатстват за международна защита.

Предварителният въпросник е достъпен на редица езици за улеснение на имигрантите, когато го попълват.

Служителите от службата на комисаря по въпросите на бежанците предоставят информация на граждани на трети държави относно процедурата по предоставяне на убежище и ги информират за техните права и задължения по време на целия процес. Търсещите убежище лица също така получават съдействие от устни преводачи, осигурени от службата, за правилно попълване на предварителния въпросник.

Кратко описание на процедурата след подаване на молба

При получаване на официална молба за предоставяне на убежище службата провежда интервюта с кандидатите. Интервютата се провеждат от персонала на службата на комисаря по въпросите на бежанците, при необходимост със съдействието на устни преводачи.

Търсещото убежище лице получава информация за правата и задълженията при кандидатстване за убежище в съответствие със закона, включително за правото на консултация от службата на върховния комисар на ООН за бежанците.

На кандидатите се предоставят необходимите улеснения и възможности да представят пълните подробности по своя случай, да го подкрепят с налични показания и документи и да предоставят адекватни обяснения за всички причини, представени в техните молби.

Комисарят по въпросите на бежанците първо проучва дали кандидатът отговаря на критериите, за да бъде признат за бежанец в съответствие със закона. Ако дадено лице не отговаря на критериите за защита като бежанец, службата провежда допълнително проучване дали кандидатът отговаря на критериите за субсидиарна закрила съгласно закона.

Кратко описание на възможните резултати от производството

Във всички случаи препоръката на комисаря по въпросите на бежанците се изпраща до Министерството на вътрешните работи. Кандидатите получават копие от препоръката заедно с поверителна бележка с причините, подкрепящи препоръката. При отрицателна препоръка кандидатите се уведомяват за тяхното право да обжалват препоръката пред апелативния съвет по въпросите на бежанците и съответните процедури в тази връзка.

Службата на комисаря по въпросите на бежанците може да препоръчва два вида защита — статус на бежанец и субсидиарна закрила.

Ако комисарят по въпросите на бежанците заключи, че не са изпълнени условията за предоставяне на статут на бежанец на дадено лице, той може да препоръча на министъра да предостави субсидиарна закрила на кандидата. Това важи за лица, на които е отказано убежище и които ще бъдат изложени на реален риск от значителни вреди, ако се върнат в държавата си на произход.

Комисарят продължава да поддържа своята препоръка дори в случаи, в които реалният риск от значителни вреди настъпва след издаване на решение да не се предостави субсидиарна закрила.

Службата на комисаря по въпросите на бежанците също така може да препоръчва на Министерството на вътрешните работи друг режим на защита — временна хуманитарна защита. Това е административна процедура за защита, която се предоставя в специални и извънредни случаи, ако кандидатите не отговарят на критериите за предоставяне на убежище или субсидиарна закрила, но които въпреки това имат нужда от защита поради специални хуманитарни причини.

Други

Фондация за подпомагане на жертвите на престъпления в Малта

Адрес

Victim Support Malta

Dun Guzepp Gonzi Street,

Tarxien TXN 1633

Malta

Кратко описание на видовете запитвания, които се обработват от институцията

Фондацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Малта бе създадена през юни 2004 г. и стана официална фондация през юли 2006 г. Организацията се занимава с всички видове жертви на престъпления — от домашно насилие и сексуален тормоз до смъртни случаи.

Целите на фондацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Малта са:

• да събира и управлява информация за процедури съгласно свързани с престъпления, наказателни и терапевтични системи,
• да работи заедно със сродни агенции и да предлага на жертвите и свидетелите в съда услуги за ориентация и консултация във връзка с горепосочените системи,
• да съветва и наблюдава нуждите на жертвите на престъпления и свидетелите в съда
• да насърчава и подпомага физически лица и организации да предприемат професионални проучвания на системата на наказателно правосъдие и въпроси, свързани с престъпления.

Кратко описание на процедурата след подаване на запитване

Жертвите на престъпления, които се обръщат към фондацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Малта, незабавно ще бъдат свързани с координатора. След като координаторът се свърже с жертвата на престъпление, той прави бърза първоначална оценка. Целта е координаторът да прецени колко сериозен е въпросът. Обикновено се иска име и номер за връзка с жертвата за бъдещи контакти.

След този кратък разговор координаторът предава случая на един от професионално обучените доброволци. Това са членове на обществеността, които са преминали през четири до шестседмично специализирано обучение с цел предоставяне на информация и помощ на жертвите на престъпления.

Доброволецът, на когото е поверен случаят, ще се свърже с жертвата на престъпление колкото се може по-скоро и ще уговори първоначална среща при удобно за всички засегнати страни време. На срещата доброволецът ще събере достатъчно информация от жертвата, за да състави план за действие. От жертвата ще бъде поискано да подпише формуляр за съгласие, за да се действа по-нататък по случая.

Кратко описание на възможните резултати от производството

След това предварителният план за действие се проучва от доброволеца и координатора и се решава как ще се действа. Жертвата се информира за това решение. От този момент доброволецът поддържа постоянен контакт с жертвата през целия процес на възстановяване на жертвата от ефектите на престъплението.

Всички действия на фондацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Малта се следят от директора, който осъществява мониторинг на задачите и резултатите.

Има два вида основни права:

• „Класически“ основни права: граждански и политически права. Те включват правото на глас, свободата на изразяване, правото на неприкосновеност на личния живот, свободата на религия и забраната на дискриминация.
• Основни „социални“ права: икономически, социални и културни права. Те включват правото на жилище, социална сигурност, здравно обслужване и образование.

Обикновено основните социални права не могат да бъдат присъдени в съда, докато за класическите основни права това е възможно. Следователно представител на обществеността може да предяви съдебен иск, ако общински орган иска да забрани демонстрация без основателна причина.

НАЦИОНАЛНИ СЪДИЛИЩА

Съгласно полската Конституция („Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej“) всеки има правото на справедлив и публичен процес без необосновано забавяне пред компетентен, безпристрастен и независим съд. Това означава, че всички спорове, свързани с упражняването на правата и свободите, гарантирани от националното право, могат да бъдат отнесени пред националните съдилища. Делата в областта на гражданското право, семейното право и правото, отнасящо се до непълнолетни лица, трудовото и социално-осигурителното право, търговското право и правото в областта на несъстоятелността, както и делата в областта на и наказателното  и наказателно-изпълнителното право се разглеждат от обикновените съдилища. Административните съдилища следят за законосъобразността на действията на органите на публичната администрация. Военните съдилища осъществяват правораздавателна дейност в рамките на полските въоръжени сили в обхвата, определен със закон, и, в случаите, предвидени в закон , така също по отношение на лица, които не са членове на полските въоръжени сили.

Обикновените, административните и военните съдилища осъществяват дейността си в съответствие с принципа на двустепенното производство, съгласно който страна, която не е удовлетворена от начина, по който е решено делото в съда, може да обжалва решението пред по-висшестоящ съд.

Освен това полската Конституция предоставя правото на всеки, чиито конституционни права или свободи са били нарушени, да подаде конституционна жалба до Конституционния съд (Trybunał Konstytucyjny). Тази жалба може да бъде изготвена единствено от адвокат („adwokat“) или юрисконсулт („radca prawny“) (като изключение са съдиите („sędziowie“), прокурорите („prokuratorzy“), адвокатите („adwokaci“), юрисконсултите („radcowie prawni“), нотариусите („notariusze“) или професорите или докторите по право, които се представляват сами) и за подаването ѝ не се заплащат съдебни такси. Предмет на жалбата може да бъде нормативен акт, въз основа на който съд или орган на публичната администрация е издал окончателно решение относно правата, свободите или задълженията, определени в Конституцията.

НАЦИОНАЛНИ ИНСТИТУЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Омбудсман („Rzecznik Praw Obywatelskich“)

Адрес: Aleja Solidarności 77, 00-090 Warsaw

Ролята на омбудсмана е да защитава правата и свободите на лицата и гражданите, определени в Конституцията и в други нормативни актове.

Всеки има право да се обърне към oмбудсмана за помощ в случаи, касаещи защитата на неговите права или свободи, които са били нарушени от органите.

Подаването на молби до oмбудсмана е безплатно.

След разглеждането на молбата oмбудсманът може:

• да поеме случая;
• да посочи възможните средства за правна защита на молителя;
• да препрати случая на компетентния орган;
• да откаже да поеме случая.

Когато поеме даден случай, oмбудсманът може:

• да извърши самостоятелна проверка по случая;
• да поиска от компетентните органи да проучат случая или част от него;
• да поиска от Сейма (Sejm) (долната камара на полския парламент) да даде указания на Върховната служба за одит („Najwyższa Izba Kontroli“) да извърши одит с цел проучване на въпросния случай или на част от него.

В хода на провежданото от него производство oмбудсманът има право:

• да проучи всеки случай на място (дори без предварително уведомление);
• да поиска разяснения и да му бъдат предоставени досиетата по всеки случай, за който отговарят въпросните органи;
• да поиска информация за напредъка по дело, разглеждано от съдилищата, прокуратурата и други правоприлагащи структури, и да поиска досиетата да бъдат предадени за проверка в службата на oмбудсмана след приключване на производството и постановяването на решение;
• да назначи вещо лице и да разгледа други становища.

След разглеждане на даден случай oмбудсманът може:

• да обясни на молителя, че не е установено нарушение на правата и свободите;
• да поиска от органа, организацията или институцията, чието действие е счетено за нарушаващо правата и свободите, да отстрани въпросното нарушение и впоследствие да наблюдава изпълнението на препоръките;
• да поиска от публичния орган, който упражнява контрол върху съответния орган, да приложи предвидените по закон мерки;
• да поиска образуването на производство и да участва във всички висящи граждански производства;
• да поиска от компетентния прокурор да образува предварително производство в случаи, свързани с престъпления, които се разследват служебно;
• да поиска образуването на административно производство, да подава жалби пред административния съд и да участва в тези производства;
• да поиска налагане на санкция или отмяна на окончателно решение в случаи, касаещи дребни нарушения;
• да заведе иск или да подаде касационна жалба срещу окончателно решение.

Ако oмбудсманът счита, че е необходимо да бъде променен или приет даден нормативен акт относно правата и свободите, той може да отправи за тази цел искане до компетентните органи.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Омбудсман по правата на детето („Rzecznik Praw Dziecka“)

Адрес: Przemysłowa 30/32, 00-450 Warsaw

Омбудсманът по правата на детето работи в защита на правата на детето, включително:

• правото на живот и здравеопазване;
• правото на отглеждане в семейство;
• правото на достойни условия за живот;
• правото на образование;
• правата на децата с увреждания;
• закрила на децата срещу всички форми на насилие, жестокост, експлоатация, деморализация, пренебрежително отношение и друг вид малтретиране.

Всеки има право да се обърне към oмбудсмана по правата на детето за помощ в случаи, свързани със защита на правата или интересите на детето.

Подаването на молби до oмбудсмана по правата на детето е безплатно.

В хода на производството oмбдусманът по правата на детето може:

• да проучи всеки случай на място (и без предварително уведомление);
• да поиска от въпросните органи да предоставят разяснения или информация или да осигурят достъп до досиетата;
• да назначи вещо лице и да разгледа други становища.

След разглеждане на даден случай oмбудсманът по правата на детето може:

• да поиска от компетентните органи да предприемат действия в полза на детето;
• да поиска предприемането на дисциплинарни мерки или налагането на дисциплинарно наказание, когато е установено, че въпросният орган е нарушил правата или интересите на детето;
• да участва в производство пред Конституционния съд, което е образувано по искане на oмбудсмана, или в дела по конституционна жалба, която има отношение към правата на детето;
• да отправя искания  до Върховния съд („Sąd Najwyższy“) за отстраняване на противоречива практика по тълкуването на правните разпоредби, които засягат правата на детето.
• да предявява иск и да подава касационна жалба;
• да поиска образуването на производство и да участва във всички висящи граждански производства;
• да участва в производства, касаещи непълнолетни лица;
• да поиска от компетентния прокурор да образува предварително производство по дела, свързани с престъпления;
• да поиска образуването на административно производство, да подава жалби пред административния съд и да участва в тези производства;
• да поиска налагане на санкции по дела, касаещи дребни нарушения.

Ако oмбудсманът по правата на детето счита, че е необходимо да бъде променен или приет даден нормативен акт относно правата на детето, той може да отправи за тази цел искане до компетентните органи.

Омбудсман по правата на пациентите („Rzecznik Praw Pacjenta“)

Адрес: Młynarska 46, 01-171 Warsaw

Омбудсманът по правата на пациентите е компетентният орган за защита на правата на пациентите.

Всеки има правото да се обърне към oмбудсмана по правата на пациентите за помощ, когато правата на даден пациент са били нарушени.

Подаването на молби до oмбудсмана по правата на пациентите е безплатно.

След разглеждане на молбата oмбудсманът по правата на пациентите може:

• да поеме случая;
• да посочи възможните средства за правна защита на молителя;
• да предаде случая на компетентния орган;
• да откаже да поеме случая;

Когато поеме даден случай, oмбудсманът по правата на пациентите може:

• да извърши самостоятелна проверка;
• да поиска от компетентните органи да разгледат случая или част от него;

В хода на провежданото от него производство, oмбудсманът по правата на пациентите има право:

• да проучи всеки случай на място (и без предварително уведомление);
• да поиска разяснения и да му бъдат предоставени досиетата по всеки случай, разглеждан от въпросните органи;
• да поиска информация за напредъка по случай, разглеждан от съдилищата, прокуратурата и други правоприлагащи органи, и да поиска досиетата да бъдат предадени за проверка в службата на oмбудсмана по правата на пациентите след приключване на производството и постановяването на решение;
• да назначи вещо лице и да разгледа други становища.

След разглеждане на даден случай oмбудсманът може:

• да обясни на молителя, че не е установено нарушение на правата на пациента;
• да поиска от органа, организацията или институцията, чието действие е счетено за нарушаващо правата на пациента, да отстрани въпросното нарушение;
• да поиска от публичния орган, упражняващ контрол върху горепосочения орган, да приложи предвидените по закон мерки;
• да поиска образуването на производство и да участва във всички висящи граждански производства;

Ако oмбудсманът по правата на пациентите счита, че е необходимо да бъде променен или приет даден нормативен акт относно правата на пациентите, той може да отправи за тази цел искане до компетентните органи.

Главен инспектор по защита на личните данни („Generalny Inspektor Ochrony Danych Osobowych“)

Адрес: Stawki 2, 00-193 Warsaw

Главният инспектор е компетентният орган по защита на личните данни.

Когато разпоредбите на Закона за защита на данните („ustawa o ochronie danych osobowych“) са били нарушени, субектът на данните може да подаде жалба до главния инспектор.

Ръководеното от главния инспектор административно производство се изразява във проверка на обработката на личните данни на молителя.

В хода на производството главният инспектор, заместник-главният инспектор и упълномощените служители имат право:

• да влизат в помещенията, в които се намира системата за въвеждане на данните, и в помещенията, в които се обработват данните, и да извършат необходимите проверки;
• да поискат разяснения и да призоват и разпитат лица с оглед установяване на фактите;
• да проверят всички документи и данни, свързани пряко с предмета на проверката, и да направят копия от тях;
• да проверят оборудването, носителите и ИТ системите, използвани за обработката на данните;
• да назначат вещи лица и да разгледат други становища.

След провеждане на производството и когато е установено, че разпоредбите са били нарушени, главният инспектор издава решение да бъде възстановено спазването на разпоредбите, включително:

• да се преустановят нередностите;
• да се допълнят, актуализират или поправят личните данни, да се направят достъпни или да не се предоставя достъп до тях;
• да се предприемат допълнителни мерки за защита на личните данни;
• да се преустанови предаването на лични данни на трета държава;
• да се защитят данните или предаването им на други органи;
• да се заличат личните данни.

Независимо от горепосоченото, въз основа на събраната информацията при проучването на случая главният инспектор решава по свое усмотрение дали да упражни следните права:

• да изпрати писмо до органа, срещу когото е жалбата;
• да поиска срещу нарушителите да бъдат предприети дисциплинарни или други мерки съгласно закона;
• да уведоми правоприлагащата орган за предполагаемото престъпление.

Ако главният инспектор счита, че е необходимо да бъде променен или приет даден нормативен акт относно защитата на личните данни, той може да отправи за тази цел искане до компетентните органи.

Представител на правителството по въпросите на равното третиране („Pełnomocnik Rządu ds.

Адрес: Ujazdowskie 1/3, 00-583 Warsaw

Представителят е орган, който е отговорен за прилагането на политиките на правителството в областта на равното третиране и защитата от дискриминация.

Всеки има право да подаде жалба, молба или петиция до представителя.

За подаването на жалба, молба или петиция не се начислява такса.

Ако за отговор на горепосочената жалба е необходимо предварително разглеждане и разясняване на фактите по случая, представителят събира необходимите доказателства. За тази цел той може да поиска от други органи да предоставят необходимите доказателства и разяснения.

Жалбата, молбата или петицията следва да се разглежда без ненужно забавяне:

• в срок от един месец в случай на жалба или молба;
• в срок от три месеца в случай на петиция.

Представителят информира молителя за начина, по който ще се разглежда случаят.

Ако се установи, че е нарушен принципът на равно третиране, представителят взема мерки за отстраняване или смекчаване на последиците от това нарушение.

Ако представителят счита, че е необходимо да бъде променен или приет даден нормативен акт във връзка с равното третиране и защитата от дискриминация, той може да отправи за тази цел искане до компетентните органи.

Представител на правителството по правата на лицата с увреждания (Pełnomocnik Rządu ds.

Представителят упражнява значителен котрол върху изпълнението на задачите, произтичащи от Закона за професионалната и социална реабилитация и заетост (лица с увреждания) (ustawa o rehabilitacji zawodowej i społecznej oraz zatrudnianiu osób niepełnosprawnych).

Представителят следи за издаването на удостоверения за инвалидност и определянето на степента на увреждане.

Всеки има право да подаде жалба, молба или петиция до представителя.

Ако за отговор на горепосочената жалба е необходимо предварително разглеждане и разясняване на фактите по случая, представителят събира необходимите доказателства. За тази цел той може да поиска от други органи да предоставят необходимите доказателства и разяснения.

Жалбата, молбата или петицията следва да се разглежда без ненужно забавяне:

• в срок от един месец в случай на жалба или молба;
• в срок от три месеца в случай на петиция.

Представителят информира молителя за начина, по който ще се разглежда случаят.

Ако при упражняването на контрола председателят установи, че е налице основателно съмнение за това дали дадено решение отразява фактите по случая или че решението може да е било постановено незаконосъобразно, той може да поиска от компетентния орган да:

• отмени решението;
• възобнови производството.

ДРУГИ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ОРГАНИ

Национален съвет за радио и телевизия („Krajowa Rada Radiofonii i Telewizji“)

Адрес: S. Wyszyńskiego 9, 01-015 Warsaw

Националният съвет за радио и телевизия защитава свободата на словото по радиото и телевизията, защитава автономността на доставчиците на медийни услуги и обществения интерес и гарантира открития и плуралистичен характер на радиото и телевизията.

Всеки има право да подаде жалба, молба или петиция до съвета.

За подаването на жалба, молба или петиция не се начислява такса.

Когато жалбата засяга излъчването на конкретно предаване, жалбоподателят трябва да уточни часа и датата на излъчването, името на канала и заглавието на предаването (или всяка друга информация, която позволява да се установи предаването, което е предмет на жалбата).

Председателят на съвета може да поиска от доставчика на медийни услуги да предостави всички доказателства, документи и разяснения, които са необходими, за да се установи дали доставчикът е действал в съответствие със закона.

Жалбата, молбата или петицията следва да се разглежда без ненужно забавяне: в срок от един месец в случай на жалба или молба и в срок от три месеца в случай на петиция.

Съветът информира молителя за начина, по който ще се разглежда случаят.

Председателят на съвета може да поиска от доставчика на медийни услуги да преустанови предоставянето на медийни услуги, когато това е в нарушение на закона.

В определени случаи председателят на съвета може да наложи финансова санкция на доставчика на медийни услуги.

Национални съдилища

Ако основните права на гражданите са нарушени, те могат да сезират съдилищата. Португалските съдилища (граждански и административни съдилища) отговарят за правораздаването, защитата на законните права и интереси на гражданите, наказването на нарушенията на демократичните правни норми и уреждането на публични или частни спорове (член 202 от Конституцията на Република Португалия).

Конституционният съд носи специална отговорност за правораздаването по правни и конституционни въпроси. Когато са изчерпани всички възможности за обжалване по общия ред (член 70, параграф 2 и член 72 от Органичния закон за Конституционния съд), страната, която в хода на производството се е позовала на противоконституционността на приложения закон, има право да сезира Конституционния съд.

За повече информация вж. страницата, озаглавена Национални съдебни системи — Португалия.

Национална институция по правата на човека

Омбудсман (O Provedor de Justiça)

От 1999 г. насам, освен посочените по-долу функции, португалският омбудсман изпълнява ролята и на национална институция по правата на човека, акредитирана със статут „А“ от Организацията на обединените нации, при пълно спазване на Парижките принципи.

Съответно работата на омбудсмана включва насърчаване и защита на основните права на човека, като се обръща специално внимание на правата на лицата, които са най-уязвими поради възрастта си или поради психомоторни увреждания: деца, възрастни хора и хора с увреждания.

Жалбите се подават и обработват съгласно процедурата, посочена в раздела относно омбудсмана.

Омбудсман

Омбудсманът е законоустановен орган, чиято задача е „да защитава и насърчава правата, свободите, гаранциите и законните интереси на гражданите“ (член 1, параграф 1 от Закон № 9/91 от 9 април 1991 г. с всички изменения и допълнения), които могат да бъдат неправомерно нарушени при взаимодействието на гражданите с публичните органи. Когато не разполагат с друга възможност, независимо дали поради изчерпването на всички средства за обжалване (административни и/или съдебни), или поради изтичане на срока за обжалване, гражданите могат да се свържат с омбудсмана и да подадат жалбата си безплатно, като обосноват позицията си.

Както бе посочено по-горе, омбудсманът в Португалия е и националната институция по правата на човека, която изпълнява функциите на национален превантивен механизъм.

През май 2013 г. по силата на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание Министерският съвет реши да възложи на омбудсмана функциите на национален превантивен механизъм. Съответно омбудсманът отговаря за извършването на проверки на местата за лишаване от свобода — затвори, клиники, психиатрични болници, центрове за обучение на малолетни и непълнолетни правонарушители и т.н., за да наблюдава качеството на условията за настаняване и храната за лицата, лишени от свобода, да проверява дали се спазват основните им права (включително, когато е възможно, правото на неприкосновеност на личния живот и на законен контакт с роднини и законни представители) и да установи съществуването (или отсъствието) на индивидуални терапевтични програми.

Обработване на жалби:

Жалби до омбудсмана могат да се подават с писмо, по факс или електронна поща, по телефона, лично в службата на омбудсмана (щракнете тук, за да видите адреси), чрез електронен формуляр за жалби (щракнете тук) и във всяка прокуратура.

Не всички съобщения, получени от омбудсмана, действително са жалби — често те са анонимни обяснения, обикновени искания за предоставяне на информация и правен съвет или общи изявления по конкретни въпроси. Тези съобщения не могат да доведат до последващи действия.

Подаването на жалби води до производство (което не е непременно ново, тъй като жалбите, засягащи сходни въпроси, може да бъдат разглеждани в рамките на едно производство от съображения за бързина и процесуална икономия), по което се извършва надлежно разследване. С други думи, за установяване на фактите се правят необходимите разследвания, напр. като се изслуша субектът, срещу когото е подадена жалбата, и дори самият жалбоподател, който може да поиска също така изслушване пред омбудсмана.

В края на това производство жалбите може да доведат до препоръки, предложения, забележки и други алтернативни начини за сближаване на противоречиви интереси, както и до искания за контрол за конституционосъобразност или законосъобразност.

Освен в отговор на жалби от граждани, омбудсманът може да открива производства по собствена инициатива с цел да разследва ситуации, които са достигнали до неговото знание по какъвто и да е начин и са от неговата компетентност.

Специализирани органи по правата на човека

Организация за защита на правата на детето

Национална комисия за насърчаване на правата и закрила на децата и младите хора (Comissão Nacional de Promoção dos Direitos e Proteção das Crianças e Jovens — CNPDPCJ)

Ролята на Комисията е да подпомага планирането на намесата на държавата и да координира, наблюдава и оценява действията, предприети от публичните органи и от общността за закрила на децата и младите хора и насърчаване на техните права. Една от най-важните ѝ задачи е да насърчава подписването на протоколи за координация и сътрудничество между комисиите за закрила на децата и младите хора (Comissões de Proteção de Crianças e Jovens — CPCJ) в цялата страна и между други органи.

CPCJ са официални, несъдебни институции с функционална автономия, чиято цел е да насърчават правата на децата и младите хора и да предотвратяват или прекратяват ситуации, които могат да засегнат тяхната безопасност, здраве, обучение, образование или цялостното им развитие. Прокуратурата (Ministério Público) наблюдава работата на CPCJ и преценява законосъобразността и основателността на техните решения, а когато е необходимо упражнява съдебен контрол.

Комисиите извършват дейност в пленарен или ограничен състав. Пленарният състав на комисиите отговаря за изпълнението на мерки за насърчаване на правата и предотвратяване на опасни ситуации за децата и младите хора.

Ограниченият състав на комисиите се намесва в ситуации, в които дете или млад човек се намира в опасност, и по-специално като: посещава и консултира хора, които са се обърнали към комисията за закрила; взема решения дали да открие и води производства за насърчаване и закрила, извършва предварителна оценка на ситуации, доведени до знанието на комисията за закрила, разследва случаи, изисква участието на членовете на пленарния състав на комисията в разследването на случаи, когато е необходимо, взема решения относно прилагането на мерки за насърчаване и закрила и упражнява надзорни и контролни правомощия във връзка с тях (с изключение на мерки, свързани с одобряването на избран кандидат за осиновител или на институция за осиновяване), разследва и осъществява наблюдение на мерките за насърчаване и закрила, поискани от комисията в контекста на сътрудничество с други комисии за закрила, изготвя доклади до пленарния състав на всеки шест месеца относно образуваните производства и относно състоянието на текущите производства, без да се назовават участващите лица.

Обработване на жалби:

Всеки може да съобщи информация за опасна ситуация директно на CPCJ с писмо, по телефон, факс или електронна поща, или лично в службите на комисиите. Комисиите отговарят за района на общината, в която се намират. Натиснете тук, за да видите списъка с контакти на CPCJ според района, в който живее детето.

Намесата на CPCJ подлежи на одобрение и съгласие от страна на родителите и може да доведе до прилагането на следните мерки:

• съвместна подкрепа заедно с родителите;
• съвместна подкрепа заедно с друг член на семейството;
• поверяване на лице с добра репутация;
• помощ за независим живот;
• приемна грижа;
• настаняване в институция.

Мерките за насърчаване и закрила се прилагат в обичайната среда за живеене или на мястото на настаняване, в зависимост от тяхното естество.

Органи по въпросите на равенството

Комисия по въпросите на гражданството и равенството между половете (Comissão para a Cidadania e a Igualdade de Género — CIG)

Комисията по въпросите на гражданството и равенството между половете е национален орган, отговорен за насърчаването и защитата на принципа на равенството между мъжете и жените. Нейната дейност обхваща следните области: гражданско образование; равенство между мъжете и жените; защита на майчинството и бащинството; насърчаване на средства за улесняване на равното участие на жените и мъжете в различни области на живота; постигане на равновесие между професионалния, личния и семейния живот на жените и мъжете; борба срещу домашното и основаното на пола насилие и трафика на хора, както и подпомагане на жертвите.

CIG е централна служба под прякото ръководство на държавната администрация и разполага с административна автономия. Тя е част от председателството на Министерския съвет и е подчинена на държавния секретар по въпросите на гражданството и равенството.

Нейните отговорности включват по-специално да получава жалби относно случаи на дискриминация или основано на пола насилие и да подава такива жалби, когато е необходимо, както и да издава становища и препоръки към засегнатите компетентни органи или субекти.

Обработване на жалби:

Жалби относно случаи на дискриминация или основано на пола насилие се получават от CIG по електронна поща, чрез страницата на комисията във Facebook и на хартиен носител.

