Наследяване

Гърция
Съдържание, предоставено от
European Judicial Network
Европейска съдебна мрежа (по граждански и търговски дела)

 

Този информационен документ е подготвен със съдействието на Съвета на нотариатите от ЕС (CNUE).

 

1 Как се изготвя разпореждането с имущество в случай на смърт (завещание, съвместно завещание, договор за наследство)?

Α. Доброволно наследяване е възможно единствено чрез завещание (членове 1710 и 1712 от Гражданския кодекс).

Предвидени са следните видове завещания:

a) Обикновени завещания:

  • Саморъчно изготвено завещание: в писмена форма, с дата и подписано собственоръчно от завещателя (без използване на механични устройства) (членове 1721—1723 от Гражданския кодекс). Такова завещание не е необходимо да бъде представено пред който и да е орган. След смъртта на завещателя всеки, който притежава саморъчно написано завещание трябва, след като е бил уведомен за смъртта на завещателя и без умишлено забавяне, да представи завещанието за обявяване пред съдията от районния граждански съд, заседаващ или на мястото на последното местоживеене или пребиваване на завещателя, или по местоживеенето на притежателя на завещанието, или пред всяка гръцка консулска служба, ако този, у когото се намира завещанието, пребивава в чужбина (членове 1774—1775 от Гражданския кодекс).
  • Запечатано завещание: изготвено от завещателя и предадено в запечатан плик на нотариус в присъствието на трима свидетели или в присъствието на двама нотариуси и един свидетел. След смъртта на завещателя нотариусът трябва, без умишлено забавяне, да предаде лично оригинала на завещанието на съдията от районния граждански съд, заседаващ в района, в който се намира кантората на нотариуса (членове 1738—1748 и член 1769 от Гражданския кодекс).
  • Публично завещание: заявено устно от завещателя пред нотариус в присъствието на трима свидетели или на двама нотариуси в присъствието на един свидетел. Изготвя се нотариален акт. Той включва завещанието и се съхранява от нотариуса, който трябва, след като е бил уведомен за смъртта на завещателя и без умишлено забавяне да изпрати копие от него на съдията от районния граждански съд, заседаващ в района, в който се намира кантората на нотариуса (членове 1724—1737 и член 1769 от Гражданския кодекс).

б) Извънредни завещания:

При извънредни обстоятелства дадено завещание може да бъде изготвено на борда на кораб (членове 1749—1752 от Гражданския кодекс), от военнослужещи при военни мисии (членове 1753—1756 от Гражданския кодекс) и лица в изолация (член 1757 от Гражданския кодекс). Извънредно завещание се предава без забавяне на най-близката гръцка консулска служба или на нотариус в Гърция и се обявява пред компетентния надзорен орган (членове 1761—1762 от Гражданския кодекс). Извънредно завещание се обявява за нищожно незабавно след изтичането на три месеца от датата, на която извънредните обстоятелства са преустановили въздействието си върху завещателя, при условие че той все още е жив (членове 1758—1760 от Гражданския кодекс).

Всяко завещание е еднакво валидно и всяко последващо завещание отменя предишно такова, при условие че завещателят изрично е отменил предишното завещание или когато последващото завещание включва клаузи, които са в противоречие със или се различават от съдържащите се в предходното такова. В последния случай последващото завещание само ще отмени частите от предишното завещание, които са в противоречие (членове 1763—1768 от Гражданския кодекс).

Във всички случаи завещателят трябва да дееспособен, трябва да действа по своя собствена воля и трябва да отговаря на определените от закона изисквания за законоустановено изготвяне на всеки вид завещание.

Б. Като алтернатива може да бъде сключен договор за дарение поради настъпила смърт (членове 2032—2035 от Гражданския кодекс). В този случай обаче получателят на дарението не трябва да се счита за наследник или универсален приемник на дарителя.

В. Съвместното завещание (т.е. завещание, изготвено от две или повече лица в един акт) е забранено от закона (член 1717 от Гражданския кодекс).

Г. Забранени са също така договореностите за бъдещо наследство (член 368 от Гражданския кодекс).

2 Следва ли разпореждането да бъде вписано по някакъв начин и ако да, по какъв?

