Моля, имайте предвид, че оригиналната езикова версия на тази страница хърватски е била наскоро променена. Езиковата версия, която търсите, в момента се подготвя от нашите преводачи.
Swipe to change

Основни права

Хърватия

Съдържание, предоставено от
Хърватия

Национални съдилища

Омбудсман

Специализирани органи по правата на човека

Защита на личните данни

Безплатна правна помощ

Национални съдилища

Съдилищата имат специална роля в защитата на правата на човека. Те са създадени със закон органи, чиято независимост е гарантирана от Конституцията. За гарантиране на упражняването на конституционните права и свободи е налице специален механизъм — конституционната жалба, която може да бъде подадена от всеки гражданин, който смята, че държавните органи, местните и областните (регионалните) органи на самоуправление или юридическите лица с властнически правомощия, които са взели решения относно негови права и задължения или във връзка с подозрение или обвинение в престъпление, са нарушили неговите човешки права или основни свободи, гарантирани от Конституцията. Жалбата може да се подава само след като преди това са били изчерпани всички налични правни средства за защита.

Конституционен съд на Република Хърватия (Ustavni sud Republike Hrvatske)
Trg svetog Marka 4
10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 6400 251
Факс: +385 1 4551 055
https://www.usud.hr/

Върховен съд на Република Хърватия (Vrhovni sud Republike Hrvatske)
Trg Nikole Šubića Zrinskog 3
10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 486 22 22, +385 1 481 00 36
Факс: +385 1 481 00 35
Ел. поща: vsrh@vsrh.hr
http://www.vsrh.hr/

Списък на жупанийските (окръжни) съдилища  PDF (209 Kb) hr

Списък на общинските (районни) съдилища  PDF (296 Kb) hr

Висш търговски съд на Република Хърватия (Visoki trgovački sud Republike Hrvatske)
Berislavićeva 11, 10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 489 68 88
Факс: +385 1 487 23 29
http://www.vtsrh.hr/ />
Списък на търговските съдилища  PDF (192 Kb) hr

Висш административен съд на Република Хърватия (Visoki upravni sud Republike Hrvatske)
Frankopanska 16, 10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 480 78 00
Факс: +385 1 480 79 28
http://www.upravnisudrh.hr/

Списък на административните съдилища  PDF (180 Kb) hr

Висш съд за простъпки на Република Хърватия (Visoki prekršajni sud Republike Hrvatske)
Ulica Augusta Šenoe 30, 10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 480 75 10
Факс: +385 1 461 12 91
Ел. поща: predsjednik@vpsrh.pravosudje.hr
http://sudovi.pravosudje.hr/VPSRH/

Списък на съдилищата за простъпки  PDF (274 Kb) hr

Омбудсман

Trg hrvatskih velikana 6
10 000 Zagreb
Република Хърватия
Телефон: +385 1 4851 855, +385 1 4851 853
Ел. поща: info@ombudsman.hr
Факс: +385 1 6431 628

Съгласно член 93 от Конституцията на Република Хърватия омбудсманът е представител на хърватския парламент, упълномощен за утвърждаването и защитата на правата на човека и свободите, установени в Конституцията, законите и международните правни актове за правата на човека и свободите, приети от Република Хърватия.

Омбудсманът и неговите заместници се избират от хърватския парламент за срок от осем години, като тяхната цел е да защитават гражданите срещу нарушаване на правата на човека чрез действия на държавните органи или юридическите лица с властнически правомощия. Той е централният орган за борба с дискриминацията и изпълнява функциите на национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Омбудсманът разполага с независимост и автономност в изпълнението на своите задачи.

Прерогативи:

Защита на правата на човека

Гражданите имат право на подадат жалба до омбудсмана, когато смятат, че правата им са били нарушени от органи с властнически правомощия. Въз основа на жалбата и получените документи омбудсманът извършва проверка. Всички държавни органи, органи с властнически правомощия и местни и областни (регионални) органи на самоуправление — т.е. всички публични органи — са длъжни да предоставят исканата информация. Въз основа на установените факти омбудсманът може да издава становища, препоръки и предупреждения до съответните органи или висшестоящи органи и ако е необходимо, да уведомява хърватския парламент.

Освен това омбудсманът проверява съответствието на нормативните актове с Конституцията на Република Хърватия и международните конвенции за защита на правата човека и може да предупреди хърватското правителство за необходимостта от изменение или приемане на нормативни актове в областта на правата на човека. Той може също така да предупреди хърватския парламент за необходимостта от хармонизиране на нормативни актове с Конституцията и законите. Омбудсманът има право също така да започне производство пред Конституционния съд на Република Хърватия за проверка на съответствието на законите и други нормативни актове с Конституцията на Република Хърватия.