Получените жалби се анализират и класифицират от вътрешните служби, които отговарят директно на жалбоподателя по същия канал. Становища и/или препоръки могат да бъдат изпращани до съответните субекти и/или случаите могат да бъдат препратени на компетентните органи (напр. прокуратурата, Органа за продоволствена и икономическа сигурност (Autoridade de Segurança Alimentar e Económica — ASAE), Регулаторния орган за медиите (Entidade Reguladora para a Comunicação Social — ERC), като се изпраща копие до засегнатите субекти.

Висша комисия по въпросите на миграцията (Alto Comissariado para as Migrações — ACM)

[Комисия по въпросите на равенството и борбата с расовата дискриминация (Comissão para a Igualdade e Contra a Discriminação Racial — CICDR)]

Висшата комисия по въпросите на миграцията (ACM) е публична институция, която определя, изпълнява и оценява секторните и междусекторните публични политики в областта на миграцията, които са от значение за привличането на мигранти в национален и международен контекст и в контекста на държавите, в които се говори португалски език, с цел интегриране на имигрантите и на етническите групи, по-специално на ромските общности, и управляване и насърчаване на многообразието на култури, етноси и религии. Една от най-важните ѝ задачи е да се бори с всички форми на дискриминация, основана на цвят на кожата, националност, етническа принадлежност или религия, независимо от формата на тази дискриминация, чрез дейности, кампании или събития за повишаване на обществената осведоменост и чрез разглеждане на административни нарушения, предвидени в закона.

Под егидата на ACM функционира Комисия по въпросите на равенството и борбата с расовата дискриминация (Comissão para a Igualdade e Contra a Discriminação Racial — CICDR). Тази комисия има за цел да предотвратява и възпира расовата дискриминация и да наказва деяния, извършвани от всяко лице, които нарушават основните права или възпрепятстват или ограничават упражняването на икономически, социални или културни права на основание на раса, етническа принадлежност, цвят на кожата, националност, произход или регион на произход, при спазване на условията и ограниченията, предвидени в Закон № 93/2017 от 26 август 2017 г., с който се установява нормативната уредба за предотвратяване и забрана на дискриминацията и предприемане на действия срещу нея. Закон № 93/2017 забранява всяка форма на дискриминация, както е определена в закона, включително редица практики, основани на раса, етническа принадлежност, цвят на кожата, националност, произход или регион на произход.

Обработване на жалби:

Жалбите могат да бъдат подавани до ACM или директно до CICDR с писмо, по факс, по електронна поща или чрез телефонно обаждане. На уебсайта на комисията е достъпен електронен формуляр за жалби.

Акт на дискриминация, извършен от физическо лице, съставлява административно нарушение, наказуемо с глоба в размер от един до два пъти стойността на индекса за социално подпомагане. Акт на дискриминация, извършен от публичноправен или частноправен субект, съставлява административно нарушение, наказуемо с глоба в размер от четири до двадесет пъти стойността на индекса за социално подпомагане.

В случай на акт на дискриминация, извършен както от физически лица, така и от частноправни и публичноправни субекти, налагането на глоби не засяга евентуална гражданска отговорност или налагането на друга санкция във връзка със същия случай.

Комисията води регистър на данните на физически и юридически лица, на които са наложени глоби и допълнителни санкции. Съдилищата и Органът за условията на труд са длъжни да изпращат на Комисията всички решения, потвърждаващи дискриминационни практики. Когато срокът за оспорване по съдебен ред е изтекъл, без да бъде внесена жалба, или когато решението на Комисията е получило сила на прeсъдено нещо, извлечения от това решение се публикуват на уебсайта на ACM за период от пет години. В тези извлечения се съдържа най-малко наименованието на признатото за виновно юридическо лице, информация за вида и естеството на акта на дискриминация и наложените глоби и допълнителни санкции.

Орган по защита на данните

Комисия по защита на данните на Португалия (Comissão Nacional de Proteção de Dados — CNPD)

CNPD е независим административен орган под ръководството на Събранието на Републиката. Неговата роля е да наблюдава и осъществява надзор на обработването на личните данни в пълно съответствие с правата на човека и със свободите и гаранциите, залегнали в Конституцията и закона. Комисията е националният орган за наблюдение на обработването на личните данни. CNPD си сътрудничи с надзорните органи по защита на данните на други държави с цел защита и спазване на правата на хората, живеещи в чужбина.

Обработване на жалби:

Жалби и молби от физически лица, отнасящи се до нарушения, свързани с лични данни, следва да се изпращат до CNPD в писмен вид. Жалбите могат да се подават и по електронен път чрез формуляра на уебсайта на CNPD. Трябва да бъдат посочени името и адресът, както и да бъде положен подписът на лицата, които ги подават.

След като жалбата бъде регистрирана, тя се разглежда и предава за предварителна оценка от член на CNPD. Когато повдигнатият въпрос не е от компетентността на CNPD или не е възможно да се постанови решение поради естеството на изявленията на физическото лице, жалбата може да бъде оценена или надлежно препратена от члена, на когото е било възложено разглеждането ѝ.

Решенията на CNPD се приемат с мнозинство, те са задължителни и подлежат на обжалване.

Други специализирани органи

Национален институт по реабилитация, IP (Instituto Nacional para a Reabilitação, IP — INR, I.P.)

Националният институт по реабилитация е интегрирана публична институция, която понастоящем е подчинена на Министерството на труда, солидарността и социалната сигурност и разполага с административна автономия и със свои собствени активи. Работата на института е да осигурява равни възможности, да се бори с дискриминацията и да предоставя възможности на хората с увреждания, като насърчава техните основни права.

INR може да получава жалби относно дискриминация на основание на увреждане, както е предвидено в Закон № 46/2006 от 28 август 2006 г., с който се забранява и наказва дискриминацията на основание на увреждане и на съществуването на сериозен риск за здравето. За дискриминация се счита всяко действие, което нарушава основно право или възпрепятства или ограничава упражняването на правата на което и да е лице на основание на какъвто и да е вид увреждане.

Обработване на жалби:

До института се изпраща цялостно описание на ситуацията, за която се счита, че е дискриминационна, за да може да започне процедурата за разглеждане на жалбата. На уебсайта https://www.inr.pt/formulario-de-queixa е достъпен формуляр за жалби, като жалба може да бъде изпратена и по електронна поща на адрес inr@inr.mtsss.pt.

В жалбата трябва да е посочен жалбоподателят (пълно име, идентификационен номер или номер на лична карта, данъчен номер, пълен адрес, телефонен номер или други данни за контакт) и да са представени ясно всички факти. В нея трябва да се посочват свидетели, като се предоставят техните имена, адреси и данни за контакт, и жалбата трябва да бъде подкрепена, доколкото е възможно, с веществени доказателства, свидетелски показания или документи, които свидетелстват за наличието на дискриминационно деяние.

След като жалбата бъде подадена, преписката се изпраща на компетентния административен орган (главни инспекторати, регулаторни органи или други компетентни органи), който разполага с правомощия да извършва проверка и/или да налага санкции във фазата на разследването, по време на която се събират доказателства, след което случаят или се приключва без последствия, или се налага глоба (заедно с евентуални допълнителни санкции). Копие от решението се изпраща на Националния институт по реабилитация.

За извършването на дискриминационно деяние се налага глоба, която може да бъде в размер между пет и 30 пъти стойността на минималното гарантирано месечно трудово възнаграждение, в зависимост от това дали нарушенията са извършени от физически или от юридически лица.

В зависимост от тежестта на нарушението и вината на нарушителя може да бъдат наложени допълнителни санкции, като например изземване на имущество, забрана за практикуване на професия или дейности, лишаване от правото на субсидии или обезщетения, предоставени от публичните органи, затваряне на обекти и публикуване на присъди.

Комисия по въпросите на равенството в сферата на труда и заетостта (Comissão para a Igualdade no Trabalho e no Emprego — CITE)

CITE е тристранен и равнопоставен колективен орган с административна автономия и правосубектност. Комисията насърчава равенството и недискриминацията между мъжете и жените на работното място, в заетостта и в професионалното обучение и сътрудничи при прилагането на законодателството и задълженията съгласно споразуменията в тази област, както и на задълженията, свързани със защитата на родителските права и съвместяването на професионалния живот със семейния и личния живот в частния, публичния и кооперативния сектор.

Сред основните ѝ задачи е оценката на жалби, подадени до нея, или на доведени до знанието ѝ ситуации, при които има индикации за нарушение на правните разпоредби относно равенството и недискриминацията между жените и мъжете на работното място, в заетостта и в професионалното обучение. Тя работи също така за осигуряване на защитата на родителските права и съвместяването на професионалния живот със семейния и личния живот и предоставя информация и правна помощ във връзка с това.

Обработване на жалби:

Всеки може да подаде жалба във връзка с обяви за работа и други методи за набиране на служители, при които не е гарантирано правото на равенство между мъжете и жените при достъпа до заетост.

Всеки работник може да подаде жалба в случай на дискриминация между мъжете и жените при достъпа до заетост, на работното място и при професионално обучение.

Жалби могат да бъдат подавани с писмо, по факс или по електронна поща. Те могат да се подават и по телефон чрез безплатния телефонен номер 800 204 684, или в помещенията на CITE, като предварително се уговори среща — тел.: 21 780 37 09.

CITE е длъжен да докладва на службата, която отговаря за инспекцията по труда (Органа за условията на труд), за становища, с които се потвърждава или при които има индикации за наличието на дискриминационни трудови практики на основание на пола, с което може да бъде образувано производство за административно нарушение, както е описано по-долу.

Орган за условията на труд (Autoridade para as Condições do Trabalho — ACT)

Органът за условията на труд е държавна служба, чиято цел е да насърчава подобряването на условията на труд в континенталните територии на Португалия, като осъществява контрол върху спазването на трудовото законодателство в контекста на частните трудови правоотношения и насърчава здравословни и безопасни условия на труд във всички частни сектори.

Той наблюдава също така спазването на законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд във всички сектори и в отделите и органите на централната публична администрация (преки, непреки и местни), включително в публични институции и при процедури за предоставяне на персонализирани услуги или публични средства.

Жалби могат да бъдат подавани във връзка с недостатъци в съоръженията или неспазване на разпоредбите, които са от компетентността на ACT, в това число: безопасни и здравословни условия на труд; срочни трудови договори; неравенство и дискриминация на работното място; командироване на работници; продължителност и организация на работното време; колективно представителство на работниците; недеклариран или нерегламентиран труд; временна заетост; труд, полаган от имигранти.

Обработване на жалби:

Всеки работник, представител на работниците или друга заинтересована страна може да подаде жалба, като попълни електронния формуляр, достъпен на уебсайта на ACT.

Когато при изпълнение на задълженията си инспекторът по труда лично и пряко (дори след събитието) установи или докаже каквото и да е нарушение на правилата, което се наказва с глоба, се изготвя официален доклад. За нарушения, които не е доказал лично, инспекторът по труда изготвя доклад за инцидент, подкрепен от наличните доказателства и имената на поне двама свидетели.

След изготвянето на доклада обвиненото лице се уведомява и му се предоставя срок от 15 дни, в които да заплати глобата доброволно, да представи писмен отговор, придружен от подкрепящи документи и списък със свидетели, или да се яви лично, за да бъде изслушано.

Крайният срок за приключване на разследването е 60 дни и може да бъде удължен със същия период в надлежно обосновани случаи.

Като допълнително наказание, много сериозни административни нарушения или повторни сериозни административни нарушения, извършени умишлено или поради груба небрежност, могат да бъдат оповестени публично. В случай на повторно извършване на посочените по-горе административни нарушения могат да бъдат наложени допълнителни санкции, напр. временна забрана за извършване на дейност, лишаване от правото на участие в публични търгове или в процедури за възлагане на обществени поръчки или публикуване на присъдата, като се вземат предвид вредните последици за служителя или икономическите ползи, отнети от работодателя.

Когато нарушението включва неизпълнение на задължение, плащането на глобата не освобождава нарушителя от изпълнението на задължението, ако това е все още възможно. Ако нарушението произтича от неплащането на суми, ACT може да реши, че освен глобата в срока за плащането ѝ трябва да бъдат платени и сумите, дължими на работниците.

Португалска агенция по околната среда (Agência Portuguesa do Ambiente — APA)

Задачата на Португалската агенция по околната среда е да предлага, разработва и наблюдава интегрираното и основано на участие управление на политиките за екологично и устойчиво развитие съгласувано с други секторни политики и в сътрудничество с публични и частни организации, които преследват същата цел. Нейната работа е насочена към постигане на високо равнище на опазване и подобряване на околната среда и към предоставяне на висококачествени услуги на гражданите. Тя също така е националният орган, компетентен за прилагането на системата за екологична отговорност.

Щетите върху околната среда включват: i) щети, причинени на защитени видове и естествени местообитания; ii) щети на водите; iii) щети на почвата.

Резултати от наблюдения, отнасящи се до щети върху околната среда или до непосредствена заплаха от такива щети, могат да бъдат представени на агенцията, като от нея може да бъде поискано да предприеме действия. Лицето, представило резултатите от наблюденията, следва да представи и всички съответни данни или сведения за интервенции, с които разполага.

Обработване на жалби:

Всяко лице/заинтересована страна може да изпрати искане по пощата или по електронната поща. На уебсайта на агенцията е достъпен и електронен формуляр за контакт.

Компетентният орган разглежда искането за предприемане на действия и уведомява заинтересованите страни дали то е прието, или отхвърлено. Ако компетентният орган потвърди, че е налице щета върху околната среда, и подкрепи искането на заявителя, операторът се уведомява за искането за предприемане на действия с оглед на приемането на решение относно мерките, които трябва да бъдат приети.

Главен инспекторат по земеделието, моретата, околната среда и териториалното устройство (Inspeção-Geral da Agricultura, do Mar, do Ambiente e do Ordenamento do Território — IGAMAOT)

IGAMAOT е централна служба, пряко подчинена на държавната администрация, и отговаря за контрола, одита и надзора на отделите и органите в сферата на дейност на IGAMAOT по отношение на администрацията, управлението и мисията. В сферата на регулирането и сигурността на храните инспекторатът осъществява надзор върху подкрепата от национални фондове и фондове на ЕС. В сферата на околната среда, териториалното устройство и опазването на природата той осигурява текущо наблюдение и оценка на законосъобразността.

Неговата дейност обхваща оператори от публичния и частния сектор и отделни граждани по въпроси, свързани със законодателството в областта на околната среда, териториалното устройство или опазването на природата, както и бенефициерите на подкрепа в областта на селското стопанство и рибарството от национални фондове и фондове на ЕС.

IGAMAOT получава жалби относно деяния, които са от неговата компетентност. Той се намесва в случаи с най-голям потенциален риск в сътрудничество с другите компетентни органи, в зависимост от докладваната ситуация.

Обработване на жалби:

На уебсайта си IGAMAOT разполага с електронно бюро, чрез което могат да бъдат подавани жалби, като се попълни електронен формуляр с подробно описание на наблюдаваната ситуация, заедно с името и данните за контакт на жалбоподателя. Жалбоподателят може да поиска тези данни да останат поверителни, като постави отметка в съответната графа във формуляра.

По жалби, изявления, доклади за инциденти и други искания, подадени до IGAMAOT и съдържащи материали, които може да бъдат проучени при проверка, се завежда специално административно производство, водено в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс.

Анонимни искания не подлежат на последващо разглеждане, освен когато са достатъчно обосновани или документирани.

В хода на административното производство IGAMAOT определя краен срок за получаване на отговор на исканията за информация или за изпращане на информация от съответните органи.

В рамките на разследването също така могат да бъдат предприети стъпки със съответните субекти с оглед събиране на информация и доказателства, които ще позволят да се направи преценка на необходимостта от извършване на проверка.

След като случаят бъде разгледан и без да се засяга задължителният доклад за целите на наказателното преследване, се изготвя обосновано предложение, което трябва да се представи на главния инспектор, който може да реши случаят да се приключи, да бъде поставен под наблюдение, да бъдат предприети извънредни действия или случаят да се отнесе до члена на правителството, отговарящ за IGAMAOT, който да се произнесе по него.

Главен инспекторат за правосъдните служби (Inspeção-Geral dos Serviços de Justiça — IGSJ)

IGSJ е централна служба, пряко подчинена на държавната администрация, която разполага с административна автономия и е натоварена със задачата да извършва одити и проверки и да осъществява надзор над всички организации, отдели и органи, които са под юрисдикцията на Министерството на правосъдието или подлежат на надзор или регулиране от него, включително над администрациите на местата за лишаване от свобода, с оглед отстраняване на закононарушения или нередности и оптимизиране на функционирането на службите.

Могат да се подават жалби относно действия и бездействия, считани за противозаконни, по-специално забавяния при предоставяне на публични услуги; лошо обслужване; неуместно поведение на служители или представители; лоши условия в помещенията; и като цяло всякакви нередности или недостатъци във функционирането на службите.

Обработване на жалби:

Жалбите могат да бъдат подавани без особени формалности по един от следните начини: лично, по пощата или по телефон, факс или електронна поща. На уебсайта на IGSJ е достъпен формуляр за жалби за тази цел.

Жалби, доклади за инциденти и изявления, които са подадени лично до IGSJ, се получават от дежурния инспектор, натоварен с тази дейност.

Подадените жалби винаги получават номер на преписка. Този номер се съобщава на жалбоподателя и той трябва да го използва при всеки контакт с IGSJ. Когато е уместно, жалбата може да бъде съчетана с текуща или предстояща проверка или одит.

Жалбоподателите могат да поискат от IGSJ информация за развитието на своя случай, като използват всякакви средства за комуникация и цитират номера на преписката. Ако жалбата е подадена чрез уебсайта на IGSJ, напредъкът по нея може да бъде проследен, като се използва паролата за достъп, която се генерира при подаване по електронен път.

Анонимни жалби се разглеждат единствено ако се прецени, че представените в тях изявления са последователни и подробни. На жалбоподателя не се предоставя информация за резултата от проведените разследвания, нито достъп до информация за развитието на съответния случай чрез уебсайта на IGSJ, тъй като достъпът до тази информация зависи от регистрацията на потребителя.

Главен инспекторат по вътрешните работи (Inspeção-Geral da Administração Interna — IGAI)

IGAI е независима служба за външен контрол на дейността на полицията. Инспекторатът е подчинен на Министерството на вътрешните работи (Ministério da Administração Interna — MAI) и неговите компетенции обхващат всички служби и сили за сигурност (Националната републиканска гвардия (Guarda Nacional Republicana — GNR), Полицията за обществена сигурност (Polícia de Segurança Pública — PSP) и Службата за чужденците и граничния контрол (Serviço de Estrangeiros e Fronteiras — SEF), които са подчинени на това министерство. Той извършва одити, проверки и надзор на високо равнище на тези органи и защитава правата на гражданите, като обръща специално внимание на защитата на правата на човека и поддържането на обществения ред.

Всяко лице (португалец или чужденец), група лица, асоциации, дружества или други корпоративни органи могат да подават жалби относно действия и бездействия, считани за противозаконни, по-специално жалби, свързани с нарушения на основните права на гражданите от служители на органите, подчинени на MAI. Такива нарушения включват: забавяния при предоставянето на публични услуги, лошо обслужване, неуместно поведение на служителите на публичната администрация или на други служители в рамките на компетентността на MAI, лоши условия в помещенията и като цяло всякакви нередности или недостатъци във функционирането на службите.

Обработване на жалби:

Жалбите могат да бъдат подавани без особени формалности по следните начини: по пощата, лично, по електронна поща или като се използва електронният формуляр за жалби.

В жалбата следва да се съдържа подробно описание на наблюдаваната ситуация, да бъде посочено отговорното лице, както и точната дата и място (улица и номер, град, енория и община), и ако е възможно — да се включи карта с местоположението на докладваната ситуация.

Ако при представяне на доклада за инцидента не е възможно да се предоставят доказателства, това трябва да бъде направено впоследствие във възможно най-кратък срок.

IGAI ще гарантира, че всички жалби, които попадат в неговата компетентност, се проверяват надлежно и че всички посочени жалбоподатели получават отговор на изявленията си. От IGAI може да бъде поискана информация относно развитието на случаите, като се посочи номерът на преписката.

Анонимни жалби се разглеждат единствено ако се прецени, че представените в тях изявления са последователни и подробни.

Главен инспекторат по образованието и науката (Inspeção-Geral da Educação e Ciência — IGEC)

IGEC наблюдава законосъобразността и редовността на действията, извършвани от органи, отдели и агенции към Министерството на образованието или под ръководството на съответния член на правителството. Той също така наблюдава, извършва одит и осъществява надзор над функционирането на образователната система в предучилищното, училищното и висшето образование. В неговата компетентност влизат специалните форми на образование, извънучилищното обучение, науката и технологиите, както и органите, отделите и агенциите към министерството.

Омбудсманът на IGEC защитава, отстоява и насърчава законните права и интереси на гражданите и справедливостта на образователната система. Дейността му включва анализиране и разглеждане на жалби от потребители и представители на образователната система и може да обхваща провеждане на разследване или дисциплинарно производство.

Обработване на жалби:

Жалби могат да бъдат подавани с писмо, по факс или по електронна поща (igec@igec.mec.pt). Преди да подадат жалба до IGEC, потребителите и представителите на образователната система следва, когато е възможно, да обяснят ситуацията пред компетентните органи на групата училища/самостоятелното училище, висшето учебно заведение или органа/службата.

Работата на омбудсмана се извършва чрез териториалните районни инспекции на IGEC, които отговарят за оценяването на подадените от потребителите и представителите на образователната система жалби и за определянето на процедурата, която се счита за най-подходяща за тяхното разглеждане. Те могат да извършват и предварително разследване, чиято основна цел е да се определи предметът на жалбата и да се установят бързо и ефикасно основанията за подаването ѝ. Когато жалбите се отнасят до въпроси, които са от компетентността на ръководителя на групата училища/самостоятелното училище, ректора/председателя/директора на висшето учебно заведение/института или на генералния директор на училищата, те се препращат директно към тях чрез регионалните делегати за образованието. Жалби срещу образователни/научноизследователски органи/служби се разглеждат директно от IGEC, след като бъдат изслушани засегнатите страни.

Жалбите, получени в седалището на IGEC, се изпращат до териториалните районни инспекции, за да се определи най-подходящата процедура.

Директорите на групи училища/самостоятелни училища и ректорите/председателите/директорите на висши учебни заведения/институти упражняват дисциплинарен контрол върху педагогическия персонал, непедагогическия персонал и учениците. От своя страна генералните директори на училища упражняват, посредством регионалните делегати за образованието, дисциплинарен контрол върху административния и управленския персонал на групите училища/самостоятелните училища.

Когато обаче при проверка се установят извършени дисциплинарни нарушения, главният инспектор има право да образува съответното дисциплинарно производство.

Жалби, получени в седалището или в териториалните районни инспекции във връзка с дейността на други сектори на администрацията и/или с действия на частни субекти, които са извън обхвата на компетентността на Министерството на образованието и науката, се изпращат до компетентните централни, регионални или местни правителствени служби, като заинтересованата страна се уведомява за това.

Главен инспекторат по здравеопазване (Inspeção-Geral das Atividades em Saúde — IGAS)

Главният инспекторат по здравеопазване е централна служба, пряко подчинена на държавната администрация, чиято задача е да гарантира спазването на закона и високото техническо равнище на изпълнение във всички области на здравеопазването, както от органите на Министерството на здравеопазването или от подчинените му органи, така и от органи от публичния, частния и социалния сектор.

На IGAS могат да бъдат докладвани всякакви нередности или недостатъци във функционирането на службите, като например: действия и бездействия, считани за противозаконни, злоупотреба с парични или публични средства, измама или корупция, пречки или неравнопоставеност в достъпа до здравеопазване при определен доставчик или учреждение, неправомерно поведение от страна на здравните служители или специалисти и т.н.

Ако докладваните факти не са от компетентността на IGAS, изявленията или жалбите от надлежно посочени органи се предават на компетентния орган.

Обработване на жалби:

Всяко лице (португалец или чужденец), група лица, асоциации, дружества или други корпоративни органи могат да подават своите жалби по пощата или по електронна поща.

Жалби/изявления могат да бъдат подавани по всяко време и трябва да бъдат пълни и обосновани, като в тях се предоставя, когато е възможно, подробна информация за съответното лице или организация, фактите, датите и местата на настъпването им, лични идентификационни данни (име и данни за контакт) и информация за това дали жалбата/изявлението е било подадено до друг орган.

IGAS анализира жалбите/изявленията, за които се счита, че съдържат последователна и подробна информация за времето, начина и мястото на настъпване на фактите или действията, техните извършители, както и потенциалната отговорност.

Жалбите/изявленията могат да доведат до извършване на проверка или процедура по изясняване в съответствие с правилника на IGAS за извършване на проверки.
В случай на процедури за проверка винаги се спазва принципът на състезателност. Това позволява на заинтересованите лица да бъдат изслушани, освен в предвидените по закон случаи, т.е. в случаите, в които разследването в хода на наказателно производство и събирането на доказателства може да бъдат обективно възпрепятствани.

Надлежно посочените заинтересовани страни се уведомяват за резултата от намесата на IGAS.

Регулаторен орган в областта на здравеопазването (Entidade Reguladora da Saúde — ERS)

Регулаторният орган в областта на здравеопазването (ERS) е независим публичен орган, чиято основна функция е да регулира дейността на здравните заведения, т.е. на всички здравни заведения в публичния, частния и социалния сектор, които обслужват гражданите в континенталните територии на Португалия, с изключение на аптеките.

Задачата по регулиране и надзор на доставчиците включва: разглеждане на жалби от потребители, доставчици и институции; извършване на проверки и одити на съоръженията на доставчиците на здравно обслужване; разследване на ситуации, които може да застрашат правата на потребителите; образуване на производства за административни нарушения и налагане на санкции; издаване на указания, препоръки и становища; извършване на проучвания за организацията на системата за здравеопазване.

Жалбите, попадащи в компетентността на ERS, се отнасят до:

• достъпа до здравни грижи;
• дискриминацията;
• качеството на здравната помощ;
• качеството на административната помощ;
• правата на потребителите;
• времето на изчакване за преглед;
• времето на изчакване за получаване на час за преглед;
• финансови въпроси;
• правни въпроси;
• качество на съоръженията.

Обработване на жалби:

Потребителите на здравни услуги могат да подадат жалба чрез книгата за жалби, която трябва да е на разположение в здравните заведения, в които се предоставят публични услуги, или директно до дружеството, или до доставчика на услугата след събитието.

Изявления може също така да се отправят директно до ERS по пощата, по телефона, лично или чрез онлайн книгата за жалби, която е достъпна на портала на ERS. ERS разглежда жалби, подадени чрез онлайн книгата за жалби, по същия начин, по който разглежда жалбите, вписани в традиционната книга за жалби, които са на разположение в помещенията на доставчиците на здравно обслужване.

Ако жалбоподателят е написал изявлението си в книгата за жалби, която е на разположение в помещенията на доставчика, той може да изпрати на ERS копие от него, което би следвало да му е било предоставено в момента на подаване на жалбата (син лист). Доставчикът разполага с 10 работни дни да изпрати жалбата до ERS.

Ако потребителят изпрати изявлението си директно до доставчика, като използва за тази цел официално писмо (по пощата), факс или съобщение по електронна поща, той може да изпрати до ERS копие от оригиналния документ.

След получаване на жалбата ERS изисква от жалбоподателя да подаде всички изявления, които смята, че са от значение. В зависимост от съдържанието на жалбата и на подадените изявления ERS ще предприеме подходящите според него действия в съответствие с възложените му по закон правомощия. Ако дадена жалба не съдържа подходяща идентификация или не е достатъчно последователна, преписката по нея ще бъде приключена. Ако жалбата не е в неговата компетентност, ERS уведомява жалбоподателя кой е органът, отговорен за разглеждането ѝ, и я препраща до този орган.

Главен инспекторат към Министерството на труда, солидарността и социалната сигурност (Inspeção-Geral do Ministério do Trabalho, Solidariedade e Segurança Social — IGMTSSS)

IGMTSSS е служба, пряко подчинена на държавната администрация, и е част от Министерството на труда, солидарността и социалната сигурност (Ministério do Trabalho, Solidariedade e Segurança Social — MTSSS). Инспекторатът осъществява надзор над службите и органите на MTSSS или над службите и органите, подчинени на съответния министър.