А. Саморъчно изготвеното завещание не трябва да се представя пред специално определен орган. Поради съображения във връзка със сигурността обаче завещателят може да го остави при нотариус, който да го съхранява (член 1722 от Гражданския кодекс).

Б. Запечатани завещания и публични завещания трябва да се представят на нотариус и да бъде изготвен съответният нотариален акт (членове 1743 и 1732 от Гражданския кодекс).

В. Извънредно завещание трябва да бъде обявено пред надзорен орган и трябва да се представи без забавяне пред най-близката гръцка консулска служба или пред нотариус в Гърция (членове 1761—1762 от Гражданския кодекс).

Г. След смъртта на завещателя нотариусът, който съхранява завещание, трябва, в случай на публично завещание, да изпрати копие на съдията от районния граждански съд, а в случай на запечатано завещание или извънредно завещание нотариусът трябва да представи лично оригинала на завещанието за обявяване пред съдията от районния граждански съд, заседаващ в района, в който се намира кантората на нотариуса (членове 1769—1780 от Гражданския кодекс и членове 807—811 от Гражданския процесуален кодекс). Всяко лице, у което се намира саморъчно завещание, трябва, след като е било уведомено за смъртта на завещателя и без умишлено забавяне, да го представи за обявяване пред съдията от районния граждански съд, заседаващ или на мястото на последното местоживеене или пребиваване на завещателя, или по свое местоживеене (членове 17741775 от Гражданския кодекс и членове 807811 от Гражданския процесуален кодекс). Ако този, у когото се намира завещанието, пребивава в чужбина, той/тя може да го представи пред всяка гръцка консулска служба.

Д. Всяко лице, което намери или у което се намира саморъчно изготвено завещание и не го представи незабавно на компетентния орган, подлежи на граждански и наказателни санкции и ако той/тя е наследник, той/тя се обявява за лишен от наследство (членове 914, 902, 903 и 1860 от Гражданския кодекс, член 811 от Гражданския процесуален кодекс и членове 222 и 242 от Наказателния кодекс).

3 Съществуват ли ограничения на свободата за разпореждане с имущество в случай на смърт (напр. запазена част)?

А. Потомци и родители на починалия, също както и преживелият съпруг или преживяло лице, с което починалият е бил сключил регистрирано партньорство, които биха били призовани като наследници при липса на завещание, имат право на запазена част от наследствената маса (член 1825 от Гражданския кодекс и член 11 от Закон 3719/2008).

Б. Запазената част от наследствената маса отговаря на половината от наследената при липса на завещание част. Бенефициерът на тази част е включен като наследник по отношение на тази част от наследството (член 1825 от Гражданския кодекс).

В. Методът, който се използва за изчисляване на това съотношение, е сложен. Под внимание се вземат и дължимите ползи, които бенефициерът вече е получил от починалия, и от общата (теоретична) стойност на наследствената маса (членове 1830—1834 от Гражданския кодекс).

Г. Счита се, че всяко наложено от завещанието ограничение върху дяла на бенефициера не е било вписано дотолкова доколкото се отнася до запазената част от наследствената маса (член 1829 от Гражданския кодекс). С предявяването на иск за оспорване на безусловно дарение бенефициерът на дяла може да поиска да оспори дарението, направено от починалия, докато е бил жив, ако съществуващата към момента на смъртта на наследодателя наследствена маса не е достатъчна да покрие запазената част. Правото на предявяване на иск има двугодишен давностен срок от датата на смъртта на наследодателя (членове 1835—1838 от Гражданския кодекс).

Д. Бенефициерът на запазената част не получава запазената част от наследствената маса, ако той/тя е лишен от наследство от починалия (членове 1839—1845) или ако той/тя е изключен (членове 1860—1864). Бенефициерът на запазената част може да се откаже от наследството (членове 1847—1859 от Гражданския кодекс) или може да се откаже от правото си на запазена част (член 1826 от Гражданския кодекс).

4 В отсъствието на разпореждане с имущество в случай на смърт кой и в каква степен наследява?

Има шест класа на наследяване при липса на завещание. Лице, което е включено в един от класовете, не може претендира за наследство, ако друго лице от предходен клас е претендирало за наследството (член 1819 от Гражданския кодекс):

Α. Наследниците на починалия са включени в първия клас на наследяване при липса на завещание. Наследството се определя по родство. Най-близкият потомък изключва други по-далечни потомци от същото коляно. Децата наследяват равни дялове от наследствената маса (член 1813 от Гражданския кодекс).