Утвърждаване на правата на човека

Утвърждаването на правата на човека включва дейност по изследване и анализ, разработване и поддържане на бази данни и документация, навременно и редовно информиране на обществеността и заинтересованите страни, активно насърчаване и поддържане на сътрудничество с организациите на гражданското общество, международните организации и научноизследователските институции, както и инициативи за хармонизиране на законодателството с международните и европейските стандарти и тяхното прилагане.

Централен орган за борба с дискриминацията

Омбудсманът приема жалби от физически и юридически лица, предоставя необходимата информация относно правата и задълженията и възможностите за съдебна и друга защита, разглежда отделни молби и предприема действия в рамките на своята компетентност за премахване на дискриминацията и защита на правата на дискриминираните лица (освен ако не е в ход съдебно производство), провежда помирителни процедури с възможност за сключване на извънсъдебно споразумение със съгласието на страните и подава към компетентната прокуратура сигнали за извършени престъпления във връзка със случаи на дискриминация.

Национален превантивен механизъм

Омбудсманът изпълнява функциите на национален превантивен механизъм за предотвратяване на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в местата, където се намират лишените от свобода лица, както и лицата, които са били задържани под стража, арестувани или настанени в места под публичен надзор, които не могат да напуснат по собствено желание.

Това означава, че представителите на службата на омбудсмана, които действат в това си качество, посещават местата за лишаване от свобода, местата за задържане и различните институции, в които са настанени лица с психични разтройства, като превантивна мярка за защита на лицата, които са лишени от свобода или чиято свобода е ограничена.

Национална институция по правата на човека (НИПЧ)

От 2009 г. насам омбудсманът е единствената национална институция за защита и укрепване на правата на човека (НИПЧ) в Република Хърватия със статут „А“ съгласно Парижките принципи на ООН, които определят параметрите за независимост на националните институции за защита на правата на човека.

Това е най-високото ниво на институционална независимост, което беше отново потвърдено за Службата на омбудсмана през юли 2013 г. след мониторинг от страна на ООН на изпълнението на нейните препоръки, свързани със запазването и укрепването на статута на независимост.

Специализирани органи по правата на човека

Омбудсман за правата на детето

Teslina 10
10 000 Zagreb
Хърватия
Ел. поща: info@dijete.hr
Телефон: +385 1 4929 669
Факс: +385 1 4921 277
http://www.dijete.hr/

Обхват на дейностите

Службата на омбудсмана по правата на детето проверява съответствието на законите и другите нормативни актове в Хърватия, свързани със защитата на правата и интересите на детето, с Конституцията на Република Хърватия, Конвенцията за правата на детето и други международни документи, имащи отношение към защитата на правата и интересите на детето. Службата следи нарушенията на индивидуалните права на децата и проучва общото проявление и видовете нарушения на правата и интересите на децата. Тя се застъпва за защитата и укрепването на правата и интересите на децата със специални нужди, предлага мерки за изграждане на всеобхватна система за защита и укрепване на правата на децата и за предотвратяване на вредните действия, застрашаващи техните интереси. Службата информира и съветва децата за начина, по който да упражняват и защитават своите права и интереси, сътрудничи си с тях, насърчава ги да изразяват мнението си и го зачита, инициира и участва в публични дейности, насочени към подобряване на положението на децата, и предлага мерки за увеличаване на тяхното влияние в обществото. Тя има достъп до и поглед върху всички данни, информация и действия, свързани с правата и защитата на децата, независимо от степента на поверителност. Службата има право да влиза във и да проверява всяка институция, държавен орган, юридическо и физическо лице, на които със специални разпоредби е поверена грижата за деца, както и религиозните общности, където децата пребивават или се настаняват временно или постоянно.

Ако Службата на омбудсмана установи, че дете е било обект на физическо или психическо насилие, сексуален тормоз, сексуално насилие или сексуална експлоатация, небрежно или пренебрежително отношение, тя трябва незабавно да подаде жалба до компетентната прокуратура и да предупреди компетентното заведение за социални грижи, като предложи мерки за защита на правата и интересите на детето. Службата на омбудсмана може да потърси професионална помощ от експерти и професионални институции, които се занимават със защитата, грижата, развитието и правата на децата, които са длъжни да осигурят тази помощ своевременно.

Омбудсман за равенството между половете

Preobraženska 4/1
10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 48 48 100
Факс: +385 1 48 44 600
Ел. поща: ravnopravnost@prs.hr
http://www.prs.hr/

Обхват на дейностите

Службата на омбудсмана за равенството между половете разглежда жалби за дискриминация, основана на пола, брачното или семейното положение и сексуалната ориентация; тя разглежда случаи на нарушения на принципа на равенство между половете, случаи на дискриминация срещу лица или групи лица от страна на държавни органи, звена на местните или областните (регионалните) органи на самоуправление и други органи с властнически правомощия, служители в тези органи и други юридически и физически лица.