IGMTSSS следи за спазването на правните и регулаторните изисквания в актовете на отделите и органите на министерството или на отделите и органите, подчинени на съответния министър, и оценява тяхната работа и управление чрез извършването на проверки и одити. Той оценява качеството на предоставените на гражданите услуги и препоръчва промени и мерки за отстраняване на установените недостатъци и нередности.

До инспектората може да бъдат изпращани жалби или доклади за инциденти във връзка с нарушения, извършени от подчинени на министерството органи, включително институции, принадлежащи към Свети дом на милосърдието (Santa Casa da Misericórdia), и частни институции за социална солидарност.

Обработване на жалби:

Жалби могат да бъдат подавани по пощата, по електронна поща или чрез електронен формуляр, достъпен на уебсайта. Освен предмета на жалбата и датата на настъпване на фактите, жалбата следва да включва и кратко и ясно описание на събитията, довели до нея.

Орган по продоволствена сигурност и сигурност на икономиката (Autoridade de Segurança Alimentar e Económica — ASAE)

ASAE е националният административен орган, специализиран в областта на продоволствената сигурност и наблюдението на икономиката. Той отговаря за оценката и оповестяването на рисковете в хранителната верига и за регулирането на икономическите дейности в хранителния и нехранителния сектор, като наблюдава спазването на съответното регулаторно законодателство.

Всички доставчици на стоки или услуги, които осъществяват дейността си в установен и постоянен физически обект, имат пряк контакт с хора и предоставят стоки или услуги в Португалия, трябва да имат книга за жалби.

Обработване на жалби:

Ако клиентът не е напълно удовлетворен от предоставянето на дадена услуга или от закупения продукт, той може да поиска книгата за жалби, в която може да обясни причините за своето неудовлетворение. Доставчиците на услуги трябва да изпращат до ASAE оригиналните формуляри на жалбите в срок от 10 работни дни.

Сигнали за неправомерни деяния може също да бъдат изпращани чрез електронния формуляр за жалба, достъпен на уебсайта на ASAE, и може да бъдат свързани с административни нарушения или с наказателноправни въпроси от компетенцията на този орган.

Ако неправомерното деяние, за което е подаден сигнал, не попада в обхвата на компетентността на ASAE, жалбата се предава на компетентния орган.

Жалбата трябва да бъде изготвена така, че да е пълна и обоснована, а когато е възможно, в нея трябва да се предоставя подробна информация за фактите и за органа, по отношение на който е подаден сигналът, за мястото на настъпване на фактите (адрес и/или други отправни точки), за основанията за жалбата и за други въпроси от значение. Ако сигналът е анонимен, на по-късен етап не може да бъде предоставена допълнителна информация.

След получаване на жалбата и на всички свързани с нея изявления ASAE започва подходящата процедура, ако от фактите по жалбата става ясно, че е извършено административно нарушение, посочено в приложимите специфични правила. В противен случай ASАЕ уведомява доставчика на стоки или услуги, така че да може да представи изявления, които счита за подходящи, в срок от 10 работни дни.

След като съдържанието на изявленията и съдържанието на жалбата по същество бъдат анализирани, ASAE може да препрати жалбата до друг орган, който е компетентен по изложения в жалбата проблем, или да предложи прекратяване на преписката по жалбата, ако няма основание за предприемане на действия.

Ако анализът на представените в жалбата факти сочи, че спорът следва да бъде решен по съдебен ред, и след като бъдат предприети всички необходими стъпки за разрешаване на ситуацията, ASAE уведомява жалбоподателя в писмен вид (при положение че той е надлежно посочен) за процедурите и мерките, които са били или ще бъдат предприети след подаване на жалбата.

Други органи

Институт за социална сигурност (Instituto de Segurança Social, I.P. (ISS)

Институтът за социална сигурност, I.P. е публична институция със специален статут съгласно закона. Той е непряко подчинен на държавата и разполага с административна и финансова автономия, както и със собствени активи.

Институтът отговаря за гарантиране на предоставянето на правна защита. На правна защита имат право лицата и субектите с нестопанска цел, които нямат възможност да платят свързаните със съдебни производства разходи в случай на уволнение, развод, съдебно отстранение, възбрана/запор и т.н. или свързаните с извънсъдебни производства разходи в случай на развод по взаимно съгласие.

Правната защита включва:

правен съвет — консултация с адвокат за техническо изясняване на приложимото право по конкретни въпроси или случаи, в които законните лични интереси или права са нарушени или е налице риск от тяхното нарушаване (не се прилага по отношение на субекти с нестопанска цел).

правна помощ — назначаване на адвокат и плащане на неговото възнаграждение, или плащане на възнаграждението на назначен от съда служебен защитник (defensor oficioso — наименование, давано на адвокатите на ответници в наказателно производство или производство за административно нарушение), освобождаване от правни разноски или предоставяне на възможност за разсрочено плащане, както и определяне на изпълнител (тези задължения винаги се изпълняват от съдебен изпълнител).

Право на правна защита имат следните лица:

• португалски граждани и граждани на Европейския съюз;
• чужденци и лица без гражданство с валидно разрешение за пребиваване в държава — членка на Европейския съюз;
• чужденци без валидно разрешение за пребиваване в държава — членка на Европейския съюз, ако законите на техните държави на произход предоставят същите права на португалските граждани;
• лица, които живеят или пребивават в държава — членка на Европейския съюз, различна от държавата членка, в която трябва да се проведе производството (трансгранични спорове);
• юридически лица с нестопанска цел — имат право на правна помощ единствено под формата на освобождаване от правни такси и други процесуални разноски, назначаване на адвокат и поемане на възнаграждението му, плащане на хонорара на назначен от съда служебен защитник и назначаване на изпълнител.

Всички изброени по-горе лица трябва да докажат, че не могат да си позволят да платят разходите и разноските, свързани с процеса, наемането на адвокат и т.н.

Съгласно португалското законодателство хората, които, предвид дохода, активите и текущите разноски на своето домакинство, не са обективно в състояние да платят разноските по производството, страдат от финансови затруднения.

Заявленията за предоставяне на правна помощ могат да бъдат получени безплатно от всеки отдел за обслужване на клиенти към службите за социална сигурност или в електронен формат на уебсайта за социална сигурност.

Заявлението може да бъде подадено лично или да бъде изпратено по пощата до всеки отдел за обслужване на клиенти към службите за социална сигурност (моля, приложете всички необходими документи).

Правото на правна защита може да бъде проверено чрез симулатор за правна защита, който може да бъде намерен на колоната вляво на следната уеб страница.

За повече информация вж. страницата Правна помощ.

Комисия за защита на жертвите на престъпления (Comissão para a Proteção das Vítimas de Crimes)

Комисията за защита на жертвите на престъпления е орган към Министерството на правосъдието, отговорен за получаването, анализа и вземането на решения по искове за обезщетения от държавата, подадени от жертви на тежки престъпления и жертви на домашно насилие.

Задължението за плащане на обезщетението се носи от лицето, извършило престъплението, но в някои случаи държавата може да отпусне предварително обезщетение, в случай че извършителят няма възможност да плати или е невъзможно да се получи обезщетение в разумен срок, а вредата е причинила значително нарушаване на стандарта на живот и качеството на живот на жертвата.

Искането за обезщетение може да бъде подадено до една година от датата на извършване на престъплението или, в случай на наказателно производство — до една година след постановяване на окончателното решение по производството. Жертвите, които са малолетни или непълнолетни лица към момента на извършване на престъплението, могат да подадат иск до една година след достигане на пълнолетие или обявяването им за дееспособни.

Искането трябва да бъде подадено на подходящ формуляр, който е достъпен в помещенията на Комисията или в Службите за подкрепа на жертви на Португалска асоциация за подкрепа на жертви (Associação Portuguesa de Apoio à Vítima — APAV). Формуляр за жалба е достъпен и на уебсайта на комисията.

Жертвата не плаща за искането каквито и да е разноски или разходи, а документите и удостоверенията, необходими за подаване на искането, също могат да бъдат получени безплатно.

Ако престъплението е извършено на територията на друга държава — членка на Европейския съюз, искането за обезщетението, което трябва да бъде платено от въпросната държава, може да бъде подадено до Комисията за защита на жертвите на престъпления, ако ищецът е с обичайно пребиваване в Португалия.

Национални съдилища

Омбудсман

Специализирани органи за защита на правата на човека

Други специализирани органи

Национални съдилища

В зависимост от областта на правото, към която по принцип се причислява деянието, довело до нарушаване на правата на дадено лице (т.е. гражданско право, наказателно право, административно производство и т.н.), засегнатото лице може да отнесе случая пряко до съда, обикновено чрез подаване на иск, какъвто е случаят по граждански дела, или до други публични институции в съответствие с предвидения от закона ред.

В наказателното право лице, чиито права са били нарушени чрез деяние, предвидено в Наказателния кодекс, може да отнесе случая до полицията или до прокуратурата, а наказателното производство ще се проведе в съответствие с правилата на наказателния процес.

При административното производство по силата на Закон № 554/2004 всяко лице, което смята, че публичен орган е нарушил негово право или законен интерес, като е издал административен акт или не е разгледал искане в рамките на законоустановения срок, може да сезира компетентния административен съд за отменяне на акта, признаване на твърдяното право или законен интерес и получаване на обезщетение за претърпените вреди. Същевременно компетентният административен съд може да бъде сезиран и от лице, което смята, че негово право или законен интерес са нарушени чрез издаване на индивидуален административен акт, адресиран до друг правен субект. По принцип, преди да отнесе случая до компетентния административен съд, въпросното лице трябва да премине през предварителната процедура (уредена подробно в член 7 от Закон № 554/2004), която се състои в това да поиска от публичния орган, издал акта, или от по-горестоящия от него орган (при наличие на такъв) пълно или частично отменяне на акта.

Компетентността на съдилищата и на другите посочени по-горе институции е уредена в действащите нормативни актове (напр. Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Закон № 554/2004).

Що се отнася до съдебните производства, по правило те се провеждат по общия ред, като се отличават с някои особености в зависимост от съответната област на правото (за повече информация вж. https://portal.just.ro/SitePages/ghid.aspx, достъпен само на румънски език).

Данните за контакт със съдилищата и допълнителна информация могат да бъдат намерени на Portalul instanțelor de judecată [Портала на съдилищата] (достъпен само на румънски език).

Омбудсман

ОМБУДСМАН

(AVOCATUL POPORULUI)

Адрес на централния офис:

Strada Eugeniu Carada No 3

Sector 3
Bucharest

Карта: https://avp.ro/index.php/en/contact-2/

Данни за контакт с централния офис:

Телефон на диспечерската служба: (+40) (0)21 3127134;
Централа: (+40) (0)21 3129462
Ел. поща: avp@avp.ro
Уебсайт: https://avp.ro

Приемно време:

От понеделник до четвъртък, от 9:00 до 16:00 ч. и петък, от 9:00 ч. до обяд за срещи с екип от специалисти (консултанти и експерти). Гражданите, които желаят, могат също да се срещнат с омбудсмана и неговите заместници.

Адреси на регионалните офиси:

Регионални офиси на омбудсмана на Румъния

Обща информация за институцията (правно основание, представяне, организация, правомощия, жалби, процедури)

https://avp.ro/index.php/en/presentation/scurt-istoric/

Образец на жалба:

https://avp.ro/index.php/cum-sesizez-avocatul-poporului/formularul-unei-petitii/

Основните действащи разпоредби, отнасящи се до омбудсмана, се намират в:

• Конституцията на Румъния — членове 58—60, член 65, алинея 2 и член 146, букви a) и d);
• Закон № 35/1997 за организацията и дейността на институцията на омбудсмана, публикуван повторно в Държавен вестник на Румъния, част I, бр. 844 от 15 септември 2004 г., съответно изменен и допълнен;
• Наредба за организацията и дейността на институцията на омбудсмана, публикувана повторно в Държавен вестник на Румъния, част I, бр. 922 от 11 октомври 2004 г., изменена с Решение № 6/2007 на постоянните бюра на Камарата на депутатите и на Сената, публикувано в Държавен вестник на Румъния бр. 445 от 29 юни 2007 г.;
• Закон № 554/2004 за административното производство, публикуван в Държавен вестник на Румъния, част I, бр. 1154 от 7 декември 2004 г., съответно изменен;
• Закон № 202/2010 относно някои мерки за ускоряване на решаването на делата, публикуван в Държавен вестник на Румъния, част I, бр. 714 от 26 октомври 2010 г., съответно изменен и допълнен.

Цели на институцията и характеристики:

1. Омбудсманът защитава правата и свободите на гражданите в отношенията им с публичните органи.
2. Омбудсманът е автономен публичен орган, независим от всички други публични органи.
3. Институцията разполага със собствен бюджет, който е неразделна част от държавния бюджет.
4. При упражняване на своите правомощия той не заменя публичните органи.
5. Омбудсманът не може да се обвързва със задължителен или представителен мандат и никой не може да го принуди да изпълнява негови инструкции или разпореждания.
6. Дейността на омбудсмана е публична, но по искане на лицата, чиито права и свободи са били нарушени, или при наличие на основателни причини, неговата дейност може да бъде обявена за поверителна;
7. той упражнява своите правомощия служебно или по искане на физически лица, търговски дружества, сдружения или други юридически лица. Жалби могат да се подават независимо от гражданство, възраст, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения.

Заместници на омбудсмана

Омбудсманът се подпомага от заместници, специализирани в следните сфери на дейност:

а)      права на човека, равенство между мъжете и жените, религии и национални малцинства,

б)      права на детето, на семейството, на младежта, на пенсионерите, на хората с увреждания,

в)      въоръжени сили, съдебна система, полиция, места за лишаване от свобода,

г)      собственост, труд, социална закрила, данъци и такси.

Кой може да подаде жалба до омбудсмана и по какви въпроси:

1. Актове и действия, във връзка с които могат да се подават жалби

Жалби могат да бъдат подавани във връзка садминистративни актове или действия на публични органи, които водят до нарушаване на правата и свободите на физическите лица.

Законът включва в категорията на административните актове, които попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана, и актовете на автономни публични предприятия.

За административни актове се считат и бездействието на публичните административни органи и закъснението при издаването на актове.

Следните актове и действия не попадат в обхвата на правомощията на омбудсмана и ще бъдат отхвърлени, без да се излагат никакви мотиви, ако са предмет на жалба:

• актове, издадени от Камарата на депутатите, Сената или парламента;
• актове и действия на депутати и сенатори;
• актове и действия на президента на Румъния;
• актове и действия на правителството, с изключение на закони и наредби;
• актове и действия на Конституционния съд;
• актове и действия на председателя на Законодателния съвет;
• актове и действия на съдебен орган.

2. Кой може да подаде жалба до омбудсмана?

До омбудсмана могат да подават жалби всички физически лица, независимо от гражданство, възраст, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения.

3. Институцията на омбудсмана изпълнява функцията си на защита на правата и свободите на гражданите в отношенията им с публичните органи:

• по искане на потърпевшото лице,
• служебно.

4. Условия за допускане и разглеждане на жалба

• жалбата трябва да бъде формулирана в писмена форма и може да бъде изпратена по пощата, включително по електронна поща или по факс; също така може да бъде подадена лично или чрез пълномощник(който трябва да представи документи за самоличност) в централния офис на институцията или в някой от регионалните офиси, по време на среща или на регистратурата на службата;
• ако са налице основателни причини и при поискване, на жалбоподателя може да му бъде разрешено да представи своето искане устно или чрез диспечерската служба; за тази цел жалбата ще бъде записана в стандартен формуляр от съответните служители;
• жалбата трябва да бъде подписана от жалбоподателя;
• жалбата трябва да съдържа:
  • пълна лична информация за лицето, чиито граждански права и свободи се твърди, че са били накърнени (фамилно и собствено име, местоживеене);
  • подробна информация за понесените вреди (накърнените права и свободи, използваните действия и тяхното описание);
  • информация, позволяваща идентификация на съответния административен орган или държавен служител;
  • доказателство за закъснението или за отказа на публичния административен орган да реши въпроса в съответствие със закона в рамките на установения срок;
  • задължително се посочва дали жалбата е или е била предмет на висящо съдебно производство;
  • подробна информация, позволяваща идентификация на уведомените преди това публични органи;
  • като приложения, всякакви документи, които биха могли да обосноват жалбата;
• подаваните до омбудсмана жалби са освободени от гербов налог.

5. Случаи, при които жалбата не може да бъде разгледана:

• когато предметът на жалбата не попада в обхвата на правомощията на омбудсмана;
• анонимни жалби (те не се регистрират) илижалби, подадени от името на друго лице без негово съгласие;
• жалби, подадени повече от година след датата на извършване на предполагаемото нарушение или датата на уведомяване на засегнатото лице за предполагаемото нарушение;
• жалби, които са очевидно неоснователни, могат да бъдат отхвърлени, като се посочат мотиви.

6. Ред за разглеждане на жалби:

• Разследвания — институцията на омбудсмана има право да провежда собствени разследвания, да изисква от публичните административни органи всякаква информация или документи, необходими за разследването, да разпитва и да снема показания от управата на публичните административни органи и от всеки държавен служител, който може да предостави информацията, необходима за разглеждането на дадена жалба.
• Препоръки — при изпълняване на задълженията си институцията на омбудсмана изготвя препоръки. Чрез тези препоръки омбудсманът уведомява публичните административни органи, според случая, за незаконосъобразността на съответните административни актове или действия.
• Специални доклади — когато по време на проведените разследвания институцията на омбудсмана установи непълноти в законодателството или сериозни случаи на корупция или неспазване на националното законодателство, тя изпраща доклад с констатациите си до председателите на двете камари на парламента или, когато е уместно, до министър-председателя.
• Диспечерска служба — в централния офис на омбудсмана и в неговите 14 регионални офиса се предоставят диспечерски услуги (Тел.: 021 312 7134 [централен офис]; https://avp.ro/index.php/contact/birouri-teritoriale/). Гражданите могат да телефонират в часовете: От понеделник до четвъртък, от 9:00 до 16:00 ч.; Петък от 9:00 до 14:00 ч.
• Насрочване на срещи — гражданите се приемат от екип от специалисти на институцията. В съответствие с правилника за организацията и дейността на институцията на омбудсмана гражданите могат също така да си насрочат среща със самия омбудсман или с неговите заместници, или с представители на регионалните офиси.

Специализирани органи за защита на правата на човека

Омбудсман за правата на детето

НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО И ЗА ОСИНОВЯВАНЕТО (AUTORITATEA NAȚIONALĂ PENTRU PROTECȚIA COPILULUI ȘI ADOPȚIE)

Адрес:

Bulevardul G-ral Gheorghe Magheru No 7

Sector 1

010322 Bucharest

Данни за контакт:

Тел.: (+40) (0)21 3153633, (+40) (0)21 3153630, (+40) (0)21 3100789, (+40) (0)21 3100790
Факс: (+40) (0)21 3127474
Ел. поща: office@anpfdc.ro
Уебсайт: http://www.copii.ro

Работно време с граждани:

От понеделник до четвъртък: 08:30—16:30 ч.

Петък: 08:30—14:00 ч.

Отдел за осиновяване: Вторник и четвъртък: 09:00 — обяд

Обща информация за институцията (правно основание, представяне, организация, задачи, видове услуги):

http://www.copii.ro/despre-noi/misiune/,
http://www.copii.ro/activity/child-protection-system/overview/?lang=en.

Генералната дирекция за защита правата на детето е специализирана дирекция към Националния орган за защита на правата на детето и за осиновяването.

Задачи:

• разработване и обосновка на програми в сферата на закрилата на семейството и за предотвратяване и борба с домашното насилие, и за защита и укрепване на правата на детето;
• наблюдение на спазването на правата на детето и отправяне на препоръки към централните или местните органи да предприемат необходимите действия;
• регистриране на централно равнище и обобщаване на информация за спазването на принципите и правилата, установени с Конвенцията за правата на детето, ратифицирана със Закон № 18/1990, публикуван повторно със съответното изменение, и прилагане и предприемане на необходимите действия за изпълнение на препоръките на Комитета за правата на детето;
• координиране и управление от методологична гледна точка на дейностите на службите, които целят предотвратяване на раздялата на детето от неговите родители, службите, осигуряващи специална закрила на децата, и дейностите, осъществявани от комитетите за защита на детето;
• изготвяне на стандарти, подробни правила и работни процедури за службите, отговарящи за избягването на разделянето на детето от неговите родители и за осигуряването на специална закрила на децата и младежите, закрила на семейството и на жертвите на домашно насилие, както и за службите, които се занимават с извършителите на актове на домашно насилие;
• изготвяне на лицензионна методология и критерии за оценка за служби, отговарящи за предотвратяване на разделянето на детето от неговите родители и за специалната закрила на децата и младежите, както и за жертвите на домашно насилие; и лицензиране на тези служби;
• координиране и управление от методологична гледна точка на дейности, осъществявани в подкрепа на семейството и на жертвите на домашно насилие, както и на предоставяните им услуги.

Орган по въпросите на равенството

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БОРБА С ДИСКРИМИНАЦИЯТА (CONSILIUL NAȚIONAL PENTRU COMBATEREA DISCRIMINĂRII — CNCD)

Адрес на централния офис:

Piata Valter Maracineanu Nos 1-3, Sector 1, 010155 Bucharest

Тел.: (+40) (0)21 3126578; (+40) (0)21 3126579
Факс: (+40) (0)21 3126585
Ел. поща: support@cncd.org.ro
Уебсайт: https://www.cncd.ro/

Работно време с граждани:

От понеделник до четвъртък: 8:00—16:30 ч.; Петък: 8:00—14:00 ч.

Адреси на регионалните офиси и на научноизследователския център:

https://www.cncd.ro/contact/

Обща информация за институцията (правно основание, представяне, организация, задачи, жалби, процедури):

https://www.cncd.ro/ ,
https://www.cncd.ro/proiecte,
https://www.cncd.ro/despre-cncd-prezentare-generala/

Правно основание:

Националният съвет за борба с дискриминацията функционира въз основа на Правителствено постановление № 137/2000 за предотвратяване и санкциониране на всички форми на дискриминация, публикувано повторно.

Представяне на институцията:

Националният съвет за борба с дискриминацията (НСБД) е автономен държавен орган, контролиран от парламента, който извършва дейности, насочени към борба с дискриминацията. Съветът гарантира съблюдаването и прилагането на принципа на недискриминация в съответствие с действащото вътрешно законодателство и с международни споразумения, по които Румъния е страна. Националният съвет за борба с дискриминацията функционира въз основа на Правителствено постановление № 137/2000 за предотвратяване и санкциониране на всички форми на дискриминация, публикувано повторно.

1. Какво трябва да съдържа жалбата?

Жалбата трябва да съдържа следните задължителни данни:

• име и фамилия на жалбоподателя,
• адреса, на който жалбоподателят желае да бъде изпратен отговорът; адреса, на който НСБД може да се свърже с жалбоподателя за всяка допълнителна информация, необходима за решаването на случая;
• телефонен номер за връзка с жалбоподателя за всяка допълнителна информация;
• действителното съдържание на жалбата, което трябва да включва подробно описание на актовете, за които се твърди, че са дискриминационни;
• лични данни на лицето, обвинено в дискриминация (адрес, телефонен номер, ако е възможно, и др.), които са необходими, за осъществяване на контакт с лицето, за да бъде призовано пред Изпълнителния комитет на НСБД или за целите на последващо разследване.

2. Какво се случва след подаването на жалбата?

Жалбата се регистрира и изпраща до Изпълнителния комитет, за да бъде разгледана. Подаването на жалба пред НСБД може да се извърши в срок от една година от датата на извършване на акта, за който се твърди, че е дискриминационен, или от датата, на която въпросното лице е било уведомено за това. Лицето, за което се твърди, че е станало обект на дискриминация, може да сезира съда с цел отстраняване на последствията от актовете на дискриминация и възстановяване на статуквото, съществувало преди акта на дискриминация. Срокът за разглеждане на жалбата е 90 дни.

Изпълнителният комитет ще разследва наличието на акт на дискриминация чрез задължително призоваване на страните чрез всякакви средства, позволяващи удостоверяване на получаването на призовките. Разглеждането на жалбата няма да бъде възпрепятствано, ако страните не се явят лично. С оглед осигуряване на правилното вземане на решение могат да се проведат допълнителни разследвания, включително да се разпитат страните.

Жалбоподателят е длъжен да докаже съществуването на акт на дискриминация, докато лицето, обвинено в дискриминация, трябва да докаже, че въпросният акт не може да бъде окачествен като дискриминация.

Определението (решението на Изпълнителния комитет) се оповестява в писмена форма в рамките на 15 дни след вземане на решението на заседание на Изпълнителния комитет. Страните могат да оспорят решението на Изпълнителния комитет по съдебен път в рамките на 15 дни след датата на получаването му. Двете страни са освободени от заплащането на гербов налог.

3. Какви санкции се прилагат за актове на дискриминация?

Актове на дискриминация се наказват с:

• предупреждение;
• глоба в размер от 1000 до 30 000 RON, ако дискриминацията засяга физическо лице;
• глоба в размер от 2000 до 100 000 RON, ако дискриминацията засяга група лица или общност.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА РОМИТЕ

(AGENȚIA NAȚIONALĂ PENTRU ROMI – ANR)

Данни за контакт:

Str. Splaiul Independentei No 202, 8^th floor, room 23, Sector 6, Bucharest

Тел.: (+40) (0)21 3113048
Факс: (+40) (0)21 3113047
Ел. поща: info@anr.gov.ro.
Уебсайт: http://www.anr.gov.ro

Данни за контакт с регионални и окръжни офиси:

http://www.anr.gov.ro/index.php/contact

Обща информация за институцията (мисия, структура, резултати):

http://www.anr.gov.ro

Правно основание:

Правителствено постановление № 78/2004 за учредяване на Националната агенция за ромите, одобрено с измененията със Закон № 7/2005

При изпълнение на своите функции, посочени в член 3 от Решение № 1703/2004 за организацията и функционирането на Националната агенция за ромите, съответно изменено и допълнено, институцията изпълнява следните основни задачи:

• разработване на правителствената политика и стратегия за защита на правата на ромското малцинство, заедно с други задачи в рамките на своя предмет на дейност, предвидени в нормативните актове;
• организиране и осъществяване на обучения за борба с дискриминацията спрямо ромското население в рамките на централната и местната публична администрация;
• одобряване на проектозакони и други нормативни актове, отнасящи се до правата и задълженията на лица, принадлежащи към ромското малцинство;
• наблюдение на прилагането на вътрешните и международните нормативни актове относно защитата на ромското малцинство;
• приемане и разглеждане на молби и сигнали от страна на институции, организации или физически лица и оповестяване на експертните становища на агенцията;
• разработване на система за предоставяне на информация, обучение и експертни консултации за ромското малцинство;
• анализиране и оценяване на потенциално дискриминационните ефекти от действащите разпоредби и полагане на активни усилия за подобряване на съществуващата законова рамка.

При изпълнението на своите функции Националната агенция за ромите:

• осъществява сътрудничество с министерства и с централни и местни публични административни органи, както и с други публични институции и с физически и юридически лица;
• осъществява сътрудничество с междуправителствени и неправителствени организации в Румъния и чужбина;
• ползва се от експертни консултации и помощ, предоставени в Румъния и чужбина, както и от програми за обучение и повишаване на квалификацията за своя персонал в зависимост от определения за целта бюджет или други средства, получени в Румъния или от чужбина съгласно закона;
• организира, подпомага и участва в дейности, проекти и секторни програми заедно със специализирани неправителствени институции и организации с цел подобряване на положението на ромското население.

НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ЗА ЛИЦАТА С УВРЕЖДАНИЯ (AUTORITATEA NATIONALĂ PENTRU PERSOANELE CU DIZABILITĂȚI)

Адрес на централния офис:

Calea Victoriei No 194

Bucharest

Данни за контакт:

Тел.: (+40) (0)21 2125438; (+40) (0) 21 2125439; (+40) (0)21 3220976; (+40) (0)21 3226303; (+40) (0)213226304; (+40) (0)21 3207155
Факс: (+40) (0)21 2125443
Ел. поща: registratura@anph.ro

Работно време с граждани:

От понеделник до петък: 9:00 — 16:00 ч. (за осъществяване на контакт по телефон)

Обща информация за институцията (структура, задачи, организационен и оперативен правилник):

http://www.mmuncii.ro/j33/index.php/en/about-us

Правно основание:

Националният орган за лицата с увреждания е специализиран орган, който е юридическо лице към централната публична администрация и е подчинен на Министерството на труда, семейството, социалната закрила и възрастните хора.

Органът координира на централно ниво дейностите, свързани със специалната защита на хората с увреждания и укрепването на техните права; разработва политики, стратегии и стандарти за укрепване на тези права, както и наблюдава прилагането на съответните правила и дейности относно специалната защита на лицата с увреждания.

Нормативни актове, установяващи правата на хората с увреждания:

Лицата с увреждания се ползват от разпоредбите, посочени във:

• Извънредно правителствено постановление № 86/2014 за установяване на някои мерки за реорганизирането на равнището на централната публична администрация и за изменение и допълнение на определени нормативни актове;
• Правителствено решение № 50/2015 за организацията, функционирането и задачите на Националния орган за лицата с увреждания.

Орган за защита на данните

НАЦИОНАЛЕН НАДЗОРЕН ОРГАН ЗА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ (ННЗОЛД)

(AUTORITATEA NAȚIONALĂ DE SUPRAVEGHERE A PRELUCRĂRII DATELOR CU CARACTER PERSONAL – ANSPDCP)

Адрес на централния офис:

B-dul G-ral. Gheorghe Magheru Nos 28-30, Sector 1, 010336 Bucharest

Данни за контакт:

Тел.:  (+40) (0)31 8059211; (+40) (0)31 8059212
Факс: (+40) (0)31 8059602
Ел. поща: anspdcp@dataprotection.ro
Уебсайт: https://www.dataprotection.ro

Работно време с граждани:

• Секретариатът на Националния надзорен орган работи с граждани от понеделник до петък, от 09:00 до 13:00 ч.;
• Насрочването на срещи е възможно от понеделник до петък, между 11:00 и 13:00 ч.

Обща информация за институцията:

Националният надзорен орган за обработка на лични данни осъществява своята дейност в условия на пълна независимост и безпристрастност. Органът наблюдава и проверява законосъобразността на процеса на обработка на лични данни според изискванията на Закон № 677/2001 за защита на лицата по отношение на обработката на лични данни и за свободното движение на такива данни, съответно изменен и допълнен.

Цел:

Защитаване на основните права и свободи на хората, по-специално по отношение на правото на неприкосновеност, както и на личен и на семеен живот, от гледна точка на обработката на лични данни и на свободното движение на такива данни.

Правно основание:

Закон № 102/2005 за учредяването, организацията и функционирането на Национален надзорен орган за обработка на лични данни.

Задачи (избрани):

• да получава и анализира уведомления относно обработката на лични данни;
• да издава разрешения за обработка на лични данни в случаите, посочени в закона;
• да решава, когато установи нарушение на разпоредбите на закона, дали да преустанови или прекрати обработката на данни и/или частично, или напълно да заличи обработените данни, като препрати въпроса до органите за наказателно преследване или предприеме законови действия, ако е уместно;
• да информира физически и/или юридически лица за необходимостта от спазване на задълженията и за извършване на процедурите, предвидени в Закон № 677/2001;
• да поддържа и осигурява публичен достъп до регистъра за обработка на лични данни;
• да получава и разглежда жалби, сигнали или заявления, подадени от физически лица, и да съобщава за взетото решение или по целесъобразност за предприетите действия;
• да провежда предварителни проверки в случаите, когато оператор обработва лични данни, което има вероятност да доведе до значителни рискове за личните права и свободи на хората;
• да провежда разследвания, служебно или при получаване на жалби или сигнали;
• да изготвя препоръки и становища по отношение на всякакви въпроси, свързани със защитата на основни права и свободи във връзка с обработката на лични данни, по искане на всяко лице, публичен орган или орган на публичната администрация.

Процедура за приемане и разглеждане на жалби, сигнали и заявления:

Лица, чиито лични данни се обработват, могат да се обърнат към надзорния орган в писмена форма, ако считат, че техните права по смисъла на Закон № 677/2001 са били нарушени, при условие че преди това не са предприемани законови действия по отношение на същия случай, но единствено след като са се обърнали към оператора, срещу когото се подава жалбата.

Стандартните формуляри, които могат да се използват от лица, желаещи да подадат жалба до ННЗОЛД, могат да бъдат намерени на уебсайта на институцията.

Други специализирани органи

УПЪЛНОМОЩЕН СЪДИЯ

(JUDECĂTORUL DELEGAT)

Правно основание:

Закон № 254 от 2 юни 2013 г. относно принудително изпълнение на присъди и мерки за лишаване от свобода, постановени от съдебни органи в наказателни производства, и Решение № 89/2014 на Върховния съвет на магистратите за одобрение на правилата относно организацията на дейността на съдиите, които следят изпълнението на наказания за лишаване от свобода.

Представяне и роля:

Упълномощените съдии са магистрати от румънската съдебна система. Съдиите се упълномощават за едногодишен срок от председателя на апелативния съд за всяко място за лишаване от свобода, попадащо под териториалната юрисдикция на апелативния съд. Ролята на съдията, който следи изпълнението на наказания за лишаване от свобода, е да надзирава и наблюдава спазването на закона при изпълнението на тези присъди. Съдия, който отговаря за някое от местата за лишаване от свобода, което включва център за задържане и предварителен арест или център за предварителен арест, надзирава и наблюдава спазването на закона при изпълнение на превантивните мерки, включващи лишаване от свобода. Същевременно с това съдията гарантира зачитането на правата, предвидени със закон по отношение на лица, изтърпяващи наказания за лишаване от свобода.

Жалби:

а)      В срок от три дни след оповестяването на решението, с което се определят условията за наказанието лишаване от свобода, осъденото лице може да подаде жалба относно начина на определяне на тези условия до съдията, упълномощен да наблюдава изпълнението на наказанията за лишаване от свобода, (член 39, параграф 3 от Закон № 254/2013).

б)      В срок от три дни след уведомяването му за решението на комисията за промяна на условията за наказанието лишаване от свобода осъденото лице може да подаде жалба относно това решение до съдията, упълномощен да наблюдава изпълнението на наказанията за лишаване от свобода (член 40, параграф 11 от Закон № 254/2013).

в)      В срок от десет дни след оповестяването на решението на затворническата администрация относно мерките, свързани с упражняването на предвидените от закона права, осъденото лице може да подаде жалба за тези мерки до съдията, упълномощен да наблюдава изпълнението на наказанията за лишаване от свобода (член 56, параграф 2 от Закон № 254/2013).

г)      В срок от три дни след оповестяване на решението на дисциплинарната комисия да наложи дисциплинарно наказание осъденото лице може да подаде жалба относно това решение до съдията, упълномощен да наблюдава изпълнението на наказанията за лишаване от свобода, (член 104, параграф 1 от Закон № 254/2013).

В срок от три дни след оповестяването на решението на комисията за промяна на условията за задържане задържано лице може да подаде жалба по отношение на това решение до съдията, упълномощен да наблюдава изпълнението на мерките, включващи лишаване от свобода (член 153, параграф 8 от Закон № 254/2013).

ГЕНЕРАЛЕН ИНСПЕКТОРАТ ЗА ИМИГРАЦИЯТА

(INSPECTORATUL GENERAL PENTRU IMIGRĂRI)

Адрес на централния офис:

Strada Lt. col. Marinescu C-tin No 15A, Sector 5, Bucharest

Тел.: (+40) (0)21 4109940

Факс: (+40) (0)21 4107501

Ел. поща: igi@mai.gov.ro и document.igi@mai.gov.ro — адрес, предназначен изключително за предаване на копие от лична карта

Адреси на различните дирекции на Генералния инспекторат за имиграцията:

https://igi.mai.gov.ro/contact/

Регионални звена на Генералния инспекторат за имиграцията:

https://igi.mai.gov.ro/en/contact-en/

Представяне на институцията:

Генералният инспекторат за имиграцията е организиран и функционира като специализирано образувание към централната публична администрация. Той е публична институция, която е юридическо лице и е подчинена на Министерството на администрацията и вътрешните работи (Ministerul Administrației și Internelor).

Цел:

Генералният инспекторат за имиграцията, създаден като част от реорганизирането на Румънската служба за имиграцията (Oficiul Român pentru Imigrări), изпълнява законоустановени задачи във връзка с изпълнението на политиките на Румъния в областта на миграцията, убежището и интеграцията на чужденците и прилагането на свързаното законодателство.

Дейността на Генералния инспекторат за имиграцията представлява предоставяне на обществени услуги в полза както на индивидуални, така и на общностни интереси и подпомагане на държавните институции, изключително въз основа на закона и в съответствие с него.

Правно основание:

Организационната структура и задълженията на Генералния инспекторат за имиграцията са определени в Правителствено решение № 639 от 20 юни 2007 г., съответно изменено и допълнено.

От организационна гледна точка, инспекторатът е съставен от централни дирекции, служби и други функционални образувания, регионални центрове за настаняване и разглеждане на молби на търсещи убежище лица, регионални центрове за настаняване на чужденци, които са под опеката на обществото, и образувания на окръжно равнище.

При изпълнение на задълженията си Генералният инспекторат за миграцията си сътрудничи с образувания към Министерството на администрацията и вътрешните работи и други държавни институции, както и с НПО и чуждестранни граждани, участващи в дейности, свързани с миграцията и хуманитарната закрила. В съответствие със законодателството той сключва споразумения с партньорски институции в чужбина и с международни организации.

Допълнителна информация за категориите „граждани на ЕС“ и „граждани на трети държави“, убежището и имиграцията, законодателството и програмите и стратегиите на Генералния инспекторат за имиграцията можете да намерите на уебсайта на институцията.

ИНСПЕКТОРАТ ПО ТРУДА

(INSPECȚIA MUNCII)

Адрес на институцията:

Str. Matei Voievod No 14, Sector 2, Bucharest

Тел.: (+40) (0)21 3027030

Факс: (+40) (0)21 3027064; +40 21 2520097

Ел. поща: comunicare@inspectiamuncii.ro

Адрес на електронна поща за изпращане на копие от лична карта: copiedoc@inspectiamuncii.ro

Уебсайт: https://www.inspectiamuncii.ro/

Работно време на Инспектората по труда

От понеделник до четвъртък: 8:00—16:30 ч.

Петък: 8:00—14:00 ч.

Представяне на институцията:

Инспекторатът по труда е специализиран орган към централната публична администрация и е подчинен на Министерството на труда, семейството, социалната закрила и възрастните хора. Неговият централен офис се намира в община Букурещ.

Институцията е юридическо лице и изпълнява ролята на държавен орган, упражняващ контрол в областта на трудовите отношения, здравето и безопасността на работното място и надзор на пазара.

Цел на институцията:

Инспекторатът по труда носи отговорност за осигуряването на социална закрила на работното място в съответствие с член 41 от Конституцията на Румъния, публикувана повторно, Конвенция на МОТ № 81/1947 относно инспекцията по труда в промишлеността и търговията, ратифицирана с указ на Държавния съвет № 284/1973 и Конвенция на МОТ № 129/1969 относно инспекцията по труда в селското стопанство, ратифицирана с указ на Държавния съвет № 83/1975.

Правно основание:

Институцията е създадена и организирана съгласно:

• Закон № 108/1999, публикуван повторно, съответно изменен и допълнен,
• Правителствено решение № 1377/2009, публикувано повторно, съответно изменено и допълнено.

На Инспектората по труда са подчинени:

• Регионални инспекторати по труда - във всеки окръг и в община Букурещ.
• Центрове за наблюдение на учреждения, чиито дейности за свързани с професионални рискове (Centrul de Monitorizare a Unităților cu Risc Profesional) – Criscior .
• Център за професионално и продължаващо обучение към инспектората по труда (Centrul de Pregătire și Perfecționare Profesională al Inspecției Muncii) - Botoșani.

Информация относно жалбите, които могат да бъдат подавани до Инспектората по труда, можете да намерите на уебсайта на институцията.

Информация от обществен интерес можете да намерите на уебсайта на институцията.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА

(AGENȚIA NAȚIONALĂ PENTRU OCUPAREA FORȚEI DE MUNCĂ - ANOFM)

Адрес на централния офис:

Strada Avalanșei Nos 20-22, sector 4, 040305 Bucharest

Работно време:

От понеделник до четвъртък: 8:00—16:30 ч.

Петък: 8:00—14:00 ч.

Насрочване на срещи:

Можете да си насрочите среща с председателя на Националната агенция по заетостта през първия или третия вторник на месеца, между 11:00 ч. и обяд. За насрочване на среща моля, обадете се на телефон (+40) (0)21 3039831

Уебсайт: https://www.anofm.ro/index.html?agentie=ANOFM&page=0

Ел. поща: anofm@anofm.ro

Информация относно уебсайтовете на окръжните клонове на Националната агенция по заетостта можете да намерите на уебсайта на институцията.

Представяне на институцията:

Агенцията предлага широк кръг от услуги, включително, наред с много други: професионални консултации, курсове за професионално обучение, консултантски услуги преди съкращаване от работа, предлагане на работни места, консултации при започване на бизнес, субсидиране на заетост за лица, отнасящи се към групи в неравностойно положение и предоставянето на изгодни заеми за създаването на работни места.

Услугите на агенцията са предназначени както за безработните лица, така и за бизнеса.

Основната ѝ цел е да увеличи равнището на заетост и и по този начин да намали безработицата.

Правно основание:

- Закон № 202 за организацията и функционирането на Националната агенция по заетостта.

- Правителствено решение № 1610 относно статута на Националната агенция по заетостта (НАЗ).

Основните цели на Националната агенция по заетостта са:

• да институционализира социален диалог в областта на заетостта и професионалното обучение;
• да прилага стратегии в областта на заетостта и професионалното обучение;
• да прилага мерки за социална закрила за безработни лица.

Повече информация можете да намерите на уебсайта на институцията.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

(AGENȚIA NAȚIONALĂ PENTRU PROTECȚIA MEDIULUI - ANPM)

Централен офис:

Splaiul Independenței No 294, Block B, Sector 6, 060031 Bucharest

Тел.: (+40) (0)21 2071101; (+40) (0)21 2071102

Факс: (+40) (0) 21 2071103

Ел. поща: office@anpm.ro

Уебсайт: http://www.anpm.ro/

Работно време:

От понеделник до четвъртък: 8:00—16:30 ч.

Петък: 8:00—14:00 ч.

Представяне на институцията:

Националната агенция по опазване на околната среда е специализирана институция към централната публична администрация и е подчинена на Министерството на околната среда. Съгласно Правителствено решение № 1000 от 17 октомври 2012 г. относно реорганизирането и функционирането на Националната агенция по опазване на околната среда и подчинените ѝ публични институции, агенцията разполага с правомощия относно прилагането на политики и законодателство в областта на опазването на околната среда.

Цел:

Националната агенция по опазване на околната среда извършва дейност в обхвата на европейска и международна рамка за сътрудничество за защита на принципите и прилагане на законодателството в областта на опазването на околната среда.

Задачите на Националната агенция по опазване на околната среда са:

• осигуряване на стратегическо планиране в областта на околната среда;
• наблюдение на факторите на околната среда;
• вземане на решения относно разрешаването на дейности, оказващи въздействие върху околната среда;
• изпълнение на законодателство и политики в областта на околната среда на национално и местно равнище;
• представяне на доклади пред Европейската агенция за околната среда относно: качеството на въздуха, изменението на климата, защитените зони, замърсяването на почвата и водата.

Жалбите се регистрират в съответствие с Правителствено постановление № 27/2002, уреждащо разглеждането на жалби, одобрено със Закон № 233/2002, и могат да бъдат изпращани по електронната поща на адрес office@anpm.ro.

Жалби, които са анонимни или не съдържат лични данни, не се вземат предвид и се оставят без разглеждане.

НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

(AUTORITATEA NAȚIONALĂ PENTRU PROTECȚIA CONSUMATORILOR - ANPC)

Адрес:

Bulevardul Aviatorilor No 72, Sector 1, 011865 Bucharest

Ел. поща: cabinet@anpc.ro

Работно време:

От понеделник до четвъртък: 8:00—16:30 ч.

Петък: 8:00—14:00 ч.

Правно основание:

• Правителствено решение № 700/2012 относно организацията и функционирането на Националния орган за защита на потребителите.

Задачите на Националния орган за защита на потребителите (НОЗП) включват:

а)      участие — съвместно с други специализирани органи на централната и местната публична администрация със задължения в съответната област и с неправителствени организации на потребителите — в разработването на стратегия за защита на потребителите, като същевременно се гарантира, че тя е взаимосвързана със стратегията на ЕС;

б)      привеждане на националната законодателна рамка в съответствие с регламентите на ЕС в областта на защитата на потребителите;

в)      предлагане на правителството за одобрение и приемане на проекти на нормативни актове в областта на защитата на потребителите по отношение на производството, опаковането, етикетирането, запазването, съхранението, транспортирането, внасянето и продажбата на продукти; относно предоставянето на услуги, включително финансови услуги; и относно забраната на асиметрични санкции при нарушаване на договори между клиенти и доставчици на публични услуги и други услуги от общ интерес, така че да не се застрашават животът, здравето и безопасността на потребителите или да не се засягат техните законоустановени права и интереси;

г)      подготвяне, съвместно с други специализирани публични административни органи, на процедури във връзка с целите, условията и методите на сътрудничество при изпълнение на дейности за защита на потребителите.

Пълен списък на задълженията на НОЗП можете да намерите на уебсайта на институцията.

Уведомления и жалби:

Потребителите могат да изпращат уведомления и жалби до централните офиси на регионалния/окръжния комисариат за защита на потребителите или до Комисариата за защита на потребителите в община Букурещ, в зависимост от конкретната юрисдикция, в рамките на която икономическият оператор, срещу когото е подадена жалбата, извършва своята търговска дейност.

За да подадете уведомление/жалба, моля посетете връзката Информация относно жалби (INFO Complaints), където можете да получите информация за процедурата за подаване на жалби и за данните за контакт с регионалните и окръжните комисариати за защита на потребителите.

Съгласно съответните законоустановени разпоредби жалбите и уведомленията трябва да се подават в писмена или електронна форма, и могат да се подават и лично.

Жалби могат да се подават и в електронна форма на следната уеб страница.

Жалба или уведомление трябва да се подава от името на жалбоподателя или уведомяващото лице.

Жалбата/уведомлението ще се разгледат в законоустановения срок (в съответствие с Правителствено постановление № 27/2002), при условие че са придружени от всички необходими подкрепящи документи, т.е. фактура за данъчни цели, касова бележка или друга бележка, съответния договор или гаранционна карта или други документи, според случая.

За да бъдат разгледани от комисариатите, жалбите трябва да отговарят на горепосочените условия. В противен случай ще бъдат оставени без разглеждане поради липса на информация.

НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА

(CASA NAȚIONALĂ DE ASIGURĂRI DE SĂNĂTATE - CNAS)

Адрес:

Splaiul Independenței No 248, Block B, Sector 3, 030634 Bucharest

Уебсайт: http://www.cnas.ro/

Ел. поща: relpubl1@casan.ro

Тел.: (+40) (0) 37-2309236

Факс: (+40) (0) 37-2309165

Представяне на институцията:

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е автономна публична институция от национален интерес, която е юридическо лице. Нейната задача е да осигурява последователното и координираното функциониране на системата за социално здравно осигуряване в Румъния.

Правно основание:

• Извънредно правителствено постановление № 150/20 ноември 2002 г.,
• Извънредно правителствено постановление № 180/2000,
• Закон № 145/1997.

Цели:

Разработване и поддържане на система за социално здравно осигуряване, в която правата на осигурените лица са зачитат, а техните потребности се удовлетворяват.

Общи цели:

• да защитава осигурените лица срещу заплащането на разходи за здравни услуги в случай на заболяване или инцидент;
• да гарантира, че осигурените лица са обхванати въз основа на универсална, справедлива и недискриминационна база в резултат на ефективно използване на Единния фонд за социално здравно осигуряване на Румъния.

Специфични цели:

• да гарантира достъп до здравни услуги, лекарства и медицинско оборудване;
• да гарантира справедлива и недискриминационна защита в резултат на ефективното използване на Единния фонд за социално здравно осигуряване на Румъния;
• да увеличава равнището на удовлетвореност на осигурените лица от качеството на предоставяните им услугите,
• да подобрява предоставянето на информация на осигурените лица.

ПОСТОЯНЕН ИЗБИРАТЕЛЕН ОРГАН

(AUTORITATEA ELECTORALĂ PERMANENTĂ)

Адрес на централния офис:

Str. Stavropoleos No 6, Sector 3, 030084 Bucharest

Тел.: (+40) (0)21-3100824

Уебсайт: https://www.roaep.ro/prezentare/en/

Ел. поща: comunicare@roaep.ro

Представяне на институцията:

Постоянният избирателен комитет е автономна административна институция, която е юридическо лице и която разполага с общи правомощия по въпроси, свързани с избори. Задачата му е да осигурява организацията и провеждането на избори и референдуми и да гарантира, че финансирането на политическите партии и предизборните кампании е в съответствие с конституцията и съответното законодателство, както и с международните и европейските стандарти.

Правно основание:

• Решение № 4 от 22 юни 2016 г. за одобрение на правилата за организацията и функционирането на Постоянния избирателен орган и Центъра „Експерти по изборите“;
• Закон № 334/2006 за финансирането на дейностите и предизборните кампании на политическите партии, повторно публикуван;
• Закон № 208/2015 за изборите за Сенат и Камарата на депутатите и за организацията и функционирането на Постоянния избирателен орган, съответно изменен и допълнен.

Цели:

• да гарантира редовни, свободни и честни изборни процеси с ефективно и прозрачно използване на човешки, финансов и икономически ресурс;
• да гарантира, че политическите партии и предизборните кампании се финансират коректно и прозрачно;
• да гарантира интегриран подход към управлението на изборния процес.

Функции (списъкът не е пълен):

• стратегическа функция: гарантиране на установяването на секторни цели в сферата му на дейност;
• регулаторна функция: гарантиране на изготвянето и представянето за одобрение на законодателна рамка, необходима за изпълнението на стратегическите задължения по изборни въпроси, и на изготвянето и одобрението на стандарти и задължителни технически правила за всички органи, натоварени с провеждането на изборите;
• управленска функция: осигуряване на организацията и координирането на дейностите и ресурсите, необходими за провеждането на изборните процеси;
• функция на държавен орган: осигуряване на наблюдението и прилагането на национално равнище на конкретно свързаните с избирателната система разпоредби и правилата, установени за модернизиране на румънската избирателна система и за гарантиране на взаимовръзката ѝ с избирателните системи на другите държави от ЕС;
• контролна функция: извършване на проверки относно спазването на закона и налагането на санкции съгласно закона, където е приложимо;

Тук можете да намерите информация за други функции.

Задачи (списъкът не е пълен):

• да подготвя предложения относно логистиката, свързана с провеждането на избори, които да изпраща на правителството и на съответните местни органи и да наблюдава изпълнението на предложенията;
• да наблюдава начина на разпределение на районите на избирателни секции, както и на избиране на помещения за избирателни секции и местоположения на избирателните бюра;
• да следи за навременното предоставяне на оборудване и консумативи за избирателните секции: стандартни кутии за бюлетини и избирателни кабинки, печати и подложки за печати, контейнери, в които се транспортират бюлетините, и т.н.; както и да следи за съхранението на това оборудване и консумативи между изборите;
• да следи за начина, по който се гарантира навременното предоставяне на необходимите средства за поетапното предоставяне на логистиката, свързана с провеждането на изборния процес;
• да следи за сигурността на избирателните секции, бюлетините и други документи и материали, които са необходими за изборите;
• да наблюдава подготвянето и разпечатването на постоянните избирателни списъци;
• да наблюдава и контролира актуализирането на избирателния регистър.

Тук можете да намерите информация за другите задачи.

РУМЪНСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

(INSTITUTUL ROMÂN PENTRU DREPTURILE OMULUI - IRDO)

Адрес:

B-dul Nicolae Bălcescu No 21, Sector 1, Bucharest

Тел.: (+40) (0)21-3114921

Уебсайт: https://irdo.ro/english/index.php

Ел. поща office@irdo.ro

Представяне на институцията:

Румънският институт за правата на човека (РИПЧ) е независима национална институция, на която съгласно закона, уреждащ нейното създаване, са възложени задачи в областта на изследването, обучението, разпространението на информация и предоставянето на експертни консултации. В закона се предвиждат и гаранции за независимост и безпристрастност в съответствие с критериите, определени от Организацията на обединените нации и Съвета на Европа, които препоръчват създаването на такива институции във всяка демократична държава.

При изпълнение на специфичните за него задачи в областта на изследването, обучението и предоставянето на информация и експертни консултации Румънският институт за правата на човека се придържа постоянно към правилата и стандартите, определени в международните договори във връзка с правата на човека и съответната съдебна практика на международните съдилища.

Освен това РИПЧ има представителство в резултат на избора му в редица международни органи, работещи за укрепване и защита на правата на човека.

Услугите на института са достъпни за всеки, който се нуждае от тях. Текстът на основните документи и библиографските справки се разпространява безплатно или се заплаща само такса за тяхното копиране.

Институтът може да подписва договори с научноизследователски институти или органи за извършване на специализирани научноизследователски дейности и е на разположение за изготвяне на становища по искане на специализирани форуми в Румъния и чужбина. Таксите, които се начисляват за подобни услуги, се определят от управлението на института.

Правно основание:

Закон № 9/1991 за създаване на Румънския институт за правата на човека.

Цел:

Целта на института е да гарантира, че публичните органи, неправителствените сдружения и румънските граждани са достатъчно информирани по въпроси, свързани с правата на човека, и за това как тези права са гарантирани в други държави, по-специално тези, участващи в конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа.

В същото време институтът се стреми да повиши осведомеността на международните органи — и на обществеността в чужбина — относно практическите правила, въведени с цел да се гарантира спазването и защитата на правата на човека в Румъния.

Дейности на РИПЧ:

а)      създаване, поддържане и функциониране на център за документация за всички потребители, съдържащ текстове на международни конвенции, закони, документи, изследвания и публикации в областта на правата на човека и библиографични справки;

б)      информиране на публичните органи, неправителствените организации и гражданите предимно чрез повишаване на осведомеността им за международни документи, практики и употреби в областта на правата на човека, включително при поискване чрез предоставяне на съответните преводи;

в)      организиране на програми за обучение, които или са специално разработени за потребностите на лица, отговарящи конкретно за защитата на правата на човека, или са разработени за повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с правата на човека на по-голяма част от обществеността;

г)      предоставяне на информация, редовно или при поискване, относно положените от правителството и неправителствените органи в Румъния усилия за укрепване и защита на правата на човека и подобни на тези усилия, положени в други държави, както и относно международни ангажименти, поети от Румъния, и начина на тяхното изпълнение;

д)      предоставяне на документи на парламентарните комисии, по тяхно искане, във връзка с аспекти на правата на човека, които са засегнати в проектозаконите, и по други въпроси, разглеждани от парламента;

е)      провеждане на изследвания по различни аспекти на укрепването и спазването на правата на човека в Румъния и в чужбина;

ж)    публикуване на бюлетин за правата на човека и осигуряване на широкото му разпространение, включително чрез осигуряване на преводи на други езици;

з)      организиране на проучвания на общественото мнение по различни въпроси, свързани със защитата на правата на човека в Румъния.

Допълнителна информация относно РИПЧ можете да получите на уебсайта на институцията.