Преживелият (ялата) съпруг (а) също е включен/а в първия клас и получава една четвърт от наследствената маса (член 1820 от Гражданския кодекс)

Преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, също е включено в първия клас и получава една шеста от наследствената маса (член 11 от Закон 3719/2008).

Б. Родителите, братята и сестрите на починалия, както и децата и внуците на всеки от братята и сестрите на починалия, които са починали преди починалия или които са се отказали от правото си на наследяване или са били лишени от него, също са включени във втория клас. Родителите, братята и сестрите, както и децата и внуците на всеки от братята и сестрите, които са починали преди починалия, или които са се отказали от правото на наследство или са били лишени от него, наследяват наследствената маса по родство (член 1814 от Гражданския кодекс).

Ако полубратя и полусестри се категоризират с родителите или братята и сестрите или с децата или внуците на братята и сестрите, те получават половината от дяла, принадлежащ на братята и сестрите. Половината от дяла се получава и от децата или внуците на всички братя и сестри, които са починали преди починалия или които са се отказали от правото на наследство или са били лишени от него (член 1815 от Гражданския кодекс).

Преживелият (ялата) съпруг (а) също е включен/а във втория клас и получава половината от наследствената маса (член 1820 от Гражданския кодекс).

Преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, също е включено във втория клас и получава една трета от наследствената маса (член 11 от Закон 3719/2008).

В. Внуците, както и децата и внуците измежду наследниците на починалия, са включени в третия клас на наследяване при липса на завещание.

Ако към момента на смъртта на наследодателя бабите и дядовците и по двете линии са живи и не са се отказали от правото си на наследство и не са били лишени от него, те ще бъдат единствените бенефициери на наследствената маса и ще наследят равни дялове от нея.

Ако към момента на смъртта на наследодателя дядото или бабата по бащина или по майчина линия не е жив (а) или се е отказал (а) от правото си на наследство или е бил (а) лишен (а) от него, той/тя се замества от неговите/нейните деца и внуци. При липсата на деца и внуци или ако те са отказали от правото си на наследство или са били лишени от него, дялът на лицето, което е починало или се е отказало от правото на наследство или е било лишено от него, се пада на дядото или бабата по същата линия, а при липсата на такъв баба или дядо или ако те са се отказали от правото си на наследство или са били лишени от него, дялът се пада на неговите/нейните деца и внуци.

Ако към момента на смъртта на наследодателя бабата и дядото по бащина или по майчина линия не са живи или са се отказали от правото си на наследство или са били лишени от него и те нямат деца и внуци, или техните деца и внуци са се отказали от правото си на наследство или са били лишение от него, единствени бенефициери са дядото или бабата и техните деца и внуци по съребрена линия.

Децата наследяват равни дялове от наследствената маса и изключват внуците от същото коляно. Внуците наследяват наследствената маса по коляно (член 1816 от Гражданския кодекс).

Преживелият (ялата) съпруг (а) също е включен/а в третия клас и получава половината от наследствената маса (член 1820 от Гражданския кодекс)

Преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, също е включено в третия клас и получава една трета от наследствената маса (член 11 от Закон 3719/2008).

Г. Правнуците на починалия са включени в четвъртия клас на наследяване при липса на завещание и наследяват равни дялове от наследствената маса, независимо от линията (член 1817 от Гражданския кодекс).

Преживелият (ялата) съпруг (а) също е включен/а в четвъртия клас и получава половината от наследствената маса (член 1820 от Гражданския кодекс)

Преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, също е включено в четвъртия клас и получава една трета от наследствената маса (член 11 от Закон 3719/2008).

Д. Преживял (яла) съпруг (а) или преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, също е включен/а в петия клас и получава цялата наследствена маса (член 1821 от Гражданския кодекс и член 11 от Закон 3719/2008).

Бивш съпруг (а) и преживяло лице, с което починалият е сключил регистрирано партньорство, ако партньорството е било прекратено, докато починалият е бил все още жив, не са включени в наследяването при липса на завещание.