При осъществяването на дейностите в обхвата на неговата компетентност омбудсманът е оправомощен да предупреждава, да предлага мерки и да отправя препоръки.

Ако омбудсманът установи, че е бил нарушен принципът на равенство между половете, той има право да внесе предложение за започване на контрол за конституционосъобразност на закона или контрол за конституционосъобразност и законосъобразност на други нормативни актове.

Омбудсман за правата на лицата с увреждания

Savska cesta 41/3
10 000 Zagreb
Телефон: +385 1 6102 170
Факс: +385 1 6177 901
Ел. поща: ured@posi.hr

Обхват на дейностите

Службата на омбудсмана за правата на лицата с увреждания е независима държавна институция, чиято основна роля е да наблюдава и укрепва правата на лицата с увреждания, които се основават на Конституцията на Република Хърватия и международните договори и закони. В случай на нарушение на правата на лицата с увреждания омбудсманът има право да предупреждава, да предлага мерки, да отправя препоръки, да уведомява и да изисква отчети за предприетите действия.

Ако омбудсманът установи, че дадено законово решение е в ущърб на лица с увреждания или деца със затруднения в развитието, че ги ограничава по някакъв начин или ги поставя в по-неблагоприятно положение спрямо лица без увреждания, омбудсманът предлага изменение на това законово решение.

Службата на омбудсмана получава индивидуални жалби от лица с увреждания и лица, работещи в техен интерес, разглежда жалби за нарушаване на правата на лица с увреждания и в контакт с институциите, които отговарят за решаването на тези въпроси, се стреми да постигне най-благоприятното решение.

Обмудсманът за правата на лицата с увреждания оказва помощ на такива лица, като ги консултира как да упражняват и защитават своите права и интереси.

Защита на личните данни

Агенция за защита на личните данни

Martićeva 14
10 000 Zagreb

Телефон: +385 460 90 00
Факс: +385 4609 099
Ел. поща: azop@azop.hr
http://www.azop.hr/

Агенцията за защита на личните данни е юридическо лице с властнически правомощия, което извършва своята дейност независимо и автономно в рамките на своята компетентност и прерогативи. Агенцията отговаря за изпълнението на административни и технически задачи, свързани със защитата на личните данни. В рамките на възложените ѝ публични функции агенцията следи за защитата на личните данни, посочва установени злоупотреби при събирането на лични данни, съставя списък на държавите и международните организации, които имат подходяща регулаторна уредба на защитата на личните данни, разглежда молбите за установяване на нарушения на правата, гарантирани от Закона за защита на личните данни, и води централен регистър за събиране на личните данни.

Безплатна правна помощ

С приемането на Закона за безплатната правна помощ Министерството на правосъдието се зае с обширната и трудоемка задача за създаване на система за безплатна правна помощ.

Системата за безплатна правна помощ позволява на гражданите в неравностойно имуществено положение да си наемат адвокат и да получат правна помощ за конкретни правни действия и равен достъп до съдебни и административни процедури.

Институционалната рамка на системата за безплатна правна помощ се състои от службите на държавната администрация, които разглеждат молбите на гражданите на първа инстанция, а Отделът за предоставяне на безплатна правна помощ към Министерството на правосъдието постановява решения по жалбите на втора инстанция, решава на първа инстанция вписването на сдружения в Регистъра на сдруженията, упълномощени да предоставят първична правна помощ, води Регистъра и осъществява административен и технически надзор на работата на доставчиците на първична правна помощ.

В Закона за безплатната правна помощ като доставчици на правна помощ са предвидени:

  • адвокатите,
  • упълномощените сдружения,
  • синдикалните организации,
  • правните клиники и
  • службите на държавната областна (регионална) администрация.

Първична правна помощ се предоставя от службите, упълномощените сдружения и правните клиники.

При предоставянето на първична правна помощ службите са оправомощени да предоставят обща правна информация и правни съвети и да изготвят молби.

Вторична правна помощ се предоставя от адвокатите.

Съгласно разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ лицето, което желае да упражни правото си на безплатна правна помощ, трябва да подаде попълнен образец на молба за предоставяне на правна помощ до службата на държавната областна (регионална) администрация по местопребиваването на молителя. Към молбата трябва се приложат изричното писмено съгласие на молителя и на пълнолетните членове на неговото домакинство, за да разрешат достъпа до всички свързани с имущественото състояние данни и молителят да поеме материалната и наказателната отговорност за верността на твърденията си.