Национални съдилища

http://www.sodisce.si/sodisca/sodni_sistem/seznam_sodisc/

Конституционен съд на Република Словения (Ustavno sodišče Republike Slovenije)
Beethovnova ulica 10
1001 Ljubljana
p. p. 1713
Телефон: + 386 (01) 477 64 00; + 386 (01) 477 64 15
Електронна поща: info@us-rs.si,

Административен съд на Република Словения (Upravno sodišče Republike Slovenije)
Fajfarjeva 33
1000 Ljubljana
Телефон: + 386 (01) 47 00 100
Факс: + 386 (01) 47 00 150
Електронна поща: urad.uprlj@sodisce.si

Външен отдел на съда в Марибор
Телефон: + 386 (02) 230 20 30
Факс: + 386 (02) 230 20 48
Електронна поща: oddelek.uprmb@sodisce.si

Външен отдел на съда в Нова Горица
Телефон: + 386 (05) 33 55 200
Факс: + 386 (05) 33 55 221
Електронна поща: oddelek.uprng@sodisce.si

Външен отдел на съда в Celje
Tel.: + 386 (03) 42 75 380
Факс: + 386 (03) 42 75 388
Електронна поща: oddelek.uprce@sodisce.si

Национални институции по правата на човека

Вж. Омбудсман

Омбудсман

Позицията на омбудсмана бе създадена в Република Словения, за да се гарантира всеобщата защита на правата на човека и основните свободи. Омбудсманът, неговите четирима заместници или неговите асистенти получават молби от лица, които считат, че тяхно човешко право или основна свобода са били нарушени от решение на публичен орган, на орган на местното самоуправление или на юридическо лице, субект на публичното право. Омбудсманът действа въз основа на Закона за омбудсмана за правата на човека от 1994 г. (Zakon o Varuhu človekovih pravic).

Омбудсманът може:

• да прикани нарушителя да поправи нарушението или да отстрани нередностите;
• да предложи обезщетение за вреди;
• от Ваше име и с Вашето позволение — да подаде искане до Конституционния съд за оценка на конституционността и законността на някои разпоредби или актове, или
• да подаде конституционна жалба за нарушение на право;
• да призове правителството или парламента да изменят закони и други разпоредби;
• да отправи препоръки до всички органи в рамките на неговата юрисдикция да подобрят работата си и отношенията си с техните клиенти;
• свободно да даде своето становище по конкретен случай, свързан с нарушаване на правата и свободите, независимо от вида на процедурата или достигнатия етап на разглеждане на случая пред съответния орган.

Омбудсманът не може да действа, да поправя нарушения или да отстранява нередности вместо съответния държавен орган, орган на местното самоуправление или юридическо лице, субект на публичното право.

Страната, която е извършила нарушението или нередностите, отговаря и за тяхното отстраняване. Омбудсманът не може да разглежда дела, които се разглеждат от съдилищата, освен в изключителни случаи.

Законодателството не предоставя никакви правомощия на омбудсмана по отношение на частния сектор; поради това обмудсманът не може да се намеси например в случай на нарушение на права от страна на частно дружество. В такива случаи той може да упражни натиск върху държавните органи, органите на местното самоуправление или юридическите лица, субект на публичното право, които наблюдават работата на въпросното частно дружество или физическо лице.

Омбудсманът наблюдава и местата за задържане и третирането на лица, които са задържани, или чиято свобода е ограничена, в сътрудничество с неправителствените и хуманитарните организации.

Омбудсманът има право да наблюдава, предупреждава и съветва, но не и да взема официални решения.

Омбудсманът организира и подпомага застъпниците на детето, които са членове на доброволческа мрежа, гарантираща равен достъп до услуги за застъпничество за всички деца.

Целта на застъпничеството за детето е да се помогне на децата да изразят мнението си във всички съдебни производства и дела, по които може да бъдат страна, и да предаде това становище на отговорните органи и организации, така че те да могат да вземат решения относно правата и интересите на детето. Застъпникът на детето не е законен представител на детето. Помощ означава предоставяне на психосоциална подкрепа на децата, разговаряне с тях за техните желания, чувства и мнения, за процедурите и предприетите стъпки (по подходящ за тях начин), работа с тях за намиране на правилното решение и придружаване на децата, когато са изправени пред органи и институции, които вземат решения относно техните права и интереси.

Координати за връзка:

Омбудсман за правата на човека на Република Словения

Електронна поща: info@varuh-rs.si

https://www.varuh-rs.si/

Специализирани органи по правата на човека

Детски омбудсман (Varuh otrokovih pravic)

Представлява част от институцията на омбудсмана и е специализиран заместник на омбудсмана.

Застъпник за принципа на равенството (Zagovornik načela enakosti)

Застъпникът за принципа на равенството има за цел да предотврати и да елиминира дискриминацията в Словения.

ЖАЛБИ (ОПЛАКВАНИЯ): Той се занимава с Вашите оплаквания или жалби в случаите на предполагаема дискриминация. Застъпникът издава правно необвързващо становище относно това дали сте дискриминирани в определена ситуация, например дали сте третирани неравноправно поради лични обстоятелства. Отправя препоръки към нарушителя за това как да поправи нарушението, да премахне причините за него и да се справи с последиците. Чрез този вид неформална медиация застъпникът се стреми да поправи нарушението и да подобри бъдещата практика. Ако обаче даден проблем не може да бъде решен по този начин, застъпникът може да предложи официално наказателно преследване. Процедурите пред застъпника за принципа на равенството са безплатни и поверителни.

СЪДЕЙСТВИЕ: Той предоставя съдействие по отношение на правната защита срещу дискриминация в други процедури, например като дава съвети относно това с какви средства за правна защита разполагате и как да ги използвате пред други държавни органи.

СЪВЕТИ: Можете да поискате от него становище по това дали Вашето действие представлява или може да представлява дискриминация, както и съвет за това как да се действа, за да се избегне дискриминацията и да се зачита в по-пълна степен правото на равно третиране.

ИНФОРМАЦИЯ: Той предоставя обща информация по въпроса за дискриминацията и за положението в тази област в Словения.

Координати за връзка:

Електронна поща: gp@zagovornik-rs.si

http://www.zagovornik.si/

Цялата основна информация на тази интернет страница е също достъпна изцяло и на английски, френски, немски, италиански, унгарски, сръбски, босненски, албански и ромски език.

http://www.zagovornik.gov.si/si/o-zagovorniku/kdo-je-zagovornik/index.html

http://www.zagovornik.gov.si/si/o-zagovorniku/osebna-izkaznica/index.html

Комисар по информацията

Комисарят по информацията разглежда доклади за нарушения на защитата на личните данни въз основа на разпоредбите на общия Закон за защита на личните данни от 2004 г. (Zakon o varstvu osebnih podatkov) и на секторните закони, уреждащи конкретни въпроси, свързани с личните данни (например Закона за личните карти (Zakon o osebni izkaznici). Той също така действа по своя собствена инициатива (служебно), ако установи, че може да е имало нарушение на сигурността на личните данни, и извършва целенасочени инспекции дори без да е получил доклад. Инспекциите се извършват от национални инспектори за защита на личните данни, които работят за комисаря по информацията. Комисарят по информацията може да разпореди да бъдат извършени корекции на лични данни, да установи нарушения, свързани с незаконното придобиване или обработка на лични данни, и да налага наказания (глоби) на администраторите на лични данни. Срещу решенията му може да се подаде административна жалба пред Административния съд на Република Словения.

Координати за връзка:

Електронна поща: gp.ip@ip-rs.si

https://www.ip-rs.si/

Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Словакия

Национални съдилища

Списък на съдилищата

Правната уредба на защитата на правата на човека и основните свободи в Словакия се съдържа в Конституцията на Словашката република (Закон № 460/1992 Сб., с измененията към него). Конституцията на Словашката република е основният закон на страната и се ползва с предимство пред всеки друг законодателен акт. В глава втора от Конституцията на Словашката република (членове 11—54) се предвижда обща защита на основните права и свободи, като под това се имат предвид основните права и свободи на човека (наричани още граждански права в международното право), политическите права, правата на националните малцинства и етнически групи, икономическите, социалните и културните права, правото на опазване на околната среда и културното наследство и правото на съдебна защита и други форми на защита. Основните права и свободи са гарантирани за всички в Словакия, независимо от пол, раса, цвят на кожата, език, убеждения и религия, политически или други възгледи, народност или социален произход, народностна или етническа принадлежност, имуществено състояние, семейно или друго положение. Не се допускат никакви увреждания, привилегии или ограничения на правата на тези основания. Не се допуска нарушаването на тези права, защото някой е решил да упражни основните си права и свободи (член 12, алинеи 2 и 4 от Конституцията на Словашката република). Освен правата, за които е изрично посочено, че принадлежат само на граждани на Словашката република, чужденците в Словакия разполагат със същите основни човешки права и свободи, които са гарантирани от Конституцията на Словашката република, включително правото на убежище (член 52, алинея 2 и член 53 от Конституцията на Словашката република). Условията за ограничаване на основните права и свободи и степента на това ограничаване, както и кръгът от задължения по време на война, военни действия, при извънредно положение или в случай на спешност са уредени в конституционния Закон за националната сигурност по време на война, военни действия, при извънредно положение или в случай на спешност (Закон № 227/2002 Сб.).

Съгласно член 46 от Конституцията на Словашката република всяко лице може да претендира за правата си в съответствие с предвидения от закона ред пред независим и безпристрастен съд, а в случаите, предвидени от закона — пред друг орган на Словашката република. По-конкретно, съществуват редица човешки права, т.е. човешки права и основни свободи, които могат да бъдат ограничени със закон, както и човешки права и основни свободи, които не могат да бъдат ограничени със закон. Тези права и свободи могат да включват граждански, политически, икономически, социални, културни и други права, гарантирани от Конституцията на Словашката република, други конституционни закони, закони и други нормативни актове, както и от международни договори в областта на правата на човека и основните свободи (международно право на правата на човека), по които Словакия е правно обвързана. Правомощието да упражняват контрол върху решенията във връзка с основните права и свободи не може да бъде изключено от компетентността на съдилищата.

Всеки, който твърди, че правата му са били нарушени от решение на публичен орган, може да сезира съда с искане да извърши контрол за законосъобразност на решението, освен ако законът не предвижда друго. Във връзка с това Конституцията на Словашката република и други съответни закони гарантират правото на обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразно решение на съд, на всеки друг държавен или публичен орган или причинени поради лошо администриране. Тази отговорност е подробно уредена в Закон № 514/2003 Сб.за отговорността за вреди при упражняване на публичната власт и за изменение на някои други закони. В този закон са уредени отговорността на държавата за вреди, причинени от публични органи при упражняване на публичната власт, отговорността на общините и по-големите териториални единици за вреди, причинени от органи на местната власт при изпълнение на техните правомощия, предварителното разглеждане на исковете за обезщетение за вреди и правото на регресен иск.

В съответствие с член 46 от Конституцията на Словашката република, цитиран по-горе, раздел 3 от Гражданския процесуален кодекс гарантира правото да се търси по съдебен ред защита на правата, които са били застрашени или нарушени. Гражданският процесуален кодекс урежда реда, който трябва да следват съдът и страните в гражданското производство, с цел да се осигури справедлива защита на правата и законните интереси на страните, както и спазване на закона, почтено изпълнение на задълженията и зачитане на правата на другите лица. В рамките на гражданското производство съдилищата разглеждат и се произнасят по спорове и други правни въпроси, нареждат принудителното изпълнение на решения, които не са били доброволно изпълнени, и следят за това правата и законово защитените интереси на физическите и юридическите лица да не се нарушават, нито да се злоупотребява с тях в ущърб на посочените лица.

В съответствие с член 7, алинеи 1 и 2 от ГПК в рамките на гражданското производство съдилищата разглеждат и се произнасят по спорове и други правни въпроси, произтичащи от граждански, трудови, семейни, търговски и икономически правоотношения, освен ако законът не предвижда, че те се разглеждат и решават от други органи. В рамките на гражданското производство съдилищата също така осъществяват контрол за законосъобразност на решенията, взети от публичните органи, и за законосъобразност на решенията, мерките и другите действия на публичните органи и се произнасят по законосъобразността на общозадължителните нормативни актове, приети от органите на местната власт по въпроси, свързани с местното самоуправление, а при актовете за изпълнение на разпорежданията на държавната власт се произнасят и относно законосъобразността им с актовете на правителството и общозадължителните нормативни актове на отделните министерства и другите централни органи на държавната администрация, освен ако законът не предвижда, че те се разглеждат и относно тях се произнасят други органи. В рамките на гражданското производство съдилищата разглеждат и решават други въпроси само в предвидените от закона случаи.

Обикновени съдилища в Словашката република

В Словашката република правораздаването се осъществява от независими и безпристрастни съдилища. На всички равнища правораздаването се осъществява без вмешателство от други държавни органи.

Съдилищата разглеждат делата по принципа на двуинстанционното съдебно производство, съгласно който е възможно да се обжалват решения на съдилища, постановени на първа инстанция (от районен съд). Въззивното обжалване, което представлява отделно правно средство за защита, се осъществява пред горестоящите съдилища (окръжни съдилища).

Системата на обикновените съдилища се състои от Върховния съд на Словашката република, Специализирания наказателен съд, 8 окръжни и 45 районни съдилища, които се произнасят по всички въпроси, които не са от изключителната компетентност на Конституционния съд на Словашката република, т.е. те се произнасят с решения по граждански и наказателни дела и извършват контрол за законосъобразност на решенията и действията на публичните органи (административно правосъдие) в предвидените от закона случаи. Понастоящем по закон Словашката република не разполага с военни съдилища.

Административно правосъдие

Контролът за законосъобразност на решенията и действията на публичните органи се урежда от разпоредбите на раздел пети от Гражданския процесуален кодекс (Закон № 99/1963 Сб., с измененията към него).

В рамките на административните производства съдилищата извършват контрол за законосъобразност на решенията и действията на публичните органи въз основа на жалби и средства за правна защита. В рамките на административните производства съдилищата извършват контрол за законосъобразност на решенията и действията на публичните органи, органите на местно самоуправление и органите за професионално самоуправление и други юридически и физически лица, при условие че по закон те са оправомощени да се произнасят във връзка с правата и задълженията на физическите и юридическите лица в сферата на публичната администрация („решения и действия на административни органи“). „Решения на административни органи“ означава решенията, издавани от тях в административното производство, и другите решения, с които се установяват, изменят или отменят права и задължения на физически или юридически лица или с които правата, законово защитените интереси и задълженията на физически или юридически лица могат да бъдат пряко засегнати. „Действия на административни органи“ включват и тяхно бездействие. Административните съдилища се произнасят по предложенията за оправомощаване на публичните органи да предприемат действия в областта на правата и задълженията на физически и юридически лица в сферата на публичната администрация и по мерки за привеждане в изпълнение на собствените си решения чрез производството, уредено в членове 250b и 250u. Административните съдилища осигуряват защита от незаконна намеса на публични органи и се произнасят относно изпълнителната сила на решения на чуждестранни административни органи. По избирателни въпроси и въпроси, свързани с регистрацията на политически партии и политически движения, съдилищата действат и се произнасят с решения съгласно разпоредбите на този раздел и доколкото това е предвидено в специални нормативни разпоредби. Съдилищата действат и се произнасят с решения в съответствие със същия този раздел и когато това е предвидено в специални нормативни разпоредби или ако контролът на решенията на публичните органи произтича от международните договори, по които Словашката република е обвързана.

По-конкретно може да става въпрос за:

• производство или решение във връзка с обжалване на решения на административни органи или практики на такива органи,
• производство или решение във връзка със средствата за правна защита срещу незаконни решения на административните органи,
• производство във връзка с бездействие на публични органи,
• производство за защита срещу незаконна намеса от страна на публични органи,
• специални видове производства (напр. производство по избирателни въпроси).

Тези производства са подробно уредени от разпоредбите на членове 244—250zg от ГПК.

Съдилищата няма правомощия да изменят общозадължителните нормативни актове на изпълнителната власт (вторичното законодателство). В съответствие с член 144, алинея 2 от Конституцията на Словашката република, ако съдът смята, че общозадължителен нормативен акт, част от такъв акт или отделни негови разпоредби, които имат отношение към делото, противоречат на Конституцията, на конституционен закон, на международен договор, който се ползва с предимство (съгласно член 7, алинея 5 от Конституцията), или на закон, той спира производството и отнася случая до Конституционния съд на Словашката република (съгласно член 125, алинея 1). Правното становище на Конституционния съд, както е изложено в решението му, е задължително за съда. Отнасянето на случая до Конституционния съд на Словашката република обаче не освобождава съда от задължението му да се произнесе с решение по делото по начина, предвиден от закона.

Конституционен съд на Словашката република

Електронен адрес: podatelna@ustavnysud.sk

Уебсайт: https://www.ustavnysud.sk

Конституционният съд на Словашката република (наричан по-долу „Конституционен съд“) е създаден по силата на Конституцията на Словашката република, № 460/1992, като независими съдебен орган, който осъществява контрол за конституционосъобразност. Неговите правомощия и компетентност са уредени в членове 124—140 от Конституцията на Словашката република, с измененията. Организацията на дейността на Конституционния съд, производството пред съда и статутът на съдиите са уредени в Закон № 38/1993, с измененията.

Съгласно член 79 от Закон № 38/1993 Конституционният съд одобри на пленарно заседание Процедурния правилник на Конституционния съд, № 114/1993, с измененията, с който подробно се уреждат вътрешният ред на Конституционния съд при подготовката на производствата и вземането нa решения, въпросите, свързани със статута на пленарните заседания, съдебните състави, съдиите-докладчици, съдебните съветници и другите лица, които участват в дейността на Конституционния съд, както и дисциплинарните производства срещу съдиите.

Конституционният съд образува производство, ако е подадена молба от:

а) най-малко една пета от членовете на Националния съвет на Словашката република,

б) президента на Словашката република,

в) правителството на Словашката република,

г) съд във връзка с необходимостта за вземане на решение,

д) главния прокурор на Словашката република,

е) обществения правозащитник (омбудсмана) по въпроси, свързани със съответствието на законодателството по член 125, алинея 1, ако продължаването на неговото прилагане може да застраши основни права или свободи, или права на човека и основни свободи, произтичащи от международен договор, ратифициран от Словашката република и обнародван по предвидения от закона ред,

ж) всяко лице, за чиито права се взема решение, както е предвидено в членове 127 и 127a от Конституцията.

Производството се образува в деня на получаване на молбата от Конституционния съд.

Член 127a от Конституцията на Словашката република урежда института на „конституционната жалба“, която може да бъде подадена от физическо или юридическо лице („жалбоподател“), което твърди, че неговите основни права или свободи са били нарушени от окончателно решение, мярка или друго действие, освен в случаите, когато друг съд се произнася относно защитата на тези основни права и свободи.

В допълнение към основните елементи, в жалбата трябва да се посочи:

а) кои основни права или свободи са били нарушени според жалбоподателя,

б) окончателното решение, мярка или друго действие, чрез които са били нарушени основните права или свободи,

в) страната, срещу която се подава жалбата.

Към жалбата се прилага копие от окончателното решение, мярката или документ, доказващ друго действие. Ако жалбоподателят претендира за съответно финансово обезщетение, той трябва да посочи исканата сума и основанията за иска. Страни в производството са жалбоподателят и страната, срещу която е подадена жалбата. Подаването на жалба няма отлагателно действие.

По предложение на жалбоподателя Конституционният съд може да постанови временна мярка и да отложи влизането в сила на оспорваното окончателно решение, мярка или друго действие, ако това не накърнява важен обществен интерес и ако влизането в сила на оспорваното решение, мярка или друго действие няма да доведе до по-големи вреди за жалбоподателя от вредите, които биха възникнали за други лица в случай на отлагане на влизането в сила. По-специално той разпорежда на органа, който според жалбоподателя е нарушил неговите основни права или свободи, временно да не изпълнява окончателното решение, мярка или друго действие и разпорежда на трети страни временно да не упражняват правата, които са им предоставени във връзка с окончателното решение, мярка или друго действие. Временната мярка престава да действа най-късно с влизането в сила на решението по основното дело, освен ако Конституционният съд реши да я прекрати по-рано. Временната мярка може да бъде прекратена и по усмотрение на Конституционния съд, ако основанията за нейното налагане вече не са налице.

Жалбата се счита за недопустима, ако жалбоподателят не е изчерпил всички законови възможности или други правни средства, които законът му предоставя за защита на неговите основни права или свободи и които жалбоподателят има право да ползва по силата на специално законодателство. Конституционният съд няма да откаже да приеме жалба, дори и това условие да не е изпълнено, ако жалбоподателят докаже наличието на основателни причини за неспазването му. Жалбата може да бъде подадена в срок от два месеца от влизането в сила на решението или от датата на уведомяване за мярката или друго за действие. В случай на мярка или друго действие този срок започва да тече от деня, в който жалбоподателят е можел да научи за мярката или другото действие.

Ако жалбоподателят оттегли своята жалба, Конституционният съд прекратява съответното производство, освен в случаите, когато реши, че оттеглянето е недопустимо и особено в случаите, когато жалбата е свързана с окончателно решение, мярка или друго действие, при което е налице изключително тежко нарушение на основни права или свободи на жалбоподателя.

Конституционният съд води производството въз основа на фактите, установени в хода на предходните производства, освен ако не реши друго.

Ако Конституционният съд приеме жалбата, в своите констатации той посочва основното право или свобода и разпоредбите на Конституцията, на конституционен закон или на международен договор, които са били нарушени, както и окончателното решение, мярка или друго действие, което е нарушило основното право или свобода. Ако основното право или свобода са нарушени посредством решение или мярка, Конституционният съд отменя това решение или мярка. Конституционният съд отменя също така всяко друго действие, с което се нарушава основно право или свобода, ако характерът му го позволява.

Ако Конституционният съд приеме жалбата, той може:

а) да разпореди на страната, която чрез своето бездействие е нарушила основно право или свобода, да предприеме съответни действия съгласно специалното законодателство,

б) да върне случая за ново разглеждане,

в) да забрани продължаване на нарушението на основното право или свобода, или

г) да разпореди на страната, нарушила основното право или свобода, да възстанови предишното положение преди нарушаването на основното право или свобода.

Конституционният съд може да присъди справедливо финансово обезщетение на страната, чието основно право или свобода е била нарушена. Ако Конституционният съд реши да присъди справедливо финансово обезщетение, органът, нарушил основното право или свобода, е длъжен да заплати това финансово обезщетение на жалбоподателя в срок от два месеца от датата на влизане в сила на решението на Конституционния съд. Ако Конституционният съд отмени окончателно решение, мярка или друго действие и върне делото за ново разглеждане, страната, която е издала решението, постановила е мярката или е извършила действието, трябва да отново да разгледа делото и да вземе решение. По това ново производство или в хода на този процес страната е обвързана с правното становище на Конституционния съд. Страната, която е издала решението, постановила е мярката или е извършила действието, е обвързана от решението, което влиза в сила в момента на произнасянето.

Национални институции за правата на човека

Словашки национален център за правата на човека

Електронен адрес: info@snslp.sk

Уебсайт: https://www.snslp.sk

Словашкият национален център за правата на човека, учреден със Закон № 308/1993 на Националния съвет на Словашката република за учредяването на Словашки национален център за правата на човека, с измененията, функционира в Словакия от 1 януари 1994 г. Законопроектът беше внесен от правителството на Словашката република въз основа на Резолюция № 430 на словашкото правителство от 15 юни 1993 г., с която правителството даде съгласието си за изпълнение на „проект за учредяване на Словашки национален център за правата на човека“ със седалище в Братислава в резултат на инициатива на Организацията на обединените нации. Правомощията на центъра бяха разширени с приемането на Закон № 136/2003 за изменение и допълнение на Закон № 308/1993 на Националния съвет на Словашката република за учредяване на Словашки национален център за правата на човека и Закон № 365/2004 за равно третиране в определени области, за защита срещу дискриминация и за изменение и допълнение на определени закони (Закон за борба с дискриминацията). Той е независимо юридическо лице в областта на защитата на правата на човека и основните свободи, включително правата на детето.

В качеството си на независимо юридическо лице центърът изпълнява незаменима роля в областта на правата на човека и основните свободи, включително правата на детето и спазването на принципа на равно третиране. Центърът е единствената словашка институция по въпросите на равенство на правата (официалният „национален орган по въпросите на равенството“), т.е. която извършва оценка на спазването на принципа за равно третиране в съответствие със Закона за борба с дискриминацията.

Компетентност

Правният статут и компетентността на центъра са уредени със Закон № 308/1993 на Националния съвет на Словашката република за учредяването на Словашкия национален център за правата на човека (наричан по-долу „центърът“), с измененията. По-специално съгласно член 1, алинея 2 от закона центърът:

• наблюдава и оценява спазването на правата на човека и съблюдаването на принципа за равно третиране съгласно специалното законодателство,
• събира и при поискване предоставя информация във връзка с прояви на расизъм, ксенофобия и антисемитизъм в Словашката република,
• провежда разследвания и проучвания относно предоставянето на информация в областта на правата на човека и събира и разпространява информация в тази област,
• организира обучителни дейности и участва в информационни кампании за повишаване на търпимостта в обществото,
• осигурява правна помощ на жертвите на дискриминация и прояви на нетърпимост,
• по искане на физически или юридически лица или по собствена инициатива издава експертни становища по въпроси, свързани със съблюдаването на принципа за равно третиране съгласно специалното законодателство,
• провежда независими проучвания относно дискриминацията,
• изготвя и публикува доклади и препоръки по въпросите на дискриминацията,
• предлага библиотечни услуги,
• предлага услуги в областта на правата на човека.

Центърът предоставя правни консултации по въпроси, свързани с дискриминацията, прояви на нетърпимост и нарушаването на принципа за равно третиране, на всички лица, пребиваващи в Словашката република. Освен това той разполага със законови правомощия при поискване да представлява страни в производства, свързани с нарушаването на принципа за равно третиране. Всяка година центърът публикува доклад за спазването на правата на човека в Словашката република.

Правомощия

• предоставяне на правна помощ на жертвите на дискриминация и нетърпимост,
• процесуално представителство в производства, свързани с нарушаването на принципа за равно третиране,
• право да изисква от съдилищата, прокуратурата или други държавни органи, органи на местно самоуправление, професионални сдружения и други институции да предоставят на центъра информация за спазването на правата на човека в определен срок.

Предоставяна помощ

Всяко физическо или юридическо лице, което счита, че е дискриминирано чрез действие или бездействие от страна на някоя от горепосочените институции, може да се обърне към центъра. При подаване на жалбата жалбоподателят следва да посочи цялата необходима информация и да представи всички съотносими документи.

Сътрудничество

Центърът може също да изиска информация за спазването на правата на човека от неправителствени организации, които извършват дейност в сферата на правата на човека и основните свободи, включително правата на детето, и може да се споразумее с тях относно метода и обхвата за предоставянето на такава информация.

Процедура за подаване на жалба

Граждани могат да подават жалби:

• писмено (чрез формуляр и с изпращане на документи по пощата, факса или електронната поща),
• лично.

Омбудсман

Омбудсман

Електронен адрес: sekretariat@vop.gov.sk

Уебсайт: https://vop.gov.sk

По силата на член 151a, алинея 1 от Конституцията на Словашката република „общественият правозащитник е независим орган на Словашката република, който в законоустановените рамки защитава основните права и свободи на физическите и юридическите лица в производствата пред административни и други публични органи, ако техните действия, решения или бездействие противоречат на закона. В предвидените от закона случаи ролята на обществения правозащитник може да се изразява в търсене на отговорност на лица, работещи в административни органи, ако те са нарушили основни права или свободи на физически или юридически лица. Всички публични органи трябва да оказват необходимото съдействие на обществения правозащитник.“

Към обществения правозащитник може да се обърне всяко лице, което счита, че е налице нарушение на основни права и свободи в резултат на действие, решение или бездействие на публичен орган по начин, противоречащ на закона или на принципите на демократичната и правовата държава. Основните права и свободи, в чиято защита участва общественият правозащитник, са посочени в дял 2 от Конституцията на Словашката република (т.е. основни права и свободи на човека в членове 14—25, политически права в членове 26—32, права на националните малцинства и етнически групи в членове 33—34, икономически, социални и културни права в членове 35—43, правото на защита на околната среда и културното наследство в членове 44—45, правото на съдебна и друга правна защита в членове 46—50 и правото на убежище за чуждестранни граждани, преследвани заради упражняване на политически права и свободи), както и в международните договори за правата на човека и основните свободи.

Общественият правозащитник предприема действия въз основа на подадена жалба от физическо или юридическо лице или по собствена инициатива. Общественият правозащитник не може да се намесва в процеса на вземане не решения на съдилищата, не участва в съдебните производства, не може да подава молба за започване на съдебно производство, не получава копие от съдебните решения и няма право да упражнява средствата за правна защита.Общественият правозащитник няма правомощия да решава спорове между физически лица.