Преживял (яла) съпруг (а), срещу когото/която починалият е завел дело за развод, с валидни основания за развод, е изключен от наследството при липса на завещание (член 1822 от Гражданския кодекс).

Е. Гръцката държава в включена в шестия клас на наследяване при липса на завещание и получава цялата наследствена маса по опис (член 1824 от Гражданския кодекс и член 118 от Закона за Гражданския кодекс).

5 Какъв вид органи са компетентни:

5.1 по въпросите на наследяването?

Съдът по наследствени въпроси, т.е. районният граждански съд на района по местоживеене на починалия към момента на неговата/нейната смърт или неговото/нейното пребиваване при липса на местоживеене, или районният граждански съд на столицата на държавата при липса на пребиваване, е компетентен по въпроси, свързани с наследството (членове 30 и 810 от Гражданския процесуален кодекс).

Нотариусите и гръцките консулски служби също са компетентни да изготвят и съхраняват завещания.

На последно място, гръцките данъчни органи също са компетентни да получават данъчни декларации по наследство и да налагат данъци върху наследството.

5.2 да получат изявление за отказ или приемане на наследство?

5.3 да получат изявление за отказ или приемане на завет?

5.4 да получат изявление за отказ или приемане на запазена част?

По т. 5, буква б) до буква г): Следните декларации се подават пред деловодството на съда по наследствени въпроси:

  • Декларации за отказ от наследство или завет от наследник (наследник по завещание, наследник при липса на завещание, очевиден наследник). Отказът трябва да се упражни в рамките четиримесечен срок от датата, на която страната, която се отказва, е информирана за откриване на наследството и за основанието за откриването. Ако починалият или наследникът пребивава в чужбина, срокът за отказа се удължава до една година (член 812 от Гражданския процесуален кодекс и членове 1847—1859 от Гражданския кодекс).
  • Декларации за приемане на наследство по опис (член 812 от Гражданския процесуален кодекс и членове 1902—1912 от Гражданския кодекс).
  • Декларации за приемане или отказ от функцията на изпълнител на завещание или за преотстъпване на тази функция (член 812 от Гражданския процесуален кодекс и членове 2017—2031 от Гражданския кодекс).
  • Декларации за приемане или преотстъпване на назначение за управител на неприето наследство (член 812 от Гражданския процесуален кодекс и членове 1865—1870 от Гражданския кодекс).

6 Кратко описание на процедурата за уреждане на наследството по националното право, включително на процедурата за ликвидиране на наследствената маса и делба на наследственото имуществото (включително информация дали производството по наследяване се образува служебно от съда или друг компетентен орган)?

А. Наследникът може в рамките на срока за отказ от наследство (т.е. четири месеца или една година, ако починалият или наследникът пребивават в чужбина при откриване на наследството — член 1847 от Гражданския кодекс), да декларира пред деловодството на съда по наследствени въпроси (в член 810 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда кой е подходящият съд по наследствени въпроси), че той/тя е приел наследството по опис. В този случай наследникът, приел наследството по опис, е отговорен за поемане на задълженията по добавената към неговите активи наследствена маса (членове 1902 и 1904 от Гражданския кодекс).

Наследникът, приел наследство по опис, трябва да пристъпи към получаване на описа на активите на наследствената маса в рамките на четири месеца. Наследствената маса е група от имоти, която се различава от личното имущество на наследника. Наследник, приел наследство по опис, трябва да удовлетвори кредиторите на наследствената маса и след това заветниците. В случай на отказ от активите на наследствената маса наследник, приел наследство по опис, трябва да поиска разрешение от съда по наследствени въпроси (членове 1902—1912 от Гражданския кодекс и членове 812 и 838—841 от Гражданския процесуален кодекс).

Б. Кредиторите на наследствената маса или наследниците могат да поискат от съда по наследствени въпроси съдебна ликвидация на наследствената маса (член 1913 от Гражданския кодекс). Съдът трябва да разпореди ликвидацията на наследствената маса по искане на наследника, приел наследството по опис, и в този случай последният предава наследственото имущество на кредиторите и се освобождава от всякакви задължения (член 1909 от Гражданския кодекс).

