Национални съдилища и други несъдебни органи

Естония

Съдържание, предоставено от
Естония

Национални съдилища

Окръжни съдилища, административни съдилища, областни съдилища и Върховен съд

Координатите за връзка на съдилищата и допълнителна информация могат да бъдат намерени на уебсайта на съдилищата.

Окръжните съдилища разглеждат всички граждански и наказателни дела и дела за наказуеми простъпки (дребни престъпления) като първа инстанция. Решението на окръжния съд може да бъде обжалвано пред областния съд. В Естония има четири окръжни съдилища: Окръжен съд на Харю, Окръжен съд на Виру, Окръжен съд на Тарту и Окръжен съд на Пярну.

Административните съдилища разглеждат административни дела като първа инстанция. Компетентността на административните съдилища, производството пред административен съд и правилата на административното производство са уредени в Административнопроцесуалния кодекс. В Естония има две административни съдилища: Административен съд на Талин и Административен съд на Тарту.

Областните съдилища, в качеството си на второинстанционни съдилища, разглеждат възраженията и жалбите, подадени срещу решенията на окръжните и административните съдилища. Разглеждането на делата в областните съдилища става на колегиален принцип, т.е. жалбите се разглеждат от съдебен състав от трима съдии. В Естония има две областни съдилища: Областен съд на Талин и Областен съд на Тарту.

На-висшият съд на Естония е Върховният съд. Съгласно Конституцията на Естония Върховният съд е касационен и конституционен съд. Компетентността на Върховния съд е уредена в Закона за съдилищата. Върховният съд отговаря за:

  • осъществяване на конституционен контрол;
  • касационно разглеждане на съдебните решения;
  • разглеждане на ревизионните жалби;
  • изпълнение на други функции, предвидени по закон.

Касационна жалба може да бъде подадена пред Върховния съд от всяка страна, която не е удовлетворена от решението на по-долна инстанция. Върховният съд допуска касационни жалби, когато изложените в жалбата основания сочат, че нисшестоящият съд е приложил неправилно материалноправна норма или сериозно е нарушил процесуална норма, което потенциално е довело до неправилно решение.

Ако дадено лице счита, че субект на публичното право (напр. държавен орган или орган на местно управление) е нарушил неговите права или е ограничил неговите свободи чрез административен акт или действие, то може да сезира административния съд по въпроса. Административният съд разглежда спорове във връзка с реформата на собствеността и поземлената собственост, държавната служба, данъчната администрация, гражданството и миграцията, обществените поръчки, държавната собственост, строителството и устройството на територията и отговорността на държавата.

Към окръжния съд могат да бъдат отнесени случаи, свързани с нарушаване на права от гражданскоправен характер, като договорни спорове, семейноправни спорове, наследствени или имуществени спорове, въпроси, свързани с дейността и управлението на търговски дружества и организации с нестопанска цел, спорове във връзка с интелектуална собственост и несъстоятелност, както и трудовоправни спорове.

Национални институции по правата на човека

От 1 януари 2019 г. канцлерът на правосъдието е натоварен със задачата да защитава и утвърждава правата на човека в съответствие с Резолюция 48/134 на Общото събрание на ООН от 20 декември 1993 г., озаглавена „Национални институции за утвърждаване и защита на правата на човека“. Националните органи по правата на човека могат да кандидатстват за официална международна акредитация. Канцлерът на правосъдието официално поиска да започне процеса на акредитация, но към 30 септември 2020 г. процесът все още не е приключил.

Омбудсман

Ролята на омбудсман се изпълнява от канцлера на правосъдието.

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Канцлерът на правосъдието изпълнява функциите на омбудсман, пазител на конституционността и законността на законодателните актове и омбудсман за правата на детето.

В качеството си на омбудсман канцлерът на правосъдието следи дейността на органите, изпълняващи публични функции, и проверява дали държавните органи спазват основните права и свободи на човека и добрата административна практика. Канцлерът на правосъдието проверява:

  • дейността на държавните органи и институции;
  • дейността на органите и институциите на местно управление;
  • дейността на органите или институциите на публичноправните юридически лица или на частноправните лица, изпълняващи публични функции.

Всеки има право да подаде молба до канцлера на правосъдието с цел извършване на проверка на дейността на органите, изпълняващи публични функции.