Всяко лице има право да се обърне към обществения правозащитник:

• писмено (по пощата, факса, електронната поща или чрез електронния формуляр) до Службата на обществения правозащитник,
• лично (чрез протоколиране на устна жалба),
• в седалището на обществения правозащитник — всеки работен ден от 8 до 16 ч., без да е необходимо записването на час за среща,
• в регионалните представителства в цяла Словакия — в работни дни. За регионалните представителства е необходимо предварително записване на час за среща, като се използва един от номерата за връзка.

Жалбоподателят трябва ясно да посочи съответния проблем, публичния орган, срещу когото се подава жалбата, както и предмета на жалбата.

С оглед по-бързото разглеждане на жалбата е препоръчително към нея да се приложат копия на всички документи, с които разполага подателят в подкрепа на твърденията си. Ако жалбата не се отнася до лицето, което я подава, трябва да се представи писмено съгласие на засегнатата страна за подаване на жалбата или писмено пълномощно за тази цел.

Ако лицето, подаващо жалбата, не посочи своето собствено и фамилно име и адрес (в случай на юридическо лице — наименование и адрес на управление) в жалбата, подадена до обществения правозащитник, жалбата се квалифицира като анонимна и общественият правозащитник няма задължение да я разгледа. Подателят на жалбата може да поиска от обществения правозащитник самоличността му да не бъде разкривана. В такива случаи общественият правозащитник ще си служи единствено с копие от жалбата, в което не са посочени никакви лични данни. Ако подателят на жалбата е поискал самоличността му да не бъде разкривана, но естеството на жалбата е такова, че тя не може да бъде разгледана, освен ако се включат поне част от личните данни, лицето трябва да бъде информирано за това незабавно.

Въпросното лице трябва също така да бъде предупредено, че разглеждането на жалбата ще продължи само ако в определен срок то предостави писменото си съгласие за включване на необходимата лична информация.

Общественият правозащитник разглежда жалбата

Ако общественият правозащитник установи, че от гледна точка на нейното съдържание жалбата представлява средство за правна защита съгласно законодателството относно производствата по административни или съдебни дела, жалба или средство за правна защита пред административен съд или конституционна жалба, той незабавно ще уведоми за това подателя на жалбата и ще даде указания за това какво следва да се предприеме.

Ако общественият правозащитник научи за обстоятелства, сочещи, че дадено лице е задържано незаконно в място за задържане, лишаване от свобода, дисциплинарно наказание за войници, превантивно въздействие, превантивно обучение, изправително въздействие, изправително обучение или в арестантска килия в полицейско управление, той незабавно уведомява за това прокуратурата под формата на жалба, с която призовава да се предприемат действия съгласно специалното законодателство, и уведомява администрацията на съответното място, както и въпросното лице.

Ако жалбата е свързана с разследване на окончателно решение на публичен орган или ако общественият правозащитник стигне до заключението, че решението на публичен орган противоречи на закона или на друга общозадължителна правна разпоредба, той може да отнесе въпроса до съответната прокуратура с цел предприемане на необходимите действия или да предприеме друга мярка, като надлежно уведоми подателя на жалбата. Той може да направи същото и в случай на жалба, съдържаща предложения за мерки, които попадат в сферата на правомощията на прокуратурата. Прокуратурата трябва да уведоми обществения правозащитник в законоустановения срок за мярката, която е предприела с цел отстраняване на правонарушението.

Общественият правозащитник ще отхвърли жалбата, ако:

а) предметът на жалбата не попада в сферата на неговите правомощия,

б) предметът на жалбата е обект на съдебно разглеждане и производството не може да бъде отложено или ако съдът вече е взел решение по случая,

в) предметът на жалбата вече се разглежда или е бил разгледан от прокуратурата,

г) по отношение на предмета на жалбата са предприети действия или се взема решение от страна на компетентен публичен орган, които не са от компетентността на обществения правозащитник; или по отношение на предмета на жалбата вече е взето решение от публичен орган, което не е от компетентността на обществения правозащитник,

д) жалбоподателят оттегли жалбата или посочи, че не настоява за по-нататъшно разследване, или

е) данните, изисквани съгласно член 13, алинея 4, не са предоставени или посочени в законоустановения срок.

Общественият правозащитник може да отхвърли жалбата, ако:

а) жалбата не засяга нейния подател, освен ако подателят не е представил писменото съгласие на засегната страна за подаване на жалбата или писмено пълномощно за тази цел,

б) към датата на подаване на жалбата са изминали повече от три години от мярката или събитието, за което се отнася жалбата,

в) жалбата е явно неоснователна,

г) жалбата е анонимна,

д) жалбата се отнася до въпрос, който общественият правозащитник вече е разгледал, и повторната жалба не съдържа нови факти.

Общественият правозащитник информира жалбоподателя, че жалбата е отхвърлена, както и за причините за това, като това не се отнася за анонимните жалби.

Ако разследването във връзка с жалбата не докаже наличието на нарушение на основни права и свободи, общественият правозащитник уведомява за това писмено жалбоподателя и публичния орган, срещу чиято процедура, решение или бездействие е подадена жалбата.

Ако разследването във връзка с жалбата докаже наличието на нарушение на основни права и свободи, общественият правозащитник съобщава резултатите от разследването, заедно с предложената мярка, на публичния орган, срещу чиято процедура, решение или бездействие е подадена жалбата.

Публичният орган е длъжен в срок от 20 дни от получаване на уведомлението да информира обществения правозащитник за своето становище относно констатациите от разследването и за предприетите мерки.

Ако общественият правозащитник не е съгласен със становището на публичния орган или ако счита, че предприетата мярка е незадоволителна, той уведомява за това по-горестоящия орган на публичния орган, срещу когото е подадена жалбата, или — при липсата на такъв орган — правителството на Словашката република.

По силата на алинея 3 по-горестоящият орган на публичния орган, срещу когото е подадена жалбата, или — при липсата на такъв орган — правителството на Словашката република, трябва да информира обществения правозащитник за предприетите по случая мерки в срок от 20 дни от получаване на уведомлението.

Ако общественият правозащитник счете, че предприетите мерки са незадоволителни, той уведомява за това Националния съвет на Словашката република или оправомощен от него орган.

Общественият правозащитник изпраща писмено уведомление за резултатите от разследването и за предприетите мерки до жалбоподателя и до лицето, чиито основни права и свободи са били нарушени чрез действие, решение или бездействие от страна на публични органи.

Специализирани органи по правата на човека

• Орган по въпросите на равенството

Словашки национален център за правата на човека

Електронен адрес: info@snslp.sk

Уебсайт: http://www.snslp.sk/

• Орган по защита на данните

В качеството си на държавен орган Службата за защита на личните данни на Словашката република (наричана по-долу „Службата“) изпълнява роля във връзка със защитата на основните права и свободи на лицата при обработката на техните лични данни. Тя изпълнява своите функции и задължения независимо и в съответствие със закона. Нейните функции са предимно следните:

• постоянно наблюдава състоянието на защитата на личните данни, на регистрирането на информационни системи и на поддържането на записи относно информационните системи,
• изготвя препоръки за операторите относно мерките за гарантиране на защитата на личните данни в информационните системи; за целта Службата издава препоръки към операторите в рамките на своята компетентност,
• издава обвързващо становище, когато съществуват съмнения дали обработваните лични данни отговарят на целта на тази обработка от гледна точка на техния обем и съдържание и на начина, по който се обработват и използват, както и дали са съвместими с посочената цел на обработка или са неактуални или не съответстват на целта,
• издава обвързващо становище, когато съществуват съмнения относно трансграничен поток от лични данни,
• издава обвързващо становище, когато съществуват съмнения относно регистрацията на дадена информационна система,
• разследва уведомления, подадени съгласно член 45, или предприема действия въз основа на подадена жалба или по собствена инициатива съгласно член 44a и разпорежда корективни мерки с оглед отстраняване на несъответствията,
• в случай на съмнение, че предвидените в този закон задължения не се спазват, Службата може да призове оператора или посредника да даде обяснение,
• наблюдава обработката на лични данни в информационните системи,
• налага санкции, когато установи неспазване на предвидените в този закон задължения,
• уведомява правоприлагащите органи при наличие на съмнения за извършено престъпление,
• регистрира информационните системи и гарантира наличието на данни за регистрационния статус,
• участва в разработването на общозадължителни правни разпоредби в областта на защитата на личните данни,
• издава общозадължителни правни разпоредби в рамките на своята компетентност,
• издава становища по законопроекти и проекти на други общозадължителни законодателни актове във връзка с обработката на лични данни,
• най-малко веднъж на две години представя на Словашкия национален съвет доклад за състоянието на защитата на личните данни.

Други

Център за правна помощ

Електронен адрес: info@centrumpravnejpomoci.sk

Уебсайт: https://www.centrumpravnejpomoci.sk

Центърът за правна помощ функционира в Словашката република от 1 януари 2006 г. насам. Той е учреден като организация, финансирана от държавния бюджет, със седалище в Братислава съгласно Закон № 327/2005 относно осигуряването на правна помощ на крайно нуждаещи се лица. Центърът има офиси или клонове в почти всички областни градове на Словашката република с изключение на Нитра и Търнава (т.е. в Братислава, Банска Бистрица, Жилина, Кошице и Прешов), както и в други словашки общини (Липтовски Микулаш, Твърдошин, Хумене, Хлоховец, Римавска Собота, Нове Замку и Свидник).

Центърът гарантира предоставянето на правна помощ на лица, които, поради това че са крайно нуждаещи се, не могат да се ползват от правни услуги за надлежното отстояване и защитаване на правата си. Центърът осигурява правна помощ по гражданскоправни, трудовоправни и семейноправни въпроси на всяко лице, което отговаря на законовите изисквания (спорове в рамките на Словакия). При трансгранични спорове той осигурява правна помощ по гражданскоправни, трудовоправни, семейноправни и търговскоправни въпроси съгласно този закон на всички лица, отговарящи на законовите изисквания и с местожителство или обичайно местопребиваване на територията на държава — членка на ЕС.

По отношение на лица, отправили молба за правна помощ в случаи, когато съществува елемент на дискриминация, Центърът за правна помощ (наричан по-долу „Центърът“) дублира функциите си със Словашкия национален център за правата на човека, с който си сътрудничи по въпроси, касаещи такива лица. Юристите от центъра се сблъскват с проблемите на дискриминацията предимно в контекста на дискриминация на етническа основа при наемане на работа.

Всяко физическо лице има право на правна помощ, ако е крайно нуждаещо се, ако спорът не е очевидно неоснователен и стойността на иска превишава стойността на минималната работна заплата, с изключение на спорове, при които стойността на иска не може да бъде парично изразена. Лицето трябва да отговоря на горепосочените изисквания за правна помощ през целия период на предоставяне на правната помощ. Ако доходите на лицето превишават законоустановения таван за крайно нуждаещо се лице, центърът може да предостави правна помощ, ако това е уместно от гледна точка на конкретния случай, в който се иска правна помощ.

Процедурата за искане на правна помощ (наричана по-долу „процедурата“) започва с подаването на писмена молба, придружена от документите, които доказват посочените в молбата факти. Молбата се подава на стандартен формуляр. Документите, доказващи, че молителят е крайно нуждаещо се лице, трябва да са издадени през последните три месеца. Молбата трябва да съдържа собственото и фамилното име на молителя, неговото постоянно или временно местожителство и неговия единен граждански номер. Когато бъде поканен от центъра, молителят трябва в разумен срок, определен от центъра, да предостави допълнителна информация и документи относно факти от съществено значение за оценката на иска. Срокът за това не може да бъде по-малък от десет дни. Молителят е страна по процедурата. Молбата се подава в съответния офис на центъра съобразно постоянното или временното местожителство на молителя. Молителят трябва да предостави пълна и точна информация в молбата и по време на предварителното заседание. Центърът взема решение относно молбата в срок от 30 дни след подаване на молба, съдържаща изискваните по закон данни. Този срок не може да бъде удължаван. Не се допуска обжалване на решенията. При издаване на решение за предоставяне на правна помощ центърът назначава адвокат, който да представлява отговарящото на критериите лице в съда, ако това е необходимо с оглед защитата на неговите интереси. Решението за отхвърляне на искането за получаване на правна помощ трябва, освен данните, изисквани по силата на специално законодателство, да съдържа и обяснение, че ако причините за отхвърляне на искането престанат да съществуват, молителят може отново да подаде молба по същия въпрос. Ако предоставянето на правна помощ на съответното лице е отказано с решение на центъра поради факта, че правоимащото лице не е оказало съдействие или ако правоимащото лице неоснователно е възпрепятствало процедурата, центърът може да издаде решение на тези основания, с което да отхвърли последващо искане за предоставяне на правна помощ.

Членове 17—21 от Закон № 327/2005 уреждат предоставянето на правна помощ по трансгранични спорове, когато компетентният съд е съд в Словашката република, а членове 22—24c от Закон № 327/2005 уреждат предоставянето на правна помощ по трансгранични спорове, когато компетентният съд е съд в друга държава членка.

Център за международна правна защита на деца и младежи

Електронен адрес: info@cipc.gov.sk

Уебсайт: https://www.cipc.gov.sk

Центърът за международна правна защита на деца и младежи (наричан по-долу „Центърът“) е публичен орган с компетентност на територията на Словашката република. Центърът е учреден от Министерство на труда, социалните въпроси и семейството на Словашката република на 1 февруари 1993 г. като пряко управлявана от него организация на бюджетна издръжка за гарантиране и осигуряване на правна помощ на деца и младежи в случаи с трансграничен характер.

Компетентността на центъра е уредена в Закон № 305/2005 за социална закрила на децата и за социално попечителство, изменящ и допълващ определени нормативни актове. Центърът изпълнява функциите на орган, отговарящ за прилагането на международните споразумения и законодателните актове на Европейския съюз, а именно:

• действа като приемащ и разпределящ орган във връзка с исковете за издръжка в съответствие с международните договори,
• изпълнява ролята на централен орган във връзка с международното отвличане на деца в съответствие с международните договори и законодателните актове на Европейския съюз,
• изпълнява ролята на централен орган във връзка с осиновяването с международен елемент в съответствие с международния договор,
• издава удостоверения в съответствие с международния договор,
• изпълнява други функции в областта на социалната закрила на деца в случаите с трансграничен характер в съответствие със специалното законодателство,
• предоставя безплатни правни консултации в областта на семейното право в случаи с трансграничен характер, по-специално във връзка с издръжката и грижата за малолетни и непълнолетни лица и в сферата на осиновяването,
• осъществява сътрудничество с получаващите и разпределящите органи на други държави — страни по тези международни договори, с централните органи на други държави — страни по тези международни договори, и с представителни офиси, централни органи на държавната администрация, банки, клонове на чуждестранни банки, органи за местно самоуправление, органи за териториално самоуправление и акредитирани органи.

Национални съдилища

Национални институции за защита на правата на човека

Омбудсман

Специализирани органи за защита на правата на човека

Други

Национални съдилища

Районните съдилища разглеждат дела по наказателни, граждански и безспорни производства. Решенията на първоинстанционния съд по принцип могат да се обжалват пред съд от по-горна инстанция. Решенията на районния съд могат да се обжалват пред апелативния съд. На свой ред решенията на апелативния съд могат да се обжалват пред Върховния съд, ако Върховният съд обяви жалбата за допустима.

Административните съдилища разглеждат жалби относно решенията на публичните органи. Решенията на административния съд се обжалват пред Върховния административен съд.

Към специализираните съдилища спадат Пазарният съд, Трудовоправният съд, Съдът по социално осигуряване и Висшият съд по импийчмънт.

Координатите за връзка на съдилищата могат да бъдат намерени на следните уебсайтове на фински език и на английски език.

Национални институции за защита на правата на човека

През 2012 г. беше изграден самостоятелно действащ и независим Център за правата на човека към Службата на парламентарния омбудсман. Ролята на Центъра за правата на човека е да разпространява информация и да насърчава образованието, обучението, изследванията и сътрудничеството в областта на основните права и правата на човека. Центърът ще изготвя доклади за спазването на основните права и правата на човека и също така ще предприема инициативи и ще издава становища за укрепване на тези права. Освен това Центърът за правата на човека ще участва в международните усилия за насърчаване на основните права и правата на човека. Центърът за правата на човека не разглежда жалби или други индивидуални случаи, които са от компетентността на висшите съдилища.

Омбудсман

Парламентарен омбудсман

Към парламентарния омбудсман можете да се обърнете, ако смятате, че публични органи или длъжностни лица са нарушили закона или не са изпълнили своите задължения. Например незаконно е да се нарушават основните права. Всеки може да подаде жалба до омбудсмана. Жалбата може да е свързана с въпрос, засягащ жалбоподателя, но е възможно да се подаде жалба и от името на друго лице или съвместно с други лица. Омбудсманът разглежда жалбата, ако съществуват основания да се смята, че даден орган е извършил незаконни действия. Разглеждането на жалбите е безплатно. Като част от разглеждането омбудсманът изслушва лицето или публичния орган, срещу когото е подадена жалбата. Освен това той изисква доклади и становища от различни органи и при необходимост може да нареди на инспектори от своята служба да проведат разследвания. Разглеждането на жалбите е безплатно.

Най-строгата сред мерките, с които разполага омбудсманът, е наказателното преследване на злоупотреби. Като алтернатива на тази мярка омбудсманът може да наложи порицание на съответното длъжностно лице. В повечето случаи той издава становище дали следваната процедура е била незаконна или е включвала небрежност и напомня каква е правилната процедура. Омбудсманът може също така да направи предложение за поправяне на грешката и да насочи вниманието на Държавния съвет към слабостите, които е установил в законовите или подзаконовите разпоредби.

Служба на парламентарния омбудсман

Уебсайт: https://www.oikeusasiamies.fi/en/web/guest

Електронна поща: oikeusasiamies@eduskunta.fi

Канцлер по правосъдието

Към канцлера по правосъдието можете да се обърнете във връзка с въпрос, пряко засягащ жалбоподателя, или във връзка с всеки друг въпрос в случаите, когато жалбоподателят смята, че публични органи, длъжностни лица или други лица или органи, изпълняващи публични функции, са действали неправомерно или са пренебрегнали своите задължения, или че член на адвокатската колегия е пренебрегнал своите задължения. Освен това всеки, който смята, че е било нарушено някое от основните права или правата на човека, гарантирани от Конституцията, може да се обърне към канцлера по правосъдието. Служители, притежаващи съответното юридическо образование, обработват жалбите и при необходимост изискват допълнителни документи. Обикновено на жалбоподателя се дава възможност да подаде отговор до ответника. След това жалбоподателят получава писмено решение по пощата. Услугите на Службата на канцлера по правосъдието са безплатни за жалбоподателя.

Ако бъде установено наличието на незаконна или неправомерна процедура, канцлерът по правосъдието може да наложи порицание на длъжностното лице или да даде инструкции за правилно прилагане на процедурата в бъдеще. В по-сериозни случаи той може да разпореди да бъдат повдигнати обвинения срещу длъжностното лице. Ако сметне за необходимо, канцлерът по правосъдието има право да предложи промени на разпоредби или инструкции, отменяне на съдебно решение или прилагането на други извънредни способи за обжалване. Разследване, проведено от канцлера по правосъдието, може само по себе си да доведе до това публичният орган или длъжностното лице да поправи своята грешка.

Служба на канцлера по правосъдието

Уебсайт: https://www.okv.fi/en/

Електронна поща: kirjaamo@okv.fi

За контакт: tiedotus@okv.fi

Специализирани органи за защита на правата на човека

Омбудсман по правата на детето

Законът предвижда следните задължения за омбудсмана по правата на детето:

• наблюдение на благосъстоянието на децата и младежите и на упражняването на техните права,
• оказване на влияние върху лицата, вземащи решения, от гледна точка интересите на децата,
• поддържане на контакти с деца и младежи и предаване на получената от тях информация на лицата, вземащи решения,
• предаване на информация, касаеща децата, на специалисти, работещи с деца, публични органи и обществеността,
• изграждане на сътрудничество между лицата, отговарящи за политиката за децата,
• подпомагане прилагането на Конвенцията на ООН за правата на детето.

Служба на омбудсмана по правата на детето

Уебсайт: http://www.lapsiasia.fi/en/

Електронна поща: lapsiasiavaltuutettu@oikeus.fi

Орган по въпросите на равенството

Омбудсман по въпросите на равенството

Омбудсманът по въпросите на равенството отговаря за: контрола на спазването на Закона за равенството между жените и мъжете, и по-специално на забраната на дискриминацията и дискриминационните обяви за работа, подпомагането на постигането на целта на този закон чрез инициативи, консултации и насоки, предоставянето на информация за Закона за равенството и за неговото прилагане, и мониторинга на равенството между жените и мъжете в различни обществени сектори. Освен това омбудсманът по въпросите на равенството следи за прилагането на защитата на половите малцинства от дискриминация.

Служба на омбудсмана по въпросите на равенството

Уебсайт: https://www.tasa-arvo.fi/web/EN/

Електронна поща: tasa-arvo@oikeus.fi

Омбудсман по въпросите на недискриминацията (Yhdenvertaisuusvaltuutettu)

Омбудсманът по въпросите на недискриминацията насърчава равенството и се бори с дискриминацията. Омбудсманът е независим орган.

С омбудсмана по въпросите на недискриминацията можете да се свържете, ако сте жертва или свидетел на дискриминация, основана на възраст, произход, народност, език, религия, убеждения, възгледи, политически дейности, синдикални дейности, семейни отношения, здравословно състояние, увреждания, сексуална ориентация или други причини, свързани с личността. Задълженията на омбудсмана включват също така подобряване на условията на живот и насърчаване на правата и статута на групите, изложени на риск от дискриминация, като например чужденците. Освен това омбудсманът контролира експулсирането на чужди граждани и действа като национален докладчик за трафика на хора.

На практика работата на омбудсмана по въпросите на недискриминацията включва по-конкретно предоставяне на съвети, проучване на индивидуални случаи, насърчаване на помирението, обучение, събиране на данни, оказване на влияние върху законодателството и практиките на органите и правна помощ. Задълженията и правата на омбудсмана са уредени в Закона за недискриминацията и Закона за омбудсмана по въпросите на недискриминацията.

Дискриминацията, основана на социалното измерение пола или половата идентичност, се третира от омбудсмана по въпросите на равенството.

Служба на омбудсмана по въпросите на недискриминацията

Уебсайт: https://www.syrjinta.fi/web/EN/

Електронна поща: yvv@oikeus.fi

Орган по защита на данните

Омбудсман по защита на данните

• следи за спазването на законодателството в областта на защитата на данните и на други закони във връзка с обработването на лични данни,
• повишава осведомеността относно рисковете, правилата, гаранциите, задълженията и правата, свързани с обработването на лични данни,
• извършва разследвания и инспекции,
• налага административни санкции за нарушаване на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД),
• изготвя становища по законодателни и административни реформи на защитата на правата и свободите на лицата във връзка с обработването на лични данни,
• изготвя становища относно нарушения, свързани с обработването на лични данни,
• контролира обработването на кредитната и корпоративната кредитна информация,
• разглежда искания за обезщетяване за вреди във връзка с правата на субектите на данни и уведомяване за други проблеми във връзка с обработването на лични данни,
• получава уведомления от длъжностните лица по защита на данните,
• получава уведомления за нарушения във връзка с личните данни,
• изготвя списък на случаите, в които се изискват оценки на въздействието върху защитата на данните,
• прави оценка на предварителните консултации относно обработването на високорискови данни,
• приема кодекси за поведение и стандартни договорни клаузи,
• насърчава въвеждането на сертифициране, акредитация на сертифициращите органи и се занимава с оттеглянето на издадените сертификати,
• сътрудничи с други органи на ЕС за защита на данните на принципа „обслужване на едно гише“,
• участва в дейностите и вземането на решения на Европейския комитет по защита на данните и, когато е целесъобразно, отнася въпроси до него.

Служба на омбудсмана по защита на данните

Уебсайт: https://tietosuoja.fi/en/home

Електронна поща: tietosuoja@om.fi

Други

Правна помощ

Целта на правната помощ е да предостави на лицата възможност да получат правно съдействие изцяло или отчасти за сметка на държавата. Правната помощ обхваща всички правни материи. Въпреки това обикновено не се предоставя правна помощ, ако молителят има застраховка „Правни разноски“, която покрива разходите по въпросния случай. При определени обстоятелства в рамките на наказателни производства обвиняемият има право на служебен защитник за сметка на държавата, независимо от финансовото му състояние. Жертвите на тежки престъпления с насилие или на сексуални престъпления могат да получат адвокат за сметка на държавата, независимо от своите доходи. Правна помощ не се предоставя на дружества или корпорации. Що се отнася до въпроси, за които трябва да се получи решение от орган на друга държава, правната помощ покрива разходите за правни консултации.

В случай на съдебни производства правната помощ се предоставя от служебни защитници, адвокати и други правни специалисти; по други въпроси правната помощ се предоставя от служебни защитници към държавни служби за правна помощ. Тези служби обикновено се намират в общините, в които са районните съдилища. Координатите за връзка на държавните служби за правна помощ могат да бъдат намерени на https://oikeus.fi/en/index/yhteystiedot.html.

Център за консултиране на бежанци

Центърът за консултиране на бежанци е неправителствена организация, която предоставя правна помощ и консултации на лица, търсещи убежище, бежанци и други чужденци във Финландия. Центърът също така работи за подобряване на положението на лицата, търсещи убежище, бежанците и други имигранти във Финландия и прилага политиката на Европейския съюз в областта на убежището и бежанците.

Уебсайт: https://www.pakolaisneuvonta.fi/en/legal-services/

Електронна поща: pan@pakolaisneuvonta.fi

Основните закони и Конституцията

Правата и свободите на хората в Швеция са защитени главно от три основни закона: Конституцията (regeringsformen), Законът за свободата на печата (tryckfrihetsförordningen) и Законът за правото на свободно изразяване (yttrandefrihetsgrundlagen). Конституцията гласи, че административните правомощия трябва да се упражняват при зачитане на равенството на всички хора и свободата и достойнството на индивида.

Независимост на съдебната власт и съдебен контрол

Независимостта на съдебната власт е гарантирана от Конституцията. Съдилищата изпълняват ключова роля в защитата на правата на физическите лица. Средствата за правна защита, налични в правната система на Швеция, са предназначени да защитават основните права. Обикновено решенията по съдебни производства се произнасят от обикновени съдилища и общи административни съдилища, а в някои случаи и от административни органи. Кой съд ще гледа дело, свързано с основните права, ще зависи от различни фактори, като например кое право е било нарушено, и контекста, в който е настъпило нарушението. Кой съд ще разглежда делото може също така да зависи от това дали правото е било нарушено от частен или публичен орган.

Натиснете тук за повече информация относно правната система на Швеция.

Помощ или информация от органите

В Швеция има редица органи, натоварени със задачата да спомагат по различни начини за гарантиране на зачитането на основните права. Тези органи изпълняват различни задачи. Някои от тях например просто предоставят информация за правата в техния район, докато други могат да предлагат правна помощ в конкретен случай.

Можете да потърсите органи, като използвате интерактивния инструмент за основни права .

Национални съдилища

Съдебната служба на Нейно величество (Her Majesty’s Courts & Tribunals Service)

Съдебната служба на Нейно величество носи отговорност за администрацията на наказателните, гражданските и семейноправните съдилища и трибунали в Англия и Уелс и трибуналите с обща компетентност в Шотландия и Северна Ирландия. Тя осигурява справедлива, ефикасна и ефективна съдебна система, предоставяна от независима съдебна власт.

Съдебната служба на Нейно величество цели да гарантираи навременен достъп до правосъдие за всички граждани в зависимост от специфичните им нужди, било то като жертви или свидетели на престъпления, лица, обвинени в престъпления, изпаднали в дълг потребители, деца, изложени на риск от вреди, предприятия в търговски спорове или физически лица, които се опитват да упражнят своите права за заетост или да възразят срещу решенията на органите на правителството.