Съдът по наследствени въпроси може да назначи ликвидатор за целите на ликвидацията, който да покани кредиторите да заявят своите претенции. Удовлетворяването на претенциите на кредиторите има предимство пред това на заветниците (членове 1913—1922 от Гражданския кодекс).

В. Ако наследникът е неизвестен (незаето наследство), съдът по наследствени въпроси определя пазител на незаетото наследство, който да отговаря за управлението на наследствената маса и удовлетворяването на кредиторите до откриването на наследника (членове от 1865 до 1870 от Гражданския кодекс).

Г. Ако починалият вече е бил обявил несъстоятелност, производството по несъстоятелност продължава и по отношение на наследствената маса.

7 При какви условия и в кой момент дадено лице придобива качеството на наследник или заветник?

А. Наследствената маса се прехвърля автоматично на този, който е наследник към момента на настъпване на смъртта на наследодателя. По принцип не се изисква специален акт за приемане на наследството (член 1846 от Гражданския кодекс).

Б. Когато наследник показва с поведението си, че той/тя иска да стане наследник (като се включи в наследството), той/тя се счита за мълчаливо приел/а наследството (член 1849 от Гражданския кодекс).

В. Когато даден наследник не е упражнил правото си на отказ от наследство в рамките на определения краен срок (т.е. четири месеца или една година, ако починалият или наследникът пребивава в чужбина към момента на откриване на наследството — член 1847 от Гражданския кодекс), се счита, че има условно приемане на наследството (член 1850 от Гражданския кодекс).

Г. Съществува изключение от принципа на автоматично придобиване на наследствената маса, когато подлежащата на унаследяване вещ е собственост или всякакво друго вещно право върху недвижимо имущество. В този случай акт за приемане на наследство или удостоверение за наследство трябва да бъде вписано в регистъра на актовете или имотния регистър и наследникът придобива вещното право с обратна сила от момента на настъпване на смъртта на наследодателя (членове 1846, 1193, 1195 и 1198 от Гражданския кодекс).

8 Наследниците носят ли отговорност за задълженията на починалия и ако да, при какви условия?

A. Даден наследник, като универсален приемник на починалия, носи отговорност, включително с неговото/нейното лично имущество за задълженията по наследствената маса, за разлика от заветниците, които са специални наследници на починалия (член 1901 от Гражданския кодекс).

Б. Наследникът може, в рамките на крайния срок за отказ от наследството (т.е. четири месеца или една година, ако починалият или наследникът пребивава в чужбина към момента на откриване на наследството — член 1847 от Гражданския кодекс), да декларира пред деловодството на съда по наследствени въпроси, че той/тя е приел наследството по опис. В този случай наследникът, приел наследството по опис, е отговорен за поемане на задълженията на починалия, доколкото те не надвишават общата наследствена маса (членове 1902 и 1904 от Гражданския кодекс).

В. Наследникът, приел наследство по опис, трябва да пристъпи към извършване на описа на активите на наследствената маса в рамките на четири месеца. Наследствената маса е група от имоти, която се различава от личното имущество на наследника. Наследникът, приел наследство по опис, трябва да удовлетвори кредиторите на наследствената маса и след това заветниците. В случай на отказ от активите на наследствената маса наследникът, приел наследство по опис, трябва да поиска разрешение от съда по наследствени въпроси (членове 1902—1912 от Гражданския кодекс и членове 812 и 838—841 от Гражданския процесуален кодекс).

Г. По време на описа кредиторите по наследството могат да поискат от съда по наследствени въпроси съдебна ликвидация на наследствената маса (член 1913 от Гражданския кодекс). Съдът трябва да разпореди ликвидацията на наследствената маса по искане на наследника, приел наследството по опис, и в този случай последният предава наследеното имущество на кредиторите и се освобождава от всякакви задължения (член 1909 от Гражданския кодекс).

9 Какви документи и/или информация се изискват обикновено за целите на вписването на недвижимо имущество?

За вписването на недвижимо имущество, което е било унаследено, се изисква публичен документ (обикновено нотариален акт за приемане на наследство или удостоверение за наследство). Той трябва да се представи пред компетентния орган (нотариален регистър или имотен регистър), действащ на мястото, където се намира имуществото.

