

Намиране на информация по региони
Този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE).
Всяко лице може да остави имущество на друго лице за след смъртта си чрез завещателно разпореждане в завещание. Според изискванията на Закона за писмените документи (Шотландия) от 1995 г. завещанията, съставени след 1 август 1995 г., трябва да бъдат в писмен вид и подписани от завещателя.
Лицата могат да притежават също съвместно движимо и недвижимо имущество на правно основание, предвиждащо, че цялото право на собственост преминава върху преживелия (обикновено това се нарича клауза за правата на преживелия – „survivorship clause“).
Лицата могат също да притежават движимо или недвижимо имущество индивидуално или съвместно с други лица при наличие на клауза за специално предназначение на имуществото на даденото лице или на дял от него в полза на друго лице в случай на смърт.
Когато няма завещание, нито клауза за правата на преживелия или клауза за специално предназначение на имущество, имуществото се разпределя в съответствие със Закона за наследството (Шотландия) от 1964 г.
В Шотландия няма изискване за вписване на завещанието.
Правото на собственост върху недвижимо имущество, в това число правата на собственост според клауза за специално предназначение на имущество или клауза за правата на преживелия, се вписват в Регистъра на правото на собственост върху феодални имоти или Кадастъра и имотния регистър на Шотландия.
В определени случаи правото на собственост върху движимо имущество, в това число правото на собственост според клауза за специално предназначение на имущество или клауза за правата на преживелия, се вписва например в Регистъра на акционерите на дадено дружество.
Според шотландското право, дори когато починалият е оставил завещание, е възможно дете или преживелият съпруг/партньор в гражданско партньорство да претендира законни права върху движимото наследствено имущество при смъртта съответно на родител/съпруг/партньор в гражданско партньорство. Законните права представляват защита срещу лишаване от наследство. Децата имат право на запазена част в размер на една трета от движимото наследствено имущество на починалия (парични суми, акции и т.н.), в случай че има преживял съпруг или партньор в гражданско партньорство, или в размер на половината, ако няма преживял съпруг или партньор в гражданско партньорство. Преживелият съпруг/партньор в гражданско партньорство има право на една трета от движимото наследствено имущество на починалия (парични суми, акции и т.н.), ако има деца, или на половината, ако няма деца.
Според Закона за наследството (Шотландия) от 1964 г. правата върху имуществото се разпределят в посочения по-долу ред.
а) ПРИОРИТЕТНИ ПРАВА
Вдовицата, вдовецът или преживелият партньор в гражданско партньорство (преживелият) има приоритетни права върху наследственото имущество на своя/та починал/а съпруг/а или партньор в гражданско партньорство.
Ако починалият е притежавал жилище, в което преживелият е живял, той или тя има право на жилището и на домашните вещи и мебелите в него при определени ограничения. Преживелият може да претендира:
б) ЗАКОННИ ПРАВА
Ако след удовлетворяване на „приоритетните права“ остане наследствено имущество, на преживелия съпруг или партньор в гражданско партньорство и на децата се полагат определени „законни права“ върху „движимото наследствено имущество“ на починалото лице, както е посочено в отговора на въпрос 3 по-горе.
в) СВОБОДНО НАСЛЕДСТВЕНО ИМУЩЕСТВО
След удовлетворяването на приоритетните и законните права, останалата част от незавещаното наследствено имущество се разпределя съгласно правните разпоредби в следния ред:
За повечето наследствени имущества е необходимо изпълнителят (било то посочен в завещанието на починалия или назначен от шерифски съд) да получи „потвърждение“ от шерифския съд. Предоставянето на потвърждение представлява правото на изпълнителя да влезе във владение и да управлява наследственото имущество, посочено в описа на имуществото, който се прилага към заявлението за потвърждение. Предоставянето на потвърждение дава на изпълнителя така също правомощие да урежда всички въпроси, свързани с наследяване на съответното имущество.
Когато има завещание, в него се посочват бенефициерите или групата от бенефициери, които да наследят частично или цялото наследствено имущество, по което може да се предяви иск за законни права.
Когато няма завещание, правата и редът за наследяване на наследственото имущество са определени в Закона за наследството (Шотландия) от 1964 г.
Когато няма завещание, преживялото лице, живяло съвместно с починалото лице, също може в срок до шест месеца от смъртта му да предяви искане пред съда за присъждане на наследствено имущество в съответствие със Закона за семейното право (Шотландия) от 2006 г.
„Влизане във владение“ е моментът, в който бенефициерът придобива „право на собственост“ в съответствие с даден завет. Според Закона за наследството (Шотландия) от 1964 г. наследственото имущество преминава във владение на изпълнителя за целите на управлението. В този момент бенефициерът придобива лично право за предаването на предмета на завета от страна на изпълнителя. Когато предметът на завета бъде предаден на бенефициера, той или тя придобива „вещно право“ върху него.
Моментът на влизане във владение зависи от желанието на починалия и е определен с неговото или нейното завещание.
Изпълнителят носи отговорност за изплащането на всички дължими дългове от наследственото имущество преди да го разпредели между бенефициерите. Наследственото имущество не се разпределя до изтичането на шест месеца от датата на смъртта, за да се даде време на кредиторите да предявят техните искове. Ако даден кредитор не предяви иск в срок до 6 месеца и изпълнителят разпредели наследственото имущество, по принцип бенефициерите отговарят за всички дългове до размера на техния завет.
Правото на собственост върху недвижимо имущество може да бъде прехвърлено на бенефициера чрез разпореждане, което трябва да бъде вписано в имотния регистър на Шотландия, или чрез прилагане на подписан документ (опис на имуществото) към потвърждението (или към удостоверението за потвърждение).
Ако е предвидена клауза за правата на преживелия, правото на собственост върху имуществото автоматично преминава към преживелия собственик. Към документите за собственост трябва да бъде приложено извлечение от смъртния акт.
Не за всички наследствени имущества е необходимо потвърждение от съда — някои притежатели на държавни ценни книжа извършват разплащания без да е необходимо потвърждение. Ако все пак потвърждение е необходимо, трябва да бъде назначен изпълнител, било то посочен в завещанието или по искане за назначаване на изпълнител от съда.
Имуществото се управлява от изпълнител, който или е определен в завещанието, или е назначен от съда и на когото съдът е предоставил потвърждение. В някои случаи обаче притежателите на държавни ценни книжа прехвърлят наследственото имущество на починалия без да е необходимо потвърждение.
Не се изисква издаването на каквито и да било документи, с които статутът и правата на бенефициерите да бъдат доказвани. Компонентите на наследственото имущество се прехвърлят на бенефициерите от изпълнителя, който управлява това имущество, като за някои компоненти това включва официално прехвърляне и евентуално регистриране на правото на собственост. Както е посочено по-горе, ако има клауза за правата на преживелия, правото на собственост върху имуществото автоматично преминава към преживелия собственик и към документите за собственост трябва да се приложи извлечение от смъртния акт. В Шотландия, в рамките на процеса по издаване на потвърждение, трябва да бъде представен формуляр за данък върху наследството, дори ако такъв не е дължим.
Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.
Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.