За информация как да се свържете със съдилищата: Съдебни контакти

За информация как да се свържете със съдилищата: Съдебни контакти

Допълнителна информация

Граждански производства

1. В Англия и Уелс гражданските производства се завеждат от ощетеното лице, което се нарича „ищец“. Не се изисква предварителна проверка дали искът е основателен. Гражданското производство пред Висшия съд (High Court) и окръжния съд (County Court) обикновено започва с издаването на документ, който се нарича „искова молба“ (claim form). В ранния етап на гражданското производство се извършва най-вече обмен на официални декларации по делото от съответните страни.
2. Обикновено гражданските производства могат да се прекратят или приключат чрез компромис във всеки един момент. Производствата пред съда обикновено се гледат от съдия без съдебни заседатели. При все това, ако съдът е съгласен делото може да се гледа от съдебни заседатели, когато става въпрос за дела за измама, клевета, злословие, злонамерено съдебно преследване и незаконно задържане. Съдебните заседатели установяват фактическите съображения и се произнасят за обезщетението, което следва да бъде изплатено на пострадалата страна. Решенията обичайно следва да бъдат единодушни, но ако съдебните заседатели не могат да постигнат съгласие, могат да се приемат и решения на мнозинството.
3. Съществуват редица процедури за принудително изпълнение, ако една от страните откаже да се съобрази с решение или заповед на съда. Когато решението е свързано с определена парична сума, най-често използваният метод за принудително изпълнение е чрез конфискуване на стоки на длъжника или заповед за запор върху доходите. Ако решението е под формата на съдебна забрана, неспазването ѝ може да доведе до задържане за обида на съда. Обикновено съдът нарежда на загубилата делото страна да заплати разходите за делото, но при искове с малък материален интерес от страните обикновено се очаква сами да поемат своите разходи, макар че обикновено могат да възстановят съдебните си разноски от загубилата страна. Идеята е, че процедурите за искове с малък материален интерес са проектирани така, че страните да могат да уредят въпроса, без да прибягват до услугите на адвокати.

Правна помощ

1. И в трите юрисдикции на Обединеното кралство е въведена цялостна система, съгласно която нуждаещо се от правна консултация или представител в съда лице може да получи финансова помощ с държавни средства. Тези схеми се наричат „предоставяне на правна помощ“ и са основни за упражняването на законните права на всяко лице. Правната помощ е насочена към хората с ниски и скромни доходи и може да се предостави изцяло с държавни средства или да бъде обвързана с финансово участие на съответното лице. Ако бъде предоставена правна помощ, делото се провежда по обичайния начин с изключение на това, че лицето не дава пари на своя адвокат: всички плащания се извършват през фонда за правна помощ. Министерската отговорност за правната помощ в Англия и Уелс се носи от лорд-канцлера.
2. В Англия и Уелс Комисията за правна помощ предоставя правна помощ (за граждански и наказателни производства).
3. Правната помощ се предоставя от мрежа от организации, с които е сключен договор за предоставяне на правни услуги по граждански производства. Правилата, свързани с осигуряването на правна помощ по граждански производства, са описани принципно в Закона за правната помощ, осъждането и наказанията на престъпници от 2012 г. и подзаконовите актове и насоки, предвидени и създадени съгласно закона. Финансова помощ може да се предостави само ако делото на съответното лице попада в обхвата на схемата и изпълнява тестовете за финансови средства и основателност. В допълнение към предоставянето на правна помощ лице в лице, Комисията за правна помощ поддържа и телефонна линия за безплатни, поверителни и независими правни консултации. От април 2013 г., с някои несъществени ограничения, клиентите, търсещи помощ по въпроси, свързани с погасяването на дългове, образованието за хора със специални нужди и дискриминацията трябва да подадат своята молба за правна помощ посредством централна телефонна линия за помощ. Помощта се предоставя по телефона, освен ако не се установи, че това не е подходящо за даден клиент.
4. Правна помощ в наказателни производства се предоставя на лица, които са обект на разследване или са обвинени в извършване на престъпление. Допустимостта за правна помощ при наказателни производства се определя от Комисията за правна помощ. В съда на магистратите подсъдимият отговаря на условията само ако премине през тест за финансови средства и тест, свързан с „интересите на правосъдието“. В Кралския съд подсъдимите лица автоматично отговарят на условията на теста, свързан с „интересите на правосъдието“. Макар че всички подсъдими лица отговарят на критериите за правна помощ, те се подлагат на тест за финансови средства и от тях може да бъде поискано да покрият известна част от разходите по делото от свои доходи и/или капитал. Подсъдимите лица, които са покрили част от разходите и след това са били оправдани, ще получат тази сума обратно с лихва.
5. Ако дадено лице счита, че неговите права съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи са нарушени и възнамерява да представи своя случай пред Европейския съд по правата на човека, за него съществуват редица достъпни схеми за предоставяне на правна помощ и съдействие. Съгласно схемата за правна помощ на лицето може да бъде оказано съдействие от опитен юрист или юрисконсулт в предварителните етапи на иска. Ако Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви дадена молба за допустима, подалото я лице може да получи финансова помощ директно от Страсбург. Допустимостта се определя въз основа на това дали кандидатът отговаря на критериите за правна помощ от своята държава.
6. В редица градски райони съществуват правни центрове за правни консултации и представителство в съда, чиито услуги могат да бъдат безплатни в зависимост от финансовите средства на съответното лице. В правните центрове, които се финансират от различни източници, често и от местните органи на властта, обикновено работят адвокати на платена служба на пълно работно време; но в много центрове има и общински служители. По-голямата част от тяхното време е посветена на проблеми, свързани с жилищно настаняване, заетост, социална сигурност и имиграция. Безплатни консултации се предлагат и от бюрата за обслужване на граждани, центрове за потребители и за консултации във връзка с жилищно настаняване, както и от специализирани консултантски центрове на различни доброволчески организации. Правният център за бежанци и консултантската служба по имиграционни въпроси, които се финансират от държавата, предлагат безплатни консултации и съдействие на търсещи убежище лица, а консултантската служба по имиграционни въпроси също така осигурява безплатни консултации и съдействие на лица с право на обжалване в качеството им на имигранти.

Жертви на престъпления

1. Кодексът за жертвите на престъпления посочва информацията, подкрепата и услугите, които жертвите на престъпления могат да очакват да получат от органите на наказателна правосъдие на Англия и Уелс във всеки един етап от производството. Кодексът е написан на разбираем английски и групата, към която е насочен са жертвите на престъпления. Освен това в кодекса се съдържа информация за жертвите как да подадат оплакване, ако не получат това, на което имат право. С въвеждането на Хартата за свидетелите (Witness Charter) бе осигурен подобен, но незадължителен набор от стандарти за обслужване на свидетелите. В Северна Ирландия е публикуван отделен кодекс на практиките по отношение на жертвите, в който се определят стандартите за отношението и облекченията, които жертвите трябва да получат по време на техните контакти с органите за наказателно правосъдие на Северна Ирландия и информация как да подадат оплакване. Този Кодекс ще бъде заменен със задължителна нова Харта за жертвите, уредена със закон. Всички предполагаеми жертви на престъпления получават листовка „Жертви на престъпления“ с практически съвети какво да правят, ако са пострадали от престъпление. Листовката съдържа ясно обяснение на полицейските и съдебните процеси, как да се кандидатства за обезщетение и каква допълнителна помощ може да се получи.
2. В Англия и Уелс, жертвите имат право също така да получават помощ, доколкото е възможно, да се справят и възстановят от последиците от престъплението. Жертвите ще бъде отнесен към тези услуги от полицията или могат да се обърнат. По-голямата част от жертвите са поръчани услуги за подкрепа на местно равнище от Полиция и престъпност комисари и финансирани от правителството.
3. Ако Кралската прокурорска служба откаже да заведе дело, жертвите могат сами да заведат дело в Англия и Уелс, но на практика това се случва рядко. Жертвите могат също да подават искове за обезщетения в гражданските съдилища. Съдебната процедура е опростена, така че лица без юридически знания могат да внасят искове с малък материален интерес във връзка със загуби или щети.
4. Ако обвиняемият бъде намерен за виновен, съдът може да му нареди да плати обезщетение на жертвата за травма, загуба или щети в резултат на престъплението. В Англия и Уелс съдилищата са длъжни да обмислят евентуално обезщетение при всяко уместно производство и да съобщят причините, ако не бъде присъдено обезщетение. Когато съдът счете, че би било уместно да се наложи глоба и обезщетение, но нарушителят не разполага с достатъчно средства да заплати и двете, следва да се даде приоритет на обезщетението. Освен това обезщетението има приоритет пред допълнителната глоба, която се понася от нарушителя (victim surcharge), ако средствата му да заплати са недостатъчни.
5. Жертвите, които са пострадали в резултат на престъпление в Англия, Уелс или Шотландия, и които отговарят на условията за пребиваване, гражданство и други, могат да подадат молба за обезщетение от държавата съгласно схемата за обезщетяване на травми от престъпления. Обезщетението се базира на определена схема и плащанията варират от 1000 до 500 000 GBP за най-сериозно пострадалите жертви.
6. В Северна Ирландия съществуват отделни разпоредби, съгласно които обезщетението в някои случаи може да бъде изплатено с държавни средства, ако става въпрос за травми от престъпления и умишлени имуществени вреди, включително свързаната с това загуба на доходи.

Национални институции за защита на правата на човека

Комисия за равенство и права на човека (КРПЧ)

Тази организация с офиси в Лондон, Манчестър, Глазгоу и Кардиф има законови правомощия да подпомага и следи упражняването на правата на човека; и също така да защитава, поддържа и подпомага равенство в деветте „защитени“ категории — възраст, увреждания, пол, раса, религия и убеждения, бременност и майчинство, брак и регистрирано партньорство, сексуална ориентация и смяна на пола.

Обикновено комисията не се занимава с индивидуални правни случаи, освен когато са от стратегическо значение, например за изясняване на съдържанието на закона, макар че може да даде насоки къде може да получите помощ при конкретните обстоятелства.

КРПЧ бе основана на 1 октомври 2007 г. Нейният мандат е да се бори за равенство и права на човека за всички, да работи за елиминиране на дискриминацията, намаляване на неравенството, защита на правата на човека и изграждане на добри отношения между общностите, гарантиране, че всички хора получават справедлив шанс да са част от обществото. Географската й компетентност обхваща Англия, Уелс и Шотландия, но по отношение на правата на човека, Шотландия има своя комисия по правата на човека — Шотландската комисия по правата на човека. КРПЧ обединява дейностите на предишните три комисии за равенство във Великобритания (за равенство между расите, равенство между половете и права на лицата с увреждания) и също така се занимава с нови елементи от законодателството в областта на дискриминацията (възраст, сексуална ориентация и религия или убеждения), както и права на човека. Тя разполага с правомощия да прилага законодателството в областта на равенството и има мандат да насърчава спазването на закона за правата на човека.

Равенство и права на човека

Как да получите помощ и съвети

Служба за подкрепа и консултации по въпросите на равенството (Equality Advisory and Support Service (EASS))

Безплатен телефонен номер + 44 808 800 0082

Телефон за изпращане на смс: + 44 808 800 0084

Адрес, на който може да изпратите безплатно писмо: FREEPOST EASS HELPLINE FPN6521

Омбудсман

Служба на омбудсмана по парламентарни и здравни въпроси

Тази служба служи на обществеността чрез провеждане на независими разследвания на жалби, в които се посочва неправомерно или несправедливо действие или лошо обслужване от страна на министерство, друг публичен орган в Обединеното кралство или националната здравна служба в Англия.

Служба на омбудсмана по парламентарни и здравни въпроси

Открита телефонна линия + 44 345 015 4033, от 8.30 ч. (GMT) до 17.30 ч. (GMT) от понеделник до петък

Специализирани органи за защита на правата на човека

Омбудсман за правата на детето

1. Комисар по правата на детето в Англия

Ан Лонгфийлд е комисар по правата на детето в Англия. Комисарят и нейният екип следят отговорните лица да изслушват възгледите на децата и младите хора.

Ролята на комисаря по правата на детето е описана в Закона за детето от 2004 г. и целта му е да насърчава и разпространява мненията на децата и младите хора до 18 години (до 21 години за младите хора, нуждаещи се от грижи, или с образователни затруднения).

Комисар по правата на детето в Англия

Данни за контакт:

Children's Commissioner for England
Sanctuary Buildings
20 Great Smith Street
London
SW1P 3BT

2. Комисар по правата на детето в Уелс

Сали Холанд е комисарят по правата на детето в Уелс. Нейната роля е да защитава и да говори от името на децата и младите хора. Задачата й е децата и младите хора да са в безопасност, както и да знаят и да могат да упражняват своите права. Тя трябва да взема предвид правата на децата и Конвенцията на ООН за правата на детето във всички свои дейности.

Комисар по правата на детето в Уелс

Данни за контакт:

Общи цели:

• Спомага за по-добро разбиране на правата на детето
• Извършва преглед на адекватността и ефективността на закони, практики и служби, свързани с децата и младите хора
• Консултира правителството и уместните органи относно правата и най-добрите интереси на децата и младите хора
• Обяснява функциите на комисаря на деца, техните родители или настойници и заинтересовани страни
• Изслушва мненията на децата и младите хора по въпроси, които ги касаят
• Поддържа и доразвива ефективна организация на управление в съответствие с най-добрите практики за възможно най-ефективно, ефикасно и икономично използване на ресурсите.

Орган по защита на данните

1. Комисар по информацията

Службата на комисаря по информацията е независим орган на Обединеното кралство, чиято цел е да поддържа правото на информираност в интерес на обществото, да насърчава откритост от страна на публичните органи и да следи за неприкосновеността на личния живот на хората.

Данни за контакт:

Служба на Комисаря по информацията

2. Комисар по информацията — регионална служба

Уелс

Information Commissioner's Office – Wales
Cambrian Buildings
Mount Stuart Square
Cardiff CF10 5FL
Teл.: 029 2044 8044
Факс: 029 2044 8045
Eл. поща: wales@ico.gsi.gov.uk

Други

1. УЕБСАЙТ - GOV.UK

Официалният уебсайт на правителството на Обединеното кралство за гражданите на Обединеното кралство.

Уебсайт: GOV.UK

2. Служба за помощ на гражданите (Citizens Advice Service)

Службата за помощ на гражданите помага на хората да решат правни, финансови и други свои проблеми, като осигурява безплатни, независими и поверителни консултации и се опитва да повлияе на процеса на вземане на политическите решения.

Служба за помощ на гражданите (Citizens Advice Service)

Данни за контакт на Службата за помощ на гражданите

3. Юридическа помощ по гражданскоправни въпроси

Юридическата помощ по гражданскоправни въпроси (Civil Legal Advice (CLA)) е безплатна и поверителна услуга в Англия и Уелс, ако изпълнявате условията за получаването на правна помощ. Можете да получите съдействие посредством правната помощ относно:

• Обжалване на решения, свързани със социалните помощи
• Задлъжнялост, ако домът ви е изложен на риск
• Специални образователни нужди
• Жилищно настаняване
• Въпроси, свързани с дискриминацията
• Помощ и съвети, ако сте жертва на домашно насилие
• Въпроси, свързани с поставянето на дете в специализирана институция за грижи

Ще ви бъдат зададени общи въпроси относно правния ви проблем и финансовото ви състояние, за да се прецени дали имате право на правна помощ. От април 2013 г., с някои несъществени ограничения, клиентите, търсещи помощ по въпроси, свързани с погасяването на дългове, образованието за хора със специални нужди и дискриминацията трябва да подадат своята молба за правна помощ посредством централна телефонна линия за помощ. Помощта се предоставя по телефона, освен ако не се установи, че това не е подходящо за даден клиент.

Данни за контакт:

Юридическа помощ по гражданскоправни въпроси

4. Комисар по въпросите на подпомагането на жертвите

Комисар по въпросите на подпомагането на жертвите

Ролята на комисаря по въпросите на подпомагането на жертвите е да защитава интересите на жертвите и свидетелите, да насърчава прилагането на добри практики при третирането им и да прави редовен преглед на кодекса на практиките по отношение на жертвите, в който се описва обслужването, което жертвите би следвало да получат.

По закон комисарят няма право да се намесва в конкретни случаи, но може да осигури насоки къде е най-добре да се обърнете за консултации и помощ.

5. Служба на комисаря по имиграционни въпроси

Данни за контакт:

Службата на комисаря по имиграционни въпроси (СКИВ) е независим, неведомствен публичен орган, създаден съгласно Закона относно имиграцията и убежището от 1999 г.

Ключовите отговорности на СКИВ са да:

• регулира консултантите по имиграционни въпроси
• да насърчава прилагането на добри практики чрез определяне на стандарти;
• да приема и разглежда жалби относно лица, които предоставят консултации по имиграционни въпроси;
• да образува наказателни производства срещу лица, които извършват незаконни дейности;
• да следи регулирането на лица, които предоставят консултации по имиграционни въпроси и които се регулират от една от определени професионални организации.

СКИВ не осигурява консултации по имиграционни въпроси и не препоръчва или одобрява конкретни консултанти.

СКИВ работи с широка гама от организации, включително професионални асоциации, трибунали, Агенцията за граничен контрол на Обединеното кралство и доброволчески организации.

За допълнителна информация посететеСлужбата на комисаря по имиграционни въпроси

Национални съдилища

Национални институции за защита на правата на човека

Омбудсман

Специализирани органи за защита на правата на човека

Други

Национални съдилища

1. Съдебна служба на Нейно величество

Съдебната служба на Нейно величество носи отговорност за администрацията на наказателните, гражданските и семейноправните съдилища и трибунали в Англия и Уелс и трибуналите с обща компетентност в Шотландия и Северна Ирландия. Тя осигурява справедлива, ефикасна и ефективна съдебна система, предоставяна от независима съдебна власт.

Съдебната служба на Нейно величество цели да гарантира навременен достъп до правосъдие за всички граждани в зависимост от специфичните им нужди, било то като жертви или свидетели на престъпления, лица, обвинени в престъпления, изпаднали в дълг потребители, деца, изложени на риск от нараняване, предприятия в търговски спорове или физически лица, които се опитват да упражнят своите трудови права или да възразят срещу решенията на правителствените органи.

За информация как да се свържете със съдилищата: http://www.justice.gov.uk/global/contacts/hmcts/courts/index.htm

За информация как да се свържете с трибуналите: http://www.justice.gov.uk/global/contacts/hmcts/tribunals/index.htm

2. Съдебна служба на Северна Ирландия

Съдебната служба на Северна Ирландия (СССИ) е орган към Министерство на правосъдието на Северна Ирландия. Тя осигурява административна помощ на съдилищата на Северна Ирландия, т.е. апелативния съд, Висшия съд, Кралския съд, окръжните съдилища, магистратските съдилища и съдебно-медицинските съдилища. Освен това тя осигурява административна помощ на трибунали и изпълнява решения на граждански съдилища чрез Службата за изпълнение на съдебните решения;

Уебсайт: https://www.justice-ni.gov.uk/topics/courts-and-tribunals

Данни за контакт: http://www.courtsni.gov.uk/en-GB/ContactDetails/

Допълнителна информация

Граждански производства

Производствата в Северна Ирландия са подобни на тези в Англия и Уелс. Производствата, които се гледат от Висшия съд, започват с връчване на писмена заповед, а производствата, които се гледат от окръжните съдилища, започват с връчване на граждански иск или молба за искове с малък материален интерес. Те трябва да бъдат връчени на ответника, който ще има право да се защити срещу предприетите спрямо него действия. Решенията на гражданските съдилища се изпълняват чрез централизирана процедура, която се ръководи от Службата за изпълнение на съдебните решения.

Правна помощ

1. И в трите юрисдикции на Обединеното кралство е въведена цялостна система, съгласно която нуждаещо се от правна консултация или представител в съда лице може да получи финансова помощ с държавни средства. Тези схеми се наричат „предоставяне на правна помощ“ и са основни за упражняването на законните права на всяко лице. Правната помощ е насочена към хората с ниски доходи и може да се предостави безплатно или да бъде обвързана с финансово участие на съответното лице. Ако бъде предоставена правна помощ, делото се провежда по обичайния начин с изключение на това, че лицето не дава пари на своя адвокат: всички плащания се извършват през фонда за правна помощ.
2. В Северна Ирландия осигуряването на правна помощ е задължение на Комисията за юридически услуги на Северна Ирландия. Допустимостта за правна помощ при повечето видове граждански или наказателни производства се определя чрез оценка на доходите и основателността.
3. Ако дадено лице счита, че неговите права съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи са нарушени и възнамерява да представи своя случай пред Европейския съд по правата на човека, за него съществуват редица достъпни схеми за предоставяне на правна помощ и съдействие. Съгласно схемата за правна консултация на лицето може да бъде оказано съдействие от опитен юрист или юрисконсулт в предварителните етапи на иска. Ако Европейският съд по правата на човека в Страсбург обяви дадена молба за допустима, подалото я лице може да получи финансова помощ директно от Страсбург. Допустимостта се определя въз основа на това дали кандидатът отговаря на критериите за правна помощ от своята държава.
4. В редица градски райони съществуват правни центрове за правни консултации и представителство в съда, чиито услуги могат да бъдат безплатни в зависимост от финансовите средства на съответното лице. В правните центрове, които се финансират от различни източници, често и от местните органи на властта, обикновено работят адвокати на платена служба на пълно работно време; но в много центрове има и общински служители. По-голямата част от тяхното време е посветена на проблеми, свързани с жилищно настаняване, заетост, социална сигурност и имиграция. Безплатни консултации се предлагат и от бюрата за обслужване на граждани, центрове за потребители и за консултации във връзка с жилищно настаняване, както и от специализирани консултантски центрове на различни доброволчески организации. Правният център за бежанци и консултантската служба по имиграционни въпроси, които се финансират от държавата, предлагат безплатни консултации и съдействие на търсещи убежище лица, а консултантската служба по имиграционни въпроси също така осигурява безплатни консултации и съдействие на лица с право на обжалване в качеството им на имигранти.

Жертви на престъпления

1. Ако обвиняемият бъде намерен за виновен, съдът може да му нареди да плати обезщетение на жертвата за травма, загуба или щети в резултат на престъплението. В Англия и Уелс съдилищата са длъжни да обмислят евентуално обезщетение при всяко уместно производство и да съобщят причините, ако не бъде присъдено обезщетение. Обезщетението за жертвата трябва да е с предимство пред евентуална глоба, ако съдът обмисля и двете, и изплащането на обезщетението трябва да е с предимство пред събирането на глобите.
2. Ако Кралската прокурорска служба откаже да заведе дело, жертвите могат сами да заведат дело в Англия и Уелс, но на практика това се случва рядко. Жертвите могат също да подадат искове за обезщетения в гражданските съдилища. Съдебната процедура е опростена, така че лица без юридически знания могат да внасят искове с малък материален интерес във връзка със загуби или щети.
3. Независимо от своята националност жертви, които са пострадали в резултат на тежко престъпление в Англия, Уелс или Шотландия, могат да подадат молба за обезщетение от държавата съгласно схемата за обезщетяване на травми от престъпления. Обезщетението се базира на определена схема и плащанията варират от 1000 до 500 000 GBP за най-сериозно пострадалите жертви.
4. В Северна Ирландия съществуват отделни разпоредби, съгласно които обезщетението в някои случаи може да бъде изплатено с държавни средства, ако става въпрос за травми от престъпления и умишлени имуществени вреди, включително свързаната с това загуба на доходи.
5. В Обединеното кралство има три организации, които осигуряват обща помощ на жертвите на престъпления: Организация за подпомагане на жертвите на престъпления — която обхваща Англия и Уелс — Организация за подпомагане на жертвите на престъпления в Шотландия и Организация за подпомагане на жертвите на престъпления в Северна Ирландия. Те се финансират от правителството.
6. През юни 1996 г. правителството публикува нова Харта за жертвите, която впоследствие през април 2006 г. стана задължително изискване съгласно Кодекса на практиките по отношение на жертвите. Понастоящем жертвите имат законно право на висококачествено обслужване от органите за наказателно правосъдие. Освен това в кодекса се съдържа информация за жертвите как да подадат оплакване, ако не бъдат обслужени качествено. С въвеждането на Хартата за свидетелите бе осигурен подобен, но незадължителен набор от стандарти за обслужване на свидетелите. В Северна Ирландия е публикуван отделен кодекс на практиките по отношение на жертвите, в който се определят стандартите за обслужване на жертвите по време на техните контакти с органите за наказателно правосъдие на Северна Ирландия и информация как да подадат оплакване. Всички жертви на престъпления, за които е сигнализирано, получават листовка „Жертви на престъпления“ с практически съвети какво да правят, ако са пострадали от престъпление. Листовката съдържа простичко обяснение на полицейските и съдебните процеси, как да се кандидатства за обезщетение и каква допълнителна помощ може да се получи.

Национални институции за защита на правата на човека

Комисия по правата на човека на Северна Ирландия

Комисията по правата на човека на Северна Ирландия (КПЧСИ) е национална институция за защита на правата на човека, която е акредитирана със статут „А“ от Организацията на обединените нации (ООН). КПЧСИ се финансира от правителството на Обединеното кралство, но тя е независим публичен орган, който работи при пълно спазване на Парижките принципи на ООН.

Нашата задачата е да гарантираме, че правителството и другите публични органи защитават правата на човека по отношение на всяко лице в Северна Ирландия. Ние също така помагаме на хората да разберат кои са техните права и какво могат да направят, ако правата им са нарушени.

Данни за контакт:

Temple Court
39 North Street
Belfast
Northern Ireland
BT1 1NA
Тел: +44 (0)28 9024 3987
Ел. поща: information@nihrc.org
Уебсайт: http://www.nihrc.org/

Омбудсман

Служба на омбудсмана по парламентарни и здравни въпроси

Тази служба беше създадена от парламента с цел да помага на отделните лица и на обществото.

Нашата роля е да разследваме жалби на несправедливо третирани лица или лица, които са получили лошо обслужване от страна на министерство и други публични организации, както и от Националната здравна служба в Англия. Нашите правомощия са определени в закона и услугите ни са безплатни за всички.

Данни за контакт:

The Parliamentary and Health Service Ombudsman
Millbank Tower
Millbank
London
SW1P 4QP
Уебсайт: https://www.ombudsman.org.uk/

Специализирани органи за защита на правата на човека

Омбудсман по правата на детето

Комисар по правата на детето и младежта на Северна Ирландия

Комисарят по правата на детето и младежта е неведомствен публичен орган (НПО), който беше създаден през октомври 2003 г.

Настоящият комисар е Коула Уиасома и нейната роля е да защитава и насърчава правата и висшия интерес на децата и младите хора в Северна Ирландия. Комисарят взема също така под внимание всички приложими разпоредби на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.

Органът е финансово обезпечен от Министерството на общините

Данни за контакт:

NICCY
Equality House
7-9 Shaftesbury Square
Belfast
Northern Ireland BT2 7DP
Тел: 028 9031 1616
Ел. поща: info@niccy.org
Уебсайт: http://www.niccy.org/

Комисар по проблемите на възрастните хора

Комисарят по проблемите на възрастните хора е неведомствен публичен орган (НПО), който беше създаден през ноември 2011 г. Настоящият комисар е Еди Линч и неговата роля е да защитава и насърчава интересите на възрастните хора в Северна Ирландия.

Данни за контакт:

COPNI
Equality House
7-9 Shaftesbury Square
Belfast
Northern Ireland BT2 7DP
Тел: 028 9089 0892
Ел. поща: info@copni.org
Уебсайт: http://www.copni.org/

Орган по въпросите на равенството — коригиране на JH

Комисия по въпросите на равенството на Северна Ирландия

Данни за контакт:

Equality House
7-9 Shaftesbury Square
Belfast
Northern Ireland BT 2 7DP
Тел: 028 90 500 600
Ел. поща: information@equalityni.org
Уебсайт:http://www.equalityni.org/

Комисията по въпросите на равенството на Северна Ирландия е неведомствен публичен орган, създаден в съответствие със Закона за Северна Ирландия от 1998 г. Нашите правомощия и задължения произтичат от редица закони, приети през последните десетилетия, които осигуряват защита срещу дискриминация, основана на възраст, увреждане, раса, религия и политически възгледи, пол и сексуална ориентация. Ние имаме също така отговорности, произтичащи от Закона за Северна Ирландия от 1998 г. по отношение на законоустановените задължения за равенство и добри отношения, които се прилагат спрямо публичните органи.