За повече информация: http://www.ktimatologio.gr/

9.1 Назначаването на управител на наследственото имущество задължително ли е или е задължително при поискване? Ако е задължително или е задължително при поискване, какви стъпки следва да бъдат предприети?

Съгласно гръцкото наследствено право наследството се придобива от наследника пряко след смъртта на наследодателя, без намеса от страна на представител или управител (членове 983 и 1846 от Гражданския кодекс).

9.2 Кой има право да изпълни разпореждането с имущество в случай на смърт и/или да управлява наследството?

Самият наследник е този, който в качеството си на такъв управлява наследеното имущество. Ако има няколко наследници, те трябва да управляват наследството съвместно, докато бъде разпределено (членове 1884—1894 от Гражданския кодекс).

В завещанието си починалият (ата) или наследниците по споразумение или по искане, подадено до съда по наследствени въпроси, могат да посочат изпълнител на завещанието, който да отговаря за управлението и делбата на наследственото имущество (членове от 2017 до 2031 от Гражданския кодекс).

Ако наследникът е неизвестен (незаето наследство), съдът по наследствени въпроси определя пазител на незаетото наследство, който да отговаря за управлението на наследствената маса до откриването на наследника (членове 1865—1870 от Гражданския кодекс).

9.3 С какви правомощия разполага управителят на наследството?

Наследник, получил наследството по опис, управлява наследственото имущество до удовлетворяване на кредиторите по наследството (членове 1902—1912 от Гражданския кодекс).

По искане на всеки един кредитор или наследник, подадено до съда по наследствени въпроси, може да бъде издадена заповед за съдебната ликвидация на наследствената маса, като ликвидацията трябва да се управлява от ликвидатор, назначен от съда по наследствени въпроси (членове 1913—1922 от Гражданския кодекс).

10 По силата на националното право какви документи обикновено се издават в хода или в края на производството по наследяване, с които се доказват статутът и правата на бенефициерите? Те имат ли специална доказателствена сила?

Α. Всяка съответна страна (наследник, заветник, попечител, изпълнител на завещание, кредитор на наследствена маса, купувач на наследствена маса) може да поиска от съдията от районния граждански съд, който носи отговорност за наследството, да издаде удостоверение за наследство като част от охранително производство (член 819 от Гражданския процесуален кодекс).

B. Удостоверението за наследство е документ, издаден от съдия от районния граждански съд, който носи отговорност за наследството, в който се излага свързаната с наследството информация (възможности и права, дял от наследството) (член 1961 от Гражданския кодекс и член 820 от Гражданския процесуален кодекс). Удостоверението за наследство може да бъде личен документ (когато удостоверява възможността и дяла само на едно лице) или съвместен документ (когато е издаден на съвместни наследници или на повече от едно лице) (член 1960 от Гражданския кодекс).

В. Счита се, че лицето, посочено в удостоверението за наследство като наследник, заветник, попечител или изпълнител на завещанието, притежава посочените в удостоверението дееспособност и съответни права. Такава презумпция може да бъде оспорена (член 821 от Гражданския процесуален кодекс и член 1962 от Гражданския кодекс).

Г. Удостоверението за наследство придава автентичност. Всички трети страни, които извършват добросъвестно сделки със страна, посочена като наследник в удостоверението за наследство, са защитени (член 822 от Гражданския процесуален кодекс и член 1963 от Гражданския кодекс).

Д. Когато е издаден неточно удостоверение за наследство, законът предвижда то да може да бъде изтеглено, променено, отменено или отстранено, и срещу него да могат да бъдат предявени всички обикновени и извънредни жалби (членове 1964—1966 от Гражданския кодекс и членове 823—824 от Гражданския процесуален кодекс).

Е. Когато предмет на наследството е вещно право върху недвижим имот, наследникът може да регистрира удостоверението за наследство (членове 1846, 1193, 1195 и 1198 от Гражданския кодекс).

Ж. Освен удостоверение за наследство има и други документи, които доказват дееспособността и правата на наследника (напр. копие от завещанието, удостоверение за гражданско състояние, иск за установително съдебно решение и т.н.).

 

Тази уеб страница е част от „Вашата Европа“.

Ще се радваме да получим вашите коментари относно полезността на предоставената информация.

Your-Europe

Последна актуализация: 11/12/2020

Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.