Образецът на молбата може да бъде изтеглен лично от уебсайта на Министерството на правосъдието, да бъде получен в службите на държавната областна (регионална) администрация, в общинските (районните) съдилища или в сградата на заведенията за социални грижи в рамките на обичайното им работно време.

Молбата се подава лично или с препоръчана поща и за нейното подаване не се плаща административна такса.

Предоставянето на правна помощ обхваща пълното или частично покриване на разноските за правна помощ в зависимост от имущественото състояние на молителя. А именно, предвижда се в зависимост от материалното състояние на получателя на правната помощ той да участва в разноските по процедурата в определен процент.

Когато правната помощ се предоставя в намален размер, разликата между пълния размер на адвокатския хонорар и възстановената част от разноските се поема от получтеля на помощта съобразно стойността на услугата, определена в Тарифата за възнагражденията и възстановяването на разноските за адвокатски хонорари.

Получатели на безплатна правна помощ

По смисъла на Закона за безплатната правна помощ получтели на правна помощ могат да бъдат:

  • хърватските граждани,
  • дете, което не е хърватски гражданин и което се намира в Република Хърватия, без да е придружено от възрастно лице, отговорно за него по закон,
  • временно пребиваващите чужденци въз основа на реципрочност и постоянно пребиваващите чужденци,
  • чужденците под временна закрила,
  • незаконно пребиваващите чужденци и чужденците за краткосрочно пребиваване, спрямо които тече процедура по експулсиране или за напускане на Република Хърватия,
  • търсещите убежище лица, чужденците под субсидиарна закрила и членовете на техните семейства, законно пребиваващи в Република Хърватия, за процедури, при които не им е осигурена правна помощ съгласно специален закон.

Информация за безплатната правна помощ можете да намери на уебсайта на Министерството на правосъдието на Република Хърватия или да получите по електронната поща: besplatna.pravna.pomoc@pravosudje.hr, като можете да очаквате са Ви отговорят в най-краткия възможен срок.

Можете също така да отправите всички въпроси директно до службите на държавната областна (регионална) администрация.

Презгранични спорове

Презграничен е този спор, при който страната, която кандидатства за правна помощ, има местоживеене или местопребиваване в държава — членка на ЕС, различна от държавата членка, в която заседава съдът или в която трябва да се изпълни решението.

Правна помощ при презграничните спорове се предоставя по граждански и търговски дела, в помирителни процедури, за извънсъдебно решаване на спорове, при принудително изпълнение на публични документи и за получаване на правни съвети в рамките на тези производства, като разпоредбите за презграничните спорове не се прилагат за данъчните, митническите и други административни производства.

Молител, който има местоживеене или местопребиваване в Република Хърватия и иска да получи правна помощ по презграничен спор пред съда на друга държава — членка на Европейския съюз, трябва да подаде молба до службата по своето местоживеене или местопребиваване. Компетентната служба предава молбата на Министерството на правосъдието в срок от осем дни от нейното получаване. Министерството на правосъдието превежда молбата и приложените документи на официалния език или на един от официалните езици на държавата — членка на Европейския съюз, и на компетентния получаващ орган и я препраща в срок от 15 дни от получаването ѝ на компетентния орган на държавата — членка на Европейския съюз, в която заседава съдът или в която се иска изпълнение на съдебното решение (получаващия орган). Ако не бъде предоставена правна помощ, молителят е длъжен да покрие разходите за превод.

Молителят може също така да подаде молбата директно до получаващия орган в държавата — членка на Европейския съюз, в която заседава съдът или в която трябва да се изпълни съдебното решение. Молител, който има местоживеене или местопребиваване в друга държава — членка на ЕС, и иска правна помощ по презграничен спор пред съд в Република Хърватия, има право на правна помощ в съответствие с разпоредбите на Закона за безплатната правна помощ. Молителят или компетентния орган на държавата членка, в която молителя има местоживеене или местопребиваване (предаващ орган), изпраща молбата за правна помощ в Република Хърватия до Министерството на правосъдието (получаващия орган). Образците и приложените документи трябва да бъдат преведени на хърватски език, в противен случай молбата ще бъде отхвърлена.

Молбите се подават по образца, определен с Решение 2004/844/ЕО на Комисията от 9 ноември 2004 г. за установяване на формуляр за молба за правна помощ съгласно Директива 2003/8/ЕО на Съвета относно подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове.

Последна актуализация: 15/03/2018

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответната държава-членка. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите.Европейската комисия не поема каквато и да е отговорност по отношение на информация или данни, които се съдържат или споменават в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.