Ако канцлерът на правосъдието установи, че дейността на орган, изпълняващ публични функции, е противозаконна, той изпраща становище до органа, в което посочва закононарушенията и при необходимост препоръчва начини за следване на законосъобразна и добра административна практика или предлага начини за отстраняване на нарушението. И в двата случая, преди да даде становището си, той преценява дали органът е спазил закона и дали комуникацията с лицето е била в съответствие с добрата административна практика. По свое усмотрение канцлерът на правосъдието може да отправи критики, да изрази мнение или да направи целеви препоръки за отстраняване на нарушението.

Канцлер на правосъдието

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Всеки има право да подаде молба до канцлера на правосъдието с цел извършване на проверка дали даден закон или друг законодателен акт е съобразен с Конституцията и законите. Канцлерът на правосъдието проверява дали законодателството, прието от законодателните и изпълнителните органи и от органите на местно управление, е съобразено с Конституцията и законите.

Канцлерът на правосъдието проверява:

  • конституционосъобразността на законите;
  • конституционосъобразността и законосъобразността на правителствените постановления;
  • конституционосъобразността и законосъобразността на министерските постановления;
  • конституционосъобразността и законосъобразността на постановленията на органите на местно управление и на общинските и градските власти;
  • законосъобразността на законодателните актове, издавани от публичноправните юридически лица.

В случай че канцлерът на правосъдието установи, че даден законодателен акт е противоконституционен или незаконосъобразен:

  • той прави предложение на автора на акта да го приведе в съответствие с Конституцията или съответния закон в срок от 20 дни.
    Ако предложението не бъде взето под внимание, канцлерът на правосъдието подава молба до Върховния съд да обяви законодателния акт за недействителен;
  • той може да подаде доклад до Върховния съд, за да привлече вниманието му към съществуващите в законодателството проблеми.

Специализирани органи по правата на човека

Омбудсман за правата на детето (функцията се изпълнява от канцлера на правосъдието).

Канцлерът на правосъдието изпълнява задълженията по защита и утвърждаване на правата на децата съгласно член 4 от Конвенцията за правата на детето.

Служба на канцлера на правосъдието: Kohtu 8, 15193 Tallinn, Estonia

Задълженията на съветниците в Отдела за правата на децата и младежите се състоят предимно в следното:

  • разглеждане на молби във връзка с правата на детето по производства за конституционен контрол и производства, започнати от омбудсмана;
  • подготвяне и провеждане на проверки чрез посещения на детски заведения;
  • подготвяне на молби и становища по производства за конституционен контрол;
  • осъществяване на образователни инициативи за правата на детето и повишаване на осведомеността относно Конвенцията на ООН за правата на детето, повишаване на осведомеността и организиране на обучения за правата на детето;
  • провеждане на проучвания и изследвания по въпроси, свързани с утвърждаването и защитата на правата на детето;
  • осъществяване на сътрудничество между детски и младежки организации, граждански сдружения, НПО, професионални организации, научни институции и държавни органи.

В допълнение към горепосоченото канцлерът на правосъдието:

  • разрешава спорове, свързани с дискриминация, между частноправни субекти въз основа на Конституцията и други закони;
  • е националният превантивен орган, посочен в член 3 от Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание;
  • следи за спазването на основните права и свободи от органите на изпълняващата държава при организиране на събирането, обработването, използването и надзора на личните данни и свързаната с тях информация при използване на специални разузнавателни средства;
  • изпълнява задачите по насърчаване и наблюдение на прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания в съответствие с член 33, параграф 2 от нея.

Орган по въпросите на равенството

Комисар по равенството между половете и равното третиранеRoosikrantsi 8b, 10119 Tallinn, Estonia

Комисарят по равенството между половете и равното третиране е независим и безпристрастен експерт, изпълняващ функциите си съгласно Закона за равенството между половете и Закона за равното третиране. Ролята на комисаря е да следи за спазването на разпоредбите на тези два закона. Комисарят съветва и съдейства на гражданите при спорове, свързани с дискриминация, и изготвя експертни становища в случаи на дискриминация.

Комисарят по равенството между половете и равното третиране:

  • получава молби от гражданите и изготвя становища по случаи на дискриминация;
  • анализира въздействието на законодателството върху положението на жените и мъжете и върху представителите на малцинствени групи в обществото;
  • отправя предложения за законодателни изменения до правителството и правителствените органи и до органите на местно управление;
  • съветва и информира правителството, правителствените органи и органите на местно управление по въпроси, свързани с прилагането на Закона за равенството между половете и Закона за равното третиране;
  • приема мерки за насърчаване на равенството между половете и равното третиране на жените и мъжете.