Финансовото обезпечение на комисията се осигурява от Изпълнителната служба.

Орган по защита на данните

1. Комисар по информацията

Службата на комисаря по информацията е независим орган на Обединеното кралство, чиято цел е да поддържа правото на информираност в интерес на обществото, да насърчава откритост от страна на публичните органи и да следи за неприкосновеността на личния живот на хората.

Данни за контакт:

Information Commissioner's Office
Wycliffe House
Water Lane
Wilmslow
Cheshire SK9 5AF
Тел: 0303 123 1113 (или 01625 545745, ако не желаете да се свързвате с номер, който започва с „03“, или +44 1625 545745, ако се обаждате от държава, различна от Обединеното кралство)
Уебсайт: https://ico.org.uk/

2. Комисар по информацията — регионална служба

Северна Ирландия

Information Commissioner's Office – Northern Ireland
3rd floor, 14 Cromac Place
Belfast,
Northern Ireland BT7 2JB
Тел: 028 9026 9380
Ел. поща: ni@ico.org.uk

Други

1. УЕБСАЙТ — Directgov

Официалният уебсайт на правителството на Обединеното кралство за гражданите на Обединеното кралство.

Уебсайт: http://www.gov.uk/

2. Служба за помощ на гражданите

Службата за помощ на гражданите помага на хората да решават правни, финансови и други свои проблеми, като осигурява безплатни, независими и поверителни консултации и се опитва да повлияе на създателите на политики.

Уебсайт: http://www.citizensadvice.org.uk/

3. Комисия за юридически услуги на Северна Ирландия

Комисията за юридически услуги на Северна Ирландия („комисията“) е неведомствен публичен орган към Министерството на правосъдието (МП), създаден съгласно Заповедта за достъп до правосъдието (Северна Ирландия) от 2003 г. През есента на 2014 г. министърът на правосъдието Дейвид Форд обяви намерението си да прехвърли отговорностите на комисията на изпълнителна агенция в рамките на министерството. Новата организация ще бъде наречена Агенция за юридически услуги на Северна Ирландия. С това прехвърляне няма да се промени съществено цялостното предоставяне на услугите, но ще се внесат важни подобрения в управлението и ще се подобри ефикасността.

Ролята на комисията е да ръководи предоставянето на публично финансирани юридически услуги в съответствие със законоустановените схеми за правна помощ. Ние провеждаме законоустановени тестове, с които да се определи дали дадено лице следва да получи правна помощ при граждански спорове и, ако има право на такава, заплащаме на юристите и адвокатите за предоставянето на юридически услуги. Макар че съдебната власт отговаря за предоставяне на правна помощ по наказателни дела, комисията заплаща за предоставянето на съответните юридически услуги. В допълнение към администрирането на схемата за правна помощ ние също така предоставяме помощ на Министерството на правосъдието в подкрепа на работната му програмата за реформиране на правната помощ.

Данни за контакт:

The Northern Ireland Legal Services Commission
2nd Floor,
Waterfront Plaza,
8 Laganbank Road,
Mays Meadow,
Belfast,
Northern Ireland BT1 3BN
Тел: +44 (0)28 9040 8888
Уебсайт:http://www.nilsc.org.uk/

Нейната мисия е да насърчава справедлив и равен достъп до правосъдие в Северна Ирландия, като предоставя юридически услуги, финансирани с държавни средства.

Нейната цел е да осигурява качествени услуги, насочени към най-нуждаещите се потребители, при които средствата се оползотворяват по икономически най-изгодния начин.

Адвокатите и другите консултанти към комисията:

• помагат на хора, които отговарят на критериите за правна помощ, да защитят своите права по граждански производства
• помагат на хора, които са обект на разследване или са обвинени в извършване на престъпление

4. Комисар по въпросите на подпомагането на жертвите

Баронеса Newlove of Warrington,
Victims' Commissioner for England & Wales
The Tower, 9th Floor,
102 Petty France,
London, SW1H 9AJ
Ел. поща: victims.commissioner@victimscommissioner.gsi.gov.uk
Уебсайт: http://victimscommissioner.org.uk/

Ролята на комисаря по въпросите на подпомагането на жертвите е да защитава интересите на жертвите и свидетелите, да насърчава прилагането на добри практики при третирането им и да прави редовен преглед на кодекса на практиките по отношение на жертвите, в който се описва обслужването, което жертвите би следвало да получат.

Комисарят има за цел да изслуша мненията на жертвите и свидетелите, да разбере системата за наказателно правосъдие от тяхна гледна точка и да се опита да помогне за подобряване на услугите и възможната подкрепа.

Моля, имайте предвид, че по закон комисарят няма право да се намесва в конкретни случаи. Той обаче може да осигури насоки къде е най-добре да се обърнете за помощ.

5. Организация за подпомагане на жертвите на престъпления в Северна Ирландия

Данни за контакт:

Central Office
Victim Support NI
Annsgate House
3^rd Floor
70/74 Ann Street
Belfast
Northern Ireland BT 1 4EH
Тел: 028 9024 3133
Ел. поща: belfast@victimsupportni.org.uk

Организацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Северна Ирландия е благотворителна организация, която помага на хора, пострадали от престъпления. Ние осигуряваме емоционална подкрепа, информация и практическа помощ за жертви, свидетели и други лица, засегнати от престъпления.

Организацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Северна Ирландия е водещата благотворителна организация, която подпомага лица, засегнати от престъпления. Ние предлагаме безплатни и поверителни услуги, независимо дали е подаден сигнал за престъплението. Ние сме независима организация — не сме част от полицията, съдебната система или друг орган за наказателно правосъдие.

Всяка година Организацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Северна Ирландия предлага помощ на почти 30 000 хора, засегнати от престъпления.

6. Затворнически омбудсман на Северна Ирландия

Unit 2
Walled Garden
Stormont Estate
Belfast
Northern Ireland BT4 3SH
Тел: 028 90 44 3982
Безплатен телефон: 0800 7836317
Ел. поща: pa@prisonerombudsman.x.gsi.gov.uk
Уебсайт: http://www.niprisonerombudsman.gov.uk/

Затворническият омбудсман се назначава от министъра на правосъдието на Северна Ирландия и е напълно независим от местата за лишаване от свобода в Северна Ирландия (МЛС).

Затворническият омбудсман разследва:

• жалби от затворници в Северна Ирландия
• посетители на затворници в Северна Ирландия
• смъртни случаи по време на задържане в местата за лишаване от свобода в Северна Ирландия

Настоящият омбудсман е Том Макгонъгъл и неговата работа се подпомага от екип от разследващи и друг персонал.

7. Служба на комисаря по имиграционни въпроси

Данни за контакт:

5^th Floor
21 Bloomsbury Street
London
WC1B 3HF
Тел: 020 7211 1500

Службата на комисаря по имиграционни въпроси (СКИВ) е независим, неведомствен публичен орган, създаден съгласно Закона относно имиграцията и убежището от 1999 г.

Законът относно имиграцията и убежището от 1999 г. и Закона за гражданството, имиграцията и убежището от 2002 г. предоставят на Комисаря по имиграционните въпроси различни правомощия:

• да отказва участие на консултант в регулаторната схема
• да преустанови регулирането на дейността на консултант, чиято дейност се регулира
• да ограничава или променя равнището на работата, която може да бъде извършвана от консултантите
• да налага дисциплинарно наказание на консултант, чиято дейност се регулира
• да изисква ограничителна заповед или разпореждане
• да образува наказателно производство за незаконно предоставяне на консултации и/или услуги по имиграционни въпроси
• да образува наказателно производство за незаконно рекламиране на консултации и/или услуги по имиграционни въпроси
• да получава достъп до помещенията на консултанта
• да изземва архиви на консултанта

За допълнителна информация вж.: http://www.oisc.gov.uk/

8. Комисия по въпросите на подпомагането на жертвите и оцелелите

Данни за контакт:

Commission for Victims and Survivors
Equality House
7-9 Shaftesbury Square
Belfast
BT2 7DP
Тел: 028 9031 1000
Факс: 028 9060 7424

Комисията по въпросите на подпомагането на жертвите и оцелелите на Северна Ирландия се е посветила изцяло на работата си и на правото на всички жертви и оцелели да бъдат чути, да бъдат уважавани и да имат достъп до възможно най-добрите услуги. Комисията по въпросите на подпомагането на жертвите и оцелелите има за цел да подобри живота на жертвите и оцелелите от даден конфликт.

Нейната мисия е да отговори на нуждите на всички жертви и оцелели, като гарантира предоставянето на услуги на най-високо ниво, признаването на наследството от миналото и изграждането на по-добро бъдеще. Дейността ѝ се основава на редица основни ценности, които използва в ежедневната си работа. Тя се стреми към резултати, основани на прилагането на тези ценности. Тези ценности са следните:

• Централно място на жертвите — жетвите и оцелелите са поставени в центъра на работата на Комисията, като тя насърчава и цени тяхното участие.
• Откритост и прозрачност — комисията действа по открит, честен, надежден и отговорен начин във всички свои дейности.
• Равенство и многообразие — комисията третира по еднакъв начин всички и се бори с неравенството, следвайки принципите на безпристрастност, независимост и почтеност.
• Уважение — комисията ще демонстрира любезност и професионализъм в своя подход към всеки, който се свърже с нея.
• Безпристрастност — комисията ще запази своята независимост и ще поддържа критична дистанция, за да може да оспорва решения на правителството и на съответните органи.
• Осигуряване на качество — комисията ще се стреми да осигури висок стандарт за всички свои програми.

За допълнителна информация вж. http://www.cvsni.org/

Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Моля, имайте предвид, че версиите на следните езици вече са преведени.

Национални съдилища и други несъдебни органи - Шотландия

Национални институции по правата на човека

Омбудсман

Специализирани органи по правата на човека

Други

Национални институции по правата на човека

Посочените по-долу институции биха могли да ви предоставят съвети във връзка с конкретния казус.

1. Комисия за равенство и права на човека (The Equality and Human Rights Commission)

Комисията за равенство и права на човека е националният орган по въпросите на равенството (НОВР) за Шотландия, Англия и Уелс и работи за премахване на дискриминацията и насърчаване на равенството в деветте области, защитени съгласно Закона за равенството (Equality Act) от 2010 г.: възраст, увреждане, пол, раса, религия и убеждения, бременност и майчинство, брак и регистрирано партньорство, сексуална ориентация и смяна на пола.  Комисията е национална институция по правата на човека от категория „А“, която е независима от правителството, като в Шотландия тя споделя функциите си по популяризиране и защита на правата на човека с Комисията по правата на човека на Шотландия.

В качеството на национална институция за защита на правата на човека Комисията за равенство и права на човека (КРПЧ):

• допринася за повишаване на осведомеността, разбирането и защитата на правата на човека
• насърчава публичните органи да зачитат Закона за правата на човека
• предоставя информация във връзка с правата на човека на гражданите, организациите на гражданското общество и публичните органи
• наблюдава състоянието на правата на човека във Великобритания, докладва направените от нея констатации и отправя препоръки към ООН, правителството и парламента
• съветва правителството на Обединеното кралство и парламента и децентрализираните администрации на Шотландия и Уелс относно последиците за правата на човека от политиките и предложеното законодателство
• използва правомощията си, за да подобрява защитата на правата на човека

Сред правомощията, предоставени на КРПЧ от закона, са:

• да започва производство за съдебен контрол — вид съдебно производство, при което съдията разглежда законосъобразността на решение или действие от страна на публичен орган
• да отправя предупреждения за съдебен контрол преди приемането на законодателни актове, ако счита, че по отношение на дадена група предложената промяна на закона ще доведе до нарушаване на правата на човека
• да встъпва в дела, свързани с правата на човека, заведени от други лица (известно като встъпване на „трето лице“) — Комисията обаче не може да оказва подкрепа по индивидуални дела, свързани с правата на човека, които не обхващат въпроси, свързани с равенството
• да събира сведения по всякакви въпроси, свързани с правата на човека — ако Комисията отправи препоръки за промяна и подобряване на политиката, практиката и законодателството към някоя организация, тази организация трябва да вземе предвид препоръките
• да връчва известие на несъответствие, ако счита, че даден публичен орган не е спазил задължението си за равенство — с това може да изисква от него да изпълни задължение или може да посочи подробно стъпките, които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира спазването на задължението

http://www.equalityhumanrights.com/

Данни за контакт:

Комисия за равенство и права на човека -— Служба в Шотландия

Телефон: 0141 288 5910

Ел. поща: scotland@equalityhumanrights.com

Лицата, ползващи британски жестомимичен език, могат равнопоставено да се свържат с Комисията, за да бъдат изслушани заинтересованите страни.  За повече информация се свържете с Комисията за равенство и права на човека на адрес http://www.equalityhumanrights.com/

Служба за подкрепа и консултации по въпросите на равенството

Телефон: 0808 800 0082
Телефон за изпращане на текстови съобщения: 0808 800 0084

Ел. поща: eass@mailgb.custhelp.com

Пощенски адрес: FREEPOST EASS Helpline FPN6521

Чрез уебсайтаhttp://www.equalityadvisoryservice.com/ можете да получите достъп също и до превод от и на британски жестомимичен език, уебчатове и формуляр за контакт.

Работно време:
От понеделник до петък: от 9,00 ч. до 19,00 ч.
Събота: от 10,00 ч. до 14,00 ч.
Почивни дни: неделя и на официални празници

2. Комисия по правата на човека на Шотландия (The Scottish Human Rights Commission)

Комисията по правата на човека на Шотландия е националната институция по правата на човека на Шотландия, като тя отговаря на Парижките принципи на Организацията на обединените нации, отнасящи се до статута на националните институции, и е с най-висока степен на акредитация („категория А“).  Комисията по правата на човека на Шотландия (КПЧШ) е независим орган, създаден от Парламента на Шотландия през 2008 г., и има общо задължение да допринася за повишаване на осведомеността, разбирането и зачитането на всички права на човека — икономически, социални, културни, граждански и политически — по отношение на всички хора и на цялата територия на Шотландия, както и да насърчава най-добрите практики в областта на правата на човека.  Тя може също така да докладва директно на ООН по въпроси, свързани с правата на човека.  Пълните задължения и правомощия на Комисията са определени в Закона за Комисията по правата на човека на Шотландия от 2006 г.

КПЧШ разполага с правомощия:

• да препоръчва промени в закон, политика и практика
• да популяризира правата на човека чрез образование, обучение и публикуване на изследвания
• да извършва проверки на политиките и практиките на публичните органи на Шотландия;

КПЧШ не разглежда жалби и не предоставя помощ на физически лица.  Въпреки това нейната листовка „Помощ във връзка с правата на човека“ предоставя подробности за организациите и услугите, които могат да предоставят съвети и помощ.

Данни за контакт:

Ел. поща: hello@scottishhumanrights.com

Уебсайт: Комисия по правата на човека на Шотландия

Омбудсмани

1. Омбудсман по публичните услуги на Шотландия (Scottish Public Services Ombudsman)

Омбудсманът по публичните услуги на Шотландия предоставя безплатни, независими и безпристрастни услуги при спорове между граждани и органи на местната и централната власт, като се опитва да помогне за решаване на спора или коригиране на несправедливи ситуации.  Той е последната възможна инстанция при разглеждането на жалби срещу публични органи в Шотландия (различните съвети, Националната здравна служба, сдруженията за жилищно настаняване, колежи и университети, затвори, повечето доставчици на вода, шотландското правителство и неговите агенции и министерства и повечето от шотландските органи).

Данни за контакт:

Безплатен телефон: 0800 377 7330
Телефон: 0131 225 5330

Пощенски адрес: Freepost SPSO (не е необходимо да се поставя пощенска марка)

За лично подаване на документи: 4 Melville Street, Edinburgh, EH3 7NS (работно време: понеделник, сряда, четвъртък и петък — от 9:00 ч. до 17:00 ч., вторник — от 10:00 ч. до 17:00 ч.)

Уебсайт: Омбудсман по публичните услуги на Шотландия

2. Омбудсман по парламентарни и здравни въпроси (Parliamentary and Health Service Ombudsman)

Омбудсманът по парламентарни и здравни въпроси е последната възможна инстанция за жалби във връзка с Националната здравна служба в Англия и публичните услуги, предоставяни от правителството на Обединеното кралство.  Услугите му са безплатни и той разглежда жалби в случаите, когато дадено лице смята, че е допусната несправедливост или са създадени затруднения вследствие на това, че дадена организация не е действала правилно или справедливо или предоставената от нея услуга е с лошо качество и проблемът не е бил отстранен.

Омбудсманът не е част от правителството.  Той е създаден от Парламента с цел да предоставя независима услуга по разглеждане на жалби.  Той споделя констатациите от работата си с Парламента, за да му помогне да упражнява контрол върху доставчиците на публични услуги; констатациите му се споделят и с други образувания с цел да спомогнат за подобряване на публичните услуги.  Омбудсманът се отчита пред Парламента на Обединеното кралство, а Комисията по въпросите на публичната администрация и по конституционни въпроси упражнява контрол върху работата му.

Преди да се подаде оплакване пред омбудсмана, трябва първо да се подаде жалба до организацията, предизвикала недоволството.  Ако оплакването се отнася до конкретно министерство на правителството на Обединеното кралство или до публична организация на Обединеното кралство, трябва да се свържете с депутат, който да отнесе въпроса пред омбудсмана.

Уебсайт: Омбудсман

Данни за контакт:

Телефон: 0345 015 4033 (от понеделник до петък: от 8:30 ч. до 17:30 ч.)

Услуга „Обратно повикване“ — изпратете съобщение „call back“ на номер: 07624 813 005

Ако използвате британски жестомимичен език, можете да ползвате услугата SignVideo: SignVideo

Специализирани органи по правата на човека

1. Комисар по въпросите, отнасящи се до децата и младите хора в Шотландия (Children and Young People's Commissioner Scotland)

Комисарят по въпросите, отнасящи се до децата и младите хора в Шотландия, отговаря за повишаване на осведомеността и разбирането за правата на децата и помага на децата да отстояват правата си. Комисарят е оправомощен да извършва разследвания дали доставчиците на услуги вземат под внимание правата, интересите и мнението на групите деца и млади хора при вземането на решения или предприемането на действия, които ги засягат.

Данни за контакт:

Ел. поща: inbox@cypcs.org.uk

Уебсайт: Комисар по въпросите, отнасящи се до децата и младите хора в Шотландия

2. Комисар по информацията на Шотландия (The Scottish Information Commissioner)

Службата на Комисаря по информацията на Шотландия насърчава и налага спазването както на правото на обществеността да иска достъп до информацията, съхранявана от публичните органи на Шотландия, така и на добрите практики от страна на различните органи.  В процеса на работата си Комисарят подкрепя откритостта, прозрачността и отчетността на публичните органи.

Комисарят отговаря за прилагането и популяризирането на шотландското законодателство относно свободата на информацията, а именно:

• Закона за свобода на информацията (Шотландия) от 2002 г. (The Freedom of Information (Scotland) Act 2002)
• Наредбите относно информацията за околната среда (Шотландия) от 2004 г. (The Environmental Information (Scotland) Regulations 2004)
• Наредбите INSPIRE (Шотландия) от 2009 г. (The INSPIRE (Scotland) Regulations 2009)

Комисарят и неговият екип:

• извършват проверки на прилагането на законодателството и издават правнообвързващи решения;
• насърчават добрите практики сред публичните органи;
• предоставят на обществеността информация относно правата на гражданите.

Данни за контакт:

Ел. поща: enquiries@itspublicknowledge.info

Уебсайт: Комисар по информацията на Шотландия

3. Служба на комисаря по информацията (Information Commissioner's Office)

Службата на комисаря по информацията е независим орган на Обединеното кралство, чиято цел е да поддържа правото на информираност в интерес на обществото, да насърчава откритост от страна на публичните органи и да следи за неприкосновеността на личния живот на хората.

Данни за контакт:

Information Commissioner's Office
Wycliffe House
Water Lane
Wilmslow
Cheshire
SK9 5AF

Телефон: 0303 123 1113 (или 01625 545745, ако не желаете да се свързвате с номер, който започва с „03“)
Факс: 01625 524 510

The Information Commissioner's Office Scotland
45 Melville Street
Edinburgh
EH3 7HL

Телефон: 0131 244 9001

Ел. поща: Scotland@ico.org.uk
Уебсайт: Служба на Комисаря по информацията

Други организации

1. Служба за помощ на гражданите (Citizens Advice Service)

Службата за помощ на гражданите помага на хората да решават правни, финансови и други свои проблеми, като осигурява безплатни, независими и поверителни консултации и се опитва да повлияе на създателите на политики.

Данни за контакт:

Пряка телефонна линия за връзка със Службата за помощ на гражданите: 0808 800 9060 (от понеделник до петък: от 9,00 ч. до 18,00 ч.)

Уебсайт: Служба за помощ на гражданите

За да се свържете със Службата за помощ на гражданите, натиснете тук: http://citizensadvice.org.uk/index/contact_us.htm

2. Организация за подпомагане на жертвите на престъпления в Шотландия (Victim Support Scotland)

Организацията за подпомагане на жертвите на престъпления в Шотландия е доброволческа организация, която помага на хора, пострадали от престъпления.  Тя осигурява емоционална подкрепа, практическа помощ и важна информация за жертви, свидетели и други хора, засегнати от престъпления.  Услугата е безплатна, поверителна и се предоставя от доброволци чрез мрежа от служби за подпомагане на жертвите на престъпления и за правосъдие по отношение на младите хора в отделните общности и служби за защита на свидетели към съдилищата.

На уебсайта на организацията се предоставя повече информация, включително как да се свържете с нея:

Организация за подпомагане на жертвите на престъпления в Шотландия

Гореща линия: 0345 603 9213 (от понеделник до петък: от 8,00 ч. до 20,00 ч.)

Кодекс на правата на жертвите в Шотландия (The Victims' Code for Scotland)

В Кодекса на правата на жертвите в Шотландия (Victims' Code for Scotland) се посочват ясно и на едно място правата и възможностите за оказване на подкрепа на жертвите на престъпления в Шотландия.

3. Служба на комисаря по имиграционни въпроси (The Office of the Immigration Services Commissioner)

Службата на комисаря по имиграционни въпроси (СКИВ) е независим неведомствен публичен орган, създаден съгласно Закона относно имиграцията и убежището от 1999 г.

Ключовите отговорности на СКИВ са:

• да регулира консултантите по имиграционни въпроси;
• да насърчава прилагането на добри практики чрез определяне на стандарти;
• да приема и разглежда жалби относно лица, които предоставят консултации по имиграционни въпроси;
• да образува наказателни производства срещу лица, които извършват незаконни дейности;
• да следи регулирането на лица, които предоставят консултации по имиграционни въпроси и които се регулират от една от определени професионални организации.

СКИВ не предоставя консултации по имиграционни въпроси и не препоръчва или одобрява конкретни консултанти.

СКИВ работи с широк кръг от организации, включително професионални сдружения, трибунали, Агенцията за граничен контрол на Обединеното кралство и доброволчески организации.

За допълнителна информация вж.: Служба на комисаря по имиграционни въпроси

Данни за контакт:

Office of the Immigration Services Commissioner
5th Floor
21 Bloomsbury Street
London
WC1B 3HF

Телефон: 0845 000 0046

Ел. поща: info@oisc.gov.uk

4. Съвет за правна помощ на Шотландия (СППШ) (The Scottish Legal Aid Board )

Целта на правната помощ в Шотландия е да се осигури достъп до правосъдие за хората, които не могат да си позволят да платят съдебните си разноски.  Съветът за правна помощ на Шотландия се занимава с управлението на системата за правна помощ в страната в рамките на предвиденото от закона.

За да поискате правна помощ, е нужно да намерите адвокат, който се занимава с правна помощ.  Ще трябва да докажете, че не сте в състояние сам да платите за юридическата помощ, както и че проблемът ви е сериозен.  Може да се наложи да платите част от сумата за покриване на разноските по делото или да върнете платените разноски по-късно.

В зависимост от финансовото ви положение и от вида юридическа помощ, която ви е нужна, може да се окаже, че не е необходимо да плащате каквото и да било.

Видът правна помощ, за която кандидатствате, зависи от вида на юридическата помощ, която ви е нужна.  Този въпрос ще ви бъде разяснен от адвоката.

• Правната помощ може да спомогне да заплатите на адвоката за предоставените от него юридически консултации, например информация за правата ви и за възможните варианти, с които разполагате, или помощ при преговори и изготвяне на документи.  Тя не покрива съдебни разноски.

При необходимост обаче адвокатът може да ви представлява пред съда в следните случаи:

• по граждански дела, напр. при проблеми, свързани с жилище, ако се развеждате, при спор във връзка с децата или при нужда от помощ във връзка със задължения за недвижим имот;
• при изслушване на дете, напр. ако сте млад човек (или родител/настойник на такъв) и сте призован да се явите на заседание за решаване на даден проблем;
• по наказателно дело, напр. ако сте обвинен в престъпление или сте застрашен от осъждане на лишаване от свобода.

За допълнителна информация относно СППШ или за да се свържете с него:

Британски жестомимичен език: contact Scotland-BSL — услуга за онлайн превод, за Шотландия.

Ел. поща: general@slab.org.uk

Уебсайт: Съвет за правна помощ на Шотландия

5. Инспекторат в областта на грижите (Care Inspectorate)

Инспекторатът в областта на грижите регулира и извършва инспекции на услугите по предоставянето на грижи в Шотландия, за да гарантира, че те отговарят на стандартите.  Той извършва съвместни инспекции с други регулаторни органи за проверка на качеството на работата на различните организации по места в областта на подпомагането на възрастни и деца.

Данни за контакт:

Ел. поща: enquiries@careinspectorate.com

Уебсайт: Инспекторат в областта на грижите

6. Комисия по въпросите на психическото здраве — Шотландия (Mental Welfare Commission Scotland)

Комисията защитава и популяризира правата на човека по отношение на хората с психични заболявания, когнитивни увреждания, деменция и свързаните с това състояния.  Тя осъществява това чрез оправомощаване на физически лица и лица, които полагат грижи за тях, наблюдаване на законодателството в областта на психичното здраве и неработоспособността и оказване на влияние върху и оспорване на решения на доставчици на услуги и създатели на политики.

Ел. поща: enquiries@mwcscot.org.uk

Уебсайт: Комисия по въпросите на психическото здраве — Шотландия

За допълнителна информация или помощ

Посочените по-долу организации и органи биха могли да ви предоставят информация или помощ в рамките на своите правомощия.

Уебсайт на правителството на Обединеното кралство за граждани на Обединеното кралство: Gov.UK

Консултации във връзка с жилищно настаняване: Shelter — Шотландия

ACAS — консултации в областта на заетостта: ACAS

National Debtline — консултации по въпросите на задлъжнялостта: National Debt Line

StepChange Debt Charity — консултации по въпросите на задлъжнялостта: Step Change

Money Advice Service — консултации по парични и финансови въпроси: Money Advice Service

Law Society of Scotland — помощ за намиране на адвокат, включително по въпроси от областта на правата на човека: Law Society

Scottish Child Law Centre — безплатни юридически консултации за деца и по въпроси, отнасящи се до деца: SCLC

Contact — информация, подкрепа и консултации за семейства на деца с увреждания: Contact

Служба за консултации и подкрепа в полза на пациенти (Patient Advice and Support Service (PASS) към Бюрото за граждански консултации — независима служба, предоставяща информация, консултации и подкрепа за пациенти и лицата, полагащи грижа за тях: PASS

Scottish Association for Mental Health (Шотландско сдружение за психично здраве): SAMH

Care Information Scotland — услуга, предоставяна по телефона и чрез уебсайт, за информация относно услугите по предоставяне на грижи за възрастни хора, живеещи в Шотландия: CIS

SurvivorScotland извършва контрол за изпълнението на националната стратегия за лицата, жертви на злоупотреба в детска възраст: SurvivorScotland

Гореща телефонна линия за възрастни хора в Шотландия: Age UK Scotland

Scottish Women's Aid (помощ за жени в Шотландия): SWA

Съвет по въпросите на бежанците в Шотландия (Scottish Refugee Council): SRC

Правен център по въпросите на етническите малцинства (Ethnic Minorities Law Centre): EMLC