Комисарят издава становища на вниманието на жертвите на дискриминация и на лицата със законен интерес да следят спазването на законовите изисквания за равно третиране. Целта на тези становища е да се направи оценка, която съвместно със Закона за равенството между половете, Закона за равното третиране, международните споразумения със задължителна сила за Република Естония и други законодателни актове да позволи да се прецени дали при въпросното правоотношение принципът на равно третиране е бил нарушен.

Становище може да бъде получено, като до комисаря се подаде молба, в която се описват фактите, будещи съмнение за наличието на дискриминация. За да изготви дадено становище, комисарят има право да получи информация от всяко лице, което би могло да разполага с необходимата информация за установяването на фактите по случай на дискриминация, както и да изиска да му бъдат представени писмени обяснения относно фактите, свързани със случай на съмнения за дискриминация, и документи или копия на документи в определения от комисаря срок.

Орган по защита на данните

Инспекция по защита на данните, Tatari 39, 10134 Tallinn, Estonia

Инспекцията по защита на данните защитава следните конституционни права:

  • правото на лицата да бъдат информирани за изпълнението на публични функции;
  • правото на неприкосновеност на личния живот при защитата на личните данни;
  • правото на достъп до собствените данни.

Ако правата на дадено лице са нарушени при обработването на лични данни или при предоставянето на достъп до публична информация, те могат да се обърнат към Инспекцията по защита на данните.

Инспекцията по защита на данните трябва да бъде информирана, ако изискванията за обработване на лични данни са нарушени от фирма или орган. Това обаче не е необходимо, ако няма вероятност нарушението да представлява заплаха за правата и свободите на физически лица. На Инспекцията по защита на данните трябва също така да бъдат предоставени координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните на въпросната фирма или орган.

Най-лесният начин за връзка с Инспекцията по защита на данните е чрез следния уебсайт: https://www.aki.ee/en/contacts.

Други специализирани органи

Не съществуват други специализирани органи.

Други

Естонска адвокатска колегия

Естонска адвокатска колегияRävala pst 3, 10143 Tallinn, Estonia

Естонската адвокатска колегия е сдружение на естонските адвокати, чиято основна дейност е предоставянето на правни консултации на гражданите. Естонската адвокатска колегия е създадена на 14 юни 1919 г. като самоуправляващо се професионално сдружение на адвокатите, чиято цел е да организира предоставянето на правни услуги в частен и публичен интерес. Естонската адвокатска колегия организира, наред с другото, професионалното развитие на адвокатите, отношенията с юридическите професии, държавните органи и редица местни и чуждестранни организации и активно участва в изготвянето на законодателството. Колегията също така изпълнява публични функции — осигурява защита и представителство по граждански и административни дела срещу такса, плащана от държавата.

По правило, за да се получи държавна правна помощ, трябва да се подаде молба. Молбите за държавна правна помощ обикновено се подават до съда. Молбата за държавна правна помощ се препраща до разследващия орган или до прокуратурата, ако лицето е заподозряно по наказателно производство, по което участието на защитник не е задължително.

Молбите за държавна правна помощ трябва да бъдат подадени на естонски език. Молбата може също така да се подаде на английски, ако молителят на държавна помощ е физическо лице, пребиваващо в друга държава — членка на Европейския съюз, или е гражданин на друга държава — членка на ЕС, или е юридическо лице със седалище в друга държава — членка на ЕС.

По молба на разследващия орган, прокуратурата или съда Естонската адвокатска колегия назначава адвокат, който да предостави държавната правна помощ. По правило лицата нямат право да избират адвоката, който ще им предостави държавна правна помощ. Лицата обаче имат право да поискат държавната правна помощ да бъде предоставена от определен адвокат, ако той се е съгласил да предостави такава на лицето. В такъв случай името на адвоката, който е дал съгласието си, трябва да бъде посочено още в самата молба за държавна правна помощ.

При производства, при които по закон се изисква участието на защитник, не е необходимо лицето да предприема действия за получаването на държавна правна помощ (освен ако самото лице е наело адвокат) — длъжностното лице, което води производството, трябва да организира назначаването на адвокат на лицето и не е необходимо лицето да подава молба за това.

Последна актуализация: 22/12/2021

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.